РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Перник, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:Борислава П. Борисова-Здравкова
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500462 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 542 от 23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 6052/2022 г. на Районен съд
Перник, са уважени предявените от малолетните И. К. К. и В. К. К., чрез тяхната майка и
законен представител К. К. К., искове срещу К. О. К. с правно основание чл. 150 СК, като е
увеличен месечният размер на дължимата издръжка за всеки един от тях от 155 лв. на 250
лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2022 г., до навършване на
пълнолетие на децата или до настъпване на друга законно установена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла
вноска до окончателното ѝ плащане.
Със същото решение исковете на И. К. К. и В. К. К. са отхвърлени за разликата над 250
лв. до пълния предявен размер на всеки един от тях от 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК К. О.
К. е осъден да заплати по сметка на РС Перник държавна такса в размер на 273,60 лв. и на
осн. чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от К. О. К. в частта, в която месечната
издръжка на въззиваемите И. К. К. и В. К. К. е увеличена над сумата от 200 лв. до сумата от
250 лв. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, тъй като от събраните
доказателства в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд се установявало, че
1
получава месечен доход, надвишаващ с малко минималната работна заплата. Ето защо –
доколкото минималната месечна издръжка на едно дете възлизала на 195 лв., моли
въззивният съд да определи издръжка на всяко едно от децата в размер на 200 лв. месечно.
С отговор в законоустановения срок въззиваемите оспорват въззивната жалба като
неоснователна и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
Относно правомощията на въззивния съд:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен когато следи служебно за интереса на
някоя от страните или констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР
1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Първоинстанционното решение е изцяло валидно, допустимо в обжалваната му част и
в него не са допуснати нарушения на норми от публичен порядък. Във въззивната жалба се
поддържа, че съобразно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд не е
определил подходящ размер на издръжката на двете деца, поради което съдът следва да
извърши проверка за съответствието на правните изводи с материалния закон.
В настоящото въззивно производство по иск с правно основание чл. 150 СК съдът
следи служебно за интереса на двете непълнолетни деца, като при упражняване на
правомощията си е ограничен от обема на поисканата защита съобразно диспозитивното
начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК). В случая двете деца в качеството на въззиваеми
искат с отговора на въззивната жалба решението на районния съд да бъде потвърдено.
С оглед задължението на съда за осигуряване на най-добрия интерес на децата, в това
производство не се прилагат процесуалните преклузии на общия исков процес, а страните
могат без ограничение да сочат всякакви праворелевантни факти и да правят нови
доказателствени искания до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция
(Р. № 363 от 12.11.2014 г. по гр.д. № 877/2014 г. на ВКС, IV ГО). В процесния случай и
двете страни не твърдят различни факти от наведените пред първоинстанционния съд, като
не са ангажирали и събирането на нови доказателства.
За гарантиране на най-добрия интерес на децата въззивният съд намира, че преди да
провери съответствието на решението с материалния закон следва да провери
обосноваността на фактическите изводи на контролирания съд, като направи собствен
анализ на всички събрани по делото доказателства.
Предвид това, като прецени относимите доказателства, събрани от
първоинстанционния съд, и доводите във въззивната жалба и отговора, ОС Перник
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се въз основа на представените пред първоинстанционния съд
удостоверения за раждане (л. 10-11), че въззиваемите И. К. К. и В. К. К. са малолетни деца,
родени съответно на *** и на *** от баща К. О. К. и майка К. К. К..
С влязло в сила решение № 1193 от 23.10.2020 г. по гр.д. № 4689/2020 г. на РС Перник,
XI състав, е прекратен сключеният на *** брак между родителите К. О. К. и К. К. К.. С
решението е утвърдено споразумение по чл. 50-51 СК, съобразно което упражняването на
родителските права се предоставя на майката, а бащата се задължава да заплаща по 155 лв.
ежемесечна издръжка за всяко от децата (л. 6-9).
2
Видно от представени по делото служебни бележки (л. 13-14), двете деца са ученици в
***, като през учебната 2022/2023 г. И. К. е бил в *** клас, а В. К. – в ***.
Установява се от представено пред РС Перник удостоверение за раждане, че К. К. е
майка и на трето дете – Д.Д.Д., роден на ***, от баща Д.Д.И. (л. 12). Видно от удостоверение
№ ***, в периода февруари-юли 2022 г. К. К. е получила парични обезщетения по чл. 50 и
53 КСО в общ размер от 4140 лв. (л. 15).
От представен в превод на български език трудов договор, сключен на *** в ***, ***
се установява, че въззивникът К. К. получава трудово възнаграждение в брутен размер от
550 евро месечно като *** (л. 44-46).
Пред РС Перник е изготвен социален доклад от ДСП Перник с изх. № *** (л. 49-50).
Въз основа на този доклад се установява, че нуждите на децата са нараснали от
постановяване на предишното решение, с което бащата е осъден да заплаща издръжка.
Причините за това са свързани с необходимостта от закупуване на учебни пособия, повече
дрехи, както и с промяната на икономическата обстановка в страната. Наложило се е
майката да закупи и лаптопи за онлайн обучение. Освен това двете деца посещават ***, като
месечната такса за всяко от тях възлиза на 40 лв. и се заплаща от майката, която е закупила и
***.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности
и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
ненавършилите пълнолетие деца и им дължи издръжка до навършване на пълнолетие, без
значение дали те са работоспособни или могат да се издържат от собственото си имущество.
Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка от един родител към едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а присъдената издръжка
може да бъде изменена или прекратена при изменение на обстоятелствата – чл. 150 СК.
Не е спорно между страните и се установи от събраните от първоинстанционния съд
доказателства, че въззивникът е баща на двете деца, както и че е осъден да заплаща по
силата на утвърдено с решение споразумение по чл. 50-51 СК месечна издръжка в размер на
по 155 лв. за всяко дете. Пред въззивния съд не се спори и, че бащата дължи месечна
издръжка съобразно изискванията на чл. 142, ал. 2 СК. Спорът в настоящото въззивно
производство е концентриран върху въпроса налице ли е изменение на обстоятелствата,
обуславящо увеличаване на дължимата от бащата към децата ежемесечна издръжка за
разликата над 200 лв. до присъдената с обжалваното решение издръжка в размер на по 250
лв. месечно за всяко дете.
За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице – т. 19 от ППВС 5/1970 г.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
други сходни критерии, които са от значение за случая – т. 4 от ППВС 5/1970 г.
Установи се въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, че
3
едното дете – И., е тръгнало на училище в *** клас малко преди постановяване на
решението по чл. 50-51 СК от 23.10.2020 г., а през ***г. и второто дете – В., е тръгнало на
училище. Междувременно майката е родила трето дете – Д., на *** Появила се е
необходимост от закупуването на учебни пособия и компютърни устройства за онлайн
обучение. Двете деца, въззиваеми в настоящото производство, са започнали и да спортуват,
като са били записани на ***, за което майката заплаща месечна такса в размер на 40 лв. за
всяко от тях. На съда е служебно известно, а и е констатирано от социалния доклад, че
икономическата обстановка в страната, включваща повишение на стоките и услугите, също
е фактор за увеличаване на необходимата сума за издръжка на всяко дете. Следователно
потребностите на децата са нараснали, а с оглед раждането на трето дете за майката е
намаляла възможността да осигурява тяхната издръжка в парично изражение.
Ето защо правилно РС Перник е увеличил размера на дължимата от бащата парична
издръжка до сумата от 250 лв. месечно за всяко дете – сума, надвишаваща с около 25 %
минималния размер на това задължение съгласно чл. 142, ал. 2 СК.
По тези съображения въззивната жалба на К. О. К. се явява неоснователна и решение
№ 542 от 23.05.2023 г., постановено по гр.д. № 6052/2022 г. на Районен съд Перник, следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемите, които обаче не претендират и не доказват извършването на такива.
Съдът констатира, че дължимата от въззивника държавна такса по подадената въззивна
жалба съобразно обжалваемия интерес възлиза на 72 лв., от които предвид указанията по чл.
262, ал. 1 вр. 261, т. 4 ГПК на РС Перник са внесени 25 лв. Ето защо въззивникът следва да
бъде осъден на осн. чл. 77 ГПК да заплати по сметка на Окръжен Перник разликата в размер
на 47 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 542 от 23.05.2023 г. по гр.д. № 6052/2022 г. на Районен
съд Перник в обжалваната му част – за присъдената издръжка в полза на всяко от децата И.
К. К., ЕГН **********, и В. К. К., ЕГН **********, над 200 лв. до 250 лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 77 ГПК К. О. К., ЕГН **********, да заплати на ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК сумата от 47 лв., представляваща остатък от дължима такса за подадената
въззивна жалба, по банкова сметка при „ОББ“ АД – клон Перник с IBAN: ***.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5