№ 450
гр. Бургас, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Гражданско дело №
20212100101644 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 382, ал. 1 от КЗ във
връзка с чл. 134, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на А. М. Д., ЕГН **********, от град Б.,
ул. "Г. С. Р." № **, ет. *, П. М. Д., ЕГН **********, от град Б., ул. "К. В." № **, ет. *, ап. *,
М. М. Д., ЕГН **********, от град Б., кв. "Д. Е.", ул. "Д." № ** и М. М. Д., ЕГН **********,
от град Б., кв. "Д. Е.", ул. "Д." № ** против „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Средец“, бул.
„Цариградско шосе“ №47а, бл. В, ет. 3 за осъждане на ответната по делото страна да заплати
на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 42 863.02 лева, представляваща
застрахователно плащане /обезщетение/ по групов договор за за застраховка, сключен като
обезпечение по договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2020 година, вследствие
на смъртта на наследодателя им М. П. Д., която сума се явява непогасения остатък от
кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие „смърт“ на 06.08.2021
година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата
молба до нейното окончателно изплащане. Претендира се от ищцовата страна и заплащането
на сторените от нея съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представят и ангажират доказателства.
Твърди се в исковата молба от ищците, че приживе наследодателят им М. П. Д.
сключил с „Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит за текущо потребление от 28.06.2019 година,
с който му бил отпуснат кредит в размер на 43 000 лева. Срокът за издължаване на кредита
бил уговорен на 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, а то станало на
същата дата - 28.06.2019 година.
Кредитът бил обезпечен с групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“,
1
сключена по реда на чл. 382 от КЗ между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството й на застраховащ
и ответника „Групама Животозастраховане“ ЕАД като застраховател. По този групов
договор за застраховка като страна към групата на застрахованите лица се присъединил и
наследодателят на ищците в качеството му на кредитополучател по силата на изрично
декларирано от него писмено съгласие от 28.06.2019 година. По същия него покрит
застрахователен риск се явявало настъпването на смърт на застрахованото лице в резултат
на застрахователно събитие, настъпила през периода на индивидуалното застрахователно
покритие. Застрахователният договор бил сключен при Общи условия /ОУ/, в които
измежду покритите рискове също била посочена смърт на застрахования - т. 8 от раздел III.
За застраховането на неимущественото му благо на М. Д. бил издаден и сертификат
№ В0004388305190628, с дата на издаване 28.06.2019 година. Като начало и влизане в сила
на индивидуалното застрахователно покритие в сертификата било посочено заплащането на
първата годишна премия, а като край - застрахователния период, през който изтичал срокът
на кредита и за който била платена годишната премия. В случая първата премия била
платена на 28.06.2019 година, видно от месечното извлечение по сметката на Д. за месец
юни 2019 година и следователно от тази дата застраховката била влязла в сила по
отношение на него. Краят на застрахователното покритие настъпвал 120 месеца след това.
Застрахователната сума по тази застраховка била в размер на 43 000 лева, равна на
отпуснатия банков кредит. При настъпване на смърт застрахователят следвало да изплати на
застраховащия остатъка от кредита, включващ главница, натрупана лихва и разноски към
датата на смъртта на застрахования - застрахователно плащане в размер на разликата между
застрахователната сума и остатъка от кредита, в какъвто смисъл били клаузите на посочения
сертификат за застраховка. В същия смисъл била и клаузата на т. 45.1 и т. 45.2 от ОУ към
груповия договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“.
Разглеждания по-горе кредит бил погасен изцяло на 04.09.2020 година със средствата
от отпуснат на М. Д. от същата банка нов кредит в размер на 46 000 лева на същата дата, за
което между него и „Банка ДСК“ ЕАД бил подписан договор за кредит за текущо
потребление от 04.09.2020 година. Този договор бил аналогичен на предходния от
28.06.2019 година, в т. ч. срокът за издължаване бил еднакъв, като разликата, освен в
размера на отпуснатата сума, била и в някои условия, които били по-благоприятни за
кредитополучателя.
Този нов кредит също бил обезпечен с групова застраховка по повод на
неимуществено благо „Живот“ на длъжника, наименувана „Кредит защита“, сключена
между „Банка ДСК“ АД в качеството й на застраховащ и „Групама Животозастраховане“
ЕАД и „Групама застраховане“ ЕАД. М. Д. се присъединил по тази застраховка след
подписано от него писмено съгласие на 04.09.2020 година, като за удостоверяване на
качеството му на застрахован по тази застраховка бил издаден сертификат №
D0004774145200904 от 04.09.2020 година с посочване на застрахователната сума, а именно:
размера на остатъка по кредита към датата на смъртта; периода на индивидуалното
застрахователно покритие - с начало 00:00 часа на деня на усвояване на кредита и край - 120
2
месеца от началото; ползващите се лица - застраховащият, с изключение на случаите на
временна неработоспособност, както и други условия.
Измежду покритите рискове по тази втора застраховка, съобразно посочването в
застрахователния сертификат била смърт в резултат на злополука или заболяване, настъпила
със застрахования през срока на индивидуалното застрахователно покритие.
По сключените договори за кредит ежемесечно кредитната институция изготвяла и
изпращала до кредитополучателя М. Д. текущи извлечения от сметката му за движението на
сумите по нея. От тези извлечения било видно, че всеки месец в полза на ответното
дружество била удържана дължимата застрахователна премия за сключената групова
застраховка „Живот“, съответно впоследствие и по груповата застраховка „Кредитна
защита“.
При настъпване на смъртта на Д. ищците подали уведомление до „Групама
Животозастраховане“ ЕАД с искане за погасяване на остатъка от текущия кредит по
сключения договор от 04.09.2020 година, по което била образувана преписка под формата
на застрахователна претенция № 40102100354/11.08.2021 година. По преписката пред
застрахователя били представени всички необходими документи за установяване на
настъпилото застрахователно събитие, в т. ч. цялата медицинска документация, с която
ищците разполагали, касаеща заболяването на Д..
С писмо с изх. №20-04-1046/23.08.2021 година ответното дружество уведомило
ищците, че отказва да извърши застрахователното плащане по причина, че смъртта била
настъпила в резултат на генерализирано метастазиране в хода на развитието на първичния
бъбречен тумор, диагностициран и лекуван преди датата на влизане в сила на 04.09.2020
година на индивидуалното застрахователно покритие. Посочено било, че туморната
формация на десния бъбрек била диагностицирана още на 08.04.2020 година. Коментиран в
тази връзка бил единствено сключения втори групов договор за застраховка „Кредитна
защита“, а не и първия такъв от 28.06.2019 година. Въз основа на тези констатации бил
направен извода, че процесният случай попадал в изключените рискове съгласно Общите
условия на груповия договор за застраховка „Кредитна защита“ на основание т. 14 и т. 14.1
от раздел втори. Съгласно същите, отговорността на застрахователите по застрахователния
договор не включвала смърт, когато била в причинно-следствена връзка с предварително
съществуващо заболяване и/или с неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият
получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишния период
преди датата на сключване на застраховката.
Според ищците, сочените разпоредби не следвало да се прилагат в случая. Умишлено
бил пренебрегнат сключеният застрахователен договор по първия договор за кредит от
28.06.2019 година, като по този начин не се държало сметка за наличието на
застрахователното покритие с предмет живота на застрахования кредитополучател още от
тази дата през 2019 година. Застрахователното покритие не било прекъсвано, тъй като било
продължавано при отпускане на втория кредит на 04.09.2020 година чрез изразено съгласие
от кредитополучателя на същата дата за присъединяването му като застраховано лице по
3
групов договор за застраховка „Кредитна защита“. Във всеки един момент на двата договора
за кредит кредитополучателят бил застрахован пред същия застраховател за този
застрахователен риск. Според ищците, дори и да се приемело, че за заболяването си Д. узнал
на 09.04.2020 година, при оперативното отстраняване на единия бъбрек, то същото не
можело да се окачестви като предварително съществуващо в 5-годишния период преди
датата на сключване на застраховката; същото било възникнало в периода на общото
застрахователно покритие по двете застраховки.
Затова считат, че смъртта на Д. представлявала застрахователно събитие, настъпило в
срока на действие на застрахователния договор, което било покрит риск съгласно същия.
Отказът на ответника за изплащане на застрахователно обезщетение бил необоснован и
неоснователен. Всичко това пораждало правния интерес на ищците от предявяване на
настоящия иск.
С нарочно определение № 1556 от 27.10.2021 година съдът е конституирал като
страна - съищец в настоящото производство на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК във връзка с
чл. 134 ал. 2 от ЗЗД „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на
управление район „Оборище“, ул. „Московска“ №19. След изпращането на препис от
исковата молба и книжата към нея същата е депозирала по делото писмено становище, в
което на първо място се поддържа, че конституирането й като съищец било недопустимо.
При условията на евентуалност е заявено становище за основателност на предявения
иск. Изтъква, че във връзка с кредита за текущо потребление от 04.09.2020 година Младен Д.
се присъединил към групата на застрахованите лица по групова застраховка „Кредитна
защита“ на кредитополучателите на „Банка ДСК“ АД. Същият добросъвестно и точно
изпълнявал задължението си за плащане на застрахователна премия спрямо „Групама
Живозастраховане“ ЕАД.
Счита позоваването от страна на ответника на изключващите отговорността му като
застраховател обстоятелства на основание чл. 12.4 във връзка с чл. 11 от ОУ несъстоятелно.
Оспорено е и становището му във връзка с медицинските епикризи за периода от 08.04.2020
година до 06.08.2021 година. Изтъква в тази връзка липсата на доказателства,
удостоверяващи субективното възприятие и знание на кредитополучателя относно
заболяването му. Не било установено по безспорен начин и знанието на починалото лице
относно инкорпорираните в съответните документи факти и заболявания, а още по- малко за
тяхната прогноза, както и относно причината за леталния изход. С оглед на това, не
следвало да се прилага разпоредбата на чл. 14 от ОУ, даваща възможност застрахователят да
бъде освободен от задължението си за заплащане на застрахователното обезщетение. Не
били налице алтернативните предпоставки, пораждащи това право и предвидените в закона
възможности - чл. 449 от КЗ, изключващи отговорността на застрахователя. Твърди също
така, че липсвала причинно-следствена връзка, съобразно изискванията на т. 12.4 и т. 11 от
ОУ, нито обосновано можело да се предположи наличието и; не следвало да се презюмира и
знание от страна на застрахования.
Сочи, че дори и да било доказано по делото знание, трябвало до бъде установено
4
наличието на причинно-следствена връзка между заболяването и настъпилата смърт на
застрахования. Според официалните данни, обявени от Националния статистически
институт въз основа на „Европейски съкратен списък“ /Хармонизиран списък, разработен от
Евростат, използван за международни сравнения/, от 2020 година бил включен Клас XXII
Кодове за специални цели, в т. ч. Ковид-19, като на 100 000 души от населението на
България, общо смъртни случая били 1798.8, от които 5.6 били в резултат на злокачествено
новообразувание на бъбрека, с изключение на бъбречното лечение, а 25.6 били в резултат на
болести на бъбреците и уретера. За сравнение от исхемична болест на сърцето общо
смъртните случаи били 219.8, пневмонии - 42.9, падания 6.5.
Ответната по делото страна „Групама Животозастраховане“ ЕАД, на която съдът е
изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока, указан от закона е
депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявените против нея
искови претенции. Не оспорва включването на М. Д. в групата на застрахованите лица по
групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ с подписания от него на
28.06.2019 година сертификат №В0004388305190628 и в групата на застрахованите лица по
групов договор за застраховка „Кредитна защита“ с подписания от него на 04.09.2020 година
сертификат № D0004774145200904, сключени с нея.
Твърди обаче, че сертификат №130004388305190628 от 28.06.2019 година бил
предсрочно прекратен, считано от 28.09.2020 година, на основание раздел V, чл. 25.6 от ОУ
по групов договор за застраховка „Живот свързана с банков кредит“. Според посочената
разпоредба, индивидуалното застрахователно покритие се прекратявало при пълно
предсрочно погасяване на кредита - от падежа на застрахователната премия, непосредствено
следващ датата на погасяването. В застрахователния сертификат било уговорено месечно
периодично плащане на застрахователната премия, с падеж 28-мо число на месеца.
Съгласно изложеното в исковата молба, кредитът за текущо потребление, за обезпечение на
който бил сключен сертификата, бил погасен изцяло на 04.09.2020 година и бил изтеглен
нов кредит. В изпълнение на разпоредбите на ОУ, процесният застрахователен договор бил
прекратен, считано от 28.09.2020 година, която дата била падежа на застрахователната
премия, непосредствено следващ датата на погасяването. За този падеж не била събирана
премия.
Процесното застрахователно събитие настъпило при действието на сертификат №
D0004774145200904 от 04.09.2020 година. Предварително съществуващо заболяване, което
впоследствие било в причинна връзка със смъртта на застрахования, обаче представлявало
изключен застрахователен риск. Поради това бил постановен и отказ за плащане. Съгласно
епикриза, ИЗ № 4826/2021 година, издадена от „Комплексен онкологичен център-Бургас“
ЕООД, смъртта на застрахования настъпила в резултат на карцином на десен бъбрек.
Съобразно посоченото в съобщение за смърт № 145/06.08.2021 година, именно това била
причината за смъртта на застрахования.
След смъртта на Д., наследниците му предявили претенция за изплащане на
застрахователна сума пред ответника. От представената документация било видно, че
5
застрахованият бил диагностициран и лекуван за карцином на десен бъбрек в период от
половин година преди сключване на застрахователен договор. От това следвало, че Д. бил
получавал лечение в 5-годишния период преди датата на сключване на застраховката.
На следващо място оспорва твърдението на ищците, че застрахователното покритие
не било прекъсвано, а било „продължено“ чрез последователно сключване на идентични
застрахователни договори, а застрахователното събитие възникнало в периода на „общото
застрахователно покритие“ по двете застраховки. В процесния случай били налице две
отделни застраховки. Сключените два броя сертификати имали различен застрахователен
интерес - обезпечение на вземанията на кредитора към длъжника по индивидуално сключен
между двете страни договор за кредит. Не съществувало общо застрахователно покритие по
два различни застрахователни договора, сключени по повод два различни потребителски
кредита.
Първоначалният сертификат, сключен преди установяване на заболяването, в
резултат на което настъпила смъртта на Д. бил прекратен и към момента на настъпване на
смъртта. Последващият сертификат бил сключен от застрахования след диагностицирането
му с болестта.
Искът е оспорен и по размер с твърдения за липса на доказателства в тази насока.
Неоснователността на главната претенция налагала извода за такава и на акцесорната
претенция за лихва.
Въведено е и твърдение за неоснователност на исковете предвид липсата на
материалноправна легитимация за ищците по отношение на тях. Сочи се, че материалното
право да се претендира плащане на остатък по кредита принадлежало единствено на „Банка
ДСК“ АД. Правна квалификация по чл. 134 от ЗЗД налагала същия извод, тъй като
наследниците на М. Д. не били кредитори на „Банка ДСК“ АД, а били длъжници по
договора за кредит, като дължали заплащане на погасителните вноски и нямали право да
предявяват искове от нейно име.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните в производството, че на 28.06.2019 година, между
наследодателя на ищците М. П. Д. и „Банка ДСК“ ЕАД е бил сключен договор за кредит за
текущо потребление, с който на физическото лице е бил отпуснат кредит в размер на 43 000
лева със срок на издължаване от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. За
обезпечаване на задължението по договора за кредит, с дадено съгласие за включване в
групата на застрахованите лица, кредитополучателят се е присъединил към групов договор
по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключен по реда на чл. 382 от КЗ между
„Банка ДСК“ ЕАД и ответното дружество „Групама Животозастраховане“ ЕАД, за което на
кредитополучателя е бил издаден сертификат № В0004388305190628 от 28.06.2019 година.
Застрахователната сума по застраховката е равна на отпуснатия кредит - 43 000 лева. Видно
от застрахователният договор, с него се покрива и рискът „смърт“ на застрахования
6
кредитополучател, като при настъпването на този риск, застрахователят дължи заплащане на
застраховащия в размер на остатъка по кредита, включващ главница, натрупана лихва и
разноски към датата на смъртта на застрахования, както и плащане на наследниците на
кредитополучателя в размер на разликата между застрахователната сума и остатъка по
кредита, включващ главница, натрупана лихва и разноски към датата на смъртта на
застрахования, която сума при повече от един наследник се разпределя поравно. От
месечните извлечения по разплащателната сметка на кредитополучателя се установява, че
същият е заплащал необходимите застрахователни премии по този договор. Не е спорно
между страните и обстоятелството, че на 04.09.2020 година посоченият кредит е бил погасен
изцяло със средства от отпуснат на същата дата нов кредит за текущо потребление от същата
банка. Сумата, отпусната по новия кредит е в размер на 46 000 лева, като е договорен срок
за погасяване от 120 месеца. Новият кредит също е обезпечен с групова застраховка
„Кредитна защита“ сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответното дружество „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, за което на кредитополучателя е бил издаден сертификат №
D0004774145200904 във връзка с дадено от него съгласие за включване в групата на
застрахованите лица. Съгласно условията на тази застраховка, същата покрива риск „Смърт
в резултат на злополука или заболяване“, настъпила със застрахования през срока на
индивидуалното застрахователно покритие, като застрахователната сума е в размер на
остатъка по кредита към датата на смъртта. От доказателствата се по делото се установява,
че кредитополучателят е заплащал необходимите застрахователни премии и по този
договор. Спорен е между страните въпросът налице ли са обстоятелства, които изключват
застрахователният риск „смърт“ на застрахования кредитополучател и са основание за отказ
от извършване на застрахователно плащане.
От препис-извлечение от акт за смърт се установява, че кредитополучателят М. П. Д.
е починал на 06.08.2021 година. В приложеното към делото съобщение за смърт като
причина за същата е посочено заболяване - карцином на десен бъбрек с белодробни
метастази и метастази в лимфните възли, полиоргА. недостатъчност.
С писмо от 23.08.2021 година ответното дружество е уведомило наследниците на
кредитополучателя, че по предявената от тях претенция под № 40102100354/11.08.2021
година няма основание за извършване на застрахователно плащане. Застрахователното
дружество е посочило, че смъртта на М. Д. е настъпила в резултат на заболяване
диагностицирано и лекувано преди датата на влизане в сила на индивидуалното
застрахователно покритие - 04.09.2020 година, поради което са налице условията за
прилагане на т. 14 и т. 14.1 от Общите условия на групов договор за застраховка „Кредитна
защита“, съгласно които отговорността на застрахователя не включва смърт, когато тя е в
причинно-следствена връзка с предварително съществуващо заболяване и/или неговите
усложнения и рецидиви, за което застрахования е получил медицинско консултиране,
диагностициране и/или лечение в 5-годишния период преди датата на сключване на
застраховката.
От наличните измежду кориците на делото епикризи и други медицински документи,
7
касаещи наследодателя на ищците се установява какво е било здравословното му състояние
в периода 24.03.2021 година до смъртта му на 06.08.2021 година.
С оглед отправените в тази насока искания, по делото е допусната и извършена
съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която в депозираното и прието заключение
е посочило, че причината на смъртта на М. Д. е дихателна недостатъчност от множествени
белодробни метастази от злокачествено образувание на десния бъбрек, като заболяването му
е било диагностицирано на 09.04.2020 година. Експертът сочи, че така установеното
заболяване може да доведе до смърт, като счита, че в процесния случай е налице причинна
връзка между установеното заболяване и настъпилата смърт.
От заключението по изслушаната и приета съдебно-икономическа експертиза се
установява, че към датата на смъртта на М. Д. дългът по договора за кредит от 04.09.2020
година възлиза на 42 863.02 лева. Вещото лице сочи, че кредитополучателят е заплащал
редовно застрахователните премии по двата застрахователни сертификата.
При така установените обстоятелства се налагат следните изводи:
Съгласно чл. 382 ал. 1 от КЗ, длъжникът по договор за банков кредит има правото да
иска непосредствено от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение дори и
когато не той, а банката е страна по сключен договор за застраховка като обезпечение на
породените по кредитното правоотношение парични задължения на кредитополучателя.
Изрично по силата на тази законова разпоредба на длъжника е признато качеството на
страна-застрахован по учреденото застрахователно правоотношение, т. е. той на
самостоятелно правно основание е носител на паричното притезание за заплащане на
застрахователно обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск по сключен
договор за застраховка с предмет негови неимуществени блага, чийто размер възлиза на
сбора от остатъчните задължения по договора за банков кредит - „по повод изплащането на
обезщетение по застраховка длъжникът има всички права на застрахован, освен правото да
получи обезщетението до размера на непогасената част от задължението“. С тази разпоредба
се защитава интереса на наследниците и съдлъжниците на застрахования кредитополучател
при настъпване на застрахователно събитие, като се въвежда изричната възможност същите
да предявят иск за заплащане на застрахователно обезщетение, дължимо в полза на трето
лице /кредитора/.
Тълкуването на разпоредбата води до извод, че при неизпълнение на задължението на
кредитора да предяви иск срещу застрахователя за изплащане на обезщетението при
настъпило застрахователно събитие, наследниците на починалия длъжник по договора за
кредит, както и всяко задължено по договора за кредит лице имат право на иск срещу
застрахователя, което прави и допустимо искането за осъждане на застрахователя да заплати
в полза на кредитора дължимото застрахователно обезщетение до размера на непогасената
част от задължението по кредита към датата на смъртта на кредитополучателя. Отделно от
това, правото на иск на ищците се обосновава с намаляване на пасива на лицата, които
наследяват кредитополучателя, тъй като те наследяват всички права, но и задължения на
лицето, включително това по договора за кредит. Цялостното тълкуване на процесните
8
договор за банков кредит и заявление за застраховане, въобще смисълът от сключването на
застраховка „Живот“ на кредитополучателя е, че при настъпване на застрахователното
събитие, банката - кредитор следва да претендира изпълнение на задълженията на
кредитополучателя от застрахователя и то само поради факта на настъпилото събитие, за
което застрахователят носи рисковете. Застраховката е сключена именно, за да гарантира
кредитора, че ще си събере задължението. По делото не се установи банката да е
инициирала извънсъдебно или съдебно събиране на дължимото по застраховката
обезщетение, поради което и следва да се приеме, че е налице бездействие при упражняване
на имуществените права по договор за застраховка.
В настоящия случай отговорността на ответното дружество произтича от сключения
между него и „Банка ДСК“ ЕАД групов договор за застраховка „Кредитна защита“ на
кредитополучатели. Именно това е действащия към момента на смъртта на
кредитополучателя договор, по отношение на който М. Д. е дал съгласие за присъединяване
към групата на застрахованите лица на 04.09.2020 година при сключването на договора за
кредит за текущо потребление, за което му е издаден сертификат № D0004774145200904 от
04.09.2020 година С погасяването на задълженията по договор за кредит за текущо
потребление от 28.06.2019 година са се погасили правата и задълженията на страните по
него, включително и обезпечението по него - по групов договор по застраховка „Живот,
свързана с банков кредит“, за което е издаден сертификат № В0004388305190628 от
28.06.2019 година. Именно поради тази причина не са заплащани застрахователни премии
след погасяване на задълженията по договора за кредит от 28.06.2019 година. По тези
съображения не може да се приеме, че застрахователното покритие по застраховка „Живот“
не е било прекъсвано, а е било продължено при отпускането на втория кредит на 04.09.2020
година. Независимо от обстоятелството, че с предоставените по новия договор средства е
погасено задължението по договора за кредит от 28.06.2019 година, касае се за нов договор,
с нови условия, включително ново обезпечение по нов застрахователен договор, съответно
сертификат.
Възраженията на ответника за неоснователност на предявените претенции не могат
да бъдат споделени. Процесният вид застраховка „Живот“ е уреден в чл. 438 - чл. 458 от КЗ.
Въз основа на сключен договор за застраховка „Живот“, застрахователят се задължава да
носи риска от настъпване на застрахователното събитие - смърт на застрахованото лице и да
заплати обезщетение на ползващите се лица. В чл. 449, ал. 1 от КЗ законодателят е уредил
изрично изключения от горното правило, като е посочил в три точки хипотези, с оглед
причината за настъпване на застрахователното събитие, при които се изключва
отговорността на застрахователя, доколкото не е уговорено друго. Изрично нормативно
уредена е възможността, страните да договорят други изключени рискове. Действително, в
ОУ /л. 102-107/, т. 14 и т. 14.1 е посочено, че застрахователят не носи отговорност при
смърт, когато тя е настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване и/или с
неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско
консултиране, диагностициране и/или лечение в 5-годишния период преди датата на
9
сключване на застраховката. От събраните по делото доказателства се установява, че
кредитополучателят е починал вследствие на заболяване, представляващо злокачествено
образувание на десен бъбрек, диагностицирано на 09.04.2020 година. В случая е доказана
връзката между злокачествения тумор и смъртта на М. Д., за което обстоятелство съдът се
позовава изцяло на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза.
Договорите за застраховка „Живот“ се сключват срещу събития, свързани с живота,
здравето и телесната цялост на физическо лице. При настъпване на застрахователното
събитие или на определените в договора условия по застраховка „Живот“ застрахователят е
длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния
договор. Съгласно чл. 448, ал. 8 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане или да
извърши плащане в намален размер, когато са налице болести, телесни увреждания или
заболявания с хроничен характер, които са оказали влияние на увреждането или
последиците от него, следващи застрахователното събитие, като застрахователят трябва да
докаже основанието за отказа или намаленото плащане. От друга страна, с разпоредбите на
чл. 362 - чл. 366 от КЗ са уредени въпросите относно обявяване на обстоятелства, свързани
със застрахователния риск. Безспорно, преценката за риска е от значение при сключването
на договор за застраховка „Живот“, като в случая настъпването на смърт е застрахователно
събитие, което е покрито от процесния договор. Преценката за риска за това
застрахователно събитие се извършва чрез поставяне на въпроси от страна на
застрахователя към застраховащия, които са от съществено значение във връзка с предмета
на застраховане по конкретния тип договор. При това положение е необходимо да се
направи преценка за възможността застрахователят да предвиди предварително хипотези за
отказ или намаляване на плащането при наличие на болести, телесни увреждания или
заболявания с хроничен характер, които са оказали влияние за настъпване на
застрахователното събитие, които да са включени в договора, без това да е предшествано от
спазване на разпоредбите на чл. 362 - чл. 366 от КЗ. С посочените разпоредби са уредени
въпросите относно обявяване на обстоятелства, свързани със застрахователния риск, които
застрахователят следва да постави към застраховащия и които са от съществено значение
във връзка с предмета на застраховане по конкретния тип договор. При договорите за
застраховка „Живот“ тези въпроси е логично да са свързани с здравословното и физическо
състояние на застрахования. Отговорите на същите ще дадат основание да се прецени е или
не е налице интерес от сключване на договор от процесния тип, а и за определяне на правата
и задълженията на страните по него. От посоченото се налага извода, че само при спазването
на посочените разпоредби, може да се прави преценка на риска и в застрахователния
договор да се включват предвиждания като посочените в чл. 448, ал. 7 от КЗ. Този извод се
налага и от обстоятелството, че разпоредбите, уреждащи въпросите относно обявяване на
обстоятелства, свързани със застрахователния риск, предвиждат и правните последици за
задаващия въпросите и за отговарящия.
Съдът намира, че включването на клаузи в застрахователния договор, които
предвиждат възможност за застрахователя да откаже плащане или да извърши плащане в
10
намален размер, без да е предшествано от въпроси по чл. 362 от КЗ поставя съответния
потребител на застрахователни услуги в неравноправно положение по смисъла на чл. 143,
ал. 3, т. 6 от ЗЗП. Това е така, защото с включването на такива клаузи се създават условия за
застрахователя да се освободи от задълженията си, без да е предвидена възможност на
другата страна да се освободи от своите, ако е знаела.
Застраховките за обезпечаване на заеми и банкови кредити могат да бъдат сключвани
от кредитор, респективно от длъжник. Първите, какъвто е и процесния, се сключват между
застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице - длъжник, като ползващо се
лице е самият кредитор. При настъпване на застрахователното събитие застрахователят
отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от
задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователния договор, включващо
главница, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие, а
ако дължимото обезщетение или застрахователната сума съгласно условията на
застрахователния договор надхвърлят размера на непогасената част от задължението по
изречение първо и след като се извърши плащане на кредитора, остатъкът се заплаща на
длъжника или на неговите наследници. Такъв застрахователен договор може да бъде
сключен само с изрично предварително писмено съгласие на длъжника и при общи условия.
В закона е предвидено, че при несъответствие между застрахователния договор и общите
условия се прилагат уговорките, за които длъжникът е бил предварително писмено
уведомен, за което му се предоставя включително сертификат, съдържащ информация за
застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката
и лица, които имат право да получат застрахователното обезщетение или застрахователната
сума.
По силата на чл. 382, ал. 5 от КЗ кредиторът е длъжен да предостави на длъжника
предварително цялата информация във връзка със сключването и изпълнението на
застрахователния договор, в това число: общите условия по застраховката и информация за
застрахователя, предмета на застраховката, застрахователната сума, срока на застраховката
и лица, които имат право да получат застрахователното обезщетение или застрахователната
сума, въпросите, поставени от застрахователя по чл. 362, отговорите, дадени от кредитора.
В тази връзка е необходимо всички отправени от застрахователя до застраховащия въпроси
по чл. 362 от КЗ предварително да са сведени до знанието на застрахованото лице, чието
здравословно състояние е от значение за оценка на риска и респективно на база
предоставената от него информация да са и отговорите на застраховащия. В съгласието си за
присъединяване към застрахователния договор, застрахованият следва да заяви, че се е
запознал с информацията по чл. 382, ал. 5, т. 1, 2 и 3 от КЗ.
От приложеният по делото сертификат № D0004774145200904 от 04.09.2020 година е
видно, че кредиторът „Банка ДСК“ АД е приел кредитополучателя за застраховане за негова
сметка в полза на банката въз основа на договора за групова застраховка „Кредитна защита“,
сключен между „Банка ДСК“ АД и „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама
Застраховане“ ЕАД. Посочено е, че началната дата на застраховката е деня на усвояване на
11
кредита, а крайната е определена на 120 месеца, считано от датата, посочена за начало.
Застрахователното покритие включва: „смърт в резултата на злополука или заболяване“,
„пълна трайна неработоспособност, поставено с ЕР на ТЕЛК/НЕЛК неработоспособност не
по-малка от 70%“, „нежелана безработица“ и „временна неработоспособност в резултат на
злополука или заболяване“. Преди подписване на договора за кредит и издаването и
подписването на сертификата от страна на М. Д. на 04.09.2020 година е подписано съгласие
за застраховане. В съгласието е материализирано изявление, че във връзка с договор за
кредит между Д. и банката той е съгласен да бъде застрахован за негова сметка при
условията на действащия договор за групова застраховка „Кредитна защита“ сключен между
„Банка ДСК“ АД и ответното дружество. В писменото съгласие изходящо от длъжника се
съдържа информация за размера на кредита, срокът му, вида на застрахователното покритие,
размера на застрахователната премия, ползващите се лица и т. н. В същото се не съдържат
въпроси и отговори на въпроси относно здравословното му състояние, дали през последните
5 години е получавал лечение, преглед или консултация от лекар за тежко хронично или
тежко остро заболяване, телесно нараняване или инвалидност и че не приема лекарства за
тежко хронично или тежко остро заболяване под каквато и да е била форма.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че на
длъжника-кредитополучател са поставяни въпроси за оценка на риска. От застрахователя не
са отправяни, респективно не са му представяни от застраховащия въпроси от типа на
посочените в чл. 362 от КЗ, с оглед изискванията на чл. 382, ал. 5, т. 3 от КЗ. Това изключва
и възможността материализираните в съгласието от страна на длъжника декларативни
изявления да се приравнят на отговори от типа на тези по чл. 362 от КЗ. Никъде в самото
съгласие няма предупреждение, че същото е такова по образец на застрахователя и че
декларативните изявления в него следва да се считат за отговори на зададени въпроси по чл.
362 от КЗ за оценка на риска във връзка със сключването на договор по чл. 382, ал. 1 от КЗ.
Процесните клаузи на т. 14 и т. 14.1 от раздел втори от ОУ на груповия договор за
застраховка „Кредитна защита“ дават възможност на застрахователя да се позове на
изключен застрахователен риск по своя преценка при смърт, без да е проведена процедура
по оценка на риска по реда на чл. 362 и сл. от КЗ. Липсата на възможност на застрахованото
лице потребител да се запознае с всички условия на договора води до извод за нищожност
на клаузата на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП поради това, че е неравноправна по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП. Всичко така казано до тук налага извода, че не са налице
основания за отказ на изплащане на застрахователна сума, като не е необходимо да се прави
преценка дали смъртта на застрахованото лице е в причинно-следствената връзка със
заболяването, от което се твърди да е страдал наследодателя на ищците към онзи момент.
От приетата по делото счетоводна експертиза е видно, че към датата на смъртта на
наследодателя на ищците непогасената част от кредита е 42 863.02 лева и за тази сума, с
оглед чл. 382, ал. 1 от КЗ, застрахователят отговаря пред кредитора и следва да бъде осъден
да му я плати. Това прави предявените искови претенции основателни, поради което и като
такива същите следва да бъдат уважени.
12
Предвид изхода на делото, предоставената от чл. 78, ал. 1 от ГПК възможност за това
и отправеното в тази насока от ищците искане, ответникът дължи на същите направените от
тях разноски. Ищците са представил списък по чл. 80 от ГПК. Претендираните от тях
разноски са в общ размер от 7 623.58 лева, от които е посочено, че 423.58 лева са внесени
като държавна такса за завеждане на делото, а 7 200 лева представляват заплатен адвокатски
хонорар. С определение под № 1518/22.10.2021 година съдът е освободил ищците А. М. Д.,
М. М. Д. и М. М. Д. от заплащането на дължимите за настоящото производство такси и
разноски, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Държавната такса в размер на 423.58 лева е
внесена от ищеца П. М. Д., поради което посочената сума следва да бъде присъдена само на
него. На лист 77 от делото е налично пълномощно, с което ищците упълномощават адвокат
И. Т. и Адвокатско дружество „Фотева, Т., Минчев“ заедно и поотделно да ги представляват
пред компетентния съд във връзка с водене на дело срещу „Групама Животозастраховане“
ЕАД, както и с широк кръг други правомощия, но не е посочена цена за услугата. С договор
за адвокатски услуги от 14.11.2022 година /лист 199 от кориците на делото/, ищците
упълномощават Адвокатско дружество „Фотева, Т., Минчев“ да извърши процесуално
представителство по настоящото дело до окончателното му приключване във всички
съдебни инстанции, като е посочено, че за тази услуга се дължи възнаграждение за всяка
съдебна инстанция по 7 200 лева, което за първа инстанция е платено в брой на датата на
сключване на договора. Договорът е сключен и е влязъл в сила на 14.11.2022 година, като
доказателства за реално заплащане на претендирания адвокатски хонорар следва да се
приеме, че липсват. Това е така, тъй като процесният разглеждан договор за адвокатски
услуги е депозиран като незаверено копие, поради което и не следва да се разглежда в
съответната част като разписка за действително извършен разход. В тази насока следва
изрично да се отбележи, че това кореспондира с декларираното под страх от наказателна
отговорност от трима от ищците за липса на получавани от всеки един от тях на каквито и да
било доходи, което именно обстоятелство е мотивирало съда да ги освободи от заплащането
на такси и разноски в настоящото производство. Уговорената сума за адвокатско
възнаграждение е значителна и съпоставена с липсата на каквито и да било парични
средства налага изложения по-горе извод за липса на доказано реално плащане. Обратното
би дало основание да се направи извод за невярно деклариране на съществени
обстоятелства, свързани с разглеждането на делото, за което действие направилите
съответната декларация лица носят наказателна отговорност. По тези доводи и
съображения сумата от 7 200 лева не следва да бъде възлагана в тежест на ответника.
Мотивиран от горното и на основание чл. 382, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 134, ал. 2
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ №47а, бл. В, ет. 3 да
13
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, по предявените от ищците А. М. Д., ЕГН
**********, от град Б., ул. "Г. С. Р." № **, ет. *, П. М. Д., ЕГН **********, от град Б., ул.
"К. В." № **, ет. *, ап. *, М. М. Д., ЕГН **********, от град Б., кв. "Д. Е.", ул. "Д." № **, М.
М. Д., ЕГН **********, от град Б., кв. "Д. Е.", ул. "Д." № ** и съищеца „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, искови претенции сумата от 42 863.02 /четиридесет и две хиляди
осемстотин шестдесет и три лева и две стотинки/ лв., представляваща застрахователно
плащане /обезщетение/ по групов договор за застраховка, сключен като обезпечение по
договор за кредит за текущо потребление от 04.09.2020 година, вследствие смъртта на
наследодателя им М. П. Д., която сума се явява непогасения остатък от кредита към датата
на настъпване на застрахователното събитие „смърт“ на 06.08.2021 година, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 24.09.2021
година до окончателното и плащане.
ОСЪЖДА „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ №47а, бл. В, ет. 3 да
заплати на П. М. Д., ЕГН **********, от град Б., ул. "К. В." № **, ет. *, ап. * сумата от
423.58 лева /четиристотин двадесет и три лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
14