Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на втори
март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 13542 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от М.В.Р. искова молба, с която моли ответникът З. „О.Л.“ АД,
действащ чрез ЗК О.-К.Б.“ КЧТ да бъде осъден да й заплати сумата от 35 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 15.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане и 40 лева обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за преглед, ведно със законната лихва от 20.07.2016 г.
до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 15.07.2016 г. пострадала при ПТП, вина за което имал
водачът на л.а. „Рено“, модел „Меган Сценик“ с ДК № ЕН ******– П. Л.В., който
проявил непредпазливост към уязвимите участници в движението – пешеходците,
какъвто в случая била ищцата.
В
резултат на пътния инцидент М.Р. получила травматични увреждания, изразяващи се
в контузия на ляво коляно и сътресение на мозъка. Болките в коляното й
причинили болки със значителен интензитет през първия месец след ПТП, когато
трябвало да изтърпява щадящ режим, без натоварвания на крайника.
Възстановителният период продължил 3-4 месеца. Уврежданията й причинили
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В
резултат на лечението Р. извършила и разходи на стойност 40 лева.
Водачът
на л.а. „Рено“, модел „Меган Сценик“ с ДК № ЕН ******имал сключена валидна към 15.07.2016
г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, което следвало да поеме отговорността на виновния водач до размера
на действителните неимуществени и имуществени вреди. Моли съдът да постанови
решение, с което да го осъди да й заплати сумата от 35 000 лева
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане и извършените разходи за
лечение в размер на 40 лева, ведно със законните лихви от 20.07.2016 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва исковете по основание и
размер, както и получените от Р. травми. Счита претендираният размер на
обезщетението за неимуществени вреди за завишен. Възразява за наличие на
съпричиняване на вредите от страна на ищцата, която пресичала пътното платно в
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
Въз
основа на протокол за оглед, фотоалбум и скица е изготвена съдебна
авто-техническа експертиза. Описан е механизмът на ПТП: на 15.07.2016 г. в
светлата част на денонощието в гр. Несебър по пешеходна пътека М8.1, пресичаща
ул. „Хан Крум“ срещу хотел „Феста Панорама“ в посока от дясно наляво спрямо
пътя Слънчев бряг – Стария град се е движил пешеходец – М.Р., със скорост 5.8
км/ч. Отляво пред хотела имало уширение със спирка на автобусите за Слънчев
бряг. Отдясно, срещу спирката, също имало уширение, служещо за стоянка на
паркирани леки таксиметрови автомобили. Уширението продължавало и през
пешеходната пътека. Преди това уширение имало автобусна спирка. Стоянката на
автомобилите не била разделена от дясна пътна лента.
Вещото
лице е приело, че скоростта на движение на лекия автомобил е била 30 км/ч. По
време на произшествието върху стоянката за таксиметрови автомобили е имало
спрени такива и те са ограничавали видимостта на водача на л.а. „Рено“. Пътят
на М.Р. до мястото на удара е бил 4.9 м. При анализ на предотвратимостта на
удара за водача П.В. се установява, че при ограничена обзорност
ударът е бил предотвратим чрез спиране с максимална интензивност, независимо от
скоростта, с която се е движила Р.. При неограничена обзорност
ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил при спокойно и бързо
бягане на пешеходеца.
На около
30.8 м преди пешеходната пътека е имало поставен пътен знак Д17 „Пешеходна
пътека“. Водачът В. е възприел Р. в мига, в който тя се е показала иззад
спрения най-близо до пешеходната пътека таксиметров автомобил и предприел
спиране, но не с максимална интензивност, в резултат на което между двамата
участници в движението настъпил удар. В мига на възприемане на пешеходката от
водача на В. опасната зона за пълно спиране с максимална интензивност – 15.06 м
е била по-малка от разстоянието на видимостта му от 17.1 м. Ударът за В. е бил
предотвратим чрез спиране с максимална интензивност.
Според
заключението на авто-техническата експертиза от техническа страна за Р. е
съществувала възможност да избегне удара, като изчака преминаване на автомобила
преди да пресече пътното платно.
Според заключението
на съдебно-медицинската експертиза, при ПТП на 15.07.2016 г. М.Р. е получила
контузия на главата с наличие на подкожен кръвоизлив и охлузване в тилната
част, сътресение на мозъка и контузия на лява и дясна коленни стави.
Непосредствено след произшествието се провело болнично лечение с вливане на
физиологични, антибиотични и обезболяващи разтвори. При нормално протичане на
възстановителния процес оплакванията отзвучавали за 20-25 дни. Мозъчното
сътресение е било в лека форма и е предизвикало функционален дефицит на
нервната система, проявяващ се с главоболие, замаяност, нарушения на съня и
отзвучаващ за период от три месеца. Контузията на коленните стави не включвали
увреди и преминавала за около 30 дни.
Разходите
за преглед и ЯМР на лява колянна става били необходими за уточняване на
травмите на ставата и за правилно провеждане на лечението.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на В.Д., който полагал
грижи за пострадалата след произшествието. Помни, че в болницата й поставили
шина на крака. Имала и рана в тилната част на главата и бегли спомени от
случилото се. Около 15 дни била неподвижна, имала силни болки и се нуждаела от
чужда помощ при хигиенно-битово обслужване. В продължение на два месеца не
можела да се движи свободно, включително след отстраняване на шината на 25-тия
ден от поставянето й. Изпитала и силен стрес. И до момента се страхувала от уличното
движение.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на сключен преди
01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Рено“, модел „Меган Сценик“ с ДК №
ЕН ******и З. „О.Л.“ АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се изразява
в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено
като безспорно между страните с определение от 22.05.2017 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин
извършването на противоправното деяние – управление на МПС в нарушение на
действащите към момента на произшествието разпоредби на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл.
20, ал. 2, чл. 119, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Водачът П.В. не е проявил нужното внимание
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и не е избрал
скорост на движение, съобразена с ограничената видимост, която е имал поради
спрелите непосредствено преди пешеходната пътека таксиметрова автомобили. Ул.
„Хан Крум“ в гр. Несебър е права и е осигурявала добра видимост от далечно
разстояние. Отделно от това, преди пешеходната пътека е имало знак със
специално предписание Д17 „Пешеходна пътека“ и водачът на лекия автомобил е бил
длъжен да съобрази скоростта си както с особеностите на участъка, в който се е
движил, така и с възможността иззад спрелите на стоянката превозни средства да
се появи пешеходец, доколкото именно това е било обозначеното с пътен знак и
съответна маркировка място за пресичане. След като е могъл и е бил длъжен да
възприеме пешеходеца Р., В. е следвало да съобрази поведението си на пътя с
този участник в движението, като му позволи да пресече пешеходната пътека.
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и
съответно на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Обсъдените доказателства формират извода, че са налице всички
предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
Настоящият
съдебен състав намира за доказана причинната връЗ.а
между реализираното от П.В. противоправното деяние и получените от пострадалата
увреди – подкожен кръвоизлив и охлузване в тилната част, сътресение на мозъка и
контузия на лява и дясна коленни стави.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на
понесените болки, проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.
В периода
на лечението М.Р. е изпитвала болки в левия долен крайник през първите два
месеца. За около 25 дни е имала нужда от съдействие при поддържане на личната
си хигиена и за битовото си обслужване. Страдала е от нарушения на съня,
замаяност и ограничена възможност за самостоятелно придвижване. Травмените увреждания в долните крайници не са наложили оперативни
интервенции, а приложеното болнично лечение в продължение на три дни е било
консервативно по своя характер. Данни за усложнения в здравословното състояние
на Р. не са налице, поради което съдът приема, че пълно възстановяване от
получените при процесното ПТП увреждания е настъпило до три месеца след
15.07.2016 г.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът намира, че размерът на
обезщетението следва да бъде определен на 12 000 лева. Ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение са конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент – 15.07.2016 г., когато е
настъпило процесното ПТП, от което са произтекли вредите. Лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти ежегодно,
като към релевантния в случая момент те възлизат на 10 000 000 лева
за всяко събитие при две или повече пострадали лица (чл. 266, т.1, б. „б“ от КЗ
отм.) Не без значение е и сравнително бързото и безпроблемно възстановяване на
ищцата, предвид младата и възраст и липсата на каквито и да било трайни
последици за здравословното й състояние.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на М.Р..
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
В настоящото производство се установи, че ищцата е
пресичала на обозначено за целта място – на пешеходна пътека. Поради това
водачът е бил длъжен да я възприеме, предвид метеорологичните условия в
конкретния случай – ясно и сухо време, в светлата част на денонощието, и да
предприеме намаляване на скоростта до степен да преустанови движението на
автомобила в изчакване пешеходката да пресече пътното платно.
В т. 6, б. „а“ от
ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС са дадени
задължителни указания относно правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно, в зависимост от мястото на пресичане. Счетено е, че това право е
абсолютно, когато пешеходецът упражнява правото си на преминаване на специално
очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с
пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП. В редакцията към датата на произшествието – 10.11.2014
г. чл. 113 от ЗДвП (ДВ, ред. бр. 51/2007 г.) вменява в задължение на
пешеходците преди да навлязат на платното за движение, при пресичането му по
пешеходни пътеки, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и тяхната скорост на движение,
да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират без необходимост
на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика и да не преминават през ограждения от парапети или вериги. Чл.
114 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за
движение, да пресичат платното за движение при ограничена видимост и да
извършват търговия и услуги на платното за движение.
За да се
приеме, че е налице е съпричиняване на вредоносния резултат, в случая изразяващ
се в телесна повреда, от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за
движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното
платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, следва да се установи,
че водачът на моторното превозно средство е нарушил правилата за движение
относно скоростта за движение по ЗДвП и пешеходецът да е нарушил правилата на
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Наличието на което и да е от посочените
обстоятелства не се установи от събраните по делото доказателства. П.В. се е движил
с позволена, макар и несъобразено с пътните условия скорост. В момента, когато Р.
вече е навлязла на платното за движение, пресичайки на специално обозначено
място – не само с пътен знак, но и с пътна маркировка, и е приближавала
половината от платното, В. е могъл да я забележи и да й осигури възможност да
упражни абсолютното си право на пресичане. Ответникът не доказа и с поведението
на Р. да е осъществила някой от съставите на нарушение на задълженията й по чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП. След като вече е стъпила на платното за движение на МПС
и на предназначено за това място, всякакви хипотези на неин принос за
настъпване на произшествието са изключени.
Поради това, съдът приема за неоснователно и недоказано
възражението на ответника за наличие на принос от страна на пострадалата. Дори
и да е възприела приближаващия автомобил, предвид обстоятелството, че се намира
на пешеходна пътека, Р. е имала право и в съответствие с правилата за движение
по пътищата е предприела пресичане на обозначено за целта място.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не
установи поведение от страна на ищцата като участник в движението, което да се
намира в причинна връЗ.а с получените от пострадалата
увреждания.
Поради това следва да се приложат неблагоприятните
последици, като се приеме, че приносът на ищцата за настъпване на вредоносния
резултат е недоказан, а обезщетението от 12 000 лева следва да бъде
присъдено в така определения размер.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3 ЗЗД) –
момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.)
застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Законната лихва върху обезщетенията следва да бъде начислена
от датата на увреждането – 15.07.2016 г.
В причинна връзка с произшествието е и стореният от
ищцата разход за преглед, свързан с установяване и правилно лечение на травмата
на колянната става. Сумата от 40 лева следва да се
присъди ведно с мораторната лихва от датата на извършването на разхода –
20.07.2016 г.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащане на
държавна такса, ответникът дължи да я заплати по сметка на СГС в размер на 530
лева.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни. На М.Р. е предоставена
безплатна правна помощ съгласно представен по делото договор за правна защита и
съдействие. Поради това на адв. Г. Д. се дължи адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от исковете - 1 010.06 лева.
На
ищцата се дължат 171.43 лева разноски от сторените в първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част от претенцията.
Ответникът
има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска за неимуществени
вреди. Представителят на ищцата е възразил за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение, което съдът намира за основателно. По делото са проведени две
съдебни заседания, а размерът на претенциите не предполага уважаване на
максимален размер на възнаграждението. Същото съдът определя на сумата от 320
лева. От общия размер на разноските от 570 лева, на ответника се дължат 374.57
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
З. „О.Л.“, със седалище и адрес на управление Република К., гр. Н., упражняващо
търговска дейност чрез регистриран клон в Република България „ЗК О.-К.Б.“ КЧТ,
ЕИК ******, гр. София, район „******да заплати на М.В.Р., ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, получени при ПТП на 15.07.2016
г., ведно със законната лихва от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 35 000 лева;
сумата от 40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото
ПТП, изразяващи се в разходи за преглед, ведно със законната лихва от
20.07.2016 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК –
сумата от 171.43 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „О.Л.“, със
седалище и адрес на управление Република К., гр. Н., упражняващо търговска
дейност чрез регистриран клон в Република България „ЗК О.-К.Б.“ КЧТ, ЕИК ******,
гр. София, район „******да заплати по сметка на СГС сумата от 530 лева държавна
такса по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр8. Чл8. 38,
ал8. 1, т 2 от ЗАдв., ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на управление Република К.,
гр. Н., упражняващо търговска дейност чрез регистриран клон в Република
България „ЗК О.-К.Б.“ КЧТ, ЕИК ******, гр. София, район „******да заплати на адвокат
Г.В.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 010.06 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.В.Р., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на управление
Република К., гр. Н., упражняващо търговска дейност чрез регистриран клон в
Република България „ЗК О.-К.Б.“ КЧТ, ЕИК ******, гр. София, район „******сумата
от 374.57 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: