и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по частна жалба, подадена от Таско Иванов Илиев от гр.Кърджали, подадена чрез пълномощника му – адв. Венцислав Янев, против протоколното определение, постановено в открито съдебно заседание на 12.12.2006 год. по Н.а.х.дело № 772/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което жалбата на Таско Илиев против Наказателно постановление № 7/13.04.2006 год. на Директора на НОИ – РУСО – гр.Кърджали е оставена без разглеждане като просрочена и производството по делото е прекратено. В частната си жалба жалбодателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 58 ал. 1 от ЗАНН, препис от НП се връчвал срещу подпис на нарушителя, а съгласно разпоредбата на ал. 2 от същия текст на закона, когато нарушителят не бил намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязвал това върху наказателното постановление и то се считало за връчено от деня на отбелязването. Твърди, че законодателят не е дал възможност на административнонаказващият орган да връчва наказателните постановления по пощата с писмо с обратна разписка, а е имал в предвид, че се връчва лично срещу подпис самото наказателно постановление, не писмото. Нито връчителят от пощенската станция, нито който и да било друг можел да удостовери, че е връчено конкретното НП, а можело да бъде удостоверено единствено, че е получено писмо. Твърди, че в самото писмо не е имало наказателно постановление, като същото му било връчено по-късно без надлежно отбелязване от наказващият орган, което правело връчването нередовно. Твърди, че имал постоянен адрес, който не бил променян, поради което, изпращайки НП по пощата, административно наказващият орган допуснал нарушение на разпоредбата на чл.58 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Счита също, че разпоредбата на чл.84 от ЗАНН предвиждала, че при липса на особени правила по отношение на връчване на съобщения се прилагат разпоредбите на НПК, като последният също не предвиждал връчване на призовки, съобщения и писма по пощата с обратна разписка. Следвало да се приеме, че НП не е връчено и жалбата не е просрочена, поради което моли да бъде постановено определение, с което да бъде отменено като незаконосъобразно протоколното определение от 12.12.2006 год., постановено по н.ах.д. № 772/2006год. по описа на РС-Кърджапи, и делото бъде върнато на РС-Кърджали за насрочване в открито съдебно заседание, тъй като жалбата против наказателното постановление не била просрочена и била процесуално допустима. Окръжния съд, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Частната жалба е неоснователна. Н.а.х.дело № 772/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд е образувано въз основа на постъпила в съда жалба от Таско Иванов Илиев от гр.Кърджали против НП № 7/13.04.2006 год. на Директора на НОИ – РУСО – гр.Кърджали, с което на Таско Иванов Илиев е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., на основание чл.349 ал.4 КСО. В изпратената от административнонаказващият орган в съда преписка е приложено заверено ксероксно копие от известие – обратна разписка № R- 4147, в която е отразено, че от РУСО-гр.Кърджали до Таско Иванов Илиев е изпратено НП № 7/13.04.2006 год.; както и че доставката е получена лично от Таско Илиев на 27.04.2006 год., за което последният се е подписал. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение за оставяне на жалбата на Таско Илиев без разглеждане и прекратяване на производството по делото, първоинстанционния съд е приел, че наказателното постановление е получено от жалбодателя на посочената дата - 27.04.2006 год., а жалбата против същото е подадена на 05.05.2006 год., т.е. след изтичане на срока за обжалване – 04.05.2006 год., поради което същата е просрочена – подадена извън законоустановения 7-дневен срок за обжалване, който е преклузивен и неспазването му преклудира правото да се обжалва наказателното постановление. Този извод на съда е правилен – обоснован и законосъобразен. Разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН установява, че препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и поискалият обезщетение, а съгласно ал.2 на същия член, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Внимателният прочит на посочените разпоредби показва, че ЗАНН не съдържа специални изисквания относно начина на това лично връчване /каквото безспорно има предвид закона, щом установява НП да се връчи срещу подпис на самия нарушител/, нито пък за удостоверяване на направеното връчване, като именно поради тази причина различните административнонаказващи органи са възприели и различни начини на връчване на НП и удостоверяването на това процесуално действие – било то чрез отбелязване в и подписване на самото наказателно постановление; чрез отделна разписка, удо±товеряваща връчването, или чрез подписване от нарушителя на придружително писмо към НП, и др. Достатъчно за изпълнение на законовите изисквания е връчването на НП на нарушителя да е в достатъчна степен достоверно, респ. удостоверено чрез подписа на нарушителя, с оглед началото на течене на давностни и преклузивни срокове, влизане в сила на НП и др.. Именно такава, впрочем, е поначало функцията и предназначението на известието – обратна разписка по принцип – да удостовери с подписа на длъжностно лице от „Български пощи” ЕАД извършването на самото връчване на съответната кореспондентска пратка, датата на връчването, и лицето, на което същата се връчва. В настоящият случай, видно е от приложеното заверено копие от известие-обратна разписка № R – 4147, че от РУСО – гр.Кърджали до жалбодателя е изпратена кореспондентска пратка, съдържанието на която е изрично описано в обратната разписка – НП № 7/13.04.2006 год. /т.е. наказателното постановление, предмет на образуваното пред първоинстанционния съд административнонаказателно производство/, като същата пратка е връчена лично на адресата /жалбодателя/, за което същият се е подписал, и на посочената в разписката дата – 27.04.2006 год. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че по този начин са напълно изпълнени изискванията на ЗАНН относно връчването на наказателно постановление на нарушителя, като не са налице каквито и да било данни или обстоятелства, които да внесат съмнение в съда, че на посочената дата на жалбодателя е било връчено именно наказателното постановление. Впрочем, съдът намира за изключително несъстоятелна защитната теза на защитата на жалбодателя – че в самото писмо не е имало наказателно постановление, а същото му било връчено по-късно без надлежно отбелязване от наказващият орган. Така, жалбодателят не представя и по делото не са събрани данни в кореспондентската пратка, изпратена на жалбодателя, да е имало каквото и да било друго писмо, освен самото наказателно постановление; нито пък е ясно кога, къде и чрез кого е било осъществено твърдяното по-късно връчване на наказателното постановление, респ. какво е наложило това връчване, при положение, че изпращайки известието-обратна разписка с наказателното постановление, административнонаказващият орган очевидно е счел за изпълнени изискванията на закона относно връчването на НП на нарушителя. Неоснователно е и позоваването на защитата на жалбодателя на необходимото приложение на разпоредбите на НПК, основано на препращатата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН, тъй като същата е приложима само когато в специалния закон /ЗАНН/ няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, докато относно връчването на НП има такива особени правила – именно разпоредбата на чл. 58 ал.1 и 2 от ЗАНН; а и от същата разпоредба е видно, че може да намери приложение по отношение на връчването на призовки и съобщения, като безспорно наказателното постановление не е нито призовка, нито съобщение. Или, с оглед изложеното по-горе, следва да се направи извода, че е безспорно установено по делото, че процесното НП е било връчено на жалбодателя на 27.04.2006 год., при което преклузивния срок по чл. 59 ал.2 от ЗАНН за обжалването му изтича в края на 04.05.2006 год. – присъствен ден, и с изтичането му е погасено правото на жалба, т.е. НП влиза в сила. При това положение, подадената на 05.05.2006 год. с вх.№ 1066 от същата дата жалба /без същата да е подадена по пощата, когато меродавно би било пощенското клеймо, което впрочем не се твърди и от самия жалбодател/ е недопустима, поради преклудиране на правото на обжалване на жалбодателя и влизане на наказателното постановление в сила, като спора не подлежи на разглеждане по същество. Като е достигнал до същият краен извод и е оставил без разглеждане жалбата на жалбодателя против НП № 7/13.04.2006 год. на Директора на РУ”СО” – гр.Кърджали, прекратявайки производството по делото с обжалваното определение, първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт, като не са налице основания за неговото отменяване, поради което следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА протоколното определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2006 год. по Н.а.х.дело № 772/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което жалбата на Таско Иванов Илиев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 7/13.04.2006 год. на Директора на НОИ – РУСО – гр.Кърджали е оставена без разглеждане като просрочена и производството по делото е прекратено. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|