Решение по дело №5444/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1937
Дата: 8 ноември 2021 г.
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20215330205444
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1937
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330205444 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Черноморец ООД, седалище и
адрес на управление : гр.Пловдив, ул.Брезовска № 13, представлявано от А.К.
против Наказателно постановление № 585312-F584868/02.07.2021 г., издадено
от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с което на
дружеството жалбоподател за нарушение на чл.183, ал.1 от Закона за данък
върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като се изтъкват
подробни съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител. Постъпило е писмено становище от процесуалния
представител на жалбоподателя адв.И.Ш. от АК-Търговище, който поддържа
жалбата по направените в нея оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст.юриск.
Я.А. с представено по делото пълномощно.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Черноморец ООД е било дерегистрирано по ЗДДС на 05.07.2019 г. на
основание чл.176 т.3 от ЗДДС съгласно акт за дерегистрация №
1
160991901140967/30.04.2019 г.
В хода на извършване на ревизия по ЗДДС, възложена със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020 г. с
представени документи, протоколирани с ПИП сер. АА 1560709/07.10.2020
г., било установено, че дружеството е издало данъчен документ – фактура №
**********/26.07.2019 г. с получател „Фестико“ ЕООД с ЕИК ********* с
предмет на доставка селван белина № **********/26.07.2019 г.1 л.х12 бр.,
селван белина 2 л.х 6 бр. и др., в която е посочен данък добавена стойност в
размер на 709,03 лв. и данъчна основа 3545,17 лв.
Във връзка с констатациите от проверката бил съставен АУАН № F
584868/07.01.2021 г. при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН, а въз основа на
него и обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН
фактическа обстановка е установена по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител Г. Ст. Г., заверено копие
на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020 г.
, заверено копие на ПИП сер. АА 1560709/07.10.2020 г, заверено копие на акт
за дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019 г., заверено копие
на фактура № **********/26.07.2019 г., покана за съставяне на АУАН изх.№
РД-21-3557/29.12.2020 г. , заверено копие на заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП.
Разпитан пред съда в качеството на свидетел актосъставителят
потвърди направените съставения от него акт констатации
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел като намира
същите за последователни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото - заверено копие на заповед за възлагане
на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020 г. , заверено копие на
ПИП сер. АА 1560709/07.10.2020 г, заверено копие на акт за дерегистрация
по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019 г., заверено копие на фактура №
**********/26.07.2019 г.
Към преписката е приложено заверено копие на акт за дерегистрация
на дружеството по ЗДДС № 160991901140967/30.04.2019 г.
Налице е и издадена фактура на посочената в АУАН и НП стойност
след датата на дерегистрация по ЗДДС.
От приложеното по делото копие на заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001620002597-020-001/07.05.2020 г. се установява, че е била и
инициирана проверка на дружеството от страна на приходната
администрация. Във връзка с проверката е съставен протокол за извършване
на проверка сер. АА 1560709/07.10.2020 г.
В хода на административнонаказателното производство от
въззиваемата страна беше представена и разпечатка от информационната
система на НАП , от която се установява, че актът за дерегистрация не е бил
2
обжалван от страна на дружеството жалбоподател. Видно от приложената
справка същата е изготвена на 15.09.2021 г,т.е. включително и към 15.09.2021
г. не са били предприети действия от страна на дружеството по атакуване на
акта за дерегистрация.
Към админстративнноказателната преписка са представени –
съобщение до дружеството жалбоподател на адрес : гр.Пловдив, ул. Брезовска
№ 13 изх.№ 160991901140967/30.04.2019 г. за връчване на акта за
дерегистрация, върнато с отбелязване непотърсено, заверено копие на
протокол № **********/07.06.2019 г., удостоверяващ извършени действия по
посещение на седалището на дружеството на 06.06.2019 г ., на който не е
намерен негов представител, заверено копие на протокол №
*********/18.06.2019 г., удостоверяващ посещение на седалището на
дружеството на 17.06.2019 г., на който също не е намерен негов представител.
И при двете посещения е установено, че посоченият за седалище на
дружеството адрес представлява празно дворно място. След тези констатации
е било публикувано и съобщение по реда на чл.32 от ДОПК № 70-00-
7782/20.06.2019 г.
Видно от актуалното състояние на дружеството същото има седалище
на адрес : гр.Пловдив, ул.Брезовска № 13.
По отношение на така представените доказателства във връзка с
удостоверяване процедурата по съобщаване на акта за дерегистрация, следва
да се отбележи, че в производството по осъществяване на съдебен контрол по
повод обжалване на наказателни постановления, съдът е длъжен да провери
законосъобразността на административнонаказателното производство,
приключило с издаване на санкционен акт-наказателно постановление. Съдът
не следва да проверява законосъобразността на издадените актове в хода на
осъществено ревизионно производство, вкл. и акта за дерегистрация.
Действително издаденото наказателно постановление се явява последица от
издаване на акта за дерегистрация, но следва да се отбележи, че и към датата
на депозиране на жалбата няма данни от страна на жалбоподателя да са
предприети действия по атакуване на издадения акт за дерегистрация, поради
което и не е налице друг акт, освен издадения акт за дерегистрация, с който
съдът, сезиран с жалбата против наказателното постановление, е длъжен да се
съобрази.
Предвид изложеното съдът приема, че описаната в АУАН, възприета и
в наказателното постановление фактичека обстановка е обективно и правилно
установена. С оглед издадения акт за дерегистрация по ЗДДС дружеството е
със сменен статут и е дерегистриран по ЗДДС търговец, поради което и
издаването на фактури с начислен ДДС се санкционира по чл.183, ал.1 от
ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба лице, което не е регистрирано по този
закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба -
за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в
документа данък, но не по-малко от 1000 лв. В случая на дружеството е
наложена им. санкция в минимален размер, а именно 1000 лв., което се явява
3
законосъобразно и справедливо определено с оглед разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН.
Неправилно обаче в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление се сочи, че е нарушен състава на
чл.183,ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба е санкционна. Задължението за
начисляване по ЗДДС възниква съгласно чл. 86, ал.1 от ЗДДС само за данъчно
задължени лица, регистрирани по ЗДДС. Забраната за начисляване на ДДС е
предвидена в чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, съгласно която разпоредбаи данъчно
задължените лица, които не са регистрирани по този закон или са
регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат
право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към
фактури.
В производството по обжалване на наказателните постановления
първоинстанционният съд действа като въззивна инстанция. Доколкото
съдебното производство е продължение на започналото
административнонаказателно производство, а съдът, действащ като въззивна
инстанция, има право да измени наказателното постановление не само като
намали наказанието, а като приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, то правомощие на съда, действащ като първа
инстанция, е да измени наказателното постановление както по отношение на
установената фактическа обстановка, така и да преквалифицира нарушението
като приложи закон за същото нарушение. Следва в настоящия случай
законът да бъде приложен правилно и нарушението да бъде
преквалифицирано по чл.113, ал.9 от ЗДДС.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и за
издаване на наказателното постановление съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, като
доказателство за това е приложената заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.
Съгласно т. 1.3. от тази заповед директорът на дирекция контрол е
оправомощен да издава наказателни постановления по чл.183, ал.1 от ЗДДС, а
органите по приходите да съставят актове за установяване на
административни нарушение по ЗДДС.
Спазени са сроковете за издаване на наказателното постановлениеи за
съставяне на АУАН, предвидени в чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен след
приключване на проверката, за което е съставен протокол от 7.10.2020
г.,считано от този срок е започнал да тече 3-месечния срок, от който
нарушителят е бил установен. Именно със съставяне на протокола от
проверка са събрани всички необходими документи по ангажиране на
административнонаказателното производство, включително и са представени
необходимите за проверката фактури.
АУАН е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН след редовно връчена
на представител на търговеца покана, като за надлежното представляване на
търговеца се събраха доказателства – справка удостоверение от регистъра на
нотариус ре№ 231 по пегистъра на Нотраиалната камара и с район на
4
действие – района на ПРС, след получаването на която същият не се е явил за
съставяне на акта.
Не са налице основания за приложимост на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с по-
ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид.
Жалбоподателят е издал фактура на стойност 3545,17 лв. , в която е посочил
данък добавена стойност в размер на 709,03 лв. , което означава, че платецът
по така издадената фактура има право да ползва данъчен кредит в същия
размер на начисления данък, който не е незначителен, без същевременно
издателят на фактурата да внесе същия данък в бюджета на държавата с
оглед статута му на дерегистриран търговец. С осъщественото нарушение
фискът се счита увреден в значителна степен.
Предвид изложеното наказателното постановление следва да бъде
изменено в частта относно приложения закон за извършеното нарушение по
съображенията изложени по-горе , а в останалата му част същото следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и при направено искане от ответната страна в
тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени и сторените по делото
разноски. С оглед това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда
съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за
ползваната юрисконсултска защита в минималния размер, предвид факта, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 585312-F584868/02.07.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Пловдив, с
което на Черноморец ООД, седалище и адрес на управление : гр.Пловдив,
ул.Брезовска № 13, представлявано от А.К., ЕИК ********* за нарушение на
чл.183, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. като ПРЕКВАЛФИЦИРА
нарушението от нарушение по чл.183, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност в нарушение по чл. 113, ал. 9 от Закона за данък върху
добавената стойност.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 585312-
F584868/02.07.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на
НАП Пловдив, в останалата чу част.
ОСЪЖДА Черноморец ООД, седалище и адрес на управление :
гр.Пловдив, ул.Брезовска № 13, представлявано от А.К., ЕИК
5
103271470103271470 да заплати на Национална агенция за приходите сумата
от 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.


Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6