№ 17085
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110142718 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД срещу Н. Б. М. осъдителни искове ,с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за заплащане на сумата
в размер на 162,79лв.,представляваща незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018год. – 30.04.2019год.,ведно със законната лихва от 21.07.2021год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 29,07лв.,мораторна лихва за периода
15.09.2019год. до 05.07.2021год.,сумата в размер на 28,93лв.,представляваща главница за
услуга дялово разпределение за периода м.06.208год. – м.04.2019год. ,ведно със законната
лихва от 21.07.2021год. до окончателното й заплащане,сумата в размер на 7,02лв. за периода
31.07.2018год. до 05.07.2021год.
В исковата молба и уточнителна такава,ищецът твърди, че ответникът бил клиент на
топлинна енергия за битови нужди, като собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна станция.Сочи,че е доставил
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката
за процесния период ,както и услугата дялово разпределение за процесния период. Твърди
,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на
услуга за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за
забава.Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът Н. Б. М. ,чрез особен представител адв.Р. С. е депозирал писмен отговор
,в който оспорва претенциите по основание . Счита ,че не е доказано да е потребител /клиент
на топлинна енергия в посочения обект.Оспорва да са налице доказателства ,че е бил
собственик на същия през процесния период.Оспорва възлагането и извършването на
услугата дялово разпределение.По същество оспорва конкретното доставено количество
топлинна енергия през процесния период,а от там и възникване на задължение за
заплащането й.
С определение 29.05.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като
трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис”ЕООД.
Същото изразява становище, че потребеното количество топлина енергия в имота е
начислявано съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти
1
законови нормативи.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационни
отношения между страните за процесния имот и период, че е доставил топлинна енергия и
нейната стойност, а за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена
и на предоставената услуга дялово разпределение в претендирания размер.В тежест на
ответницата е и при доказване на горните факти е да докаже плащане на дължимата цена.
Въз основа на представения по делото На за собственост върху жилище №
171,нот.дело № 571/1979год. се установява ,че Василка Атанасова М.а и Б. Николов М. са
придобили правото на собственост върху недвижим имот ,апартамент № 60,бл.117,вх.В,ет.5
в кв.Западен район,който съгласно Удостоверение от „ГИС – София“ЕООД е идентичен с
адрес ж.к.“Илинден“ ,бл.117,вх.А,Б,В,Г и Д.
Видно от Удостоверение за наследници от 18.11.2021год.,Б. Николов М. е починал
на 11.09.1983год. и е оставил наследници : Василка Атанасова М.а /починала на
05.12.2005год./,съпруга и Н. Б. М. ,син.
С Молба от 14.09.1985год. Н. Б. М. е поискал партидата за имота да бъде променена
от Б. Николов М. като се води на негово име.
С НА за дарение на недвижим имот № 58/,дело № 668/20.01.1994год. ,Василка
Атанасова М.а е дарила на Н. Б. М. собствената си ½ идеална част от имота.
След нейната смърт на 05.12.2005год. Н. Б. М. се легитимира като собственик на
целия имот.
Няма доказателства ,че ответникът да се е разпоредил с имота през процесния
период.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
приемане от потребителя като тези отношения се презумират от закона.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
2
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Ето защо съдът приема ,че твърденията на ищеца ,че е в облигационни отношения с
ответника, по силата на договор за продажба на топлинна енергия ,сключен при общи
условия са доказани ,като договорът касае доставка на топлинна енергия до обект
апартамент №60 в ж.к.“Илинден“ ,бл.117,вх.В,ет.5 ,аб. № 157854.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и
третото лице помагач за процесния период тъй като представения Договор от
2001год.,сключен между ЕТ с адрес гр.София,ж.к.“Илинден“ бл.117 и „Техем
Сървисиз“ЕООД е за срок от 3 години .В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и Наредба №
2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и потребена от етажните
съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение в разрез със
задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на предходния е
изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че същите нямат
задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай доставчикът на топлинна
енергия е длъжно да отчита само потребените количества топлоенергия по реда предвиден в
чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички случаи е предвиден механизъм на
изчисляване на потребената топлинна енергия.
От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово
разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди
права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща
3
от потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца ОФ от 31.07.2019год. за реално консумирана топлинна енергия за периода
01.05.2018год. – 30.04.2019год. ,в размер на 444,49лв. със срок на плащане 14.09.2019год.,
както и справка за издадени фактури ,от която се установява ,че задължението по ОФ е в
размер на 162,79лв. ,а за услуга дялово разпределение за периода от м.06.2018год. до
м.04.2019год. на обща стойност 28,93лв.
От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода от
третото лице помагач , заключението на допуснатата по делото техническа експертиза се
установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
в началото на всеки месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема
показанието на ТЕ на първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били
изчислявани ежемесечно и са били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между
абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е
извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.
За процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2019год. са отчитани уредите в имота
има отчет,подписан от потребител,които са коректно отразени в изравнителните
сметки.Има монтирани 4 отоплителни тела са монтирани 2 топлоразпределители.В имота се
ползва топла вода и има 2 водомера,по които се отчита разхода.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 219м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията за ТЕ за сградна
инсталация са в размер на 164,55лв.,ТЕ за отопление на имот – 227,31лв.,за ТЕ за
подгряване на топла вода – 57,43лв. или в общ размер от 449,29лв. като е налице разлика от
прогнозни данни в размер на 280,92лв. за доплащане.
Съдът възприема заключението на вещото лица по съдебно-техническата експертиза
като обективно и компетентно изготвено, от лице разполагащи с нужните специални
познания и опит в областта.
Предвид изложеното съдът намира за несъмнено установено по делото, че като
собственик и съответно потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот,
през процесния периода е била ответника Н. Б. М. като стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. възлиза на 449,29лв. ,съгласно
4
заключението на вещото лице по СТЕ ,но съдът е длъжен да се произнесе съобразно
предявения от ищеца в исковата размер от 162,79лв.
За периода 01.06.2018год. – 30.04.2019год. ,съгласно справка за издадени фактури
задължението за услугата дялово разпределение,която безспорно се установи ,че е била
извършена от третото-лице помагач ,възлиза на 28,93лв.
Така установените суми се дължат ведно със законната лихва,считано от датата на
предявяване на исковата молба – 21.07.2021год. до окончателното им заплащане.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период 01.
05. 2018 г. - 30. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2019год.
Или ответната страна е изпаднала в забава на 15.09.2019год. като ищецът има право да
претендира обезщетение от тази дата до датата на предявяване на иска.За периода
15.09.2019год. до 05.07.2021год. обезщетението за забава възлиза на 29,89лв. ,като съда не
следва да присъжда суми свръх петитум ,поради което се дължи претендираната сума от
29,07лв.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 7,02лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски производство ,съразмерно с уважената част
от исковете.
Доказани разноски в общ размер от 700 лв. – 100лв. д.т. , 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определени от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл ЗПП ,200лв. –
депозит за вещо лице и 300лв. – депозит за особен представител.Съразмерно уважените му
претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер на 678.43 лв.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК има и ответната страна,но такива не са доказани.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Б. М. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Илинден“
бл.117,вх.В,ет.5,ап.60 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в
размер на 162,79лв.,представляваща незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018год. – 30.04.2019год.,ведно със законната лихва от 21.07.2021год. до
окончателното й заплащане,сумата в размер на 29,07лв.,мораторна лихва за периода
15.09.2019год. до 05.07.2021год.,сумата в размер на 28,93лв.,представляваща главница за
услуга дялово разпределение за периода м.06.208год. – м.04.2019год. ,ведно със законната
лихва от 21.07.2021год. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК сумата от 678,43лв.,представляваща деловодни разноски,съобразно уважената част от
исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 срещу Н. Б. М. ,ЕГН : ********** ,с правно основание
чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 7,02лв., мораторна лихва върху главницата
за услуга дялово разпределение , за периода 31.07.2018год. до 05.07.2021год. като
неоснователен.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД, като
трето лице-помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6