Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260411 08.03.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На осми февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Илияна Гальова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 4186/2020г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по исковата молба на С.Б.В., ЕГН **********,*** 41 против
Районна прокуратура-Б, за осъждане на ответника да й заплати сумата от 11530
лева обезщетение за нанесени имуществени вреди, породени от бездействието на
ответника, ведно със законната лихва от 05.11.2019г. /датата на получаване на
искането за възстановяване на сумата/ до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата
молба, че ищцата е станала жертва на телефонна измама, като предала на трето
лице сумата от 11530 лева. Образувано било досъдебно производство, като в
последствие извършителят бил заловен, а парите били намерени, но не са върнати
на ищцата, тъй като били иззети като веществени доказателства. След приключване
на наказателното дело, по което извършителят бил осъден с влязла в сила присъда,
ищцата отправила искане до районната прокуратура да й бъде върната сумата,
иззета като веществено доказателство, но получила отказ. Ищцата счита отказа за
неправомерен, тъй като прокурорът е длъжен, при прекратяване на наказателното
производство, да се произнесе и по въпроса за веществените доказателства. Ако
веществените доказателства не са опазени до приключване на делото и не са
върнати, е налице противоправно поведение на прокурора, изразяващо се в
бездействие във връзка с опазване на иззети веществени доказателства. В случая
производството е приключило и прокурорът е бил длъжен да върне веществените
доказателства, но не го е сторил, а е проявил противоправно бездействие, като
така е нанесена вреда на ищцата. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.49 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК
ответната Бургаска районна прокуратура е подала отговор, с който оспорва иска.
Поддържа, че не са налице законовите предпоставки на чл.49 ЗЗД за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника. Наблюдаващият прокурор, за да се приеме,
че има виновно противоправно бездействие, следва да е имал законово задължение
да предприеме определено действие, а именно да върне веществените
доказателства. В случая не се касае до прекратено наказателно производство,
когато прокурорът следва да се произнесе за доказателствата, а се касае до
производство, приключило с влязла в сила присъда на наказателен съд. Ето защо
съдът обсъжда и решава какво да стане с веществените доказателства, а
прокурорът няма задължение да се произнесе по този въпрос. Освен това има
влязло в сила определение на съда, с което е прието, че търсената от ищцата
парична сума не е била иззета и приобщена като доказателство по делото. По тази
причина не се касае до незаконосъобразно бездействие на прокуратурата. Вредата,
която е понесла ищцата, не е пряко следствие от бездействието на прокуратурата,
тъй като тя е причинена от престъпление по чл.210 НК. Не е налице и виновно
поведение на наблюдаващия прокурор, тъй като не се касае за противоправно
действие и настъпване на общественоопасни последици. Заявява се, че
наказателното производство е за измама, жертва на която са две лица – ищцата и Р.
Манолова. Постъпило е искане от Манолова да й се върнат иззетите като
доказателство парични суми, но прокурорът е отказал връщането им.
Постановлението за отказ било обжалвано и отменено от БРС, като е разпоредено
паричните суми да се върнат на М. Ето защо прокурорът е върнал сумите на
посоченото лице. Тогава такова искане за връщане на сумите не е било постъпило
от ищцата, поради което не е бил наличен спор за право по смисъла на чл.113 НПК, който да препятства връщането на вещите на лицето, което се явява
правоимащ. По тази причина не може да се говори за противоправно бездействие на
ответника. Ищцата е подала и искане до съда да й се върне сумата, но БРС с
определението си приел, че сумата от 11500 лева не е намерена и иззета в хода
на наказателното производство, поради което искането не е уважено. С тези
мотиви се моли искът да се отхвърли.
С определение от
18.11.2020г., след уточнителна молба на ищцата, съдът е приел, че ответник по
иска е Прокуратурата на Република Б, и я е конституирал като страна по делото,
вместо БРП. Със заявление от 09.12.2020г. Прокуратурата на Република България е
заявила, че поддържа вече подадения отговор на исковата молба.
Като съобрази закона и събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е неоснователен.
Според
чл.49 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно
чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да възникне общата
деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД, следва да е налице сложен фактически състав, очертан в
закона, който включва следните елементи: деяние, противоправност, вина,
причинна връзка и вреди. Само при едновременното съществуване на тези елементи
е оправдано да се ангажира отговорността за непозволено увреждане. Отговорността по чл.49 ЗЗД е
гаранционно-обезпечителна и е отговорност за чужди виновни действия. Тя
настъпва, след като натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия.
Настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай не
се доказва един от елементите на отговорността по чл.45, ал.1 ЗЗД –
противоправността на деянието. Фактите са такива, каквито са описани в отговора на исковата молба. Ищцата
е станала жертва на телефонна измама, като е предала на извършителя на
деянието, чрез негов помагач, паричната сума от 11530 лева. Помагачът е бил
арестуван, иззети са от него веществени доказателства, включително парични
суми, предмет на извършвани телефонни измами, образувано е било досъдебно
производство. Веществените доказателства са надлежно описани и е бил съставен
протокол за огледа им, с дата 01.12.2016г. Този протокол съдържа описание на
доказателствата от т.1 до т.30, включващи и парични банкноти. В последствие
помагачът е бил предаден на съд и осъден с влязла в сила присъда на лишаване от
свобода при условията на чл.66 НПК. Видно е обаче от наказателното
производство, че пострадали от телефонните измами са две лица – С.Б.В.
/измамена на 28.11.2016г./ и Р. Е. М. /измамена на 29.11.2016г./. Още преди
предаване на обвиняемия на съд с обвинителен акт, т.е. преди образуване на
съдебното производство, докато е траело разследването по ДП № 431 ЗМ-1231/2016г. по описа на Първо
РУП-Бургас, другата пострадала от престъплението, Р. Е. М, е отправила искане
до прокуратурата да й се върнат отнетите парични суми, приобщени като
веществени доказателства. С
постановление от 10.10.2017г. М, е получила отказ, който е обжалвала по съдебен
ред. С определение от 26.01.2018г. на БРС по НЧД № 199/2018г. съдът е отменил отказа и е върнал на М,
паричните суми и ценностите, представляващи веществени доказателства, от т.1 до
т.29 включително. Следователно, на М, са върнати всички пари, иззети от
обвиняемия и приложени до този момент като веществени доказателства.
Ищцата
В. не е искала от прокуратурата връщане на суми, приложени като веществени
доказателства. След постановяване на присъдата срещу подсъдимия, на
05.12.2019г. тя е поискала от съда да й върне предадената от нея в следствие на
измамата сума от 11530 лева. С определение от 10.12.2019г. наказателният съд е
оставил молбата без уважение. Мотивите са били, че веществени доказателства,
представляващи сумата от 11500 лева, липсват приложени по делото. Намерените и
иззети парични суми и ценности са били върнати на другата пострадала Р. Евстатиева
Манолова и те възлизат на 20060 лева, т.е. колкото същата е предала и която
сума е била посочена и в обвинителния акт. Сумите са върнати от съда по реда на
чл.111 НПК. При огледа на веществените доказателства е било установено, че
сумата от 20060 лева е била разделена на две части – 10060 лева и 10000 лева,
което съответства на повдигнатото обвинение във връзка с пострадалата Манолова.
Наказателният съд е заключил, че предадената от С.В. сума от 11500 лева не е
била намерена и иззета в хода на производството.
При
това положение БРС счита, че искът по чл.49 ЗЗД против Прокуратурата е лишен от
основание. Не е налице противоправно деяние на служители на ответника по
смисъла на чл.45 ЗЗД. Това е така, тъй като иззетите в резултат на
разследването парични суми, които са приложени като веществени доказателства по
ДП, са били върнати с определение на съда на другата пострадала от измамите.
Връщането е станало от съда, а не от Прокуратурата, т.е. нейни служители не са
извършвали никакви действия по повод на връщането на парите. Ето защо не може
Прокуратурата да носи гражданска деликтна отговорност по отношение на ищцата В..
Друг е въпросът, че сумите са върнати на другата пострадала – Р. Манолова, тъй
като искане за връщането им е направено само от нея, а не и от В., поради което
съдът ги е върнал на поискалото ги лице.
Ищцата
В. е отправила искане за връщане на сумите едва след постановяване на
присъдата, но е било установено, че сумата, с която тя е била измамена, не се
съдържа в досъдебното производство, тъй като такава сума не е била намерена и
иззета при следствените действия. Този извод не се опровергава от показанията
на нейната дъщеря – св.Красимира В., която е заявила, че от полицията й казали,
че парите са намерени и има задържан. Очевидно пари са намерени, но това явно
са сумите, дадени от другата пострадала и са върнати на нея.
След
като по ДП не се съдържа сума от 11530 лева, няма как тя да бъде върната на
ищцата, поради което бездействието на Прокуратурата в тази връзка не е
противоправно. Ответникът не може да върне сума, която не е приобщена като
веществено доказателство. Приобщените суми вече са били върнати, но не от
прокуратурата, а от съда, с негов акт. Налага се извод, че няма извършено
противоправно деяние от страна на ответника по смисъла на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
При
това положение е безпредметно да се изследват останалите елементи на деликтната
отговорност. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
За
пълнота следва да се отбележи, че ищцата има възможност да предяви иск против
осъденото с наказателна присъда лице, да й възстанови отнетите от нея с измама
суми.
В
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100
лева, предвид отхвърления иск, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Б.В., ЕГН **********,*** 41 против
Прокуратурата на Република България, с адрес гр.С, за осъждане на ответника да
й заплати сумата от 11530 лева
/единадесет хиляди петстотин и тридесет лева/ обезщетение за нанесени
имуществени вреди, породени от бездействието на ответника да върне иззети суми
по ДП № 431 ЗМ-1231/2016г. по описа на Първо
РУП-Б, ведно със законната лихва от
05.11.2019г. /датата на получаване на искането за възстановяване на сумата/ до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
С.Б.В., ЕГН **********,***
41 да заплати на Прокуратурата на Република Б, с адрес гр.С, сумата от 100 лева /сто лева/ разноски по делото
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Иван Дечев
Вярно с оригинала: З.М.