№ 447
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110214461 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ОРЛ. Д. Й., ЕГН **********, чрез адв. В.П. против
на Наказателно постановление № 42-0001905/08.11.2019г., издадено от Началник на
ОО АА - София, с което на основание чл. 93б ал. 11 т. 3 от Закона за автомобилните
превози /ЗАП, редакция ДВ, брой 9 от 2017г./ на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1000, 00 /хиляда/ лева за нарушение на
чл. 8 § 6 второ тире изр. първо от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти
(ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета вр. чл. 4 б. "з" и чл. 78 ал. 1 т. 1 ЗАП.
Със срочно подадената жалба наказателното постановление се атакува като
издадено при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на
процесуалните правила и се претендира отмяната му. Твърди се, че в АУАН и НП са
нарушени изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗАНН, а в НП - изискванията на чл. 57
ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, тъй като не са описани по ясен и категоричен начин
обстоятелствата от състава на нарушението и неправилно е определена нарушената
разпоредба. Изтъква се, че не е посочено правилно времето на извършване на
нарушението, както и дали в посочения в АУАН и НП период е осъществяван превоз
на товари. В условията на алтернативност се прави искане за приложение на чл. 28
ЗАНН.
Производството пред СРС е второ по ред, след като с решение №
5550/04.10.2021г. по дело № 5416/2021г. по описа на АССГ, XVII касационен състав, е
отменено решение от 09.04.2021г. по НАХД № 3163/2020г. на СРС, НО, 114 състав и
1
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В съдебно заседание жалбоподателят О. Й., редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. В. П., който пледира за отмяна на наказателното
постановление по доводите в жалбата.
Въззиваемата страна - РД АА - София, редовна уведомена, не изпраща
представител.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.10.2019г. жалбоподателят ОРЛ. Д. Й. като водач на специален автомобил
марка "МАН ТГМ 18.280" № 3 с рег. № *******, собственост на "Венков Транс"
ЕООД, ЕИК *********, извършвал обществен превоз на товари от бул. "Дондуков" до
кв. "Враждебна". Около 14:55 часа на 23.10.2019г. на бул. "Ботевградско шосе" на
около 500 метра след бензиностанция ОМВ посока изход от град София
жалбоподателят бил спрян за проверка от служителите на РДАА - София, сред които и
свидетелят Г. М. Г., на длъжност "инспектор". Служителите в РДАА - София
извършили проверка на представените от водача документи, сред които пътен лист №
482094/23.10.2019г. и удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на
територията на Република България, както и извършили проверка на данните от
дигиталната карта на водача. При извършване на проверка на дигиталната карта на
водача за месец октомври 2019г. се установило, че жалбоподателят Й. има две
последователни седмици на управление - от 07:20 часа на 07.10.2019г. до 07:20 часа на
20.10.2019г., след което почивал на 21 и 22.10.2019г., след което в 06:57 часа на
23.10.2019г. започнал следващият му период на управление. Свидетелят Г.Г. съставил
АУАН серия А -2012 № 269197/23.10.2019г., с който повдигнал против въззивника
административнонаказателно обвинение затова, че няма нормална седмична почивка
от най-малко 45 последователни часа за период от две седмици, за периода от 07:20
часа на 07.10.2019г. до 07:20 часа на 20.10.2019г., което актосъставителят
квалифицирал като нарушение на чл. 8 § 6 второ тире изр. първо от Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета вр. чл. 4 б. "з" и чл. 78 ал. 1 т. 1 ЗАП. Актът бил
съставен в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението - инспектор Благой Найденов, и в присъствието на жалбоподателя, който
го подписал, като вписал, че не е ползвал нормална седмична почивка, тъй като е
замествал свои колеги.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не постъпили допълнителни
възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 08.11.2019г. И.Р.Х. началник на ОО АА -
София издал атакуваното наказателно постановление № 42-0001905/08.11.2019г., с
което за нарушение на чл. 8 § 6 второ тире изр. първо от Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на
регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент
2
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета вр. чл. 4 б. "з" и чл. 78 ал. 1 т. 1 ЗАП на основание чл. 93б
ал. 11 т. 3 ЗАП /редакция ДВ, брой 9 от 2017г./ наложил на въззивника
административно наказание "глоба" в размер на 1000, 00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства - гласни -
показанията на свидетеля Г.Г., писмени - пътен лист № 482094/23.10.2019г., АУАН
серия А -2012 № 269197/23.10.2019г., дигитална карта на водача О.Й. за месец
октомври 2019г. и за месец септември 2019г., НП № 42-0001905/08.11.2019г., заповед
№ РД - 08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, трудов договор със срок за изпитване от 12.10.2010г.,
допълнително споразумение № 1050/10.09.2015г., длъжностна характеристика за
длъжността "инспектор", дигитална карта на водача за месец септември 2019г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. по отношение на времето и
мястото на извършване на проверката, като намери, че в тази част показанията му се
подкрепят от писмените доказателства по делото. По отношение на конкретните
фактически обстоятелства обаче, които свидетелят е подвел по състава на
административно нарушение, съдът намери, че не следва да кредитира показанията му
с доверие, тъй като се оборват от писмените доказателства. Видно и от АУАН и от НП
против въззивника е образувано административнонаказателно производство и е
ангажирана административнонаказателната му отговорност затова, че не е ползвал
нормална седмична почивка след период от две седмици, а не за неползване на
задължителните дневни почивки. Разпитан в съдебно заседание обаче свидетелят Г.
съобщава, че е установил нарушение, защото: "в този период няма почивка, всичко му
е работа...От този час на първата дата до часа на последната дата шофьорът е работил
без почивка."
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, които оцени като
еднопосочни и безпротиворечиви. Съдът основа изводите си по фактите в решителна
степен на приобщената като писмено доказателство дигитална карта на водача за месец
октомври 2019г. От нея се установяват периодите на управление и почивка на водача.
От дигиталната карта е видно, че след периода от две седмици, обхващащ времето от
07:20 часа на 07.10.2019г. /понеделник/ до 07:20 часа на 20.10.2019г. /неделя/ водачът е
почивал на 21.10.2019г. /понеделник/ и 22.10.2019г. /вторник/, след което в 06:57 часа
на 23.10.2019г. /сряда/ е започнал нов период на управление. От дигиталната карта на
водача за месец октомври 2019г. се установява и че в коментирания двуседмичен
период от 07:20 часа на 07.10.2019г. /понеделник/ до 07:20 часа на 20.10.2019г. /неделя/
същият е извършвал обществен превоз на товари.
Въз основа на писмените доказателства съдът изгради и изводите си за
компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Актът за установяване на нарушението и наказателното постановление са
съставени от административни органи, които разполагат с материална и териториална
компетентност съгласно чл. 92 ал. 1 и ал. 2 от Закона за автомобилните превози и
видно от приетите писмени доказателства, от които се установява заеманата от
свидетеля Г. Г. длъжност - трудов договор със срок за изпитване от 12.10.2010г.,
допълнително споразумение № 1050/10.09.2015г., длъжностна характеристика за
длъжността "инспектор", както и Заповед № РД - 08-249/15.05.2015г. на Министъра на
3
транспорта, информационните технологии и съобщенията, от която се установява
материалната компетентност на наказващия орган - началник на ОО АА - София.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл. 34 ал.
1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН - в
присъствието на един свидетел, който е присъствал и при установяване на
нарушението, и на жалбоподателя. АУАН е подписан от съставителя, свидетеля и
въззивника, на когото е предявен и му е връчен препис.
Не са основателни възраженията в жалбата, касаещи неяснота досежно времето
на извършване на нарушението /в какъвто смисъл е и произнасянето с решение №
5550/04.10.2021г. по дело № 5416/2021г. по описа на АССГ, XVII касационен състав/.
Както вече беше посочено, отговорността на въззивника е ангажирана за неспазване
периода на нормалната седмична почивка, като и в АУАН и в НП е посочен ясно и
конкретно двуседмичният период на работа, след изтичането на който водачът Й. е
следвало да ползва нормална седмична почивка.
Независимо от този извод съдът намира, че са налице други основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление поради неправилно приложение на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В АУАН и НП да не са посочени всички елементи от състава на нарушението, с
което е нарушен чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Съгласно приложената
от наказващия орган санкционна разпоредба на чл. 93б ал. 11 ЗАП /редакция ДВ, брой
9 от 2017г./ водач, който не спазва изискванията относно нормалната седмична
почивка, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR,
се наказва за намаляване на времето за нормална седмична почивка: 1. до 3 часа - с
глоба 100 лв.; 2. от 3 до 9 часа и 30 минути - с глоба 200 лв.; 3. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2017
г.) над 9 часа и 30 минути - с глоба 1000 лв /с изменения, обнародвани в ДВ, брой 60 от
2020г./ размерът на глобата е намален на 500, 00 лева./. Т.е. законодателят е
диференцирал тежестта на нарушението и съответстващата санкция в зависимост
именно от периода на намаление на времето за нормална седмична почивка. В случая
нито в АУАН, нито в НП е посочено времето, с което е намалена продължителността
на нормалната седмична почивка. Горното поставя въззивника пред едно неясно
административно обвинение, тъй като не са му предявени всички обстоятелства от
състава на нарушението. Предвид непосочването на конкретния период на намаление
на нормалната седмична почивка за въззивника не е ясно по какъв начин е определено
административното наказание, което му е наложил наказващият орган и което в случая
е най-тежкото, измежду предвидените в чл. 93б ал. 11 ЗАП. На следващо място
непосочването на конкретния интервал, с който е намалена нормалната седмична
почивка в АУАН и НП, води и до невъзможност за упражняване на съдебен контрол
досежно правилното приложение на материалния закон. Допуснатото съществено
нарушение на процесуалните правила налага отмяна на наказателното постановление,
но едновременно с това съдът констатира и че неправилно е приложен материалния
закон.
Съгласно чл. 4 б. "з" от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент
и на Съвета „седмична почивка“ означава седмичен период от време, през който
водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална
седмична почивка“ и „намалена седмична почивка“. "Нормална седмична почивка“
означава всеки период с продължителност от поне 45 часа, а „намалена седмична
почивка“ означава всеки период, който е по-къс от 45 часа, който може, при спазване
на условията, предвидени в член 8, параграф 6, да бъде съкратен до минимум 24
последователни часа. Съгласно чл. 8 § 6 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
4
парламент и на Съвета през всеки две последователни седмици водачът ползва поне:
две нормални седмични почивки, или една нормална седмична почивка и една
намалена седмична почивка от поне 24 часа, в който случай намалението обаче се
компенсира с равностоен период на почивка, ползван без прекъсване преди края на
третата седмица след въпросната седмица. Т.е. след две последователни седмици
водачът следва да ползва или период от две нормални седмични почивки /45 часа +45
часа = 90 часа/ или една нормална и една намалена седмична почивка, като последната
не може да е по-малко от 24 часа /т.е. 45 + 24 = 69 часа/, като в този случай следва да се
извърши компенсация съгласно чл. 8 § 6 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета преди края на третата седмица. В случая от
дигиталната карта на водача за месец октомври 2019г. се установява, че същият е
ползвал почивка от 48 часа на 21 и 22.10.2019г. след двуседмичен период на работа /от
07:20 часа на 07.10.2019г. до 07:20 часа на 20.10.2019г./, т.е. въззивникът е ползвал
една нормална седмична почивка с продължителност от 45 часа. Предвид горното
твърденията в наказателното постановление и в АУАН, че водачът не е ползвал
нормална седмична почивка от 45 часа не кореспондират с фактическата обстановка,
която се установява от писмените доказателства. В случая нарушението се е изразило в
това, че въззивникът е ползвал само една нормална седмична почивка, но не и втора
нормална или една намалена седмична почивка. Доколкото проверката от контролните
органи е извършена преди изтичане на третата седмица, следваща периода от
последователни две седмици, и контролните органи не са разполагали с възможността
да установят дали периода на седмичната почивка ще бъде компенсиран по реда на чл.
8 § 6 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, то
отговорността на водача е следвало да се ангажира за несъмнено установеното към
датата на проверката нарушение - че водачът не е ползвал една нормална и една
намалена седмична почивка, тъй като това е нормативният минимум на седмичната
почивка след две последователни седмици, който в случая не е бил спазен. В този
случай приложимата санкционна разпоредба би била тази на чл. 93б ал. 10 ЗАП, която
касае изискванията към намалената седмична почивка. Такива твърдения обаче не са
изложени нито в АУАН, нито в НП, където водачът е санкциониран единствено за
неспазване на седмична почивка от 45 последователни часа. Не е допустимо едва в
производството по въззивно обжалване на наказателното постановление тези
обстоятелства да се предявяват за първи път на въззивника, тъй като по този начин би
се стигнало до предявяване на ново обвинение, срещу което до този момент
въззивникът не се е защитавал. Неправилното приложение на материалния закон е
следващо основание за отмяна на наказателното постановление.
При тези изводи единствено за пълнота и с оглед указанията, дадени от
касационната инстанция, съдът ще посочи, че не могат да бъдат уважени доводите на
жалбоподателя във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН. Обществената опасност на
нарушението не е по-ниска в сравнение с други случаи на нарушения от този вид, като
не се установиха, а и не се твърдят, никакви смекчаващи отговорността обстоятелства.
Дори напротив - към материалите по административнонаказателната преписка е
приобщена и дигитална карта на водача за месец септември 2019г., от която се
установява, че през месец септември също са допускани нарушения на разпоредбите,
свързани с продължителността и задължителното ползване на нормалната и
намалената седмична почивка /за периода от 12 до 30.09.2019г./, поради което не може
да се приеме, че се касае за инцидентен случай на нарушение, който именно поради
своята изолираност е с по-ниска степен на обществена опасност.
По отношение размера на санкцията /ако се приеме, че наказващият орган
5
правилно е определил санкционната разпоредба/, е налице хипотезата на чл. 3 ал. 2
ЗАНН, тъй като до влизане в сила на наказателното постановление е последвал по-
благоприятен закон, а именно с измененията, обнародвани в ДВ, брой 60 от 2020г.,
размерът на глобата в случаите на намаляване продължителността на нормалната
седмична почивка с повече от 9 часа и 30 минути, е намален от 1000, 00 лева на 500, 00
лева, до какъвто размер би следвало да се намали наложената на въззивника глоба, ако
съдът да беше стигнал до извода, че в предсъдебната фаза на
административнонаказателното производство материалният закон е правилно
приложен и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По изложените по-горе съображения обаче и предвид извода за съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон,
наказателното постановление следва да се отмени. Жалбоподателят не претендира
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001905/08.11.2019г., издадено от
Началник на ОО АА - София, с което на основание чл. 93б ал. 11 т. 3 от Закона за
автомобилните превози /ЗАП, редакция ДВ, брой 9 от 2017г./ на ОРЛ. Д. Й., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000, 00
/хиляда/ лева за нарушение на чл. 8 § 6 второ тире изр. първо от Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за
изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета вр. чл. 4 б. "з" и чл. 78 ал. 1 т. 1 ЗАП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6