Р Е Ш Е Н И Е
№ 17/05.02.2020 г.
град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – Наказателно отделение, на
дванадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
Секретар Соня
Дичева
Прокурор Владимир
Чавдаров
Като разгледа докладваното от съдия Димитрова, ВНОДХ № 338 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Разградският окръжен съд, с присъда № 17/31.07.2019г., постановена по НОХД № 168/19г., е признал подсъдимия Т.Ю.Р. за ВИНОВЕН в извършване на деяние,
наказуемо по чл. 124 ал. 1 пр. 3 вр. чл.
63 т. 4 от НК, за това, че на 28.09.2017 г. в гр. Разград, като непълнолетен, но разбиращ
свойството и значението на извършваното
и можещ да ръководи постъпките си, причинил на М.М.М., ЕГН ********** ***, смърт по
непредпазливост вследствие на умишлено нанесена на 03.09.2017 г. в с. Раковски,
обл. Разград лека телесна повреда, изразяваща си в причиняване
на болка и страдание без разстройство на здравето. Наложено е наказание на основание чл. 54 от НК от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл. 69 ал. 1 вр. чл.
66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен
срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, считано от влизане на присъда в сила, като на основание чл. 301 ал. 1 т. 7 от НПК е възложена възпитателната работа с условно осъдения на
Инспектор при РУ на МВР – гр. Разград.
На основание чл.304 от НПК подсъдимият Р.
е бил оправдана по първоначално възведеното обвинение по чл. 124 ал. 1 пр. 2 от НК да е причинил смърт по непредпазливост на пострадалия м. вследствие на
умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
На основание чл. 52 вр. 45 от ЗЗД подсъдимият Р. е осъден да заплати на гр.
ищец Ф.Б.А. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на деянието в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен гражданския иск за разликата до първоначално предявения размер от 50 000
лева /петдесет хиляди лева/ като недоказан.
Със същата
присъда подсъдимият е осъден
да заплати д. т. върху уважения размер на гр. иск, както и направените по
делото разноски; налице е и произнасяне и по веществените доказателства по
делото.
Въззивното производство пред АС – Варна е
образувано по жалби на страните /подсъдимия Р. чрез
процесуалния си представител – адв.Ив. И. /АК-Разград/ и на гр. ищец Ф.А. чрез
повереника й – адв. Ив. И. ***//, като се изразява несъгласие само в
гражданско-осъдителната част на присъдата досежно размера на уважения гр. иск: подс. Р. моли за намаляване на размера му, а гр. ищец А. за увеличаването
му.
Пред състава на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД жалбите се поддържат от защитника на подсъдимия и повереника на гр. ищца,
като се развиват доводи в съответната насока.
Представителят на АП-Варна намира присъдата в наказателната и гражданската
й части за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена
изцяло.
В последната си дума пред въззивната инстанция подс. Р. моли да бъде намален
дължимия размер на гр. иск.
След преценка на оплакванията и доводите на
страните, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313
и чл.314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното:
Съдебното производство
пред ОС-Разград е проведено по реда на чл. 371 т. 1 от НПК, /т.к.
подсъдимият и защитата му са направили искане да не се провежда разпит на вещите
лица, изготвили заключенията по СМЕ на ВД, по химико-токсикологичните
експертизи и по химическата експертиза/, респ. съдът е приел, че при
постановяване на съдебния акт непосредствено ще се ползва съдържанието на експертните заключения от досъдебното производство, тъй като същите са
извършени при условията и реда, предвидени в НПК, прочитайки ги и приобщавайки
ги по реда на чл. 283 от НПК. Отчитайки изложеното и след
преценка на всички доказателствени източници, събрани на досъд. производство и в
хода на първоинст. съдебно следствие, относими към предмета на доказване,
Варненският Апелативен съд установи от
фактическа страна следното:
През 2017 г. подсъдимият Т.Р. /роден на ***г/ заедно със семейството
си живеел в с. Раковски, обл. Разград, бил ученик в XII клас в ПТГ “Шандор
Петьофи" в гр. Разград, специалност „Системно програмиране". По
характер бил спокоен и въздържан, не влизал в пререкания с учителите и
съучениците си, приятелите му били предимно от с. Раковски. Имал среден успех,
често отсъствал от учебни занятия, били провеждани консултации с педагогическия
съветник по повод възникнали проблеми. Сред най-близкия му приятелски кръг били
свидетелите М. М., Ш.Я., З. М. /Й./, Ш.Ш.и С.Й..
През лятото на 2017 г., подсъдимият Р. бил все още
непълнолетен, но работел заедно с приятеля си - св. М. м.,. живущ ***, на строителен обект при св. З. м., който
строял къща в с.Раковски. Св. м. живеел заедно с баба си- св. Ф.А. и малолетния си
брат -Ю., тъй като по това време майка му била в чужбина. В края на месец
август 2017 г. при тях заживял и вуйчото му-пострадалият М. М., с прякор
“Фукото". Последният нямал постоянна работа, работил из селото на надник,
като от припечеленото си пазарял хранителни продукти и алкохол. През годините
отношенията между пострадалия м. и майка му -свидетелката Ф.А. били променливи
- двамата употребявали алкохол и това често водело до сериозни конфликти
помежду им, когато майка му била в неадекватно състояние, пострадалият се
ядосвал и я биел. Въпреки тези им отношения, пострадалият снабдявал дома с
хранителни продукти, а майка му се грижела за домакинството. Постр. М. и
племенникът му – св. м. изпитвали неприязън един към друг и често между тях
възниквали конфликти: свидетелят искал вуйчо му да напусне къщата, тъй като
последният всяка вечер се напивал, започвал да гони баба му, посягал да ги
удря, постоянно искал пари, въпреки че ходел на работа. Тези проблеми св. м.
споделил с приятелите си, като ги помолил да отидат в дома му на 03.09.2017г. и
да сплашат вуйчо му и той да си отиде.
Същия
ден, след като приключили работа около 19:30 часа, подс. Р. и св. М. М. се
уговорили по-късно да посетят св. З. м. и да получат дължимото им се
възнаграждение. Тогава св. М. М. помолил св. З. м. да се изкъпе у тях, тъй като
се страхувал от вуйчо си, но след това се разбрал с подсъдимия да го придружи
до дома му. Около 20:00 часа постр. не бил в къщата и св. М. М. се изкъпал,
облякъл бяла риза и сини дънки, обул сини маратонки. Двамата с подс. Р. тръгнали
към дома на последния, за да се изкъпе и той. Тогава срещнали свидетелите Ш.Я.
и Ш.Ш., които също ги придружили. След като взел душ, подс. Р. облякъл черно
горнище на анцуг с качулка, зелени дънки, зелена тениска с къс ръкав, обул
спортни обувки с връзки, тъмнокафяви на цвят. Всички заедно се отправили към
дома на св. З. м. за да получат възнагражденията си, но тъй като не го намерили
намерили, свидетелите М. М. и Ш.Ш.се оправили да го отърсят, а св. Я. и подс. се
отправили към дома на св. М. М. и постр. М. за да изчакат другите. Там заварили
св. Ф.А. и малкия Ю., а извън къщата бил постр. м., който пиел бира и не изглеждал да е много пиян. Бил
облечен с черно на цвят горнище на анцуг, сиво на цвят долнище на анцуг, със
зеленикаво - сива на цвят тениска с къс ръкав, обут бил с маратонки марка
„Рита". Тогава подсъдимият и св. Я. провели с него разговор. Малко след
това в къщата се върнал М. М., заедно със свидетелите Ш.Ш.и С.Й.. Последният бил
ядосан, че пострадалият не бил напуснал
къщата, както му бил препоръчал по-рано, при което ритнал с крак масата, на
която имало кенчета с бира и тя паднала. Останалите възпряли свидетеля Й. и
всички започнали да говорят на пострадалия да напусне къщата. Той им обещал два
стори това, след което те излезли от къщата, отправяйки се до близката автобусна
спирка с намерението да изчакат и да видят дали постр. м. наистина ще напусне. Няколко
минути по-късно св. М. м. се върнал да провери, дали вуйчо му е още там и от
брат си разбрал, че вече не е в къщата. Върнал се при приятелите си и ги
уведомил за това.
Междувременно, около 21-21:30 часа, на спирката пристигнал с микробуса
си св.З. м. и той уведомил подс. и свидетелите, че видял постр. да върви по
главния път в посока горната махала. Момчетата поискали да ги закара до мястото
и четиримата /подс., М. м., Ш.Ш.и Ш.Я./
се качили в буса. Пеш тръгнал само св. С.Й., тъй като бил видимо изнервен. Настигнали
постр. м. на около 500 м. от кметството на селото. Той бил сам на пътя и като
ги видял, спрял. От буса слезли подс. и тримата свидетели, а З. м. останал в
него, но възприемал случващото се. Подс. Р. скочил срещу пострадалия с думите
„Ти от мене ли ще бягаш?", при което той не отговорил, а само протегнал
ръце напред, за да се предпази. В този момент подсъдимият му нанесъл удар с
юмрук в лицето. Тъй като не успял да запази равновесие, постр. паднал по гръб, и
ударил главата си в асфалта, при което се чул силен звук. След удара останал да
лежи по гръб, хъркал, не си мърдал ръцете и краката, а от устата му потекла
кръв. Възприемайки състоянието на пострадалия, св. З. м. се отправил с
микробуса да купи вода, а - св. М. М. хванал вуйчо си през мишниците и го
изправил да седне. Подс. Р. предложил да преместят пострадалия м. от пътя, за
да не го прегази някоя кола, и с общи усилия
го преместили в тревата край пътя до контейнера за смет, оставяйки го по
гръб. Всички тръгнали към долната
махала. По пътя срещнали св. З. м. и го помолили да ги закара с микробуса. Докато
се качвали, видели св. С.Й., но не го уведомили за станалото. След като взели
водата която св. З. М. купил, малко след 22.30ч се върнали пеша до мястото на
инцидента, където заварили пострадалия така, както го били оставили – неподвижно
лежащ на тревата и хъркащ. Св. М. М. му налял вода в устата, при което постр. започнал
да кашля. Тримата свидетели решили, че той ще се оправи, оставили му бутилката
с вода до главата и тръгнали отново към магазина на С., където срещнали св. С.Й.
видимо ядосан и преоблечен с други дрехи. Тогава подс. Р. му разказал за
случилото се, при което св. Й. изразил желание да посети мястото. След като той
тръгнал и останалите се прибрали по домовете си.
Отивайки
на работа с личния си автомобил на 04.09.2017 г. около 02:55 часа, св. С.Ф.възприел
легнал в дясната част на пътя човек, поради което подал сигнал на тел. 112.
Малко по-късно на място пристигнал екип на ЦСМП - гр. Разград, който откарал
постр. в отделение на МБАЛ “Св. Иван Рилски" гр. Разград, където бил
настанен на лечение поради тежкото му състояние с черепно-мозъчна кома.
На следващия ден местопроизшествието било посетено от
разследващ полицай при ОД на МВР - Разград, който извършил оглед и изготвил
протокол и фотоалбум.
С протокол за доброволно предаване от
04.09.2017 г. подсъдимият Т.Ю.Р. предал следните вещи, приобщени като веществени доказателства: ВД №6-1 бр. зелени дънки с етикет от
вътрешната страна с надпис -T.YOW. JEANS; ВД №7-1
бр. черно горнище на анцуг с качулка и емблема отпред вляво на марка
„Пума"'; ВД № 8 - 1 бр. зелена на цвят тениска с къс ръкав, с поставеьг
етикет, на който има надпис на латиница „ALNWICK, и разположен надпис в предната част
на тениската ANF ЛМ ERIK AN NATIONAL FOOTBALL NATIONAL; ВД № 9 - 1 чифт спортни обувки с
връзки /сиви, избелели/, тъмнокафяви на цвят, марка CAVALER.
С протокол
за доброволно предаване от 04.09.2017 г. свидетелят М. м. предал следните, приобщени като веществени доказателства: ВД №10-1 бр. бяла на цвят риза с дълъг ръкав,
с черни на цвят копчета отпред, като копчетата са разположени на избеляла
лилава ивица, като ивицата е разположена вертикално. На ризата се вижда етикет
с надпис BOLD JUNIOR; ВД № 11 - 1 бр. черно кожено яке
/изкуствена кожа/, с дълъг ръкав, със силно протрита яка, с етикет с надпис FRANKY VILLAGE, като на самото яке на гърба има
поставена метална емблема с надпис FRANKY VILLAGE, якето е с черен на цвят цип, с два
долни джоба отляво и отдясно; ВД № 12-1 бр. дънки, сини на цвят, прокъсани в
областта на джобовете, както прокъсани в областта на лявото коляно, дънките се
закопчават с цип и метално копче, като на крачолите на дънките има поставени
метални ципове; ВД №13-1 чифт спортни
обувки, светлосини на цвят, със сини на цвят връзки, като езичето на обувките
има надпис на латиница new balance.
С протокол
за доброволно предаване от 04.09.2017 г. З.П. Г. - медицинско лице от ОАИЛ при
МБАЛ - гр. Разград предала вещите, принадлежащи на постр. М.М.М., приобщени като веществени
доказателства: ВД № 14 - 1 бр. черно на цвят горнище от анцуг, с джобове разположени от двете страни в предната част, ръкавите на горнището
са с 3 бели на цвят вертикални линии, в горната предна лява част има
разположен бял на цвят надпис на латиница „ADIDAS" и емблема; ВД №15-1
бр. сиво на цвят
долнище на анцуг; ВД № 16 - 1 бр. мъжки боксерки - сиви на цвят, с черен ластик; ВД № 17 - 1 бр.
зеленикаво-сива на цвят тениска с къс ръкав, марка „ADIDAS"; ВД № 18 - 1 чифт чорапи, тъмносини на цвят; ВД № 19 - 1 чифт маратонки, марка „PUMA", сиво-кафяв цвят.
С протоколи
за доброволно предаване от 05.09.2017 г. свидетелят С.Й. предал следните вещи,
приобщени като веществени доказателства: ВД
№1-1 брой мъжко яке, тъмно кафяво на цвят, с качулка и цип за закопчаване в предната част,
с два броя странични джоба, от вътрешната страна на якето в горната част на
врата с етикет с надпис „Febregas"; ВД №2-1
бр. мъжки сини дънки със скъсан етикет, марка „Grace Park4',
която се намери на етикет отпред на ципа; ВД № 3 - 1 бр. сива тениска с къс
ръкав, от лявата предна страна има имитация на джоб, от вътрешната страна има поставен
етикет с надпис „ЕА47"; ВД №4-1
бр. мъжки кожен колан, кафяв на цвят; ВД №5-1
чифт мъжки маратонки, без поставени вързанки, черни на цвят с червени ивици, с
надпис и емблема „Adidas".
Въпреки проведеното лечение, на 28.09.2017 г. пострадалият
М.М. починал в МБАЛ “Св. Иван Рилски-Разград“ АД.
Така описаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на досъд. производство и първоинст. съдебно следствие
доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност: показанията на свидетелите Н.Н., св. М.Х.,М.М., Ш.Я., М.М., З. М.
/приобщени по реда на чл. 281 ал. 1 т. 3 от НПК/, С.Ф., Ф.А., Ш.Ш., С.А., М.А.,
Н.К., Г.Я., Ю. А., Д. А.;
заключенията по назначените експертизи - СМЕ на ВД,
химико-токсикологичните и химическа, СМЕ за освидетелстване на подсъдимия, СМЕ на пострадалия, както и за
аутопсия на същия, комплексна психиатрична и психологическа експертиза /СППЕ/;
писмените и веществените
доказателства. Преценката им дава възможност да се направи категорични
изводи за конкретните действия на подсъдимия преди, по време и след деянието,
както и настъпилия вследствие на тях вредоносен резултат.
За да формира посочената съвкупност, съдът прецени собствената достоверност
на всяко от посочените доказателства. По делото са налице доказателства, които
имат обективен характер – интерпретирани в експертни заключения по изследване
на съществуващите в конкретната обстановка следи и предмети – по изготвените
СМЕ, СХЕ и СМЕ по ВД, СППЕ, както и писмени доказателства – протоколи за оглед,
с приложени фотоалбуми, за доброволно предаване, веществени доказателства. За
изследване на обстоятелствата по делото и разкриване на обективната истина са
налични свидетелски показания, изясняващи подбудите за извършване на деянието и
причините, довели до необходимостта от провеждане на разговор, включително и
действия по сплашване и изгонване на
постр. от дома на св. М. М. и баба му, състоянието на алкохолно повлияване , в
което се е намирал за пореден път постр. м., отношенията на св. М. М. с постр.,
предхождащи деня на инцидента, както и съществуващите такива с майка му и като
цяло в дома им, данните за нееднократна проява на насилие спрямо св. Ф.А. и
малолетното дете Ю.. Пряко за факта на
престъплението сочат свидетелските показания и донякъде обясненията на подс. Р.,
както и находките по пострадалия и мястото, където е бил намерен, които
съдържат непосредствена информация за случилото се.
Чрез заключението по назначената на досъд.
пр-во СМЕ, извършена възоснова на преглед
на постр. М.М. и изготвената медицинската документация от МБАЛ „Св. Иван
Рилски-гр.Разград" АД, се установява, че в резултат на нанесения му побой на
03.09.2017 г. м. е получил следните травми: тежка черепно-мозъчна травма и
травма на глава - травматична кома с обективно установена отпадна неврологична
симптоматика; контузия на мозъка в дясна слепоочна област; множество
вътремозъчни кръвоизливи; травматичен кръвоизлив под мека мозъчна обвивка;
дифузен мозъчен оток; дихателна недостатъчност от централен произход; хематом
на орбитите; охлузване на лява половина на челото и лява скула; травма на
гърдите-травматичен бял дроб; травма на долни крайници - кръвонасядания и
охлузвания върху капачките на двете колена, механични охлузвания върху гърба на
дланта на дясна ръка и по същата повърхност на основните фаланги на първи,
втори и трети пръст.
По своята медико - биологична
характеристика контузията на мозъка, вътремозъчните кръвоизливи, травматичния
кръвоизлив под мека мозъчна обвивка, дифузния мозъчен оток и дихателната
недостатъчност от централен произход /поотделно и съвкупно/ обуславят
разстройство на здравето с временна опасност за живота. Закритата тежка
черепно-мозъчна травма може да бъде получена по механизма на директен удар и
противоудар, както и от сътресение.
Видимите травматични увреждания по
лицето - охлузване в лява челна област и по лява скула, зацапване на външните
носни ходове и устата с кръвениста течност и хематома на орбитите биха могли да
са резултат от: самостоятелни удари в твърд/и и тъп/и предмет/и или при
приземяване на терена по лице, леко обърнато наляво. При такова приземяване
могат да се получат и увреждания в коленните области. Не може да се изключи
категорично, че травмата на колената и гърба на дланта и пръстите на ръцете на
дясната ръка да са получени преди инцидента.
Ако е налице избиване на зъби,
предвид наличните за това данни, то това не може да се получи при падане от
собствен ръст по лице.
Според свидетелските показания е
нанесен един единствен удар по лицето на пострадалия, което не може да обясни
множеството видими травмтични увреждания по лицето, но при падане на терена по
гръб може да се получи закрита тежка черепно - мозъчна травма.
Установените при прегледа видими
травматични увреждания са с еднаква или близка давност.
Заключението по назначената на досъд. пр-во
СМЕ за аутопсия на
трупа на постр. М.М. констатира:
1. Състояние след
тежка закрита черепно-мозъчна травма - обширна контузия на главния мозък в лява
челно - слепоочна област; контузия на мозъчния ствол; множество интрапаренхимни
хеморагии; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка по конвекситета на мозъка и
базата на черепа; ограничен кръвоизлив под мека мозъчна обвивка; сляпо счупване
на черепа през средата на средна черепна ямка от дясната страна, назад и навън;
дихателна недостатъчност от централен произход;
2. Усложнения от травматчиния шок и
залежаването - оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчнитетонзили в големия
тилен отвор; двустранна гнойна пневмония; гноевидна течност по лигавицата на
бъбречните легенчета и пикочния мехур; декубитални рани на кожата върху
кръстцова област , и гърбна повърхност на двете подбедрици и пети, по-изразена
на десния крак;
3. Следи от охлузвания по горни и
долни крайници.
4. Следи от терапевтични мероприятия
- оперативна интервенция за налагане на временна трахеостома; инжекционни
бодове под дясна ключица.
5. Начална коронаросклероза;
дребноделчест строеж на черния дроб, празен стомах, празен пикочен мехур.
Причината за смъртта на М.М. е
получената тежка закрита черепно - мозъчна травма и развилите се от нея
усложнения. Тежката травма на
главата, респективно смъртта е в пряка причинно следствена връзка с нанесения
на пострадалия побой на 03.09.2017 г. Увреждания са причинени по общия
механизъм на удари с/върху твърди тъпи/ тъпоръбести предмети и от сътресение на
главата и тялото. Състоянието на
трупните изменения отговаря на смърт от първо денонощие.
В хода на първоинст. съдебно следствие, на зададените му от страните
въпроси, вещото лице е пояснило, че от удар в лицето, могат да бъдат получени
констатираните хематоми, както и зацапване на външните носни ходове с
кръвениста течност, като тези увреждания сочат на временно разстройство на
здравето неопасно за живота на пострадалия.
Заключението по
назначената на досъд пр-во СМЕ, извършена възоснова на проведеното
освидетелстване при прегледа
на 04.09.2017 г. на подс. Р.,
установява участъци с
уплътняване и изсушаване на кожата на дланта и дланната повърхност на всички
пръсти на дясна ръка; дълбока драскотина върху междуфалангеалната става на
палеца с плътна кафява кора и отслоявания на периферията. Вещото лице не изключва
описаните кожни изменения и драскотината, която е с давност поне 2 дни, да са
получени във връзка с трудова заетост на освидетелствания.
От заключението по назначената на досъд.
производство комплексна СППЕ, извършена по отношение на подсъдимия Т.Р. се установява, че
същият не се води на учет към ДПО – Разград и е със съответно на възрастта
нервно - психично развитие, не страда от психично заболяване или интелектуален
дефицит, което му позволява да възприема правилно фактите, имащи значение за
делото и да дава достоверни обяснения за тях, респ. може да участва пълноценно
във всички фази на наказателното производство. Независимо, че същият към
момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, с характерните особености
на този възрастов период (но все пак на прага на пълнолетието), той вече е
осъзната личност, с изградени навици и поведение, изградени индивидуални
характеристикови особености, позиция и мислене; могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Заключенията по
трите съдебно-химико-токсикологични експертизи на представените за изследване
биологични проби - кръв и урина, взети на 04.09.2017г. от подс. Р. и свидетелите
С.Й. и М. м., не установява наличие на наркотични вещества, техни метаболити
или аналози, както и на етилов алкохол.
В протокол
за оглед на веществените доказателства от 07.09.2019 г. а били огледани и
описани предадените веществени доказателства, като по някои от тях са
установени замърсявания, зацапвания и пета. По дрехите на пострадалия М.М. е
установено: по черното на цвят горнище на анцуг, на левия ръкав на горнището на
разстояние от 23 см. от маншета на ръкава в най-горната част има срез на самия
ръкав, има и няколко петна червеникаво - кафяви на цвят, като първото петно е
разположено на маншета на ръкава на 7 см., второто - на 16 см., третото - на 32
см., а четвъртото на 52 см. на разстояние от маншета на ръкава; на десния ръкав
се установиха зацапвания със зеленикав цвят върху белите ивици. Сивото на цвят
долнище е със следи от зацапвания по двата крачола, на десния крачол се виждат
зацапвания зеленикави на цвят в областта на коляното, като около тези
зацапвания се наблюдават зацапвания в червено - кафяв цвят, а на левия крачол в
долната част , от отзад се наблюдават зеленикави на цвят зацапвания.
Заключението
по назначена СМЕ на веществените доказателства /описани по-горе/ установява, че:
- по
обектите с номера № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 11, 13, 18, 19 липса на зацапвания
от кръв;
- по обекти
с № 10 /бяла риза/ , № 12 /син дънков панталон с ципове в долната част на
крачолите/, №15 /долнище на анцуг/, № 16 /боксерки/ липса на присъствие на кръв;
- по обекти
№ 14 /черно горнище на анцуг с по три бели канта на ръкавите/ и № 17 /зеленикавосива
разрязана тениска/, се доказва присъствие на кръв. При обект № 14 не се
определя видовата и груповата принадлежност, вероятно поради факта, че по
петната от кръв се наблюдават напреднали гнилостни процеси от развитите
плесени, мухъл и гнилоени микроорганизми, ензимите на които са унищожили
имунологичната активност на кръвта и факторите, детерминиращи видовата
принадлежност (серумните белтъци) и кръвната група (аглутинините и
аглутиногените); за кръвта по обект № 17 се доказва, че е с човешки произход и
в нея се доказва наличие на А и В аглутиногени и не се доказва наличие на а
(алфа) и (3 (бета) аглутинини, т.е. кръвната група на тази кръв по система АВО
се определя като АВ (0). Кръвната група на пострадалия ;=;=по системата АВО е
определена като АВ (0), видно от резултат от контролно имунохематологично
изследване от МБАЛ „Св. Иван Рилски" гр. Разград, т. е. налично е
съответствие, поради което е възможно кръвта да произхожда от постр. М. М..
По отношение
обосноваността на заключенията по изготвените на досъд. производство СМЕ, СХЕ и СМЕ по ВД, и СППЕ: както
първоинст. съд, така и ревизиращата инстанция не намира основания за съмнение в
тяхната обективност, правилност и обоснованост - в. л. са дали компетентни
заключения, част от тях са защитили лично /подсъдимият
и защитата му са направили искане да не се провежда разпит на вещите лица,
изготвили заключенията по СМЕ на ВД, по химико-токсикологичните експертизи и по
химическата експертиза/
пред първонист., включително давайки допълнителни пояснения, поради което нито
у първоинст. съд, нито у настоящата инстанция възниква съмнение в тяхната
обоснованост. Изводите на в. л. не са изолирани от цялостната доказателствена
съвкупност, напротив, както бе отбелязано по-горе, те съответстват на
възприятията на редица свидетели, на писмените
и веществените доказателства, включително отчасти на обясненията на
подсъдимия Р..
Чрез показанията на разпитаните свидетели е събрана информация относно
обстоятелства, предхождащи деня на
инцидента, за случилото се непосредствено преди него, по време и след това.
Анализирайки ги, въззвният съд, както и първостепенният, достигна до извода, че
те са подробни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а също и
в синхрон с останалата доказателствена съвкупност. В този смисъл подходът на
РОС да констатира противоречия в показанията на някои от тях, дадени на досъд.
производство пред съдия по реда на чл.
281 ал. 4 т. 1 от НПК се явява правилен и обоснован. Същото е относимо и по
отношение на приобщените по реда на чл. 281 ал. 1 т. 2 пр. 2 от НПК показания
на други свидетели. Задълбочено и обстойно първостепенният съд се е мотивирал
защо кредитира показанията на тези свидетели, които са депозирали пред съдия в
хода на провеждане на досъд. пр-во, основно приемайки, на първо място, че са
дадени 2 дни след инцидента, когато спомените им са били ясни, и на второ
място, в стремежа си да оневинят подсъдимия, поради приятелските им отношения.
Обясненията на подс. Р. се възприемат и от настоящата
инстанция като защитна теза, доколкото се опровергават от свидетелските показания и заключението по СМЕ досежно получените от постр.
увреждания и механизма на получаването им - удар с юмрук в лицето на постр. м., в резултат на който той е паднал по гръб, ударяйки главата си в асфалта, при което се чул силен звук. Това е момента, в който пострадалият е получил тежката
закрита черепно-мозъчна травма с развилите се впоследствие усложнения, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смъртта.
Като цяло следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е събрал всички
необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които
допринасят за изясняване и разкриване на обективната истина, установил е една
подробна, точна и правилна фактическа обстановка. За да възприеме именно тази
фактическа обстановка РОС е направил анализ на събраните доказателства,
съпоставяйки ги поотделно и в съвкупност. Всички те са правилни и изцяло се
споделят от въззиивния съд.
Съставът на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд на база на
правилно установената фактология по делото, е достигнал и до законосъобразни
правни изводи. С действията си подс. Р. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 124, ал. 1, предл. 3 от НК, т. к. на на 28.09.2017 г. в гр. Разград, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършваното и можещ да ръководи постъпките си, причинил на М.М.М., ЕГН ********** ***, смърт по
непредпазливост вследствие на умишлено нанесена на 03.09.2017 г. в с. Раковски,
обл. Разград лека телесна повреда, изразяваща си в причиняване
на болка и страдание без разстройство на здравето.
Изложените мотиви от първостепенния съд относно обективната и субективна
съставомерност на деянието се споделят изцяло от въззвната инстанция.
В резултат на нанесения от подс. Р. удар с юмрук в областта на лицето на постр. м., последният паднал по гръб, удряйки си главата в асфалта. Звукът от този
удар бил силен и затова се възприел както от подс. , така и от присъстващите
свидетели - М. м., Ш.Я., Ш.Ш.и З. м.. Получените
увреждания в резултат на удара в лицето - хематоми около очните орбити и
зацапване на външните носни ходове с кръвениста течност, са причинили на
пострадалия болка и страдание без разстройство на здравето - лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Последващият удар на главата на
постр. в асфалта е довел до получаване на закрита черепно-мозъчна травма, която
е станала причина, въпреки проведеното в МБАЛ-Разград лечение, по-късно - на
28.09.2017г. да починал. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между
действието на подс. Р. – нанасянето на удар в областта на лицето на постр. с
получената в резултат на падането и удара в асфалта, тежката травма на главата и
настъпилите вредоносни последици - смърт. Последната
се намира в пряка причинна връзка с настъпилото увреждане на здравето, но тази
връзка е по-далечна и косвена, опосредствувана от едно междинно състояние
(телесната повреда). Налице са две форми на вина: по отношение на телесната
повреда подс. е действал с пряк умисъл; по отношение на смъртта подс. е
действал непредпазливо, във формата на небрежност – целял е причиняването на
телесната повреда, но не е предвиждал възможното настъпване на смъртта, но е
могъл и е бил длъжен да предвиди този резултат.
Подс. Р. към
момента на извършване на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
По отношение справедливостта
на наложеното наказание: настоящият състав на въззивния съд установи, че
първоинстанционният съд е изложил достатъчно задълбочени мотиви във връзка с
индивидуализацията му, преценявайки, че е налице баланс на смекчаващите /чисто съдебно минало, добри характеристични данни и трудовата заетост/ и отегчаващите такива /проява на агресивно поведение към човек, с когото няма някакви преки
отношения и изоставянето му в безпомощно състояние през нощта/. Правилно е определен размера му след редукцията по реда на
чл. 63 ал.1 т.4 от НК на 1 /една/ година лишаване от свобода - същото се явява справедливо и
съответно на критериите по чл.54 НК, на целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК, както и на принципа за съответствие на наказанието с
извършеното престъпление, залегнал в нормата на чл. 35, ал. 3 НК.
Споделя се от въззивната инстанция и изводът на РОС, че така
индивидуализирано, наказанието не следва да се изтърпява ефективно - данните за
личността на подсъдимия, сочещи на невисока обществена опасност и реализирането
на специалната превенция, т. к. подс. е млад човек, поради което изтърпяването
на наказанието лишаване от свобода правилно е бъде отложено, на основание чл. 69
ал.1 вр. чл. 66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от 2 години и 6 месеца. Така
определения срок и възложената възпитателна работа, на основание чл.301, ал. 1, т. 7 от НПК на Инспектор при РУ на МВР-Разград, ще подейства възпиращо и възпитателно на подс. Р..
Всичко изложено по-горе обосновава извода за
правилност на така постановената първоинст. присъда в нейната наказателна част
досежно приложимия материален закон и наложеното по вид и размер наказание.
По отношение на гражданския иск: За да се произнесе по дължимата искова
претенеция, РОС е отчел наличието на пряка
причинна връзка между виновното поведение на подс. и настъпилия вредоносен резултат–смъртта на постр. м.-най-ценното човешко благо. Тази смърт е и
необратимата за майка му - ищеца Ф.А.. Като родител и въпреки наличните доказателства за чести конфликти
помежду им, тя е полагала грижи за него в домакинството, с нейно съгласие
той е заживял в този къща заедно със св. М. М. и брат му Ю., което дава
основание да се приеме, че помежду им е съществувала връзка. Безспорно е, че
гр. ищца е претърпяла морални болки и страдания, с оглед на което и искът е доказан
по основание.
За да определи
размера на дължимото обезщетение, РОС е съобразил възрастта на постр. – млад
човек, нееднозначността в отношенията му с гр. ищца, обстоятелството, че
вредоносния резултат е настъпил вследствие на непредпазливите, а не умешлени действия
на подс.Р.. С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за определяне на обезщетението по справедливост и предвид изложеното по-горе, ревизиращата инстанция прие, че присъденото обезщетение в размер от 20 000
лева се явява правилно и не следва да се коригира в насока на намаляване или
увеличаване. Поради което до предявения размер от 50 000 лева обосновано е
бил отхвърлен като недоказан.
Същото и дължим
ведно със законната лихва, считано от 28.09.2017 г. до окончателно му изплащане.
Искането на защитата на подс. за намаляване на размера на уважената искова
претенция се обосновава с това, че подс. не бил полагал грижи за майка си, а
точно обратното - тя е била човекът, който се е грижил за него – перяла го е,
приготвяла му храна. Тези доводи не могат да бъдат споделени, доколкото на
първо място, уважения гр. иск е за претърпени неимуществени вреди, т. е. за
претърпени морални вреди от гр. ищец – майка на постр.; на второ, защото чрез
грижите за детето си – постр. м., ищцата е показвала своята майчинска обич и
загриженост, въпреки конфликтите помежду им, вследствие употребата на алкохол.
В този смисъл жалбите на гр. ищец и подс. досежно размера на уважената гр.
претенция са неоснователни.
С оглед на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна достигна до
извода, че присъдата на първоинстанционния съд не страда от пороци, същата като
правилна, законосъобразна и справедлива следва на основание чл. 338 от НПК да бъде потвърдена
При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения
/допуснати на досъдебното производство или в с. з., / които да се явяват
съществени по смисъла на НПК и да налагат отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Водим от горното и на основание чл.
338 от НПК, съставът на АС-Варна,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 17/31.07.2019г. на Окръжен
съд-Разград, постановена по НОХД № 168/19г. по описа на същия съд.
Решението може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.