Р Е Ш Е Н И Е
Номер54/9.4.2020г..Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На тридесети
януари Две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.
ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЯНА ПАНЕВА
СТОЯН
ПОПОВ
Секретар:Н.Йовчева
Прокурор: В.Радева
като разгледа докладваното от съдия
А.Попов
ВНОХД
№1324 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид:
Въззивното
производство е образувано по жалба от подс.И., чрез защитника адв.Д. от ВАК
срещу Присъда на ВРС 22-ри състав от 01.10.19г. по НОХД №3521/19г., с която
подсъдимата е била призната за виновна за извършено престъпление по чл.343,
ал.3 от НК.
С
жалбата се навеждат основания за нарушение на материалния закон с оглед
неправилно определен размер на наказанието на подсъдимата. Твърди се, че според
трайната съдебна практика и доктрина редукцията по чл.63 от НК предхожда
проверката за наличие предпоставките за особено производство по реда на чл.78а
от НК. Иска се отмяна в тази част на присъдата и приложение разпоредбата на
чл.78а от НК.
В
съдебно заседание пред въззивната
инстанция по същество, представителят на ВОП изразява становище за
несъстоятелност на жалбата.
Адв.Б. представител на частното
обвинение се придържа към становището на прокуратурата.
Адв.Д., защитник на подсъдимата моли присъдата на ВРС да бъде отменена,
като неговата доверителка бъде освободена от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание Глоба.
Подсъдимият не се възползва от правото
на лична защита, като в последната си дума моли да и бъде наложено наказание
Глоба.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Депозираната жалба е процесуално
допустима, подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана
по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд производството
е преминало по реда на съкратено съдебно следствие - чл.371,т.2 от НПК, като
подсъдимата е признала обстоятелствата и фактите посочени в обвинителния акт.
От фактическа страна, първостепенният
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
Подсъдимата
В.С.И. е родена на ***г***, български гражданин, неомъжена, средно образование,
неосъждана, с ЕГН **********. На 09.01.2018г. тя управлявала лек автомобил
„Хюндай Атос“ с рег. № * *** *, собственост на Н. В. Т., на път „III-902“, с
посока на управление от с.Кичево до гр.Варна. Пътното платно било двупосочно,
влажно, равно, без дупки, в добро състояние, с единична, прекъсната осева
линия. Видимостта била силно намалена поради гъста мъгла. Около 11,15 часа
подсъдимата преминала край отбивка вляво за бар „Наздраве“. Същевременно пред
управлявания от нея автомобил се движел лек автомобил „Хонда ЦР – В“ с рег. № В
7660 ВМ, управляван от св. Р. И. П.. Св. Р.А.П. пътувала на предна дясна
седалка до водача – св. П.. Подсъдимата
управлявала автомобила със скорост от 92,77 км/час, която не била съобразена с
атмосферните условия и по-конкретно с намалената поради гъста мъгла пряка
видимост (21 метра), поради което не успяла своевременно да възприеме движещият
се пред нея на около 30,50 метра лек автомобил „Хонда ЦР – В“, в резултат на
което на около 30 метра след отбивката за бар „Наздраве го настигнала и
блъснала с управлявания от нея автомобил. При съприкосновението между двата
автомобила св. П. усетила силна болка в областта на гърдите и затруднено
дишане. В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие същата
получила счупване на 11 и 12 гръдни прешлени, обусловило трайно затруднение в
движението на снагата за период не по-малък от 5-6 месеца. Св. П. се обадил на
тел. 112 и сигнализирал за настъпилото ПТП. В резултата на удара били
деформирани предната част на лек автомобил „Хюндай Атос“ и задната част на лек
автомобил „Хонда ЦР- В“. Непосредствено след настъпилото съприкосновение между
двата автомобила, св. Б. Б. управлявала лек автомобил на същия път. Св. Б.
видяла спрелият в лявата лента лек автомобил „Хюндай Атос“, леко насочен наляво
и към гр. Варна. Разпознала подсъдимата, тъй като същата била нейна съседка.
Забелязала и спрелият лек автомобил „Хонда ЦР - В“, който се намирал в дясната
лента за движение по посока гр. Варна, на няколко метра пред лек автомобил
„Хюндай Атос“. Св. Б. излязла от автомобила, като при нея дошла подсъдимата,
която била силно изплашена, а св. П. изместил управлявания от него автомобил на
около три метра напред. По това време и на същото място със служебен автомобил
се движел св. И. С. Д. – служител в РУ – Аксаково, който също спрял и по негови
указания подсъдимата и св. П. изместили автомобилите, за да осигурят
безопасност на движението. По-късно на място пристигнали медицински екип и
служители на МВР. Пристигнали и св. С. Г. И. (баща на подсъдимата) и св. Н. У.
Ф. (дъщеря на св. Б.).В хода на производството пред въззивната инстанция е
направена справка за притежавани от подсъдимия Н. сим карти и съответно данните
на мобилните апарати/имеи номера/, чрез които те са ползвани за процесния
период. Видно от депозираните отговори от трите мобилни оператора подсъдимият
няма регистрирани мобилни карти в процесния период.
За да приеме горната фактическа обстановка, която
ВОС също счита за несъмнена, първостепенния съд е сторил задълбочен анализ на
всички относими, допустими доказателства и доказателствени средства, като е
съобразил, че същите са в единство на доказателствената маса с депозираните
пред него самопризнания.
Въз основа на приетата фактическа
обстановка, съставът на съда е приел, че са събрани доказателства в подкрепа на
възведеното обвинение и е признал подсъдимата за виновна по възведеното
обвинение, а именно, по чл. 343, ал. 3, пр. предпоследно, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК вр.
чл. 63, ал.1, т.3 НК
Така направените крайни изводи на съда
на база приетата за установена и от въззивния състав фактическа обстановка се
споделят напълно.
По отношение на оплакванията изложени
в частната жалба от страна на защитата.
ВОС не споделя сторените оплаквания и в частност тези
за неправилно приложение на закона при определяне вида и размера на наложеното
наказание.
За да е приложим института на освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а, ал.
1 НК, трябва да са налице кумулативно изискуеми предпоставки, в това число : за
извършеното непредпазливо престъпление да се предвижда наказание лишаване от
свобода за срок до пет години или друго по-леко наказание, лицето да не е осъждано
за престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, към
момента на извършване на деянието спрямо него да не е бил прилаган институтът
на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна
санкция, както и с деянието не са
причинени никакви имуществени вреди.
Както правилно е констатирал съставът на ВРС в
конкретната хипотеза не е налице първата и основна предвидена в закона
предпоставка, доколкото в специалната част, законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест години за конкретното деяние.
Сочената от защитата незадължителна практика е в пълна
колизия и противоречие, както с правната теория, така и с практиката на ВКС. Безусловно
и последователно е прието, че редукцията, предвидена в чл. 63, ал. 1 НК не се
взима предвид преди момента на определяне на наказанието, ерго при преценка на
приложимия процесуален ред. Вярно е посочена и проктика – Р.№ 185/20.07.2010
г., КНОХД № 108/2010 г. ВКС, III н.о.
Липсват други оплаквания и твърдения
от въззивника.
По изложените съображения, с
оглед и предвид липсата на служебно
констатирани основания и възможност за отменяне или изменяне на присъдата, на
основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна
инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
ПРИСЪДА на ВРС 22-ри състав от 01.10.19г. по НОХД
№3521/19г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационна
проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.