Решение по дело №401/2019 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 12 март 2020 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20191730200401
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр. Радомир, 21.02.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при участието на секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 401 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № .г. началник група към ОД МВР – Перник, РУ – Радомир е наложил на жалбоподателката К.В.Й. административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП.

Недоволна от така наложеното ù наказание жалбоподателката по изложените в жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

По делото се установява, че на 10.10.2019 г. бил съставен акт № 6563 за установяване на административно нарушение от свидетеля Р.Н.С. в присъствието на свидетеля С.П.Н., срещу К.В.Й., за това, че на 25.09.2019 г., в 16,00 ч., в гр. Радомир, на ул. „Гурко“, с посока от ул. „Голобръдска“, управлявала собствения си лек автомобил „Ф.К.“, с рег. № ., като пред частен дом № 7 на двупосочна улица не осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване и се удря странично с движещия се в противоположна посока лек автомобил „Ф.Г.“, с рег. № ., с водач С.К.В., с което става участник и причина за ПТП с материални щети, без пострадали лица в условията на съвина.

Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗДвП.

По делото са разпитани актосъставителят Р.Н.С. и свидетелят по акта С.П.Н.. Свидетелят Н. посочва, че не е посещавал процесното ПТП, като впоследствие е бил свидетел при съставянето на АУАН. Свидетелят С., сочи, че при посещение на местопроизшествието установил двата леки автомобила, които обаче били преместени встрани.

По искане на жалбоподателката по делото е разпитана и свидетелката Н.И., която е била на мястото на процесното ПТП и според която управляваният от жалбоподателката лек автомобил е бил спрял и се е намирал плътно вдясно до самия тротоар, а другият автомобил се е движел, намирайки се почти на средата на платното и при разминаването е закачил страничното огледало, бронята и калника на лекия автомобил „Ф.К.“.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като последователни, логични, съответстващи на писмените доказателства и неоспорени от страните.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи следното от правна страна:

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема, че обжалваното наказателно постановление № .г. следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Това е така, тъй като на първо място съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато процесуално нарушение, което е накърнило правото на защита на жалбоподателката, от което следва, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално основание. С АУАН започва административното производство. В него датата на съставянето на АУАН, както и датата и мястото на нарушението следва да бъдат посочени вярно, съобразно релевантната материална разпоредба, която ги определя. В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Поради това АУАН и НП не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.

В разглеждания случай е абсолютно неясно кога е нанесена поправката на датата на съставяне в екземпляра на АУАН, представен с административната преписка, както и лицето което е осъществило поправката на изписаните дати в процесния АУАН.

Несъмнено е, че това е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на привлеченото към отговорност лице и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.

На следващо място, дори да се приеме, че допуснатият порок при съставянето на АУАН не е довел до накърняване правото на защита на жалбоподателката, настоящият съдебен състав е на становище, че по делото не са събрани доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на процесното нарушение. Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за деяние осъществяващо състава на нарушението по чл. 44, ал. 1 ЗДвП. С АУАН, с който е поставено началото на административнонаказателното производство, е дадено описание на нарушението с всички съставомерни елементи от обективна страна. По този начин е формулирано обвинението и е определен предметът на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него, т. е. така посочените факти, които обуславят съставомерността на деянието, следва да бъдат доказани, а тежестта на доказване принадлежи на АНО. По делото не са събрани доказателства, които да установяват настъпило ПТП в резултат на нарушение от страна на жалбоподателката на правилата за разминаване по чл. 44, ал. 1 ЗДвП. Напротив, установява се, че при самото разминаване лекият автомобил „Ф.К.“ е бил спрял плътно вдясно до тротоара. Липсват категорични доказателства, че жалбоподателката не е осигурила достатъчно странично разстояние между управлявания от нея автомобил и автомобила, управляван от другия водач. Неясен е останал механизмът на настъпилото пътнотранспортното произшествие поради липса на надлежни и обективни гласни и писмени доказателства. Разколебана е и презумптивната доказателствена сила на АУАН, тъй като не е подкрепен от други доказателствени средства, които безпротиворечиво да установяват съставомерни елементи от обвинението, а именно изпълнителното деяние – причиняване на ПТП от нарушителя поради неспазване на правилата за разминаване. В този смисъл изводът на АНО за осъществено административно нарушение по 44, ал. 1 ЗДвП не е подкрепен от убедителни доказателства, поради което и повдигнатото обвинение остава недоказано от обективна и субективна страна. Липсват предпоставките за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото НП е незаконосъобразно.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното НП № .г., издадено от началник група към ОД МВР – Перник, РУ – Радомир, следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

 

Р        Е        Ш        И:

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № .г., издадено от началник група към ОД МВР – Перник, РУ – Радомир, с което на К.В.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, за нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: