Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.12.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
м.с. Марина
Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 9997 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.05.2019 г. по гр.дело № 48169/16
г., СРС, ГО, 68 с-в е отхвърлил изцяло като
неоснователен предявения
от "ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Б. срещу
З. „О.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск
по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в
качеството му на застраховател но риска "Гражданска отговорност" на
собственика на автомобил "Ауди А6", с per. № ******* да заплати на ищцовото дружество сумата от 420,85
лв., представляваща сбор от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение (405,85 лв.) по
риск "Каско +" по щета № 440115031050938 за имуществените вреди на
автомобил "Ауди А6", с per. № *******, причинени при реализираното на 05.05.2016 г. в гр. Варна пътно-
транспортно проишествие, и от т.нар. ликвидационни
разноски (15 лв). Осъдил е "ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление,***, със съдебен адрес ***,ari.4, чрез адвокат А.Б. да
заплати на З. „О.”АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***. "Възраждане",
ул. „*******, на основание чл.78,ал.З ГПК сумата от 95
лв., представляваща направените от ответника разноски по
настоящото дело- платения от него депозит за съдебна авто- техническа
експертиза , а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 50
лв., представляваща полагащото се на ответника юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца "ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителните директори К.Ч.и Б.В., чрез пълномощника по
делото адвокат А.Б.,*** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че СРС
неправилно приема в мотивите си, че тъй като по делото не е представена
застрахователна полица за застраховка „ГО”, ищецът не е доказал по безспорен и
категоричен начин, че между ответника и виновния за процесното ПТП деликвент,
собственик на л.а. „Форд“ модел „Мондео“ е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“. По делото е представена и приета като
неоспорена от страна на ответника разпечатка от Информационната система на ГФ,
от която е видно, че за л.а. „Форд“
модел „Мондео“ с рег. № *****е налице застраховка „ГО“ № ВG/23/116001268460, с период на действие 29.04.2016
г.-28.04.2017 г., т.е. валидна към момента на настъпване на ПТП, сключена в ЗАД
„ОЗК З.“. Данните от ИЦГФ имат официално
оповествователно действие и до доказване на противното издадените въз основа на
тях документи удостоверяват с обвързваща съда доказателствена сила
съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка
„ГО“-решение № 161/13.11.2012 г. по т.д. № 607/11 г. по описа на ІІ-ро ТО на
ВКС. Нещо повече, информацията, съдържаща се в базата данни на ИЦГФ отразява
именно заявените от страна на застрахователя данни за сключените от него
застраховки „ГО“ в съответствие с нормативните изисквания. Освен това, ищецът е
направил искане по чл.190 от ГПК ответникът да представи процесната
застрахователна полица, което е допуснато от съда. В съдебно заседание
ответникът е представил елекронна разпечатка на застрахователната полица
неоспорена от ищеца. Ето защо, изводът на съда, че по делото не е доказано
наличието на застраховка „ГО“ за управлявания от виновния водач л.а., сключена
при ответника, е неправилен и необоснован и се базира единствено на факта, че
по делото не е представена подписана застрахователна полица, като съдът
неправилно е игнорирал останалите по делото доказателства, установяващи
посоченото обстоятелство-справка от ГФ, представената от ответника елекронна
разпечатка на полица, още повече, че ответникът не оспорва, че е застраховател
по застраховка „ГО“ за управлявания от виновния водач лек автомобил. С оглед всички събрани по делото
доказателства, безспорно установени са всички предпоставки, обуславящи
суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка,
включително неговият размер.
Предвид
гореизложеното моли съда да отмени процесното решение на СРС, 68 с-в и да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск, ведно със законните
последици. Претендира присъждане на разноски
пред двете инстанции.
Въззиваемият-ответник ЗАД „ОЗК-З.”, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
"Възраждане", ул. „*******, Представлявано от А. Л.и Р.Д., чрез
пълномощгника си по делото юрисконсулт Х.оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество основателна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.410 във вр. с
чл.411 КЗ от "ДЗИ- О.З.“
ЕАД, ЕИК ******* срещу ЗАД „ОЗК-З.”, ЕИК *******.
Ищецът "ДЗИ- О.З.“ ЕАД твърди, че в качеството си на
застраховател по риска "Каско +" на собственика на автомобил
"Ауди А6", с per. № ******* е изплатил по щета № 440115031050938
застрахователно обезщетение в размер на 405,85 лв. за вредите, причинени на
посочената кола в резултат от пътно-транспортно произшествие, осъществено на
05.05.2016г. в гр.Варна. Според съставения двустранен констативен протокол за
ПТП виновен за произшествието е водачът, управлявал автомобил "Форд
Мондео", с per. № *******, застрахован по риска "Гражданска
отговорност" в ответното дружество. Моли съда да осъди ответното дружество
в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на
собственика на автомобил "Ауди А6", с per. № *******
да заплати на ищцовото дружество сумата от 420,85 лв., представляваща сбор от платеното от ищеца застрахователно
обезщетение (405,85 лв.) по риск "Каско+" по
щета № 440115031050938 за имуществените вреди на автомобил "Ауди А6",
с per. № *******, причинени при реализираното на 05.05.2016г. в rp.
Варна пътно-транспортно произшествие,
и от т.н. ликвидационни разноски от 15
лв.
Ответникът ЗАД „ОЗК-З.” оспорва изцяло предявените искове.
По направените във въззивната
жалба възражения, СГС излага следните доводи:
Разпоредбата на чл.410 във вр. с
чл.411 от КЗ урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования
срещу застрахователя на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност“, до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за неговото
определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от доказване на право
пораждащ фактически състав, включващ следните елементи: -
1/ наличие на валиден договор за имуществено З., сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение
от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях
договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 ЗЗД,
възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди
и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага, 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Настоящата
инстанция също приема, че по делото са налице всички основания на цитираните
норми, включително наличие на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото е представена компютърна разпечатка
на процесната застрахователна полица № ВG/23/116001268460,
с период на действие 29.04.2016 г.-28.04.2017 г., т.е. валидна към момента на
настъпване на ПТП, сключена в ЗАД „ОЗК З.“, а не оригинален документ, поради което не може да се възприеме изводът на СРС, че след като договорът не съдържа подписа на страните, то не е доказано
сключването на валидна застрахователна полица. Компютърната разпечатка по естеството си няма как да съдържа подписите на
страните. В проведеното по делото о.с.з. на 19.10.2018
г., съдът е задължил ответника на основание чл.190 ГПК най-късно в следващото
съдебно заседание да представи застрахователната полица № ВG/23/116001268460 валидна към 05.05.2016 г. по
риска „ГО“, като не е посочил изрично, че се иска оригиналът. В съдебно
заседание на 19.04.2019 г. съдът е приел представеното в съдебно заседание
копие от компютърна разпечатка от застрахователна полица № ВG/23/116001268460 по риска „ГО“, като не е указал на
ответника, че намира някакъв порок в
представената застрахователна полица - липса на подписи и не е указал доказателствено
задължение в този смисъл. Отделно от това,
ищецът не е оспорил представения препис –
разпечатка от застрахователна полица, не е направил възражения за неподписан
застрахователен договор. Настоящата инстанция
приема, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение при отделянето на
спорното от безспорното като е отхвърлил иска на основание липсата на
обстоятелство, което не е било спорно по делото, че е налице. Поради това първоинстанционния съд неправилно и необосновано в крайния си
съдебен акт е направил генералния извод за липса на застрахователно
правоотношение, поради липса на подписи на страните в застрахователния договор.
Както вече бе посочено, при липса на оригинал на този договор и без нарочно
указание на съда в тази насока, съдът не може да направи извода за липса на
договор, поради неподписването на такъв. Напротив, от събраните по делото
доказателства по косвен път се установява обратното - наличие на валидно
застрахователно правоотношение относно деликвента и
неговия застраховател. От представената и приета като неоспорена от страна на
ответника разпечатка от Информационната система на ГФ, е видно, че за л.а. „Форд“ модел „Мондео“ с рег. № *****е
налице застраховка „ГО“ № ВG/23/116001268460,
с период на действие 29.04.2016 г.-28.04.2017 г., т.е. валидна към момента на
настъпване на ПТП, сключена в ЗАД „ОЗК З.“. Както е посочил ищецът, данните от ИЦГФ имат официално оповествователно
действие и до доказване на противното издадените въз основа на тях документи
удостоверяват с обвързваща съда доказателствена сила съществуването и
прекратяването на договорите за задължителна застраховка „ГО“-решение № 161/13.11.2012
г. по т.д. № 607/11 г. по описа на ІІ-ро ТО на ВКС. Информацията, съдържаща се
в базата данни на ИЦГФ отразява именно заявените от страна на застрахователя
данни за сключените от него застраховки „ГО“ в съответствие с нормативните
изисквания.
Освен това следва да се има предвид и задължителната за съдилищата практика
на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК- Решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 95/11 г. на ВКС, II т.
о., Решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о., решение № 115 от 23.07.2013 г. на
вКС по т.д. № 348/2012 г., I т. о., с които
изрично е прието, "че неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е
едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността
настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг.
на чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка
доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в
търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД/ чл.27 и сл./ или
нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското
право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ“. Договорът за
застраховка безспорно е от категорията на сделките, посочени в чл.1, ал.1 ТЗ, т. н.
"абсолютни търговски сделки", чийто търговски характер произтича от
изричната норма начл.286, ал.2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето,
което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че
е търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение
разпоредбата начл.293, ал.1 ТЗ, както и цитираната разпоредба на чл.ц293, ал.3 от ТЗ. В случая не е
налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по него, дори напротив, и както бе отбелязано
по-горе от поведението на двете страни по договора за застраховка може да се
заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и
последващо упражняване на права и изпълнение на насрещните задължения по него.
Отново следва да се отбележи обаче, че по делото е представено компютърно
извлечение, а не оригинал, какъвто не е изискан от съда и от него не може да се
прави извод за нищожност на договора за застраховка, поради неспазване на
формата по чл.344 и чл.345, ал.1, т.11 от КЗ.
Предвид гореизложеното, въззивният съд
приема, че е налице застраховка „ГО“ №
ВG/23/116001268460, с
период на действие 29.04.2016 г.-28.04.2017 г., валидна към момента на
настъпване на ПТП, сключена в ЗАД „ОЗК З.“, т.е. налице е застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответното дружество.
Процесното застрахователно събитие,
е ПТП, при което е причинено на застрахования при ищеца, непозволено увреждане.
Настъпването на процесното ПТП и
участието на лицето, което е застраховано при ответното дружество в него, е
удостоверено чрез Двустранен Констативен протокол № 13044/05.05.2016 г., в който е отразено,
че ПТП-то е настъпило по вина на Р.Е.. Причинените по застрахования обект-лек
автомобил марка „Ауди“ модел „А6“ с ДК № ***** НК вреди са констатирани в протокола за ПТП, описани са в опис
заключението по щета 44010311603178/09.05.2016 г. и ликтвидационния акт по
щетата. Съгласно
приетото заключение на вещото лице по САТЕ те са в причинна връзка с процесното
ПТП, чийто механизъм е установен с представения протокол, поради това съдът
намира, че настъпилите вреди са в причинна връзка с противоправното поведение
на ответника като водач на МПС.
Размерът на дължимото
застрахователно обезщетение се определя към момента на настъпване на
застрахователното събитие и зависи от причинените вреди. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на увреденото
имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му
стойност /пазарната му цена/ към деня на настъпването на събитието. При тотална
щета действителната стойност е пазарната цена, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а при
частично увреждане застрахователното обезщетение се определя по пазарната цена
за поправяне на вредите, възстановяване на имуществото от същия вид с присъщите
разходи, така както е и в
определение № 138 от 10.03.3009 г. по т. д. № 636/2008 г. на ВКС на РБ, ТК, II
ТО.
За действителна пазарна стойност
на увреденото МПС следва да се приеме тази към момента на увреждането, т.е. в
случая обезщетението следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на настъпилата вреда, така както е в решение № 37 от 23.04.2009г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС на РБ, ТК,
I ТО. Следователно,
сумата е в размер на 416, 16 лв. с ДДС, който размер е установен от
заключението на допуснатата по делото, изслушана и приета
съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните. Към тази сума следва
да се прибавят 15 лв. ликвидационни разходи, или общата сума възлиза на 431, 16 лв., която сума е
по-голяма от претендираната от 420, 85
лв., поради което искът следва да бъде уважен в пълен размер за главницата,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Следва да бъдат присъдени
разноски за въззивника/ищец/ пред първата инстанция в размер общо на 615 лв.,
от които 50 лв. държавна такса, депозит за САТЕ в размер на 95 лв., депозит за
призоваване на свидетел от 100 лв., държавна такса за издаване на 2 броя СУ от
10 лв. и адвокатско възнаграждение от 360 лв.
с ДДС.
За въззивното
производство разноските са в общ размер от 385 лв., от които 25 лв. държавна
такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 08.05.2019 г. по гр.дело № 48169/16г. на
СРС, ГО, 68 с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „О.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***. "Възраждане", ул. „*******, в качеството му на
застраховател но риска "Гражданска отговорност" на собственика на
автомобил "Ауди А6", с per. № ******* на основание чл.411,
изр.2 КЗ да заплати на "ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните
директори К.Ч.и Б.В., чрез пълномощника по делото адвокат А.Б.,*** сумата от 420,85 лв., представляваща сбор
от платеното от ищеца застрахователно обезщетение (405,85 лв.)
по риск "Каско +" по щета № 440115031050938 за имуществените вреди на
автомобил "Ауди А6", с per. № *******, причинени при реализираното на 05.05.2016 г. в гр. Варна пътно-
транспортно произшествие плюс т.н. ликвидационни разноски от 15 лв.,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба-24.08.2016 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „О.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***. "Възраждане", ул. „*******, в качеството му на
застраховател но риска "Гражданска отговорност" на собственика на
автомобил "Ауди А6", с per. № ******* на основание чл.411,
изр.2 КЗ да заплати на "ДЗИ- О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителните
директори К.Ч.и Б.В., чрез пълномощника по делото адвокат А.Б.,*** направените
разноски за първата инстанция в размер общо на 615 лв., а за въззивната инстанция в размер общо
на 385 лв.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.