Решение по дело №3369/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 11.01.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, ГО, IV-В въззивен състав в публичното заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:	ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
	НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА

 

при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Лаловска въззивно гр.д. № 3369 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С.С.С., чрез адв. А. – особен представител,  срещу решение № 20008675/12.01.2021г., постановено по гр.д. № 19328/2019г. по описа на СРС, 29-и състав, в частта, в която съдът е признал за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.С.С. дължи на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, н. основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, сумата 361.67 лева, представляваща главница договор за паричен заем № 76168/07.06.2016г., сключен със „С.К.“ ООД вземанията по който са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с Приложение № 1/31.05.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на просрочени задължения от 31.05.2017г., ведно със законната лихва от 27.10.2017г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 44.61 лева – обезщетение за забава за периода от 10.08.2016г. до 27.10.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 76570/2017г. по описа на СРС, 29-и състав.

Жалбоподателят, чрез особения представител, излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваната част. Излага, че СРС неправилно приел, че сключеният между „С.К.“ ООД и ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД договор за цесия имал действие спрямо длъжника. Надлежното уведомяване на длъжника за цедирането на вземането не било реализирано преди образуването на заповедното производство, както и същият не бил уведомен надлежно за цесията с исковата молба, доколкото връчването на ответника било извършено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Уведомяването за цесията не можело да бъде извършено на особения представител, доколкото представителството произтичало от закона и назначеният особен представител не можел да получава материалноправни изявления, адресирани до ответника. С оглед изложените доводи заявява искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо това - постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 422 ГПК бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „А.з.с.н.в.” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Позовава се на съдебна практика. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно в обжалваната част, да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.

Решението не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността му, настоящият въззивен състав, намира единственият въведен от въззивника довод за неправилност на постановеното първоинстанционно съдебно решение за неоснователен.

От представените по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2017г., потвърждение за сключена цесия и приложение № 1 - списък-извлечение към договора за цесия се установява, че ищецът „А.з.с.н.в.” ЕАД придобил вземанията на „С.К.“ ООД от ответника С.С.С. по договор за паричен заем № 76168/07.06.2016г. В хипотезата на чл. 99 ЗЗД вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, тъй като съобразно предмета на консенсуалния договор с постигането на съгласието по същия цесионерът придобива вземането в състоянието, в което се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права-аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има значение единствено за действието на договора спрямо него в смисъл, че преди нотификацията /уведомяването/ същият може да изпълни и към цедента и да се освободи от задължението си, докато след надлежното му уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД валидното изпълнение ще бъде само това към цесионера. Уведомяването, противно изложеното от ответника няма никакво отношение към действието на договора за цесия между страните по него и прехвърлянето на вземането към новия кредитор. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение 40/13.05.2010г. по т.д. 566/2009г., Т.К. I ТО на ВКС, решение 1279 от 12.11.1996г. по гр.д. 29/1996г. на V  ГО.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина на уведомяване, то съобщаването на цесията, извършено в рамките на съдебното производство по предявения иск следва да бъде зачетено от съда. Изложеното не се променя от факта, че ответникът се представлява от особен представител в настоящото производство. Нормата на чл. 47, ал. 6 ГПК предвижда достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Последният е надлежен адресат на всички твърдения, наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл следва да бъде съобразено решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на ответника особен представител, е приложимо и при връчване на уведомление за прехвърляне на вземане. С уведомяването е завършен фактическият състав по чл. 99 ЗЗД и доколкото не са въведени твърдения, а и не се установява ответникът да е изпълнил на цедента, то ищецът-цесионер се явява носител на вземанията.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По разноските:

При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски. Такива единствено му се следват за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, които съдът определя в размер на 100 лева.

Съдът служебно констатира, че в указания с определение от 17.11.2022г. едноседмичен срок, а и до настоящия момент, по делото не са представени доказателства за внесен от въззиваемата страна „А.з.с.н.в.” ЕАД депозит за особен представител на ответника за защитата пред въззивната инстанция в размер на 400 лева. На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 400 лева по сметка на СГС.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

 

                                                     Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20008675/12.01.2021г., постановено по гр.д. № 19328/2019г. по описа на СРС, 29-и състав, в частта, в която съдът е признал за установено че С.С.С., ЕГН **********, дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, сумата 361.67 лева, представляваща главница договор за паричен заем № 76168/07.06.2016г., сключен със „С.К.“ ООД вземанията по който са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.” ЕАД с Приложение № 1/31.05.2017г. към Рамков договор за прехвърляне на просрочени задължения от 31.05.2017г., ведно със законната лихва от 27.10.2017г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 44.61 лева – обезщетение за забава за периода от 10.08.2016г. до 27.10.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 76570/2017г. по описа на СРС, 29-и състав.

В останалата част решението на СРС като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.С.С., ЕГН **********, да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *******, сумата 100 лева – разноски по делото, сторени във въззивното производство пред СГС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 400 лева – депозит за особен представител по в.гр.д. № 3369/2021г. по описа на СГС, IV-Д въззивен състав.

Банкова сметка ***нции: *******.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.