Присъда по дело №944/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта:	4
Дата:	26 януари 2023 г. (в сила от 3 април 2023 г.)
Съдия:	Камелия Георгиева Ненкова

Дело:	20221720200944
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Перник, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:К. Г. НЕНКОВА
СъдебниАнтоанета К. В.

заседатели:Е.ия К. Тасева
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
и прокурора А. Огн. М.
като разгледа докладваното от К. Г. НЕНКОВА Наказателно дело от общ
характер № 20221720200944 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Я. В. А.: роден на *** г. в гр. Перник, българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в *****, с ****
образование, ***, с ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВЕН по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, а именно в това, че на 28.04.2021 г.
гр. Перник, е отнел чужди движими вещи /Дамска чанта, съдържаща портфейл,
мобилен телефон, дистанционно управление, връзка с 4 бр. ключове, електронна
цигара и сумата от 225 лв. / на обща стойност 397,00лв. / триста деветдесет и седем лв./
от владението на И. К. Й., ЕГН: **********, без нейно съгласие и с намерението
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила /нанесъл на Й. удари с
ръце и крака, измъкнал тялото й от автомобила и издърпал вещите от ръката й/, като на
основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение,
КАТО ПРИЗНАВА подсъдимия Я. В. А.: роден на *** г. в гр. Перник, българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в *****, с **** образование, ***, с
ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.04.2021 г. гр. Перник, е отнел чужди
движими вещи /Дамска чанта, съдържаща портфейл, мобилен телефон, дистанционно
управление, връзка с 4 бр. ключове, електронна цигара и сумата от 225 лв. / на обща
стойност 397,00лв. / триста деветдесет и седем лв./ от владението на И. К. Й., ЕГН:
**********, без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като
деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.194, ал.3, вр.ал.1 от
НК, поради което и на основание чл.194, ал.3, вр.ал.1, вр. чл.54, ал.1 от НК ГО
ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
1

- Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 / ШЕСТ/ МЕСЕЦА, с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител, или определено от
него длъжностно лице два пъти седмично, на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК;;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
/ШЕСТ / МЕСЕЦА, на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Я. В. А.,
с ЕГН: **********, със снета по делото самоличност, да заплати в полза на
бюджета на ОДМВР-Перник по сметка на ОДМВР – Перник сумата в размер
на 1016,90 лв. /хиляда и шестнадесет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща направени разноски в досъдебното производство /за
възнаграждения на вещи лица/.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Я. В. А., с
ЕГН: **********, със снета по делото самоличност, да заплати на частния
обвинител И. К. Й., ЕГН: **********, сумата в размер 2600,00 лева /две
хиляди и шестстотин лева/ - разноски в хода на досъдебното и съдебното
производство.
На основание чл.111 от НПК вещественото доказателство по делото
1 /един/ брой СD-R /диск/, находящо се на страница 125 от ДП, да остане по
делото до изтичане на срока за съхранението му, след което да се унищожи с
него.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок, считано от
днес, пред Окръжен съд - Перник с въззивна жалба или протест.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА №4 от 26.01.2023 г. по НОХД №
944/2022 г. по описа на Пернишкия РС:
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в
съда от Районна прокуратура – Перник обвинителен акт, с който срещу
подсъдимия Я. В. А.: роден на ****** в гр. П., ****, **** ***, с постоянен и
настоящ адрес в ********, ****** , ******, ******, с ЕГН: **********, с
който е било повдигнато обвинение, за това, че подсъдимият Я. В. А., на
28.04.2021 г. гр. Перник, е отнел чужди движими вещи /Дамска чанта,
съдържаща портфейл, мобилен телефон, дистанционно управление, връзка с 4
бр. ключове, електронна цигара и сумата от 225 лв. / на обща стойност
397,00лв. / триста деветдесет и седем лв./ от владението на И. К. Й., ЕГН:
**********, без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила /нанесъл на Й. удари с ръце и крака,
измъкнал тялото й от автомобила и издърпал вещите от ръката й/-
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Представителят на районната прокуратура в съдебно заседание
поддържа обвинението, повдигнато с обвинителния акт. Счита, видно от
пледоарията му в последното по делото съдебно заседание, че от събраните
доказателства в хода на наказателното производство срещу подсъдимия, се
доказва по несъмнен и безспорен начин извършването на деянието от него.
Излага в детайли фактическата обстановка, която смята, че се е развила по
делото и видно от която се установява доказаността на повдигнатото
обвинение. Прави преглед и анализ и на събраните в хода на съдебното
производство доказателства по делото, както и на събрания в хода на
досъдебното производство. Счита, че в случая по делото било безспорно
установено, че на 28.04.2021 г. в град Перник, на паркинга пред сградата на
Общинския Младежки Дом подсъдимият Я. А. се е приближил до паркирания
автомобил, червено „БМВ“, в който на предна дясна седалка е била и
пострадалата И. К. Й., отворил е вратата на автомобила, нанесъл е удари с
ръка на пострадалата, издърпал я е и я е повалил на земята, където е
продължил да нанася удари с крак и след което е отнел дамската й чанта с
всички, съдържащи се в нея вещи, като се е отдалечил със същата от
местопроизшествието. По делото сочи, че и безспорно е установено какво е
било съдържанието на чантата. Съдържанието е било: мобилен телефон,
дистанционно управление, портфейл, връзка с четири броя ключове,
електронна цигара и сумата от 225,00 лева. Така също е безспорно
установено, че никоя измежду тези вещи в никой момент не е била върната на
пострадалата И. Й.. Всички тези гореизброени факти, според представителя
на държавното обвинение, са напълно безспорни и се извеждат от всички
гласни доказателствени средства, заключението на видео-техническата
експертиза, съдебно-медицинската експертиза и други. Извежда извод, че
подсъдимият Я. А. противозаконно е отнел инкриминираните вещи от
пострадалата И. Й., като е прекъснал нейната фактическа власт и е установил
своя такава, отдалечавайки се от местопроизшествието, а така също, и че й е
нанесъл поредица от удари с ръце и крака спрямо пострадалата, както и, че я
е повалил на земята. Чрез, които свои действия е сломил всяка нейна
съпротива и е направил възможно отнемането на дамската й чанта, ведно с
вещите, съдържащи се в нея. Прави теоретичен анализ на престъплението –
грабежът, като акцентира и на последващото поведение на подсъдимия, а
именно, че подсъдимият Я. А., взел е чантата и се е отдалечил с нея от
местопроизшествието и нещо повече, вещите не са били издирени и от
1

органите на МВР, а подсъдимият с последстващите действия спрямо вещите
се е разпоредил с тях. Твърди, че безспорно в правната теория и съдебна
практика е прието, че е налице престъпление, извършена е кражба,
независимо от последстващите действия на дееца спрямо вещите, независимо
дали ползва същите за себе си, дали ги консумира, дали ги похарчва, дали по
какъвто и да било начин се разпорежда с тях или ги държи в своя фактическа
власт. Съобразно така очертания критерий става видно и извън всяко
съмнение според прокурора, че подсъдимият Я. А. освен, че е отнел вещите
спрямо пострадалата И. Й., е установил и трайна фактическа власт върху тях,
което от своя страна манифестира недвусмислени действия по присвояване на
същите. Моли същият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като при определянето на наказателната отговорност на
подсъдимия Я. А. излага, че следва да се вземе предвид отговорността при
превес на отегчаващите обстоятелства от предишното му осъждане, както и с
оглед обстоятелството, че нанесените имуществени вреди от престъплението
не са възстановени и моли съда да му наложи наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на три години лишаване от свобода, като сочи и че
деянието по настоящото наказателно производство е извършено в
изпитателния срок по наложено предходно осъждане и пледира и за
приложение на чл.68, ал.1 от НК, като бъде приведено в изпълнение
наказанието, наложено по НОХД № 59/2020 г. по описа на Районен съд –
Радомир, наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 /шест/ месеца, което
е било отложено за срок от три години. На основание чл. 57, ал.1, т.2 б. „в“ от
ЗИНЗС моли съда да бъде определено изтърпяване на наказанието при
първоначален „строг“ режим, тъй като сборът от двете наказания надвишава
две години, като направените разноски в размер на 1016,90 лв. /хиляда и
шестнадесет лева и деветдесет стотинки/, моли, да бъдат възложени в тежест
на подсъдимия Я. А..
Повереникът на частния обвинител- адвокат Б., наред с частната
обвинителка-Й., се присъединява в пледоарията си към изложеното от
прокурора, като също счита, че по категоричен начин е доказано
престъплението, за което обвиняемият е предаден на съд моли съда да го
признае за виновен. Прави свои собствен прочит и анализ на събраната по
делото, доказателствена съвкупност, като моли съда да кредитира
показанията на разпитаните свидетели - свидетелят П., свидетелите А., Д. и К.
А. и свидетелят В.. Свидетелските, свидетели но обвинението и моли съда, да
не цени показанията на свидетелите, доведени от защитата. Моли съда и да
даде вяра на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която по
доста категоричен начин описва видовете и степените на телесните повреди
на пострадалата, и най-важното е, че същите съответстват на получаването им
по начина, описан от пострадалата и от останалите обстоятелства по делото и
да цени и заключението на съдебно-оценителната експертиза, в която описва
размера на причинените имуществени вреди; да даде вяра на видео-записа,
изгледан в последното по делото съдебно заседание, и да кредитира с
доверие и всички останали писмени доказателства, като не дава вяра само на
психиатричната експертиза по съображенията детайлно посочени и изброени
от него в направеното искането за извършване на повторна тройна такава,
като допълва, че дори и съда да не възприеме аргументите му и да й даде
вяра, то счита, че дори да са налице медицинските критерии за състояние на
афект, то не са налице юридическите такива, доколкото по делото не се
събрали данни да е налице противоправно поведение от страна на
2

пострадалата непосредствено преди вземане на решението за извършване на
престъплението. Относно умисъла, сочи, че подсъдимият е имал достатъчно
време да премине през процесите на обмисляне на решение, в т.ч. и процеса
на борба на мотиви. При индивидуализацията на наказанието, което счита, че
следва да се наложи на подсъдимия, набляга на неговата съдимост в минал
момент и на друго негово посегателство към пострадалата и счита, че
наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК в размер
около максимума, като следва да бъде отчетена и високата динамика на този
вид престъпление в страната, като предлага наказание в размер на седем
години „лишаване от свобода“,, при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване, и за прилагане на чл. 68 от НК, по който следва да бъде
присъединено и отложеното наказание по реда на чл.66 ал.1 от НК, наказание
по НОХД № 59/2020 г. по описа на Районен съд – Радомир „лишаване от
свобода“ за срок от 6/шест/ месеца. На основание чл. 189 ал.3 от НПК, моли
съда да осъди подсъдимият да заплати сторените разноски за процесуалното
представителство на частния обвинител по настоящото съдебно производство
в размер на 2000,00 лв. /две хиляди лева/, както и тези разноски, направени в
досъдебното производство в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/,
съобразно представения Договор за правна защита и съдействие по
досъдебното производство и този, който представям в днешното съдебно
заседание.
Защитникът на подсъдимия-адв. Т. в пледоарията си си в
последното по делото заседание намира, че обвинението по делото не се
доказва и че същото е несъставомерно, като липсват важни елементи, които
да формират престъплението грабеж. В случая се сочи, че се обсъждат доста
подробно едни междуличностни отношения и телесни повреди, които би
следвало да се разглеждат в друг процес и по друг ред. Излага, че за да е
налице грабеж би трябвало деецът да осъществява действията си
целенасочено и с умисъл за отнемане на определена вещ, като в случая
въобще липсвал такъв умисъл. Според показанията, както на пострадалата,
така и на третия очевидец П. П., срещата между Я. и И., сочи, че е била
продиктувана от съвсем различен мотив на 28.04.2021 г., а именно личен, т.е.
от ревност. Целта не са вещите на пострадалата, а изясняване на отношенията
помежду им. Разговорът между двамата на 28 април акцентира, че започва с
тих и спокоен тон, доказано от свидетелските показания, в повече от седем
минути, както се видяли при приетия днес видео-технически запис. Освен
това липсвали предметите на престъплението, но дори и да били открити тези
вещи, то стоял въпросът чия собственост са, тъй като подсъдимият Я. в
обясненията си посочил, че е купувал със свои средства всичко, от което
пострадалата е имала нужда, както и чантата и телефонът, които са купени от
Я.. На следващо място, моли съда да не пренебрегва приетата съдебна
психолого-психиатрична експертиза, която ясно разкрива състоянието на
дееца към момента и причината за неговото състояние, предизвикано от
пострадалата, а именно състояние на афект когато е бил със занижена
способност да ръководи постъпките си. Сочи, че до афекта се е стигнало,
единствено предизвикан от пострадалата и то след сериозен интензитет на
събитията. За това счита, че липсва липсата на умисъл и мотив за грабеж, и в
заключение моли съда да постанови акт, с който да остави подсъдимия Я. А.
за невиновен по така повдигнатото обвинение по чл. 198, ал.1 от НК, като
сочи, че деянието може да е „всичко друго може да бъде, но не и грабеж”.
Подсъдимият, се присъединява към казаното от своята защита, като в
3

последната си дума, моли да бъде оправдан по делото. Пред съда дава
обяснения, в които излага своята теза за случилото се.
По делото следва да се посочи, че при първоначалното му образуван
при първоначално внесения от РП-Перник, обвинителен акт, съдът в
разпоредително заседание е върнал същия на основание чл.249,ал.1, вр.
Чл.248, ал.1, т.3 НПК, за отстраняване на допуснати процесуални нарушения,
като това определение на съда е било атакувано пред въззивната инстанция, и
същата се е произнесла с потвърдително определение, постановено по ВЧНД
170/2022 г. по описа на Окръжен съд – Перник. След което делото се внася
отново в съда с нов обвинителен акт и под номер вече на дело НОХД №944 по
описа на съда за 2022 г., което след разглеждане отново на въпросите по
чл.248 НПК, е протекло по общия ред.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса
– материалите по ДП №203/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР –
Перник, пр. пр. № 1131/2021 г. по описа на Районна прокуратура-Перник,
ведно с всички останали доказателства по делото, в това число в кориците на
делото се намират и материалите от НОХД № 372/2022 г. по описа на
Районен съд - Перник, ведно с материалите по ВЧНД 170/2022 г. по описа на
Окръжен съд – Перник, както и писмените доказателства, събрани в хода
на делото пред съда, гласни такива, чрез разпитите на множество
свидетели, обективирани в съответните протоколи от съдебни заседания,
включително и актуална справка за съдимост на подсъдимия, съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Я. В. А.: роден на ****** в гр. П., ****, **** ***, с
постоянен и настоящ адрес в ********, ****** , ******, ******, с ЕГН:
**********.Видно от справката за съдимост на подсъдимия А., то същият
има следните осъждания: ОБЩО три на брой, както следва: по Дело №
90/2012, НОХД, Споразумение №: 63 /29.02.2012г на Районен съд Радомир, в
сила от 29.02.2012 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ГР.РАДОМИР IV състав-
ОБВИНЯЕМИЯТ Я. В. А.,със снета самоличност и ЕГН по делото, се е
признал ЗА ВИНОВЕН в това,че на 10.12.2011 година, около 14,40 часа, в
гр.Радомир, община Радомир, област Перник,кв."Върба", по улица „ Антим 1-
ви”, в посока към град Радомир, община Радомир транспортирал /с товарен
автомобил марка „Фолксфаген", модел „Транспортер”,с регистрационен №
********, собственост на И. Й. И.,с ЕГН ********** от ****** / незаконно
добит от другиго дървен материал - 2,6 пространствени кубични метра
дъбови части от дървета за огрев, без поставена на тях контролна марка, на
стойност 130,00 лева, равняваща се на 0,48 пъти MP3, установени за страната
към момент на извършване на деянието - престъпление по чл.235, ал.2,пр.Ш,
във връзка с ал.1 от НК . С оглед пълните самопризнания, критичното
отношение към случилото се и тежката семейна среда,на основание чл.235,
ал.2, пр.Ш-то, във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.2, буква
"б",във връзка с чл.42а,ал.2,т.1 и т.2от НК, и чл.55, ал.2 от НК на обвиняемият
Я. В. А., на обвиняемия са били наложени следните пробационни мерки:
-„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест / месеца, на
настоящия му адрес:*******, с честота 2 /два /пъти седмично.
4

-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за
срок от 6 /шест /месеца и „глоба" в размер на 500 / петстотин/ лева.
По Дело № 57/2013, НОХД, приключило със Споразумение №:
32/30.01.2013г на Районен съд Радомир, в сила от 30.01.2013г Извлечение от
акта на съда:IV състав Подсъдимият Я. В. А. роден на ******* *******, ****,
**** ***, *********, *******, *******, *****, с постоянен адрес град
*******, с ЕГН **********, е бил признат за виновен в това, че на 18.01.2013
година, около 23,20 часа в град Радомир, в посока от ул."Братя Миленкови"
към ул."Р.Даскалов" с посока на движение гр.Кюстендил, управлявал МПС-
лек автомобил „Пежо 306" с peг. № ******, с концентрация на алкохол в
кръвта и над 1,2 на промили, а именно 1,49 на промили, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410"с № 0020-
престъпление по чл.343 б, ал.1 НК, поради което и на основание чл.55, ал.1,
т.2, б."б" във връзка с чл. 42а,ал.2,т.1 и 2 от НК, на подсъдимия Я. В. А., с
ЕГН ********** да му бъдат наложени следните пробационни мерки : „
Задължителна регистрация по настоящ адрес" в *****, за срок от 10 / десет /
месеца, с периодичност два пъти седмично, на адрес: *****. „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител" с продължителност 10 / десет /
месеца.На основание чл. 343 г, във връзка с чл.343б, ал.1, във връзка с чл. 37,
ал.1, т.7 от НК - „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 10 /десет/
месеца, като на основание чл. 59, ал.4 от НК, от така определения срок следва
да бъде приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по
административен ред, а именно : 18.01.2013 година.
И последното посочено, осъждане е по Дело № 59/2020, НОХД,
Споразумение №: 45/26.02.2020г на Районен съд Радомир, в сила от
26.02.2020г Извлечение от акта на съда:Споразумение № 45/26.2.2020 по
НОХД № 59/2020 по описа на РАЙОНЕН СЪД - РАДОМИР IV състав-
Обвиняемият Я. В. А., осъждан, с ЕГН:**********, се признал ЗА ВИНОВЕН
в това, че На 04.08.2019 г., около 18.00 часа, в с. Житуша, общ. Радомир,
повредил противозаконно чужда движима вещ /счупил предно панорамно
стъкло, задно панорамно стъкло, стъкло подвижно и стъкло триъгълно на
задна лява врата, стъкло подвижно и стъкло триъгълно на задна дясна врата,
преден десен фар, преден десен мигач и деформирал странично дясно
огледало, лява задна врата, дясна задна врата, преден десен калник, заден
десен калник и преден капак на лек автомобил марка „БМВ", модел „320д”, с
peг.№ *******, собственост на В. Д. Д. от *******, като стойността на
повреденото възлиза на 1401 лева - престъпление по чл.216, ал.1 от НК. На
04.08.2019 г., около 18.00 часа, в с. Житуша, общ. Радомир, чрез нанасяне на
удари с юмруци и с метална палка в областта на главата, причинил на В. Д. Д.
от с. И., общ. Р. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на носните
кости с изкривяване на носната преграда, което е довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота, тъй като се затруднява
дишането и средна телесна повреда, изразяваща се в пълно счупване на втори
горен зъб вляво до нивото на венеца, което се приравнява към избиване на
зъб, без който се затруднява дъвченето на фазата на отхапването -
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Деянията е описано, че са
извършени при пряк умисъл като форма на вината. На основание чл.381, ал.1
и следващите от НПК, вр. чл.54 от НК страните се споразумяха на
обвиняемия Я. В. А. да се наложат следните наказания: На основание чл.381,
ал.1 НПК, вр. чл.216, ал.1, вр. чл.54 от НК, да се наказание „Лишаване от
свобода" за срок от 4 /четири/ месеца, изтърпяването на което да се отложи по
5

чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. На основание чл.381, ал.1 от НПК,
вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК, е било наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, изтърпяването на което да
се отложи по чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. На основание чл.24
от НК /като тук очевидно става въпрос за приложение на чл.23 НК, а не на
чл.24 НК, като е била допусната техническа грешка при изписването/, на
обвиняемия Я. В. А. е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода"
за срок от 6 /шест/ месеца, изтърпяването на което е било отложено по реда
на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години. Причинените щети в размер на
1401.00 лева са били възстановени с пощенски паричен превод - служебен
бон № PS 24000045А58 от 18.02.2020 г. на Български пощи ЕАД, ПС-
Радомир.
Именно това последно осъждане, визира прокурорът в обвинителния
акт, където е посочил, че със споразумение по НОХД №59/2020г. на Районен
съд- Радомир, влязло в сила на 26.02.2020г. на същия било наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца за извършено
престъпление по чл.216, ал.1 от НК, изтърпяването на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и „лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66,
ал.1 от НК за срок от три години за извършено престъпление по чл.129, ал.2,
вр. ал.1 от НК. На основание чл.23 от НК, му било определено едно общо
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на
което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
През 2018г. обвиняемият Я. А., работел в строителството, и живеел
*****, като когато една вечер се прибирал от работа към селото от което е и
където живее цялото му семейство - с. К., общ. Р., където същите отглеждали
множество животни, един негов приятел го запознал с И. Й., която по това
време работела на недно денонощно заведение в град Перник. Впоследствие
подсъдимият и пострадалата започнали да си пишат, да се чуват по телефона,
да се виждат и отимали интимна връзка. Пострадалата И. Й. била женена, но
разделена със съпруга си, от когото същата имала две деца-момчета, на 13 г. и
на 15 г. /по време на разглеждане на делото в съдебна фаза/, но същата не
споделила с подсъдимия първоначално, че има две деца. Децата се
отглеждали от майка й –св.Д. В. А. и баща й –св.К. П. А., които били
разделени фактически от дълги години, макар и формално в брак и живеели,
респективно майката в ********, с единият брат на пострадалата, а бащата в
град Перник, в жилище под наем в центъра на града на *******. Около
месец-два след като започнала връзката между подсъдимият Я. и
пострадалата- И., същата отишла, без децата си да живее при него в
квартирата му в *****, като и напуснала работата си. Още по време на
пребиваването им в С., между двамата възниквали спорове, тъй-като
пострадалата общувала по телефона и с други мъже и излизала вечер отново с
мъже и това дразнело подсъдимият, който смятал, че така му дава поводи за
ревност и веднъж в конфликтна ситуация, изхвърлил телефона й, като
отворил прозореца и го изхвърлил на трамвайните линии. През месеците
февруари-март 2019 г., двамата отишли да живеят в къщата на Я. в с. К., общ.
Р.. Къщата се намирала в един двор с къщата на единият от братята на Я. и
неговата съпруга, като между двете къщи нямало ограда и живеещите можело
да си общуват и да си ходят на гости. Постепенно къщата, в която Я. и И.
живеели, била ремонтирана и същите останали там, като за издръжката на
двамата се грижел подсъдимият, като пострадалата не работела, а си стояла в
6

къщата и ходела до магазина в селото и до град Перник, да се вижда с баща
си и с по-малкото от децата си, за което във времето споделила на
подсъдимия, като детето и спорадично идвало и в селото. Всичко от което
имала нужда пострадалата се осигурявало от подсъдимият, в това число и
покупката на телефони, като бащата на същия също й подарил телефон. Към
този момент подсъдимият бил на длъжност- главен монтажник на „Метални
конструкции“ и получавал сравнително добри доходи, с които ги издържал,
като впоследствие поради здравословни проблеми напуснал тази работа,
работел временно в един автосервиз в град Радомир, но през цялото време
помагал на семейството си и в отглеждането на животните от стопанството
им в с. К., където същите имали множество животни- крави, овце, прасета,
коне и имало много селскостопанска работа, като за част от животните –
каракачански овце, получавали и субсидии, в това число и подсъдимият и
оттам си набавял и допълнително средства за живот. Изхранването на
животните, чистенето и отглеждането им, били извършвани от семейството
на подсъдимия, в частност мъжете в него и той самият.
По време на близо тригодишното им фактическо съжителство
спречкванията между подсъдимия и пострадалата И. Й., били нееднократни,
като в това число и словесни конфликти, ескалиращи и след като
подсъдимият разбрал, от свои приятел, че И. имала и второ дето, за което не
му била споделила, като именно тога се стигнало и до физическо
посегателство от страна на подсъдимия спрямо пострадалата, като същият й
ударил шамари, за което последната инициирала впоследствие производство
по ЗЗДН и била издадена заповед за незабавно защита, а впоследствие и
постановено Решение по дело №2247/2021 г на ПРС /стр. 74 и следващи,
както и в кориците на делото е представено и дело по ЗЗДН от 2018 г/, и
окончателна Заповед по чл.15 от ЗЗДН по гр.д. № 2247/2021 г. на ПРС /стр. 84
от делото/, съгласно която подсъдимият е постановено да се въздържа от
актове на домашно насилие спрямо пострадалата и да я доближава на
разстояние до 70 м за срок от 6 месеца от 15.7.2021 г. /стр.73 и следва от
делото/. Въпреки, че съгласно тази заповед, същият не следвало в рамките на
шест месеца да я приближава на посоченото в заповедта разстояние, И. все
още го обичала и се върнала да живее при него в къщата в с. К., преди да
изтече заповедта. В началото, след връщането двамата се разбирали, като
пострадалата била започнала работа в кв. Мошино, в гр.Перник, на едно
денонощно магазинче, но отново спряла впоследствие да работи.
Подсъдимият имал много претенции спрямо пострадалата, че не поддържа
изрядна къщата от домакинска гледна точка и това ставало също поводи за
скандали, но подсъдимият Я. не искал да се разделя с И., тъй като също я
обичал към онзи момент. Въпреки това обаче с оглед конфликтите помежду
им двамата се разделили през месец декември 2020 г., и И. отишла да живее
при своя баща в апартамента под наем на ***, заедно с децата си. Същата
започнала и нова работа, в един „нон стоп“, находящ се в ********.
Подсъдимият А. разбрал къде работи пострадалата и започнал да посещава
работното й място, като уж отивал да си закупи цигари, кафе, но пак се
скарвали и възниквал скандал помежду им. Тези усложнения отношения
провокирали св. А. А., брат на пострадалата, да поиска разговор с подсъдимия
още в предходен времеви момент, като двамата седнали в едно кафене в
центъра на града и си поговорили, като св. А., му казал, че ако не се разбират
е по-добре да се разделят, след което обсъждали общи теми. Същевременно
по време на връзката им, подсъдимият не е имал интензивни контакти със
7

семейството на И., като се е срещал спорадично, един-два пъти с нейния баща
в квартирата им в центъра на града, а с майката на И. – не общували.
Преди деянието, за което е описано в обвинителния акт, че се е
реализирало на 28.04.2021г., подсъдимият А., бил разбрал от друг свои
приятел, че И. си имала нов „интимен приятел”, св. П. П., като това
провокирало неговата ревност, още повече, че вече бил осъждан за предходна
случка, с друг приятел, с когото считал, че И. е имала отношения по време на
съжителството им, и на когото бил счупил носа, както и последният неговият
и подсъдимият получил и цитираната по-горе условна присъда.
На 28.04.2021г. подсъдимият А., решил да провери, тъй като знаел,
че св.П. имал червено „БМВ”, същият ще прибере И. след работа до мястото,
където живеела, поради което и с автомобил отишъл вечерта на посочената
дата в гр. Перник, паркирал на Руския битак- на паркинга, което било в
близост до дома на пострадалата и излязъл от колата, пушейки чакал да се
прибере И. от работа, за да види ще се потвърдят ли съмненията му.
Същевременно пострадалата приключила работа към 22.00 часа,
вечерта и св. П. П. отишъл, до работното й място със своя автомобил, модел/
марка-„БМВ“, рег. № ***** червена на цвят, за да я вземе. Тя седнала на
дясната седалка до него и двамата потеглили към града, като пристигнали в
центъра, управляваният от П. автомобил, завил в паркинга на „Младежкия
дом”, което било в непосредствена близост до мястото, където пострадалата
И. живеела, спрял колата, като същата била с угасен двигател и със загасени
светлини в редицата на паркираните автомобили и пострадалата започнала
отворила дамската си чанта, за да извади от нея ключовете за дома си, като
чантата се намира в скута й, била черна на цвят и в нея се съдържали
следните движими вещи, собствени на пострадалата: 225 лева, сума пари,
която баща й и бил дал предходния ден, за да заплати тока на жилището им,
електронна цигара, портфейл, мобилен телефон, дистанционно управление,
връзка с 4 бр. ключове, впоследствие оценени от съдебно-оценителната
експертиза по делото на обща стойност 397,00лв. / триста деветдесет и седем
лв./, като в чантата имало и вещи, неоценими в пари-лична карта и здравна
книжка, които поради естеството си, са останали извън предмета на
обвинението, макар и да са били обект на съдебно-оценителната експертиза
по делото.
Няколко минути по- късно, около 22.30ч., на мястото, където св. П.
бил спрял автомобила към спрелия лек автомобил се приближил подсъдимият
А.. Същият, отворил предна дясна врата на колата, и се навел към двамата в
автомобила, поздравил ги, в това число и св.П. и го попитал дали и него лъже,
като както е лъгала него, и това накарало пострадалата да му каже да си върви
или ще повика полиция, но същият бил застанал на вратата и тя не можела да
слезе от колата, като подсъдимият приклекнал до колата и започнал
първоначално с равен и спокоен тон да моли И. отново да се съберат и да
подновят отношенията си, но същата не искала и му казала, че ще повика
полиция. Разговорът продължил няколко минути, след което ескалирал,
поради нежеланието на пострадалата да се разберат и поради това, че същият
говорел такива неща за нея за св.П.. Пострадалата повишила тон, като
заплашила и подсъдимият с брат си А., но А., афектиран искал да покаже на
св. П., че е прав и поискал телефона на същата, за да отвори чатовете й, но тя
казала, че няма да му го даде и да се отмести, за да слезе от колата. В този
момент, овладян от чувство на гняв, обида, ревност, афектиран от случващото
8

се, подсъдимият замахнал с ръка и ударил пострадалата в лицето, като този
изблик на насъбралите се във времето негативни емоции у него, огорчения и
обиди, от поведението на пострадалата, довели и до последстващи удари,
подсъдимият сграбчил пострадалата, извлякъл я от колата и продължил да я
рита в тялото и главата, докато била повалена на асфалта до автомобилната
врата, където подсъдимият продължил да и нанася удари с крака по цялото
тяло, като същата усетила, че рукнала кръв, която помислила, че е от носа й,
но впоследствие се оказало, че е от главата й. При падането от седалката,
пострадалата се свлякла заедно с чантата, която държала в ръце и докато била
в почти безпомощно състояние на земята, за секунди й причерняло, но без да
загубва съзнание и същата усетила как се е „ отпуснала” и не държала чантата
за секунди и подсъдимият имал възможност да я дръпне и да побегне с нея
към Руския битак, което и последната видяла, как същият тича към Руския
битак. През това време св. П. П. бил вече излязъл от автомобила, но стоял
отстрани на колата, от неговата си страна, и едва след като подсъдимият се
отдалечил, и пострадалата се изправила и го повикала, той минал от нейната
страна, и тя му поискала неговия телефон, за да се обади на брат си и да му
каже за случилото се. Същата звъннала на брат си- св. А. А., който живеел
наблизо до мястото на случилото се, и по това време си бил у дома и
пострадалата и св.П., с неговата кола отишли до ******** на паркинга, за да
го вземат и отидат до кв. ***, където бил и другият брат на пострадалата-св.
В. В. Г.. След като отишли до ****, пострадалата И. Й., казала на брат си А.,
че Я. я е пребил и че й няма чантата, защото й е взел телефона, който е бил в
чантата й. След това тримата отишли със същия автомобил до кв. ***, за да
вземат и другия й брат св. В. В. Г., като при пристигането на място, слязъл
само братът А., като останалите, били в автомобила. Казал на В., който му
отворил вратата, че Я. е пребил И. и последният също са качил в автомобила
на св. П. и всички се върнали обратно на мястото на инцидента – на паркинга
на Младежкия дом, в гр. Перник. Повикали полиция и Спешна помощ, като
на място дошли полицейски служители, на които И., казала какво е станало и
че й е открадната дамската чанта, като показания й били снети впоследствие в
болницата, като същата се камила в дошлата линейка и била откарана в
Спешна помощ, а екипите на полицията направили и оглед на място, за което
съставили и надлежен протокол за оглед. Св. П. останал на място при
полицията, а двамата братя на пострадалата я придружили след линейката в
болницата. В последствие и св. П. нито е търсил, нито се е обаждал на
пострадалата и не поддържа никакви отношения с И. след случката. Преди да
се качи в линейката, заедно с двамата й братя, обиколили около паркинга да
видят да не би подсъдимият да е хвърлил чантата някъде, защото пострадала
казала, че „всичко й е вътре, само ключовете са й останали” /тези от дома й,
като от магазина останали в чантата/, защото са й били в ръката.
Пострадалата била прегледана в болницата, където останала около
седмица на легло– имала шевове на главата и комоцио – мозъчно сътресение.
Трябвало й време, за да се възстановява и здравословно и психически от
травмата, като след болницата, където била посещавана от близките си,
отишла да живее за кратко при майка си и единият си брат в кв. ***, след
което се върнала отново при бащата си и децата в гр.Перник. Впоследствие
пострадалата сменила отново работата си, като започнала на работи в ****, в
центъра на гр. Перник. След случилото се, подсъдимият не е търсил
пострадалата, нито същата е търсила него.
Процесната вечер, след като отнел чантата от пострадалата, ведно с
9

намиращите се в нея движими вещи, собствени на пострадалата, подсъдимият
А., се качил в автомобила си, и потеглил, поставяйки чантата на седалката до
себе си, като към този момент, съзнанието му все още било обхванато от
чувства на гняв, разочарование, обида. Същият потеглил към дома си в село
К., като по пътя, след като дошъл на себе си, извадил от чантата, която той
бил закупил в минал момент на пострадалата, още докато били заедно, и
извадил телефона, за да се опита да види съдържанието му, но телефонът бил
с кодове и той не успял, поради което и спрял край река **** до село П., общ.
Радомир на пътя и слязъл от колата, без да проверява останалото съдържание
в чантата, върнал телефона в чантата и я изхвърлил заедно със съдържащото
се вътре в реката, за да не я видят в дома му, като след това продължил към
дома си. На следващия ден, пристигнала полицията и задържала подсъдимият
А. за срок от 24 часа, със Заповед за задържане по ЗМВР. Подсъдимият завел
полицейските служители, там където изхвърлил чантата, за което по делото и
изготвен и фотоалбум, но не я намерили, като по време на досъдебното
производство, подсъдимият в процесуалното качество на обвиняем след
привличането му като такъв за престъпление по чл.198, ал.1 НК, не е дал
обяснения, пространно е разказал за всичко от своя гледна точка в протокол
за разпит като свидетел, който не може да се цени като годно доказателствено
средство по делото, съгласно разпоредбите на НПК.Впоследствие в съдебна
фаза, подсъдимият разказва своята версия за отношенията си с пострадалата
във времето и за процесния инцидент, като сочи и че след това е продължил
живота си с друга жена, с която живее в същата къща и село и гледат и двете
й деца, като сочи, че отношенията им са хармонични и не е търсил след
инцидента И., като твърди, че е получавал заплати от нейните братя във
времето, но не е обърнал внимание на същите и не е сигнализирал за тях
надлежните органи.
По делото в хода на досъдебното производство, са били събрани
освен множество гласни, и множество писмени доказателства и са били
извършени и няколко експертизи по делото.
Видно от заключението на изготвената по делото СМЕ, изготвена от
вещото лице К. Ч., разпитан в с.з., поддържащ заключението си, то по
пострадалата са били установени вследствие на инцидента следните
травматични увреждания: от извършената съдебно-медицинска експертиза е
установено, че в резултат на нанесените удари пострадалата е получила
травматични увреждания с характер на лека телесна повреда по смисъла на
НК- разкъсно-контузна рана, хирургически оформена чрез налагане на шев, в
лява челна, окосмена област на главата, лек оток и кръвонасядане в дясна
челна, в дясна слепоочна и в дясна ябълчна области, в основата на носа и по
долния клепач на дясното око, лек оток в тилната област на главата-вдясно,
кръвонасядане с лек оток по гръдния кош отпред вдясно, както и
кратковременно протекло мозъчно сътресение със степенно разстройство на
съзнанието от типа на зашеметяване, причинили на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Разпитано в съдебно заседание,
вещото лице Ч. на допълнително зададени въпроси, отговаря, че за да изготви
заключението си по делото, е използвал с медицинската документация по
досъдебното производство към момента на изготвяне на заключението, а
именно: Лист за преглед на пациент № 003391/28.04.2021 г., Епикриза от
неврологично отделение на МБАЛ „Р. А.“ АД - Перник, както и Съдебно
медицинско удостоверение № 68 от 2021 г., и на база на тези документи е
изготвил заключението си и е отговорил на поставените въпроси.По
10

отношение на нанесените травми, разгледани в своята съвкупност, а именно:
раната в областта на челото, кръвонасядане в челната, в дясната ябълчна
област, както и в областта на носа и горен клепач на дясно око, както и
травмите в лицевата и в окосмената област на главата, и травмата в областта
на гръдния кош с кръвонасядане, в своята съвкупност са реализирали този
признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живот- Лека
телесна повреда. При постъпване в лечебно заведение и престоя сочи, че на
пострадалата е била поставена такава диагноза „мозъчно сътресение“, като
въз основа на свидетелските показания, с които съм се е запознал, лекарят е
посочил, че не са налице данни за изпадане на пострадалата в пълно
безсъзнателно състояние, а по-скоро мозъчното сътресение, и тази клинична
диагноза, е довела до краткотрайно, кратковременно, степенно разстройство
на съзнанието, което също се квалифицира като „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Към момента на деянието вещото лице
допълва, че няма данни пострадалата да е изпадала в безпомощно или
безсъзнателно състояние, като относно съобщеното от пострадалата
„причерняване пред очите”, медикът описва, че може да има някакви
секунди, в които лицето да е било зашеметено, но като степен на разстройство
на съзнанието, а не изпадане в пълно безсъзнание, за което и няма
медицински документи, които да доказват дали лицето е било в безсъзнание и
свидетелски показания. Сочи, че състоянието, в което я описват свидетелите,
да, е била, би трябвало да има спомен за събитията преди и след тях, като не е
изключено отделни моменти да й се губят. Десоежно комоциото описва, че то
е именно мозъчното сътресение и че не е степен, за да причини разстройство
на здравето временно опасно за живота, като на база на свидетелските
показания приема, че се касае за незастрашаващо живота мозъчно сътресение,
кратковременно, краткотрайно. Съдът е приел по делото и кредитира като
обективно, пълно, обосновано и ясно заключението по изготвената СМЕ по
делото.
Видно от извършената по делото съдебно- оценителна експертиза,
общата стойност на отнетите от него движими вещи е 397.00 лв., като
дамската чанта е на стойност 8.00 лв., кожен портфейл- 4.00лв., мобилен
телефон- 140.00 лв., чип за достъп- 6.00лв., 4 бр. секретни ключове- 12.00лв.,
електронна цигара- 2 лв. и сумата от 225.00 лв. Тук следва само да се посочи,
че действително по експертизата са били оценени също и здравна книжка и
лична карта, но същите са останали извън пределите на обвинението, като
вещи извън стоковия оборот и вещи без оценима стойност, поради което и
макар и в СИЕ да е посочено, че сумата е общо 430 лева-дамска чанта
(кожена)ст/ст. в ново състояние- 20.00лв. - 60 % овехтяване-8.00лв.портфейл
кожен;ст/ст. в ново състояние - 10.00лв. - 60 % овехтяване-4.00лв., телефон
мобилен „Samsung“, модел „А20Е“;модел - м.04.2019г., година на въвеждане
в експлоатация - 2019г.;оперативна система - Android 9.0 (Pie); One UI, корпус
- стъклен преден панел, пластмасово тяло, екран - 5.8” инча, площ екран - 82.6
2
см, резолюция - 720 х 1560 рх;, параметри:размери: 147.4 X 69.7 X 8.4 мм;
тегло -141 гр.; мрежа - GSM / HSPA / LTE дълбочина цветове -16М;
светкавица - LED;задна камера (основна) -13 МР, двойна камера; предна
камера(селфи) - 8 МР, единична камера; процесор - 8 ядрен (2x1.6 GHz
Cortex-A73; капацитет на батерията - 3 000 mAh.; вътрешна памет - 32 GB, 3
GB RAM; външна карта памет - microSD, до 1 ТВ;НВС на актива: 350.00лв. -
60 % овехтяване-140 лева, чип за достъп - дистанционно управление тип
RFID (COT)- 6 лева, лична карта 18 лева, здравна книжка, ключове - 4 бр. х
11

3.00лв. (ст/ст. за 1бр.) 15 , цигара електроннаст/ст. в ново състояние -11.00лв.-
80% овехтяване 12 лв, пари (банкноти) 225 лв.Обща стойност на движимите
вещи:MP3 за месец април 2021г.430.00лв.: 650лв.(МРЗ) = 0.66 пъти MP3, като
видно от изложеното като от същите се извадят сумите за документите, се
получава именно, сумата от 397 лева, посочена в обвинителния акт по делото
и предмет на обвинението.
По делото е установено, че наред с описаните по- горе вещи, в
дамската чанта на пострадалата, която обвиняемият отнел, са се намирали
също нейни лични документи- лична карта и здравна книжка, но прокурорът е
приел, че същите не следва да се вкл. в предмета на обвинението, като
предмет на престъпление против собствеността могат да бъдат само вещи,
които имат определена парична, историческа, художествена и друга стойност
и са предмет на гражданския оборот, а заплащаните суми във връзка с
изготвянето на нови лични документи не представляват пазарна цена на
същите, то тези вещи не попадат в предмет на извършено престъпление срещу
собствеността и същите не са били включени в обвинението.
По делото е била изготвена и СППЕ, възложена на вещите лица по
делото, като видно от заключението на същата, то се установява, че на
вещите лица са били поставени 6 въпроса, както следва и след обстоен анализ
на същите в констативно-съобразителната част на експертизата, същите са
стигнали до следните изводи в заключителната част на експертизата, а
именно, че Интелектът и личностното развитие на Я. В. А. с ЕГН :
********** съответстват на възрастта му.Я. В. А. с ЕГН : ********** е бил с
добра психична и психологична годност по време на извършване на
инкриминираното деяние /28.04.2021г./ да възприема правилно фактите,
които имат значение при разследване на извършеното престъпление. Я. В. А.,
ЕГН : ********** към настоящия момент може Да дава адекватни показания,
да отговаря на поставените му въпроси и да участва в наказателното
производство ./О. е разбирал свойството и значението на деянието си, но е бил
със занижени възможности за кратък период от време да контролира
пълноценно постъпките си, поради изпадането му в състояние на силно
раздразнение, развило се до степен на физиологичен афект под влияние на
силно чувство на обида и ревност.О. лице е интроверт и септик, с
недостатъчна способност за спонтанност в социалните контакти. О. лице е
благоразумно. Отрицателните затруднения обуславят у него по-голяма или
по-малка предприемчивост и умение да намери правилната линия на
поведение. О. лице е извънредно открито, нескриващо своите затруднения,
слабости и психопатологични разстройства. О. лице не изпитва грижа за
своето здраве, успешен, активен, енергичен е, успешно разрешава
трудностите, използвайки адаптивни форми на поведение. Показва
игнориране на телесните оплаквания, подчертана самоувереност,
независимост. Ниски нива на тревожност, активност, общителност, усещане
за значимост, сила, енергия и бодрост; склонност към весело настроение и
ентусиазъм. Конвенционална личност, високо ниво на идентификация със
своя социален статус, наличие на тенденция към запазване на постоянните си
интереси, нагласи и цели; ригидност, ограниченост на интересите. При О.
лице отсъстват шизоидни черти в характера.От извършените психиатричен
преглед, психологически изследвания, интервю и наблюдения при О. лице не
се наблюдават отклонения в психичното му развитие и състояние.Я. В. А.,
ЕГН : ********** не е склонен към прояви на агресия, респективно насилие
спрямо околните и спрямо себе си. Характера и поведението на лицето не
12

представляват риск за живота и здравето на околните и живущитеи-с него в
едно домакинство.С оглед на цялостното му психическо и физическо
развитие към момента на деянието и настоящия момент О. е бил в състояние
правилно да преценява реалната действителност и да взема адекватни
решения. Мисленето, поведението, реакциите се ръководят от изживяното
детство, семейна среда и други, които са повлияли на развитието му, в
частност на извършване на деянието, но О. има и свои специфики на
темперамнета и характера.Я. В. А., ЕГН: ********** не се води на
диспансерен отчет в Психиатрично отделение към МБАЛ „Р. А.“ гр. Перник.
Я. В. А., ЕГН: ********** към момента на извършване на инкриминираното
деяние е бил със занижени възможности за кратък период от време да
контролира и ръководи пълноценно постъпките си, поради изпадането му в
състояние на силно раздразнение, развило се до степен на физиологичен
афект под влияние на силно чувство на обида и ревност, предизвикани от
действията на И. Й..
Съдът дава пълна вяра и кредитира заключението на вещите лица,
като го намира за правилно, обосновано и компетентно отговорила на
поставените задачи.
Разпитани в съдебно заседание, вещите лица д-р Р. М. К. и Ц. В. Д.
по изготвената съдебна психолого-психиатрична експертиза, находяща се на
лист 72-76 от досъдебното производство, поддържат същата, като на
допълнително поставени от страните и съда въпроси, разясняват как и по
какъв начин са достигнали до изводите си, обективирани в заключението на
експертизата, като вещото лице вещото лице Д., посочва, че подсъдимият А.
не се води на диспансерен отчет и категорично заявява, че подсъдимият Я. В.
А. не е склонен към прояви на агресия, съобразно тестовите методики от
теста за измерване на агресивност, който е решен с успешно получени данни
за тестова достоверност, т.е. по „скала на лъжата“, така наречена, е с ниски
нива по всички 11 точки. Спонтанна агресия - ниско ниво. Неспособност да
задържи агресията /избухливост/ - ниско ниво, т.е. това кореспондира с тази
неспособност за удържане на агресията, че в момента, в който той е бил
провокиран, за да я изяви, той няма тази способност да я задържи. Да я
„задържи“ означава да не я прояви. При провокация може да я прояви, но не е
склонен към проява на агресия по принцип. Неумение да се обърне агресията
към някаква физическа дейност или предмет - ниско ниво отново. Анонимна
агресия - ниско ниво, т.е. касае се за една спокойна и балансирана личност,
без външни дразнители. Провокация на агресия към другите, т.е. той да
провокира - ниско ниво. Склонност към отклоняване на агресията - отново с
ниско ниво. Автоагресия - ниско ниво, това е агресия към себе си.
Ритуализация на агресията - ниско ниво, това ще рече, че, ако имаше високи
нива на агресия, би трябвало да има и ритуализация. Когато е агресивен да
прави някакви като ритуали, но той го няма. Склонност да се заразява от
агресията на другите /тълпата/, примерно на футболен мач или на масова
проява - отново ниско ниво. Удоволствие от агресия - отново ниско ниво, т.е.
той има вина след агресия, дори когато е провокиран. Разплата за агресия и
отмъстителност - отново е с ниско ниво. Уточнява, че същият има ниска е
степента на раздразнителност и че лицето е благоразумно, доброжелателно,
общително, има широк диапазон. Освидетелстваното лице, вещото лице сочи,
че търси най-правилната линия на поведение като цяло в своя живот и описва,
че същият има нормално психическо развитие и не страда от някакви
психични обременености. От своя страна вещото лице К., допълва относно
13

неговата част от заключението, че като е взел предвид резултатите от
проведеното психиатрично изследване, което дава информация за
личностновите характеристики на лицето и след проведеният от него
психиатричен преглед, също е установил, че липсват данни за психично
заболяване или някаква форма на поведенческо разстройство, съпоставяйки
тези резултати с данните по делото и анализирайки развилата се ситуация, в
която е извършил процесното си деяние. В съдебно заседание това вещо лице
посочва, че приема, че се е „получило едно натрупване на силни негативни
емоции, заредени много силни”, ..”. Получило се е количествено натрупване
на негативни емоции във времето спрямо пострадалата, като в момента на
извършване на деянието, това количествено натрупване е довело до внезапно
отказване на задръжните механизми за агресия при него. Той внезапно е
изпаднал в агресивно състояние, краткотрайно, като със сигурност е имало
количествено стеснение на съзнанието в някаква степен, но не е
невменяемост. Същият е разбирал свойството и значението към момента на
деянието на постъпката си. Свойството - да , но значението е било стеснено, и
способността да контролира действията си е била временно потисната.
Извършил съм личен психиатричен преглед на подсъдимия…”. Допълва, че
това се дължи на акумулирани във времето за продължителен период
негативни заряди спрямо пострадалата, които той е потискал в известен
период от време и към създалата се ситуация по време на деянието
задържаният процес, както казах, не е сработил. Отказал е да сработи вече.
„Провокацията” според вещото просто от страна на пострадалата се
изразявала в това, че тя е продължавала със своите действия, в продължение
на предходните случки и че в процесната случка отново пострадалата
словесно го е провокирала.
На изричен въпрос досежно афекта, в разпита си вещото лице К.
посочва, че : „Силното раздразнение може да достигне до състояние на
афект. Стигнало е до степен на физиологичен афект. Стигнало е такъв
афект. При физиологичния афект лицето временно се контролира, загубва
частично контрол. Поддържам в тази част заключението си - ревност към
пострадалата. В обсъждането има едно изречение, че разбира свойството и
значението, искам да добавя, че сме пропуснали - до самия момент на
избухването и настъпването на афекта, след което има частична загуба на
спомен от негова страна за краткотрайно време, докато е извършил тия
неща. Което значи секунди до минути е бил в състояние на физиологичен
афект….” на допълнителни въпроси, вещото лице посочва, че : „..Със
сигурност лицето не е имало предварително намерение да й взема тези вещи.
То е в резултат на афектното състояние, което описахме. Действието, че
лицето е изхвърлило вещите в река потвърждава казаното от нас, че не е
имало цел за имотна облага, а, че е свързано със силното раздразнение,
довело до физиологичен афект в резултат на силна ревност и обида..”. Тако
изготвеното в хода на ДП, заключение по СППЕ е било прието от съда с
мотивирано определение, обявено на страните по делото в с.з., тъй-като
обвинението е имало обструкции по заключението и искане на тройна СППЕ
по делото, като съдът в последното по делото съдебно заседание,
аргументирано е отхвърлил това искане, като доводите си е изложил в
протоколното определение за това и не счита за нужно да ги преповтаря и
понастоящем. Следва само да се посочи, че досежно поставените въпроси и
допълнително дадените от вещите лица в съдебно заседание отговори,
съдебният състав приема, че заключението по СППЕ е изготвено обективно,
14

пълно и ясно и е дало отговор на поставените в него релевантни въпроси,
поради което и наред с горецитираните заключения го поставя в основата на
своите правни изводи, досежно релевантните факти, съотносими към
обследваните въпроси, като относно това е ли имал или не цел имотна облага,
следва да ес посочи, че този въпрос е правен и не е от компетентността на
вещите лица и по него отговор следва да даде съдът на база целия събран и
анализиран от него доказателствен материал.
Прокурорът е внесъл по делото обвинение срещу подсъдимият Я. В.
А. за е престъпление по чл.198, ал.1 от НК, за това че на 28.04.2021 г. гр.
Перник, е отнел чужди движими вещи /дамска чанта, съдържаща портфейл,
мобилен телефон, дистанционно управление, връзка с 4 бр. ключове,
електронна цигара и сумата от 225 лв. / на обща стойност 397,00лв. / триста
деветдесет и седем лв./ от владението на И. К. Й., с намерение
противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила /нанесъл на Й.
удари с ръце и крака, измъкнал тялото и от автомобила и издърпал вещта от
ръката й/. Именно за такова обвинение е било водено и процесното ДП, по
което лицето било привлечено в качеството му на обвиняем за престъпление
по чл.198, ал.1 НК , като впоследствие бил внесен и обвинителен акт в съда за
това обвинение. При първоначалния си разпит в качеството на обвиняем
подсъдимият не е дал обяснения, като в хода на съдебното следствие пред
съда дава подробни обяснения, като сочи, в които не отрича, че е участник в
процесната случка и че е ударил пострадалата, но сочи причините, които са
довели да инцидента и излага твърдение и че има частична загуба на моменти
от деянието като спомен, като не отрича и описва и как се е разпоредил с
икриминираните вещи, но акцентира, че чантата и процесният мобилен
телефон в предходен времеви период са били закупени и подарени на
пострадалата именно от него, и че повод за агресията му е било натрупания
гняв от множеството разочарования с други мъже, на които твърди да е бил
подложен от пострадалата, като изразява и критичност към извършеното от
него.
В хода на досъдебното производство по делото била и изготвена
съдебно-видеотехническа експретиза, от вещото лице Е. Ц. К. – експерт в
НТЛ при ОДМВР-Перник по изготвената Видео-техническа експертиза,
находяща се на страница от 48 до страница 62 от досъдебното производство,
с дата 11.06.2021 г., от която е видно, че макар и вещото лице да е обследвало
и да е извадило на отделни снимки, части от записа на камерите на
местопроизшествието, приобщени с надлежен протокол по делото,
обективирани на предявения и в с.з. и възпроизведен посредством оглед и по
реда на чл. 284 от НПК, веществено доказателство 1 /един/ брой СD-R - диск,
съдържащ два броя файлове за датата 28.04.2022 г. от 22.25 часа до 22.40
часа, вещото лице е заключило, че не може да се направи категоричен извод
за идентификация на лицата, запечатани на диска и условно ги е
обозначавало, като лице 1,2,3 и е описвало съдържанието на диска,
възпроизведено и пред страните по искане на частното обвинение в съдебното
следствие и прието по делото с надлежно определение. Следва да се посочи,
че хронологията на действията и събитията от съдържанието на диска, в
голямата си част се припокриват и от приетата и кредитирана от съда
останала писмена и гласна доказателствена съвкупност по делото.
При така събраната доказателствена съвкупност, съдебният състав
при анализа на същата от фактическа и правна страна е заключил, че
15

подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му първоначално
обвинение по чл.198, ал.1 НК, и с присъдата си съдът го е осъдил за по-леко
наказуемо престъпление, а именно по чл.194, ал.3, вр. ал.1 НК /а именно
кражба при маловажен случай/, като на база изложената по-горе фактическа
обстановка и следните доказателства е извел обективираните по-долу правни
изводи.
По доказателствата и при преценка и анализ на
доказателствения материал съдът намира следното:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
както и след приобщаването на множество доказателства в хода на съдебното
такова, а именно от показанията на свидетелите-И. Й. /л.19- л.20, л.21, л.32/,
П. А. П. / л.22, л.23- л.24, л.25, л.33/, К. В. А. /л. 26/, В. В. Г. /л.27/, К. П. А. /
л.28/, А. К. А. / л. 29/, Д. В. А. /л.30- л.31/, както и от приложените писмени
доказателства и доказателствени средства - справка за съдимост и бюлетин /л.
13- л.18/, съдебно- медицинска експертиза / л.35- л. 43/, видеотехническа
експертиза /л. 47- л.62/, съдебно- оценителна експертиза / /л.65- л.66/, съдебно
психолого-психиатрична експертиза / л.72- л.76, протоколи за оглед на
местопроизшествие и фотоалбуми /л. 105-л. 116/, медицински документи /л.
118-л. 122/ и др., както следва и в следния смисъл:
Приетата от съда за реализирала се фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, както и доказателствените материали, надлежно приобщени
към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК и чл. 281 ал. 5 и ал.
4 от НПК, а именно събраните – гласните доказателствени средства -
разпитите на свидетелите- П. А- П. /приятел на пострадалата към момента на
деянието/-л.22, л.23- л.24, л.25, л.33 ДП и прочетени и приобщени и по реда
на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2 предложение 2-ро от НПК, като съдът е прочел
показанията на свидетеля П. А. П., дадени в досъдебно производство №
203/2021 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР- Перник, находящи се на
страници 22,25 и 33 от същото и свидетелят е заявил, че поддържа и трите си
разпита, с уточнение, че е видял пострадалата „права до колата” и че –„ В
началото може би си говориха кротко и спокойно, после ескалираха. При
първият й брат когато отидохме И. каза, че Я. я е пребил. Поддържам и
казаното в съдебно заседание…”, като съдът кредитира само частично
показанията на този свидетел, макар и същият да се явява единственият
очевидец, който с висока степен на условност може да се каже
безпристрастен присъстващ на инцидента, като съдът дава вяра на
показанията му в частта, която описва, кога с каква кола, по кое време е взел
пострадалата от работа, къде я е закарал – на паркинга на Младежкия дом в
гр. Перник, като след този момент в показанията на същия се наблюдават
някой смислови нюанси, а именно дали подсъдимият е говорел първоначално
спокойно с пострадалата, което впоследствие и потвърждава пред съда и че
ескалирането на конфликта е станало впоследствие след пети минути спокоен
разговор с подсъдимия и тогава същият е ударил-„…След тези пет минути Я.
удари шамар на И. по лицето. Не видях точно, удари й шамар. След това я
издърпа отвън от колата. Тя беше без колан. Бяха до колата. Не можах да видя
друго. Малко стояха до колата, защото аз отворих вратата да изляза, след
което го видях, че той бяга. Не съм видял да й нанася удари извън колата
/като в тази им точно част, съдът не ги кредитира, като житейски нелогични-
16

не може същият да е стоял в колата на шофьорското място, и да не е видял,
подсъдимият дали е ударил човекът, седящ на съседната седалка/, като
впоследствие свидетелят вече „откорегира” този си спомен- „Видях само един
шамар да й удря в колата, но не зная по коя буза. Като излязох го видях да
бяга, а И. беше в кръв по главата. Той бягаше към Руския битак. Като бягаше,
не зная на какво разстояние беше от нас. Виждах го в силует в гръб. И., каза,
че няма й чантата и ми поиска телефон, за да се обади на брат си…. След това
се качихме в колата и тръгнахме, за да се обади на брат си от моя телефон..”,
като в тази им част и в частта описваща последвалите действия по
установяване на братята на пострадалата, идването отново на мястото на
инцидента, извикването на полиция и бърза помощ, съдът намира, че
показанията на този свидетел са с висока степен на достоверност и съответни
и на останалия писмен и гласен доказателствен материал по делото, в това
число и от заявеното от самата пострадала, макар и след прочитане и на
нейните показания относно частта за действията на П. по време на инцидента,
като съдът приема, което се потвърждава косвено и от записа, на изгледания
по делото СД-диск, където и макар и да не се установява идентификация, то
при положение, че и трите лица, присъствали на място не оспорват, че са
били там /в съдебно следствие и подсъдимият не отрича, че е бил на мястото и
е ударил пострадалата, просто сочи че не помни определени моменти/, то
съдът приема за достоверна тезата, че след излизането си от колата, когато
вече пострадалата е била свлечена на асфалта, П. си е останал от неговата
страна на автомобила- шофьорското място, и едва след приключване на
конфликта между И. и Я. и когато същата се е изправила, последният след
като го е повикала е отишъл от нейната страна на колата, за да й даде
телефона, като в кратък неопределен времево точно момент преди това е и
бил излязъл от колата, но оставайки си от своята страна на автомобила, което
прави наистина трудно видимо след повалянето на пострадала от другата
страна на колата, точно как, колко и какви удари са и били нанесени. За други
релевантни факти, този свидетел не дава сведения, предвид обстоятелството и
че същият оттогава сочи, че не поддържа връзки с пострадалата и не я е
посетил дори и в болницата. Спорен момент по делото, макар и не решаващ е
дали подсъдимият и св.П. са разменили някакви реплики, като съдът приема,
по –скоро за достоверна тезата на подсъдимия в тази й част, макар и проява
на двойствения характер на обясненията му като средства за защита и
доказателствено средство, че досежно факта, че подсъдимият е отправил
реплики към П., то подсъдимият е този, който дава правдиви обяснения,
защото нелогично е и житейски да говори само с пострадалата и при
положение, че е искал да обясни на съперника си, че „и него лъже”, логично е
да е говорил с него дори и последният да не му е отговорил на репликите
/”….Клекнах до И., между автомобила и вратата. И я питах: „Казала ли му
е на човеко, че имаш две деца, да не го лъжеш, като мене как ме лъга?“. На
П., пресегнах се и, му подадох ръка и казах: „Нищо лично към тебе брат.
Просто искам да й кажа нещо и си тръгвам“. И почнах да му казвам, по-
точно на него, че го лъже и го ебава и да се пази, за да не страда. В същото
време И. започна да ме заплашва с пернишките мутри и брат й А., но мен не
ме е страх, защото на никой нищо не съм направил. и, че щяла да се обади на
него и на полицията. В същото време, вече сигурно от обида, че я излагам
едва ли не пред П., започна да крещи да се махнем. До тоя момент аз само
на П. говорех..”./. Така описаното по-скоро съответства на последстващо
развилите се действия и на заявеното от експертите при СПЕ, че агресията на
17

подсъдимия се е отключила от самата пострадала и поведението й, отколкото
самият той да е започнал веднага с отварянето на вратата на колата с
агресията, като такива данни не сочи и самата пострадала, нещо повече и тя
казва в разпитите си и в ДП, и пред съда, че първоначално подсъдимият е
говорел с „равен тон и я е молел да се върне”. Следователно, в тази им част,
съдът приема, че показанията на П. са по-скоро опит да се защити мъжкото
му достойнство и чест, че не е оказал навременна подкрепа на жената, седяща
на седалката до него, а е останал безучастен и по време на побоя и когато
подсъдимият се е оттеглил, и едва когато пострадалата Й. е поискала
телефонът му, той е отишъл от нейната страна на колата. За последвалите
действия не се наблюдават съществени противоречия и в заявеното от
пострадалата и от двамата й братя, само досежно детайла дали двамата
веднага са последвали линейката с И. след като са се върнали на мястото на
инцидента и тя е била отведена или са останали с полицейските служители,
то очевидно се касае за несъществен елемент от фактическата обстановка и е
логично при първа възможност да са последвали линейката. Следва да се
посочи, че на първия си брат А. А., на когото звъни от телефона на П.,
пострадалата И. при отиването да го вземат с автомобила, заявява, че „Я. ме
преби”, тоест водещото е не отнемането на чантата и вещите в нея, а побоят,
което се потвърждава и от разпита на този свидетел в ДП и в съдебно
следствие- св. А. А., сочи-„Тя ми се обади, че Я. я е причакал и я е пребил и се
видяхме зад ****. Тя беше цялата в кръв. След около пет-шест минути се
видяхме. Тя тогава още беше в шок, трепереше, имаше кръв по лицето и по
главата. Тогава й казах да се успокои и да се обадим на полицията. Тя
тогава беше в шок и не можеше много адекватно да говори и каза че я е
издърпал от колата и, че е започнал да скача върху нея. Каза, че я е ритал
и,че е скачал върху нея..”, съответни и на заявеното от този свидетел в ДП-/
л. 29/, като едва на по-късен момент се споменава за чантата и нещо повече,
търсят я на място с полицейските служители, което сочи, че са очаквали да я е
хвърлил там или в река Струма, тоест не тя е била основната му цел при
посегателството /св. А. „…Тогава дойде полицията и започнаха да ме
разпитват и аз казах което как е било, че аз току-що идвам и нищо не съм
видял какво е станало. Каза, че й е издърпал дамската й чанта и е побегнал
по посока Руския пазар. Тя каза, че й е искал само телефона, но не знам защо
е искал само телефона й и защо тогава е взел цялата й дамска чанта. Тогава
с полицаите заедно търсихме дамската й чанта, да не е изхвърлена в река
Струма..”/. При разпита на този свидетел се наблюдава едно основно
несходство и пълен противовес със заявеното от сестра му по един от
основните факти на доказване по делото- искал ли и е Я. телефона, което и
самият той поддържа по делото, че е било неговата цел, да покаже на П. и
да се увери, че тя има чатове с него и други мъже. Така за това обстоятелство,
многократно разпитваната в ДП-пострадала И. Й., сочи, че „Я. не ми е искал
телефона”, но точно обратното сочи нейният брат, на когото тя е казала, че Я.
и е поискал телефона, и очевидно и оттам се е получила конфликтната
ситуация, ескалирала в побоя впоследствие и отнемането на цялата й чанта,
ведно със съдържанието вътре. Затова и съдът не дава вяра на показанията на
пострадалата и частен обвинител по делото в тази им част, като ги намира за
недостоверни и опитващи се да подсилят обвинителната теза, което е довело
и до прочитане на част от разпитите й в съдебното следствие по реда на чл.
281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, при съгласие на страните и разясняване на
разпоредбата на чл.281, ал.7 НПК на подсъдимия по делото, като съдът е
18

прочел показанията на свидетеля И. К. Й. в посочената част от Протокол за
разпит на свидетел от 29.04.2021 г., находящ се на страница 19 гръб от
досъдебното производство от: „Отвори вратата на автомобила, започна да ме
обижда, сграбчи ме и ме събори на земята. Започна да ме рита в областта на
главата и тялото. Междувременно П. се беше приближил да ми помогне, а Я.
виждайки го, взе чантата ми и избяга в посока паркинга…“/като в частта за
приближаването съдът вече посочи, защо счита тезата на същата за
дискредитирана, като същата е невярна и относно това че в автомобила
подсъдимият я е ритал с крак, което противоречи и на описаното от самата
нея в ДП, ударил я е с ръка- юмрук, което последният не отрича и което се
доказва и от останалия гласен и писмен доказателствен материал по делото в
това число и СМЕ/, като съдът е констатирал, и че в Протокол за разпит на
свидетел от 16.06.2021 г., даден в хода на досъдебното производство,
страница 21 лице и гръб, пострадалата И. К. Й. е заявила относно същите
обстоятелства, свързани с това какви са действията на свидетеля П. към
момента на твърдяното деяние и начина по който й е взета чантата и мястото
накъдето се твърди да се е отправил подсъдимият, като констатира, че в тази
част показанията, дадени в разпита от 16.06.2021 г. противоречат на
показанията, дадени в днешното съдебно заседание и на поддържаните такива
от 29.04.2021 г., където свидетелката е посочила различни обстоятелства
относно това: какво прави П. като действия. Кога и в какъв момент Я. й взима
чантата и накъде се е отправил с взетата чанта – към паркинга или към Руския
битак и ги е прочел на страните при тяхно съгласие от: „..Не знам какво е
правил в този момент не го виждах. Не знам колко време ме е ритал Я.. Виках
за помощ. Продължавах да държа чантата си в ръце. Причерня ми пред очите
за секунди. След това Я. взе от ръцете ми чантата ми и побягна в посока към
Руския битак. Не знам защо ми взе чантата Я.. Изправих се и го видях, покрай
Денонощното магазинче пред Мл.Дом да тича към Руския битак. П. стоеше
отстрани на автомобила“, находящи се на страница 21 лице и гръб от
досъдебното производство, обективирани в Протокол за разпит на свидетел
от 16.06.2021 г., и заявеното от нея в с.з относно тези факти, че е –
„ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Й.: Имала съм предвид паркингът на Руския
битак, а не паркинга на Младежкия дом за това накъде е затичал
подсъдимият. Когато се изправих П. беше отстрани на колата, от неговата
страна. И тогава, когато му казах да ми даде телефона, дойде. Поддържам
това, което казах в днешното съдебно заседание. Явно като ми причерня,
уточнявам, че съм се отпуснала и не съм си държала чантата и той е имал
възможност да я дръпне и да побегне към Руския битак. Не знам защо ми взе
чантата. Не ми е искал телефона. Нямам какво друго да добавя…”/. Тоест
от така заявеното от главния потърпевш по делото се установява, че освен че
същата има несъответствия относно описаното като хронология от действия
на П. и подсъдимия, като безспорно я е ударил, но не с крак, а с юмрук и я е
свлякъл от колата и очевидно и видно от СМЕ и е нанесъл описаните в
експертизата травматични увреждания, но по ключовият момент искал ли е
телефонът, съдът приема, че е достоверно това, което пострадалата е заявила
към онзи момент на брат си и което и той споделя в с.з.-че „Я. и е искал
телефона”, и след като последната е повишила тон, отказала е да му го даде и
да слезе от колата е избухнала физическата саморазправа и подсъдимият и е
нанесъл процесните увреждания /като състоянието на афект следва да се
коментира впоследствие/, а тук да се посочи, че свидетелката си противоречи
и по друг основен факт- еднопосочно и тя и П. сочат, че чантата й е била в
19

скута, че е била без колан, че чантата е била отворена, установено е и
съдържанието на чантата, в това число и процесната сума от 225 лева, за
което свидетелства и бащата на пострадалата, че й е дал пари за да плати
тока, но как е взета чантата- относно механизмът на отнемането, тази
свидетелка сочи разнопосочни данни, а именно- че „”Я. Я ИЗДЪРПАЛ”,
ВПОСЛЕДСТВИЕ В С.З. Явно като ми причерня, уточнявам, че съм се
отпуснала и не съм си държала чантата и той е имал възможност да я
дръпне и да побегне към Руския битак, като на въпрос на съда,
свидетелката посочва, че поддържа именно последното казано тоест че и
причерняло и тогава се е отпуснала и е улеснила вземането на чантата от
подсъдимия, което съответства вече и на описаното от вещото лице д-р Ч., че
е възможно при комоциото, но не безсъзнание и безпомощно състояние /както
сочи вещото лице/, подсъдимата да е имала момент на причерняване и именно
тогава да и е била взета чантата от подсъдимия, което и съдът приема, че
действително е станало, но основен елемент определящ поведението му, не е
било отнемането, а нанасянето на процесните телесни увреждания,
последвали от отнемането на чантата, ведно със съдържанието й, за което
индиция са и преждещите и следующите се действия на подсъдимия- първо й
е искал телефона от пострадалата, после като го е отнел ведно с чантата и не е
можел да го отключи, и го е хвърлил, заедно с чантата, на път за дома си в
река ****, общ. Радомир, където впоследствие е завела и полицейските
служители, но не са я намерили / подсъдимият А. в сз.- „Имало е моменти да
я моля да се върне при мен, но не е имало момент на 28.04.2021 г. да съм я
молил да се върне. Бях клекнал и говорех на П.. Просто исках да й докажа, че
съм я хванал, и няма да може да ме излъже вече. Оттам започна да вика.
Казах й да даде телефона си. Не знам къде е бил телефонът й. Видимо не го
видях, но й го поисках, за да отвори чата си с П. и да види, че ме лъже какво
са си писали. Тя ми каза, че няма да ми го даде и да се поместя, за да слезе.
Аз втори път й го поисках и вече посегнах и мисля, че с длан я ударих. Вече
бях изправен и не знам къде я ударих. Не съм видял, колата ми се пада високо.
Натам вече не си спомням…. Не помня да съм я издърпал от колата. Не
помня да съм й взимал чантата. Не съм имал намерение да й взимам чантата.
Не си спомням момента на взимане на чантата. Аз не помня взимането на
чантата. Беше после като се опомних на седалката до мен чантата в
колата.Изхвърлянето, на по път, прибирайки се към къщи го помня вече, аз се
опитах да отключа телефона й, но не можах, имаше страшно много кодове и
го сложих в чантата й и я изхвърлих в реката. Не съм проверил какво има в
чантата. Само телефона извадих от чантата. Не съм видял пари в чантата.
Хвърлих я в река „Арката“ до село П., общ. Радомир. После там заведох
полицаите и им казах къде съм я хвърлил, но не я намерихме..”/. Тоест налага
се извод, че действително подсъдимият е отнел чантата на пострадалата, но в
опит да отнеме телефонът й като обаче съдебната практика е еднопосочна, че
щом е отнел цялото и се е разпоредил с него, като със свое дори и с
хвърлянето в реката, то е налице противозаконно отнемане на чужди вещи от
владението на другиго, с цел противозаконно да ги присвои или кражба, като
при положение, че ударите не са били насочени към сломяване на
съпротивата на жертвата, за да й се отнемат вещите, а вещите са отнети
впоследствие при възникнал внезапен умисъл у подсъдимия, като съдът
приема, че своителното намерение е било последстващо, а началното е било
към телесната увреда, което е било и водещото, както сочат вещите лица в
СППЕ, то подсъдимият е имал стеснение на съзнанието, не е бил в състояние
20

на невменяемост и следователно може да носи отговорност за постъпките си,
макар и трудно да е можел да ги контролира към процесния момент, когато е
изпаднал в състояние на физиологичен афект, но това състояние може да се
цени само на плоскостта на смекчаващо вината обстоятелство, не и на
оневиняващо такова, като при положение, че макар и овладян от негативни и
бурни чувства, натрупани във времето на обида, гняв, разочарование от
пострадалата, то същите не оневиняват поведението му, а нанесените удари,
при положение, че се субсумират под хипотезата на лека телесна повреда,
видно от СМЕ и заявеното от вещото лице Ч. по делото, се преследват по
частноправен ред, а не по общ ред, като съдът приема, че принудата не е
насочена към отнемането, двата акта не са били функционално свързани и
подчинени един на друг- принуда и отнемане, напротив, имало е телесно
увреждане, и след това както и пострадалата сочи, за миг и е причерняло и
тогава е отпуснала захвата на чантата си и подсъдимият я е отнел
противозаконно от нея.
Освен тези ключови моменти при посочените разпити на „главните
лица” по делото, останалите разпитани свидетели разказват за моменти преди
и след инцидента, тоест изнесеното от тях е по-скоро прелюдия и следствие
на случилото се, но не и ядро на това, което действително е станало
процесната вечер, като макар и част от свидетелите да изнасят данни и за този
инцидент, то те са опосредени, разказани им или от подсъдимия или от
пострадалата, което ги прави и с ниска степен на достоверност, тъй-като
всеки от тях защитава своята си теза. Така по делото са били разпитани още
две групи свидетели, неочевидци на деянието, а именно свидетели на
обвинението- роднините на пострадалата, разпитани и в ДП, и свидетели на
защитата- отново родственици на подсъдимия, които са за първи път
разпитани в сз. Следва само в ремарк да се посочи е че един свидетел е бил
заличен от съда, поради отказ от свидетелстване, а именно свидетелят:К. В.
А., брат съм на подсъдимия Я. А., който след като съдът му е разяснил в
качеството на свидетел правата му изрично предвидени в чл.119 и чл.121 от
НПК, е отказал да бъде такъв и съдът с протоколно определение е приела
отказа му, като е посочил и че се отказва от заявеното от ДП, и същият е бил
и заличен от списъка за призоваване, предвид отказа му.
Първата група свидетели, извън горепосочения св. П. П., на чийто
показания, съдът се спря подробно, са показанията на свидетели от семейния
кръг на пострадалата, или двамата нейни братя и родителите й, като следва
да се посочи, че основни елементи, свързани с поведението на пострадалата и
св. П. П. дава свидетелят -А. К. А., брат съм на пострадалата Й., / разпитан и в
ДП -л. 29/, като неговите показания служат основно за проверка
достоверността на заявеното от пострадалата, за събитията, след нанесения й
побой, като видно от разбора на несъответствията, които съдебният състав,
локализира в смислово-заявените обстоятелства на двамата по ключови
моменти от алгоритъма на развилите се действия, съотнесени към, в голяма
част правдивите данни на св.П., се налага изводът, че този свидетел освен че
възпроизвежда разказаното от сестра му за нанесения й побой от подсъдимия,
причината поради, която същият взел чантата й, то показанията на този
свидетел в останалата си част са правдиви, като следва да се подчертае един
интересен детайл, ако и той и сестра му, и приятелят й, са вярвали, че
подсъдимият я е нападнал с цел отнемане на чантата й, защо тогава когато са
се върнали на местопроизшествието, вече и с другия брат на пострадалата, са
започнали да търсят чантата около колата, което навежда елементи на
21

съмнение в тезата на частното обвинение, досежно съставомерността на
престъплението грабеж, и подсилва, тезата на защитата, че основната причина
за възникналия конфликт между пострадалата и подсъдимия, са силно
усложнените и нагнетени във времето от напрежение, и разочарование лични
отношения, като апогеят на избухването на това напрежение е именно
нанесеният побой от страна на подсъдимия Я. А., на пострадалата, като това
се доказва, както от гласните доказателства, в този смисъл заявено от
пострадалата и св. П., е съответно на приетата по делото СМЕ, поради което и
съдът приема, че след като подсъдимият е видял, че няма да убеди
пострадалата Й. да се сдобрят и след като тя го е „подразнила”, както е
посочено и в СППЕ, в последния се е активирала, дълбоко и дълго трупаната
агресия, и количествените натрупвания във времето на тези негативни
емоции, са експлоадирали в едно неконтролируемо агресивно поведение от
страна на подсъдимия, което не е типична характеристика на личността му,
както сочат и вещите лица по СППЕ, а е израз на дълго отлагани негативни
емоции, провокирани от пострадалата, които са намерили своя отзвук точно в
процесния момент, което и вещите лица, сочат, че деянието е извършено в
състояние на афект, като не може да се определи с точност
продължителността му, но за кратък период от време, подсъдимият е бил със
стеснено съзнание и възможност да контролира действията и емоциите си и
тогава е нанесен побоят на пострадалата, макар и да не може да се определи
влизайки в този физиологичен афект, кога и към кой точно момент същият е
излязъл от него, но ключовото в случая, е че това му състояние не е довело до
невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното от него, не
е довело до момент на невменяемост, поради което и същият следва и може
да отговаря за деянието си, като състоянието на афект, следва да се отчете при
смекчаващи вината обстоятелства. Тук следва да се посочи, че такива
елементи, заявени обаче като „липса на спомен”, описва и подсъдимият А.,
пред съда при обясненията си, но същият „разтегля темпоралния диапазон на
изпитването им”, а именно че не помни и как е взел чантата, а я е видял чак на
излизане към селото си на дясната седалка, като в тази им част, неговите
обяснения, съдът приема, че са израз на защитната теза на подсъдимия и са
само частично достоверни, дотам, докъдето същите са съответни на заявеното
от вещите лица по СППЕ, като на техните именно заключения съдът дава
вяра, като изводите им намира за компетентно изведени, обосновани в
констативно-съобразителната част на експертизата и защитени в съдебно
заседание, поради което и съдът ги кредитира, като намира, че следва да се
приема, че личностовия профил на подсъдимия не се отличава с агресия,
както сочи бащата на пострадалата при разпита си, още повече че същият го е
виждал веднъж и то на гости и двамата не са и имали конфликт помежду им,
както и досежно сходни данни, съдът не кредитира показанията и на майката
на пострадалата, още повече че за три години тя не се е срещнала лично с
приятеля на дъщеря си, за да споделя подобни съждения. Същите не биха
могли да почиват на материалите от делото по ЗЗДН, инкорпорирани в
кориците по ДП, като макар и същите да описват в една негативна конотация
подсъдимият, то не го слагат в рамката на перманентен насилник, още повече,
че самият той посочва, видно и от материалите по това гражданско дело, че
отново се е касаело за остър конфликт между двамата от обстоятелството, че
последният от трето лице е научил, че пострадалата има и друго дете от брака
си и не е споделила с него и както същият е не скрива в съдебно заседание „й
е ударил два шамара”, за което е и бил санкциониран, но очевидно страхът за
22

които пострадалата говори пред съда, не е бил толкова осезаем след като
преди да изтече срокът на заповедта същата сама и по свое собствено
желание, се е върнала да живее при него в къщата му в с. К., поради което и
не може да се приеме, тезата че същият е перманентен насилник, с „агресивно
пиянство”, както го описва пострадалата, още повече, че това противоречи на
констатациите на вещите лица по изготвената и приета по делото съдебно
психолого-психиатрична експертиза и профилът на „социално желан човек,
живеещ според нормите на обществото, който не се заразява дори и при обща
агресия по време на футболен мач”, още повече, че ако се приеме, че същият
за три години непрекъснато е тормозел пострадалата, то едва ли връзката им
би продължила толкова дълъг период, поради което и съдът приема, че в тази
насока следва да се даде вяра на СППЕ по делото, а не на оценъчните
съждения на пострадалата досежно профила на подсъдимия и опосредените
такива, на нейните близки, основно косвени при това, базиращи се на
споделяното от нея / из показанията на бащата на пострадалата К. П. А.: /
л.28/, и с.з. –„…Ами, да. Аз един път съм се събирал с него и той е идвал в
къщи. Даже преспа нея вечер в нас. Седнахме, почерпихме се. Вижда ми се, че
има щение към насилие. Щото, някак си, друго е да видиш един скромен
човек, а друго е да видиш друг, който се прави на малко на отворен…Той се
правеше на отворен и затова аз мисля, че е агресивен…” и св. майка на
пострадалата-Д. В. А.-„…Не мога с точност да кажа, но от 2016 г. може
би са били заедно. Точно годината не мога да кажа. Първият път, когато я
би, беше 2018 г. Аз не съм била свидетелка. Да, споделя. Сподели когато беше
пребита и се обади, че е закарана на Радомир и отидохме да я вземем от
бензиностанцията на Радомир, до която беше закарана. Не мога да кажа за
какво я е бил. Не съм била свидетел. С баща й веднага я заведохме в Бърза
помощ да я прегледат. Оттам отидохме в полицията в Перник да пуснем
жалба. На другия ден отидохме в пак в Перник в болницата, извадихме
медицинско при съдебен лекар, която я прегледа, издаде медицинско и оттам
пак се върнахме в съда и пуснаха ограничителна заповед в съда да не я
доближава. Не, ние до три дни пуснахме ограничителната заповед, за което
аз си взех болничен и бях при нея. Защото тя беше изпаднала вече в нервна
криза и само плачеше. Я. многократно я е заплашвал с децата, че ако си
тръгне ще убие и нея и децата и ще ги зарови. Да, това тя ми го е казвала. И
не веднъж. След колко време, не мога да кажа, тя пак се върна, защото Я.
непрекъснато я следеше и обикаляше пред блока колата непрекъснато…”,
заявеното от тази свидетелка извън доказания по ЗЗДН акт на домашно
насилие, също не може да се приема в тази му част за достоверно, досежно
„заплахите”, които същата твърди, че подсъдимият е отправял към дъщеря й
и затова последната се е върнала след побоя първия път при него, най-
малкото защото самата пострадала пред съда заявява точно обратното- че се е
върнала при него преди да изтече ограничителната заповед„ защото го
обичала”. Следователно, самата тя компрометира показанията на своята
майка в тази им част и ги опровергава. Съдът приема, че като родители на
пострадала от насилие и побой дъщеря, показанията на тези свидетели следва
да се ценят именно през призмата на родителската им обич и привързаност, а
не както твърди частното обвинение като правдиви такива и съдът ги приема
за силно субективно оценъчни и в тази им част за относително недостоверни
и не ги поставя в основата на решаващите си изводи. В останалата им част
показанията на тези двама свидетели, в това число и приобщени по реда на
прочитането им досежно св. К. П. А. по реда на ал. 4 на чл.281, вр.ал.2, т.2,
23

предложение 2-ро от НПК, части от протокол за разпит от 06.08.2021 г.
от страница 28 от досъдебното производство, а именно в частите: „ Баща
съм на И. Й.. Мисля, че И., че И. се запозна с Я. през 2020 г., „И. живя в
радомирското село до зимата, не помня кой месец и после дойде и се прибра
и тя при мене в Перник“…, то съдът намира, че бащата на пострадалата като
човек, който основно е поемал грижите за децата й, докато последната е
живеела при Я. А., не е имал преки наблюдения от отношенията и с
подсъдимия, а такива пресъздадени от нея и затова не помни с точност нито
кога са се започнали с подсъдимия, нито точно кога къде са живели, което и
не е пряко относимо, към главния предмет на доказване по делото, като в
частта, на показанията на този свидетел, в която същият описва грижите,
които е полагал за внуците си, съдът им дава вяра и намира, че те
кореспондират и със заявеното от защитата, че основни грижи за децата на
пострадалата към този период са полагали нейните родители, което не се
оспорва и от майка й- Д. В. А., като досежно останалите обстоятелства то
показанията и на тази свидетелка от ДП, са били приобщени по дело, дадени
по досъдебно производство №203/2021г. по описа на Първо РУ при ОДМВР-
Перник, стр. 30 от ДП, чрез прочитането им в следните части и смисъл:
„...Дъщеря ми И. имаше връзка около 2 години с Я., другите му имена не зная.
Не мога да кажа от кога до кога имаха връзка...“, „...Преди 28.4.2021 г. Я.
пак я беше притеснил, той всеки ден го прави, като я беше търсил в
магазина, обикаляйки с автомобила си около магазина. Един ден тази година
седмица преди 28.04.2021 г. бил оставил колата си пред входа на блока, на ул.
Кракра, където живее с мъжа ми“, „.След около седмица на 28.4.2021 г. тя се
прибрала от работа с познат и на паркинга на Младежки дом в гр. Перник,
след като момчето, което било с нея, спряло колата, Я. минал зад колата и
отворил нейната врата, хванал я за косата и я съборил долу на земята“,
„...Освен случая през 2018 г. други жалби срещу Я. за побой И. не е подавала,
нито аз, нито баща й“, като в този им част показанията на тази свидетелка
не възпроизвеждат нейни лични възприятия, а разказани такива и очевидно
противоречащи и на заявеното от дъщеря, като при положение, че съдът даде
вяра и прие, видно от изложеното по-горе как точно като механизъм се е
развил конфликта между пострадалата и подсъдимият процесната вечер, то
показанията на тази свидетелка в тази им част, съдът не поставя в основата на
своята аргументация, като освен опосредени, не са и достатъчно достоверни,
като не съответстват и на записа на СД-диска, изгледан по делото, дори и да
се приеме, че едното лице на него е именно подсъдимият, да е дошъл отзад
иззад колата и да я е хванала веднага за косата и съборил на земята, напротив,
около 5-6 мин има разговор преди развилия се сблъсък, и това не ес отрича от
нито един от самите очевидци, присъствали на мястото на инцидента. Що се
касае до показанията на св.В. В. Г., брат на пострадалата И. Й., разпитан и в
ДП /л.27/, и в с.з., то същият потвърждава в заявеното от него и в
досъдебната и в съдебната фаза, какви са отношенията в семейството им, кой
с кого живее и кой се грижи за децата на И., като изнесеното от него
кореспондира и с изложеното от другите членове на семейството им, поради
което и в тази им част, показанията на този свидетел, съдът ги намира за
достоверни, макар е непряко относими към главните факти по делото.
Относно релевантните факти, този свидетел за датата и часа на деянието и
последвалите събития след това, потвърждава в голямата им част вече
кредитираните части от показанията на св. Й., П. и А., които описват кой,
кого, кога е взел след побоя и какви действия са били извършени от тях след
24

това /”..За случката знам, защото те дойдоха в кв. ***, с брат ми и с неин
приятел. Не го познавам този неин приятел. Дойдоха късно вечерта между
23,00 и 00,00 часа.Ами, дойдоха, почукаха на вратата. Излязох. Брат ми
дойде. Сестра ми и момчето стояха в колата. Той ми каза, че Я. я е пребил.
Отидох до колата. Аз я видях, че е с кръв по лицето. Може би от устата или
от носа имаше кръв, не мога да кажа. Оттам се върнахме в Перник. И. и
момчето са звънели на брат ми. Той се качва в колата и идват до
нас.Оттам се връщаме до Перник, до паркинга на Младежкия дом. Оттам
звънна И. на телефон 112. Дойдоха полицаите, тя им обясни какво е
станало. Да, извикахме и линейка. Тя каза, че й е откраднал и чантата, че
чантата й я няма. Обиколихме малко около паркинга да видим да не я е
хвърлил някъде, защото каза, че всичко й е вътре, само ключовете са й
останали, защото са й били в ръката. Ключовете за апартамента, мисля.
Каза, че от работата ключове и дистанционно били в чантата. Но не съм
сигурен. Каза, че имала и пари, телефон. Е, колко пари е имало, не знам.
Пуши цигари. Мисля, че каза, че е имала и електронна цигара в чантата. Не
ми обясни и нямам представа защо й е взел чантата. Откараха я в
болницата и ние отидохме малко по-късно до болницата. Не, не карахме по
линейката. Ние останахме при полицаите, аз и брат ми останахме при
полицаите. Да, по- късно отидохме…”/, като в тази им част показанията на
този свидетел съдът намира за достоверни и вече анализирани по-горе, при
анализа на показанията на св. П. и А.. В този аспект и в посочените части,
показанията на тези свидетели, съдът кредитира, респ. не кредитира. Относно
показанията на втората група свидетели- тези на защитата, то по делото извън
отказалия се и заличен свидетел са били разпитани двама свидетели, които не
са били очевидци на деянието, а разказват своите възприятия от живота на
подсъдимия и И. в един предходен времеви момент, но показанията им
способстват за доизграждане на фона на приетото СППЕ по делото, профил
на подсъдимия и проверка достоверността и на останалия събран по делото
гласен доказателствен материал за съвпадащите факти /показанията на
пострадалата Й. за начина й на живот в с. К./, като в показанията си братът на
подсъдимия - И. В. А. и неговата съпруга И. И. М. /разпитани в съдебното
следствие по делото/, сочат, че живеят в селото и за един определен период
от време са живеели в един двор в две съседни къщи с И. и подсъдимият, като
понастоящем същият живее там с новата си приятелка. В показанията и на
двамата свидетели се наблюдават сходни данни за това, че семейството
отглежда животни и че с това се изхранват и имат поминък, като водеща
фигура е бащата на подсъдимия и че докато И. е живеела там е била
финансово издържана от подсъдимия Я. А., като отношенията между тях са
били силно конфликтни / в този смисъл не може да се приеме тезата на
частното обвинение, че досежно конфликтна в с.Г., двамата сочат различни
обстоятелства, още повече, че не само не сочат такива, но и този конфликт не
е пряко относим към важните по делото факти, а просто дообагря картината
на конфликтното съжителство на двамата/, така в показанията си св. А. сочи в
разпита си в сз- /като тези двама свидетели не са били разпитвани в ДП/, че –
„Не знам Я. дали е бил И.. Живея в с. К.. Живеем с Я. в две къщи, в един двор.
Горе-долу заедно живеем. Всеки ден се виждаме. В нашият двор има две
къщи. В едната аз живея с моята приятелка. В другата къща живееха Я. и
И., сами, без възрастни. Съжителството им свърши пролетта на миналата
година. Тогава се разделиха. Между къщите няма ограда. Не повече от пет-
шест метра има разстояние между къщите. Около три години живяха
25

заедно в тази къща. Идвали са ни на гости. Често. Ние постоянно бяхме
заедно. Нормални ни бяха отношенията. Казвал ми е Я., че тя му дава поводи
за ревност. Няколко пъти, казвал ми е, че е виждал в телефона й номера и
есемеси. Брат ми Я. ги е виждал в телефона на И.. Явно си е писала с някого.
Да, явно с други мъже. Аз лично не съм я виждал с други мъже. Ние
разбрахме накрая, че тя има деца. До няколко месеца преди да се разделят
тя не му беше казала, че има две деца. Аз разбрах от мой приятел от с.
Извор, че И. има две деца. Аз казах на Я. и той я попита. Тя отрече, че има
две деца. Тя каза, че има едно дете. Не знам кой ги е гледал. Тя не работеше,
докато беше там. Я. работеше в София в строителството. После
работеше в един сервиз в град Радомир. Аз, с баща ми и брат ми гледаме
животни. Я. ни помага. Гледаме овце, крави, прасета и коне. Доста - 120
овце,, 15-16 крави 40-50 прасета и 4-5 коня за удоволствие. Семейно се
грижим за животните. Брат ми и баща ми живеят в този, същия двор.
Сигурно имат наблюдения за тяхната връзка. Баща ми живее в нашата
къща. А брат ми и И. бяха отделно. Брат ми издържаше тяхното
домакинство…По принцип не е агресивен. Май е съден и той за алкохол.
Впечатленията ми от И. не са добри. Аз имам едно дете на година и десет
месеца и чакам второ дете следващия месец и аз лично никога няма да кажа,
че нямам деца, ако някой ме пита. Колкото деца имам, толкова ще си кажа.
Другото неприятно впечатление е, че човек три години ако се грижи за теб
така, аз лично не бих се отнесъл после така с него - да го съди, да се вижда с
други мъже. Имам приятел от с. Извор, който ми каза, че когато си е
тръгнала от Я. се е виждала с други мъже. Брат ми ми е споделял за
есемесите и номерата в телефона….”, като показанията на този свидетел
макар и оценъчни досежно брат му, като е нормално да се опитва да го
представи в едно положителна светлина, внасят един елемент, относим към
тезата, че действително интересът на подсъдимият е бил телефонът на И.,
като потвърждават версията му, че последната му е давала поводи за ревност,
което се потвърждава и от справката му за съдимост, където условното
осъждане по предходното дело е за „негов приятел”, с който същият твърди,
че последната си е писала, което пък потвърждава и заявеното от вещите лица
по СППЕ, че конфликтът и нанесения побой,са резултат от дълго трупани
негативни емоции, които в един момент просто са намерили външен израз, по
много нелицеприятен начин, чрез нанасяне на побой на пострадалата и
отнемане на нейни вещи, което безспорно се установява по делото,
независимо дали целта е била проверка просто на телефона, още повече, че
вещите на пострадалата не са й върнати, а са хвърлени в река от подсъдия,
тоест последният се е разпоредил с тях, което е достатъчно да се приеме
извод за своително намерения, макар и не от естество на състваното
престъпление грабеж, а кражба и то маловажна такава, за което съдът ще
изложи доводи по –долу при правната страна на деянието. В сходен смислов
диапазон са и показанията на другата свидетелка на защита, съпругата на
брата на подсъдимия- св. И. И. М., разпитана в хода на съдебното следствие
по делото, която също излага доводи за начина на живот и отношенията на
двамата по време на съвместното им съжителство в с. К. / „…Живея с брата
на Я.. Живеем в две съседни къщи в с. К.. Ние живеем в едната къща, а те в
другата къща, в един двор. От 2018 г. до миналата година пролетта Я.
живя заедно с И.. Доста добре се грижеше за нея, носеше я на ръце, всичко
си беше нормално, но тя просто го провокира. Тя не, не е работила през тези
години. Той се грижеше за нея. Я. работеше в строителна фирма, после
26

работеше на частно, и до момента си работи на частно. Имаме едно дете
на почти 2 години. И сега съм бременна. Идвали са ни на гости, допреди да
се разделя. Кога нормално, кога се карат. Карат се за провокации от нейна
страна. Тя го провокира и дразни с държане, с постъпки, с обиди към него,
че: „не я издържа , че „ не й позволява всичко , че „я възпира от излизане .
Той не я е възпирал от излизане. Купувал и й всичко, от което има нужда. Не
е работила през тези три години. Стоеше си в къщи, ходеше евентуално до
магазина, и излизаше с него. Споделяла ми, че я е биел, че й е посягал, но не
знам причините. Не ми е казвала причините. В началото се знаеше, че И. има
само едно дете, после се разбра за още едно. Не знам защо не е казала, че
има две деца. Я. се отнесе нормално по отношение на тази информация.
Питал я е, но тя до последно отричаше, че детето е нейно. Да, отричаше, че
има дете…След като се разделиха, Я. вече живее с друга жена. Тя има две
деца. Отнася се много добре към тях…”/. Показанията и на тази свидетелка,
потвърждават вече описаното и прието по-горе от съдебния състав, за начина
на живот откъм бит и издръжка по време на връзката между подсъдимия и
пострадалата, което не се отрича и от двамата, като спорното е имало ли е
поводи за ревност и давала ли е такива пострадалата и те ли са причината са
раздялата, конфликтите и последвалия на процесната дата побой и отнемане
на чантата й от подсъдимия, като очевидно, се установява, че страните
изначално са имали силни несходства в характерите си, които същите не са
могли да преодолеят с времето, а напротив задълбочили са ги и причина и
вина носят и двете страни, за разрива в отношенията им, било заради
смесицата от ревност и поводи за това, било заради несподелянето на
пострадалата, за един период от време, че има деца от брака си, което
очевидно е станало и повод за конфликти между тях, но фундаменталното в
случая е, че по време на съжителството им освен конфликтите, подсъдимият е
натрупал тази гама от негативни чувства и възприятия, описана и в съдебно –
психолого-психиатричната експертиза по делото, която е дала своя изблик на
процесната дата и нанесения побой на пострадалата и отнемането на нейната
чанта, ведно със съдържанието й, което е довело и до завеждане на
производството по делото и предаване на обвиняемия на съд.
Така описаните гласни доказателства и аспекта, в който съдът
посочи, че ги кредитира,респ. не ги кредитира, съответства и на събраните
по делото и кредитирани от съда и писмени доказателства ,събрани в хода
на ДП и в съдебното следствие по делото,а именно:и от приложените
писмени доказателства и доказателствени средства - справка за съдимост и
бюлетин /л. 13- л.18 и акт. изискана от съда в с.з. ДП/, съдебно- медицинска
експертиза / л.35- л. 43/, видеотехническа експертиза /л. 47- л.62 ДП/,
съдебно- оценителна експертиза / /л.65- л.66ДП/, съдебно психолого-
психиатрична експертиза / л.72- л.76 ДП, протоколи за оглед на
местопроизшествие и фотоалбуми /л. 105-л. 116/, медицински документи /л.
118-л. 122 ДП/, копия от актове по гражданско дело…...Така описаната
фактическа обстановка по делото, съдът прие на база освен посочените
гласни доказателства, то и събраните по делото множество писмени и
доказателства и писмени доказателствени средства още - Протокол за
извършен оглед / находящ се на стр. 29 от ДП /, и фотоалбум към същия
Протоколи за доброволно предаване /находящ се на стр. 46, стр. 51 и стр. 52
от ДП /, Протокол за оглед на местопроизшествие, Протокол за предявяване
на разследване /стр.215 от ДП/, постановление за привличане на обвиняем по
делото, ведно с протокол за разпит след него, заключително мнение на
27

разследващия полицай по делото, както и другите, приобщени в хода на
съдебното следствие доказателства, в това число и и веществени
доказателства — 1 /един/ брой СD-R - диск, съдържащ два файла за дата
28.04.2022 г. от 22.25 часа до 22.40 часа, находящ се на страница 125 от
досъдебното производство, възпроизведен и в с.з., запечатан в бял хартиен
плик, съдържащ запис от камери за видеонаблюдение от
местопроизшествието. като съдът е приобщил по делото и по реда на чл. 284
НПК и това ВД, както и целият доказателствен материал, събран в хода на
досъдебното производство.
Съдът намира, че следва да посочи относно изготвените и приети по
делото експертни заключения и по четирите експертизи, изготвени в хода на
ДП, че съдът относно изследваните в същите обстоятелства, и изведените
изводи от вещите лица, съобразно поставените им въпроси, в това число и
допълнителни такива при разпитите им в с.з., напълно кредитира
заключенията на вещите лица и ги поставя в основата на своите решаващи
правни изводи.Така:
Видно от заключението на изготвената по делото СМЕ, изготвена от
вещото лице К. Ч., то в заключението си вещото лице е посочило, че –„в
конкретния случай не са налице данни за изпадане на пострадалата в пълно
безсъзнателно състояние след инцидента, като в конкретния случай следва да
се приеме, че се касае за кратковременно протекло мозъчно сътресение със
степенно разстройство на съзнанието от типа на зашеметяване, което само по
себе си е причинило на пострадалата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.Описаните травматични увреждания,
са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, каквито
представляват и човешки крайници, по механизма на удари от такива
предмети и по своят вид, характеристики и локализация е възможно и
отговарят да са получени по начин и по време, за които се съобщава в
материалите по досъдебното производство, същите цитирани в
обстоятелствената част на експертизата, а именно в резултат от нанесен
побой - удари с ръце и с крака, при инцидента настъпил на
28.04.2021г.”Разпитан в с.з., поддържащ заключението си, то се установява,че
по пострадалата са били установени вследствие на инцидента следните
травматични увреждания: от извършената съдебно-медицинска експертиза е
установено, че в резултат на нанесените удари пострадалата е получила
травматични увреждания с характер на лека телесна повреда по смисъла на
НК- разкъсно- контузна рана, хирургически оформена чрез налагане на шев, в
лява челна, окосмена област на главата, лек оток и кръвонасядане в дясна
челна, в дясна слепоочна и в дясна ябълчна области, в основата на носа и по
долния клепач на дясното око, лек оток в тилната област на главата- вдясно,
кръвонасядане с лек оток по гръдния кош отпред вдясно, както и
кратковременно протекло мозъчно сътресение със степенно разстройство на
съзнанието от типа на зашеметяване, причинили на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Разпитано в съдебно заседание,
вещото лице Ч. на допълнително зададени въпроси, отговаря, че за да изготви
заключението си по делото, е използвал с медицинската документация по
досъдебното производство към момента на изготвяне на заключението, а
именно: Лист за преглед на пациент № 003391/28.04.2021 г., Епикриза от
неврологично отделение на МБАЛ „Р. А.“ АД - Перник, както и Съдебно
медицинско удостоверение № 68 от 2021 г., и на база на тези документи е
изготвил заключението си и е отговорил на поставените въпроси, като видно
28

то констативната част на експертизата, същият е обследвал и станалата
събрана в ДП доказателствена съвкупност, досежно обстоятелствата, които
касая експертното заключение.По отношение на нанесените травми,
разгледани в своята съвкупност, са реализирали този признак - временно
разстройство на здравето, неопасно за живот- Лека телесна повреда, която и
тип повреда, начин на нанасяне,механизъм и авторство, съдът намира, че по
делото е безспорно доказана. Към момента на деянието вещото лице допълва,
че състоянието, в което я описват свидетелите, да, е била, би трябвало Й. да
има спомен за събитията преди и след тях, като не е изключено отделни
моменти да й се губят. Досежно комоциото описва, че то е именно мозъчното
сътресение и че не е степен, за да причини разстройство на здравето временно
опасно за живота, като на база на свидетелските показания приема, че се
касае за незастрашаващо живота мозъчно сътресение, кратковременно,
краткотрайно. Съдът е приел по делото и кредитира като обективно, пълно,
обосновано и ясно заключението по изготвената СМЕ по делото. Следва само
да се допълни относно поддържаното от пострадалата в с.з., че от това деяние
„й се е разбила психиката”, и че е приемала някакви успокоителни
медикаменти, първо,че за това конкретни доказателства по делото не са
събрани /рецепти, посещения на психолог/и второ, същите нямат пряко
отношение към главния предмет на доказване, а биха имали такова по една
гражданскоправна претенция, каквото не е предмет на разглеждане по
настоящото дело, поради което и доводи за тези данни от пострадалата,съдът
не следва да обследва съотнасяйки ги към останалия доказателствен
материал по делото.
Съдът дава вяра и на прочетеното и прието по делото по реда на чл.
282 ал.3 от НПК, заключение по изготвената от вещото лице Е. Л. З. в хода на
досъдебното производство и находяща се на страници 65-66 от досъдебното
производство Съдебно-оценителна експертиза от 06.12.2021 г., която страните
еднозначно заявяват, че приемат и молят съда да я кредитира, досежно
стойността на обследваните вещи, предмет на оценка от вещото лице, като
същите са заявили и в с.з., че не държат на личния разпитана вещото лице Е.
Л. З. по изготвената Съдебно-оценителна експертиза от 06.12.2021 г., и, че не
се налага разпит на вещото лице, с оглед заявеното такова становище от
страните, споделено от съда, заключението е било приобщено по посочения
ред. Съдът, намира че заключението е обосновано, правилно и пълно и
поради тази причина, го поставя в основата на своите решаващи правни
изводи, относно въпросите, които вещото лице е обследвало, а именно:Видно
от извършената по делото съдебно- оценителна експертиза, общата стойност
на отнетите от него движими вещи е 397.00 лв., като дамската чанта е на
стойност 8.00 лв., кожен портфейл- 4.00лв., мобилен телефон- 140.00 лв., чип
за достъп- 6.00лв., 4 бр. секретни ключове- 12.00лв., електронна цигара- 2 лв.
и сумата от 225.00 лв. Тук следва само да се посочи, че действително по
експертизата са били оценени също и здравна книжка и лична карта, но
същите са останали извън пределите на обвинението, като вещи извън
стоковия оборот и вещи без оценима стойност, поради което и макар и в СИЕ
да е посочено, че сумата е общо 430 лева-дамска чанта (кожена)ст/ст. в ново
състояние- 20.00лв. - 60 % овехтяване-8.00лв.портфейл кожен;ст/ст. в ново
състояние - 10.00лв. - 60 % овехтяване-4.00лв., телефон мобилен „Samsung“,
модел „А20Е“;модел - м.04.2019г., година на въвеждане в експлоатация -
2019г.;оперативна система - Android 9.0 (Pie); One UI, корпус - стъклен
2
преден панел, пластмасово тяло, екран - 5.8” инча, площ екран - 82.6 см,
29

резолюция - 720 х 1560 рх;, параметри:размери: 147.4 X 69.7 X 8.4 мм; тегло -
141 гр.; мрежа - GSM / HSPA / LTE дълбочина цветове -16М; светкавица -
LED;задна камера (основна) -13 МР, двойна камера; предна камера(селфи) - 8
МР, единична камера; процесор - 8 ядрен (2x1.6 GHz Cortex-A73; капацитет
на батерията - 3 000 mAh.; вътрешна памет - 32 GB, 3 GB RAM; външна карта
памет - microSD, до 1 ТВ;НВС на актива: 350.00лв. - 60 % овехтяване-140
лева, чип за достъп - дистанционно управление тип RFID (COT)- 6 лева,
лична карта 18 лева, здравна книжка, ключове - 4 бр. х 3.00лв. (ст/ст. за 1бр.)
15 , цигара електроннаст/ст. в ново състояние -11.00лв.- 80% овехтяване 12
лв, пари (банкноти) 225 лв.Обща стойност на движимите вещи:MP3 за месец
април 2021г.430.00лв.: 650лв.(МРЗ) = 0.66 пъти MP3, като видно от
изложеното като от същите се извадят сумите за документите, се получава
именно, сумата от 397 лева, посочена в обвинителния акт по делото и
предмет на обвинението.
По делото е била изготвена и СППЕ, находяща се на лист 72-76 от
досъдебното производство. приета от съда с мотивирано протоколно
определение по делото, като същата е била възложена на вещите лица по
делото, като видно от заключението на същата, то се установява, че на
вещите лица д-р Р. М. К. и Ц. В. Д., на които са били поставени 6 въпроса,
както следва и след обстоен анализ на същите в констативно-съобразителната
част на експертизата, същите са стигнали до горепосочените изводи в
заключителната част на експертизата, които съдът не намира за нужно да
преповтаря.
Разпитани в съдебно заседание, вещите лица д-р Р. М. К. и Ц. В. Д.
по изготвената съдебна психолого-психиатрична експертиза, находяща се на
лист 72-76 от досъдебното производство, поддържат същата, като на
допълнително поставени от страните и съда въпроси, разясняват как и по
какъв начин са достигнали до изводите си, обективирани в заключението на
експертизата, като вещото лице вещото лице Д., посочва, че подсъдимият А.
не се води на диспансерен отчет и категорично заявява, че подсъдимият Я. В.
А. не е склонен към прояви на агресия, съобразно тестовите методики от
теста за измерване на агресивност, който е решен с успешно получени данни
за тестова достоверност, т.е. по „скала на лъжата“, така наречена, е с ниски
нива по всички 11 точки. Спонтанна агресия - ниско ниво. Неспособност да
задържи агресията /избухливост/ - ниско ниво, т.е. това кореспондира с тази
неспособност за удържане на агресията, че в момента, в който той е бил
провокиран, за да я изяви, той няма тази способност да я задържи. Да я
„задържи“ означава да не я прояви. При провокация може да я прояви, но не е
склонен към проява на агресия по принцип. Неумение да се обърне агресията
към някаква физическа дейност или предмет - ниско ниво отново. Анонимна
агресия - ниско ниво, т.е. касае се за една спокойна и балансирана личност,
без външни дразнители. Провокация на агресия към другите, т.е. той да
провокира - ниско ниво. Склонност към отклоняване на агресията - отново с
ниско ниво. Автоагресия - ниско ниво, това е агресия към себе си.
Ритуализация на агресията - ниско ниво, това ще рече, че, ако имаше високи
нива на агресия, би трябвало да има и ритуализация. Когато е агресивен да
прави някакви като ритуали, но той го няма. Склонност да се заразява от
агресията на другите /тълпата/, примерно на футболен мач или на масова
проява - отново ниско ниво. Удоволствие от агресия - отново ниско ниво, т.е.
той има вина след агресия, дори когато е провокиран. Разплата за агресия и
отмъстителност - отново е с ниско ниво. Уточнява, че същият има ниска е
30

степента на раздразнителност и че лицето е благоразумно, доброжелателно,
общително, има широк диапазон. Освидетелстваното лице, вещото лице сочи,
че търси най-правилната линия на поведение като цяло в своя живот и описва,
че същият има нормално психическо развитие и не страда от някакви
психични обременености. От своя страна вещото лице К., допълва относно
неговата част от заключението, че като е взел предвид резултатите от
проведеното психиатрично изследване, което дава информация за
личностновите характеристики на лицето и след проведеният от него
психиатричен преглед, също е установил, че липсват данни за психично
заболяване или някаква форма на поведенческо разстройство, съпоставяйки
тези резултати с данните по делото и анализирайки развилата се ситуация, в
която е извършил процесното си деяние. В съдебно заседание това вещо лице
посочва, че приема, че се е „получило едно натрупване на силни негативни
емоции, заредени много силни”, ..”. Получило се е количествено натрупване
на негативни емоции във времето спрямо пострадалата, като в момента на
извършване на деянието, това количествено натрупване е довело до внезапно
отказване на задръжните механизми за агресия при него. Той внезапно е
изпаднал в агресивно състояние, краткотрайно, като със сигурност е имало
количествено стеснение на съзнанието в някаква степен, но не е
невменяемост. Същият е разбирал свойството и значението към момента на
деянието на постъпката си. Свойството - да , но значението е било стеснено, и
способността да контролира действията си е била временно потисната.
Извършил съм личен психиатричен преглед на подсъдимия…”. Допълва, че
това се дължи на акумулирани във времето за продължителен период
негативни заряди спрямо пострадалата, които той е потискал в известен
период от време и към създалата се ситуация по време на деянието
задържният процес, както казах, не е сработил. Отказал е да сработи вече.
„Провокацията” според вещото просто от страна на пострадалата се
изразявала в това, че тя е продължавала със своите действия, в продължение
на предходните случки и че в процесната случка отново пострадалата
словесно го е провокирала.
На изричен въпрос досежно афекта, в разпита си вещото лице К.
посочва, че : „Силното раздразнение може да достигне до състояние на
афект. Стигнало е до степен на физиологичен афект. Стигнало е такъв
афект. При физиологичния афект лицето временно се контролира, загубва
частично контрол. Поддържам в тази част заключението си - ревност към
пострадалата. В обсъждането има едно изречение, че разбира свойството и
значението, искам да добавя, че сме пропуснали - до самия момент на
избухването и настъпването на афекта, след което има частична загуба на
спомен от негова страна за краткотрайно време, докато е извършил тия
неща. Което значи секунди до минути е бил в състояние на физиологичен
афект….” на допълнителни въпроси, вещото лице посочва, че : „..Със
сигурност лицето не е имало предварително намерение да й взема тези вещи.
То е в резултат на афектното състояние, което описахме. Действието, че
лицето е изхвърлило вещите в река потвърждава казаното от нас, че не е
имало цел за имотна облага, а, че е свързано със силното раздразнение,
довело до физиологичен афект в резултат на силна ревност и обида..”. Така
изготвеното в хода на ДП, заключение по СППЕ е било прието от съда с
мотивирано определение, обявено на страните по делото в с.з., тъй-като
обвинението е имало обструкции по заключението и искане на тройна СППЕ
по делото, като съдът в последното по делото съдебно заседание,
31

аргументирано е отхвърлил това искане, като доводите си е изложил в
протоколното определение за това и не счита за нужно да ги преповтаря и
понастоящем. Съдът напълно кредитира заключението на тези вещи лица в
неговата цялост, както и разясненията, дадени от същите в съдебно заседание,
като счита, че от заключението на експертизата безспорно се установява, че
подсъдимият А., е лице нестрадащо от каквото и да било психическо
заболяване, а напротив, същият е човек, с нормална психика и ниска скала на
агресия, със склонност да живее съобразно общоприетите норми на поведение
в обществото, както и да изглежда „социално желан”, като процесното
деяние, последният е извършил в състояние на обхванатост на психиката му
от силни емоции, негативни такива на гняв, обида, ревност, натрупани във
времето и дали отпор при процесната случка, като съдът приема и защитения
обосновано и в съдебно заседание извод на вещите лица, че подсъдимият при
извършване на деянието макар и вменеям, е бил в състояние на труден и
занижен контрол на емоциите, и при настъпил в даден момент и
физиологичен афект, при реализиране на престъплението, който обаче е бил
краткотраен и бързо е отшумял, но същият има значение при
индивидуализацията на наказанието.
Съдът дава вяра и на изготвената и приета по делото видео-
техническа експертиза от вещото лице Е. Ц. К., експерт в НТЛ при ОДМВР-
Перник, находяща се на страници от 48 до 63 от досъдебното производство,
макар и същата на е на солиден обем от страници по делото, то не дава
категоричен отговор за идентификация, като в заключението е записано, че
лицата, които се наблюдават на записите, не са годни за идентификация,
поради лошото качество и резолюция на записите, както и поради
осветеността - късната част на денонощието, в която няма добра осветеност.
Вещото лице, разпитано в съдебно заседание сочи, че е извадил и
обективирал в заключението си, в констативната част, най-добрите кадри
като качество и визуално същите не са довели до идентификация на
конкретни лица. Отговорил е на поставените въпроси, но не е могъл да
определи лицата, които е забелязал на кадрите и затова ги е номерирал, като
поддържа представеното писмено заключение. Съдът намира, че макар и
същото да не дава категоричен отговор на поставените въпроси, то следва да
се кредитира, като вещото лице, в рамките на компетентността си, съотнесена
към качеството на обследвания материал по СВТЕ е дал отговор на задачите,
доколкото това е било възможно. Още повече, следва да се посочи, че
изследваният диск, обект на експертното заключение е бил възпроизведен от
съда, по искане на страните и същите са наблюдавали непосредствено
видеозаписа- два броя на диска и непосредствено са можели да преценят
присъствалите лица, като нето едно от тях и не оспорва, че е било на мястото
на деянието, а съдът от своя страна намира, че от така извършения оглед на
ВД се потвърждават вече изведените на база останалия събран по делото
доказателствен материал изводи.
Следва да се посочи, на следващо място, че макар и подсъдимият да
не е дал обяснения в хода на ДП, то в хода на съдебното заседание по делото
подсъдимият дава обяснение по обвинението, както съдът кредитира същите,
само частично, досежно вече по –гореизложеното, а именно- относно
изнесеното от подсъдимия за тригодишната му връзка с пострадалата и
фактическото съжителство със същата, както и за комплицираността и
конфликтността, съпътствала това съжителство, както и относно един друг
ключов момент по делото, а именно, че подсъдимият е работил през цялото
32

време, за разлика от пострадалата й е издържал същата по време на
съвместното им живеене, което пък от своя страна прави достоверна до
голяма степен тезата, че именно той й е закупил процесния телефон, който е
предмет на обвинението /още повече, че видно от СИЕ по делото, същият е
модел 2019 г, когато двамата са живеели заедно, и едва ли й е купил телефон
втора употреба, като и фактът, че подсъдимият сочи, че е закупил и
процесната чанта за сумата от 26 лева и откъде я е закупил, което пък
съответства на стойността дадена от вещото лице на тази вещ в експертизата-
20 лева с овехтяването, но при положение, че същият ги е подарил на
пострадалата, те вече са били нейна собственост и това не декриминализира
деянието му/, като съдът приема, че заявеното от подсъдимия за негативните
емоции, които пострадалата го е карала често да изпитва по време на
съжителството им също е достоверно и съответно и на заключението на
СППЕ, като относно мотива за отнемане на вещите, действително налагащата
се теза е, на база целия доказателствен материал по делото, че подсъдимият е
искал телефонът й, и то защото е искал да види „чатовете с други мъже
вътре”, за което свидетелства и последстващото му поведение, че след
отнемането, се е разпоредил с него, хвърляйки го в реката, заедно с другите
вещи в чантата, на който вероятно в емоционалното състояние, в което се е
намирал, не е обърнал и внимание, а просто „искал да се оттърве от тях”, за
да не ги занесе вкъщи и да не ги намери и полицията впоследствие, за което
свидетелства и че същият непосредствено след задържането му от органите
на полицията ги е завел на мястото, където е хвърлил в река ****, вещите, но
същите не са били открити. Тоест може да се приеме, че подсъдимият е имал
и в досъдебната, и в съдебната фаза по делото едно изрядно процесуално
поведение, което следва да се отчете впоследствие при определяне на
размера, вида и самата индивидуализация на наказанието което следва да му
се наложи. Не може да остане без внимание и още едно обстоятелство по
делото, което подсъдимият заявява пред съдебния състав, а именно че
предходното му условно осъждане за повреждане на чужда движима вещ и за
нанесена средна телесна повреда, за което прокурорът така силно акцентира,
че е все още в изпитателният срок /изтичащ февр.2023г./, че и това си
престъпно деяние, подсъдимият сочи, че е следствие на провокирана ревност
от страна на пострадалата, която си е пишела с пострадалия от това деяние
негов приятел, на който същият е помагал в работата му. Следва да се приеме,
че така заявените факти, място, начин на развитие на тази ситуация, описани
от подсъдимия, съответстват и на данните от справката за съдимост на същия
и бюлетина към нея, поради което и съдът ги приема за до голяма степен
достоверни, поради което е не споделя становището на свидетелите на
защитата, че изначално се касаело за една агресивна личност, което
противоречи и на заключението по СППЕ, а по-скоро, че се касае за един
нормален човек, който при натрупани тягостни чувства от предателство на
любовта, която е изпитвал към пострадалата, неоценяване на грижите, които е
полагал за нея, несподеляне от нейна страна своевременно, че има две деца от
съпруга си, с когото са разделени, общуването под неопределена форма с
други мъже, и лъжите и провокациите, на които е бил подложен от същата, са
довели както до акумулирането на негативните чувства, избухвали във
физическа разправа на процесната дата, така и на състоянието, в което е бил,
което по данни на вещите лица отново е провокирано от поведението на
пострадалата. Поради изложеното и съдът приема, че в голямата си част,
посочена по –горе обясненията на подсъдимия са достоверни и могат да
33

служат като допълнение към събрания и анализиран дотук доказателствен
материал по делото. На друга плоскост обаче , съдът приема, че стоят
обясненията му, а именно като средство за защита в частта, с която същият
заявява пълна липса на спомен за случилото се от момента на физическото
посегателства спрямо пострадалата и нанесените удари по същата в и извън
автомобила, от който същият я е измъкнал силово. В тази им част съдът
намира, че следва да даде вяра на заключението на вещите лица по СППЕ и
посочи, че действително подсъдимият макар и да е бил в състояние на афект
по време на деянието, то това не е продължило, толкова колкото последният
твърди, а именно, че е осъзнал, че е взел чантата на пострадалата, едва като я
е забелязал на седалката до себе си на път за селото. На този извод, сочи и
поведението на подсъдимия след това- опитал се е да отключи телефона,
който е извадил от чанта и след като не е успял, се е разпоредил с отнетите
вещи хвърляйки ги в реката. Поради което и в тази им част, съдът не им дава
вяра, а се уповава на останалия събран по делото доказателствен материал за
това обстоятелство.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Съгласно
Чл. 304. Съдът признава подсъдимия за невинен, когато не се установи, че
деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от
него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление.
По делото, подсъдимият е бил предаден на съд за престъпление по
чл.198, ал.1 от НК- а именно грабеж. Тук следва да се посочат, някои основни
характеристики на това престъпление, а именно:
От обективна страна, изпълнителното деяние на грабежа по ал. 1 го
характеризира като типично съставно престъпление. То включва два
разнородни, функционално свързани акта, които поотделно са също
престъпни – включва принудата по чл. 143 НК, която е улесняваща
другия акт, както и обективните и субективни елементи на кражбата по
чл. 194 – 197 НК. Те са взаимно свързани и се осъществяват въз основа на
едно решение, като са насочени към една и съща цел. По принцип грабежът
представлява престъпление, което се характеризира с усложнения в
изпълнителната дейност. Като съставно престъпление той включва две
прояви, всяка от които сама по себе си осъществява състав на престъпление
(принуда и кражба), но които дадени в определена обективна и субективна
връзка придобиват своеобразна самостойност и се явяват едно сложно
престъпление.
Поради това, предмет на грабежа от една страна е чужда движима
вещ, която следва да има някаква оценима в пари стойност, като е без
значение дали пострадалият упражнява фактическа власт върху нея в
качеството си на собственик или на държател. Предмет на посегателство е
също така и личността на пострадалия собственик, владелец или държател на
отнетото имущество. Двата акта на изпълнителното деяние могат да бъдат
осъществени само чрез действие.При грабежа по ал. 1 отнемането се
предшества или съпътства от упражняване на принуда – физическо или
психическо насилие, които са средство, метод, начин за отнемане на вещта и
за преодоляване на реалната или предполагаема съпротива на пострадалия.
34

При това, съгласно Р. 31-91-ВК грабеж има не само когато деецът преодолява
действителната съпротива на жертвата, но и тогава, когато чрез упражненото
насилие изключва въобще възможността за такава съпротива. Използваната
при грабежа принуда се насочва към владелеца на движимата вещ – предмет
на престъпление, тя може да бъде физическа, като да води по пречупване на
волята на пострадалия и до проявяване на пасивност от негова страна,
както и да доведе до елиминиране на съпротивата му. Важен е не видът на
принудата, а нейната насоченост – трябва да води към занижаване на
физическата защита на вещта. Принудата може да е физическа или
психическа – да се изрази в употреба на сила и/или на заплашване.Употребата
на физическа сила представлява упражняване на физическо въздействие
върху пострадалия, като в съдебната практика се приема, че при грабеж
насилието може да представлява както физическо въздействие върху
владелеца, така и употреба на сила, насочена към прекъсване фактическото
държане на вещта от нейния владелец. Така, в Р. 390-95-II се сочи, че за
прекратяване на съществуващото владение не е било достатъчно деецът да
вземе вещите, а извършването му е наложило принудителното преодоляване
на връзката на пострадалия с тези вещи и съответно и на съпротивата му –
откъснати дръжки на чанта /хипотезата тук въобще не е такава и не такава е
била насочеността на действията на подсъдимия/. В същия смисъл е и Р. 436-
96-II, съгласно което употребата на сила като обективен признак на
престъплението "грабеж" означава, деецът да упражни върху друго лице
такова физическо въздействие, което е насочено към преодоляване на
реалната му съпротива с цел запазване владеенето върху предмета на
посегателство или най-малко към предотвратяване на възможностите му за
такава съпротива. За да бъде осъществен основният състав по ал. 1 е
необходимо физическото насилие да не се е изразило в причиняване на
средна или тежка телесна повреда или на смърт на дееца – в този случай, вече
ще е налице квалифициращ признак по чл. 199, ал. 1 или ал. 2 НК, като в
случая на пострадалата е причинена лека телесна повреда и именно това е
било деянието на подсъдимия, което самостоятелно е извършено, а не е
функционално свързано с отнемането на чантата, развило се впоследствие.
Гореописаната функционална връзка между двата акта напълно отсъства в
случая и не може въобще да се сподели тезата на прокурора за „грабеж”.
Побоят на пострадалата, безспорно установено по делото, че е нанесен от
подсъдимият, не е бил насочен към сломяване на съпротивата й за отнемане
на вещите. Напротив, насочеността си подсъдимият е адресирал именно към
телесната неприкосновеност на пострадалата, а не към сломяване на
съпротивата, чрез нанесените удари, за да и отнеме чантата, както прокурорът
е приел в обвинителния акт и поддържа по делото. Тази теза както на
държавното, така и на частното обвинение напълно се компроментира по
делото от цялата събрана по същото доказателствена съвкупност. Нещо
повече, освен че нанася на подсъдимата в посоченото вече по-горе
емоционално състояние, лека телесна повреда /видно от СМЕ, която пък
съгласно -Особена разпоредба чл. 161. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп.,
бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 50 от 1995 г., бр. 21 от 2000 г., предишен текст на
чл. 161, бр. 92 от 2002 г., изм., бр. 26 от 2004 г., бр. 16 от 2019 г.) За лека
телесна повреда по чл. 130 и чл. 131, ал. 1, точки 3 – 5, за лека и средна
телесна повреда по чл. 132, за престъпленията по чл. 144, ал. 1, чл.
145, 146 – 148а, както и за телесна повреда по чл. 132, 133 и 134, причинена
на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, наказателното преследване
35

се възбужда по тъжба на пострадалия., се преследва по реда на частното
обвинение и по друг ред/, то не може да се сподели тезата че е налице грабеж
в нито един аспект от поддържания от обвинението. Напротив, двата акта не
само не са функционално свързани, ами не са и по никакъв начин подчинени
един на друг- ясно се очертава по делото, че подсъдимият просто е нанесъл
процесните удари на пострадалата, мотивира от силно обладалите го
негативни чувства на гняв, обида, ревност, а не за да и отнеме вещите, и в
частност телефонът, който спокойно по време на неколкоминутния им
разговор „с равен тон” е поискал да й даде, но същата е отказала, и тогава се е
стигнало до деянието, насочено към нея и нецелящо отнемане на вещите, като
едва след повалянето и на земята и ударите, които са и нанесени до колата,
подсъдимият при условията на внезапен умисъл, отнема процесните вещи –
чантата, и находящите се в нея описани по-горе вещи, и се отдалечава от
местопроизшествието, като интересен е моментът на отнемането на
владението на вещите, без съгласието на пострадалата, а именно същата в
последното по делото съдебно заседание посочва, че за секунди и е
„причелняло”, като няма данни да е изпадала в безсъзнание и тогава именно
може да „се е отпуснала ” /в частност захвата на чантата/ и подсъдимият да я е
„дръпнал и да е избягал с нея в посока на Руския битак”. Тоест при тази
установена фактическа обстановка по делото, се установява еднозначно, че
между двата акта, съставляващи изпълнителното деяние на грабежа,
съществуваща типичната за съставните престъпления функционална връзка я
няма в случая. Използваната принуда, независимо в коя от нейните проявни
форми, е винаги средство, начин за осъществяване на отнемането, като тук
това не е така, а и отделно обвинение за принуда няма. Освен това като
типично съставно престъпление, що се отнася до неговото изпълнително
деяние то грабежът включва в себе си два функционално свързани акта, всеки
от които представлява едно самостоятелно престъпление- принуда и кражба.
Първият е принудата, квалифицирана като престъпление по чл. 143 НК, но
такова обвинение отсъства по делото. Вторият е кражбата, при която се
отнема чужда движими вещ от владението на другиго с намерение тя да бъде
присвоена, която именно хипотеза съдът намира, че е налице в случая, но в
хипотезата не на основание състав на това престъпление по чл.194, ал.1 НК, а
на привилегирования такъв на чл.194, ал. НК-маловажен случай /за което
съдът по –долу ще изложи допълни съображения/. Само в допълнение следва
да се посочи и релевантна съдебна практика, поддържаща и потвърждаваща
извода на настоящия съдебен състав в случая, а именно че е налице не
престъплението грабеж, а кражба в маловажен случай /в настоящата хипотеза/
и друго престъпление, евентуално такова което се преследва по реда на
частното обвинение- лека телесна повреда е обективирано в РЕШЕНИЕ№ 17
от 13 февруари 2018 г. на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, по касационно
наказателно дело № 1218 по описа за 2017 г., където при сходна хипотеза
откъм правни изводи, е посочено следно: „При тези факти (съответни в
пълна степен на събраните в досъдебното производство доказателства)
дадената от прокурора и безкритично възприета от съдилищата
наказателно-правна оценка на извършеното от подсъдимия отнемане на
дамската чанта на свид. К., с намиралите се в нея вещи, е
незаконосъобразна.Несъмнено е, че изпълнителното деяние на грабежа
включва два акта: упражняване на принуда - физическа и/или психическа и
отнемане на движими вещи. Несъмнено е и това, че в случая са налице и
36

двата акта – упражнено е физическо насилие над пострадалата (прераснало
в причиняване на средна телесна повреда) и от владението й са отнети
вещи. Неоспоримо е и това, че упражнената принуда фактически е улеснила
отнемането на вещите, като вследствие на нея пострадалата е изпаднала в
безсъзнателно състояние, което я е лишило от възможност да реагира
срещу действията на подсъдимия по отношение на дамската й чанта.
Всичко това обаче не е достатъчно, за да се квалифицира извършеното
като грабеж. Необходимо е двата акта - принудата и отнемането да са
функционално свързани, като принудата трябва да е подчинена на
отнемането, да служи като способ, улесняващ реализирането му, т.е.
трябва да сломява налична съпротива на пострадалия срещу лишаването
му от съответните вещи или да елиминира възможно такова
противопоставяне от негова страна. Поради това отнемането трябва да
съпътства упражняването на принудата или непосредствено да я следва.
За да се установи дали всичко това е налице в конкретния случай, трябва
точно да бъде изследвана фактическата обстановка, при която всеки от
двата акта е реализиран. Въззивният съд е приел, че „във времево
отношение използваната от подсъдимия принуда не се е ограничила само до
извършване на блудствени действия с пострадалата, а едновременно с това
е послужила и за отнемане на вещите“. Тази мисловна логика не съвпада с
логиката на фактите…Цитираният извод е направен след като въззивният
съд е мултиплицирал допуснато от първата инстанция при формиране на
изводите по фактите, като е приел, че след изпадането на пострадалата в
безсъзнание подсъдимият е свалил чорапогащника и бельото й, а след това
взел и дамската й чанта…. Няма съмнение, че той е признал отнемането на
дамската чанта, но какъв е бил точния обем на действията му, извършени
след изпадането на пострадалата в безсъзнание и в каква последователност
са били реализирани те…Касае се за нарушаване на основните правила за
формиране на вътрешното убеждение на съда, което не може да почива на
вероятности... В случая интерпретирайки фактите по обвинението за
времето на отнемане на дамската чанта спрямо упражненото над К.
насилие, въззивният съд е приел, че „… приложената от подсъдимия принуда
във времево отношение не се е ограничила само до извършване на блудствени
действия с пострадалата, а едновременно е послужила и за отнемане на
чантата й … принудата не може да се разграничи във времево отношение
между двете престъпни деяния, не се прекъсва и изначално употребена, е
послужила както за извършване на блудствените действия, така и за
отнемането на чантата.“ Тези изводи са произволни. Установените и
описани от прокурора факти не обосновават съществуването на нужната
функционална свързаност между двата акта - принудата и отнемането,
като сочат, че побоя е бил подчинен не с идея на подсъдимия за отнемане на
вещи от владението на К., а представлява реакция срещу нейния отказ да
откликне на желанието му за интимност и активното й противопоставяне
на предприетите от него блудствени действия с нея. Отнемането на
вещите не само не е съпътствало принудата, както е приел въззивния съд.
Съобразно с достъпните доказателства, упражняването й е ясно
отграничено във времето спрямо блудствените действия и отнемането на
дамската чанта. Невярно е и заключението на въззивния съд, че връзката
между принудата и действията по отнемане на вещите не се прекъсва…
При това положение всеки извод, че не е нарушено единството на двете
деяния, изпълващи състава на грабежа, в случая се явява произволен, основан
37

не на установените факти, а на недопустими за наказателния процес
интуитивни догадки. На следващо място, правната квалификация на
деянието се обуславя не само от обективните действия на подсъдимия,
както неправилно е приел въззивния съд, а и от субективното негово
отношение към целения с упражняваната принуда престъпен резултат.
Изискването за установяване на истината е важимо за всички елементи от
състава на престъплението - както за обективните негови свойства, така
също и за субективната му страна. Поради това изследването на въпроса за
волята на подсъдимия и за мотивацията на престъпното му поведение
изисква ниво на точност, съответно на пълнотата и точността при
установяването на обективната страна престъпния акт. При грабежа
принудата трябва не само обективно да създава благоприятни условия за
отнемането на вещи. Тази нейна роля трябва да е отразена в съзнанието
на дееца към момента на предприемането или в процеса на
упражняването й – той трябва да съзнава, че чрез нея улеснява
отнемането на вещи, към което се стреми в този именно, а не в по-късен
момент. Ако това не е така, т.е. ако принудата е упражнена с друга цел,
а не за отнемане на вещи, не би бил налице грабеж, а реална съвкупност
на кражба и друго престъпление – било то телесна повреда,
престъпление срещу половата неприкосновеност и пр. В случая няма
факти, които да сочат умисъл на подсъдимия, обединяващ двата акта –
принудата и кражбата на вещи... Напълно произволен на фона на
установените по делото факти е извода на въззивния съд (подкрепящ по
същество приетото и от първостепенния съд), че подсъдимият, целейки
отнемането на дамската чанта на свид. К. е нанесъл серията от удари по
лицето и тялото й… умисълът на подсъдимия в процеса по нанасяне на
побой над пострадалата е бил ориентиран единствено към сломяване на
противопоставянето й на блудствените му действия. Последващото му
намерение за отнемане на дамската й чанта остава извън първоначалните
му намерения и тези, с които той е започнал и е нанесъл побоя над нея…”/.
Настоящият съдебен състав напълно споделя изложеното в цитираното
решение на ВКС, намиращо израз и в множество други решения на
Върховната съдебна инстанция / Решение № 179 от 15.05.2015 г. на ВКС по
н. д. № 390/2015 г., III н. о., НК, докладчик председателят Цветинка
Пашкунова Решение № 17 от 13.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1218/2017 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Милена Панева-Изпълнителното деяние
на грабежа включва два акта: упражняване на принуда - физическа и/или
психическа и отнемане на движими вещи. Необходимо е двата акта -
принудата и отнемането да са функционално свързани, като принудата
трябва да е подчинена на отнемането, да служи като способ, улесняващ
реализирането му, т. е. трябва да сломява налична съпротива на
пострадалия срещу лишаването му от съответните вещи или да елиминира
възможно такова противопоставяне от негова страна. Отнемането
трябва да съпътства упражняването на принудата или непосредствено да я
следва.Правната квалификация на деянието грабеж се обуславя не само
от обективните действия на подсъдимия, а и от субективното негово
отношение към целения с упражняваната принуда престъпен резултат.
Изискването за установяване на истината е важимо за всички елементи
от състава на престъплението - както за обективните негови свойства,
така също и за субективната му страна. Изследването на въпроса за
волята на подсъдимия и за мотивацията на престъпното му поведение
38

изисква ниво на точност, съответно на пълнотата и точността при
установяването на обективната страна престъпния акт. При грабежа
принудата трябва не само обективно да създава благоприятни условия за
отнемането на вещи. Тази нейна роля трябва да е отразена в съзнанието
на дееца към момента на предприемането или в процеса на
упражняването й - той трябва да съзнава, че чрез нея улеснява
отнемането на вещи, към което се стреми в този именно, а не в по-късен
момент. Ако това не е така, т. е., ако принудата е упражнена с друга
цел, а не за отнемане на вещи, не би бил налице грабеж, а реална
съвкупност на кражба и друго престъпление - било то телесна повреда,
престъпление срещу половата неприкосновеност и пр.
Настоящият съдебен състав, намира, че видно от всичко дотук
изложено, то по делото безспорно се установява, че е налице именно
процесната хипотеза, визирана и в цитираните съдебни решения, като по
никакъв начин и в нито един момент, поведението на подсъдимия А., не би
могло да се квалифицира като грабеж, като поведението на подсъдимия, както
съдът многократно подчерта е имало строго личен мотив- провокираните и
отключени от поведението на пострадалата във времето негативни чувства у
подсъдимия, довели до нанасянето на побоя, субсумиращ се под хипотезата
на лека телесна повреда, преследвана по частноправен ред, а не в настоящото
производство и деянието, свързано с отнемата на чантата, и вещите в същата,
което освен като кражба, не би могло да се квалифицира по друг начин, видно
и от всичко дотук изложено и то възникнала и извършена освен в афектно
състояние и при внезапен умисъл, като форма на вината. Същата обаче съдът
намира, че е в хипотеза на „маловажен” случай, отново съобразявайки
конкретните факти по делото, обществената опасност на деянието и на дееца
и водещ се и от установената практика на ВКС, кога се приема, че е налице
кражба при маловажен случай. Така в Решение № 204 от 16.07.2013 г. на
ВКС по н. д. № 579/2013 г., III н. о., НК, е посочено, че –„Маловажен случай е
този, при който с оглед всички обстоятелства по делото, свързани с
деянието и дееца, извършеното престъпление е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на
основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществената опасност и моралната
укоримост на извършеното.”, така също и Решение № 6 от 2.02.2015 г. на
ВКС по н. д. № 1742/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета
Данова и в Решение № 139 от 5.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 342/2017 г., II н.
о., НК, докладчик съдията Жанина Начева.
Съдът намира, че с поведението си подсъдимият е осъществил
деянието кражба при маловажен случай, поради което и с присъдата си по
делото съдът постанови, че ПРИЗНАВА подсъдимия Я. В. А.: роден на
****** в гр. П., ****, **** ***, с постоянен и настоящ адрес в ********,
****** , ******, ******, с ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВЕН по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, а именно в
това, че на 28.04.2021 г. гр. Перник, е отнел чужди движими вещи /Дамска
чанта, съдържаща портфейл, мобилен телефон, дистанционно управление,
връзка с 4 бр. ключове, електронна цигара и сумата от 225 лв. / на обща
39

стойност 397,00лв. / триста деветдесет и седем лв./ от владението на И. К. Й.,
ЕГН: **********, без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила /нанесъл на Й. удари с ръце и крака,
измъкнал тялото й от автомобила и издърпал вещите от ръката й/, като на
основание чл.304 от НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото му
обвинение, КАТО ПРИЗНАВА подсъдимия Я. В. А.: роден на ****** в гр. П.,
****, **** ***, с постоянен и настоящ адрес в ********, ****** , ******,
******, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.04.2021 г. гр.
Перник, е отнел чужди движими вещи /Дамска чанта, съдържаща портфейл,
мобилен телефон, дистанционно управление, връзка с 4 бр. ключове,
електронна цигара и сумата от 225 лв. / на обща стойност 397,00лв. / триста
деветдесет и седем лв./ от владението на И. К. Й., ЕГН: **********, без нейно
съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява маловажен случай - престъпление по чл.194, ал.3, вр.ал.1 от НК.
Съдът подробно изложи, защо приема, че деянието, което е
извършено от подсъдимия не е грабеж, но досежно приемането, че същото
следва да се квалифицира като кражба при маловажен случай, съдът намира,
че следва да посочи следното: на първо място, основният състав на кражбата,
е формулиран в чл. 194, ал.1 НК. Субект на кражба по основния състав може
да бъде всяко наказателно отговорно лице, което обаче не е изключителен
собственик на вещта, т. е. тя не принадлежи изключително и изцяло на него
(съобразно чл. 194, ал. 2 НК, кражба има и когато част от вещта принадлежи
на дееца, но друга част не принадлежи и тя, непринадлежащата му част
единствено може да бъде годен предмет на кражба), като тук тази хипотеза не
е приложима макар и индикативно находки да сочи защитата в тази насока,
тъй-като дори и да се приеме, че процесният телефон и чанта са били
закупени от подсъдимия и подарени на пострадалата /за което и изрични
писмени доказателства по делото няма/, то същите вече са били нейна
собственост и в нейно владение, и именно оттам ги е отнел подсъдимият.
Тоест той преди деянието си не е упражнявал фактическа власт върху
вещите, а след същото е установил такава, като без значение е в темпорален
диапазон колко дълго е била установена тя, като трайна се приема, че е тогава
когато същият е имал възможност да се разпореди с вещите и именно това е
сторил и подсъдимият, като ги е изхвърлил в реката, тоест своителното
намерение се извежда именно от последвалото разпореждане с вещите като
със свои, макар и то да се изразява в изхвърлянето им /това не влияе на
съставомерността на деянието дали ги е изхвърлил, дали ги е продал, или ги и
подарил/- извършеното от него от обектива и субективна страна се субсумира
под състава на престъплението – кражба.
От обективна страна предмет на престъплението може да бъде само
чужда движима вещ, която има определена стойност /затова и здравната
книжка и личната карта са били извадени от предметите, описани в
обвинението/. Съгласно ППВС № 6/71 год. предмет на кражбата може да бъде
обществена или лична движима вещ, която има определена парична,
художествена, историческа и друга стойност. За да бъде предмет на кражба,
движимата вещ трябва да разкрива и допълнителни особености. Движимата
вещ трябва да е чужда, като е достатъчно някаква нейна част да не
принадлежи на дееца. За да бъде предмет на кражба, движимата вещ трябва
да се намира в нечие владение – във фактическа власт на конкретен правен
субект, като е без значение основанието, на което вещта се намира във
фактическа власт на този субект.Владението на собственика се прекратява,
40

когато се създаде трайна обективна невъзможност за владелеца да упражнява
фактическата си власт върху вещта, в Р. 261-76-I е отразено, че предмет на
кражба са стоките и материалите в онова състояние, в каквото се 10 намират
към момента, в който деецът посяга върху тях, за да ги свои в свой личен
интерес, като всеки един от тези елементи от състава на престъплението е
налице- след като пострадалата е изпаднала в няколко секундно
причерняване, вследствие на побоя нанесен и от подсъдимият, същият при
възникнал внезапен умисъл, възползвайки се и от състоянието в което е тя и
под емоционалното състояние, в което се е намирал и той, е „дръпнал”
чантата в ръката й, като същата е отслабила в този момент и захвата си към
нея, и той е имал възможност да прекъсне нейната фактическа власт и да
установи своя такава, като еднозначна е съдебната практика по въпроса, че
при краденето на такива предмети- куфари, чанти и пр., умисълът обхваща и
всички вещи вътре, в случая не само телефона, а и останалите установени по
делото за находящи се в чантата, собствени на пострадалата вещи, отнети й
без нейно съгласие / виж ППВС 6-71 и Р. 116-03-ІІ, където даже е прието, че
чуждата движима вещ, предмет на кражба, може да бъде отнета и от
несобственика й, стига да упражнява фактическата власт върху нея в момента
на отнемането й, т. е. ще е налице кражба и когато вещта е отнета от
държателя и без значение какво е основанието за упражняване на фактическа
власт върху предмета на посегателство. Предмет на кражбата по основния
състав на чл. 194, ал. 1 НК е чужда движима вещ, без оглед на това кой е
нейният конкретен собственик. Затова "другиго" по смисъла на закона може
да бъде всяко лице, освен собственика, което упражнява фактическа власт
върху вещите към момента на осъществяване на изпълнителното деяние/.
Видно от приетата по делото СИЕ, е било остойностена и стойността
на отнетото имущество Видно от извършената по делото съдебно-оценителна
експертиза, общата стойност на отнетите от него движими вещи е 397.00 лв.,
като дамската чанта е на стойност 8.00 лв., кожен портфейл- 4.00лв., мобилен
телефон- 140.00 лв., чип за достъп- 6.00лв., 4 бр. секретни ключове- 12.00лв.,
електронна цигара- 2 лв. и сумата от 225.00 лв. Тук следва само да се посочи,
че действително по експертизата са били оценени също и здравна книжка и
лична карта, но същите са останали извън пределите на обвинението, като
вещи извън стоковия оборот и вещи без оценима стойност, поради което и
макар и в СИЕ да е посочено, че сумата е общо 430 лева-дамска чанта
(кожена)ст/ст. в ново състояние- 20.00лв. - 60 % овехтяване-8.00лв.портфейл
кожен;ст/ст. в ново състояние - 10.00лв. - 60 % овехтяване-4.00лв., телефон
мобилен „Samsung“, модел „А20Е“;модел - м.04.2019г., година на въвеждане
в експлоатация - 2019г.;оперативна система - Android 9.0 (Pie); One UI, корпус
- стъклен преден панел, пластмасово тяло, екран - 5.8” инча, площ екран - 82.6
2
см, резолюция - 720 х 1560 рх;, параметри:размери: 147.4 X 69.7 X 8.4 мм;
тегло -141 гр.; мрежа - GSM / HSPA / LTE дълбочина цветове -16М;
светкавица - LED;задна камера (основна) -13 МР, двойна камера; предна
камера(селфи) - 8 МР, единична камера; процесор - 8 ядрен (2x1.6 GHz
Cortex-A73; капацитет на батерията - 3 000 mAh.; вътрешна памет - 32 GB, 3
GB RAM; външна карта памет - microSD, до 1 ТВ;НВС на актива: 350.00лв. -
60 % овехтяване-140 лева, чип за достъп - дистанционно управление тип
RFID (COT)- 6 лева, лична карта 18 лева, здравна книжка, ключове - 4 бр. х
3.00лв. (ст/ст. за 1бр.) 15 , цигара електроннаст/ст. в ново състояние -11.00лв.-
80% овехтяване 12 лв, пари (банкноти) 225 лв.Обща стойност на движимите
вещи:MP3 за месец април 2021г.430.00лв.: 650лв.(МРЗ) = 0.66 пъти MP3, като
41

видно от изложеното като от същите се извадят сумите за документите, се
получава именно, сумата от 397 лева, посочена в обвинителния акт по делото
и предмет на обвинението. Тоест и тази съществена характеристика на
предмета на кражбата за да годен предмет на кражба движимата вещ трябва
да има определена стойност, изчислима в пари е установена безспорно по
делото.
В случай, че в обема на обвинението са включени вещи без
стойност, за тяхното отнемане деецът следва да бъде оправдан, като случаят
не е такъв, тъй като тези вещи в случая прокурорът не е включил в предмета
на обвинението.
Както съдът посочи, по делото се установи и че подсъдимият А. е
реализирал изпълнителното деяние на това престъпление като се изразява в
отнемане, т. е. прекъсване фактическата власт на лицето, което упражнява
същата върху инкриминираната вещ и установяване на своя фактическа власт.
То се осъществява само чрез действие. Двата акта – на прекъсване на
фактическата власт и установяване на своя такава от страна на дееца, могат да
бъдат осъществени едновременно, но в теорията се приема, че е възможно да
съществува известен период от време между тях – напр. като вземе вещта и я
остави в превозно средство и едва в по–късен момент се разпореди с нея,
както е и в процесната хипотеза, като подсъдимият е оставил чантата на
седалката до себе си в автомобила и след кратък период от време до
достигането му от гр. Перник до с. П., общ. Радомир, след като е установил,
че не може да отключи телефона на пострадалата, е изхвърлил вещите в река
****. Престъплението е резултатно и резултатът е именно промяната във
фактическата власт върху предмета на престъплението. В т. 4 на ППВС 6-71 е
прието, че кражбата следва да се счита завършена, когато деецът прекъсне
досегашното владение върху вещта и установи свое владение. Не е
необходимо да е установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да
укрие вещта, да се е разпоредил със същата като със своя или да е обезпечил
някаква полза от отнемането й. Тоест деянието в случая е напълно
съставомерно, като подсъдимият даже се е и разпоредил с вещите като със
свои- изхвърляйки ги в реката. / Р. 190- 78-I ВС е посочил, че присвоителните
престъпления против собствеността завършват когато деецът има реална
възможност да се разпорежда с вещите и да ги ползва за свои нужди..”/.
На последно място елемент от обективната страна на
престъплението по чл. 194 и сл. НК е и отсъствието на съгласие от страна на
собственика или държателя за отнемане на вещта, което в случая също
безспорно се установи по делото, като от самото начало на комуникацията
помежду им пострадалата И. е отказвала да даде телефона си на подсъдимия,
което впоследствие е довело и до отнемането на цялата й чанта, в която
последният се е намирал.
От субективна страна кражбата може да бъде извършена само при
пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че отнема от владението на другиго
чужда движима вещ и установява върху нея своя фактическа власт, както и
това, че действа без съгласието на държателя на вещта. В случая, съдът
приема и че е налице и субективната страна на деянието, като умисъл за
кражба е възникнал впоследствие като внезапен такъв, което е форма също
като подвид на прекия умисъл, а именно подсъдимият изначално не е имал
намерение да отнема вещи от пострадалата, като е целял изясняване на
междуличностови отношения, но впоследствие в развитието и ескалацията на
42

конфликтната ситуация и този умисъл е възникнал и същият не е бил
препятстван от това, че лицето се е намирало в даден момент в състояние на
физиологичен афект, тъй-като той е разбирал свойството на извършеното от
него деяние и е можел да ръководи постъпките си, тоест макар и със стеснена
в момента състояние на контрол, както сочат вещите лица по СППЕ, същият
все пак е действал в състояние на вменяемост, поради което и следва да носи
наказателна отговорност за извършеното от него, като афектът следва да се
отчете само при индивидуализацията на наказанието. Следва да се посочи и
че еднозначна е практиката на Върховната съдебна инстанция че -Когато
деецът отнема от владението на другиго вещ, която е предназначена за
съхраняване или пренасяне на вещи, пари или други ценности, макар и при
извършване на деянието да не знае какво е съдържанието на тази вещ, то
неговият умисъл обхваща като предмет на престъплението освен вещта и
нейното съдържание – в този смисъл е Р 20-85-II. Умисъл за кражба ще е
налице и когато деецът няма точна представа за стойността на вещта, но е
знаел или очаквал, че тя има известна стойност. Не е необходимо умисълът за
кражба да включва представата на кого точно принадлежи правото на
собственост върху отнеманото имущество. Законът изисква вещта да е само
„чужда“, т.е. достатъчно е деецът да знае, че тя не е негова. Елемент от
субективната страна на деянието е специфичното намерение за
противозаконно присвояване на вещта, което ще е налице, когато деецът
желае да си служи с вещта и я използва като своя, съобразно
предназначението й, по начина, по който това би могъл да стори
собственикът, или да се разпореди с нея /фактически или юридически/ с нея,
което и подсъдимият е сторил.
Същевременно обаче съдът приема, че с поведението си А. е
осъществил състава на престъплението по чл.194, ал.3 НК, като съгласно тази
разпоредба- В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една
година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
Съгласно ППВС 6-71 по-ниската степен на обществената опасност
следва да се определи с оглед малката стойност на предмета на кражбите, от
липсата или незначителността на вредните последици, а така също и с оглед
другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, преценени в
тяхната съвкупност и взаимна връзка. Възможно е при малка стойност на
откраднатите вещи или при незначителни вредни последици, но с оглед
личността на дееца, подбудите, начина на извършването на кражбата или
други обстоятелства, обществената опасност на престъплението да е по-
висока от обикновените случаи и поради това кражбата не се явява
маловажен случай. И обратно, в някои случаи, макар и да не липсват вредни
последици или те да са по-значителни, но с оглед на другите обстоятелства
деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност, поради което
кражбата да представлява маловажен случай. Случаят е маловажен, когато с
оглед на всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца,
извършеното престъпление представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновения случай на престъпление от съответния
вид. Размерът на засегнатото имущество не е единственият критерий, от
който следва да се изхожда, за да се определи дали случаят е маловажен или
не (Р. 64-72-ІІ, Р. 565-10-ІІІ). Преценката за това, дали деянието е маловажен
случай, се прави на база фактическите данни на конкретния казус, отнасящи
се до начина на извършване на престъплението, вида и стойността на
предмета му, на вредните му последици, данните за личността на дееца и
43

всички други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност
и морална укоримост на извършеното. Едно деяние представлява "маловажен
случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, когато степента на обществената му
опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от
съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или
поради наличие на други смекчаващи обстоятелства (Р. 19-08-ІІ).
В Р. 93-00-II ВС е допълнил, че липсата или незначителността на
вредните последици, каквото е едно от изискванията на чл. 93, т. 9 НК, за да е
налице маловажен случай, не се определя единствено от ниската стойност на
предмета на престъплението. Когато този предмет е част от обща вещ и
неговата липса прави невъзможно ползването на цялата вещ по
предназначението й са налице вредни последици и деянието не може да се
квалифицира като маловажен случай. Съгласно Р. 756-90-I обстоятелството,
че от даден обект е била извършена кражба в големи размери от други лица не
може да бъде пречка за друг подсъдим, който не е техен съучастник, кражбата
да се квалифицира като маловажен случай.
За да счете, че случаят е маловажен, съдът съобрази цял комплекс от
фактори и обстоятелства, установени по делото, като следва да се посочи, че-
Съгласно чл. 93, т. 9 НК, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Съгласно ППВС 6-71 по-ниската степен на
обществената опасност следва да се определи с оглед малката стойност на
предмета на кражбите, от липсата или незначителността на вредните
последици, а така също и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи
деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Случаят
е маловажен, когато с оглед на всички обстоятелства по делото, отнасящи се
до деянието и дееца, извършеното престъпление представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновения случай на
престъпление от съответния вид. Размерът на засегнатото имущество не е
единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се определи дали
случаят е маловажен или не (Р. 64-72-ІІ, Р. 565-10-ІІІ). Преценката за това,
дали деянието е маловажен случай, се прави на база фактическите данни на
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на престъплението,
вида и стойността на предмета му, на вредните му последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, релевантни за степента на
обществена опасност и морална укоримост на извършеното. Едно деяние
представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, когато
степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на престъпленията от съответния вид, поради липса илиезначителност
на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи
обстоятелства (Р. 19-08-ІІ). В този смисъл съдът приема, че е налице
класическа хипотеза на кражба при маловажен случай, като целият комплекс
от фактори, описан по-горе се установява по делото, а именно- подсъдимият и
пострадалата са имали тригодишно проблемно съжителство, изтъкано от
проблеми и скандални и конфликтни ситуации помежду им, инспирирани и
от характеровите особености и на двамата и видимо различните житейски
мирогледи, като във времето са се натрупали у подсъдимият силни негативни
чувства на гняв, обида, ревност от обстоятелството, че не само са се
разделили с пострадалата, но и че в неговите очи, същата е имала „отношения
44

с други мъже по време на съжителството им”, както и че според изнесеното от
него в късен момент от връзката им е разбрал, че същата има две деца от
неразтрогнатия си брак. Същевременно се доказва по делото и че
подсъдимият е бил този, който е издържал домакинството им, като през по-
голямата част от връзката им пострадалата не е работила, което прави и
достоверна тезата, че именно той и е закупил процесния телефон и чанта, като
вечерта на деянието, макар и укоримо да я е проследил, то той я е установил в
автомобил с друг мъж, независимо дали е бил и само и просто неин приятел
или не, което е засегнало е неговата чест и достойнство и същият е искал да
покаже на другият мъж, че „лъже” и него и оттам е възникнала и ситуацията с
искането на телефона на пострадалата, като последната е отказала да го даде,
развикала се и е заплашила с братята си и полицията, което е било вече
очевидно и моментът, в който подсъдимият е загубил контрол и й е посегнал,
първоначално, докато седи в автомобила на седалката до шофьора с
отворената чанта в скута си, и й е ударил юмрук в лицето, като впоследствие
я е и съборил на земята и й е удрял и ритал, до степен да й причернее и
същият в афектното си състояние да посегне към чантата й, да я вземе и да
избяга с нея и да се разпореди с вещта и съдържанието й, изхвърляйки я в
реката, когато не е могъл да отвори телефонът й. Всичко това съотнесено и
към факта, че очевидно вещите предмет на обвинението са и с ниска
стойност, като съдът приема в този смисъл и не следва да преповтаря СИЕ,
като следва да посочи, че вещите са под 0.66 от стойността на МРЗ за
периода, дори и по-малко, като се изкл остойностените от вещото лице- лична
карта и здравна книжка, което би намалило дори и тази стойност. Тоест не
може да се приеме, че така описаното деяние и при посочените обстоятелства,
довели до същото говори за висока степен на обществена опасност на
деянието и дееца, напротив, налага се точно обратният извод, за ниска степен
на обществена опасност на деянието и дееца, което е инспирирано основно от
личните усложнени взаймоотношения между подсъдимия и пострадалата към
процесния момент. Такъв извод противно и на застъпеното от обвинението не
се следва и от съдимостта на подсъдимия, който е осъждан общо три на брой
пъти, но видно от първите две, то същите нито следва да се коментират към
момента, нито да се вземат предвид /като за настъпила реабилитация по тях,
не следва да се обсъжда поради третото осъждане/, но що се отнася до
релевантното трето осъждане и това че настоящото деяние, е извършено
преди изтичане на изпитателния срок именно за това осъждане, то съдът
намира, че това не опровергава по никакъв начин извода за малозначителност
на кражбата, извършена от подсъдимия, не само поради целия горепосочен
комплекс от фактори, които обуславят този извод, но и само в допълнение
защото видно от това осъждане, то пак се е касаело очевидно за „уреждане”
на лични отношения между подсъдимия и пострадалата, и трето лице, с което
последният е влязъл в конфликт, като в обясненията си подсъдимият сочи, че
и на него е била нанесена средна телесна повреда- счупен нос, от страна на
другото лице, и той тогава е нанесъл същата телесна повреда на това лице,
поради което и тази съдимост не следва да дава превес и да определя лицето,
като такова с висока степен на обществена опасност, напротив този извод се
опровергава и от гласните и писмени доказателства събрани по делото, за
един човек, който живее и помага на семейството си да гледат животни в едно
домакинство, работлив е, след инцидента живее с друга жена на семейни
начаба и отглежда делата и й няма данни за противообществени прояви, като
очевидно този период от живота на подсъдимия, обхванат и от делото, е бил
45

един труден и мъчителен емоционален и житейски момент през който същият
е преминавал и не следва да се подхожда с прекомерна държавна репресия
която вместо да изпълни целите на чл.36 НК да превъзпита подсъдимия, по-
скоро при неправилно дозиране на същата би довела да обратен резултат.
Ето защо макар и съдът да приема, че подсъдимият е извършил
престъплението кражба, то същата е маловажна такава и именно за това
деяние го призна за виновен в присъдата си и му наложи и съответното
наказание.
В този ред на мисли: следва да се посочи, че съдът разполага с
правомощие и без изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК, да
приложи закон за същото или по-леко наказуемо престъпление, стига
подсъдимият да се е защитавал по тези факти, което безспорно е налице в
случая и именно затова съдът с присъдата си постанови, че след като
оправда подсъдимия по така повдигнатото му обвинение за грабеж, вкл в
себе си имплицитно и кражбата, го призна за виновен в това, че на 28.04.2021
г. гр. Перник, е отнел чужди движими вещи /Дамска чанта, съдържаща
портфейл, мобилен телефон, дистанционно управление, връзка с 4 бр.
ключове, електронна цигара и сумата от 225 лв. / на обща стойност 397,00лв. /
триста деветдесет и седем лв./ от владението на И. К. Й., ЕГН: **********,
без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като
деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл.194, ал.3,
вр.ал.1 от НК. Ето защо, съдът в рамките на правомощията си по чл. 301,
ал.1 и чл. 305 от НПК призна подсъдимия за виновен в извършване на по-
леко наказуемо деяние, като приложи привилегията по чл. 194, ал.3 от НК.
доколкото същото съдържа фактически обстоятелства и за това престъпление,
описани в обвинението./виж Р.53-93-I и Р. 488-02-II -В хипотезите, в които
се касае за прилагане на закон за същото, еднакво или по- леко наказуемо
престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, не е налице необходимост от изменение на обвинението по
смисъла на закона, поради което съдът може да приложи съответния
материален закон директно с присъдата, като обобщение на практиката по
въпроса виж в ТР 57-84-ОСНК Виж в подобен смисъл Р. 536-91-I, както и
по-новите Р. 259-03-III, Р. 526-03-I, Р. 16-04-I и Р. 65-06-I , Виж и Р.117-
2000-I , Виж Р. 461-86-ВК , Няма да е налице необходимост от изменение на
обвинението по чл. 287, ал. 1 НПК, когато в обстоятелствената част на
обвинителния акт се съдържат факти, които се субсумират под престъпния
състав на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. В
тези случаи съдът, следва да оправдае подсъдимият по обвинението в
обвинителния акт и да го признае за виновен за същото, еднаквото или по-
леко наказуемото престъпление. По идентичен начин, съдът може да
преквалифицира с присъдата обвинението по чл. 198 НК, в обвинение по
чл.194 НК или от чл. 195, ал. 1 в чл. 194 НК или 207 НК. (виж приложението
към раздела). Тогава когато се касае за съставни или двуактни престъпления,
не съществува съмнение, че съдът може да преквалифицира, без изменение на
обвинението, в някое от включените в сложното престъпление деяния, като
именно такава е и процесната хипотеза.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 194, ал.3 от НК, за което съдът призна
подсъдимият за виновен,законът предвижда наказание лишаване от свобода
до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева. В конкретния
46

случай, с оглед на всичко гореизложено и след като призна подсъдимия А. в
извършването на престъплението по чл. 194, ал.3, вр. ал.1 от НК и взе
предвид всички обстоятелства по чл. 54 от НК, съдът прие, че наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено при индивидуализация на наказанието
наказание пробация измежду трите предвидени такива в хипотезата на
цитираната разпоредба и то с двете задължителни пробационни мерки, за
минимално предвидения в закона срок, а именно 6 /шест/ месеца, или съдът
го осъди на наказание „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 / ШЕСТ/
МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител, или определено от него длъжностно лице два пъти седмично,
на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК;;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
/ШЕСТ / МЕСЕЦА, на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК.
За да определи вида първо на наказанието, съдът съобрази, че
предвид всичко дотук изложено, относно обществената опасност на деянието
и дееца, което не следва да се преповтаря /като е описано подробно при
приемането на хипотезата на маловажен случай/, то не е адекватно на
подсъдимия да се наложи наказание ЛОС, още повече че същото би довело до
необснована репресия спрямо него и би нанесло сериозни сътресения на вече
очевидно добре подреденият му и спокоен личен и семеен живот, в който
същият няма данни да проявява противообществени прояви, напротив, живее
в една хармонична семейна среда, работи и се грижи за семейството и
близките си. Още повече, че едно такова наказание би активирало и
изтичащото точно към месец февр. условно осъждане на подсъдимия под
номер 3 в справката му за съдимост.
Съдът не намери за адекватно в случая и другото възможно
наказание глоба от 100 до 300 лева, като намира, че тази стойност на самото
наказание е пренебрежимо малко особено в съвременните условия на живот,
и още повече, че и максимумът на това предвидено наказание би бил под
размера на отнетото имущество /397 лева/, и следователно не би изпълнил
целите на генералната и индивидуалната превенция по чл.36 НК, да се
поправи и превъзпита подсъдимия, като все пак идеята на едно наказание е
има и репресивен характер в необходимите предели. Още повече, че това
наказание не би съответствало и на извършеното деяние, все пак
пострадалата е била пребита от подсъдимия и вещите й са били отнети.
Следователно съдът намери за най-подходящо като вид
предвиденото наказание пробация, като съобрази и че същото би имало и
най- благоприятен ефект към превъзпитанието на подсъдимия, още повече, че
същият има постоянен адрес, в с. К., живее и се труди там със семейството си,
и това наказание, не би довело до прекомерно тежки последици в настоящия
живот на същия, който очевидно е правомерен и съобразно общоприетите
норми в обществото.
Съдът определи размера на това наказание, като съобрази, че не са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосноват
приложението на чл.55 НК, и определи наказанието в параметрите на чл.54
НК.
Тук съдът при конкретното отмерване на наложеното по вид и
размер наказание, следва да отчете смекчаващите и отегчаващите вината
47

обстоятелства, като отчете освен посочените по-горе такива, като
смекчаващо вината обстоятелства и следните- усложнените лични отношения
на подсъдимия с пострадалата, давността на тези негативни отношения във
времето, негативните емоции, натрупали се у подсъдимия от поведението на
пострадалата през време на съжителството им, стойността на вещите – ниска
стойност на отнетите вещи, при индиция и че част от същите са подарени от
подсъдимия на пострадалата, искане само да види написаното в телефона й за
което сочи и че впоследствие е изхвърлил и чантата и съдържанието й след
като не я отворил, че през годините се е грижел финансово за пострадалата, че
работи, помага на семейството си, има ново семейство, през цялото време по
делото в досъдебна фаза е съдействал на органите на полицията, завел ги е на
мястото където е хвърлил чантата в реката, направен е оглед и фотоалбум на
това място, подсъдимият понастощем има ново семейство, за което се грижи,
посочени и в съдебна фаза, където дава подробни, в голямата си част
правдиви обяснения за случилото се, изразената самокритичност, към
деянието, настоящия му начин на живот на един нормален български
гражданин, ниската степен на обществена опасност на деянието и на
дееца,целият комплекс от фактори по време и преди извършване на деянието,
обследвани от СППЕ и най-важното смекчаващо вината обстоятелство, а
именно състоянието, в което същият се е намирал към момента на
извършването му, а именно посоченото и поддържано в заключението на
вещите лица, че съзнанието на подсъдимият, е бил стеснено от силно
негативните чувства на гняв, обида, достигнало до състояние на
физиологичен афект, което обаче не е повлияло вменяемостта на подсъдимия
и способността му да носи отговорност за деянието се, като изцяло досежно
тези факти, съдът се уповава на приетото и кредитирано от съда заключение
по СППЕ по делото. В този смисъл досежно това състояние, съдът намира че
следва да посочи следното:Първо следва да се поясни, какво представлява
състоянието на афект и кога деянието се извършва в състояние на силно
раздразнение. То представлява силно душевно вълнение, мощен изблик на
чувства, емоционален процес, предизвикан от определен дразнител, който
протича бурно и обичайно има характер на краткотрайно избухване,
надхвърлящо обичайното раздразнение. Касае се за бурна нервна реакция,
възникнала непосредствено след упражненото насилие, тежка обида или
клевета, или друго противозаконно действие, при което деецът не е в
състояние и няма време да обмисли спокойно своето поведение.
Коментираното състояние възниква спонтанно, като непосредствена реакция
на едно току що извършено от пострадалия противозаконно действие. При
него чувствата завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му
се подчинява на тези чувства. Волевата му способност да ръководи
постъпките си обаче, не е изключена, а само значително отслабена, отслабени
са задръжките и е стеснена разсъдъчната дейност. Именно по това, че макар и
сериозно затруднен, деецът може да ръководи действията си, физиологичният
афект се различава от патологичния, при който тази способност е изцяло
изключена. Стеснението на възможността да ръководи постъпките си
разграничава силно раздразненото състояние по смисъла на чл. 118 НК и от
обикновеното раздразнение. В този смисъл, съдът в настоящия му състав,
счита, че следва да посочи и следното: „физиологичният афект –
представлява мощен емоционален гневен заряд, предизвикан от жертвата,
който генерира и мотивира разрушителна агресия, насочена към нея, като тук
вещите лица сочат еднозначно че пострадалата с висока степен на вероятност
48

е провокирала подсъдимият преди деянието с поведението си, че е крещяла,
опитвала се е да го изгони, заплашила е, че ще звънне на братята си, ще
извика полиция, което според вещите лица по СППЕ именно е отключило
това поведение на подсъдимия и същият и е нанесъл побой, като не е имал
изначално намерение да отнема вещи от същата, искал е да види чата в
телефонът и едва впоследствие и едва след нанесените телесни повреди на
пострадалата, субсумиращи се под хипотезата на лека телесна повреда,
същият е взел чантата й и се е отдалечил с нея. Афектът протича именно по
посочения начин, и затова и съдът дава вяра на заявеното от вещите лица, че
у подсъдимият е имало- стеснение на съзнанието и същото се съпровожда от
промени във възприятно-представния и мисловния процес…като силният
гневен афект инхибира всякакви контрамотиви и антитези и така улеснява
престъпната воля и се схваща от психиатрията като „крайно раздразнено
състояние, причинено от жертвата…“ /из извадка - стр.40 от
Енциклопедичен справочник по съдебна медицина, авт. Проф. д-р
Стойчо Раданов и доц. Д-р Петко Лисаев, изд. Сиела, 2004 г./. Ето защо,
и това състояние на А. следва отделно да се цени като смекчаващото вината
отговорността, и води до извод освен на изложените по-горе, че същият
следва да понесе едно смекчено по вид и размер наказание, като за
престъплението, за което съдът го призна за виновен / за разлика от чл.118
НК и чл.132 НК/, законодателят не е предвидил привилигирован състав на
наказателна отговорност, поради което и следва да се цени на плоскостта на
смекчаващите вината обстоятелства и именно на тази плоскост го цени и
настоящият съдебен състав, като наред с множеството описани по-горе
обстоятелства, който очертават хипотезата на маловажен случай, то същите се
ценят и като смекчаващи вината такива и определят и вида и размера на
самото наложено наказание, а именно пробация с двете задължително
пробационни мерки в минимален размер. Изрично следва да се подчертае, че
по делото съдът не следва да обсъжда хипотезата на нанесена лека телесна
повреда в състояние на афект / по см. на чл.132 НК/, като такова обвинение
няма повдигнато и по тези факти подсъдимият не се е защитавал и респ. не са
предмет на настоящото дело, като нещо повече прокурорът в обвинителния
акт дори не е споменавал за това състояние у което вещите лица по СППЕ
сочат, че подсъдимият се е намирал по време на деянието. В този смисъл
абсолютно еднозначна е практиката на върховната съдебна инстанция, че -за
да е налице състояние на силно раздразнение и деецът да действува в такова
състояние - чрез внезапно вземане на решението и преминаване към
изпълнението му - съгласно трайната съдебна практика съзнанието на
извършителя трябва да е овладяно от чувствата в такава степен, в която
възможността му да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си, е
намалена значително, без той да е лишен от нея. Тази преценка на стеснение
на съзнанието се извършва на основание изводи, направени в психолого-
психиатричен аспект, а не единствено на основание казаното от дееца и
видимите от очевидци признаци, които биха могли да се трактуват като
афектно състояние. Като при това се вкл. вещите лица които в своето
изследване и посочените различни доказателствени средства да дадат изводи
за това състояние. Казаното е така, защото състоянието на силно раздразнение
по смисъла на наказателния закон се преценява на фона на психолого-
медицинското обмисляне на състоянието на физиологичен афект. При
изследването на този въпрос се дава отговор дали е стеснено съзнанието на
едно лице в психолого-психиатричен смисъл, за което са необходими
49

специални знания.. Отделен е въпросът, че може да бъде констатирано
наличие на психолого-медицинските критерии на физиологичен афект у едно
лице, а да не се наблюдават правните параметри на състоянието на силно
раздразнение. Може и обратното, когато винаги се отчита провокативното
поведение на самия потърпевш. В последните два случая специфичните
обстоятелства, преценени в контекста на конкретната фактология, могат да
бъдат осмисляни при определяне на наказанието. /в този см виж – Решение
№ 121 от 8.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 12/2011 г., II н. о., НК, докладчик
съдията Теодора Стамболова, където също изрично /- виж Решение №
393 от 12.VII.1995 г. по н. д. № 146/95 г., I н. о., докладчик съдията И. М.
Недев Решение № 97 от 26.II.1980 г. по н. д. № 73/80 г., I н. о., Решение №
513 от 14.11.2003 г. на ВКС по н. д. № 310/2003 г., II н. о., докладчик
председателят Славка Стоянова Решение № 560 от 17.IV.1996 г. по н. д.
№ 600/95 г., I н. о., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Томов,
Решение № 348 от 17.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 289/2010 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Цветинка ПашкуновА-Психическото състояние на
силно раздразнение е внезапно настъпващо и бурно, стремително протичащо
интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално
избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо
господствуващо положение в съзнанието на дееца;Решение № 196 от
8.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 92/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията
Ружена Керанова, където изрично е посочено, че –„….деецът да е
изпаднал в състояние на силно раздразнение - т.нар. физиологичен афект,
което състояние е именно решаващият фактор в съзнанието на дееца, за да
извърши престъпното посегателство. Предмет на доказване във всеки
конкретен случай е силно раздразненото състояние. Състоянието на
физиологичен афект е до голяма степен медицински въпрос, защото е
свързано със стеснение на съзнанието и физиологична симптоматика.
Преценката за такова стеснение на съзнанието се извършва на основание
изводи, направени в психолого-психиатричен аспект, а не само на
основание съобщеното от свидетелите и/или дееца, които безспорно
също се съобразяват….”/, тоест видно от последното цитирано решение на
ВКС, съответно и на предходните и на утвърдената съдебна практика на
Върховната инстанция по този въпрос, то видно от цялата събрана по делото
доказателствена съвкупност, кредитирана от съда и при даване вяра и на
заключението по СППЕ, съдът достигна до извод, че в случая хипотезата на
физиологичен афект, краткотраен такъв, без да преминава границата на
вменяемостта е бил налице у подсъдимият към момента на деянието и това
обоснованана извод, че следва да се приложи по –смекчена форма и вид на
наказателната репресия спрямо него, наред с горните смекчаващи вината
обстоятелства, които съдебният състав посочи.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът намери че също са
налице, а именно-проследяването на пострадалата от страна на подсъдимия,
предходни физически посегателства спрямо нея /доказаните по делото по
ЗЗДН/, както и че деянието е реализирано в в тъмната част на денонощието,
на публично място –паркинг, в центъра на града, пред приятел на
пострадалата, като подсъдимият не е зачел на волята й, че не желае до
комуникира с него, намесата в други нейни лични отношения с трето лице,
нанесеният удар и обстоятелствата при които това е станало- в тъмната част
на денонощието, в кола, пред свидетел, впоследствие свалянето й от колата и
продължилите удари макар и в състояние на афект и отнетото имущество,
50

макар и по подбуди от предимно лично естество и характер, като тези
отегчаващи вината обстоятелства, водят до извод, че спрямо подсъдимият
следва да намери приложение съответно на извършеното наказание, като
съдът с присъдата си се произнесе досежно кражбата, като посочи пространно
в настоящия акт, защо приема, че подсъдимият следва да бъде оправдан по
повдигнатото обвинение по чл.198, ал.1 НК, и осъден за кражба при
маловажен случай /като по тези факти същият се е защитавал, а досежно
телесните повреди както съдът посочи по-горе в акта си, начинът на
реализиране на такава отговорност е друг, и предмет на евентуално друго
производство/. Не може да не се отчете като абсолютно отегчаващо вината
обстоятелство и предходната съдимост на А., но както съдът поясни третото
осъждане, условно такова, макар и настоящото да е извършено в
изпитателния срок, първо съдът наложи наказание, различно от ЛОС и не
следва да го привежда по реда на чл.68 НК, като същото не може да се приеме
че характеризира личността на дееца като такава с висока степен на
обществена опасност, тъй-като видно от данните по делото и от самите
бюлетини към справката се потвърждава тезата на подсъдимия, че това
осъждане е било инспирирано отново от лични мотиви-сбиване с лице, за
което е имал подозрение, че има нерегламентирани контакти с пострадалата,
като при този сблъсък носа не само на пострадалия, но и на подсъдимия е бил
счупен, поради което и не следва да се третира това осъждане, като индиция
както твърди защитата за висока степен на обществена опасност и трайни
престъпни навици у подсъдимия. Напротив, тези данни да опровергани по
делото от останалата събрана доказателствена съвкупност, в това число и
характеристиката на личността на подсъдимия дадено в СППЕ, която е изцяло
в положителна светлина.
Ръководейки се от всички относими към индивидуализацията на
наказанието обстоятелства, описани по-горе и давайки превес на
смекчаващите такива, който преваляват отегчаващите такива, и ръководейки
се както и от принципа залегнал в чл. 36 от НК, при конкретните
обстоятелства на казуса, съдът намери, че спрямо подсъдимия следва да бъде
наложено наказанието пробация при следните пробационни мерки като вид и
продължителност: наказание „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни
мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 6 / ШЕСТ/
МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител, или определено от него длъжностно лице два пъти седмично,
на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК;;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
/ШЕСТ / МЕСЕЦА, на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК, като с тях ще
се реализират изцяло целите на наказанието и определеното такова ще
бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на извършеното
престъпление и обществената опасност на дееца и деянието.
Този размер съдът намира за относим към целите на чл.36 НК, като
счита, че така наложеното наказание се явява достатъчно, за да доведе за
превъзпитание на подсъдимия, да постигне целите, както на генералната, така
и на индивидуалната превенция.
РАЗНОСКИ:
На последно място предвид правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК
51

съдът предвид обстоятелството, че призна подсъдимия за виновен в
посоченото по-горе престъпно деяние /макар и да го оправдава по внесеното
първоначално обвинение/, го осъди с присъдата си да заплати в полза на
бюджета на ОДМВР-Перник по сметка на ОДМВР - Перник сумата в размер
на 1016,90 лв. /хиляда и шестнадесет лева и деветдесет стотинки/,
представляваща направени разноски в досъдебното производство /за
възнаграждения на вещи лица по посочените по-горе експертни заключения/.
Предвид правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК изр.второ съдът осъди,
подсъдимия Я. В. А., ЕГН:**********, да заплати на частния обвинител И.
К. Й., ЕГН: **********, сумата в размер 2600,00 лева /две хиляди и
шестстотин лева/ - разноски в хода на досъдебното и съдебното производство,
като видно от представения по делото в последното по делото с.з. списък за
разноски, то пострадалата е направила разноски в размер на сумата от 2000
лева- за заплатен в брой, видно от представения договор за правна защита и
съдействия, адвокатски хонорар на адв.Б.- повереник на пострадалата по
делото в хода на съдебното производство, и видно от представените
доказателства, че на другият си процесуален представител по делото, в хода
на ДП, пострадалата е заплатила сумата от 600 лева, за процесуално
представителство, също в брой, като предвид изхода на делото и писмените
доказателства за действително сторени разноски, то същите следва да се
понесат от подсъдимия по делото.
По веществените доказателства:
На основание чл.111 от НПК, съдът постанови вещественото
доказателство по делото 1 /един/ брой СD-R /диск/, находящо се на страница
125 от ДП, да остане по делото до изтичане на срока за съхранението му, след
което да се унищожи с него.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови
присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

52

Съобщи за изтекли лични данни