Р Е Ш Е Н
И Е
№
2019 г.
гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД в открито съдебно заседание втори
декември 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Павлина Матушева, като разгледа докладваното от
съдията а.н.д. № 417/2016.9г. по описа на Районен съд Велинград, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано
е по жалба на Д.Г.С. против Наказателно постановление № 17-0367-000853,
издадено от Началник група към
ОДМВР-Пазарджик, РУ Велинград, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на осн. чл.
179, ал.3, т.4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 139, ал.5 ЗДвП, както и на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 ЗДвП
глоба в размера на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП.
С
жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Твърди, че не достатъчно прецизно в наказателното постановление
е посочена нарушената разпоредба, предвид че приложимата й към момента редакция
предвижда задължение за заплащане на винетна такса от водачите на различни
категории моторни превозни средства и управляваното от него, според вида и
модификацията, е неясно към коя принадлежи. Счита че с това е допуснато
съществено нарушение на правото на защита на жалбоподателя да узнае фактически
обстоятелства от състава на нарушението, въз основа на които е ангажирана
неговата отговорност.
Твърди
се, че наказателното постановление не е посочено по достатъчно конкретен начин
техническите параметри на процесното МПС. На следващо място се сочи, че начина,
по който е словесно описано нарушението в АУАН и НП предполага същото да бъде
квалифицирано като такова по чл. 100, ал. 2 ЗДвП, а не по чл. 139, ал.5 ЗДвП.
Отправя се искане наказателното постановление да бъде
отменено.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна, а обжалваният акт за
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Жалбата е подадена в законоустановения срок /препис от обжалваното наказателно
постановление е връчен на 06.08.2019 г., а жалбата е подадена на 09.08.2019 г./,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът
като се запозна с приложените по делото доказателства и обсъди доводите изложени в жалбата счита за
установено следното от фактическа страна:
На 02.05.2017г. около 15,45 часа на участък от
път II-84, в посока от Пазарджик към
Велинград, до „хмелосушилнята“, след
табела, обозначаваща край на населено място и в участък, обозначен и със знак Д
25, служителите на РУ Велинград-мл. автоконтрольор Т.М. и ПООППД- Т.У., спрели
за проверка лек автомобил „Пежо 4007“, с рег. № СА6837НС, управляван от Д.Г.С..
При проверката се установило, че автомобилът няма залепен винетен стикер за
платена винетна такса, съгласно чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП в долния десен ъгъл на
предното стъкло. При проверката, на водача били изискани документи за платена
винетна такса, каквито той не представил. Не бил представен и контролния талон към притежаваното от него
за съответната категория свидетелство
за управление на моторно превозно средство. На същата дата му бил съставен му
бил АУАН № 192266 за това, че на 02.05.2017 г. на път II 84, около 15, 45 часа управлява лек автомобил „Пежо
4007“ с рег. № СА6837НС, собственост на „НЕО ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, без да е
заплатил винетна такса по чл. 10, ал.1, т. 1 от ЗП и не носи контролен талон от
свидетелството за управление-нарушения на съответно чл. 139, ал.5 ЗДвП и чл. 100,
ал.1, т. 1, ЗДвП.
Тези обстоятелства съдът приема за установени
от депозираните гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя и
свидетеля по акта и представената по делото справка за нарушител/водач, за
лицето Д.С.Г..
Съдът
кредитира свидетелските показания, като обективни и непротиворечиви, дадени от
позицията на лица, незаинтересовани от изхода на спора.
Не
следва да се кредитират писмените обяснения на Р.М.М., която не е конституирана
в производството като свидетел по надлежния ред.
При
съставяне на акта жалбоподателя не е направил възражения. Такива не са
постъпвали и в срока по чл. 44, ал.1 ЗДвП.
Въз
основа на АУАН 192266 от 02.05.2017г., на 26.05.2017г. е издадено обжалваното
наказателно постановление. В него фактическите обстоятелства от състава на
нарушенията са описани по идентичен начин. По идентичен начин са посочени и нарушените
разпоредби.
При
така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
АУАН № 192266 от 02.05.2017г. и Наказателно
постановление № 17-0367-000853 от 26.05.2017 г. са съставени от компетентни
органи съгл. приложената по делото
Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи, във вр. чл.
189, ал.1 и ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
При
съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така
и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми, като същите се установяват и от събраните по делото
доказателства.
Жалбоподателя
не оспорва изложените в АУАН фактически обстоятелства, а защитата му се
основава на възражения за неправилно приложение на материалния и процесуалния
закон от административнонаказващия орган.
Неоснователно е възражението, че
цифровото изражение на нарушената
разпоредба- чл. 179, ал.3, т. 4 ЗДвП е непълно и с това е допуснато съществено
процесуално нарушение, което се ограничава правото на защита. От значение за
правото на защита на нарушителя е да разбере в какво нарушение е обвинен.
Извършеното нарушение се индивидуализира чрез обективните и субективни признаци
от неговия състав, които в случая са посочени точно и конкретно както в акта,
така и в наказателното постановление. Административнонакзващият орган е приел
за установено, че жалбоподателят управлява
лек автомобил „Пежо 4007“, без заплатена винетна такса. Приетите за установени фактически
обстоятелства са подведени под съответната санкционна разпоредба на чл. 179,
ал. 3, т. 4 ЗДвП /ред. ДВ бр.101/20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г./, в която
е предвидено, еднакъв по вид и размер административно наказание за управление
на моторни превозни средства с различни характеристики и доколкото нарушението
е осъществено при управление на превозно средство, попадащо сред
изброените, не следва да се счита, е налице неяснота относно съществени за
обосноваване на отговорността на дееца фактически обстоятелства от състава на
нарушението.
Неоснователен
е и доводът, че не е в достатъчна степен индивидуализирана категорията МПС в
АУАН и НП. За да е съставомерно деянието по чл. 139, ал.5 ЗДвП, вр. чл.
179, ал.3, т.4 ЗДвП е необходимо ППС да е предназначено за превоз на пътници с
8 или по-малко места с мястото на водача. Както в АУАН, така и в НП МПС на
нарушителя е индивидуализирано като лек автомобил. Съгласно т.12 от ДР ЗДвП лек
автомобил е такъв автомобил, който е предназначен за превозване на пътници, в
който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. Налице е
пълно припокриване между фактическите признаци, които се изискват за да се
квалифицира нарушението по 139, ал.5 ЗДвП, вр. чл. 179, ал.3, т.4 ЗДвП и
легалната дефиниция на лек автомобил. От гореизложеното следва, че с
посочването на категорията на автомобила като лек такъв, МПС е
индивидуализирано в достатъчна степен, за нуждите на проверката дали правилно е
приложен материалния закон.
Посоченият
пътен участък от път втори клас -84, се намира извън границите на населено
място, като същия е обозначен със знак Д 25. Обозначението е било налично и към
датата на извършване на нарушението, което се установи от показанията на
разпитаните по делото свидетели.
Съгласно Приложение 2 към РЕШЕНИЕ № 945 на МС от
1.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на
списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура - винетна такса и за определяне на съоръжение, за което
се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища,
път Втори клас № 84 е включен в списъка на републикански пътища, за
които се заплаща винетна такса.
Въз основа на правилно установена фактическа
обстановка, законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с
действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 139, ал.5 ЗДвП.
Относно
възражението на жалбоподателя, че в
случая се касае за нарушение по чл. 100, ал.2 ЗДвП, което е по-леко наказуемо с
глоба до 20 лв. по чл. 185 ЗДвП, следва да се разграничи приложното поле на нарушенията по чл. 139, ал.5 ЗДвП и чл.
100, ал. ЗДвП.
В чл. 139, ал.5 е въведено задължението на водачите на МПС да заплащат винетна
такса при движението си по републиканската пътна мрежа. Същото задължение се
съдържа и в чл. 10 от Закона за пътищата. В чл. 10а, ал.5 от ЗП /в приложимата
й към момента на извършване на нарушението ред. ДВ бр.101/20.12.2016г., в сила
от 21.01.2017г./ е предвидено, че при заплащане на винетната такса се издава ценна
книга, наречена "винетка", която удостоверява правото на ползване на
републиканските пътища, като винетката се състои от две части-първата част е
оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на
предното стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране
със защитни знаци; втората част във вид на талон се съхранява от водача на
пътното превозно средство. В същата разпоредба изрично е предвидено, че част
първа има предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред
контролните органи. Част втора служи за доказателство за платена винетна такса
при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на
предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния
стикер. В случая не се твърди и не се представят доказателства от страна на
жалбопоподателя за настъпване на някое от тези събития.
От анализа на цитираната
законодателна уредба е видно, че законодателят е въвел специален ред за доказване на заплащането на
таксата, а именно чрез залепване на част първа от винетката в долния десен ъгъл
на предното стъкло. Само по изключение заплащането може да се удостоверява и
чрез представяне от водача на съхранявана от него част втора на винетката, но
само в лимитативно изброени хипотези на издаване на безплатен винетен стикер.
Във всеки случай доказването на заплащането на винетна такса по друг начин,
различен от представянето на част първа или част втора от винетката, която има
характер и на ценна книга, е недопустимо. Предвид удостоверителното значение,
което има залепването на винетния стикер на предното стъкло относно обстоятелството,
че винетната такса е заплатена, то за да е налице нарушението по чл. 139, ал.5 ЗДвП-неплащане на винетна такса контролният орган следва от фактическа страна
да констатира, че водачът управлява МПС без залепен валиден винетен стикер на
предното стъкло, каквото деяние се установи в случая. Именно това е
фактическото обстоятелство, въз основа
на което се прави правния извод, че водача е управлявал МПС по републиканската
пътна мрежа без заплатена винетна такса.
В чл. 100, ал.2 ЗДвП от своя страна законодателят е предвидил задължение за
водачите на МПС да залепят валиден винетен стикер за платена винетна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в долния десен
ъгъл на предното стъкло на моторното пътно превозно средство при движение по
републиканските пътища. Респективно нарушението на посочената разпоредба ще се
изразява в незалепване на валиден винетен стикер. Както вече се отбеляза
обаче нарушението по чл. 139, ал.5 ЗДвП неплащане на винетна такса също в
общия случай се изразява от обективна страна в незалепване на винетен
стикер. Поставя се въпросът за разграничението между двете хипотези. От
граматическото и систематическото тълкуване на чл. 139, ал.5 ЗДвП и чл. 100,
ал. 2 ЗДвП следва, че в хипотезата на чл. 139, ал.5 ЗДвП деецът не е залепил
винетния стикер на предното стъкло, защото въобще не е заплатил винетна такса и
съответно не притежава ценната книга винетка, която да залепи. В хипотезата на
чл. 100, ал. ЗДвП деецът е заплатил винетна такса, притежава ценната книга-
винетка, но не е залепил част първа от нея. Посоченото разграничение определя и
значително по-ниската степен на обществена опасност на деянието по чл. 100,
ал.2 ЗДвП. В съответствие с различната степен на обществена опасност са и
предвидените санкции за двете нарушения. За нарушението по чл. 139, ал.5 ЗДвП
изразяващо се изобщо в неплащане на винетна такса наказанията предвидени в чл.
179, ал.3 ЗДвП са в диапазона 300- 3000лв. в зависимост от категорията
МПС. За нарушението по чл. 100, ал. 2 се предвижда наказание до 20 лв. по
силата на чл. 185 ЗДвП.
От изяснената същност и приложно поле на двете нарушения следва и
начинът, по който следва да бъдат описани от обективна страна те в
обстоятелствената част на АУАН и НП. Незалепването на винетен стикер на предното стъкло на МПС е общ
елемент и за двете нарушения. Следователно преценката за точната правна
квалификация трябва да се прави не въз основа на този общ признак, а въз основа
на останалите изложени обстоятелства. При изложени твърдения в АУАН, че деецът
няма залепен винетен стикер на предното стъкло, но при извършената такава е
представил на контролните органи незалепен такъв- деянието следва да се
квалифицира като такова по чл. 100, ал.2 ЗДвП. Ако в АУАН са налице само
констатациите, че деецът няма залепен винетен стикер на предното стъкло, без да
се посочва, че той е представил такъв на контролните органи, то следва извода,
че той въобще не притежава ценната книга –винетка, не е заплатил винетната
такса и следователно квалификацията е по чл. 139, ал.5 ЗДвП.
Не се твърди от страна на
жалбоподателя, че е представил пред контролните органи по време на проверката
незалепена винетка. Липсват твърдения,
че е закупен винетен стикер и не са и
ангажирани доказателства в тази насока. Поради това и правилно нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 139, ал.5 ЗДвП.
С оглед установеното, че МПС на нарушителя е лек автомобил от категория М1
правилно е приложена и санкционната разпоредба на 179, ал.3, т.4 ЗДвП. Предвидената в нея глоба е в
абсолютно установен размер- 300лв. Това и размерът наложен от административнонаказващия
орган, поради което и съдът не дължи по-подробни мотиви за индивидуализацията
на административно наказателната отговорност.
По отношение на нарушението на чл. 100,
ал.1, т. 1 ЗДвП, съдът счита, че същото е установено от приложената по делото от РУ Велинград
Справка за нарушител/водач за лицето Д.Г.С.. По съдържащите се в нея данни е
видно, че към датата на извършване на процесното деяние контролния талон на
водача не е отнет за извършено нарушение и с непредставянето му пред контролните
органи, което се установи от свидетелските показания, С. е нарушил посочената в обжалвания акт
разпоредба на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП. Същият е правоспособен водач, запознат е
със задължението водача да носи и при проверка да представи на контролните
органи СУМПС и контролен талон към него и въпреки това е управлявал същото без
контролен талон.
Извършените нарушения разкриват типичната степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да
намери и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед гореизложеното издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 17-0367-000853, издадено
от Началник група към
ОДМВР-Пазарджик, РУ Велинград, с което на Д.Г.С., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание глоба в
размер на 300 лв., на осн. чл. 179, ал.3, т.4 ЗДвП, както и на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр. 2 ЗДвП глоба в размера на 10 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен
съд Пазарджик, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева