Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/………………………….2021 г.,
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди
и двадесет и първа година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова, изслуша докладваното от
съдията административно дело № 16/2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация
/ЗЗДискр. /.
Делото е образувано
въз основа на жалба от И. В. И. председател и представляващ СНЦ „Моряшки
професионален съюз“ гр.Варна чрез адв.М.П. срещу решение №705/18.11.2020г. на
Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което на основание чл.65 т.5 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ е установено, че изпълнителният
директор на „Пристанище Варна“ ЕАД в качеството на работодател не е извършил
дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“ по смисъла на
чл.8 ал.3 от Кодекса на труда КТ/ срещу И. В. И. председател и представляващ сдружение
с нестопанска цел „Моряшки професионален съюз“ гр.Варна и е оставена без уважение жалба с вх.№16-17-3/22.02.2016г.
на СНЦ „Моряшки професионален съюз“ – Варна.
В жалбата се прави
оплакване, че КЗД не е обсъдила и не е изложила мотиви за нарушение на чл.130
ал.1 във връзка с чл.7 ал.2 от Кодекса на труда. Изтъква се, че при отправена
покана от Асоциацията на пристанищните работници и служители /АПРС/ до
изпълнителния директор на „Пристанище Варна“ ЕАД и на всички синдикални
организации за начало на преговори за подписване на нов колективен трудов
договор на 28.09.2015г., работодателят е
бил длъжен да информира АПРС за представения вече проект за нов колективен
трудов договор на 23.09.2015г. и да го
представи за запознаване. С отправената
покана от АПРС на 28.09.2015г., същата категорично е заявила желание и намерение
за участие в последващите процедури по приемане на колективен трудов договор. Подчертава
се, че работодателят „Пристанище Варна“ ЕАД не е информирал АПРС за провеждане
на среща с цел подписване на протокол на 03.11.2015г. за провеждане на събрание
на пълномощниците между негови представители и синдикалните организации. Сочи
се, че в противоречие с установените и неоспорени факти КЗД е приела, за
недоказани и неоснователни твърденията за провеждане на общо събрание с цел
изключване на АПРС от преговори. Пренебрегнала признатия от ответника факт, че
решението за такова събрание е взето на среща, проведена между синдикатите,
страна по колективния трудов договор и представители на работодателя с протокол
от 03.11.2015г., след като вече е заявено искане за участие на АПРС в процедура
по подготовка на проект за колективен трудов договор /КТД/. Жалбоподателят
намира за незаконосъобразен извода на КЗД, че работодателят не е нарушил
задължението си по чл.37 от КТ и не е извършил нарушение на чл.52 от КТ, което
е в противоречие и със становището на самата КЗД, изразено в решение
№55/11.03.2010г. по преписка №89/2009г. Прави се оплакване, че КЗД не е
обсъдила писмо с вх.№10856/30.11.2017г., подписано от председателя на АПРС, в
което е заявено изрично, че УС на АПРС приема предложения на събранието на
пълномощниците проект за КТД за следващия договорен период и е изразена
готовност за участие в преговорите и подписването на новия КТД. Подчертава се,
че с това си действие АПРС приема изготвения проект за КТД и той става общ не само за синдикалните организации участвали
в изработването му, но и за АПРС, защото законодателят не е разписал специална
процедура за представяне на общ проект и като такъв се приема този, по
отношение на която синдикалните организации, действащи в ответното дружество са
постигнали съгласие. И точно заради това, работодателят е бил длъжен да покани
АПРС да подпише КТД. Смята, че КЗД незаконосъобразно е прехвърлила доказателствената тежест от работодателя на жалбоподателя, като е
възложила на последния да докаже
отрицателния факт, че АПРС не е
била поканена за участие в общото събрание във връзка с воденето на преговори
за подписване на нов КТД, въпреки неоспорения в производството пред КЗД факт,
че АПРС е изразила изрично съгласие и желание за участие още на 28.09.2015г. Подчертано
е, че с писмо от 30.11.2015г. АПРС е заявила, че приема договореностите,
постигнати с останалите синдикати до
момента, поради което работодателят е трябвало да покани всички синдикални
организации, действащи в неговото предприятие включително и АПРС за подписването на нов КТД. Жалбоподателят
твърди, че работодателят в нарушение на чл.406 ал.2 т.1 от КТ не е допуснал И. В.
И. на територията на предприятието за участие в събранието на пълномощниците,
за това, че не е бил избран за пълномощник, не е работник или служител на
дружеството и не е бил поканен за участие в събранието.
В жалбата се сочи, че
е налице пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. във
връзка с чл.8 ал.3 от КТ спрямо И. В. И. – председател и представляващ СНЦ „Моряшки професионален съюз“ по признак
„членуване в синдикална организация“ за това, че: АПРС не е била уведомена и не
ѝ е била предоставена информация
за представен пред работодателя проект за нов КТД на 23.09.2015г.; АПРС не е
била поканена да участва в преговорите с работодателя на проект за КТД;
недопускането на И.И. за присъствие на общото събрание на пълномощниците не е
било в лично качество, а като представляващ СНЦ „Моряшки професионален съюз“;
АПРС не е била поканена за подписване на КТД. По изложените съображения,
жалбоподателят иска отмяна на решение №705/18.11.2020г. на КЗД, постановено по
преписка №89/2016г., като постановено в противоречие с материалния закон. Иска
се неговата отмяна и присъждане на съдебни разноски.
В писмени бележки, И. В.
И. – председател и представляващ СНЦ „Моряшки професионален съюз“ гр.Варна се
подчертава, че обжалваното решение на КЗД е издадено без да са изпълнени
указанията на Върховния административен съд, дадени в отменителното му решение
№6814/08.05.2019г. по адм.д.№10954/2017г.
Ответната страна –
Комисията за защита от дискриминация, оспорва жалбата като неоснователна и иска
да бъде отхвърлена. В писмено становище с вх.№6576/05.05.2021г. обяснява, че
оспореното ѝ решение е законосъобразно и правилно, съобразено е с
материалния закон и с административно-производствените правила, постановено е
при пълно и всестранно разкриване на правно-относимите обстоятелства, издадено
е от компетентен орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна „Пристанище Варна“ ЕАД в писмено становище с вх.№9304/21.06.2021г.
намира жалбата за неоснователна и иска отхвърлянето ѝ, както и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Смята, че И. В. И. – председател и
представляващ СНЦ „Моряшки професионален съюз“ не е бил упълномощен от общото
събрание на работниците и служителите да подпише колективния трудов договор за
2016г., затова правилно не е бил допуснат до общото събрание на работниците и
служителите /пълномощниците/, което е било свикано и проведено по тяхна
инициатива. Подчертава, че работодателят няма водеща роля по подготовката,
организацията и подписването на КТД и съгласно чл.6 ал.2 от КТ не участва в
определянето на представителство в общото събрание, което се извършва от самите
работници и служители. Сочи, че съгласно чл.51а ал.3 от КТ, когато синдикалните
организации не могат да представят общ проект, тогава работодателят сключва КТД
със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на
работниците и служителите /събранието на пълномощниците/ с мнозинство повече от
половината от неговите членове. Смята, че в качеството на работодател не е имал
инициатива по подготовка, организация и подписване на КТД и не е имал
задължение да координира и осигурява връзките между отделните синдикални
организации и личности, нито да изпраща покани за срещи, които е приел по
предложение на друга синдикална организация. Отбелязва, че общото събрание на
работниците е гласувало и определило представителността от 50 работника, както
разпорежда чл.6 ал.2 изр.3 от КТ и работодателят не е участвал в определянето
на тази норма.
В обжалвания
административен акт изрично е записано, че се издава във връзка с влязло в сила решение
№6814/08.05.2019г. на Върховния административен съд, постановено по адм.дело № 10954/2017г., с което отменено решение
№1358 от 19.07.2017 г. по административно дело № 1248/2017 г. по описа на Административен съд гр.Варна и е
отменено решение № 105/21.03.2017 г., постановено по преписка № 89/2016 г. от
Комисията за защита от дискриминация, като преписката е върната на Комисията за защита от
дискриминация за ново произнасяне при съобразяване на изложените в касационното
решение мотиви.
В решението си адм.дело
№ 10954/2017г., Върховният
административен съд е приел, че спорът между
страните е единствено относно приложението на материалния
закон от КЗД. Според касационната инстанция по делото е безспорно установено, че сдружението с нестопанска цел „Моряшки професионален съюз“ е принципал на
Асоциация на пристанищните работници и служители (АПРС), която е колективен член в
СНЦ „Моряшки професионален съюз“ и е с
основна дейност - синдикална. АПРС с писмо вх.
№ 9000/28.09.2015 г. по описа на „Пристанище-Варна“ ЕАД, адресирано както до
работодателя, така и до останалите подписали действащия към момента КТД
синдикални организации е предложила на 01.10.2015
г. да се проведе Съвет за социално сътрудничество, на който да се определят срокове за представяне на
предложения за изменение и допълнение на действия КТД. В писмото е изразена и
готовност от АПР за участие
в преговорите, предвид разпоредбите на чл. 54, ал. 3, чл. 51а и чл.52 КТ,
регламентиращи процедурата по сключването на КТД.
Работодателят „Пристанище Варна“ ЕАД е поискал от АПРС информация относно
действителния брой на членовете към 30.09.2015 г. на синдикалната организация с писмо изх. № 9825/23.10.2015 г. на своя изпълнителен директор. В отговор на запитването Асоциацията на пристанищните работници и
служители - поделение на Сдружението изпраща писмо вх. № 9914/27.10.2015 г., в което сочи, че действителния брой на членовете е 14, от
които 7 са в Управителния съвет и 7 са редови членове.
От съдържанието на протокола за проведена среща между синдикалните
организации – страни по КТД и работодателя се установява, че е прието решение
за провеждане на общо събрание
(ОС) на работниците и служителите, организирано от синдикалните организации,
страни по КТД в срок до 20.11.2015 г., което да се проведе по структурни звена
на предприятието, с оглед организацията на работа с дневен ред: определяне на
норма на представителите - по един
пълномощник на 50 работници и служители, упълномощаване на председателите на
синдикалните организации, страни по КТД да водят преговори с работодатели по
приетия общ проект на 23.09.2015 г.; избор на пълномощници в съответствие с
приетата норма на представителство. Събранието на
пълномощниците е насрочено на 27.11.2014г., като в деня на провеждането му на
територията на „Пристанище – Варна“ ЕАД не са допуснати председателят на АПРС – Л. К.и председателят на „Моряшки професионален
съюз“ – И. И.. Управителният съвет на АПРС е уведомил „Пристанище
Варна“ ЕАД с писмо вх. №
10856/30.11.2015 г. за това, че приема предложения на събранието на пълномощниците проект за КТД
за следващия период и е изразена готовност за
участие в преговорите с работодателя и подписване на новия КТД. На 12.01.2016 г. е сключен колективен трудов договор (КТД) между „Пристанище
–Варна“ ЕАД от една страна и от друга следните синдикални организации: СПР КНСБ
Варна-Изток, с председател Т. Ф., СПР КНСБ
Варна-Запад, с председател П. И., СС
„Подкрепа“, с председател Г. П. и Синдикат
„Докери“ с председател Т. Г., но без участието на представители
на АПРС и на СНЦ „Моряшки професионален съюз“.
За да отмени решение № 1358 от 19.07.2017 г. по административно дело № 1248/2017 г.
от Административен съд Варна и да върне преписката на Комисията за защита от дискриминация за
ново произнасяне, Върховният административен съд е преценил, че
не е бил обсъден
установения факт, че страните по КТД, които са и участници на проведената на
03.11.2015 г. среща, след получената информация за броя на членски състав на
сдружението са определили норма на представителност 50 работника, като това е
една от сочените от тях причини да не допусната представители на синдикалната
организация до територията на „Пристанище Варна“ ЕАД на датата на проведеното
събрание на пълномощниците. Подчертано е, че никъде
законодателя не е посочил, като условие определен брой членове на съответната
синдикална организация, при което цитираната по горе нормативна уредба въвежда
задължение за работодателя да изпълни посочените законови изисквания спрямо
всички синдикално организации, за които са налице условията по чл. 49 КТ, на
които, както е установено от доказателствата по делото жалбодателят отговаря. Касационната инстанция е установила, че не е било обсъдено дали в случая Сдружението е третирано
равно с останалите синдикални организации, предвид факта, че същото не е било
уведомено и съответно
не е присъствало на тази среща, въпреки, че нормата на чл. 37 от КТ, изрично
предвижда, че органите на синдикалните организации в предприятието имат право
да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и
наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят
задължително ги поканва. Добавено е, че не е
съобразено и задължението на работодателя по чл. 46, ал. 1 и ал. 2 КТ да
създават условия и съдействат на синдикалните организации за осъществяване на
тяхната дейност, както и да съдейства на представителите на работниците и
служителите за изпълнение на функциите им и да създава условия за осъществяване
на дейността им. Отделно от
това е посочено, че не е извършена
и дължимата преценка за равно третиране на синдикалните организации при работодателя
„Пристанище Варна“ ЕАД предвид нормата на чл. 52 КТ, задължаващ ги да
преговарят с представители на работниците и служителите при сключване на КТД. Върховният административен съд е изразил недоумение относно извода на КЗД,
че недопускането на представителите на синдикалната организация
в деня на преговорите за сключване на КТД не представлява неравно третиране,
възприемайки твърденията на работодателя.
В обжалваното
решение е установено, че общото събрание на работниците и служителите е приело
за избора на пълномощници за сключване на КТД за 2016г. да участват по един на
всеки 50 работници и служители. Приетият проект за КТД е бил одобрен със
споразумителен протокол от 23.09.2015г. от тези синдикални организации, чиито
общ проект е бил одобрен от общото събрание на работниците и служителите, които
са го подписали. Съгласно писмо с изх.№ 9825/23.10.2015г. по описа на
„Пристанище Варна“ ЕАД подписано от изпълнителния директор е изискана
информация от председателя на Асоциацията на пристанищните работници и
служители по повод започването на преговори за подписването на КТД за 2016г. за
действителния брой членове на синдикалната организация към 30.09.2015г. В
отговор на това писмо, АПРС, която е поделение на СНЦ „Моряшки професионален
съюз е представила списък на членовете на синдикалната организация в писмо
вх.№9914/27.10.2015г. по описа на „Пристанище Варна“ ЕАД, от което е видно, че
членовете са общо 14 на брой, като редовни членове са 7 души и в управителния
съвет са също 7 души. От приложеното по преписката писмо на Асоциацията с
вх.№10856/30.11.2015г. подписано от нейния председател Л. К.става ясно, че
управителния съвет е приел предложения на
събранието на пълномощниците проект за КТД за новия договорен период, като е
изразил готовност за участие в преговорите с работодателя за подписването на
новия КТД. По преписката е приложена покана от председателите на синдикалните
организации, които са страни по действащия КТД, която е отправена до
работниците и служителите на „Пристанище Варна“ ЕАД за участие на 27.11.2015г.
в събрание на пълномощниците във връзка с приемане на проекта на КТЗ и воденето
на преговори с работодателя за неговото окончателно сключване.
При същите
обстоятелства и факти, установени и при
предходното произнасяне с решение №
105/21.03.2017г. на КЗД постановено по пр.89/2016г., при повторното
разглеждане на административната преписка, КЗД е решила на основание чл.65 т.5
от ЗЗДискр., че „Пристанище Варна“ ЕАД не е извършило дискриминация по признак
„членуване в синдикална организация“ по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗЗДискр. във
връзка с чл.8 ал.3 от КТ срещу И. В. И., председател и представляващ СНЦ
„Моряшки професионален съюз“. Направен е извода, че работодателя „Пристанище
Варна“ ЕАД не е извършил нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.46 ал.2 от КТ и не е създал пречки на жалбоподателя в
качеството му на председател на синдикална организация да вземе участие в
преговорите за изготвянето и подписването на нов КТД. Комисията е посочила, че
жалбоподателят не оспорва факта, че в деня на провеждане на събранието не е
имал покана за участие и не е доказал, че не е бил допуснат на територията на
пристанището по разпореждане на изпълнителния директор на държавното дружество.
Прието е за недоказано, че недопускането на жалбоподателя на територията на
дружеството-работодател е по разпореждане на последния и по признак „синдикална
принадлежност“ и не е доказана причинно-следствена връзка между двете, за да
е налице дискриминация. Комисията не е установила и нарушение на чл.53 от КТ,
тъй като е преценила, че жалбоподателят не е доказал, че изпълнителния директор
на „Пристанище Варна“ ЕАД е отказал да преговаря с него и не е предоставил
информацията, която е бил длъжен да предостави. Подчертано е, че информацията,
поискана от работодателя относно членската маса е негово право по чл.51 ал.4 от КТ. Комисията е изложила довод, че определената норма на представителност от 50
работника за воденето на преговори за сключване на КТД е била взета от общото
събрание на работниците и служителите, а не по волята на работодателя. Установено
било, че членската маса на „Асоциацията на пристанищните работници и
служители“ към онзи
момент е била общо 14 души, което станало причина за недопускане на
представители на Асоциацията на пристанищните работници и служители“ и на СНЦ
„Моряшки професионален съюз“ до участие в събранието на 27.11.2015г., когато е
бил подписан новия КТД. Общото събрание на работниците и служителите само е
определило да има по един представител на 50 работници и служители в събранието
на пълномощниците, за което е била поканена
Асоциацията на пристанищните работници и служители.
В оспореното
решение е посочено, че не съществува законово изискване, според което
председател на синдикална организация трябва да е работник или служител в
дружеството-работодател, както и дали той принципно пребивава на територията му
или не. Въпреки това е направен извода, че на 27.11.2015г., когато е трябвало
да се проведе събрание на пълномощниците на територията на „Пристанище Варна“ ЕАД неговия изпълнителен
директор не е проявил дискриминационно
отношение към И.И. в качеството му на председател и представляващ СНЦ „Моряшки
професионален съюз“, заради синдикалната му дейност.
Настоящият съд
установи следното от фактическа страна:
Колективният трудов договор за 2016г. е бил подписан между „Пристанище
Варна“ ЕАД в качеството на работодател и синдикалните организации: СПР КНСБ
Варна Изток, СПР КНСБ Варна Запад, СС „Подкрепа“ и Синдикат „Докери“. На
23.09.2015г. е бил сключен споразумителен протокол на основание чл.51а т.2 от КТ между цитираните синдикални организации за представяне на общ проект за нов
КТД за 2016г. пред изп.директор на „Пристанище Врана“ ЕАД. Във връзка с неговото подписване е била
проведена среща на 03.11.2015г. в административната сграда на „Пристанище
Варна“ ЕАД между представители на синдикалните организации, страни по КТД и
работодателя, на която е било взето решение да се проведе събрание на
пълномощниците на 27.11.2015г. от 8:30ч. в зала ЗС-2 /гражданска защита/ на
територията на пристанище Варна Изток, да се приеме проекта на КТД, одобрен на
23.09.2015г. и да се проведат преговори за сключване на окончателен КТД. Определена
е норма на представителство на срещата на пълномощниците : по един пълномощник
на всеки 50 работници и служители. В протокола от срещата на 03.11.2015г. изрично е вписано, че
Асоциацията на пристанищните работници и служители е заявила становище, че
приема действащия КТД до 31.12.2015г. и в такъв случай са налице два различни
проекта на КТД: единият – подкрепен със споразумителния протокол от 23.09.2015г.
и другият – действащия за 2015г., поради което настъпват последиците по чл.51а
ал.3 от КТ. Протоколът от събранието на пълномощниците на работниците и
служителите на „Пристанище Варна“ ЕАД, проведено та 27.11.2015г. е предоставен
на изп.директор на предприятието-работодател с писмо вх.№10863/01.12.2015г.
ведно с уточнението, че тогава е бил приет проекта за нов КТД, около който
четирите синдикални организации /без АПРС и СНЦ „Моряшки професионален съюз“/
са се обединили със споразумителен протокол от 23.09.2015г.
В писмена защита до КЗД с вх.№16.17.29/10.10.2016г. И.В.И. е заявил, че не
е вярно твърдението, че АПРС е предложила за проект на ТКД, действащия в
момента, като подчертава, че асоциацията в писмото си е заявила, че приема по
принцип действащия КТД и е готова за участва в преговори и обсъждане на нови
предложения за изменение и допълнение на действащия КТД.
В административната преписка е приложено писмо от АПРС до изп.директор на
„Пристанище Варна“ ЕАД с вх.№9000/28.09.2015г., в което позовавайки се на чл.54
ал.3, чл.52 и чл.51а от КТ е отбелязано, че „Асоциацията на пристанищните
работници и служители приема по принцип действащия КТЗ и е готова да участва в
преговорите и обсъждането на нови предложения за изменение и допълнение на
действащия КТД“. Представено е и писмо от „Пристанище Варна“ ЕАД до АПРС с
№9825/23.10.2015г., в което на основание чл.52 ал.4 от КТ и във връзка с писмо на асоциацията с
вх.№9000/28.09.2015г. за започване на преговори за подписване на КТД за 2016г. е
поискана информация за действителния брой на членовете ѝ към 30.09.2015г.
В отговор АПРС до изп.директор на предприятието-работодател с вх.№
9914/27.10.2015г. е посочено, че в УС членуват 7 човека и още 7 човека са
редови членове. В ново писмо от АПРС до работодателя с вх.№ 10856/30.11.2015г.
е подчертано, че УС на синдикалната организация приема предложения на
събранието на пълномощниците проект за КТД за следващия договорен период и е
готова да участва в преговорите с работодателя, както и да го подпише.
На събранието на пълномощниците на работниците и служителите от „Пристанище
Варна“ ЕАД, проведено на 27.11.2015г. са били упълномощени председателите на
синдикалните организации подготвили проекта за КТД от 23.09.2015г. да водят
преговори с работодателя за сключване на нов КТД за 2016г. и сред тях не
фигурира АПРС, нито СНЦ „Моряшки професионален съюз“.
На среща на 03.12.2015г. между работодателя и синдикалните организации,
предложили приет от общото събрание на пълномощниците на работниците и служителите проект за КТД
/СПР КНСБ Варна Изток, СПР КНСБ Варна Запад, СС „Подкрепа“ и Синдикат „Докери“/
е било прието на основание чл.51а ал.3 от КТ, че в преговорите по подписване на
КТД в предприятието-работодател ще се водят от упълномощените от общото
събрание на пълномощниците на работниците и служителите лица – председателите
на синдикалните организации, които са изготвили представения със
споразумителния протокол от 23.09.2015г. проект на КТД. Отбелязано е, че
Асоциацията на пристанищните работници и служители не е участвала в изготвянето
на приетия проект от общото събрание на пълномощниците, а работодателят ще
подпише КТД със синдикалните организации, чието проект е бил приет от общото
събрание.
В срещите за обсъждане на изменения в
проекта за КТД, проведени на 08.12.2015г. и на 15.12.2015г. с
работодателя са присъствали синдикалните организации: СПР КНСБ Варна Изток, СПР
КНСБ Варна Запад, СС „Подкрепа“ и Синдикат „Докери“.
В първоначалната преписка №89/2016г.
пред Комисията за защита от дискриминация, жалбоподателят е изложил оплаквания,
че не е бил информиран от работодателя за проекта на КТД за 2016г., който му е
бил предоставен със споразумителен протокол от 23.09.2015г., подписан от четири
синдикални организации, въпреки че АПРС на 28.09.2015г. е отправила покана към
работодателя и останалите синдикални организации за начало на преговори за
сключване на КТД за 2016г. Възразява срещу
поисканата на 23.10.2015г. от работодателя информация относно членската маса
към 30.09.2015г., като е подчертал, че отново асоциацията не е била уведомена
за наличието на проект на КТД, предоставен от другите синдикални организации.
Направено е възражение и срещу неуведомяването на АПРС за свикването на
събрание на пълномощниците. Изразено е становище, че с тези свои действия
работодателят е нарушил задълженията си по чл.130 ал.1 във връзка с чл.7 ал.2
от КТ и чл.130г от КТ, с което е допуснал пряка дискриминация по признак
„синдикална принадлежност“ по чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. във връзка с чл.8
ал.3 от КТ, изразяваща се в по-неблагоприятно третиране на работещите в
„Пристанище Врана“ ЕАД, които не са членове на синдикалните организации,
представили проекта.
С писмо от АПРС до „Пристанище Варна“ ЕАД с вх.№9000/28.09.2015г. е
отправила покана за преговори за подписване на нов КТД, които да стартират на
01.10.2015г. /не по-късно от 3 месеца преди датата на изтичане на срока на
действащия КТД/ и е изразена готовност за участие в преговори и обсъждане на
нови предложения за изменение и допълнение на действащия КТД.
В отговор на това писмо, работодателя е поискал от АПРС с писмо изх.№ 9825/23.10.2015г.
сведения за действителния брой на синдикалните членове към 30.09.2015г., която
информация му е била предоставена с
писмо вх.№ 9914/27.10.2015г.
На 30.11.2015г. е постъпило в „Пристанище Варна“ ЕАД писмо с вх.№10856 от
АПРС, в което още веднъж се подчертава, че асоциацията приема предложения на
събранието на пълномощниците проект за КТД за следващия договорен период и е
готова да участва в преговори с работодателя, както и да го подпише.
В писмо на „Пристанище Варна“ ЕАД до КЗД с вх.№16-20-383/28.04.2016г.
работодателят признава неблагоприятните за него факти, че АПРС не е взела
участие в преговорите с предприятието за подписване на КТД и не е участвала в
подписването на споразумителния протокол от 23.09.2015г. във връзка с общ
проект на КТД за 2016г. Признава, че с писмо от 23.10.2015г. работодателят е
поискал от АПРС да представи информация за действителния брой синдикални
членове. Твърди се, че членовете на АПРС са били част от общото събрание на
работниците и служителите и като такива са били поканени и са присъствали при
избора на пълномощници за приемане на проект на КТД, който е бил подписан от
упълномощените представители съгласно протокол от 27.11.2015г. Работодателят
сочи в цитираното писмо, че с писмо от 23.09.2015г. му е бил представен един
проект за КТД, докато с писмото си от 28.09.2015г. АПРС е заявила подкрепа за
КТД действал през 2015г., поради което е прието, че са били представени два
проекта за КТД.
Правно-относимите факти, които съдът намира за безспорно установени са:
Не е присъствал представител на СНЦ „Моряшки професионален съюз“, нито на АПРС
в: 1/ събранието на 23.09.2015г. между
синдикалните организации: СПР КНСБ Варна Изток, СПР КНСБ Варна Запад, СС
„Подкрепа“ и Синдикат „Докери“, които са подписали КТД за 2015г., на която
среща е подписан споразумителен протокол
за представяне на общ проект за КТД за 2016г. и е отправена покана към
работодателя за сключване на окончателен КТД за 2016г.; 2/ събранието на
03.11.2015г. между „Пристанище Врана“ ЕАД и четирите синдикални организации:
СПР КНСБ Варна Изток, СПР КНСБ Варна Запад, СС „Подкрепа“ и Синдикат „Докери“,
когато е приет проекта, одобрен на 23.09.2015г., по който да се водят преговори
за сключване на КТД за 2016г. и е определена норма на представителство в
събранието на пълномощниците; 3/
събранието на 27.11.2015г., в което са участвали същите синдикални организации
и представители на работодателя и са упълномощени председателите на
синдикатите, подготвили проекта за КТД от 23.09.2015г. да водят преговори с
работодателя за сключване на нов КТД за 2016г.; 4/ събранието на 03.12.2015г.,
отново проведено между работодателя и цитираните синдикални организации, на
което е взето решение преговорите за подписване на окончателен КТД за 2016г. да
продължат между работодателя и упълномощените от общото събрание на
пълномощниците на работниците и служителите – председатели на синдикалните
организации, които са подготвили предоставения със споразумителен протокол от 23.09.2015г. проект на КТД; 5/
събранието на 08.12.2015г. и на 15.12.2015г., когато са били разгледани
становища и предложения за изменения на проекта за КТД. АПРС и СНЦ „Моряшки
професионален съюз“ не са сред синдикатите, подписали КТД за 2015г. с
„Пристанище Варна“ ЕАД.
По делото не са налични доказателства, че И. В. И. – председател на СНЦ „Моряшки
професионален съюз“ не е бил допуснат физически да присъства, т.е. бил е спрян
на входа на предприятието на работодателя и не е бил пуснат на неговата
територия, за да участва в събранията. Доказано беше неуведомяването му от
страна на „пристанище Варна“ ЕАД за всички изброени срещи, свързани с
приемането на общ проект за КТД за 2016г. и воденото на преговори за
сключването на окончателен КТД, което бездействие на ответника също се сочи
като проява на пряка дискриминация спрямо жалбоподателя.
От обоснованите с доказателства факти, съдът извежда следните правни
заключения:
Принципът на
разпределение на тежестта на доказване в областта на дискриминацията е залегнат
в правото на Европейския съюз и в Европейската конвенция за защита на човешките
права и основните свободи и според него: жалбоподателят трябва да предостави
достатъчно доказателства, за да се направи изводът, че е налице
дискриминационно третиране. В резултат се приема презумпция за наличие на
дискриминация, която предполагаемият извършител трябва да обори. Съотнесено към
настоящия казус, жалбоподателят следва да докаже, че не е бил уведомен от
работодателя за започването на преговори за сключване на КТД за 2016г., за да
се задейства презумпцията за наличие на дискриминация и тогава „Пристанище
Варна“ ЕАД трябва да докаже, че е било
налице равно третиране по отношение на всички синдикални организация,
действащи в това предприятие при воденето на преговори за сключване на КТД за
2016г., т.е. в тежест на предполагаемия
извършител е да обори презумпцията за дискриминация.
За да бъде опровергана тази презумпция, работодателят трябва да установи, че
жалбоподателя не е в сходно или сравнимо
положение с избрания „случай за сравнение“ – всяка от синдикалните организации,
участвали в преговорите за сключване на КТД за 2016г., или че различното
третиране не е извършено на признака, предмет на защита, а на основание на
други обективни различия. Ако извършителят не обори презумпцията, той трябва да
приведе защитно възражение по отношение на различното третиране, като докаже,
че то е обективно обоснована и пропорционална мярка /решения
на ЕСПЧ: дело SUD Travail Affaires Sociales срещу Франция, жалба №
24/2004, 8 ноември 2005 г. и дело Mental Disability Advocacy Centre (MDAC)
срещу България, жалба № 41/2007, 3 юни 2008 г.; ЕСПЧ, решение от 6 юли 2005
г. по дело Nachova и други срещу България (жалби № 43577/98 и №
43579/98), точка 147; решение от 13 декември 2005 г. по дело Timishev срещу
Русия (жалби № 55762/00 и № 55974/00), точка 39 и ЕСПЧ, решение от 13
ноември 2007 г. по дело D.H. и други срещу Чешката република (жалба №
57325/00), точка 178; решение от 13 декември 2005 г. по дело Timishev срещу
Русия (жалби № 55762/00 и № 55974/00), точки 40-44; решение от 6 юли 2005
г. по дело Nachova и други срещу България (жалби № 43577/98 и №
43579/98), точки 144-159; решение на СЕС от 26 юни 2001 г. по дело Susanna
Brunnhofer срещу Bank der Österreichischen Postsparkasse AG, C-381/99,
Сборник 2001 г., стр. I-4961, точки 51-62/.
Доказателствената тежест по делото е разпределена от съда с
определение №24/07.01.2021г. и с протоколно определение в съдебното заседание
на 21.04.2021г., в което всяка от страните е била представлявана от свой
пълномощник.
Протоколите, описани по-горе от проведените общи събрания
между „Пристанище Варна“ ЕАД и работниците и служителите, както и на техните
пълномощници във връзка с преговорите с работодателя за сключване на КТД за
2016г. по категоричен начин установяват, че действително на всички тези
събрания не е присъствал представител на АПРС и на СНЦ „Моряшки професионален
съюз“, поради това, че техните председатели не са били уведомени за провеждането
им.
Следователно, преценката дали е задействана презумпцията за наличие на дискриминация може да се направи, ако се установи дали работодателят е бил длъжен да
информира засегнатите синдикални организации. За да се установи
причинно-следствена връзка между неуведомяването и пряката дискриминация по
признак „членуване в синдикална организация“
е необходимо да се изследва въпроса дали работодателят е бил длъжен да
уведоми АПРС и СНЦ „Моряшки професионален съюз“ за преговорите за сключване на
КТД за 2016г.
Съгласно чл. 130
ал.1 от КТ: „ Работодателят е длъжен да предостави на синдикалните организации
и на представителите на работниците и служителите по чл.
7 и 7а от
КТ в
предприятието изискващата се от закона информация, както и да проведе
консултации с тях.“ Ал.2 на същата разпоредба гласи: „Работодателят предоставя
информация, провежда консултации и съгласуване в предвидените от закона случаи
само със синдикалните организации или само с представителите по чл. 7 ал. 2 от КТ, когато в предприятието няма
синдикални организации или няма избрани представители по чл. 7 ал. 2 от КТ или някой от тях откаже да участва в
процедурата по информиране и/или консултиране.“
Доколкото
разпоредбата на чл.52 ал.1 т.1 от КТ, задължава работодателят да преговаря с представителите на работниците и служителите за
сключване на колективен трудов договор, като по силата на чл.51а ал.1 от КТ
колективният трудов договор се сключва между работодателя и синдикалните организации, действащи в
неговото предприятие, съдът счита, че разпоредбата на чл.130 ал.1 от КТ възлага
на работодателя да предоставя на
синдикалните организации информация за започването на преговори за сключване на
КТД. Колективният трудов
договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на
синдикалната организация - страна по договора /чл.57 ал.1 от КТ/,
поради което разбирането, че работодателят не е длъжен да информира всички синдикални
организации, в които членуват негови работници и служители за внесен проект за
КТД и започване на преговори за сключването на окончателен такъв, би опорочило правилното прилагане на цитираните
разпоредби на КТ касаещи колективния трудов договор, с който се уреждат въпросите на трудовите
и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с
повелителни разпоредби на закона, както разпоредбата
по чл.333 ал.4 от КТ за закрила при
уволнение. И не на последно място, неспазването на задължението на работодателя
по чл.52 ал.1 т.1 от КТ да води преговори с представители на всички негови
работници и служители, което означава с представители на всички синдикални
организации, в които членуват, нарушава гарантираното в чл.49 ал.1 от Конституцията на Република България право на работниците и
служителите да се сдружават в синдикални
организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и
социалното осигуряване.
Задълженията на работодателя по
чл.130 ал.1 от КТ и по чл.52 ал.1 т.1 от КТ не се дерогират от нормата на чл.57 ал.2 от КТ, която дава право на работниците и служителите, които не
членуват в синдикална организация, страна по договора, да могат да се присъединяват към сключения
колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или
до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора.
Макар
и на основание чл.52 ал.4 от КТ, по искане на работодателя при започване на преговорите
за сключване на колективен трудов договор синдикалните организации в
предприятието да са длъжни да предоставят информация за действителния брой на членовете си, в разпоредбите
на глава ІV „Колективен трудов договор“ на КТ не е поставен минимален брой за членска маса на
синдикалните организации по чл.51а от КТ, които сключват КТД с работодателя. В разпоредбите на
същата глава ІV от КТ, няма изискване в преговорите за сключване на нов КТД за
следващия договорен период да участват единствено и само тези синдикални
организации, които са подписали предходния КТД. Поради тези съображения,
липсата на уведомяване на СНЦ „Моряшки професионален съюз“ и АПРС за
представянето на проект за КТД за 2016г. от друга синдикална организация и за
воденето на преговори за сключването му в окончателен вариант, не може да се
обосновава с липса на членска маса по-малко от 50 човека, нито с изискване
председателя на съответна синдикална организация да е работник или служител на
същия работодател.
Неспазването
на задълженията по чл.130 ал.1 от КТ и по чл.52 ал.1 т.1 от КТ от „Пристанище
Варна“ ЕАД въвежда презумпцията за допусната от работодателя дискриминация по
отношение на И. В. И. в качеството му на председател и представляващ СНЦ
„Моряшки професионален съюз“ за участие в преговорите по сключване на КТД за
2016г. по признак „членуване в синдикална организация“, което е въведено като
забрана по смисъла на чл.8 ал.3 от КТ. Налице е пряка дискриминация по смисъла
на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр., тъй като работодателя „Пристанище Варна“ ЕАД е
подложил жалбоподателя на по-неблагоприятно третиране на основата на признака „членуване в
синдикална организация“ по чл.8 ал.3 от КТ, отколкото се били третирани синдикалните
организации: СПР КНСБ Варна Изток, СПР
КНСБ Варна Запад, СС „Подкрепа“ и Синдикат „Докери“, които са подписали
предходния КТД за 2015г. при сравними сходни
обстоятелства, доколкото законът не изисква председателя на съответната синдикална
организация да работи за същия работодател, което разсъждение е споделено и от
КЗД и от „Пристанище Варна“ ЕАД и предвид разпоредбата на чл.51 ал.1 от КТ,
която предвижда, че колективния трудово договор може да бъде сключен по
браншове и отрасли, не само по предприятие.
Презумпцията
за допусната пряка дискриминация по чл.4 ал.2 от ЗЗДискр. във връзка с чл.8 ал.3
от КТ срещу И. В. И. в качеството му на председател и представляващ СНЦ
„Моряшки професионален съюз“ не беше оборена от „Пристанище Варна“ ЕАД и
работодателя не доказа равно третиране по отношение на всички
синдикални организация, действащи в неговото предприятие при воденето на преговори
за сключване на КТД за 2016г. В същия
смисъл относно тълкуването и прилагането на закона са и задължителните по
чл.224 от АПК указания на Върховния административен съд, дадени с решение №6814/08.05.2019г. по адм.дело
№ 10954/2017г., с което отменено
решение №1358 от 19.07.2017 г. по административно дело № 1248/2017 г. по описа
на Административен съд гр.Варна и е
отменено решение № 105/21.03.2017г., постановено по преписка № 89/2016 г. от
Комисията за защита от дискриминация и преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне.
Комисията за защита от дискриминация приемайки обратното
е постановила административен акт, който е в противоречие с решение №6814/08.05.2019г. по адм.дело
№ 10954/2017г. на Върховния
административен съд. Съгласно чл. 177 ал. 2 във връзка с чл. 173 ал. 2 АПК актове и
действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила
съдебно решение, са нищожни. Предпоставка за приложението на разпоредбата на
чл. 177 ал. 2 АПК е наличието на тъждество, както в разпоредените права и
задължения, така и във фактическото основание, преценката за която се извършва
с оглед волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение. Акт
с различен от указания от съда предмет би могъл да бъде правомерно издаден
единствено при настъпване на нов, правопроменящ юридически факт, който да
преодолее установения от съда материално-правен порок на волеизявлението на
органа. Факт от посоченото естество не е осъществен.
Изложеното
обосновава извода, че решение
№705/18.11.2020г. на Комисията за защита от дискриминация е нищожно. Съдът може
да обяви неговата нищожност и без да е поискано това, предвид служебното начало
по чл.168 ал.2 от АПК.
Основателността на
жалбата дава право за възстановяване на
сторените по делото съдебни разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и приложения договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл.68 от Закона за защита от
дискриминация и чл.73 от същия закон, както и на основание чл.177 ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА нищожността на решение
№705/18.11.2020г. на Комисията за защита от дискриминация, с което на основание
чл.65 т.5 от Закона за защита от дискриминация е установено, че изпълнителният
директор на „Пристанище Варна“ ЕАД в качеството на работодател не е извършил
дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“ по смисъла на
чл.8 ал.3 от Кодекса на труда КТ/ срещу И. В. И. председател
и представляващ сдружение с нестопанска цел „Моряшки професионален съюз“
гр.Варна и е оставена без уважение
жалба с вх.№16-17-3/22.02.2016г., подадена от И. В. И. председател и представляващ СНЦ „Моряшки професионален съюз“ – Варна.
ОСЪЖДА Комисията за защита от
дискриминация да заплати на И. В. И. председател и представляващ сдружение с
нестопанска цел „Моряшки професионален съюз“ гр.Варна съдебни разноски в размер
на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: