№ 794
гр. Варна, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Т. АД. АМ. срещу Решение № 261977 от
16.06.2021г. по гр.д. № 3392/2017г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с което на основание
чл. 250 от ГПК е допълнено Решение № 261799 от 23.12.2020г. постановено по същото
дело, като въззивникът е осъден да заплати на Р. М. А. с ЕГН ********** законната лихва
върху сумата от 2131.66 лева, представляваща съответстващата на припадащата се част на
ответника сума, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените от
ищеца подобрения в делбения апартамент в периода 2015 - 2019г., а именно: направа на
окачен таван и поставяне на ламинат в детска стая, изграждане на електрическа инсталация,
отвори и монтаж на осветителни тела, монтиране на блиндирана входна врата, ПВЦ
прозорец, шпакловка на стени на целия етаж, считано от предявяване на претенцията по
сметки – 04.03.2020г. до окончателното плащане на задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението за допълване на основното решение. Съдържа доводи, че при
формиране на изводите си в решението във фазата по извършване на делба, съдът не се е
произнесъл относно законната лихва върху присъдената с допълнително решение № 261799
от 23.12.2020г. сума по претенцията по сметки в размер на 2131.66 лв. Решението по
извършване на делба № 260780 от 20.10.2020г. е влязло в сила на 11.02.2021г. С молба от
06.04.2021г. ответникът депозирал по делото молба с искане за допускане поправка на ОФГ
1
в диспозитива на решението посредством допълване относно законната лихва. В
обжалваното решение съдът приел, че по правната си същност молбата е за допълване на
решението. Служебно, без конкретно искане съдът определил началния момент, от който
следва да тече законната лихва, като искане за присъждане на законна лихва, както и
начална дата, от която да тече същата липсва и в определението, с което съдът е приел за
разглеждане претенцията по сметки на ответника. В този смисъл, съдът се е произнесъл по
недопустима молба – молбата е била просрочена, при вече произнесено решение за поправка
на ОФГ в решението. Дори и искането за присъждане на законна лихва да е било релевирано
надлежно в процеса, то произнасянето повече от 4 месеца след влизане на решението по
извършване на делба в сила, съдът е постановил недопустимо допълване на решението, с
което е поправена ОФГ. Ето защо отправя искане за отмяна на обжалваното решение.
В отговор на жалбата Р. М. А. оспорва поддържаните в нея доводи. Поддържа, че
решението е правилно и законосъобразно постановено.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа
позицията си по спора.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност. По допустимостта на решението, за да се произнесе, съдебният състав
съобрази следното:
С влязло в сила Решение от 25.05.2018г. постановено по гр.д. № 3392/2017г. по описа
на ВРС, поправено с Решение № 3151 от 03.07.2018г., на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е
допусната съдебна делба на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, кв. Аспарухово, ул.
„Найчо Цанов“ № 71, а именно: Апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект с ид.
10135.5504.400.1.1, със застроена площ от 120 кв.м., ведно с принадлежащи три избени
помещения с обща ЗП от 35.93 кв.м. и таванско помещение с площ от 15.40 кв.м. и Гаражна
клетка № 4, със застроена площ от 22 кв.м., представляваща част от изградени 4 броя
гаражи, съставляващи сграда с ид. 10135.5504.400.2 между съделителите и при квоти за
всеки от тях, както следва:
90/216 ид.ч. за Т. АД. АМ. с ЕГН **********;
90/216 ид.ч. за Р. М. А. с ЕГН **********;
12/216 ид.ч. за С. К. Б. с ЕГН **********;
1/216 ид.ч. за Х. Х. О. с ЕГН **********;
1/216 ид.ч. за Г. Х. Х. с ЕГН **********;
1/216 ид.ч. за Г. Х. Х. с ЕГН **********;
3/216 ид.ч. за Ю.М. А. с ЕГН **********;
3/216 ид.ч. за АН. М. АР. с ЕГН **********;
3/216 ид.ч. за К.М.Б. с ЕГН **********;
6/216 ид.ч. за ЮСН. М. Б. с ЕГН ********** и
2
6/216 ид.ч. за З. М. Б. с ЕГН **********.
С определение от 03.04.2020г. във фазата по извършване на делбата, съдът приел за
съвместно разглеждане претенция по сметки на основание чл. 436 от ГПК вр. чл. 30, ал. 3
от ЗС, предявена от Р. М. А. срещу Т. АД. АМ. за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2131.66 лева, представляваща съответстващата на припадащата се част на
ответника сума, с която се е увеличила стойността на имота, чрез извършване от ищеца на
подобрения в делбения апартамент в периода 2015-2019г., а именно: направа на окачен
таван и поставяне на ламинат в детска стая; изграждане на електрическа инсталация, отвори
и монтаж на осветителни тела; поставяне на блиндирана входна врата, ПВЦ прозорец,
шпакловка на стени на целия етаж.
С Решение № 260780 от 20.10.2020г. съдът постановил на основание чл. 348 от ГПК
допуснатите до делба недвижими имоти да бъдат изнесени на публична продан.
Съобщението за това решение е връчено на Р.А. на 05.11.2020г. /л. 387 от делото на
ВРС/.
С молба от 12.11.2020г. Р. М. А. отправил искане да се допусне поправка на ОФГ в
постановеното решение от 20.10.2020г. посредством постановяване на изричен диспозитив
по предявената от него срещу Т.А. претенция по сметки за сумата от 2131.66 лева, ведно със
законната лихва от момента на предявяване на иска до окончателното плащане.
С Решение № 261799 от 23.12.2020г. съдът допуснал поправка на ОФГ в диспозитива
на основното решение от 20.10.2020г., в който да се чете осъждане на Т.А. да заплати на
Р.А. сумата от 2131.66 лева, представляваща съответстваща на припадащата се част на
ответника сума, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените от
ищеца подобрения в делбения апартамент в периода 2015-2019г.
Съобщението за последното решение е връчено на съделителя Р.М. Реджебов на
13.01.2021г. /л. 419 от делото на ВРС/.
На 06.04.2021г. по делото постъпила молба от Р. М. А., обективираща искане за
поправка на ОФГ в диспозитива на последващото решение от 23.12.2020г. посредством
допълване на същия в края на текста с присъждане на законната лихва върху сумата от
2131.66 лева от момента на предявяване на иска до окончателното плащане на
задължението.
С обжалваното Решение № 261977 от 16.06.2021г. съдът приел, че по правната си
същност искането е за допълване на решението, с което е допусната ОФГ в диспозитива на
основното решение по делото. Съобразил, че искането за присъждане на законна лихва
върху претендираната сума е направено още с молбата, с която е предявена претенцията по
сметки от 04.03.2020г., поради което и на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК допълнил
диспозитива на решението от 23.12.2020г. като осъдил въззивника да заплати на Р.А.
законната лихва върху сумата от 2131.66 лв. считано от предявяване на претенцията –
04.03.2020г. до окончателното плащане на задължението.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
3
правни изводи:
Производството е с предмет съдебна делба на недвижим имот, във фазата по
извършването й, приключило с влязло в сила решение, поправено по реда на чл. 247, ал. 1 от
ГПК.
Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК се прилага, ако съдът не се е произнесъл по
цялото искане. Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. А актовете
по чл. 247 и чл. 250 от ГПК имат правното положение на този, който поправят/допълват или
отказват да поправят/допълнят.
Установено е по делото, че основното решение, с което е постановен способ за
извършване на делбата чрез изнасяне на съсобствените имоти на публична продан е
постановено на 20.10.2020г. и е влязло в сила по отношение на съделителя Р.А. на
20.11.2020г. Това решение е поправено с решение от 23.12.2020г., което от своя страна е
влязло в сила по отношение на същия съделител на 28.01.2021г. Срокът по чл. 250, ал. 1,
изр. 2 от ГПК за основното решение е изтекъл на 05.12.2020г., а на решението, с което е
допусната поправка на ОФГ – на 13.02.2021г. Подадената на 06.04.2021г. молба за
допълване на последващото решение посредством присъждане на законна лихва върху
претенцията по сметки поради това е била депозирана от страната извън едномесечния срок
по чл. 250, ал. 1, изр. 2 от ГПК. На това основание молбата за допълване е била просрочена и
като такава не е следвало да се допуска до разглеждане. Дори да се приеме, че срокът тече от
влизане в сила на решението, чието допълване се иска, молбата отново е била процесуално
недопустима.
Следва да се посочи, че в конкретния случай не е налице хипотеза на допусната
очевидна фактическа грешка нито в основното, нито в поправящото го решение. В
съответствие с трайната съдебна практика, явна фактическа грешка в съдебното решение
има тогава, когато е налице явно несъответствие между волята на съда, изразена в
съобразителната част на решението и нейното диспозитивно отразяване. Нито в основното
решение от 20.10.2020г., нито в поправящото го от 23.12.2020г. съдът не е изложил
съображения по въпроса за законната лихва върху сумата, предмет на претенцията по
сметки, поради което редът за поправяне по чл. 247, ал. 1 от ГПК е неприложим.
Произнасяйки се по процесуално недопустима молба за допълване на решението,
съдът е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване на основание чл.
270, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261977 от 16.06.2021г. по гр.д. № 3392/2017г. по описа на
ВРС, XVIII-ти състав, с което на основание чл. 250 от ГПК е допълнено Решение № 261799
4
от 23.12.2020г. постановено по същото дело, като Т. АД. АМ. с ЕГН ********** е осъден да
заплати на Р. М. А. с ЕГН ********** законната лихва върху сумата от 2131.66 лева ,
представляваща съответстващата на припадащата се част на ответника сума, с която се е
увеличила стойността на имота вследствие на извършените от ищеца подобрения в делбения
апартамент в периода 2015 - 2019г., а именно: направа на окачен таван и поставяне на
ламинат в детска стая, изграждане на електрическа инсталация, отвори и монтаж на
осветителни тела, монтиране на блиндирана входна врата, ПВЦ прозорец, шпакловка на
стени на целия етаж, считано от предявяване на претенцията по сметки – 04.03.2020г. до
окончателното плащане на задължението, като процесуално недопустимо.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5