МОТИВИ към Присъда №18/28.03.2013 г., постановена по нохд №444/2012 г. по описа на ОКРЪЖЕН
СЪД СТАРА ЗАГОРА
С внесения
в Окръжен съд Стара Загора обвинителен
акт от Окръжна прокуратура Стара Загора е повдигнато обвинение против подсъдимия К.И.И., ЕГН**********, затова че:
На 12.12.2011 г. в гр.Н., обл. Стара Загора, на ул.”***”, до дом №***,
при управление на МПС – лек автомобил марка „***” с рег.№ ***, като е нарушил
правилата за движение по ЗДвП, а именно:
1. Чл.5 ал.1 от ЗДвП – Всеки
участник в движението по пътищата:
- с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
2. Чл.5 ал.2 от ЗДвП – Водачът на
ППС е длъжен:
-да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни ППС.
3. Чл.5 ал.3 от ЗДвП – На водача на ППС е забранено:
-да управлява ППС под
въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
4. Чл.20, ал.1 от ЗДвП – Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато ППС, които управляват.
5. Чл.20 ал.2 от ЗДвП – Водачите на
ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко видимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
6. Чл.21, ал.1 от ЗДвП – При
избиране скоростта на движение, на водача на ППС е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч: категория „В” – в населено място 50 км/ч, и по непредпазливост причинил смъртта на С.Г.Д., ЕГН
**********, като деянието е извършено в пияно състояние – концентрация на
алкохол в кръвта 1.01 промила, установена по надлежния ред със съдебно - медицинска експертиза -престъпление
по чл.343 ал.3 б. „б”,
предл.І вр. чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на обвинението поддържа фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и пледира за признаване
на подсъдимия К.И. за виновен по
повдигнатото обвинение, като взема становище на подсъдимия И. да се наложи за извършеното престъпление по
чл.343, ал.3, б.”б”, пр.1 НК наказание „лишаване от свобода” три години, което
да изтърпи ефективно и с оглед
възможността на чл.68 ал.2 НПК, съдът да не постановява присъединяване
на двете години „лишаване от свобода”, наложени на подсъдимия И. по предишните
осъждания. Изразява и становище за налагане
наказание на
основание чл.343г НК “лишаване от право да управлява МПС”.
По делото са предявени молби от М.Д.Д. и П.С.Г. – наследници на
пострадалия, за конституирането им в качеството на частни обвинители, против
подсъдимия К.И..
Молителите
М.Д. и П.Г. на осн. чл.76 - чл.79 НПК са конституирани в качеството на частни обвинители по делото.
Повереникът на частните обвинители М.Д.Д. и П.С.Г. – адв.Е., в хода на
съдебните прения застъпва становище, че също поддържа изложената фактическата
обстановка, която е безспорна и изяснена
напълно и пледира за
признаване подсъдимия К.И. за виновен по повдигнатото обвинение, като от правна страна счита, че
подсъдимият И. следва да бъде оправдан по обвинението чл.20 ал.1 НК, тъй като
не е налице несъобразена скорост, а превишена. Взема становище, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание при
превес на отегчаващите вината обстоятелства, тъй като същият е осъждан и
му е наложено наказание, което е отложено и в изпитателния срок, извършва престъплението по чл.343 НК, макар и
непредпазливо. Относно размера на наказанието предлага на подсъдимия да се
наложи наказание „лишаване от свобода” към минимума – три, три години и
половина, като се присъедини към така определеното наказание и наказанието от
две години „лишаване от свобода”, наложено по предишното осъждане на
подсъдимия. Пледира за налагане и наказанието „Лишаване от право да управлява
МПС”, което не може да бъде по-малко от наказанието „лишаване от свобода”, като
моли и това наказание да бъде не по-малко от
пет години, както и подсъдимия И.
да заплати на М.Д.Д. и П.С.Г.
направените разноски за настоящата
инстанция.
Защитникът на подсъдимия, адв. Г., взема
становище, че следва подзащитният му да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение, като му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” около минимума,
което с оглед предходното осъждане не може да бъде отложено. Пледира за налагане на наказание “лишаване от
право да управлява МПС” за минимален срок.
Подсъдимият
К.И., както в хода на досъдебното производство, така и при проведеното по делото
съдебно следствие не се признава за виновен и моли съда да го признае за невинен.
Съдът, след като обсъди становищата на страните,
изразени в хода на съдебните прения, както и всички доказателства, събрани по
нохд №444/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, а именно обясненията на
подсъдимия К.И., показанията на разпитаните свидетели М.Д.Д., П.С.Г., Р.Д.В., Н.Т.К.,
Р.Т.Ж., Г.С.М., Ц.Н.С., М.С.Д. , както и заключенията на назначените в хода на съдебното
следствие - допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, изготвена от инж. И. Ч. и д-р Р.М. и допълнителна автотехническа
експертиза, изготвена от инж. И.Ч. , както и всички доказателства, събрани в хода
на досъдебното производство по дознание №ЗМ-450/2007 год. по описа на РПУ
гр.Казанлък – протокол за оглед, фотоалбум,
заключения на съдебномедицинска експертиза на труп, на автотехническа
експертиза, на комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, на
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №121/2012 г., които бяха
изслушани и приети от съда, свидетелство за съдимост, характеристична справка,
удостоверение за наследници, намери
за установена по делото следната фактическа обстановка:
На 12.12.2011 г. подсъдимият К.И.И.
управлявал лекия си автомобил, марка „***” с рег.№ *** по ул.”***” в посока
север в гр.Н.. Поради това, че вече била настъпила тъмната част на денонощието,
автомобилът се движил на фарове и при светещо улично осветление. Улицата, по
която се движил лекият автомобил била покрита с дребнозърнест асфалт с
неравности. Пътната настилка била суха.
В автомобила на предната дясна седалка
пътувала приятелката на подсъдимия - свидетелката Р.Д.В.. Около 17:15 часа,
когато преминавал край дом №*** на тази улица,
на прав и равнинен участък, подсъдимият И. с управлявания от него лек
автомобил блъснал пресичащия и намиращ се в дясното платно /платното за
движение/ пешеходец – пострадалия С.Г.Д..
В участъка на ПТП ул.”***” е с ширина 6,1 метра и се състои от 2 ленти, като от западния и източния
край на платното има тротоари с ширина 1,5 метра. На пътния участък, в зоната на произшествието, по
време на ПТП липсва хоризонтална и вертикална маркировка.
Първоначалният контакт настъпва с
предна централна част на пластмасовата облицовка на предната броня, в зоната,
дясно от предния номер и задната повърхност на подбедриците на пешеходеца на
височина около 0,3 м от земната повърхност. След първоначалния удар и поради
това, че същият настъпва под масовия център на тялото на пешеходеца, тялото на
последния се плъзга последователно по предния капак и предното панорамно
стъкло, където настъпват вторичните удари. След окончателното спиране на
автомобила, тялото на пострадалия пропада през десния калник, пред фронта на
около 4,5-5 м. За да се реализира този удар, надлъжната ос на автомобила е била
разположена почти успоредно на надлъжната ос на улицата, а пешеходецът е бил с
гръб към процесния автомобил.
В момента на настъпване на произшествието автомобилът е бил
в процес на аварийно спиране. Скоростта на движение на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия, непосредствено преди настъпване на произшествието е
била 72 км/ч, а в момента на удара – 38,5 км/ч.
Подсъдимият И. е имал техническа възможност да възприеме
своевременно наличието на опасност пред себе си и да предотврати настъпването
на ПТП при конкретната пътна обстановка,
чрез аварийно спиране. При движение с максимално разрешената скорост на
движение – 50 км/ч, водачът е имал техническа възможност да възприеме
своевременно наличието на опасност пред себе си и да предотврати настъпването
на произшествието при конкретната пътна обстановка, чрез аварийно спиране.
Основната техническа причина за
настъпването на конкретното пътнотранспортно произшествие е несвоевременното
възприемане на опасността пред фронта на автомобила от подсъдимия, което е в
причинно-следствена връзка с управлението на автомобила със скорост 72 км/ч,
забавените реакции на водача, вследствие управление под въздействието на
алкохол, моментно отклоняване вниманието на водача.
С
оглед на това, че отстоянието на предната част на автомобила от момента на
възприемането на опасността до мястото на удара е по-голямо от дължината на
опасната зона на спиране, следва изводът, че подсъдимият е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие чрез
аварийно задействане на спирачната система, при конкретните пътни условия и
скорост на движение 72 км/ч.
При конкретните пътни условия и
движение с максимално разрешената скорост – 50 км/ч, подсъдимият е имал
техническа възможност да предотврати удара, тъй като дължината на отстоянието
на предната част на автомобила от момента на възникване на опасността до
мястото на удара е по-голямо от дължината на опасната зона на спиране.
Изложеният по-горе механизъм на
настъпване на пътнотранспортното произшествие се установява от заключенията на
автотехническата експертиза, изготвена от инж. И.Ч. и на комплексната
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, изготвена от инж. И.Ч. и д-р Р.М.
в хода на досъдебното производство, които бяха изслушани и приети от съда.
След удара пострадалият пешеходец
паднал на пътното платно, а лекият автомобил, управляван от подсъдимия И.
спрял. Подсъдимият излязъл от автомобила си
и отишъл при пострадалия. След това го вдигнал и го качил в лекия си
автомобил, като го закарал в Спешен медицински център - Гурково. Оттам
пострадалият Д. бил откаран в ФСМП – Казанлък, където по–късно починал.
Вследствие
на удара пострадалият С. Д. получил
тежки травматични увреждания, несъвместими с живота.
Видно от
заключението на съдебномедицинска експертиза на труп №384/2011 г. причината за смъртта на С.Г.Д. е
комбинираната черепномозъчна и гръдна травма, изразяващи се в разкъсноконтузна
рана на главата и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, както и счупване на ребра в лява и дясна гръдна
половина и излив на 200 мл кръв в лявата гръдна половина.
Непосредствено
след произшествието на подсъдимия И. е взета кръвна проба и предоставена за
изследване. От протокола за химическа експертиза /л.37 ДП/ е видно, че в
изпратената за изследване кръвна проба, взета от К.И., е установена
концентрация на алкохол - 0,71 промила. В хода на ДП е назначена съдебномедицинска
експертиза със задача да определи концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия
И. към момента на ПТП - 17:15 часа на 12.12.2011 г. От заключението на тази
експертиза се установява, че по време на
настъпване на ПТП концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия И. е
възлизала на 1,01 промила.
В съдебно
заседание подсъдимият в обясненията си заяви, че след като завил, за да излезе
на улица “***” карал на втора предавка и от дясно на самата улица се е намирал
паркиран лек автомобил, а от ляво имало други паркирани автомобили. След като
го заобиколил, превключил на трета предавка и в този момент на пътя изскочило
животно. Веднага след него изскочил човек. Твърди още, че възприел човека от 2
– 3 метра и след като той направил две крачки на платното, усетил удара на
тялото му в автомобила отпред. Натиснал спирачките преди удара, като разчитал,
че колата ще спре. Подсъдимият К.И. твърди още, че не е имал техническа
възможност да управлява автомобила с посочената от експертизата скорост, с
оглед на това, че пътят бил разбит и на него имало спрени автомобили.
Твърденията
на подсъдимия относно разстоянието, от което е възприел пострадалия е
неправдоподобно, с оглед на това, че по делото са налице обективни данни
относно задействане на спирачната система от подсъдимия на разстояние около 40
– 50 метра преди мястото на удара. В този смисъл е и самото заключение на двете
експертизи, изготвени по досъдебното производство, както и обясненията на
вещото лице инж. Ч. в съдебно заседание.
В хода на
проведеното съдебното следствие е назначена допълнителна комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, която с оглед обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелката очевидец Р.В. да отговори на следните въпроси:
1. На
какво разстояние от началото на улицата (от пресечката, от която навлиза
автомобила) се намира място на удара?
2. С оглед
техническата характеристика на конкретния автомобил “Фолксваген голф” с
кубатура 1290 куб.см., гориво – газ и производство 1986 год. може ли да
достигне от навлизането от пресечното място до мястото на удара, скоростта
приета в експертизата?
3. За това
разстояние от пресечката до мястото на удара може ли този автомобил да достигне
трета или четвърта предавка?
4.С оглед
показанията на свидетелката Р.В., че е възприела източника на опасност от 7-8
метра да се отговори на въпроса: За колко време би изминал разстоянието от
бордюра до мястото на удара пострадалият при бавен, умерен и бърз ход?
От
заключението на така назначената експертиза се установи, че разстоянието от
пресечната точка на надлъжните оси на ул.”***” и ул.”***” до мястото на удара,
намиращо се до дом №** е 300 метра, като пътният участък представлява права и
равнинна отсечка, покрита със старо и запазено асфалтово покритие.
Съгласно
заключението на същата експертиза лекият автомобил, управляван от подсъдимия, е
имал техническа възможност да достигне при условията на нормално ускорение
скоростта от 0 до 72 км/ч на 133-166 м след пресечната точка, което е
значително по-малко от разстоянието от пресечната точка до мястото на удара.
Автомобилът
е имал техническа възможност да се движи на трета и четвърта предавка,
непосредствено преди настъпването на удара.
Времето за
изминаване разстоянието от бордюра до мястото на удара от пострадалия, съобразено
с възрастовата категория при бавен ход, възлиза на 3,19 секунди, при спокоен
ход на 2,5 секунди и при бърз ход на 1,5 секунди.
Упражнявайки
правото си да дава обяснения във всеки един момент от хода на съдебното
следствие подсъдимият И. заяви, че на улицата, малко преди мястото, на което е
станало пътно- транспортното произшествие е имало спрян бял микробус, марка “***”.
Веднага след заобикалянето на същия и влизането в дясната лента за движение,
подсъдимият видял кучето на пътя, задействал спирачната система, след което
веднага се появил пострадалият човек.
При
извършения преразпит на свидетелката Р.В. същата в показанията си заяви, че в
лентата за движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, имало спрени
една зад друга две леки коли, с разстояние между тях. След тях на известно
разстояние се намирал бус също спрян в лентата за движение. Свидетелката
посочи, че от дясната страна на улицата също имало други спрени коли.
Свидетелката В. посочи, че пострадалият изскочил на платното на 7-8 метра след
заобикалянето на буса.
С разпита
на свидетелите С.С. и Ц.С. не се потвърдиха твърденията на подсъдимия И. и свидетелката В. относно наличие на спрян
бял микробус в лентата за движение на подсъдимия, малко преди мястото на
процесния инцидент.
Отново с
цел проверка твърденията на подсъдимия и на посочената по-горе свидетелка относно
причините за настъпване на пътнотранспортния инцидент бе назначена и
допълнителна автотехническа експертиза, със следните задачи:
1.Имайки предвид показанията на
свидетелката-очевидец Р.В. - така разположен белия микробус бил ли е пречка за
подсъдимия да възприеме пострадалия човек като източник на повишена опасност и
ако е могъл да го възприеме, то от колко метра? От разстоянието, от което би
могъл да го възприеме - имал ли е техническа възможност да спре?
2.Технически правдоподобни ли са показанията
на свидетелката Р.В., дадени в двете съдебни заседания /08.11.2012 г. и днес
25.02.2013 г./, досежно наличието на спрени превозни средства на пътното
платно и обясненията на подсъдимия в
тази връзка при така констатираните в протокола за оглед дължина на спирачни
следи, разположението им върху пътното платно, място на удара, местоположението
на изпадналите предмети, както са отразени в огледния протокол и приложената
към него мащабна скица?
От
заключението на същата се установи следното:
В случай,
че се окаже правдоподобно твърдението на свидетелката В. за наличие на паркиран
микробус на около 7-8 метра преди
мястото на удара, в лентата за движение на лекия автомобил линията на общата
видимост на пътя в зоната на светлинното петно, на къси светлини, е била
частично ограничена и водачът на процесния лек автомобил би имал техническа
възможност да възприеме навлизането на пешеходеца на платното за движение от
около 16-17 метра.
Съгласно
това заключение показанията на свидетелката В., в частта им за наличие на
паркиран микробус в лентата за движение на лекия автомобил, управляван от
подсъдимия и намиращ се на около 7-8 метра преди мястото на удара, не следва да
се приемат за правдоподобни от техническа гледна точка, тъй като би следвало
същият да се намира върху спирачните следи, наслоени от лекия автомобил, което
е очевидно невъзможно.
Показанията
на свидетелката В. и на подсъдимия И. за наличие на други превозни средства,
ограничаващи линията на видимост, не следва да се приемат за правдоподобни от
техническа гледна точка, тъй като с оглед обективните данни за реализирано
аварийно спиране, същият е възприел пешеходеца от около 60 метра от мястото на
удара.
В
обобщение следва да се приеме, че след като бяха събрани в хода на съдебното следствие допълнителни
доказателства, чрез които да се извърши проверка на тезата на подсъдимия
относно причините за настъпването на пътно транспортния инцидент, се потвърди
механизмът на настъпване на същия, установен с двете посочени по-горе
експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство.
Основните
причини за настъпване на ПТП са: несвоевременното възприемане на опасността
пред фронта на автомобила от неговия водач, което е в резултат на управление на
процесния автомобил със скорост от 72 км/ч –
значително надвишаваща максимално разрешената за конкретните пътни условия – 50 км/ч,
както и забавените реакции на подсъдимия И., вследствие на това, че е
управлявал ППС под въздействието на алкохол и се е намирал в алкохолно опиване.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
От така изложената
фактическа обстановка следва единственият категоричен и безспорен правен извод,
че е налице пряка причинноследствена връзка между деянието на подсъдимия и
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия Д..
С деянието
си, след като по описания по–горе начин подсъдимият И. е нарушил правилата по
ЗДвП, а именно:
Чл.5 ал.1
от ЗДвП –Всеки участник в движението по пътищата:
-с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди.
Чл.5 ал.2
от ЗДвП – Водачът на ППС е длъжен:
-да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни ППС.
Чл.5 ал.3
от ЗДвП – На водача на ППС е забранено:
-да
управлява ППС под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества.
Чл.20 ал.1
от ЗДвП – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват.
Чл.20 ал.2
от ЗДвП – Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко видимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Чл.21 ал.1
от ЗДвП – При избиране на скоростта на движение, на водача на ППС е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.: категория „В” – в
населено място 50 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на С.Г.Д.,
ЕГН**********, като деянието е извършено в пияно състояние – концентрация на
алкохол в кръвта 1.01 промила, установена по надлежния ред със съдебномедицинска експертиза – престъпление по
чл.343, ал.3, б.„Б”, предл.І
вр. чл.343, ал.1, б.”В”
вр.чл.342, ал.1 от НК.
За
съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние на първо място от значение
е нарушението на правилото за движение по чл.21, ал.1 ЗДвП, с оглед на това, че
управляваният от подсъдимия автомобил се движил със скорост над пределно
допустимата по чл.21, ал.1 ЗДвП.
Отговорността
на подсъдимия следва да се ангажира и на
плоскостта на нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП, което нарушение има
отношение към настъпилото ПТП. Изгубването на контрол върху управляваното
превозно средство в случая е допуснато като самостоятелно нарушение на
правилата за движение и същото се дължи на отклоняване на вниманието на водача
на процесното МПС от изскочилото на пътя куче /в тази част съдът кредитира
обясненията на подсъдимия/.
От водача
на МПС е допуснато и нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП поради това, че загубата на
контрол върху превозното средство е в резултат и на допуснато нарушение на
режима на скоростта, която не е съобразена с конкретните пътни условия.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ
При
определяне наказанието на подсъдимия, съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателноправната ни система: принципа на законоустановеност на
наказанието и принципа на неговата индивидуализация.
Съобразно
първия принцип нормата на чл.343 ал.3 б.”б” пр.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до десет
години.
При
индивидуализация на наказанието съдът отчете всички обстоятелства, визирани в
разпоредбата на чл.54 от НК.
Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете затрудненото материално състояние
и семейно положение на подсъдимия, добрите характеристични данни за същия и
обстоятелството, че е трудово ангажиран.
Като
отегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия съдът отчете липсата на достатъчна критичност към
извършеното от него престъпно деяние.
Съдът,
имайки предвид факта, че подсъдимият като дългогодишен професионален водач не е
наказван за нарушения на ЗДвП и на ППЗДвП, намери че личността на подсъдимия не
се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Престъплението,
извършено от подсъдимия, съдът намери, че следва да бъде определено, като
такова с висока степен на обществена опасност, с оглед високия брой
престъпления от този вид, при които ежедневно се отнема човешки живот.
Обсъждайки
всички, изложени по-горе обстоятелства, съдът намери, че на подсъдимия К.И.
следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което му
определи наказание “лишаване от свобода” за срок от три години, което наказание
да изтърпи при първоначален “общ” режим в
затворническо общежитие от “открит” тип на основание чл. 61 т.3 и чл.59 ал.1
от ЗИНЗС. С това наказание съдът
намери, че ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът лиши
подсъдимия К.И.И. от право да управлява
МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С това
наказание съдът счита, че за определения период от време, през който
подсъдимият се лишава от право да управлява МПС, ще се въздейства
предупредително и възпиращо по отношение на самия него, а също така и на
останалите водачи на ППС.
На основание чл.68 ал.2, пр.1
от НК, съдът постанови наказанието “лишаване от свобода” за срок от две години,
чието изтърпяване е отложено за срок от
четири години, считано от 06.04.2010 г., наложено с Присъда №410/18.09.2008 г.
на Районен съд Гоце Делчев по нохд №343/2005 г., да не бъде изтърпяно. В случая
съдът прецени, че отложеното наказание не следва да бъде изтърпяно от
подсъдимия, тъй като чрез една по-продължителна изолация от обществото не ще се
постигне по-резултатното му поправяне и превъзпитание, както и изграждане у
него на мотивация към правомерно поведение. В тази връзка бе отчетено, че
подсъдимият е с добри характеристични данни и като водач на МПС не е наказван
за допуснати от него административни нарушения на правилата за движение по
пътищата.
На основание чл.53 от НК,
съдът постанови вещественото доказателство по делото – лек автомобил марка „***”
с рег.№ *** да бъде върнат на подсъдимия К.И.И. ЕГН **********, след
влизане на присъдата в сила.
Съдът осъди подсъдимия К.И.И., с посочени данни, да
заплати в полза на Държавния бюджет по Бюджетната сметка на МВР Стара Загора
направените по досъдебното производство разноски в размер на 373.00 /триста седемдесет и
три/лева и по Бюджетната сметка на ВСС направените по настоящото дело разноски в размер на
763.00/седемстотин шестдесет и три/лева.
Съдът осъди подсъдимия К.И.И., с посочени данни, да заплати на частните обвинители М.Д.Д. ЕГН********** и П.С.Г. ЕГН********** направените от тях разноски за адвокатски хонорар в размер
на 1200/хиляда и двеста/ лева.
Причините
за извършване на престъпното деяние са незачитане на правилата за
движение по ЗДвП.
Водим от горните мотиви, съдът постанови съдебния си акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: