Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик, 25,07,18.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното
заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Х. В, като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 384/18. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.ТП" ЕООД, ЕИК:******, седалище и адрес на управление: с.К., общ.Л.. обл.Пазарджик, ул.„П.“№**, управлявано и/или представлявано от С.П.П. против НП 1291/19,02,18 г. на началник Митница Пловдив , с което на дружеството -жалбоподател за нарушение на чл. 88б, ал.1 от ЗАДС и на основание чл. 126а, ал.1 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП в процесуален и материално-правен аспект и се настоява на отмяна на НП като в подкрепа на развиваната теза.
В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата по заявените искания, за обосноваване на които се излагат доводи и се ангажират и доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и настоява да се потвърди НП.
Като взе предвид
изложените в жалбата оплаквания и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, Съдът установи:
На 30.10.**17г.
била извършена проверка от инспектори от МУ Пловдив свидетелите П. и Г. в лицензиран
специализиран малък обект за дестилиране (СМОД), стопанисван от дружеството-жалбоподател.
На място свидетелите
забелязали съоръжение за дестилиране на
плодови и гроздови джибри /казан/, с вместимост 370 литра, в което се изварявал
етилов алкохол. На място, в обекта била управителката и представителка на
стопанисващото го дружеството - С.П.,
която обяснила, че е заложила за
изваряване **0 кг. гроздови джибри от семейната асма.
Съгласно
изискването на чл.88б, ал.1 от ЗАДС - физическите лица, които предоставят за
производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от грозде и
плодове - собствено производство, попълват справка- декларация по образец,
определен с правилника за прилагане на закона, която им се предоставя от лицата
по чл. 57, ал. 1, като справката се попълва по реда на чл. 45, ал.1 от
Правилника за приложение на закона. Поради това и проверяващите инспектори
поискали такава справка, но от управителя на дружеството - С.П. не била
предоставена, като същата - в качеството си на физическо лице не била попълнила
преди началото на процеса на изваряване на джибрите.
Съобразявайки
нормите на чл. 88б, ал.1 от ЗАДС и чл.45 от ППЗАДС, според който собствениците или наемателите на специализираните малки
обекти за дестилиране са длъжни да изискат от физическите лица, които
предоставят за производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от
грозде или плодове - собствено производство, да попълнят справка-декларация за
количеството и вида на доставения
ферментирал материал, св. П. съставил против дружеството акт за нарушение по чл. 88б, ал.1 ЗАДС вр. чл. 45 от ППЗАДС вр. чл. 126а, ал.1 от ЗАДС.
Актът е съставен в присъствието на пълномощник
( л.2, митническата преписка), надлежно му е предявен и е връчен препис срещу
подпис.
Въз
основа на акта е издадено атакуваното НП.
Атаката против постановлението е насочена
както към неговата процесуална изправност, така и към оспорваното му
съответствие с материалния закон.
Твърди се, че съдържанието на НП
се разминавало недопустимо с това на акта и практически въвеждало и ново
нарушение против друг субект. Възражението е изцяло неоснователно и
продиктувано само от целта за депозирането му - преследвана и с жалбата -
отмяна на укорявания във всякаква порочност санкционен документ. Вярно е, че
съдебната практика е константна по отношение изискване за съотвтествие на акта
и на НП, но : що се отнася до обстоятелствата по извършване на нарушението и
съответна им правна квалификация на възприетото, въз основа на изложените
обстоятелства, нарушение. В случая - и в
акта и в НП са визирани едни и същи обстоятелства и дори са цитирани едни и
същи норми, привръзката между очертава и съответната правна рамка на останалите
неизпълнени задължения. И в констативния, и в санкционния документ се сочи
достатъчно ясно и детайлно, че при посещението на двамата митнически инспектори
не е било предоставена от управителя на дружеството, стопанисващо СМОД-а на
физическото лице, което е предоставило материал за производство на етилов
алкохол, справка-декларация по чл. 45,
ал.2 от Правилника за приложение на закона. Без значение е ( не се и спори), че
физическото лице, предоставило материал за производство на етилов алкохол е
управител на СМОД-а - С.П., тъй като изключение в такива случаи не е предвидено
в закона.
Невярно е твърдението, че в НП се
„появявал нов субект на друго нарушение“. Неправилната интерпретация в този
смисъл е резултат от това, че нормата, която е прита като нарушена чл. чл.88 б,
ал.1 от ЗАДС предписва поведение за два
субекта - Іво-: от една стана това са физическите лица, които предоставят за
производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от грозде и
плодове - собствено производство, които
следва да попълват справка- декларация по образец, определен с правилника за
прилагане на закона, но ІІ. която им се предоставя от лицата по чл. 57,
ал. 1 - което, от друга страна, е
задължение спрямо различен правен субект. И в случая е тъкмо така, тъй
като не се спори и е установено, че физическото лице С. П. е предоставила
материала за производство на етилов алкохол, което ще се осъществи в СМОД,
стопанисван от управляваното и представлявано от нея юридическо лице -
дружеството-жалбоподател. Като се има
предвид хипотезата и диспозицията на нормата на чл. 88б , ал.1 - само
изпълнението на задължението от лицата по чл. 57, ал.1 от Закона да предоставят
справка -декларация прави възможно
изпълнението на задължението на физическите лица, които предоставят за
производство на етилов алкохол (ракия) материали, собствено производство, тъй
като лицето ще попълни справката-декларация само ако тя му бъде предоставена. В
този смисъл, съвсем правилно административните органи са отчели, функционалната
зависимост между изпълнението на задължението от лицата по чл. 57, ал.1 от
Закона спрямо изпълнението на задължението на тези, които ще „ изваряват
ракия“. Затова и в случая правилно е
прието, че дружеството, стопанисващо СМОД-а е следвало, чрез своя управител, да
предостави справка-декларация, за да
може физическото лице, което ще произвежда алкохол да я попълни ( ирелевантно за този извод е обстоятелството
ще управителят и физическото лице, което ще произвежда алкохол са едно и също
лице).
Невярно е твърдението,че в НП се появявало
ново нарушение и нов субект - като се има предвид физическото лице, което ще
произвежда алкохола в СМОД-а. В обстоятелствените части на акта и НП се съдържа
ясно твърдението, че физическото лице С.П. не е попълнила справката-декларация
преди началото на изваряването, но това твърдение е изложено само за пълнота за
възприетите обстоятелства по извършване на нарушението от юридическото лице,
стопанисващо обекта и наличието му в акта и в НП съвсем не съставлява
процесуално нарушение, още по-малко такова, каквото претендира защитата.
Въобще, в хода на осъществения
цялостен контрол за законосъобразност на акта и на НП , Съдът не констатира процесуална
порочност от типа на претендираната, но констатира друга , който ще се
коментира по-долу.
По същество, фактите не се
оспорват, а и следват от напълно съответните гласни и писмени доказателства (
приложени в митническата преписка). На място в
обекта е бил започнал процеса на изваряване от предоставения от
физическото лице С. П. материал, на
която не е била предоставена за попълване ( от самата нея като управител) справка-декларация
по чл. 45, ал.2 от Правилника . Нарушението правилно е квалифицирано като
такова по чл. 88б, ал.1 от ЗАДС, като са правилно не камо изводите за
обективната му съставомерност, но и тези за авторството, предвид споделения
горе коментар досежно вменените две задължения - за лицата по чл. 57, ал.1 от
Закона по предоставяне на справка-декларация и за тези физически лица,които
следва да я попълнят преди за започне изваряването.
Единственото възражение на
защитата, което Съдът отмете като основателно е това по неправилната преценка
за наказващият орган, че случаят е маловажен. Решението на законодателя да
предвиди маловажни случаи в самия Закон е било продиктувано от факторите, които
са предвидени като обуславящи маловажността . Съгласно цитирания от защитника
чл. 126 б, ал.2 от ЗАДС “ Маловажни
случаи по ал. 1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките -
предмет на нарушението, не надвишава 100 лв.“ От приложената по митническата
преписка л.1от нея,
справка-декларация, попълнена
впоследствие от С. П.) се сочи, и не се оспорва, начислен акциз
22,27 лв., чиито двоен размер е
под 50, а не под 100 лв. Следвайки дефиницията за маловажност на
нарушение по чл. 126а ( което е част от правната квалификация и изрично се сочи
в акта и НП) по единствения критерий - размера на акциза - изводът е директен :
нарушението е маловажно. При това, правилата на ал.1 на чл. 126 б предвижда не
задължение, а възможност на митническите органи да наложат глоба по фиш по
ЗАНН. Това решение е предоставено на техния избор, но пък то следва да е
мотивирано по някакъв начин. В случая
липсват мотиви защо след като нарушението е маловажно и за него може да се
наложи една справедлива и съответна санкция по чл. 39, ал.2 от ЗАНН, се налага несъответната на тежестта
на нарушението такава по чл.126а, ал.1 от ЗАДС, която се явява и несправедливо
възмездие за нарушението.
Всъщност, като се има предвид,
че законодателното решение за
маловажност по смисъла на ЗАДС е свързано с размера на акциза на стоките -
предмет на нарушението и трябва двукратния му размер да е под 100 лв., а в
случая двукратният размер е два пъти под фиксирания минимум по чл. 126 б, ал.2
от ЗАДС, то степента на засягане на регулираните обществените отношения е
незначителна и деянието е малозначително по смисъла на чл. 9 , ал.2 от НК вр.
чл. 11 от ЗАНН. И тъй като факта на изключително ниския е предполагал възможност за приложение или на
чл. 126 б или директно изключване на отговорността поради явната незначителност
на обществената опасност, правилно се възразява, че липсата на мотиви в случая
е укорима. Тя прави невъзможна защитата
и напълно невъзможен съдебния контрол. Недопустимо е едва в пренията
процесуалния представителя да излага съображения защо не следва да се изолира
маловажността на случая, когато са налице всички законови предпоставки за не
само такова определение, но дори и за изключване на
административно-наказателната отговорност поради явната незначителност на
обществената опасност ( чл. 9, ал.2 НК врчл. 11 ЗАНН. )
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП
1291/19,02,18 г. на началник Митница Пловдив , с което на М.ТП" ЕООД,
ЕИК:******, седалище и адрес на управление: с.К., общ.Л.. обл.Пазарджик, ул.„П.“№**,
управлявано и/или представлявано от С.П.П.
основание чл. 88б, ал.1 от ЗАДС и чл. 126а, ал.1 с.з. е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: