МОТИВИ към присъда № 36/22.02.2018г. по НОХД ***/2018г. по описа на РС-***
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу З.Ю.Ю. с ЕГН **********, роден на ***г***,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, с начално образование,
безработен, с постоянен и настоящ адрес:***, с който същият е обвинен в
това, че на 02.04.2017г., в гр.***, в офис на „***”
АД, находящ се на ул. „***” № 25, като непълнолетен, но разбиращ свойството и
значението на извършваното и можещ да ръководи постъпките си, при условията на
повторност, отнел от владението и без съгласието на З.А.А. - ***, движима вещ -
мобилен телефон „НТС Desire 820” с ИМЕЙ 355721061016327, ведно със СИМ-карта,
всичко на обща стойност от 256.99 лева /двеста петдесет и шест лева и
деветдесет и девет стотинки/, с намерение противозаконно да ги присвои, като
случаят е немаловажен – престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1, вр. 63, ал.1, т.3 от НК.
Въпреки, че след снасяне на обвинителния акт в съда
подсъдимия Ю. навърши пълнолетие, пред съда, производството протече по реда на
особените производства – Глава 30 „Особени
правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни”.
Това е така, доколкото съгласно практиката на ВКС - Решение № 575 от 16.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 590/2008 г., II н. о.,
НК - винаги, когато делото е за престъпление, извършено от непълнолетен и обвинението
е повдигнато преди да е навършил пълнолетие, съдебното производство се провежда
по особените правила за разглеждане на дело за престъпления, извършени от
непълнолетни, без значение че в хода на производството подсъдимия навърши
пълнолетие.
В хода на съдебното производство подсъдимият и неговия
защитник поискаха делото да се разгледа по диференцираната процедура на Глава
ХХVІІ от НПК, като при условията на чл.371 т.2 НПК подсъдимият Ю. призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания. Счита, че следва да се има предвид стойността на
отнетото имущество, както и личността на подсъдимия, поради което предлага да
му бъде определено наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства от 1 години лишаване от свобода, намалено по реда на чл.58а ал.1
от НК с една трета, т.е., да му бъде наложено наказание в размер на 8 месеца
лишаване от свобода, като счита, че за постигане на целите на наказанието – същото
няма нужда да се изтърпява ефективно, а следва да бъде отложено с изпитателен
срок от две години.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. В.Р.
- БАК моли съда, предвид реда, по който се разглежда делото, при постановяване на присъдата да вземе
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, изложени от прокурора и да
наложи на подзащитния й наказание „Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, което
на основание чл.58а ал.1 от НК намали с една трета до 6 месеца. Също счита, че
следва да намери приложение институтът на условното осъждане, като бъде
определен изпитателен срок от две години.
Подсъдимият З.Ю. заявява, че се придържа
към казаното от неговия защитник, като изразява съжаление за постъпката си.
В предоставената от съда възможност за
последна дума подсъдимият заявява, че иска налагане на наказание от 6 месеца
„Лишаване от свобода”.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият З.Ю.Ю. с ЕГН ********** е
роден на ***г***, българин, български гражданин, осъждан, неженен, с начално
образование, безработен, с постоянен и настоящ адрес:***. В момента същият
изтърпява наказание в *** гр. Б..
Към 02.04.2017г подс. Ю. е бил осъждан за
престъпление по чл.194, ал.1, вр, чл.63, ал.1, т.3 от НК, с влязла в сила на
14.09.2015г. присъда по НОХД № 269/2015г., по описа на РС-П., наказанието по
която е изтърпяно от подсъдимия на 20.10.2015г.
Към дата 02.04.2017г., св.З.А.А. работела
като офис куриер в офис на „***” АД, находящ се на адрес: гр.***, ул. „***” №
25. На посочената дата - почивен, неделен ден, сутринта, св.А. - ***, отишла в
офиса на „***”, тъй като с колегите й трябвало да го боядисват. След като
пристигнала в офиса, св.А. - *** оставила мобилният си телефон „НТС Desire 820”
с ИМЕИ 355721061016327, на рафт под бюро в офиса, където и колегите й били
оставили свои вещи, след което се включила в боядисването на същия.
На същата дата, около 18.00 часа, подс. З.Ю.
***, видял, че служители на находящият се на същата улица офис на „***” -
неустановени в хода на разследването, стоят навън пред офиса, входната врата на
последния е отворена, а вътре няма никой и, тъй като нямал никакви пари в себе
си, поради което и не можел да се прибере до домът си в гр.П., влязъл в офиса с
намерението да открадне нещо. В офиса на „***” подс. Ю. видял оставения по-рано
от св.А.-К. мобилен телефон, взел го, сложил го в джоба си и
излязъл от офиса, като пред входа на офиса, един от колегите на св.А.-К.го
попитал какво търси, на което подс. Ю. му отговорил, че е объркал мястото и
побързал да се отдалечи от местопроизшествието.
Същият ден, около 19.00 часа, след като
служителите в офиса на „***” приключили с
боядисването, св.А.-К.се измила и излязла пред офиса, където един от колегите й
я попитал какво е искал човекът, който бил влязъл малко по-рано в офиса, а тя
му отвърнала, че не е видяла никой тъй като заедно с другите си колеги е била в
задната част на офиса. Всички се усъмнили, че въпросният човек може да е влязъл
в офиса, за да открадне нещо, поради което и всички проверили дали личните им
вещи са налични, при което св.А.-К.установила липсата на мобилния си телефон,
за което на следващият ден подала сигнал в Първо РУП-***.
На 03.04.2017г., подс. Ю. се обадил по
телефона на св. Х.Д.В.с когото се познавали отдавна и го помолил да отидат
заедно в заложна къща, за да заложат един мобилен телефон с личната карта на
св. В., тъй като подс.Ю. нямал такава. След като подс. Ю. уверил св.В., че
мобилният телефон не е краден, последният се съгласил и същият ден по-късно,
двама заедно отишли до заложна къща на „***” ООД, находяща се на адрес: гр.П.,
ул. *** № ***, където св.В. заложил даденият му от подс. Ю. мобилен телефон
„НТС Desire 820” с ИМЕЙ 355721061016327 срещу заемна сума в размер на 130 лева,
за което бил съставен заложен билет № 4024. От получената заложна сума в размер
на 130 лева, подсъдимият дал на св.В. 20 лева като възнаграждение за услугата,
а останалите пари задържал за себе си.
На неустановена дата в началото на м.юни
2017г., св.К.М. Д.закупил от визираната по-горе заложна къща мобилният
телефон „НТС Desire 820” с ИМЕЙ 355721061016327, и считано от 05.06.2017г.,
започнал да го ползва със СИМ-карта регистрирана на негово име, с мобилен номер
*** на мобилен оператор „Теленор България” ЕАД. Св.Д.използвал мобилният
телефон около десет дни, след което последният се повредил, като в пристъп на
яд св.Д. счупил телефона, но запазил частите от него, които
ставали за употреба, и които в последствие предал на Я.Д.- мл.разузнавач при
Първо РУП-***, с протокол за доброволно предаване от 07.08.2017г.
За горното деяние било образувано
досъдебно производство №
431ЗМ-322/2017г. по описа на 01 РУ-***, като видно от извършена в хода на
разследването съдебно-оценъчна експертиза, стойността на противозаконно
отнетият от подс. Ю. мобилен телефон „НТС Desire 820” с ИМЕЙ 355721061016327,
ведно със СИМ-карта, към процесната дата - 02.04.2017г., възлиза на 256,99
лева.
Въпреки, че към датата на инкриминираното
деяние подсъдимият бил непълнолетен (на 17 години и 2 месеца), същият разбирал
свойство и значението на деянието си и можел да ръководи постъпките си.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направеното от подсъдимия Ю. самопризнание, което се
подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: обяснения на подсъдимия/обвиняемия Ю. (л. 74 от ДП), показанията на
свидетелите: З.А. (л. 18 от ДП); Х. В. (л. 38 от ДП) и К.Д.(л. 39 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л.30-32 от съдебното
производство); социален доклад (л. 23-25 от съдебното следствие); протоколи за
доброволно предаване (л. 9, л. 10 и л. 40 от ДП ); заложен билет (л. 46 от ДП);
справки от мобилните оператори (л. 53-57 от ДП); характеристика (л. 78-79 от
ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 41-44 от ДП) и съдебно-техническа
експертиза (л.19-22 от ДП).
От веществените доказателства: части от мобилен телефон „HTC Desire 820” с ИМЕЙ:
355721061016327.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия Ю. се
подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на
досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7,
вр.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. 63, ал.1, т.3 от НК, за което му е
повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на кражбата, посредством
активни действия. Същият е взел оставения в офиса мобилен телефон, ведно с
поставената в него СИМ карта, и се е отдалечил. По този начин същият е
прекъснал фактическата власт на собственика – св. А. върху вещите, като
същевременно е установил своя трайна фактическа власт върху тях. Няма спор, че мобилният
телефон е движима вещ по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на
инкриминираното деяние същият е бил „чужд” за подсъдимия, доколкото същият не е
бил носител на правото на собственост върху него.
На следващо място настоящият
състав намира, че собственикът и владелец на вещите – св. А., не е давала
съгласие на подсъдимия Ю. да взима вещите й или да се разпорежда с тях. Това е така,
доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и
недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая
св. А. не е давала съгласие, като манифестираното от нея поведение също
категорично изключва даването на такова.
Към датата на деянието
подсъдимият е бил на границата на пълнолетието – на 17 години и 2 месеца, като
от материалите по делото и от изявленията на самия Ю. не остава никакво
съмнение, че същият много добре е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Извършеното от подсъдимия
деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, тъй
като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици.
Въпросният извод на съда се извежда от стойността на отнетите вещи, както и от
начина на извършване на деянието – посредством използване на заетостта на
собственика, целенасочено и дръзко.
Налице е квалифициращият
признак по чл. 195, ал.1, т.7 НК, като деянието е извършено „повторно”. Това е
така, доколкото подсъдимият Ю. е извършил настоящото престъпление след като е
бил осъждан за друга немаловажна кражба, с влязла в сила на 14.09.2015г.
присъда по НОХД № 269/2015г., по описа на РС-П., като към 02.04.2017г. не е бил
изтекъл предвидения пет годишен срок по чл. 30, ал. 1 от НК, считано от
изтърпяване на това накзание (изтърпяно на 20.10.2015г.), което обуславя
деянието като извършено при условията на „повторност”.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като Ю. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е
обективирано в неговото поведението - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда
собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец и установява своя трайна такава, както и че липсва съгласие на
правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимият е искал настъпването на
общественоопасните последици изразяващо се в прекъсване на чуждата фактическа
власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред с
това подсъдимият Ю. е действал и с намерени противозаконно да присвои вещите –
т.е. да се разпореди фактически или юридически с тях, като със свои, като в
изпълнение на това намерение същият е предприел действия по залагане на
телефона в заложна къща (чрез участието и на св. В.) и получаване на парична
сума в замяна. На последно място умисълът на подсъдимия включва и съзнаване на
това, че извършва деянието след като е осъждан с горепосочената присъда за
друга немаловажна кражба и не е изтекъл срокът по чл. 30, ал.1 НК.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в
което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1 до 10 години. Доколкото деянието обаче е извършено от
подсъдимия като непълнолетен, то съгласно чл. 63, ал.1, т. 3 НК съдът е длъжен
да замени горепосоченото наказание с наказание „Лишаване от свобода” за срок до
три години, като в границите на така замененото наказание да извърши
индивидуализация на същото.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи
наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК,
тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.
Като
отегчаващо отговорността на подсъдимия Ю.
обстоятелство, съдът отчете начинът на извършване на конкретното деяние –
дръзко и целенасочено, като подсъдимият се е възползвал от това, че служителите
във въпросния офис са заети с боядисването му и без притеснение е осъществил
замисъла си. Следва да се отчете и че същият е с недобри характеристични данни
(характеристика на л. 78-79 от ДП), като отказва да учи или работи, което
обстоятелство също следва да се отчете в негативен план.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Ю.
обстоятелства съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното
разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на
делото по реда на Глава 27 НПК,
както и изразеното съжаление за стореното. Наред с това съдът отчете и невисоката
стойност на предмета на престъплението, както и че към датата на деянието
подсъдимият не е бил осъждан за друго престъпление извън това, отчетено веднъж
при квалифициране на деянието, като извършено в условията на „повторност”.
С оглед на
така изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства под средния размер, а именно девет месеца „Лишаване от свобода” и
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК
намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия
наказание в размер на шест месеца „Лишаване от свобода”.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на Ю. и наред с това ще въздейства
върху същия предупредително и ще му отнеме възможността да върши други
престъпления в един сравнително продължителен период от време. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Настоящият състав счита, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е необходимо наложеното
наказание да се изтърпи ефективно. Налице са и останалите предпоставки по чл.
69, вр. с чл. 66, ал.1 НК, доколкото към момента на извършване на деянието
подс. Ю. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, а срокът на наложеното наказание е до три години лишаване от свобода,
поради което и съдът счита, че изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода, следва да бъде отложено за срок от три години (максималният срок по
отношение на непълнолетните извършители), считано от влизане в сила на
настоящата присъда.
По
разноските:
Накрая съдът се произнесе относно направените в хода
на наказателното производство разноски, като осъди подсъдимия З.Ю., на
основание чл.189, ал.3 НПК, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град ***,
направените в хода на досъдебното производство, разноски в размер на 50,00 лева
за изготвена съдебно-оценъчна експертиза.
Подсъдимият З.Ю. на основание чл.190, ал.2 НПК беше
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен
съд – град *** и направените по делото в хода на съдебното производство
разноски в размер на 5.00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
В хода на разследването има приобщени веществени
доказателства - един брой плик, съдържащ части от мобилен телефон „HTC Desire
820” с ИМЕЙ: 355721061016327, които като вещи без стойност, следва да бъдат унищожени след влизане в
сила на настоящата присъда, по реда, предвиден в ПАС.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: М.Баев
Вярно с оригинала:
М.Р.