Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 118
гр. ВРАЦА, 27.04.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публичното заседание на 19.04.2018 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
в присъствието на секретар
ХРИСТИНА ЦЕКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА гр.дело N 43 по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
"Туристическо
дружество-Веслец", гр.Враца /в несъстоятелност/, представлявано от синдика
С.Е.Б., предявява иск за признаване за установено, че Държавата Република
България не е собственик на имот, представляващ сграда "Дом на
алпиниста" с идентификатор 12259.428.24.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-34/16.09.2005
г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед №
КД-14.06-20/16.01.2013 г. на началника на СГКК-Враца, в местността
"Вратцата", на два етажа, със застроена площ 352 кв.м., с
предназначение: курортна, туристическа сграда.
В исковата молба се
посочва, че ищецът се легитимира като собственик на недвижимия имот с
нотариален акт № 59, т.І, рег.№ 4301, дело № 279/2000 г. на нотариус Р.С.,
поправен с нотариален акт № 51, т.V, рег.№ 6719, дело № 431/2001 г. на същия
нотариус. Посочва се също, че с цел попълване масата на несъстоятелността
ищецът е подал заявление до Областния управител на Област Враца с искане
процесния имот да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост, но
със Заповед № РД-18-ДС-59/23.08.2017 г. на Областния управител на Област Враца
му е отказано да бъде извършено исканото отписване. Ищецът намира, че макар и
за имота да има издаден акт за държавна собственост, Държавата не е собственик,
като това свое становище аргументира с разпоредбата на чл.2, ал.4 ЗДС, историческо
и функционално тълкуване на същата норма и на разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗОбС.
Ищецът твърди, че при издаването на констативния нотариален акт, с който е
признат за собственик на имота, е съобразено, че съгласно АДС № 3309/28.04.1972 г. имотът е
отстъпен за ползване на ОС"БТС"-Враца, с което е изпълнено
изискването на чл.89 НДИ /отм./, като впоследствие имотът е бил стопанисван от
СТП "Строителство, стопанисване и комплексно туристическо обслужване"
към ОС на БТС-Враца, а след последвало прехвърляне на предприятието на СП
"ССКТО" имотът е станал част от патримониума на ТД"Веслец"-Враца. Като допълнителен
аргумент в подкрепа на твърдението си, че ответникът не е собственик на имота,
ищецът се позовава и на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от
1991 г. до настоящия момент.
В представения
отговор М.И.Н. ***, в качеството й на представител по пълномощно на министъра
на регионалното развитие и благоустройството, който е законен представител на
Държавата по смисъла на чл.31, ал.2 ГПК, изразява становище, че предявеният иск
е допустим, но неоснователен. Посочва, че с АДС № 3309/28.04.1972 г. спорният
недвижим имот е обявен за държавна собственост. Признава изложените в исковата
молба обстоятелства, че имотът е бил отстъпен за ползване на ОС
"БТС"-Враца, към който през 1987 г. е образувано Стопанско
туристическо предприятие, че през същата година е прекратена дейността на ОС на
БТС и основните средства са прехвърлени за стопанисване и управление на СТП /СП
"ССКТО"/, чието предприятие през 1991 г. е прехвърлено към
ТД"Веслец"-Враца. Оспорва твърденията на ищеца, че по силата на тези
преобразувания е придобил право на собственост върху спорния имот, като навежда
доводи, че извършваните прехвърляния обхващат само стопанисването и
управлението на имота, но не и правото на собственост. Ответникът посочва, че
на 01.08.1996 г. с Решение № 775 в т.7 МС изрично е посочил кои обекти се
прехвърлят безвъзмездно в собственост на БТС, но сред тях не е посочен
процесния имот, както и че през 1998 г. е указано от МРРБ съгласно чл.48, т.4
ЗФВС да бъде преустановено деактуването и разпоредителните действия с имоти
държавна собственост в областта на спорта, туризма и т.н. Ответникът не оспорва
обстоятелството, че ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост върху имота, както и че областният управител е отказал деактуване
на имота, както със Заповед № 128/26.07.1999 г., така и с посочената в исковата
молба Заповед № РД-18-ДС-59/23.08.2017 г.
В подкрепа на твърдението, че имотът е държавна собственост, ответникът се
позовава на становище на МФВС, Разпореждане № 111/02.11.1992 г. на МС и факта,
че към 2007 г. няма съставен акт за общинска собственост на спорния имот.
Ответникът оспорва изложените от ищеца доводи относно приложението на чл.2,
ал.4 ЗДС, като излага подробни аргументи, че не е извършено прехвърляне на
собствеността и не са налице законовите изисквания за деактуване на имота.
Ответникът оспорва и твърденията на ищеца за придобиване на имота по давност,
като навежда подробни правни доводи, че такова придобиване на може да бъде
осъществено с оглед наложения мораториум с § 1 ЗР на ЗД на ЗС.
В подкрепа на
твърденията си страните са ангажирали писмени и гласни доказателства.
След като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установена
следната фактическа обстановка:
Между страните не
се спори, че с АДС № 3309/28.04.1972 г. е обявен за държавна собственост
недвижим имот - Дом на алпиниста, представляващ построена през 1971 г. масивна
сграда на два етажа, находяща се извън плана на гр.Враца в
м."Вратцата". В акта е посочено, че имотът се отстъпва за ползване на
ОС "БТС"-Враца.
Безспорни са и следните
обстоятелства:
С Решение № 14 по
протокол № 6 от 10.07.1987 г. на Председателството на ЦС на БТС е дадено
съгласие, считано от 01.08.1987 г. да бъде образувано Стопанско туристическо
предприятие към ОС на БТС-Враца с предмет на дейност: строителство,
стопанисване и комплексно туристическо обслужване. От приложеното удостоверение
№ СК 19/12.08.1987 г. на РС-Враца е видно, че в съда е регистрирано СП
"Строителство, стопанисване и комплексно туристическо обслужване" към
ОС на БТС-Враца.
С писмо изх.№
ОК-2269/24.11.1987 г., ЦС на БТС в изпълнение на Указ № 2653/19.08.1987 г. е дал указания за прекратяване дейността на окръжните
съвети на БТС и прехвърляне на стопанисваните от тях основни средства /хижи,
домове, заслони, транспортни средства и други движими и недвижими имоти/ на
туристическите дружество в срок до 20.12.1987 г. С Решение по протокол №
9/07.12.1987 г. на Председателството на ЦС на БТС е закрил окръжните съвети на
БТС, считано от 01.12.1987 г.
С Решение №
1/02.09.1991 г. по ф.д.№ 3362/1991 г. на Окръжен съд-Враца е регистрирано
Сдружение с нестопанска цел с наименование Туристическо дружество
"Веслец".
С протоколно
Решение № 8 от Протокол № 8 от 16.10.1991 г. на Изпълнителното бюро на СС
на БТС е прехвърлено СП
"ССКТО"-Враца към Туристическо дружество "Веслец"-Враца,
считано от 01.11.1991 г., за което дружеството е уведомено и с писмо изх.№ СД
926/25.10.1991 г.
Всички тези
безспорни обстоятелства се потвърждават и от приложените от двете страни
заверени преписи от посочените по-горе документи.
Към делото са
приложени нормативни документи, уреждащи дейността на БТС, реда за финансиране
и изграждане на туристическата база, ползването и собствеността на обекти на
социален туризъм, а именно - ПМС № 171/23.07.1957 г., Разпореждане № 26/31.01.1964
г., ПМС № 63/06.11.1980 г.
Ответникът
представя и Решение № 775/01.08.1996 г. на Министерския съвет, от което е
видно, че се прехвърлят безвъзмездно в собственост на БТС обекти за социален
туризъм съгласно приложение № 2. По делото е приложен списъка на
обектите,собствеността върху които се прехвърля по силата на това решение, и
сред тях не фигурира Дом на алпиниста-Враца.
С писмо № 90-02-38/11.06.1998
г. на МРРБ е указано, че в изпълнение на чл.48, т.4 ЗФВС предстои МС на РБ да
определи спортните обекти, които съгласувано с общинските съвети да преминат в
собственост на общините, поради което следва да бъде преустановено деактуването
и разпоредителните действия с имоти държавна собственост в областта на спорта,
туризма и т.н. Въз основа на това писмо е издадена Заповед № 128/26.07.1999 г.
на областния управител на Област Враца, с която е отказано да се отпишат от
актовата книга за държавна собственост недвижими имоти - Дом на алпиниста в
м."Вратцата" и Хижата в парк "Хижата".
Във връзка с доклад
на Сметната палата и издадено от нея разпореждане № **********/11.04.97 г. за
спиране разпореждането с държавно имущество на МТС и имуществото на
туристическите дружества, БТС е изпратил до Областна администрация Враца писмо вх.№ 1805/02.11.2001 г., с което моли
строго да се съблюдава да не бъдат допускане сделки с обекти - държавна
собственост, предоставени за стопанисване и управление на БТС и неговите
структури по места.
С писмо изх.№
259/26.02.2001 г. Областна администрация Враца е изпратила до МРРБ, Държавна
агенция за младежта и спорта справка за
спортните и туристическите обекти на територията на Област Враца и актовете за
държавна собственост. В справката са посочени обектите, които следва да останат
държавна собственост, като сред тях е и
Алпийски дом "Вратцата".
С писмо изх.№
9100-6021/02.02.2007 г. кметът на Община Враца е предоставил на председателя на
Държавната агенция за младежта и спорта информация
за актуализиране на Публичен регистър на спорните обекти и обектите за социален
туризъм - общинска собственост. Към писмото в табличен вид е приложен списък на
всички спортни обекти и обекти за социален туризъм на територията на общината,
като в т.26 е посочен Дом на алпиниста и е отразено, че за същия е съставен акт
за държавна собственост.
Към делото е
приложено извлечение по сметка № 203 за балансовата стойност на "Дом на
алпиниста" към 18.01.1999 г., в което е посочено, че имотът е включен в
капитала на ЕООД "Турист-Враца", чийто едноличен собственик е ТД
"Веслец"-Враца.
Между страните не
се спори относно обстоятелството, че нотариален акт № 59, т.І, рег.№ 4301, дело
№ 279/2000 г. на нотариус Р.С., поправен с нотариален акт № 51, т.V, рег.№
6719, дело № 431/2001 г. на същия нотариус, ищецът ТД"Веслец" е
признат за собственик на спорния имот по реда на чл.483, ал.1 ГПК.
От приложените по
делото доказателства е видно, че с Решение от 05.12.2011 г. по търг.д.№ 10/2010
г. на Окръжен съд-Враца ищецът
Туристическо дружество "Веслец", гр.Враца е обявено в несъстоятелност
и през 2012 г. назначеният синдик В.Б. е предприел действия за публична продан
на Дома на алпиниста на основание чл.717а и сл. ТЗ. По повод обявената продан е
постъпил сигнал от изпълнителния секретар на Българската федерация по катерене
и алпинизъм, във връзка с който е разменена кореспонденция между МФВС и
областния управител на Област Враца за изясняване собствеността на имота. В
писмо изх.№ 0400-13-/1/19.04.2012 г. на Областния управител на Област Враца се
посочва, че за Дома на алпиниста е съставен АДС № 3309/28.04.1972 г., но имота
не фигурира в счетоводните регистри на Областна администрация-Враца и не е
деклариран по реда на ЗМДТ.
Със заявление вх.№
0400-13-/4/25.07.2017 г. ищецът, представляван от синдика С.Б., е поискал от
Областния управител на Област Враца да отпише имота от актовите книги за
държавна собственост. Със Заповед № РД-18-ДС-59/23.08.2017 г. областният
управител е отказал деактуване на имота в полза на Сдружение "Туристическо
дружество-Веслец" /в несъстоятелност/, гр.Враца.
Във връзка с
изложените от ищеца твърдения за придобиване на имота по давност, по делото са
събрани и гласни доказателства. Свидетелят Д.Т., който от 1989 г. до 1999 г. е
работил в БТС, заявява, че от началото на 90-те години на миналия век Дома на
алпиниста се отдава под наем от БТС.
Свидетелят К.И. установява, че сградата се стопанисва от ТД "Веслец",
както и че е наемател на сградата от 2007 г. до настоящия момент по силата на
сключен с ищеца договор за наем. Според свидетеля туристическото дружество,
макар и под различно наименование, е във владение на сградата от момента на
построяването й през 1971-72 г.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
С влизане в сила на
Конституцията на НРБ /обн. ДВ бр.39 от 18.05.1971 год./ формите на собственост
в НРБ са държавна /общонародна/, кооперативна, собственост на обществени
организации и лична, като държавната собственост е висша форма на
социалистическата собственост и представлява единен фонд – чл.14 и чл.15.
Безспорно е
обстоятелството, че Домът на алпиниста е построен в периода 1971-72 г., т.е.
при действието на посочения основен закон, както и че с АДС № 3309/28.04.1972
г. имотът е обявен за държавна собственост. Действително този акт има само
установително /декларативно/ действие, но доколкото същият не е оспорен от
ищеца и липсват доказателства за друга форма на собственост върху имота, то съдът приема, че не
е оборена неговата презумтивна сила като официален документ и към момента на
построяването му спорният имот е бил държавна собственост.
Спорен между
страните е въпросът дали държавната собственост
върху имота е трансформирана в друг вид собственост с оглед законодателни
промени, настъпили след 1990 г.
С изменението на чл.14 от Конституцията от
1971 г. /ДВ бр.94 от 1990 г./ се въвежда нов вид право на собственост -
общинска собственост. От този момент занапред общините могат да придобиват
право на собственост по силата на предвидените в нормативните актове способи.
Самостоятелността на правото на собственост на общините е запазено и с чл. 140
от сега действащата Конституция на Република България /обн. ДВ. бр.
56/13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г./, както и по силата на закона - първоначално
в чл. 6
ЗС, а впоследствие и с разпоредбите на Закона за общинската
собственост.
Първата по-подробна законова регламентация,
свързана с отделянето на част от обектите на общонародната /държавна/
собственост и преминаването им в собственост на общините е предприета със
Закона за местното самоуправление и местната администрация / Обн., ДВ, бр. 77 от
17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 г./. С § 6 от ПЗР на ЗМСМА е предприето
изменение в чл.6 ЗС, като е описано кои имоти са общинска собственост, а в § 7 от ПЗР на ЗМСМА е посочено кои от
държавните имоти преминават в собственост на общините. Съгласно Разпореждане №
111/02.11.1992 г. на МС актуването на имотите, станали общинска собственост по
силата на § 7 ПЗР на ЗМСМА се извършва след отписването им от актовите книги за
държавна собственост. Този ред е възпроизведен по-късно и в разпоредбите на
Закона за държавната собственост /Обн., ДВ, бр. 44 от
21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г./ и Закона за общинската собственост /също
обн. в ДВ, бр. 44
от 21.05.1996 г. и влязъл в сила от 1.06.1996 г./. По делото няма данни по
силата на посочените законодателни промени спорният имот да е бил отписан като
държавна собственост и да е актуван като общинска собственост.
В рамките на настоящето производство ищецът
обосновава своето твърдяно и защитимо право на собственост върху спорния имот на
първо място с разпоредбата на чл.2, ал.4 ЗДС. Посочената разпоредба изключва от обхвата на държавната собственост
имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска
цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях
имущество.
Между страните не
се спори, а и от извършеното в АДС №
3309/28.04.1972 г. отбелязване е видно, че след построяването му имотът е
отстъпен за ползване на ОС "БТС"-Враца. Безспорно е и, че са извършени
структурни преобразования, вследствие на които е образувано СП "Строителство,
стопанисване и комплексно туристическо обслужване" към ОС на БТС-Враца,
впоследствие дейността на ОС на БТС е
прекратена, а предприятието на СП "ССКТО" е прехвърлено към ТД
"Веслец" - Враца.
Настоящият съдебен
състав намира, че отразеното в АДС № 3309/28.04.1972 г. предоставяне на право
на ползване не е довело до промяна в собствеността, а е израз на начина по
който Държавата осъществява правото си на собственост съгласно чл.17 КНРБ и чл.7 /отм./ ЗС /до измененията на тези разпоредби
през 1990 г./ -
като предоставя на държавните учреждения или предприятия
управлението и стопанисването на тези имоти. Правото на стопанисване и
управление е специфично овластително субективно право, чийто смисъл е да
опосреди упражняването на правото на държавна собственост, но самите държавни
организации не придобиват право на собственост или други вещни права върху
имотите. Ето защо не може да се приеме, че само по силата на така
предоставеното право на ползване на ОС"БТС" Враца и последвалите
структурни промени ищецът е придобил право на собственост.
Съдебната практика приема, че с нормата на
чл.2, ал.4 ЗДС се регламентира правното положение на държавното имущество,
придобито от търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел чрез
някой от другите способи за придобиване на право на собственост по чл.77 ЗС. В
Решение № 619/06.06.2011 г. по гр.д.№ 1092/2009 г., І гр.отд., представено от
ищеца с писмената му защита, се пояснява, че специфичен способ за прехвърляне
право на собственост от държавата на търговските дружества е преобразуването на
държавни предприятия в търговски дружества с държавно имущество - чл.17 а
ЗППДОП /отм./, но този способ е неприложим за юридическите лица с нестопанска
цел. Посочва се, че след като липсва изрична законодателна уредба, която
изрично да сочи, че държавните имоти, предоставени на ЮЛНЦ по реда на НДИ
/отм./, стават тяхна собственост, този извод може да бъде направен по
тълкувателен път след като тези имоти не са нито държавна, нито общинска
собственост.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая
това тълкуване не може да бъде приложено, тъй като с оглед предназначението на
Дома на алпиниста като курортна, туристическа сграда е налице изрична
законодателна уредба, регламентираща собствеността върху спортните обекти и
обектите за социален туризъм. В т.6 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА е предвидено, че с влизането
в сила на този закон преминават в собственост на общините държавните имоти,
представляващи обекти на общинската инфраструктура с местно значение,
предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно,
образователно, културно, търговско, битово, спортно
или комунално обслужване. Както бе посочено, по силата на тази разпоредба
спорният имот не е деактуван като държавна собственост и актуван като общинска
такава. Непосредствено след влизането в сила на ЗДС и ЗОбС е обнародван и
Закона за физическото възпитание и спора /ДВ, бр. 58 от
9.07.1996 г./, който предвижда специален режим на управление и разпореждане със
спортните обекти и съоръжения и поставя същите под особена закрила. В чл.48 ЗВФС
е въведено ограничение за изключване от държавна собственост на определени
обекти и е предвидено, че Министерският съвет е оправомощен да определи
спортните обекти, които съгласувано с общинските съвети преминават в
собственост на общините. Тълкуването на посочените по-горе разпоредби води до
извод, че спортните обекти и обектите за социален туризъм презумптивно се
определят като държавна и общинска собственост, както и че при липсата на акт
на МС, с който един спортен обект или обект за социален туризъм да се определя
като общинска собственост, то същият продължава да бъде държавна собственост.
По делото липсват данни да е издаден акт на МС, по силата на който и след
съгласуване с общинския съвет Домът на алпиниста да е предоставен в собственост
на Община Враца. Тъкмо напротив, от приложената кореспонденция между Областния
управител на Област Враца и МРРБ, ДАМС /писмо изх.№ 259 от 26.02.2001 г./ е
видно, че този имот попада сред посочените спортни и туристически обекти на
територията на Област Враца, които следва да останат държавна собственост, а в
разменената кореспонденция между Община Враца и ДАМС във връзка с актуализиране
на водения съгласно изискванията на ЗФВС публичен регистър на спортните обекти
и обекти за социален туризъм /писмо изх.№ 9100-6021 от 02.02.2007 г. и
приложения към него списък/ е видно, че имотът е посочен като държавна
собственост. Не са представени и доказателства, от които да е видно, че по
силата на други специални законови разпоредби спорният имот е предоставен в
собственост на БТС или на ищцовото дружество, както това е станало с други
обекти за социален туризъм /Решение № 775 на МС от 01.08.1996 г. и приложение №
2 към т.7 на същото/.
В обобщение на всичко изложено, настоящият
съдебен състав намира, че по силата на посочените законодателни промени след
1990 г. не е настъпила трансформация и собствеността върху спорния имот е
станала държавна.
В
условията на евентуалност ищецът твърди, че е придобил
собствеността върху имота по силата на давностно владение. С оглед съображенията в предходното изложение относно статутът на процесния
имот на държавна собственост, следва да бъде проследена законодателната уредба
относно придобиването по давност на тези
имоти. Към момента на предоставяне на имота за ползване на ОС
"БТС"-Враца е действала разпоредбата на чл.86 от Закона за
собствеността
/ред. Изв.бр.92 от 1951 г./, според която не може да се придобие по давност
вещ, която е социалистическа собственост. Впоследствие тази разпоредба е
изменена като според редакцията й с ДВ бр.31 от 1990 год. не може да се придобие по давност вещ държавна или общинска
собственост, а с редакцията в ДВ, бр.33 от 1996 год., в сила от 01.06.1996 год., придобивният способ по
чл.79 от ЗС вече е изключен само по отношение на вещите - публична държавна или
общинска собственост. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 7,
ал. 1 от Закона за държавната собственост от 1996 г. и чл. 7,
ал. 1 от Закона за общинската собственост от 1996 г., забраняващи
придобиването по давност на имоти -
публична държавна или публична общинска собственост. Преди изтичане на
последния ден от предвидения в чл.
79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок при недобросъвестно владение, с
разпоредбата на §
1 от ЗД на ЗС /обн. ДВ, бр. 46 от 6.06.2006 г./ е прието, че давността за
придобиване на държавни и общински имоти спира да тече за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006 год. Впоследствие с няколко изменения на §1 от ЗДЗС наложеният мораторуим е
продължен до 31.12.2022 година. По въпроса за
противоконституционността на тази разпоредба липсва произнасяне на КС на РБ, а
в ТР № 3 от 14.02.2018 г. по тълк.д.№ 3/2018 г., ОСГК на ВКС се отклонява предложението за постановяване на тълкувателно решение по
въпроса дали с разпоредбата на §1 от ЗР на
ЗД на ЗС/ДВ бр. 46/2006г./ е постановено спиране на давностния срок по чл.79,
ал.1 ЗС за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, който
е започнал да тече на 01.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл. 86
ЗС /ДВ, бр. 33/1996г./, преди този срок да изтече. В мотивите на посоченото ТР
се приема, че десетгодишният срок, започнал да тече от 01.06.1996г., изтича на
01.06.2006г., а не на 31.05.2006г., откогато е в сила мораториумът, установен с
§1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр.46/2006г./, с който е постановено спиране на
давността за определен период от време.
Ищецът се позовава и на добросъвестно владение и изтекла в негова полза кратка придобивна давност от 5 години до влизане в сила на мораториума. За да се приеме, че е налице добросъвестно владение по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС владелецът трябва да владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. Събраните по делото доказателства обаче не сочат на предаване на владението на правно основание, годно да направи ищеца собственик, а тъкмо напротив - показват, че фактическата власт върху имота е била предоставена на праводателите на ищеца само за стопанисване и управление. В представената писмена защита ищецът се позовава на първата редакция на чл.2, ал.4 ЗДС като правно основание за добросъвестното владение. Освен изложените по-горе съображения относно неприложимостта на тази законова разпоредба, следва да се добави и това, че в първоначалната редакция на посочената законова разпоредба /ДВ бр.17 от 2006 г./ е предвидено, че не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на фондациите, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Следователно до 2006 г. сдруженията като вид юридически лица с нестопанска цел, каквато е правноорганизационната форма и на ищцовото дружество, не са могли да се позовават на основанието за собственост по чл.2, ал.4 ЗДС. Не могат да бъдат споделени и изложените доводи, че добросъвестността на владението се извежда от нотариален акт № 59, т.І, рег.№4301, дело № 279 от 2000 г. Този нотариален акт има само констативен характер и не се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, поради което не може да бъде разглеждан като правно основание, годно да направи ищеца собственик на имота. При липсата на каквито и да са други доказателства относно основанието, на което е предоставен имота на ТД "Веслец", гр.Враца настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е добросъвестен владелец. При тези съображения настоящият съдебен състав приема, че спорният имот, независимо дали е публична или частна държавна собственост, не е могъл да бъде придобит по давност от ищеца на нито едно от основанията по чл.79 ЗС. В обобщение на изложеното, съдът намира, че предявеният иск за признаване за установено, че Държавата не е собственик на процесния имот, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът, но по делото няма данни същият да е направил такива. Липсва и искане по чл.78, ал.8 ГПК за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Врачанският окръжен съд Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният
от "Туристическо дружество-Веслец", гр.Враца /в
несъстоятелност/, представлявано от синдика С.Е.Б., иск за признаване за
установено, че Държавата Република България не е собственик на имот,
представляващ сграда "Дом на алпиниста" с идентификатор
12259.428.24.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца,
одобрени със Заповед № РД-18-34/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК,
последно изменение със Заповед № КД-14.06-20/16.01.2013 г. на началника на
СГКК-Враца, в местността "Вратцата", на два етажа, със застроена площ
352 кв.м., с предназначение: курортна, туристическа сграда.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: