ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1621
гр. Пловдив, 04.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501419 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл.278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №13712/25.05.2022 г. на
регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от ЕЛ. АТ. Т., ЕГН
**********, чрез адв. С.С., срещу определение №4685/29.04.2022 г.,
постановено по гр.д. №5402/2022 г. по описа на РС Пловдив, 14 гр.с., с което
е върната искова молба вх. № 29941/13.04.2022 г., подадена от ЕЛ. АТ. Т.
срещу Община Родопи и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно
и необосновано, като излага подробни съображения в тази насока. Иска се
отмяна на обжалваното определение, като делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по
делото доказателства, намери следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна,
имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения
срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Гр.д. №5402/2022 г. по описа на РС Пловдив е образувано по
постъпила искова молба от Е.Т. срещу Община Родопи, като е предявен
отрицателен установителен иск – иска се да се признае за установено, че
ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор 32408.36.66 по
КККР, одобрени със заповед №РД-18-163/01.08.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в с. Извор, община Родопи, обл. Пловдив,
местност Горна махала, с площ 283 кв.м, трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на
земята при неполивни условия – осма, номер по предходен план 036066, при
1
съседи: 32408.36.202; 32408.36.124; 32408.36.190; 32408.36.150 и
32408.36.203, ведно с всички подобрения върху имота.
С разпореждане №8686/14.04.2022 г. е указано на ищцата в
едноседмичен срок да обоснове правния си интерес от предявения
установителен иск, доколкото извлича правата си от давностно владение,
което подлежи на самостоятелно установяване в процеса; да представи
доказателства за данъчна оценка на имота и за внесена държавна такса.
Съобщение е получено от ищцата на 20.04.2022 г., като с молба от
27.04.2022 г. е конкретизирано, че отричането на заявените собственически
права от ответната община със СПН ще има преюдициално значение за
признаване и упражняване на субективните права на ищцата – налице е
възможност да се придобие имота на оригинерно основание, но след като се
отрекат заявените от ответника права.
За да постанови обжалваното определение, съставът на РС
Пловдив е приел, че предявената претенция е недопустима, тъй като предмет
на спора при отрицателния установителен иск е установяване на
обстоятелствата, на които ответника основава отричаното от ищеца право на
собственост. Фактите, от които черпи правото си, са предмет на доказване,
поради което процесуалните действия по установяване на фактите, въз основа
на които ищцата поддържа наличие на конкуриращо право на собственост, не
са част от предмета на спора. Въведеното от ищцата придобивно основание –
давностно владение, с което обосновава интереса си, изисква самостоятелно
установяване в процеса, а при евентуално доказване на фактическия му
състав се стига до загубване правото на собственост от друг субект.
Определението е правилно и законосъобразно, като е съобразено и
с трайната практика на ВКС относно разпределението на доказателствената
тежест при отрицателен установителен иск (решение №60135/22.10.2021 г.,
постановено по гр.д. №1149/21 г. на ВКС, II г.о.; решение №9/10.02.2017 г.,
постановено по гр.д. №6320/2015 г. на ВКС, II г.о.; решение №13/12.03.2016
г., постановено по гр.д. №3637/2015 г. на ВКС, II г.о.; решение
№64/27.05.2021 г., постановено по гр.д. №3317/2020 г. на ВКС, I г.о. и др.).
Неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателката в частната
жалба на решение №15/19.02.2016 г. по гр.д. №4705/2015 г. на ВКС, II г.о., по
следните съображения:
В исковата молба ищцата твърди, че наследодателите са
установили добросъвестно владение върху процесния имот въз основа на
предварителен договор, като владението е продължено от нея и съпруга и е
необезпокоявано, като е придобила собствеността на оригинерно основание.
Предприела действия за снабдяване с титул за собственост, но е отговорено
от ответника, че се касае за общински имот и за него ще бъде издаден акт за
частна общинска собственост.
Според решение №15/19.02.2016 г. по гр.д. №4705/2015 г. на ВКС,
II г.о., правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е
2
налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния
имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху
него. Т.е. решението касае съвършено различна хипотеза от настоящата. В
него изрично са указани предпоставките, при които искът би бил допустим,
но това е несъвместимо с твърдението на ищцата, че е собственик на имота.
По тези съображения искът, с оглед наведените твърдения, е
недопустим. Доводите в частната жалба не се възприемат от настоящата
инстанция. Определението на първоинстанционният съд е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №4685/29.04.2022 г., постановено
по гражданско дело №5402/2022 г. по описа на РС Пловдив, ХIV граждански
състав, с което е върната искова молба вх. № 29941/13.04.2022 г., подадена от
ЕЛ. АТ. Т. срещу Община Родопи, и е прекратено производството по делото
поради недопустимост на предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3