Р Е Ш Е Н И Е
№2397/7.12.2021г.
гр. Пловдив, 07 декември 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на прокурор ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа КАНД № 2468 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Централно Управление на НАП, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П. против Решение № 1124/19.07.2021 г. постановено по
АНД № 4163/2021 г. по опис на Районен съд Пловдив, с което е отменено
Наказателно постановление № 568683-F578168 / 30.03.2021 г., издадено от
Началник на отдел
"Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на АРБУЛ 2019 ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева на основание чл. 185, ал.2, вр. чл. 185,
ал.1 ЗДДС.
Касаторът счита решението за незаконосъобразно
– чл.348 ал.1 т.1 НПК. Поддържа, че неправилно съдът прилага нормата на чл.28 ЗАНН, приемайки, че деянието осъществява признаците на маловажен случай.
Посочено е, че нарушението е доказано и не е налице маловажност по критериите
на чл.93 т.9 НК вр. с чл.11 ЗАНН. Нарушението не може
да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на деянието, тъй като не се
отличава от подобни такива и в този смисъл не е изключение. Поискана е отмяна
на решението с потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение пред двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационният
жалбоподател не е изпратил представител.
Ответникът
по касационната жалба - АРБУЛ 2019 ЕООД, чрез процесуалния си представител
адвокат М., взима становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна ,за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба
предявена от „АРБУЛ 2019" ЕООД против Наказателно постановление № 568683-F578168 / 30.03.2021 г., издадено от
Началник на отдел
"Оперативни дейности"-Пловдив в ЦУ на НАП. Административнонаказателното
обвинение се основава на това, че при извършена проверка чрез поръчка по
телефона на храна за вкъщи на 31.10.2020 г. в 14:10 ч., от Д.В.Д., на длъжност
инспектор по приходите, от кафе-аперитив „HA-ТИ", находящ
се в гр. Пловдив, ул. „Стадион" №*,
стопанисвана от „АРБУЛ 2019" ЕООД с ЕИК *********, като е направена
поръчка на 1бр. овчарска салата, свинска вратна пържола- 1брой и домашна торта
-1брой на обща стойност 22.20лв., като доставката е взета на място
кафе-аперитив „НА-ТИ“, находящ се гр. Пловдив, ул. „***"
№** от клиента. Извършената контролна покупка е заплатена в брой от Д.В.Д., на
длъжност инспектор по приходите, преди легитимацията, на А.А.М.,
на длъжност барман в дружеството, като за покупката е предоставен фискален
касов бон (ФКБ) с №0015846/31.10.2020г. Посочения ФКБ е издаден от въведеното в
експлоатация в обекта фискално устройство (ФУ), с ИН на ФУ DT833284 и ИН на ФП
02833284.
Проверката установила, че „АРБУЛ
2019" ЕООД, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ/ Наредба Н -
18/13.12.06 г./ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е
регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на
продажбите.
Съгласно чл.27, ал.1 т.2 от Наредба Н
- 18/13.12.06 г. на МФ лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато
извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока
или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - в конкретния случай в
група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 %
данък върху добавената стойност.
Видно от предоставения фискален бон с
№0015846/31.10.2020г. издаден от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство (ФУ), с ИН на ФУ DT833284 и ИН на ФП 02833284 доставената храна за
вкъщи е регистрирана в данъчна група „Г“- за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност, а не в група "Б“ -
за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената
стойност.
Така описаната в АУАН фактическа обстановка,
се установява от протокол за извършена проверка в обект № 0076133, е възприета
изцяло от административнонаказващия орган, който на
основание чл.185, ал.2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006
на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Въззивният съд е приел, че фактическата
обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства и е
налице извършено административно нарушение, квалифицирано правилно по чл. чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4, т.
1 от ЗДДС. Според РС – Пловдив конкретният казус разкрива изключително
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Нарушението е формално, респект. от него не са настъпили
вредни последици, при което и въз основа на констатираните обстоятелства за
конкретния случай, е възприето, че административнонаказващият
орган е следвало да не налага наказание, а да предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на такова нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание.
По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените
доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите
констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният
съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така
и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК ги възприема като свои.
Безспорно е, че касационният ответник
е нарушил разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ
във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС като в качеството си лице по чл. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 на МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не
е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на
продажбите, а именно доставената храна за вкъщи е регистрирана в данъчна група
„Г“- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху
добавената стойност, а не в група "Б“ - за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.
Разрешението за преценката за маловажност
на случая е дадено в ТР № 1/2007г. по т.д.№ 1/2005г., с прилагане на
възприетото от практиката правило за квалификация на случая като маловажен –
следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието,
така и на дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. Конкретиката на фактите в случая разкрива предпоставки за
прилагане нормата на чл.28 ЗАНН. За да се прецени дали един случай е маловажен,
по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата
на чл. 93 т.9 НК. В ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен случай на
административно нарушение, при което следва да се преценява цялата съвкупност
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние,
стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.
Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното
нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици, или с оглед на
други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, независимо от техния
вид - формални или резултатни. Съгласно Т.Р. № 6 от 15.XI.1973г. по н. д. №
2/73г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-широко от понятието
"вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и всички други
последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за обществото, защото
засягат установения правопорядък, правата и
задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен ред,
финансовата и стопанската система и др. Дори формалното нарушение да не изисква
настъпване на вредни последици, липсата на такива е възприето да сочи на по-
ниска степен на обществена опасност на деянието.
В разглеждания казус се установява, че
нарушението е първо за ответника и същото не води до неотразяване на приходи. Това
правилно е преценено от ПдРС за факти със значение
относно квалификацията по чл.28 ЗАНН. Посочените обстоятелства позволяват
формирането на извод, че инкриминираното от касационния ответник нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност и е налице маловажен случай на
административно нарушение.
От
изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ответникът
не е заявил претенция за присъждане на разноски и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК,
Административен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1124 от 19.07.2021 г., постановено по АНД № 4163/2021 г. по описа на Районен
съд Пловдив, I-
ви н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :