Р Е Ш Е Н И Е
№.............., град Шумен, 02.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове:
1.Снежина Чолакова
2. Маргарита Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с
участие на прокурор П.Вълчев от ШОП
като разгледа докладваното от административен
съдия Кр.Борисова КАНД №11 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.63 ал.1 изречение второ
от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно
– процесуален кодекс /АПК/, образувано по жалба от “С.С.” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
М.С., срещу Решение №403/06.11.2020 г. по АНД №20203630201548/2020 г. по описа
на Районен съд град Шумен.
В жалбата се сочи, че постановеното решение
от въззивния съд е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния
закон. Касаторът счита, че в настоящата хипотеза не са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин наличието на трудовоправни отношения между
дружеството и работника, а е бил сключен граждански договор за изпълнение на
определена работа. Като е приел обратното според касатора, въззивният съд е
допуснал нарушение на материалния закон и на това основание, касаторът моли съда
да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение и да отмени
НП №27-0001100/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град
Шумен, както и за присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Дирекция “ИТ” град Шумен,
редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от юрисконсулт
Д. В., с което се оспорва касационната жалба като неоснователна и се отправя
искане да бъде оставено в сила решението на РС град Шумен като правилно и
законосъобразно, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови съдебно
решение, с което да бъде оставено в сила Решението на Районен съд Шумен като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срок, поради
което е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна
следното:
С атакуваното решение Районен съд град Шумен
е изменил НП №27-0001100/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” град Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3
от КТ на касатора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена
санкция за извършено нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, като е намалил размера на
санкцията от 2500.00 лв. на 1500.00 лв. Наказателното постановление е издадено
въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-0001100/08.07.2020
г. от длъжностно лице при Д ”ИТ” град Шумен.
За да достигне до този правен извод, решаващият
съд е приел за безспорно установено, с оглед събраните пред него писмени и
гласни доказателства, че лицето С.Р.М.към момента на извършване на проверката
на 18.06.2020 г. в обект – строеж „Многофамилна жилищна сграда с подземни и надземни
гаражи“ град Шумен, бул. В. Преслав, местността „Сакарка“, изпълняван от
касатора, е извършвал кофражна работа на строежа, без трудов договор с писмена
форма. Въз основа на това и доколкото към момента на извършване на проверката
между дружеството и работника не е бил подписан трудов договор в писмена форма,
съгласно разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, въззивният съд е приел, че касаторът
,като работодател е нарушил посочената разпоредба и правилно му е ангажирана
административнонаказателна отговорност по реда на чл.414 ал.3 от КТ, но е
намалил размера на наложената имуществена санкция към минимума предвиден в
закона.
Настоящият касационен състав намира, че
въззивният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка, с
оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, респективно до законосъобразни
правни изводи, които изцяло кореспондират с материалния закон.
Настоящата касационна инстанция изцяло
споделя изводите на решаващия съд, че установените факти по делото безспорно
установяват наличие на трудово правоотношение между лицето С.М.и касатора в качеството му на работодател. Мотивите на
съда са обстойни и изцяло са изградени въз основа на събраните доказателства по
делото и кореспондират с тези факти. Безспорно са установени елементите на
трудовото правоотношение – вида на работата /кофражна работа/, работно време от
8.00 до 17.00 ч. само в делничен ден,фиксиран размер на възнаграждението,че му било
предоставено работно облекло,обувки и каска, както и че са му били проведени всички инструктажи -начален, на
работното място, периодичен, ежедневен, каквито се изисквали за работещите по
трудово правоотношение. В този смисъл и при тези факти се налага извода, че
лицето М. на 18.06.2020 г. на процесния обект е полагал труд – извършвал
кофражни работи на строежа, без да има сключен трудов договор в писмена форма,
какъвто изисква разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ. Извършваната дейност от
работника не може да се квалифицира като гражданскоправни отношения между
работника и работодателя, въпреки наличието на сключен граждански договор, тъй
като възложената работа не е с еднократно изпълнение и за определен период. Следователно в настоящата
хипотеза работникът е престирал своя труд по смисъла на чл.1 ал.2 от КТ.
С оглед
на гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че изводите на
решаващият съд за наличие на трудово правоотношение в настоящата хипотеза са
правилни и не противоречат на материалния закон, както и правилно е намален
размера на имуществената санкция в минимален размер, поради което атакуваното
Решение №403/06.11.2020 г. на Районен съд град Шумен по АНД №20203630201548/2020
г. следва да бъде оставено изцяло в сила като правилно и законосъобразно. В обстоятелствената
част на касационната жалбата има твърдение за неправилно присъдено
юрисконсултсто възнаграждение от въззивната инстанция в полза на ответната
страна, но в петитума на касационната жалба липсва конкретно искане в тази
част, поради което не се дължи произнасяне от настоящия касационен съд.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата
на чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН в полза на ответната страна следва да бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в
размер на 80.00 лв.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№403 от 06.11.2020 г., постановено по АНД №20203630201548/2020 г. на Районен
съд град Шумен.
ОСЪЖДА “С.С.”
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от
управителя М.Р.С., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ град Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.02.2021 г.