№ 183
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20213001000385 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на К. ИВ. К. от гр.Д.
срещу решение № 260031 от 05.03.2021г. по търг.дело № 81/20г. по описа на
Д.кия окръжен съд, с което е прието за установено в отношенията между
страните по спора по предявения иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК,
че К. ИВ. К., солидарно с КР. К. К., дължи на „Банка ДСК“ АД със седалище
гр.София следните суми: сумата 165 897.52лв. – главница по договор за
ипотечен кредит от 05.09.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 15.10.2019г. до окончателното плащане;
сумата 44 075.66лв. – договорна лихва за периода от 18.02.2016г. до
09.10.2019г.; сумата 1 006.80лв. – лихвена надбавка за забава за периода от
19.03.2016г. до 09.10.2019г.; сумата 276.49лв. – законна лихва за периода от
10.10.2019г. до 15.10.2019г. и сумата 1 429.60лв. – такси и разноски, за които
суми има издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3746/19г. по описа
на ДРС и с което е осъден да заплати на направените разноски в заповедното
производство в размер на 4 253.72лв. държавна такса и 150лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските по исковото
1
производство в размер на 5 253.72лв.
Във въззивната жалба се твърди че обжалваното решение е процесуално
недопустимо, евентуално - за неправилно.
Оплакванията за недопустимост касаят на първо място наличието на
сила на присъдено нещо по спора, предвид влязлото в сила решение на ДОС
по търг.дело № 90/17г., образувано между същите страни, на същото
основание и с един и същи правопораждащ юридическо факт по отношение
вземането на банката, а именно – договорът за ипотечен кредит от
05.07.2007г. Твърди че ч.гр.д. № 3746/19г. на ДРС, по което е издадена
процесната заповед за незабавно изпълнение, е второ по ред заповедно
производство между същите страни и за същото вземане, като преди него
банката е инициирала образуването на ч.гр.д. № 1064/16г. на ДРС, по което е
издадена заповед за незабавно изпълнение, респ. – след подадено възражение
е образувано търг.дело № 90/17г. на ДОС. С решение от 20.09.2018г. по това
дело, влязло в сила през м.юли 2019г., съдът е отхвърлил като неоснователен
и недоказан всеки един от обективно кумулативно съединените положителни
установителни искове на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД за установяване на
вземанията й по ипотечния кредит от 05.07.2007г. за главница,
възнаградителна лихва, наказателна неустойка, за мораторна лихва върху
превърнатия в предсрочно изискуем дълг, за договорни такси и разноски в
съдебното производство. Излага че с атакуваното решение спорът е не само
недопустимо пререшен, но съдът е направил и противоположни правни
изводи, като е приел, че К.К. следва да заплати на ищцовата банка главница в
размер на 165 897,52лв по процесния договор. Ето защо се иска съдът да
приеме, че обжалваният съдебен акт е недопустим съобразно правилото на
чл.299 ал.2 от ГПК.
В условията на евентуалност се твърди, че сила на присъдено нещо е
формирана за част от вземанията : за договорна лихва - за периода 18.02.16г.
– 14.04.16г. и за наказателна надбавка за забава – за периода 19.03.16г. –
14.04.16г.
Твърди че обжалваното решение е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, като на ответницата К.К. не е
била осигурена адекватна защита чрез назначаване на особен представител,
доколкото тя, поставена под пълно запрещение, се е представлявала от
2
нейния син и настойник К.К. – солидарен длъжник и съответник в
производството по делото. Реалната опасност от противоречие в интересите
на ответницата К. и нейния настойник не е била отчетена от съда, поради
което и не са били предприети нужните процесуални действия за
преодоляване на риска, на който е била изложена страната.
Твърди че решението е произнесено по нередовна искова молба:
приложените към заявлението покани по чл.417 от ГПК, адресирани до
длъжниците, не съдържат описание на задълженията им, не са разграничени
главница, лихви, такси, не са посочени падежите им. Допуснати са и
нарушения на материалния закон. Съдът е приел, че К.К. има качеството на
солидарен длъжник, без той да е направил каквото и да е изявление в тази
насока. Договорът за банков кредит е без редовно оформени Общи условия,
липсва погасителен план, въз основа на който да се направи извод, че е
налице неизпълнение на отделни анюитетни вноски. Банката едностранно е
променила съдържанието на договора в резултат на изваждане на сумата от
19 281.79лв. от общите задължения на длъжника и на базата на получената
разлика е приспособила погасителния план, записан в счетоводството й през
2007г., към дължимите вноски по заема към 2019г. Това нейно действие не
отговаря на действителното съдържание на спорните правоотношения, както
и на извършеното прихващане.
Моли съда да обезсили обжалваното решение и производството по
делото да бъде прекратено на основание чл.299 ал.2 от ГПК или делото да
бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав след
евентуалното отстраняване на пороците в исковата молба на взискателя. В
отношение на евентуалност моли съда да отмени изцяло обжалваното
решение и да вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от
банката установителни искове да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и моли съда
да отмени обжалваното решение, претендира направените по делото
разноски.
С определение от съдебно заседание по реда на чл.265 ал.1 от ГПК като
въззивник е конституиран необжалвалият обикновен другар на К.К., КР. К. К.,
поставена под пълно запрещение, действаща чрез нейния настойник К. ИВ.
К.. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, се присъединява към
3
жалбата на К., поддържа я и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна по жалбата „Банка ДСК“ ЕАД със седалище
гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор изразява
становище за неоснователност на подадената жалба, моли съда да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира направените по делото разноски
и юрисконсултско възнаграждение. В депозирана за съдебно заседание
писмена молба моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е установителен иск след заповедно производство от „Банка
ДСК“ АД срещу КР. К. К., поставена под пълно запрещение, чрез нейния
настойник К. ИВ. К. и срещу К. ИВ. К., солидарно, за сумите 165 897.52лв. –
главница, сумата 44 075.66лв. – договорна лихва за периода от 18.02.2016г. до
09.10.2019г., сумата 1 006.80лв. – лихвена надбавка за забава за периода от
19.03.2016г. до 09.10.2019г., сумата 276.49лв. – законна лихва за периода от
10.10.2019г. до 15.10.2019г. и сумата 1 429.60лв. – такси и разноски, всички
суми претендирани по договор за ипотечен кредит № 14524123 от
05.09.2007г., за които суми има издадена въз заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 3746/19г. по описа на ДРС.
Като доказателство по делото е представен писмен договор за ипотечен
кредит от 05.09.2007г., сключен между банката от една страна в качеството и
на кредитор и КР. К. К. и Иван Димитров К., като кредитополучатели и К.
ИВ. К., в качеството му на съдлъжник, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 200 000лв. със срок
за издължаване 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при
договорена лихва формирана от базов лихвен процент, определен от банката
и надбавка, която можа да бъде намалена с отстъпка, които при подписване на
договора са изрично посочени – базов лихвен процент 3.69%, стандартна
надбавка в размер на 3.6 %, намалена с отстъпка 0.5% или лихвеният процент
по кредита е общо в размер на 6.79%. При усвояването на кредита на
18.09.2007г. е изготвен е погасителен план.
С влязло в сила решение по търг.дело № 90/2017г. по описа на Окръжен
съд – Д. е отхвърлен предявеният от банката срещу КР. К. К. и К. ИВ. К.
4
установителен иск след заповедно производство по ч.гр.дело № 1064/16г. по
описа на ДРС за приемане на установено на съществуване на задължения към
банката – главница, договорна лихва за периода от 16.12.2014г. до
14.04.2016г., наказателна лихва за периода от 04.11.2015г. до 14.04.2016г. и
заемни такси, претендирани като дължими по договор за ипотечен кредит от
05.09.2007г. В мотивите към решението въззивният съд е приел, че клаузата
по т.9.1 на общите условия, даваща право на банката едностранно да променя
лихвения процент по кредита, е неравноправна. След прилагане на
първоначално договореният размер на възнаградителната лихва съдът е
достигнал до извода че към 04.11.2015г., счетена от банката дата на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, не са налице неплатени вноски, а е
налице надплащане. За да отхвърли иска съдът е приел че
кредитополучателите към тази дата не са били изпаднали в забава и не са
били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
При отхвърлен с влязло в сила решение иск, предявен по реда на чл.422
ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК по съображения за ненастъпване
на предсрочна изискуемост на кредит, на която ищецът се позовава, силата на
присъдено нещо относно отречения факт /отсъствие на предпоставките за
отнемане на преимуществото на срока/ се формира към датата на
приключване на устните състезания по делото на съдебната инстанция, чието
решение е влязло в сила. В тази хипотеза е установено, че правото на ищеца
за предсрочно изискуемо вземане не е възникнало към момента на влизане в
сила на съдебното решение. Със сила на присъдено нещо между страните е
отречено съществуването на предявените вземания на банката като
неизискуеми към момента на приключване на съдебното дирене. Допустимо е
в нов процес по реда на чл.422 ал.1 от ГПК ищецът да предяви срещу същия
ответник вземанията, основани на същия договор за кредит, като твърди нов
/новонастъпил/ факт – осъществяването на условията и предпоставките за
предсрочна изискуемост на остатъка от кредитното задължение, настъпило
след края на устните състезания по предходното дело, тъй като в
приключилото производство съществуването на вземането за предсрочно
изискуеми вноски е отречено като неизискуемо, а не поради
несъществуването на уговорена в кредитния договор възможност ищецът да
получи предсрочно цялата неиздължена част. /в този смисъл решение №
60102 от 06.10.2021г. по търг.дело № 1922/20г. на ВКС, първо търговско
5
отделение/.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира
възражението на въззивниците за наличие на сила на присъдено нещо за
неоснователно, както по отношение на претендираната главница, така и по
отношение на частта от претенциите за договорна лихва за периода от
18.02.2016г. – 14.04.2016г. и лихва за забава за периода от 19.03.2016г. до
14.04.2016г. Действително вземания за договорна лихва и наказателна лихва
са тези периоди са били предявени и предходното производство и са част от
постановеното от съда решение. В производството по търг.дело № 90/17г.
съдът е съобразил липсата на обективна предпоставка за упражняване на
субективното право на кредитора да обяви цялото вземане на банката за
главница за предсрочно изискуемо към 04.11.2015г., поради което и само на
това основание е отхвърлил всички претенции на банката, включително и тези
за договорни и наказателни лихви. Отхвърлянето на тези искове е последица
от отхвърлянето на иска за предсрочно изискуема главница, а не е резултат на
отхвърлянето им поради установено несъществуване на вземанията. Още
повече че съдът е приел за ирелевантно установените по делото незаплатени
падежирали задължения за 2016г., поради факта, че същите са след датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Решението е постановено
преди постановяване на тълкувателно решение № 8/17 от 02.04.2019г. по
тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК, поради което и съдът не е установявал
дължимост на вноски с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
От приетата по делото от първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза, кредитирана от въззивния съд изцяло като обективно и
компетентно дадена, съдът приема за установено следното:
Длъжниците са извършвали плащания на задълженията си по договора
за ипотечен кредит от 05.07.2007г. в общ размер на сумата 142 406.31лв. като
последното плащане е от 18.01.2015г. След влизане в сила на решение № 143
от 20.09.2018г. по търг.дело № 90/17г. банката – кредитор е съобразила
констатираните от съда за нищожни клаузи, даващи и право да променя
едностранно лихвения процент и е извършила преизчисление на дължимите
6
от кредитополучателите договорни лихви в размер съобразно първоначално
уговорения между страните, и съобразно този размер е отнесла като платени
главница в пълен размер на месечните вноски с падежи до 18.01.2016г. и
частично погасителна вноска с падеж 18.02.2016г., както и в пълен размер на
договорната лихва по месечни вноски с падежи до 18.02.2016г. и дължими
такси до тази дата. Следва да се отбележе че различната лихва, посочена от
експерта, която банката е прилагала за определени периоди е в резултат на
договорен между страните преференциален лихвен процент /разлика от 0.5%/,
който е договорен първоначално и неприлагането му е поради неизпълнение
на условия по програма „ДСК Уют“, възражение срещу което няма направено
от длъжниците по договора.
С покани, връчена чрез ЧСИ на кредитополучателката КР. К. К., чрез
нейния настойник К. ИВ. К. и на съдлъжника К. ИВ. К. на 26.09.2019г.
банката е уведомила въззивниците за наличието на забава в плащанията на
дължими погасителни вноски и е упражнила правото си да обяви целия
размер на кредита за предсрочно изискуем.
По реда на чл.417 от ГПК банката се е снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя К.К. и
съдлъжника К.К. по ч.гр.дело № 3746/19г. по описа на ДРС, с които
длъжниците са осъдени да заплатят на банката вземания по договора за
ипотечен кредит № 14524123 от 05.09.2007г. – главница, договорни лихви,
лихви за забава и такси, изрично посочени в извлечението като 44 просрочени
вноски от 18.02.2016г. до 18.09.2019г.
При така установените факти, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Страните по делото са валидно обвързани от правоотношение по
договор за ипотечен кредит от 05.09.2007г. С оглед представения писмен
договор за кредит въззивният съд намира възражението на въззивника К. че
не е страна по договора за кредит за неоснователно. Договорът за кредит е
подписан от него и качеството му на съдлъжник по смисъла на чл.101 от ЗЗД
е изрично посочено в договора. Поради което и той отговоря солидарно с
кредитополучателите за поетите от тях задължения към кредитора.
Констатираните при предходен съдебен спор между страните като
нищожни като неравноправни, клаузи на договора и общите условия към
7
него, даващи право на банката едностранно да променя дължимата от
кредитополучателите договорна лихва, не са прилагани от банката, като
приложим е уговорения в чл.7 от договора лихвен процент.
Установено е по делото неизпълнение на задълженията на
кредитополучателите за заплащане в срок на дължимите месечни погасителни
вноски с начална дата 18.02.2016г. С изявление, достигнало до
кредитополучателя и съдлъжника на 26.09.2019г. банката е упражнила
субективното си право и е обявила целия размер на кредита за предсрочно
изискуем. Налице са обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока и предсрочната изискуемост е настъпила от датата,
на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжниците.
Въззивният съд намира, че възражението на въззивниците, че поради
противоречие между интересите на поставената под пълно запрещение КР. К.
К. и нейният настойник К. ИВ. К., последният не може валидно да приеме от
нейно име изявлението на банката, е неоснователно. Поставената под пълно
запрещение К. и нейният настойник са страни по договора за кредит,
солидарни длъжници. Солидарността на задължението им към банката не
обуславя наличие на противоречиви интереси.
По размера на задължението:
С оглед упражненото от банката право да обяви целия размер на
кредита за предсрочно изискуем дължимата главница е в размер на сумата
165 897.52лв., представляваща сбор от всички падежирали към 26.09.2019г.
главници по месечни вноски за периода от 18.02.2016г. до 18.09.2019г. и
остатъка от главницата, обявен за предсрочно изискуем. Размерът е установен
в кредитираната от въззивния съд изцяло съдебно-счетоводна експертиза,
приета от първата инстанция.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира претенцията за
главница за доказана и основателна изцяло и следва да бъде уважена в
предявения размер. Обжалваното решение в тази част следва да бъде
потвърдено.
Договорна лихва и наказателна лихва за забава са дължими до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 26.09.2019г. След тази дата е
дължима само законна лихва за забава върху незаплатената част на
8
главницата.
Договорната лихва за този период е определена в първи вариант на
четвърта задача на заключението, съобразно който дължимата договорна
лихва по месечни вноски с падежи от 18.02.2016г. до 18.09.2019г. е в размер
на сумата 43 336.59лв. Наказателната лихва е определена от експерта в
размер на сумата 1 006.80лв. и макар и да е посочено че е изчислявана до
09.10.2019г., в графа 21 от таблицата към заключението, след 18.09.2019г.
няма допълнително начислена наказателна лихва.
По възражението за погасителна давност на тези две претенции:
Заявлението по чл.417 от ГПК е депозирано в съда на 15.10.2019г.
Съставът на въззивния съд намира, че по отношение на неплатените
анюитетни погасителни вноски за периода от 18.02.2016г. до 26.09.2019г.,
датата на предсрочната изискуемост, погасителната давност тече отделно за
всяка вноска от датата на която плащането и е дължимо, или в случая от 18-
мо число на текущия месец, съобразно уговорената между страните падежна
дата.
По отношение на частта от погасителната вноска, представляваща
договорна лихва и по отношение на наказателната лихва е приложима
кратката тригодишна давност съобразно чл.111 б.В от ЗЗД. Поради което и
задълженията за връщане на договорни лихви, част от погасителни вноски и
претенциите за обезщетение за забава до 15.10.2016г. са погасени по давност.
Същите са определяеми по таблицата към заключението, колони 18 и 21.
Договорните лихви са по седем вноски по 1 007.83лв. всяка или общо в
размер на сумата 7 054.81лв. Наказателните лихви са в общ размер на сумата
30.43лв.
Предвид на това и претенцията за договорна лихва е доказана и
основателна до размера на сумата 36 281.78лв., представляваща договорни
лихви за периода от 16.10.2016г. до 26.09.2019г., до който размер искът
следва да бъде уважен. За разликата от 7 054.81лв., претендирана като
дължими договорни лихви за периода от 18.02.2016г. до 15.10.2016г.
претенцията за договорни лихви е погасена по давност, а за размера на сумата
739.07лв., претендирана като договорна лихва за периода от 26.09.2019г. до
09.10.2019г. искът е недоказан и неоснователен. Поради което и в тези части
искът следва да бъде отхвърлен.
9
Претенцията за наказателна лихва е доказана и основателна до размера
на сумата 976.37лв., представляваща наказателни лихви за периода от
16.10.2016г. до 26.09.2019г., до който размер искът следва да бъде уважен. За
разликата от 30.43лв., претендирана като дължими наказателни лихви за
периода от 19.03.2016г. до 15.10.2016г. претенцията за наказателни лихви е
погасена по давност, поради което и в тази част искът следва да бъде
отхвърлен.
Съответно на тази размери за лихвите следва да бъде потвърдено и
отменено решението на първата инстанция
По претенцията за претенцията за сумата 1 429.60лв., уточнени от
банката при подаване на заявлението по чл.417 от ГПК като такси за
управление, такса изискуемост, застраховка обезпечение, такса вписване на
ипотека, както и за законна лихва до датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК в съда, няма оплакване във въззивната жалба срещу
съществуването на задълженията и техния размер, няма и възражение за
погасяването им по давност, направено в отговорите на исковата молба.
Поради което и решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
С оглед частично променения размер на уважената част от искове от
въззивния съд следва да бъдат промените и дължимите от въззивниците
разноски в заповедното и в първоинстанционното производство. Дължимите
от длъжниците за заповедното производство разноски са в размер на сумата
4 097.23лв. държавна такса и 144.48лв. юрисконсултско възнаграждение.
Поради което и решението на първоинстнационния съд в осъдителната му
част за присъдени разноски в заповедното производство следва да бъде
отменено за разликите над тези суми.
Дължимите в полза на банката разноски за първа инстанция,
включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете от въззивния съд са в
размер на сумата 5 060.45лв., поради което и осъдителното решение на
окръжния съд за разликата над този размер следва да бъде отменено. На
основание чл.78 ал.8 от ГПК и направеното искане и съразмерно уважената
част от исковете, дължимите в полза на въззиваемото дружество разноски за
въззивна инстанция за юрисконсултско възнаграждение са в размер на сумата
144.48лв., определено в размерите на Наредбата за заплащането на правната
10
помощ.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на
въззивниците следва да бъдат присъдени направените от тях за двете
инстанции разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете, а именно: в
полза на К. следва да бъде присъдена сумата 220.73лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за първа инстанция и сумата 377.20лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция. В полза
на К. следва да бъде присъдена сумата 183.94лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260031 от 05.03.2021г. по търг.дело №
81/20г. по описа на Д.кия окръжен съд, в частите му, с които е прието за
установено в отношенията между страните по спора по предявения иск с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, че КР. К. К., чрез нейния настойник К.
ИВ. К., и К. ИВ. К. дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД със седалище
гр.София следните суми: сумата 165 897.52 лв. – главница по договор за
ипотечен кредит от 05.09.2007г. , ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 15.10.2019г. до окончателното
плащане; сумата 36 281.78лв. - договорни лихви за периода от 15.10.2016г. до
26.09.2019г., сумата 976.37лв. – лихвена надбавка за забава за периода от
15.10.2016г. до 26.09.2019г.; сумата 276.49лв. – законна лихва за периода от
10.10.2019г. до 15.10.2019г. и сумата 1 429.60лв. – такси и разноски, за които
суми има издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 3746/19г. по описа
на ДРС и в частта му, с която КР. К. К., чрез нейния настойник К. ИВ. К., и
К. ИВ. К. са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ АД направените разноски в
заповедното производство до размера на сумата 4 097.23лв. държавна такса и
144.49лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски по исковото
производство до размера на сумата 5 060.45лв.
ОТМЕНЯВА решение № 260031 от 05.03.2021г. по търг.дело № 81/20г.
по описа на Д.кия окръжен съд, в частите му, с които е прието за установено в
отношенията между страните по спора по предявения иск с правно основание
11
чл.422 ал.1 ГПК, че КР. К. К., чрез нейния настойник К. ИВ. К., и К. ИВ. К.
дължат солидарно на „Банка ДСК“ АД със седалище гр.София договорна
лихва за разликата над 36 281.78лв. до 44 075.66лв. за периода от периода от
18.02.2016г. до 15.10.2016г. и за периода от 26.09.2019г. до 09.10.2019г.;
лихвена надбавка за забава за разликата над 976.37лв. до 1 006.80лв. за
периода от 19.03.2016г. до 15.10.2016г. и от 26.09.2019г. до 09.10.2019г.,
както и в частта му, с която КР. К. К., чрез нейния настойник К. ИВ. К., и К.
ИВ. К. са осъдени да заплатят на „Банка ДСК“ АД направените разноски в
заповедното производство за разликата над 4 097.23лв. до 4 253.72лв.,
държавна такса и 144.49лв. до 150лв. юрисконсултско възнаграждение,
разноски в исковото производство за разликата над 5 060.45лв. до 5 253.72лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Банка ДСК“ АД със седалище гр.София срещу КР.
К. К., чрез нейния настойник К. ИВ. К., и К. ИВ. К., и двамата от гр.Д. за
приемане на установено в отношенията между страните че двамата дължат
солидарно на „Банка ДСК“ АД със седалище гр.София договорна лихва за
разликата над 36 281.78лв. до 44 075.66лв. за периода от 18.02.2016г. до
15.10.2016г. и от 26.09.2019г. до 09.10.2019г. и лихвена надбавка за забава за
разликата над 976.37лв. до 1 006.80лв. за периода от 19.03.2016г. до
15.10.2016г. и от 26.09.2019г. до 09.10.2019г.
ОСЪЖДА КР. К. К., ЕГН **********, чрез нейния настойник К. ИВ. К.
и К. ИВ. К., ЕГН **********, и двамата от гр.Д., ул.“К. и М.“ № 16, вх.А,
ет.4, ап.8, да заплатят на „Банка ДСК“ АД със седалище гр.София, ЕИК
*********, сумата 144.48лв. /сто четиридесет и четири лева и четиридесет и
осем стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, ул.“Московска“ № 19, ЕИК *********, да заплати на К.
ИВ. К. от гр.Д., ЕГН **********, сумата 220.73лв. /двеста и двадесет и лева и
седемдесет и три стотинки/, представляваща направени пред първа инстанция
разноски и сумата 377.20лв. /триста седемдесет и седем лева и двадесет
стотинки/, представляваща направени разноски за въззивно производство.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, адрес на
управление гр.София, ул.“Московска“ № 19, ЕИК *********, да заплати на
12
КР. К. К., ЕГН **********, чрез нейния настойник К. ИВ. К. от гр.Д., сумата
183.94лв. /сто осемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща направени разноски за въззивно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13