№ 5263
гр. С, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110158302 по
описа за 2021 година
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът Со дължи на ищеца ЗК „фирма“ АД сумата в размер на 110,01 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.06.2021 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за
заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 12.07.2016 г., съединен при условията на евентуалност с
обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, предявен от Со срещу „П
с“ ЕАД.
По главния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД ищецът ЗК „фирма“ АД твърди, че в срока на застрахователно покритие
по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена
дупка на кръстовището между бул. ххх, в причинна връзка с което са причинени щети
на застрахования автомобил „БМВ 330ХД“ с рег. № ххх на стойност 100,01 лв. Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът Со като собственик на пътя, задължен да
поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в
негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума, както и за
сумата в размер на 10 лв. – ликвидационни разходи, поради което претендира същата,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
1
изпълнение до погасяването. Претендира разноски.
Ответникът – Со, оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на
ПТП, причинната връзка с настъпилите вреди, както и размера на вредите. Не оспорва
факта, че ищецът е заплатил посоченото в исковата молба застрахователно
обезщетение, но твърди, че не е било налице основание за извършеното плащане, тъй
като не се е реализирал покрит риск по договора за застраховка „Каско“. Оспорва иска
по размер, като твърди, че е налице съпричиняване. При условията на евентуалност
предявява обратен иск срещу „П с“ ЕАД, тъй като посоченото дружество е следвало да
поддържа процесния пътен участък по договор със Со. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника - „П с“ ЕАД, оспорва обратния
иск с твърдението, че дружеството е изпълнило задълженията си по поддържане на
процесния пътен участък, като пътното платно е отговаряло на изискванията за
експлоатация.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 37214/2021 г. по описа на Софийски районен съд за
2020 г. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, вх. № 19260/25.06.2021 г., за вземането, предмет на
настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
06.07.2021 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане от 07.09.2021 г.
заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед предявяването на установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал.
4 ГПК ЗК „фирма“ АД е предявило иск по чл. 422 ГПК.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По главния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
2
доказване са отделени следните обстоятелства: че ищецът е изплатил сумата в размер
на 100,01 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпил на 12.04.2016
г. застрахователен риск, а именно – увреждане на застрахованото МПС – лек
автомобил „БМВ 330ХД“ с рег. № ххх, в резултат на попадане в необезопасена дупка,
че отговорен за поддръжката на общинския път – кръстовището между бул. ххх, е
ответникът, като посочената дейност е възложена на „П с“ ЕАД по договор, сключен
между посоченото дружество и ответника.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо
процесния автомобил щети, се доказват от представения по делото протокол за ПТП,
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, както и от показанията на
свидетеля Д.И. К.
Видно от протокол за ПТП № 1626449/12.07.2016 г., на 12.07.2016 г., около 14:30
часа, лек автомобил „БМВ 330ХД“ с рег. № ххх се е движил в гр. ххх с посока бул.
„М“, като на кръстовището с бул. „А Е“ превозното средство е преминало през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са били
спукани предна и задна десни гуми на автомобила. Протоколът е съставен след
посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо, по
отношение на възприетите от съставителя факти, а именно: наличието на
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и видимите щети по
автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на
чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при
посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Удостовереният в
протокола за ПТП механизъм на ПТП се потвърждава и от показанията на свидетеля
Д.И. К, която сочи, че е управлявала посоченото МПС и е подписана протокола за ПТП
без възражения.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите,
удостоверени от длъжностното лице, се намират в причинна връзка с механизма на
ПТП, описан в протокола. Според вещото лице, стойността на причинените щети по
средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 124,90 лв.
Ето защо и във връзка с посочените доказателства съдът приема за доказан по
делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 12.07.2016 г., около 14:30 часа, лек
автомобил „БМВ 330ХД“ с рег. № ххх се е движил в гр. ххх с посока бул. „М“, като на
кръстовището с бул. „А Е“ превозното средство е преминало през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са били спукани предна и
задна десни гуми на автомобила.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и
3
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са били налице
увреждания спрямо автомобила), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер на 100,01 лв.,
което е в по-малък по размер от размера на действителните вреди – 124,90 лв.
(стойността на щетите по автомобила по средни пазарни цени). Налице е основание за
възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински
път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл.
19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по
поддържането му, включително - да означи съответната неравност с необходимите
пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13
ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на
неравността до премахването е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за
суброгация срещу ответника.
Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-малък от
размера на действителните вреди, то съдът счита, че в полза на ищеца е възникнало
регресно вземане за пълния размер на платеното застрахователно обезщетение (100,01
лв.) и за сумата в размер на 10 лв. – ликвидационни разходи за определяне на
застрахователното обезщетение, т.е. за сумата в общ размер на 110,01 лв.
Не се доказва по делото да е налице противоправно поведение на водача на
МПС, в резултат на което същият да е допринесъл за настъпване на ПТП, поради което
възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
Доколкото е налице извод за основателност на главния иск, то следва да бъде
разгледан предявеният при условията на евентуалност обратен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД:
4
В тежест на ответника Со е да докаже, че Со е претърпяла вреди в резултат на
неизпълнение от страна на третото лице помагач - „П с“ ЕАД, на задълженията по
договор, по силата на който посоченото дружество е следвало да осъществява
поддържане на процесния пътен участък по възлагане на ответника.
По делото не е представен договорът за поддръжка на процесния пътен участък,
сключен между Со и „П с“ ЕАД. Видно от представените от третото лице помагач и
ответник по обратния иск констативни протоколи от 27.06.2016 г. и 27.07.2016 г.,
подписани от представители на Со и „П с“ ЕАД, е удостоверено точното изпълнение
на договора за поддръжна в периода, в който е било реализирано процесното ПТП.
Следователно, не е налице основание за ангажиране на договорната отговорност на „П
с“ ЕАД за неизпълнение на договора за поддържане на процесния пътен участък, тъй
като представител на Со е удостоверил извънсъдебно, че задълженията на „П с“ ЕАД
по договора са изпълнени.
Ето защо, обратният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД следва
да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 430 лв., представляваща
разноски по производството за държавна такса (50 лв.), за юрисконсултско
възнаграждение (100 лв.), за депозит за САТЕ (250 лв.), както и за депозит за
призовававе на свидетел (30 лв.), съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Со, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, дължи на ЗК
„фирма“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата в размер на 110,01 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.06.2021 г.,
до погасяването, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 12.07.2016 г. в гр. С,
вследствие попадане в несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно
на лек автомобил „БМВ 330ХД“ с рег. № ххх, която неравност се е намирала на
кръстовището на бул. „Б ш“ и бул. „А Е“ в гр. С
ОСЪЖДА Со, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, да заплати на ЗК „фирма“ АД, ЕИК
ххх, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 430 лв.,
5
представляваща разноски в исковото и в заповедното производство съобразно
уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД,
предявен от Со, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, срещу „П с“ ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С,
ул. „ххх, за осъждането на ответника по обратния иск да заплати в полза на ищеца по
обратния иск сумата в размер на 110,01 лв., представляваща обезщетение за вреди от
неизпълнен договор за поддържане на пътното платно на кръстовището на бул. „Б ш“ и
бул. „А Е“ в гр. С, в резултат на което на 12.07.2016 г. е реализирано ПТП, при което
лек автомобил „БМВ 330ХД“ с рег. № ххх е попаднал в несигнализирана и
необезопасена неравност на пътното платно, вследствие на което са причинени щети
по автомобила, които следва да бъдат възстановени от Со.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „П с“ ЕАД,
ЕИК ххх, на страната на ответника Со, ЕИК ххх.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6