Решение по дело №5887/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261454
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 29 май 2021 г.)
Съдия: Нела Кръстева Иванова
Дело: 20203110105887
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

……… / 26.04.2021г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 26.03.2021г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

 

при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА,  като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5887  по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова претенция,предявена от „Г.З.“ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ****** - Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт ******, срещу Л.Д.Х.-**, ЕГН **********, адрес: ***, с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.410 КЗ и чл.86 от ЗЗД,  за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО ПО отношение на ответника ,  че същия има задължение към ищеца в размер на сумата от 268,65лв., представляваща изплатеното от „Г.З." ЕАД, въз основа на сключена застраховка „Любим дом“ в „Г.з.” ЕАД, обективирана в застрахователна полица № ******, с активен период на покритие от 30.09.2017г. до 29.09.2018г. включително,  застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, по щета ******/22.05.2018г., вследствие на възникнала авария на 07.05.2018г., настъпила в апартамент № **, находящ се в същата сграда, на ет. 7, собственост на Е.П.А.,  изразяваща се в повреда на ВиК инсталация в апартамент № ***, находящ се в **– собственост на за настъпили вреди –  измокряне и повреди в апартамент № **, Л.Д.Х.-**, ЕГН **********, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. **/2020 г., по описа на 52 с-в, PC Варна, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, което задължение е присъдено с издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № **/2020г., по описа на 52-ри  състав.

Претендират се с ИМ и сторените по делото разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:  Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Районен съд-Варна, 52 с-в, издадена по ч.гр.д. № **/2020 г., ответникът Л.Д.Х. е осъдена да заплати на „Г.З." ЕАД, сумата от 268,65лв. - невъзстановени суми по заплатено от кредитора застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата 50,00лв. - разноски по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лв. платената държавна такса. С възражение ответникът-длъжник е оспорил вземането, поради което с разпореждане на съда е даден едномесечен срок за предявяване на настоящият иск по чл. 415 от ГПК. В законоустановения срок, се предявява настоящия иск на основание чл. 415 от ГПК, като се твърди, че Л.Д.Х. е длъжник на „Г.З." ЕАД на основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането.

На 07.05.2018г., настъпва авария на ВиК инсталация в апартамент с адрес: гр. ********** - собственост на Л.Д.Х.. Вследствие на аварията са нанесени повреди и в съседен апартамент, с адрес ********. ** - собственост на Е.П.А..

За апартамент № **, собственост на Е.П.А., е била сключена застраховка „Любим дом" в „Г.З." ЕАД с полица №******, с активен период на покритие към момента на събитието - от 30.09.2017г. до 29.09.2018г.

На 21.05.2018год., в дружеството-ищец, е постъпило уведомление от застрахования Е.П.  А. , за  настъпило  застрахователно  събитие  със застрахованото имущество, изразяващо се в измокряне и повреждане на апартамент № **, ет. 7. Във връзка с подаденото уведомление, в дружеството е образувана преписка по щета с №******. Застрахователят е извършил оглед, съставил е констативен протокол и опис. След направена оценка по щетата, на застрахованата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 238,65лв. За определяне на застрахователното обезщетение са направени разноски за експертно заключение в размер на 30.00лв.

Съгласно чл. 50, изр. първо от ЗЗД, за вреди произлезли, от каквито и да е вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. В случая отговорността е обективна и безвиновна, т. е ответникът като собственик на веща /повредена ВиК инсталация/ и лице, под чийто надзор тя се намира, отговаря без да е налице виновно поведение от негова страна.

На основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, се сочи, че застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

С писмо изх. № СЕ-906/01.06.2018 год., ищецът сочи, че е уведомил ответницата да му заплати претендираната сума в размер на 268,65лв. Тъй като не последвало  доброволно плащане, подадено е било заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Било е образувано ч.гр.д. №**/2020г. по описа на РС-Варна, 52 с-в. Тъй като длъжницата възразила срещу издадената заповед, за ищцовото дружество възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С горното ,се обосновава правният интерес от предявяване на настоящата претенция срещу ответника.

В срока по чл.131 от ГПК, на 19.05.2020г.,  е постъпил отговор от  назначен на ответника особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК   ГПК. С отговора се заявява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва се изцяло иска, както по основание, така и по размер. Сочи се, че не е налице правно основание за възникването на твърдяното материално право, предмет на депозирания положителен установителен иск, а именно наличието на валидно възникнало парично вземане на ищцовото дружество към ответницата в посочения в исковата молба общ размер от 268,65лв. По делото не са приложени годни доказателства, от които да се установява, както дължимостта, така и коректния размер на претендираната сума.

Сочи се, че съгласно чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД. Съобразно чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а видно от чл. 51,ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В настоящия случай, се сочи, че не са налице доказателства нито за характера на претърпените вреди и тяхната парична равностойност, нито за наличие на причинно - следствена връзка между увреждащо действие от страна на ответницата или неизправност на вещта и посочените в исковата молба вреди. Оспорва се претърпени от Е.А. вреди да са произлезли от вещта, която е собственост на Л.Х., а именно апартамент, находящ се в ******* Не е възникнал правопораждащият фактически състав, който да доведе до дължимост на претендираната сума от страна на ответницата.

За да се ангажира отговорността на ответницата към застрахователя за възстановяване на посочените в исковата молба имуществени вреди е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за имуществена застраховка между увреденото лице и застрахователя. Наред с това обаче следва да са изпълнени и всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане. Съгласно чл.410, ал. 1, т. 3 от КЗ във връзка с чл. 50 от ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки: наличие на вреди, връзка между тях и дадена вещ, право на собственост или упражняване на надзор спрямо вещта, изплащане на застрахователно обезщетение.

Изразява се следното становище по обстоятелствата, на които се основава искът:

Към исковата молба е приложена застрахователна полица № ****** със застраховано лице Е.П.А. и застраховател „Г.з." ЕАД, за застраховка „Любим дом" за апартамент, находящ се в *******, със срок на валидност от 30.09.2017г. до 29.09.2018г., за която се сочи, че не е подписана от посочените страни, поради което същата не удостоверява валидното възникване на твърдяното застрахователно правоотношение. Покритите рискове , съгласно представената полица по отношение на недвижимия имот са: Основно покритие - пожар и природни бедствия; Земетресение; Злоумишлени действия, умишлен палеж, а досежно обзавеждането в апартамента: Основно покритие - пожар и природни бедствия; Земетресение; Злоумишлени действия, умишлен палеж; Кражба; Късо съединение. Следователно, посоченото събитие: Изтичане на вода и пара, в резултат на виновно човешко действие или бездействие, се настоява, че не е включено в основното или допълнителните застрахователни покрития по посочената полица и не представлява покрит от застрахователя риск, видно и от чл. 9 от Общите условия на застрахователя.

Предвид изложеното, се намира, че застрахователят е следвало да постанови отказ за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.

По делото са представени Констативен протокол по щета №******/22.05.2018г. с вх. № **** от който е видно, че представител на застрахователя е извършил оглед на 22.05.2018г., а именно 15 дни след твърдяното събитие от 07.05.2018г., както и Опис на повреденото или унищожено имущество с идентичен входящ номер. Посочените документи обаче не са информативни досежно записаните в тях констатации и изчисления, доколкото същите са нечетливи. Не е приложено и посоченото писмо с изх. № ****„ с което се твърди, че ответницата е уведомена за претенцията на застрахователя. Представено е регресно писмо с изх. № ****., но не и доказателства, че това уведомление е достигнало до адресата си - обратна разписка или друг документ, носещ подписа на Л.Х. или неин представител.

Не се оспорват обстоятелствата, че „Г.з." ЕАД, е заплатило на Е.П.А. сумата от 238,65лв. и на ***** сумата от 30лв. по щета № ******, предвид представените извлечения, както и че към 07.05.2018г. Л.Д.Х., е била собственик на апартамент, находящ се в ****, предвид представената справка от Служба по вписванията - гр. Варна.

Навеждат се следните възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се основават: От ангажираните по делото доказателства, не става ясно по какъв начин и с помощта на какви методи, застрахователят е установил, че действително е била спукана тръба на мръсен канал, както и че тази тръба е прилежаща или е част от инсталацията на апартамента, собственост на ответницата. Отделно от това, липсва снимков материал или огледен протокол, съставен при сключване на твърдяната застраховка, от който да е видно, че посочените повреди и констатираните мухлясали участъци не са били налични към 30.09.2017г.

Съгласно чл. 38 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, каквато е и процесната, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване. Следователно, ВиК инсталацията в сградата е собственост на етажната собственост.

Съгласно чл. 9.2.11. от Общите условия на ищцовото дружество, по отношение на риска Изтичане на вода и пара, в резултат на авария на водопроводни, канализационни и паропроводни инсталации, застрахователят обезщетява застрахования за вредите, пряко причинени в резултат на случайно или внезапно спукване, избиване, пробиване или счупване на водопроводни, канализационни и паропроводни инсталации, както и на присъединените към тях съоръжения. От Доклад по щета № ****** от 05.06.2018г. е видно, че в застрахования апартамент са установени повреди на дървена ламперия в кухненски бокс и мухлясала стена в трапезария. Самото наличие на мухъл изключва възможността за внезапно изтичане на вода или пара.

Предявеният иск, се настоява, че е недоказан и досежно неговия размер. С оглед на това, че по делото не е представен подробен опис на вещите, които застрахователят е приел за увредени в резултат на застрахователното събитие, тяхната степен на увреденост и методика, по която са остойностени разходите за възстановяване на тези вреди, то оспорва се, че стойността на необходимия ремонт възлиза на 238,65лв. Неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на законна лихва върху претендираната сума предвид неоснователността на главния иск.

Предвид гореизложеното, се отправя искаве, след преценка на фактите и обстоятелствата по делото, да се постанови Решение по гр. д. 5887/2020г. по описа на Районен съд - гр. Варна, XXXIII състав, с което да сеотхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като намира материално правната си квалификация в разпоредбата на чл. 410, ал.1 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 410 ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу:

1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или

2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или

3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ се разпределя съобразно правилото на чл.1** от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като  в тежест на ищеца е да докаже   кумулативното осъществяване на следните предпоставки:

- учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;

- съществуването на твърдяното вземане в негова полза  -  наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение за репариране на причинени на застрахования вреди, настъпване на застрахователното събитие по причина на виновно противоправно деяние на ответника, размера на вредите и тяхното действително обезщетяване, посредством плащане на застрахователна сума на увреденото правоимащо лице, т.е. наличие на действително плащане на обезщетение на увреденото лице, че вредите се намират в причинно следствена връзка с вещ, собственост на ответника

В тежест на ответниът е да докаже  евентуално наведени от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици или в случая, наведените от него правопогасяващите възражения. 

По делото не се спори, че ответницата е собственик на апартамент № ***, с административен адрес в ******

Наведеното оспорване  наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка, поради представяне с исковата молба на копие от сключена застраховка „Любим дом“ в „Г.з.” ЕАД, обективирана в застрахователна полица № ******, с активен период на покритие от 30.09.2017г. до 29.09.2018г., се явява неоснователно, предвид че впоследствие ищецът по делото е представил оригинала на тази застрахователна полица, носещ подписите и на двете страни по нея/л.138/

Не е оспорено плащането на  застрахователно обезщетение по договора.

Оспорва се наличието на авария в апартамент № **с административен адрес в *****, съответно причинно-следствената връзка между състоянието на апартамента и вредите в апартамент № **, както и вида и размера на вредите.

Представената в оригинал застрахователна полица №****** от 29.09.2018г., удостоверява наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Любим дом“ в „Г.з.”ЕАД, с активен период на покритие от 30.09.2017г. до 29.09.2018г., сключен между посоченото застрахователно дружество и Е.П.А..

Представено уведомление № ********** от 21.05.2018г., изхождащо от Е.П.А. ЕГН **********, до ищеца по делото, по застраховка „Любим дом“, полица №****** от 29.09.2018г., удостоверява, че собственика на апартамент № **, находящ се в ***** – Е.П.А., е уведомила застраховятеля за настъпило  на 07.05.2018г. застрахователно събитие тип „изтичане на вода и пара“ в нейния апартамент.

Изготвени са констативен протокол по щета ******/22.05.2018г. и опис на щетите, вследствие на възникнала авария на 07.05.2018г., настъпила в апартамент № **, находящ се в същата сграда, на ет. 7, собственост на Е.П.А.,  изразяващи се в повреда на ВиК инсталация в апартамент №63, находящ се в **– собственост на за настъпили вреди –  измокряне и повреди в апартамент № **.

Видно от представен доклад по щета ******/22.05.2018г., е дадено описания на увреденото в апартамент № ** имущество, като е посочено, че вследствие на спукана тръба на мръсен канал на горен апартамент, има течове в апартамент №** и е увредено: кухня-бокс стената/дървена ламперия/, трапезария /стената мухлясъла/.

Съгласно изготвената по делото СТЕ, Апартаменти №** и №** са съседни във вход А на бл.23. Апартамент №**, е находящ се на ет.7, а ап.№** е на ет.8 и е ситуиран над ап.№**. Потвърждава се от вещото лице, че на 07.05.2018г. на ищеца е причинено наводнение на ап.№**, като са нанесени описаните в КП по щета №******/22.05.2018г. щети. Посоченое е, че собствениците на ап.№63 са правили ремонт след авария на 01.10.2017г, който е успешен. Теч от вертикалният и общ за двата апартамента канализационен клон в момента/към експертизата – 11.03.2021г./ няма - /снимка4/. Посочено е от вещото лице, че щетите от аварията на 01.10.2017г. са частично отстранени. Мухълът в ап.№** около вертикалния клон е изчезнал. Тапетите в помещението, съседно на вертикални клон са частично отлепени /снимкаб/, а дървената ламперия, която служи за куфар на вертикалния клон е изметната /снимка/.

На въпроса дали е нстъпвала авария във ВиК инсталацията на сградата на 07.05.2018г. и ако да - къде е настъпила, в какво се изразявала и каква е вероятната причина за възникването й, вещото лице сочи, че според снимковия материал настъпилата щета е от вертикалния канализационен клон, общ за двата апартамента. Вода се просмуква от недоброто му замонолитване в плочата. Водата прониква там при недобра хидроизолация на банята на ап.63, каквато е била преди ремонта. Посочено е от вещото лице, че констатираните от застрахователя повреди в ап.№**, са мухъл в съседно на вертикалния клон помещение, изметване на дървена ламперия в помещение под банята на ап.63, следствие на теч оттам, които датират отпреди ремонта в банята на ап.63, като това не е от овехтяване. На въпроса налице ли е причинно-следствена връзка между възникналата в ап.№** авария на ВиК и настъпилите в застрахования ап.№** повреди, описани в представените писмени документи и снимки, вещото лице сочи, че е налице е причинно-следствена връзка между възникналата в ап.№** авария на ВиК и настъпилите в застрахования ап.№** повреди. По отношение размера на вредите в ап.**, вещото лице, отговаря, че действителната стойност на причинените имуществени вреди в застрахования апартамент №**, по средни цени към датата на настъпване на събитието, е невъзможно да се оцени, но и в с.з. поддържа становището си, че претендираното обезщетение е в границите на реалното за пазара към датата на щетата.

Разпитани в с.з са св.Д.Д.Г. ЕГН ********** и св.Е.П.А. ЕГН **********.

От показанията на св. Е.А., собственик на ап.**, в който е настъпило процесното наводнение, се установява, че  най-сериозното наводнение в апартамента й е било месец май 2018 г. Иначе около пет пъти са я наводнявали. След 3-тия път, сочи, че е решила да застрахова имуществото си. Имотът й, сочи, че е станал негоден за обитаване. За аварията на 07.05.2018г., сочи, че е от помещението, което е над нейната баня.  Описва вредите в апартамента си по следния начин:…. Вода!.. Течеше вода, стичаше се вода от тавана, подлизваше по стените. Осветлението ми изгоря, подпухна мазилката. Имах ламинатен борд, който се наду. След което спряха теча по някакъв начин, дали го запушиха не знам, но спря. От там нататък започнаха мъките ми. В апартамента не можеше да се живее. Беше май месец и постоянно стоеше отворено. Страшно неприятна миризма, защото всичко, което се стичаше беше от мръсния канал, още ми е жълто, просто мирише!!!! Целия таван е жълт. Има мирис…., аз трябва да съборя къщата, за да го отстраня и направя. Вече е направен ремонт, но пак мирише, проникнало е от неприятна миризма от мръсния канал.

Излага , че никой не й отворил от горния апартамент, не могла да види какво е в горния апартамент състоянието при процесното наводнение в нейния  дом. Вече накрая, когато отворили банята, сочи, че не е виждала такова нещо, като цитира следното:  Беше на замазка, с изпочупени плочи, тоалетната чиния само ей така сложена, без да е закрепена. Ф110 е тръбата на отходната, а вътре сложена ей такава тръбичка и то всичко връща…. То какво да ви кажа…..“.

Св. Д.Д.Г. ЕГН **********, без дела и родствени връзки със страните, сочи, че живее в съседство с пострадалата Е.П.А., като също излага, че наводнението в апартамента на последната не е само едно. Сочи, че си спомня наводнението на 07.05.2018г., т.к. е била извикана да види. Сочи, че тапетите в ап.** са падали „като юфка“. Мазилкакта е била подгизнала, и на тавана, и на стените. По стените е течала вода. Осветлението е било провиснало, тавана и страничните стени също. Тапетите са били снети, всичко е било вода, отдолу на пода се стичала вода. Излага също, че жената, наемател, живуща  в апартамента, находящ се над пострадалия апартамент е била извикана и е заявила следното: „…Не знам, ще видим“. Каза, че мъжа й се занимава с подобни реформи, нещо по строителството май. Жената каза „Ще се постараем поне сифоните да уплътним“…“

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

От събраните по делото писмени доказателства относно констатирането и удостоверяването на настъпилото на 07.05.2018г. застрахователно събитие, както  и  от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът намира, че безпротиворечиво се установява, че че е налице е причинно-следствена връзка между възникналата в ап.№63 авария на ВиК и настъпилите в застрахования ап.№** повреди. Установен е вида на вредите, както и техния размер от вещото лице, като е посочено, че  претендираното обезщетение е в границите на реалното за пазара към датата на щетата. Като причина за щетите, вещото лице сочи, че настъпилата щета е от вертикалния канализационен клон, общ за двата апартамента. Вода се просмуква от недоброто му замонолитване в плочата.

Съдът намира, че независимо, че настъпилата щета е от вертикалния канализационен клон, общ за двата апартамента, той не е обща част, съобразно законовата разпоредба на чл.38 от ЗС. Да се приеме, че противното означава да се приеме, че и апартаментите в сградата са общи части, тъй като и плочите между тях са общи, съобразно чл. 38 от ЗС.

Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалният представител на ответната страна, че настъпилата авария и вследствие на същата вреди в ап.**, не представлява покрит риск по процесната застрахователна полица, предвид че не включва покрит риск „изтичане на вода и пара“. Това не съответства на клаузите на застрахователния договор, сключен по полица №****** от 29.09.2018г./л.138/, доколкото видно от посочените покрити рискове – посочени в таблица, наименована „застрахователно покритие“, то в нея фигурира застраховка за „основно покритие“, а тя съгласно Общите условия на  „Г.З.“ЕАД, ЕИК ******/които са общоизвестни, предвид обявяването им на интернет страницата на дружеството, а и с оглед представянето им по делото/, включва следните покприти рискове, сред които и „изтичане на вода и пара“, както следва:

•Пожар, мълния, експлозия, имплозия

•Буря, градушка, проливен дъжд, наводнение

•Увреждане от тежест при естествено натрупване на сняг или лед

•Изтичане на вода и пара

•Свличане и срутване на земни пластове

•Удар от пътно превозно средство

•Счупване на стъкла

•Разходи за алтернативно настаняване

•Разходи за разчистване и спасяване на имущество

•Щети на недвижимо имущество причинени в резултат от кражба чрез взлом.

Сам ответникът сочи, че съгласно чл. 9.2.11. от Общите условия на ищцовото дружество, по отношение на риска Изтичане на вода и пара, в резултат на авария на водопроводни, канализационни и паропроводни инсталации, застрахователят обезщетява застрахования за вредите, пряко причинени в резултат на случайно или внезапно спукване, избиване, пробиване или счупване на водопроводни, канализационни и паропроводни инсталации, както и на присъединените към тях съоръжения. В тази връзка настоява, че наличието на мухъл изключва възможността за внезапно изтичане на вода или пара.

 Аварията, съдът възприема, че нежелано и непланирано събитие, и като такова дори да не е дължимо на внезапно или случайно спукване, е резултат в процесния случай на пробиване на водопроводна инсталация, което попада в обхвата на цитирания чл.9.2.11 от ОУ на дружеството-ищец.

В конкретния случай, състоянието на вещта, собственост на ответницата, и по-конкретно състоянието на вертикалния канализационен клон, общ за двата апартамента/СТЕ сочи, че вода се просмуква от недоброто му замонолитване в плочата/,съдът приема, че е станало причина за възникване на , избиване и /или пробиване на вода от ап.** и стичането й в ап. **. Поради това вредите, получени по стените и тавана на ап. **, се явяват пряка и непосредствена последица от състоянието на вещта, собственост на ответника, а именно ап. **.

С оглед горното, съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде за сумата от 268,65лева.

По разноските:

Предвид изхода от спора, разноски се дължат в полза на ищеца както за заповедното производство – в размер на 25,00лв. за заплатена държавна такса и 50,00лв. за юрисконсултско възнаграждение, така и за исковото производство – в размер на 25.00лв. за д.такса, 180.00лв. за СТЕ, 40.00лв. за свидетели, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК/л.153/, както и 100.00лв. за ю.к. възнаграждение, определен размер от съда, или общо 345.00 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 410 ал. 1 т. 3 от КЗ, в отношенията между страните, че Л.Д.Х. – ** ЕГН **********,  с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „Г.З.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор ******, в размер на сумата от 268,65лв., представляваща изплатеното от „Г.З." ЕАД, въз основа на сключена застраховка „Любим дом“ в „Г.з.” ЕАД, обективирана в застрахователна полица № ******, с активен период на покритие от 30.09.2017г. до 29.09.2018г. включително,  застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, по щета ******/22.05.2018г., вследствие на възникнала авария на 07.05.2018г., настъпила в апартамент № **, находящ се в същата сграда, на ет. 7, собственост на Е.П.А.,  изразяваща се в повреда на ВиК инсталация в апартамент №**, находящ се в **– собственост на за настъпили вреди –  измокряне и повреди в апартамент № **, Л.Д.Х.-**, ЕГН **********, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. **/2020 г., по описа на 52 с-в, PC Варна, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда – 04.02.2020г. до окончателното й изплащане, което задължение е присъдено с издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № **/2020г., по описа на 52-ри  състав.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Л.Д.Х. – ** ЕГН **********,  с адрес: ***,ДА ЗАПЛАТИ НА „Г.З.“ ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор ******, сумата от 25,00лв. за заплатена държавна такса и 50,00лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № **/2020г., по описа на 52-ри  състав, като и сумата от общо 345.00лв., представляваща разноски в исковото производство по чл.415 ГПК, явяващи се сбор от следите суми: 25.00лв. за д.такса, 180.00лв. за СТЕ, 40.00лв. за свидетели, 100.00лв. за ю.к. възнаграждение.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.

 

 

 

 

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: