Решение по дело №250/2025 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.6в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „[улица]“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ул. [община], № ** представлявано от управителя Е. Д. Я., чрез адв. И. М. от АК – Перник, против Решение № 11/07.01.2025 г., постановено по АНД № 1632/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № ****.2024 г., издадено от директора на РИОСВ - [област].

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение, районният съд не е извършил преценка на всички относими към спора доказателства и поради игнорирането им е издал акта при неизяснена и непълна фактическа обстановка. Навежда довод за изтекла погасителна давност, тъй като извършителят на евентуалното нарушение е открит на 05.12.2023 г. и това е датата, от която започва да тече срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН, а АУАН, с който е поставено началото на административнонаказателното производство е съставен на 07.05.2025 г., т.е. след изтичането му. Излага подробни съображения досежно неправилно правно квалифициране на описаното деяние и допуснато смесване на съставите на различни административни нарушения, с което е накърнено правото на защита на наказаното лице. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Заявява, че желае да му бъдат присъдени направените по делото разноски като представя доказателства, че е направил такива в размер на 500,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател - редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – директорът на РИОСВ - [област], редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Г. Г., която моли съда да остави касационната жалба без разглеждане като просрочена, а в противен случай да я отхвърли като неоснователна и да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Д. Д., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира и за оставянето й без уважение. Предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд – Перник.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Същата е постъпила в Административен съд – Перник на 23.01.2025 г. и е с вх. № *** от същата дата /видно от вписването върху поставения щемпел/, а решението, срещу което е насочена, е връчено на „[улица]“ ЕООД – [населено място] на 16.01.2025 г. /видно от приложената разписка за връчване/. Ето защо, жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана, а възражението за неспазване срока за подаването й се отхвърля.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Съображенията са следните:

Административнонаказателното производство срещу касатора „[улица]“ ЕООД – [населено място] е образувано със съставянето на АУАН № ****.2024 г., за това че извършва съхраняване на излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/ - дейност с код [Наименование], до извършването на дейност по разкомплектоване на автомобилите – дейност по предварително третиране с код [Наименование], без да има издадено разрешение за дейности по третиране на отпадъци от директора на РИОСВ – [област]. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.136, ал.2, т.3, предл.3, вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО и чл.17, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства /Наредбата/. Отбелязано е, че е установено с Констативен протокол /КП/ № ****.2023 г. на РИОСВ – [област], който е приложен като доказателство по делото.

На 25.09.2024 г., въз основа на АУАН и събраните по преписката доказателства, и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, директорът на РИОСВ – [област], в качеството на административнонаказващ орган, издал Наказателно постановление № ****.2024 г., с което на основание чл.136, ал.2, т.3, предл.3 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, наложил на „[улица]“ ЕООД – [населено място] имуществена санкция в размер на 7000,00 лв. /седем хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.136, ал.2, т.3, предл.3, вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО и чл.17, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства /Наредбата/.

Наказателното постановление е оспорено от наказаното лице пред Районен съд – Перник и потвърдено от последния с Решение № 11/07.01.2025 г. по АНД № 1632/2024 г.

За да постанови обжалваният съдебен акт, Районен съд – Перник, извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание, след приобщаване на преписката и събиране на посочени от страните доказателства, е приел, че административнонаказателното производство е образувано законосъобразно и при провеждането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочил е, че и АУАН и НП са изготвени от компетентни за това лица и съответстват на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Счел е, че от доказателствената съвкупност по безспорен начин се установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка и съобразно това са приложени съответните правни норми. Приел е за категорично и безспорно доказано, че дружеството е извършило вмененото му нарушение по чл.136, ал.2, т.3, предл.3, вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО и чл.17, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, тъй като при извършена проверка на 29.11.2023 г. в обект на контрол: „имот, находящ се в [населено място], [жк], ул. ****, предоставен за ползване на „[улица]“ ЕООД – [населено място], били установени четиридесет броя ИУМПС, подробно описани с номера на рама в КП № *****.2023 г., без регистрационни номера, видимо разкомплектовани в различна степен /с липсващи основни компоненти, без гуми и джанти, без прозоречни стъкла, част от тях пълни с части и различни пластмасови и метални материали/, за които намиращият се на място управител на дружеството заявил на контролните органи, че при заявка от граждани желаните части се демонтират от автомобилите и се продават. За дейността по съхранение на тези отпадъци се изисквало разрешение, издадено от директора на РИОСВ – [област], но след проверка в информационните масиви на РИОСВ – [област] се установило, че търговецът не притежава и никога не е притежавал такова. От ОДМВР – Перник била предоставена информация, че част от установените на място ИУМПС са без или с прекратена регистрация. Приел, че за правилно квалифицираното като нарушение по чл.136, ал.2, т.3, предл.3, вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО и чл.17, ал.1 от Наредбата, също правилно и законосъобразно с процесното НП е била ангажирана административнонаказателната му отговорност и му била наложена съответната имуществена санкция в размер, отговарящ на изискванията на чл.12 от ЗАНН. По посочените мотиви е потвърдил акта на административнонаказващия орган.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.

Решението е неправилно.

Съображенията са следните:

Не се споделя становището на Районен съд – Перник, че административнонаказателното производство срещу касатора е образувано законосъобразно и е протекло без съществени нарушения на процесуалните правила. Тъкмо обратното, възражението на касатора за неспазване на срока по чл.34, а.2 от ЗАНН е основателно и се възприема от настоящия съдебен състав.

В съставения АУАН има изрично отбелязване, че нарушението е установено с Констативен протокол № ****2023 г. на РИОСВ – [област]. Нарушителят също е станал известен на посочената дата, поради което административнонаказателното производство незаконосъобразно е образувано след изтичане на тримесечния срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН. Вероятно последното е констатирано и от административнонаказващият орган, който удобно е пропуснал в издаденото от него наказателно постановление да впише дата на установяване на нарушението, а това е довело до липса на задължителен реквизит, установен с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5, предл.2-ро от ЗАНН.

От една страна, съставянето на АУАН извън рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН обосновава незаконосъобразност на започналото срещу правонарушителя производство, тъй като е преклудирана възможността за това. Респективно, издаденото наказателно постановление, като завършек на недопустимо развило се производство, се явява незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила и поради това подлежащо на отмяна.

От друга страна, в наказателното постановление липсва задължителен законоустановен реквизит, което също представлява нарушение.

Констатираните нарушения на процесуалните правила са съществени и са неотстраними, а като не е взел предвид това, районният съд е приложил неправилно закона, поради което е налице касационно основание чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН за отмяна на постановеното от него решение.

На основание чл.222, ал.1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Предвид така формирания извод, съдът намира за основателна претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски, тъй като исканията за това са направени своевременно от процесуалния му представител и са подкрепени с доказателства, че са направени. Дължимите разноски са за разглеждането му пред двете съдебни инстанции. Съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 20.01.2025 г., по настоящото КАНД № 250/2025 г. те са в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/ и представляват платено адвокатско възнаграждение, а по АНД № 1632/2024 г. по описа на Районен съд – Перник са в размер на 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/, което е видно от Договор за правна защита и съдействие от 03.10.2024 г. Задължението следва да бъде възложено на РИОСВ – [област], тъй като това е юридическото лице, в чиято структура е органът ответник.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 11/07.01.2025 г., постановено по АНД № 1632/2024 г. по описа на Районен съд – Перник И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****.2024 г., издадено от директора на РИОСВ – [област], КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и води – [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. Ц. Б. [Наименование], № **** ДА ЗАПЛАТИ на „[улица]“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ул. [община], № **** представлявано от управителя Е. Д. Я., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото КАНД № 250/2025 г. по описа на Административен съд – Перник в размер на 500,00 лв. /петстотин лева/.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околна среда и води – [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. Ц. Б. [Наименование], № **** ДА ЗАПЛАТИ на „[улица]“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ул. [община], № *** представлявано от управителя Е. Д. Я., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 1632/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в размер на 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.