РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Благоевград, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210100723 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от С. В.
П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***** със съдебен адрес гр. **** чрез адвокат
К. А. против Е. Д. А., с ЕГН **********, с адрес гр. ****, *** и К. В. И., с ЕГН **********,
с постоянен адрес в град ****, ***.
С исковата молба се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на УПИ II /втори/, отреден за имот с пл.сн.№111 /сто и
единадесети/ в квартал 14 /четиринадесети/ по плана на село Зелен дол, община Благоевград
при съседи на парцела: улица, ****, целият с площ от 785 кв.м. /седемстотин осемдесет и
пет квадратни метра/ по скица, а по нотариален акт от 800 кв.м. /осемстотин квадратни
метра/ ВЕДНО с построените върху същия имот ЖИЛИЩНА СГРАДА, ПЕРДЕ И ПЛЕВНЯ.
По сега действащата Кадастрална карта тези имоти съставляват: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 30702.501.150 /тридесет хиляди седемстотин и две, точка, петстотин и едно,
точка сто и петдесет/, по КККР на село Зелен дол, община Благоевград, одобрени със
заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота - село Зелен дол, Община
Благоевград, област Благоевград, с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет и девет
квадратни метра/, с трайно предназначение на териториятаурбанизирана, с начин на трайно
ползване-ниско застрояване до 10 м., при съседи имоти 30702.501.153; 30702.501.152;
30702.501.151; 30702.501.149; 30702.501.322; 30702.501.148 ВЕДНО с изградените върху
този поземлен имот три броя сгради, както следва:
СГРАДА с идентификатор 30702.501.150.1 /тридесет хиляди седемстотин и две,
точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет, точка, едно/, по КККР на село Зелен дол,
община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от
65,00 кв.м. /шестдесет и пет квадратни метра/, с предназначение : жилищна
сградаеднофамилна.
СГРАДА с идентификатор 30702.501.150.2 /тридесет хиляди седемстотин и две,
точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет, точка, две/, по КККР на село Зелен дол,
община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от
1
22,00 кв.м. /двадесет и два квадратни метра/, с предназначение : Селскостопанска сграда.
СГРАДА с идентификатор 30702.501.150.3 /тридесет хиляди седемстотин и две,
точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет, точка, три/, по КККР на село Зелен дол,
община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от 7
кв.м. /седем квадратни метра/, с предназначение: Селскостопанска сграда на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот с вх.рег.№1185/****8г., акт с №61, том 3, дело №771/2008г. по описа на СВ
при РС-Благоевград.
Сторено е и искане на основание чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен Нотариален акт
за удостоверяване право на собственост за недвижими имоти - констативен, издаден на
основание чл.587, ал.1 от ГПК с *****, дело №565 от 2022г. по описа на Нотариус ***, с рег.
№415 в НК, с район на действие РС-Благоевград, вписан в СВ при РС Благоевград с вх.рег.
№5515/19.09.2022г., акт с №46, том 20, дело №2746/2022г.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот с вх.рег.№ 1185/****8г., акт с №61, том 3, дело №771/2008г. по описа на СВ при PC-
Благоевград ищецът закупил от ответницата Е. Д. А. УПИ II /втори/, отреден за имот с пл.сн.
№111 /сто и единадесети/ в квартал 14 /четиринадесети/ по плана на село Зелен дол, община
Благоевград, при съседи на парцела: улица, ****, целият с площ от 785 кв.м. /седемстотин
осемдесет и пет квадратни метра/ по скица, а по нотариален акт от 800 кв.м. /осемстотин
квадратни метра/, ведно с построените върху същия имот жилищна сграда, перде и плевня.
Сочи се, че по сега действащата Кадастрална карта тези имоти съставляват: поземлен
имот с идентификатор 30702.501.150 /тридесет хиляди седемстотин и две, точка, петстотин
и едно, точка сто и петдесет/, по КККР на село Зелен дол, община Благоевград, одобрени
със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота - село Зелен дол,
Община Благоевград, област Благоевград, с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет и
девет квадратни метра/, с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на
трайно ползване-ниско застрояване до 10 м., при съседи имоти 30702.501.153; 30702.501.152;
30702.501.151; 30702.501.149; 30702.501.322; 30702.501.148 ВЕДНО с изградените върху
този поземлен имот три броя сгради, както следва:
-СГРАДА с идентификатор 30702.501.150.1 /тридесет хиляди седемстотин и две,
точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет, точка, едно/, по КККР на село Зелен дол,
община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от
65,00 кв.м. /шестдесет и пет квадратни метра/, с предназначение : жилищна сграда-
еднофамилна.
-СГРАДА с идентификатор 30702.501.150.2 /тридесет хиляди седемстотин и две,
точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет, точка, две/, по КККР на село Зелен дол,
община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от
22,00 кв.м. /двадесет и два квадратни метра/, с предназначение : Селскостопанска сграда.
-СГРАДА с идентификатор 30702.501.150.3 /тридесет хиляди седемстотин и две,
точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет, точка, три/, по КККР на село Зелен дол,
община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от 7
кв.м. /седем квадратни метра/, с предназначение : Селскостопанска сграда.
Твърди се, че преди около един месец ищецът отишъл до Службата по кадастъра в
град Благоевград, за да извади скица за поземления имот и схеми за имотите, като на гишето
2
след като попълнил заявление и приложил към него документа му за собственост била
извършена справка в програмата и служителката му заявила, че имоти са записани в
регистрите, като собствени на ответницата и отказала да му бъде издадена скица. Сочи се, че
мотивите на служителката от службата по кадастъра да откаже да му издаде скица и схеми
за имотите били, че ответницата Е. Д. А. се е снабдила с нотариален акт през 2022г., с който
нотариален акт се е вписала в кадастралните регистри, като собственик. Ищецът твърди, че
останал много учуден, поради простата причина, че от ответницата Е. Д. А. през 2008г.
закупил процесните имоти, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с
вх.рег.№1185/****8г., акт с №61, том 3, дело №771/2008г. по описа на СВ при PC-
Благоевград, като тя му предала владението и ги напуснала. Посочва, че от приложената към
исковата молба данъчна оценка се установява, че имотите са декларирани на негово име и с
платени от ищеца данъци, а в един момент узнавал, че Е. Д. А. се е вписала в Службата по
кадастъра, като техен собственик.
След като ищецът помолил служителката от кадастъра да му индивидуализира
нотариалния акт, с който ответницата Е. Д. А. се е снабдила и вписала, като собственик
ищецът твърди, че установил, че това е Нотариален акт за удостоверяване право на
собственост за недвижими имоти - констативен, издаден на основание чл.587, ал.1 от ГПК с
**** от 2022г. по описа на Нотариус ***, с рег.№415 в НК, с район на действие РС-
Благоевград.
Запознавайки се със съдържанието на акта на ответницата, на гърба, където са
описани приложените при съставянето на акта документи се сочи, че е описан Нотариален
акт за дарение №168, том 2, дело №782/1993г. по описа на РС- Благоевград. Твърди се, че с
този нотариален акт за дарение, ответницата Е. Д. А. се е легитимирала, като собственик,
когато е продавала процесните имоти на ищеца, тъй като е бил вписан на гърба, където са
представените документи по изповядването на нотариалния акт, с който ищецът закупил
имотите, а именно нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот с вх.рег.№
1185/****8г., акт с №61, том 3, дело №771/2008г. по описа на СВ при РС-Благоевград.
Сочи се, че през 2008г., когато ищецът купил имотите от ответницата се е
легитимирала, като собственик с Нотариален акт за дарение №168, том 2, дело №782/1993г.
по описа на РС-Благоевград, а сега през 2022г., когато ответницата се е снабдила с
констативен нотариален акт за процесните имоти, тя отново се е легитимирала и ползвала,
като писмено доказателство същият Нотариален акт за дарение №168, том 2, дело
№782/1993г. по описа на РС- Благоевград.
Сочи се, че със своите действия и по конкретно с това, че ответницата се е снабдила с
нов нотариален акт за процесните имоти и ги е вписала като нейни, както и отказът на
службата по кадастър да му издаде скица на негово име се оспорва правото му на
собственост.
Междувременно се сочи, че след като се снабдил със скица и схеми на имотите се
видял, че върху скиците е вписан регистриран нов собственик, а именно ответникът К. В. И..
Сочи се, че регистрацията е станала след първоначалното му посещение в Службата по
кадастър, като му било съобщено, че за собственик е записана първия ответник. Сочи се, че
вторият ответник К. И. се легитимира с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти с вх. № 1944/15.11.2022 година, акт с № 149, том 25, дело № 3355/2022 година по
описа на СВ при РС Благоевград, по силата на който К. И. е закупил от ответницата Е. А.
процесните имоти. Твърди се, че тази продажба не е породила своето вещно транслативно
действие, защото първият ответник не е собственик на процесните имоти, които са
продадени на втория ответник по силата на посочения по-горе нотариален акт.
С Разпореждане № 931/10.05.2023г. съдията-докладчик, след като е извършил проВ.
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове,
в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
3
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците с указание, че в
едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131,
ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответниците е връчено на 11.05.2023г. чрез **** - брат на
ответника К. И. и син на ответницата Е. А..
Видно от материалите по делото в указания на ответниците едномесечен срок от
получаване на съобщението на 12.06.2023 г. е депозиран писмен отговор от ответниците, с
който се оспорват предявените искове, като неоснователни и се иска да бъдат отхвърлени
изцяло.
Направено е възражение, че сделката е нищожна, тъй като не е давала съгласие за
сключване на договора, като не е упълномощавала **** В. П. за сключването му и
евентуално възражение, че ответницата А. е придобила процесните имоти на основание
давностно владение, продължило повече от 10 години.
Ответницата Е. Д. твърди, че никога не е продавала, нито е имала намерение да
продава собствения си имот, представляващ поземлен имот c идентификатор 30702.501.150
по влязлата в сила КККР на с. Зелен дол, одобрена със Заповед № РД-18-81/26.11.2021 г. на
ИД на АГКК - София, находящ се в с. Зелен дол, общ. Благоевград, целият с площ от 799,00
кв. м, описан с площ от 7.0 кв. м в предявената искова молба, ведно с построените в него 3
/три/ броя сгради, представляващи самостоятелни обекти с идентификатори 30702.501.150.1
- еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 65,00 кв. м, самостоятелен обект с
идентификатор 30702.501.150.2 - селскостопанска сграда със застроена площ от 22,00 кв. м и
самостоятелен обект с идентификатор 30702.501.150.3 - с предназначение селскостопанска
сграда със застроена площ от 7.0 кв. м.
Твърди, че така описания имот - земя и сгради, придобила от родителите си **** през
1993 г., като сключения между тях договор бил обективиран в нотариален акт за дарение №
168, т. II, д. №х 782/06.05.1993 г. на нотариус с район на действие PC- Благоевград. Твърди,
че от момента на придобиването през 1993 г. до 15.11.2022 г., когато го продадола на сина си
К. В. И., само тя и членовете на семейството й са упражнявали фактическа власт върху
имота, а след посочената дата, владението върху имота се упражнявало от ответника К. И. и
семейството му. Твърди се, че от момента на придобиването му през 1993 г. до настоящия
момент ответницата винаги е знаела, че имотът е нейн, не го е продавала, нито е имала
такова намерение, нито е упълномощавала друго лице да извърши продажбата от нейно име,
като не е договаряла и цена за такава продажба, както и не е получавала пари от продажба,
поради което се счита, че обективираната в представения по делото в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот Вх. pen № 1185/****8 г., Акт № 61, т. 3, д. № 771/2008
по описа на СВп. при PC - Благоевград сделка е нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2
ЗЗД - липса на съгласие, която като такава не е породила транслативния си ефект, поради
което се твърди, че исковите претенции са неоснователни, доколкото ищецът С. П. не е
собственик на процесните имоти. Твърди се, че ответницата не познава лицето **** В. П. и
никога не се е срещала с него, не го е упълномощавала да извършва от нейно име и за нейна
сметка каквито и да е правни действия. Твърди се, че представеното от **** В. П.
пълномощно pen № 5223/17.03.2008 г. на нотариус И. *** за извършване на
прехвърлителната сделка, от която ищецът С. В. П. черпи права е неистински документ -
неавтентичен, тъй като ответницата твърди, че никога не е ходила пред нотариус да заверя
подписа си и да му предоставя представителна власт за продажба на имота.
Твърди се, че за целия този период, посочен по-горе, никой не им е оспорвал или
нарушавал правото им на собственост, както върху поземления имот, така и върху сградите
изградени в него, нито е прекъснал осъществяваната от ответниците фактическа власт, нито
е полагал грижи за него. Твърди се, че единствено ответницата и членовете на семейството й
са обитавали жилищната сграда, до която единствени са имали достъп, извършвали са в нея
4
необходимите ремонтни дейности за поддържането й в годно за живеене състояние,
отглеждали са в двора селскостопанска продукция и животни.
Твърди се, че с поведението си по открит, явен, недвусмислен начин ответницата е
упражнявала фактическа власт върху имота, който е своила като собствен такъв. Твърди се,
че адресната регистрация на ответницата - постоянен адрес, за част от този период е именно
в с. Зелен дол, като е присъствала и в избирателните списъци на селото и е упражнявала
правото си на глас. Твърди, че заедно с ответницата, на посочения адрес живели и трите й
деца, в т. ч. и втория ответник К. И..
Оспорва се твърдението в исковата молба, че ответницата е предала владението на
ищеца на имота и го е напуснала, като се твърди, че никога не е предавала владението на
имота другиму, нито съм го напускала. Сочи се, че до момента на получаване на препис от
исковата молба не знаела, че някой друг има претенции върху него с твърдения, че го е
закупил. Не е получила и сумата 10 000,00 лв., предмет на продажбата през 2008 г., нито е
договаряла такава цена с **** В. П., който се е представил за упълномощен представител на
ответницата. Твърди се, че за времето от 1994 г. до 2017 г., през различни периоди от време
както постоянният, така и настоящият адрес на ответницата е в с. Зелен дол, общ.
Благоевград, където не притежава друг жилищен имот освен процесния. Сочи се, че поради
закупуване на жилище в Благоевград, след 2017 г. постоянният адрес на ответницата е
променен в ****, ***, но това не означава според ответницата, че е предала владението
върху имота в с. Зелен дол на друго лице. Твърди се, че именно защото имота в с. Зелен дол
е нейна собственост и на семейството й се посочва, че в него на 11.07.2017 г., било
извършено претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение
от разследващ полицай при 01 РУ на ОДМВР - Благоевград с цел установяване държане на
вещи и предмети забранени от закона от синовете й *** В. И. и втория ответник К. В. И., за
което бил съставен протокол, в който протокол било посочено, че къщата е собственост на Е.
Д. и се обитава от *** и К. И.и. Твърди се, че ако С. П. е бил във владение на имота, то
тогава нямало как според ответницата полицейските органи да извършат претърсване в чужд
имот или поне биха отразили, че е такъв.
Твърди се, че след придобиването на имота през 1993 г. и въз основа на подадена
данъчна декларация в Данъчна служба - Благоевград същият се води на име на ищцата, за
което заплащала дължимия за него ДНИ и ТБО. Сочи се, че е невярно твърдението в
исковата молба, че С. П. го е декларирал на свое име и е заплащал дължимия ДНИ и ТБО.
Сочи се, че в нито един момент, считано от датата на твърдяната продажба, ищецът не е
упражнил фактическа власт върху имота, нито по друг начин е демонстрирал „собствеността
си".
Навежда се, че монтирания в имота водомер е на име на ответницата и през целия
период от 1993 г. до настоящия момент, само тя е заплащала стойността на изразходваното
количество вода, отчетено от разходомерното устройство. Поради наложилото й на
ответницата отсъствие от страната за различни периоди от време след 01.10.2019 г. и по-
рядкото й посещение в с. Зелен дол, се сочи, че няма отчетено потребление на вода след тази
дата, което безспорно според ответницата означавало, че С. П. не е упражнявал фактическа
власт върху имота.
Твърди се, че електромерът за имота е регистриран и до ден днешен на името на
майка на ответницата и дарителка **** Д., който не е прехвърлила на свое име, но заплаща
консумираната електрическа енергия. Твърди се, че ако С. П. е придобил имота на валидно
правно основание и е влязъл във владение на същия, то за него би възникнало задължението
да регистрира на свое име както водомера, така и електромера и да заплаща съответните
количества.
Именно защото ищецът е знаел, че ответницата не е упълномощавала **** В. П., то
той нито е влязъл във владение на имота, нито е оспорвал по друг начин упражняваната от
5
ответницата фактическа власт, нито е регистрирал разходомерните устройства за ток и вода
на свое име, нито е заплащал отчетените от тях стойности, нито е декларирал имота и не е
плащал дължимите за него ДНИ и ТБО. Твърди се, че ищецът не е отразен и като собственик
в кадастралния регистър на влязлата през 2006 г. КККР на Благоевград.
Навежда се, че доколкото в нито един момент от 1993 г. до м. септември 2022 г.
владението върху имота на ответницата не е било оспорено от трето лице, нито е имала
съзнанието, че го е продала или е държател на същия, решили двамата ответници да
сключат договор за покупко-продажба, като след консултацията при нотариуса с район на
действие PC - Благоевград била посъветвана да се снабди с нов констативен нотариален акт
по документи по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК, в който притежаваните от ответницата имоти да
бъдат индивидуализирани като самостоятелни обекти с идентификатори по влязлата в сила
КККР на Благоевград, поради което се е снабдила с нотариален акт *** г. на нотариус ***,
вписан в СБ при PC - Благоевград Вх. per. № 5515/19.09.2022 г., Акт № 46, т. XX, д. №
2746/2022 г., който не създавал ново правно положение. За изготвяне на така посочения
нотариален акт представила данъчна оценка на имота, от която се установявала, че е негов
собственик, скица и схеми от СГКК - Благоевград, в които като официални документи
ищецът не фигурира.
С оглед изложеното се счита, че ищецът не е собственик на описаните в исковата
молба имоти, представляващи земя и сгради, поради прехвърлянето им при липса на
съгласие, предвид което се твърди, че е налице нищожност на сделката на основание чл. 26,
ал. 2, пр. 2 ЗЗД, обуславящо неоснователност на предявените- искове.
При условията на евентуалност, ако бъде прието, че сделката обективирана в
нотариален акт **** г. на нотариус *** с р-н на действие PC - Благоевград, вписан в СБ при
PC - Благоевград Вх. per. № 1185/****8 г., Акт №61, т. 3, д. № 771/2008 г. е валидна, то се
твърди, че ответницата е придобила процесните имоти поради упражнено давностно
владение в продължение на повече от 10 години, считано за времето ****8 г. до датата на
получаване на исковата молба - 11.05.2023 г. при завършен фактически състав по чл. 77 ЗС -
упражнявана по открит, явен и недвусмислен начин на фактическа власт /corpus/ и наличие
на субективния елемент - своене на вещта като своя /animus domini/.
В срока за подаване на писмен отговор е подадена и насрещна искова молба от Е. Д.
А., с ЕГН **********, с адрес гр. ****, *** чрез адвокат И. Р. и К. В. И., с ЕГН **********,
с постоянен адрес в град ****, *** чрез адвокат И. Н. против С. В. П., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. ***** със съдебен адрес гр. **** чрез адвокат К. А., с която са
предявени насрещни искове срещу ищеца по първоначалния иск за признаване за
установено, че не е собственик на процесните имоти, както и да се признае сключената
сделка покупко- продажба на недвижим имот за нищожна като сключена без съгласие и се
иска да бъде отменен нотариалния акт за покупко-продажба.
С Определение № 1455/20.09.2023г. съдът е върнал насрещната искова молба,
подадена от Е. Д. А., с ЕГН **********, с адрес гр. ****, *** чрез адвокат И. Р. и К. В. И., с
ЕГН **********, с постоянен адрес в град ****, *** чрез адвокат И. Н. против С. В. П., с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***** със съдебен адрес гр. **** чрез адвокат К. А. в
частта, с която са предявени отрицателни установителни искове за собственост с правно
основание чл. 124 от ГПК и по искането за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот, поради недопустимост и е прекратил производството по гр.д. №
723/2023г. по описа на РС-Благоевград в тази му част.
С Определение № 1077/31.10.2023г., постановено по ч.гр.д. № 1003/2023г. по описа на
ОС-Благоевград, постановеното прекратяване е оставено в сила.
По делото е останал за разглеждане единствено насрещния иск, предявен от Е. Д. А.,
с ЕГН **********, с адрес гр. ****, *** чрез адвокат И. Р. против С. В. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ***** със съдебен адрес гр. **** чрез адвокат К. А., с
6
който се иска да се признае сключената сделка покупко- продажба на недвижим имот за
нищожна като сключена без съгласие.
Твърди се от ищцата по насрещният иск, че от нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот с вх.рег. № 1185/****8 г, акт с № 61, том 3, дело № 771/2008 г, по описа
на СВ при PC Благоевград се установява, че договора е сключен от името на Е. Д. ****, чрез
пълномощника й **** В. П., който продал описаните в същия акт недвижими имоти, на
ответника по настоящия С. В. П., за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, която сума
пълномощникът на продавача /**** В. П./ заявил, че е получил изцяло и в брой от купувача,
като в т.2 от акта е било посочено от **** В. П., в качеството му на пълномощник на
продавача Е. Д. ****, че същата се задължава да предаде на купувача С. В. П., владението и
ползването на имота, предмет на договора в 1-месечен срок, считано от подписване на това
нотариален акт.
Ищцата Е. Д. А. твърди, че не познава лицата **** В. П. и С. В. П., че не е сключвала
упълномощителна сделка /не е подписвала пълномощно/ с лицето **** В. П., който от нейно
име и за нейна сметка да извършва разпоредителна сделка със собствения и недвижим имот,
не е договаряла и цена от 10 000 лева и не е получавала сума в размер на 10 000 лв.
представляваща продажната цена на собствения й недвижим имот, не е давала съгласие за
извършването на такава сделка. Твърди се, че ищцата А. никога не е предавала владението и
ползването на собствения си имот на лицето посочено като купувач по сделката - С. В. П..
Сочи се, че ищцата Е. Д. А. е придобила правото на собственост върху процесния
имот по силата на безвъзмездна сделка дарение, като правото на собственост и е дарено от
нейните родители ***** и **** *** Д., която сделка е оформена в нотариален акт № 168, том
II, дело № 782/1993 г, на PC Благоевград. Твърди се, че и преди сключването на сделката
през 1993 г и след сключването й, ищцата Е. Д. е живяла в процесния имот, като и към
настоящия момент продължава да живее в него. Твърди се, че в нито един момент не е
предоставяла владението и ползването на имота на трето лице извън кръга на семейството й.
Сочи се, че след придобиването на собствеността върху имота, е декларирала същия,
заплащала е през целия период от време на данъци и такси. Сочи се, че и към настоящия
момент партидата на електромера на къщата се води на името дарителката на ищцата - ****
Д., но консумираната енергия се заплаща от нея. Сочи се, че и консумираната вода в имота
също се заплаща от ищцата Е. Д..
Твърди се, че на 11.07.2017 г., в имота й в с. Зелен дол, било извършено процесуално-
следствено действие - претърсване и изземване в неотложни случаи, с цел установяване
държане на вещи и предмети забранени от закона от синовете на ищцата - *** В. И. и втория
ответник К. В. И., за което бил съставен и съответен протокол, в който било посочено, че
къщата е собственост на Е. Д. и се обитава от *** и К. И.и. Сочи се, че в тази къща ищцата
има и извършени адресни регистрации по постоянен и настоящ адрес в различни периоди от
време, като такива няма извършени на името на трето лице.
Сочи се, че от придобиването на имота през 1993 г, до момента на сключването на
сделката покупко-продажба с втория ответник К. В. И., оформена с нотариален акт вх.рег. №
1944, от 15.11.2022 г, акт № 149, T.XXV, дело № 3355/2022 г, ищцата А. е била със
съзнанието, че е собственик на процесните имоти, на което основание е сключила и
сделката, като никой до този момент не й е оспорвал правото на собственост, нито е
предявявал права и претенции към имотите й.
Твърди се, че ответникът С. В. П., в нито един момент от „придобиването на
собствеността” върху процесните имоти, не е владял и ползвал същите, не е претендирал
правото си на собственост върху тях. За „правата” му върху имотите, разбрали едва след
получаването на исковата молба.
Твърди се, че сключената от името на ищцата чрез пълномощник сделка покупко-
продажба с нотариален акт № 94/2008 г, като сключена без съгласие е нищожна сделка, като
7
наличието на цитирания нотариален акт смущава правото им на собственост.
С Разпореждане № 921/26.03.2024г. съдията-докладчик, след като е извършил проВ.
за редовност на насрещната искова молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с
нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис
от насрещната искова молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника по
насрещната искова молба с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор,
отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника по насрещния иск е връчено на 10.04.2024г.
чрез адвокат К. А., като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор на
насрещната искова молба, с който се оспорва предявения иск и се иска неговото отхвърляне.
Твърди се, че не отговарят на истината и се оспорват твърденията на ищцата по
насрещния иск, че не познава **** В. П.. Сочи се, че е вярно единствено твърдението, че не
познава ответника по насрещния иск - С. П., като се сочи, че и ответника не познава ищцата.
Твърди, че **** В. П. е брат на ответника С. П.. Твърди се, че ищцата Е. Д. **** през 2008г.
била предложила за продажба процесните къща с дворно място на **** П., но тъй като той
нямал жилищна нужда, докато ответникът имал. Сочи се, че по това време ответникът
разполагал и с така наречените лихво-точки, установени със закона за уреждане правата на
граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, които му давали право на
компенсации при закупуването на жилище. Посочва се, че тъй като ответникът работел, като
шофьор на камион и пътувал често до Република Гърция, не бил постоянно в града, брат му
му се обадил по телефона и му казал, че ищцата Е. Д. **** предлага къща с двор за
продажба в село Зелен дол и ако прецени С. П. може да я купи, тъй като брат му няма
интерес. Навежда се, че след прибирането си в страната брата на ответника завел да види
къщата, която същият одобрил и му казал, че ще я купи. С оглед постоянните му пътувания
и ангажиментите на ищцата, било трудно да си напаснат за ден и час за прехвърлянето и
брат му се бил разбрал с нея тя да го упълномощи за сделката и когато се прибере ответника
да не я занимават нея и да си изповядат сделката. Сочи се, че по този начин ищцата
упълномощила с пълномощното, заверено от Нотариус И. ***, описано в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот с вх.рег.№1185/****8г., акт с №61, том 3, дело
№771/2008г. по описа на СВ при PC-Благоевград, като в деня на упълномощаването -
17.03.2008г., **** В. П. й бил платил и цената от 10 000 лева, след което му прехвърлил и
имота на ****8г. Сочи се, че при прехвърлянето ответникът получил и компенсациите по
цитирания по-горе закон.
С оглед изложеното се счита, че предявеният срещу него насрещен иск е
неоснователен и се иска от съда да бъде отхвърлен изцяло.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител-адвокат А., поддържа се подадената
искова молба, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество изразява становище за
доказаност и основателност на исковата претенция, като се иска отхвърляне на направеното
възражение за придобиване на имотите по давност. Претендират се сторените по делото
разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК, като е сторено възражение за прекомерност
на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответницата Е. ****, редвоно призована се явява лично и с
адвокат Р., редовно упълномощена. Поддържа се подадения писмен отговор на исковата
молба, както и подадения от ответницата Д. насрещен иск. Ангажира писмени и гласни
доказателства. По същество изразява становище за неоснователност на предявения иск, като
се поддържа, че е доказала основателността на предявения от нея насрещен иск, при
условията на евентуалност, че е доказано придобиване на имотите по давност. Подробни
съображения излага в писмени бележки. Претендират се сторените по делото разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК.
8
В съдебно заседание ответникът К. В. И., редовно призован, не се явява,
представлява се от редовно упълномощен процесуален представител-адвокат Н., поддържа
подадения писмен отговор. По същество изразява становище за неоснователност на
предявените искове, като поддържа, че праводателката му-другата ответница по исковете, в
нито един момент от придобиване правото на собственост не е губила същото, поради което
и прехвърлителната сделка между тях поражда правно действие в патримониума на същия.
Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, извършен е оглед по чл. 204
ГПК.
При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт за дарение № 168, том II, дело № 782/1993г. на Нотариус при
РС-Благоевград ответницата Е. Д. **** е придобила по силата на извършено в нейна полза
дарение от родителите й недвижим имот: парцел II, имот пл. № 111, кв. 11, при съседи на
парцела:улица, *****и, целия с площ от 720 кв.м. по скица, а по нот. Акт 800 кв.м., ведно с
построените в същия парцел жилищна сграда, перде и плевня.
Установява се от представения и приет по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 94, том I, рег. № 1964, дело № 87/2008г. на Нотариус *****,
че на ****8г. с договор за покупко-продажба ответницата Е. Д. **** чрез пълномощник-****
В. П. с ЕГН ********** продала на ищеца С. В. П. притежавания от нея недвижим имот:
УПИ II /втори/, отреден за имот с пл.сн.№111 /сто и единадесети/ в квартал 14
/четиринадесети/ по плана на село Зелен дол, община Благоевград, при съседи на парцела:
улица, ****, целият с площ от 785 кв.м. /седемстотин осемдесет и пет квадратни метра/ по
скица, а по нотариален акт от 800 кв.м. /осемстотин квадратни метра/, ведно с построените
върху същия имот жилищна сграда, перде и плевня са сумата от 10 000, 00 лв. В
нотариалния акт е отразено, че пълномощникът на продавача е заявил, че е получил изцяло
и в брой от купувача. В нотариалния акт за покупко-продажба са отразени като представени
при изповядване на сделката- нотариален акт за дарение № 168, том II, дело № 782/1993г. на
Нотариус при РС-Благоевград, както и пълномощно рег. № 5223, ведно с декларации,
заверени на 17.03.2008г. на Нотариус И. ***-рег. № 241 в регистъра на НК.
Обявено е за ненуждаещо се от доказване между страните и се установява от
Удостоверение изх. № 397/12.09.2022г., издадено от Община Благоевград, че имотът, описан
в нотариален акт № 168, том II, дело № 782/1993г. на Нотариус при РС-Благоевград като
парцел II, имот пл. № 111, кв. 11 по действащия ЗРП на с. Зелен дол, община Благоевград
представлява УПИ II /втори/, отреден за имот с пл.сн.№111 /сто и единадесети/ в квартал 14
/четиринадесети/ по плана на село Зелен дол, община Благоевград, а по кадастралната карта
на с. Зелен дол е имот с идентификатор 30702.501.150.
Видно от представените и приети по делото скици по сега действащата Кадастрална
карта тези имоти представляват: поземлен имот с идентификатор 30702.501.150 /тридесет
хиляди седемстотин и две, точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет/, по КККР на село
Зелен дол, община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, с площ
от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет и девет квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10 м., при
съседи имоти 30702.501.153; 30702.501.152; 30702.501.151; 30702.501.149; 30702.501.322;
30702.501.148 ВЕДНО с изградените върху този поземлен имот три броя сгради, както
следва:
-СГРАДА с идентификатор 30702.501.150.1 /тридесет хиляди седемстотин и две,
точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет, точка, едно/, по КККР на село Зелен дол,
община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес
9
на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от
65,00 кв.м. /шестдесет и пет квадратни метра/, с предназначение : жилищна сграда-
еднофамилна.
-СГРАДА с идентификатор 30702.501.150.2 /тридесет хиляди седемстотин и две,
точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет, точка, две/, по КККР на село Зелен дол,
община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от
22,00 кв.м. /двадесет и два квадратни метра/, с предназначение : Селскостопанска сграда.
-СГРАДА с идентификатор 30702.501.150.3 /тридесет хиляди седемстотин и две,
точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет, точка, три/, по КККР на село Зелен дол,
община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от 7
кв.м. /седем квадратни метра/, с предназначение : Селскостопанска сграда.
След посочената сделка покупко-продажба се установява, че ответницата Е. Д. **** е
подала молба за издаване на нотариален акт за удостоверяване право на собственост за
недвижими имоти на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК чрез пълномощник ****. Видно от
преписката по нот.дело № 565/2022г. на Нотариус ***, с рег. № 415 от регистъра на НК е, че
за издаване на същия е представен нотариален акт № 168, том II, дело № 782/1993г. на
Нотариус при РС-Благоевград, по силата на който е придобила имот по дарение. С
нотариален акт № 22, том IV, рег. № 9936, дело № 565/2022г. на Нотариус *** ответницата Е.
Д. А. е призната за собственик на основание безвъзмездна придобивна сделка на процесните
имоти. От отбелязването в молбата по нотариалното дело е видно, че оригиналите на
представените документи са върнати на пълномощника на ответницата-**** срещу подпис.
След снабдяване с посочения констативен нотариален акт видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 134, том IV, рег. № 11796, дело № 663/2022г. на
15.11.2022г. ответницата Е. Д. А. е продала на сина си К. В. И. процесните имоти за сумата
от 3000, 00 лв.
От представената по делото разписка от 22.05.2023г. е видно, че на посочената дата са
заплатени суми за дължима ел. енергия за абонат-**** Д. с. Зелен дол за периода
16.09.2015г.-16.10.2017г. От фактура от 23.05.2023г. се установява, че Е. Д. е заплатила ВиК
услуги за абонат в с. Зелен дол за отчетен период 12.06.2017г.-30.09.2019г. От приходна
квитанция № 162187/13.10.2022г. на Община Благоевград е видно Е. Д. е заплатила данък за
недвижим имот с. Зелен дол.
По делото е представен и приет протокол за претърсване и изземване в неотложни
случаи с последващо съдебно одобрение от 11.07.2017г., от който е видно, че е извършено
претърсване и изземване в присъствието на две поемни лица и *** В. И. и К. В. И. в къща,
находяща се в с. Зелен дол, общ. Благоевград. В протокола е отразено, че имота е
наследствена собственост на Е. Д. **** и се обитава от Благой В. И. и К. В. И..
Видно от представените удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес,
издадени от Община Благоевград ответницата Е. Д. А. е имала постоянен и настоящ адрес в
с. Зелен дол за периода от 29.12.1994г. до 18.12.2001г. и за периода от 27.09.2010г. до
18.08.2017г.
Установява се от приетата по делото данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане
с данък върху недвижимите имоти с вх. № ДК 14-332/24.01.2023г., че ищецът С. В. П. е
декларирал процесните имоти през 2023г., преди предявяване на исковата молба. Видно от
представеното генерално пълномощно с нотариална заВ. на подписа и съдържанието от
23.04.2018г. е, че С. В. П. е упълномощил брат си **** В. П. да го представлява пред
различни институции, включително и да извършва разпоредителни сделки с процесните
имоти, посочени в пълномощното като негови лични.
10
Видно от представен по делото отговор от *****-помощник нотариус по заместване
при И. ***-нотариус е, че процесното пълномощно с рег. № 5223/17.03.2008г. не се
съхранява, не мже да бъде предоставено извлечение от общия регистър на нотариалната
кантора, тъй като съгласно наредбата за служебния архив на нотариусите общия регистър за
2008г. е унищожен, което е видно и от Заповед № 1/07.01.2019г. за унищожение на служебни
архиви. В отговор вх. № 22107/03.10.2024г. от ***-помощник нотариус е посочено, че след
направена справка в електронен регистър „Единство“ на Нотариалната камара на Република
България е открито пълномощното с рег. № 5223/17.03.2008г., надлежно отразено и
регистрирано. Видно от представената и приета справка от електронен регистър „Единство“
е, че датата на въвеждане в регистъра е 05.11.2009г. с данни за пълномощно „пълномощно
недв. Имоти 5223/17.03.2008г., издадено от Нотариус И. ***, номер 241, район на действие
гр. Благоевград, упълномощител- Е. Д. ****, с ЕГН ****, с постоянен адрес гр. *****;
упълномощен **** В. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ******, описание:“да
продаде на трети лице или сам на себе си Парцел II-111, в кв. 11 по плана на с. Зелен дол, с
площ от 720кв.м. От удостоверение изх. №96/04.02.2025г., издадено от помощник нотариус
*** по заместване при И. ***-нотариус е видно, че същият е удостоверил, че пълномощното
е качено ръчно от служител на кантората в регистъра „Единство“, а от 2009г. в Кантората е
въведен електронен общ регистър и въвеждането на данни в Електронна система „Единство“
на Нотариална камара на Р България се извършва автоматично от самата програма. След
извършена справка в същата е установено, че пълномощното не е оттеглено към настоящия
момент и е валидно.
От Удостоверение изх. № 08/10.09.2024г., издадено от нотариус ***** е видно, че
нотариално дело № 88/2008г. е унищожено, поради изтекъл пет годишен срок на съхранение
и е обективно невъзможно да бъдат представени копия от документите, приложени по
същото.
От писмо изх. № **********/20.12.2024г., издадено от ЕРМ Запад е видно, че
електромер № 905/10BL /реално с фабричен номер 1254906/, отчитащ консумираната
електрическа енергия на абонатен номер ********** е монтиран вътре в обекта/имота.
Адресът е посещаван от служители на разпределителното дружество, но не е осигуряван
достъп за отчитането му. Последния реален отчет на електромера с нарастващи показания е
извършен на 17.07.2014г. В периода, когато не е осигуряван достъп е изчислявано
количество ел. енергия съгл. чл. 36, ал. 2 от ОУ. Към писмото е приложена справка с
показания за периода от 01.07.2014т. до 20.11.2024г., от която е видно, че след посочената
дата не е отразявано ново показание. Видно от констативен протокол 6557119 на
11.12.2024г. електромерът е демонтиран и е монтиран друг електромер с фабричен номер
1545493.
По делото е извършен оглед на имота по чл. 204 ГПК, при който съдът
непосредствено е констатирал състоянието на имота към момента на огледа, който е обрасъл
с трева, изсъхнали дървета, вътре се намират стари вещи, всичко е покрито с паяжини.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Андон ****, сочи в показанията си, че познава ответницата Е., която има
трима синове, синът й К. познава, тъй като били съученици в село Зелен дол. Свидетелят
сочи, че живее в с. Зелен дол от 30 години, доколкото знае К. В. И. е в чужбина, работи в
Англия, доста отдавна, повече от 5 години, като последно е виждал К. през 2014 година–
2015 година. Знае, че Е. има къща в село Зелен дол, която е на място където няма улица, под
местност „Чуката“, има две спускания, тя е при първото спускане. Заявява, че е чувал, че
къщата е продадена, но не е сигурен, кога точно е продадена къщата. Сочи, че минава често
покрай тази къщата, защото в близост има приятел, който дори е техен съсед, поне 10 пъти в
месеца минава от там. Заявява, че според него къщата в момента е необитаема, като доста
11
отдавна не е виждал някой да ходи там, може би от 4-5 години не е засичал никой там. Сочи,
че като е минавал покрай къщата, не е виждал Е. около къщата, като последната не е
измазана. Свидетелства, че къщата има дворно място, което според това което е видял не се
поддържа, къщата се пада в задната част на двора, има една голяма желязна порта и една
чупка, така че няма много видимост към двор. Освен Е., не е виждал никой друг да живее и
обработва имота. Не е виждал друг в тази къща и преди десет-петнадесет години. Бегло
познава съпруга на Е. – *****, като заявява, че за около една година той живял в къщата,
като ***** починал преди 4-5 години.
Съдът не обсъжда показанията на свидетеля *****, доколкото намира, че същите не
установяват факти, относими към предмета на делото.
Свидетелят **** П., брат на ищеца, сочи в показанията си, че познава ответницата, че
преди 15 години, брат му имал нужда от жилище, като го бил упълномощил да търси и
закупи такова. Заявява, че ответницата Е. А. предложила къща на село Зелен дол, а брат му
работел по Гърция и по Италия, като пътувал с камион и нямал време да присъства. Заявява,
че се срещнал с Е. и тя му казала, че продава къщата. Сочи, че ищецът имал лихво - точки в
„Банка ДСК“ и се наложило да изчакат известно време, за да може да ги вземе. Е., обаче,
имала нужда от парите. В тази връзка заявява, че отишли при нотариус И. ***, където тя
направила пълномощно за продажба на имота на къщата, на земята и след близо един месец
я прехвърлили. Свидетелят твърди, че платили на Е., веднага след като направили
пълномощното. Същата го упълномощила за продажба на къщата и на земята и с това
пълномощно свидетелят сочи, че прехвърлил имота. Заявява, че ищецът не отишъл да живее
в този имот, защото му се наложило да пътува за Англия, за да работи, като в последствие си
купил друго жилище. Твърди, че след като Е. прехвърлила имота, след това не се обитавала
къщата. Заявява, че същата е в окаяно състояние, напукана, има счупени керемиди по
покрива, вътре всичко е обрасло като в джунгла. Последно ходил в тази къща септември
месец 2024г. Преди това ходел от време на време до къщата, поне един път в месеца, за да
види какво става. Никога не е засичал този имот да бъде обитаван. Свидетелят сочи, че
септември месец, му се обадил кмета, за да се почисти улицата за събора, който бил на
08.09.2024 година, като кметът се обади на него, защото знае, че имотът е техен. Твърди, че
в годините назад, като изключва последните няколко, от както се образува делото, Е. и
нейният син не са оспорвали собствеността върху къщата. Не познава сина на Е. – К. В. И.,
доколкото знае е в Англия. Свидетелят заявява, че когато Е. му подписала пълномощното,
тогава той й дал парите, че Е. му е предала ключове от имота. В двора на имота има плевня,
има навес, като имотът се намира под улицата, в ляво. Като се спускаш отгоре, от към
баира, първо е къщата, след това е навеса, входната врата на имота е желязна. След като се
влезе през тази входната врата има свободно място. Може и напред да се мине, но наляво от
входната врата има навес и къщата, която е на нивото на улицата. От улицата не се вижда
цялата къща, защото е под нивото на улицата. Има двор, отдясно има черница, от ляво има
бунар, чешма, навес и нещо като гараж, в навеса има някакви гардероби и някакви шкафове.
Свидетелят описва къщата, като сочи, че е влизал в нея. Твърди, че в момента не може да се
влезе в къщата, защото всичко е обрасло, къщата не е заключена. А на входната врата някой
е сложил катинар, след делото, като преди това вратата била вързана с тел, че ключовете от
къщата се намират в брат му.
Свидетелят К. Г., брат на ответницата Е. А., сочи в показанията си, че имотът е от
родителите им, като тази къща останала на сестра му, че имотът представлява парцел,
дворно място, с къща на един етаж, като в къщата живеела Е. живеела както с първия, така и
с втория мъж, който починал преди две-три години. Сочи, че живеели както в града, така и в
с. Зелен дол, като в тази къща повече седял съпругът на сестра му – *****, че докато почине,
повечето време стоял в къщата в село Зелен дол. Гледали „стока, имало куче, но след като се
разболял вече не гледали нищо. Заявява, че ответницата била в Англия през 2019 година,
след това се върнала, но отишла във Франция, като се върнала отново през 2021г., когато се
12
разболял съпруга й *****. Свидетелят твърди, че и двамата сина на ответницата-****** и
***, които в момента са в Англия са отивали в Зелен дол, виждал синът й от брака с ***** –
***** в Зелен дол с баща му. Свидетелят описва къщата и достъпа до нея, като сочи, че в
къщата се стига като се минава през една портална врата от улицата, влиза се в двора, където
баща му направил мазе, с тоалетна и баня отвън, които са отделно от къщата, направено е
нещо като перде, навес. През него се минава и се стига вътре в къщата. Дворът си остава
отделно от къщата, навесът е покрит с покрив, като под него няма нищо.Тоалетната и банята
се намират до входната врата. Има две, три стъпала до входната врата на къщата. Свидетелят
заявява, че не е ходил в този имот откакто починал съпругът на сестра му. Сочи, че по време
на делото ответницата е сменила катинара на вратата, защото не можел да се отвори, бил
ръждясал, тъй като след като починал мъжът й не се ползвало. Докато бил жив съпругът й
пред къщата се обработвало, имало зеленчуци, две три овощни дръвчета, сигурно всичко е
изсъхнало, имало една голяма черница на 7-8 метра от входната врата, която е отрязана, но
не знае кой я е отрязал. Други хора освен Е. и семейството й не е виждал да идват там в тази
къща. Сочи, че имотът в момента е обрасъл, така е откакто е починал мъжът на Е., преди
около 2 години и половина – 3. Заявява, че е виждал в къщата да влиза полиция много
отдавна, като тогава сестра му ползвала къщата, там били и двамата й сина.
Свидетелят ****, син на ответницата Е. А., сочи в показанията си, че е сина на Е. от
брака й с *****, че къщата на Зелен дол майка му я е наследила от родителите й, като те си
живеели там, баща му живеел там до 2014 година - 2015 година, след това ходили пак
редовно. Заявява, че след 2014 година баща му се преместил в апартамента в Благоевград,
като постоянно в имота в с. Зелен дол никой не е живял, ходили редовно, почти всеки ден,
но не е имало някой, който да живее през цялото време. Ходели, защото имали животни,
имали кучета, кокошки, градина. Твърди, че ходели до 2021 година, баща му се разболял
2022 година и спрели да ходят толкова много. Заявява, че последно е ходил там 2023 година
– 2024 година, просто били до къщата, влизали вътре в къщата. Твърди, че от 2021 година до
2023 година – 2024 година е ходил десетина пъти най-много. Като ходели влизали в къщата
с ключ, имали ключ за катинарите и на вратата на катинарите ключ. Твърди, че вратата на
къщата се заключва, защото има и катинар и на бравата, имали ключ и за катинара и за
вратата. Сочи, че баща му до последно живял там, като 2022 година състоянието му било по-
лошо, бил по болници цяла година и починал края на 2022 година. Преди това той
посещавал Зелен дол. В по-ранните години оставал да преспива там, до 2018 година, 2019
година, 2020 година оставали с баща му в къщата в Зелен дол да преспиват. Докато е бил в
Зелен дол не е имало спорове с някой за къщата, че е на някой друг. Описва къщата и двора,
като твърди, че мястото се поддържало като цяло, имало дървета, цветя майка му садяла
редовно. Заявява, че ответницата 2019 година заминала за Англия и дотогава тя си ходела
редовно да си гледа градината и животните. Сочи, че на външната врата, от където се влиза
от към улицата единият катинар бил ръждясал и не можел да се отваря и сложили нов
катинар на наскоро.
Свидетелят **** сочи, че познава ответницата Е. чрез синът й ***** от около 20
години, знае, че Е. има имот в Зелен дол, къща и място, където е ходил като малък и 2017
година и 2018 година. Сочи, че когато била пандемията синът й имал куче и ходели и го
хранели, баща му, когато се разболял ходили да хранят кучето. Заявява, че към 2019 година
Е. заминала за Англия, като тогава те също ходели след това. Твърди, че 2017 година - 2018
година бащата на ***** си живеел там, когато започнал коронавирусът, той се разболял и
тогава, когато нямало никой просто ходели кучетата докато ги имало, което било последно
2021 година и от тогава не са ходили за кучета. До тази къща последно преди месеци бил с
*****, като само са минавали през Зелен дол и виждали къщата. От 2021 година – 2022
година не е влизал вътре в имота. Твърди, че когато е бил в имота, освен бащата на неговия
приятел, други хора не е виждал да живеят в него, като мисли, че и *** и К. са живели в
къщата на Зелен дол. Сочи, че бащата на ***** живеел последно в имота, като го е виждал
13
лично около 2017 година, 2018 година, 2019 година, когато последно живеел там. Сочи, че
***** не му е споделял след 2017 година – 2018 година какво се случва с този имот, че 2017
година или 2018 година е влизала полиция в къщата във връзка с един от братята му.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявени са от ищеца обективно и кумулативно съединени искове са с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и искане за отмяна на нотариалния акт с правно основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Възражението на ответниците по иска е с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, както
при условията на евентуалност е направено възражение от ответницата Е. А. за придобиване
на имота по давност - с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Правната квалификация на предявения насрещен иск е с правно основание чл. 42, ал.
2 от ЗЗД.
Доколкото съдът намира, че предявения от ответницата иск е с преюдициално
значение относно предявения главен иск, то съдът намира, че първо следва да бъде разгледан
предявения от ответницата Е. А. иск.
За да квалифицира иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД съдът съобрази фактическите
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, които съставляват
основанието на иска, а петитумът на исковата молба (изложеното в нея искане към съда)
указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа на фактическите
твърдения и на заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска. Съгласно
трайно установената съдебна практика, сочената от ищеца правна квалификация на иска –
както квалификацията на фактическите му твърдения, така и на вида на недействителността,
не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на
ищеца под приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи
действителното правно основание на иска за недействителност. Поради това е без значение
как ищецът е посочил в петитума на исковата си молба, претендираната от него
недействителност на договора за продажба (употребил е родовото понятие –
недействителност, или сочи някоя от нейните разновидности: нищожност, унищожаемост,
висяща недействителност, относителна недействителност), нито коя материалноправна
норма е посочил в тази връзка. Същественото е какви правнозначими факти твърди в
обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на които съдът дава правната
квалификация на иска (в този смисъл, например – решение № 241/15.01.2021 г. по гр. дело
№ 3796/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС).
В тази връзка в обстоятелствената част на насрещната искова молба се поддържа от
ищцата, че не е сключвала упълномощителна сделка, не е подписвала пълномощно с лицето
**** В. П., който от нейно име да извърши разпоредителна сделка с процесните имоти,
поради което сключената от нейно име чрез пълномощник сделка покупко-продажба, като
сключена без съгласие е нищожна.
Съгласно мотивите към т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 5/12.12.2016 г. на
ОСГТК на ВКС, с които е направено разграничението между иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от
ЗЗД за нищожност на договор за продажба поради липса на съгласие, и иска по чл. 42, ал. 2
от ЗЗД за недействителност на договор за продажба поради сключването му чрез мним
представител, който е действал от името на страна по договора (в практиката – най-често
продавача), без да е имал представителна власт, всяка нищожност по чл. 26 от ЗЗД,
включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД (поради липса на съгласие) е абсолютна –
изначална и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи
правни последици, т. е. – непоправима, неоздравима, без възможност за саниране. Липсата
на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който
е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. "съзнавана липса на съгласие",
14
например – изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване – на шега, като
учебен пример и др. подобни. Този тежък порок е непоправим и непреодолим – за да породи
действие, договорът трябва да бъде сключен отново. Договорът, сключен в хипотезата на
чл. 42 от ЗЗД – от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не
страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля
от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е
равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, и може да бъде
преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за потвърждаване
на договора. Ето защо волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт,
не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно (аргумент за това са и
разпоредбите на чл. чл. 60-62 от ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие,
като често то дори е в интерес на мнимо представлявания – чл. 61, ал. 1 от ЗЗД). До момента
на потвърждаването на договора от страна на мнимо представлявания, договорът не
поражда целените с него правни последици и е в състояние на висяща недействителност.
Когато мнимо представляваният потвърди договора (съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2
от ЗЗД), потвърждаването има обратно действие във времето – договорът се валидира към
момента на неговото сключване и поражда целените с него правни последици така, както
ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. Ако
мнимо представляваната страна по договора не желае неговите правни последици, тя може
да откаже да го потвърди и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД както
извънсъдебно, така и пред съда. Последното може да стане чрез предявявяне на
установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 от ЗЗД или чрез заявяване на такова
правоизключващо възражение срещу предявен облигационен или вещен иск по повод
изпълнението или други претенции и последици, произтичащи от договора, сключен без
представителна власт. В тези случаи висящата недействителност се трансформира в
окончателна такава, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде
потвърден и да породи целените с него правни последици – насрещни права и задължения за
страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Едва тогава –
след позоваването на нея от страна на мнимо представлявания, недействителността по чл.
42, ал. 2 от ЗЗД има правни последици, подобни на тези на нищожността по чл. 26 от ЗЗД.
От изложеното следва, че с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД съдебна защита може да
търси само лице, което е сключило договора за продажба лично и което твърди в исковата си
молба, че неговото волеизявление за сключването на договора е направено при т. нар.
"съзнавана липса на съгласие" (изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за
обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни). Когато обаче договорът е сключен
чрез представител на ищеца, правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е
невъзможна – именно поради това, че при сключването на договора ищецът не е действал
лично, а чрез (мним) представител, който от негово име е направил волеизявлението
(формирал е и е изявил воля) за сключването на договора, но без да е разполагал с
представителна власт за това (или последната е отпаднала впоследствие). В тези случаи
правната квалификация на иска е винаги по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Именно това противоречие в
по-старата практика на ВКС е преодоляно с т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС.
В тази насока и решение № 50093 от 9.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3268/2022 г., III г. о., ГК,
Определение № 50206 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2816/2022 г., IV г. о., ГК Решение
№ 52 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4923/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян
Цонев.
В практика на ВКС, обективирана в Решение № 52 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 4923/2019 г., IV г.о. и Решение № 113 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2010 г., IV
г.о., която се споделя от настоящия съдебен състав, се приема, че по иска за оспорване на
сключения чрез представител договор съдът задължително се произнася и по унищожението
на овластителната сделка. Ищецът може само да се позове на нищожността на
15
пълномощното – без да предявява установителен иск за прогласяването й, като условие
/предпоставка/ за допустимостта на иска му по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за установяване
недействителност на договор поради начална липса на представителна власт за
пълномощника, произтичаща от опорочената форма на пълномощното и нищожността на
последното, а може и да предяви за това иск срещу /мнимия/ пълномощник, който да
съедини с иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, при което съединяване последният иск ще е обусловен
от иска за нищожност на упълномощителната сделка. Без значение е дали съдът ще се
произнесе по унищожението в мотивите на решението предвид неговата преюдициалност,
или в диспозитива на решението, когато е предявен отделен иск и съдът е събрал такса за
разглеждането му. Т.е. съдът по оспорването на сключения, чрез представител договор във
всички случаи трябва да се произнесе по наличието на представителна власт в мотивите на
решението, а ако приеме, че е предявен и иск за унищожение на овластителната сделка
срещу пълномощника, той ще се произнесе в диспозитива на решението.
В случая ищцата по насрещния иск се е позовала само на липсата на представителна
власт, тъй като не е подписвала пълномощно и не е предявила отделен иск, поради което
съдът следва да се произнесе само в мотивите относно наличието на представителна власт.
Понятието "без представителна власт", използвано в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД, обхваща изключително голямо многообразие от хипотези, една от които е процесната
по настоящото дело – представителна власт изобщо не е била учредена, поради нищожност
на упълномощителната сделка – пълномощното не е подписано от лицето, сочено в него
като упълномощител. Това от своя страна води до недействителност на договора, извършен
чрез такова неистинско пълномощно, т. е. – от мним пълномощник, като първоначално тази
недействителност е висяща, а след позоваване на нея от страна на мнимо представлявания,
тя се трансформира в окончателна.
В случая съдът е указал на ищцата, че е нейна доказателствената тежест по иска, но
след като по делото се установи от приобщените отговори от Нотариус И. *** и Нотариус
******, че поради унищожаване на общия архив, респ. нотариалното дело, по което е
представено пълномощното, поради изтичане на 5 годишния срок, че процесното
пълномощно е унищожено, то в тежест на ответника по насрещния иск е да докаже
съществуването на пълномощното и неговото съдържание.
Така съгласно Решение № 116 от 27.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2024 г., IV г.
о., ГК и решение по гр. д. № 662/2012 г. на II ГО на ВКС, в случай, че се установи, че
пълномощното, представено при изповядване на сделка с предмет прехвърляне на право на
собственост върху недвижим имот е било изгубено или унищожено и съществува спор
относно наличието на упълномощаване, в тежест на страната, която твърди, че такова
упълномощаване е съществувало е да докаже това. В решение № 206/17.07.2012 г. по гр. д.
№ 824/2011 г. на IV ГО и решение № 125/01.07.2014 г. по гр. д. № 5734/2013 г. на III ГО) е
посочено, че при оспорване на частен документ, който формално носи подписа на
оспорилата го страна, но документът е изгубен или унищожен не по нейна вина,
доказателствената тежест да установи съдържащите се в документа изгодни факти е за
страната, която се позовава на тях, за което може да ползва всички доказателствени средства,
включително и свидетелски показания - чл. 165, ал. 1 ГПК. Основанието за извършеното
разместване на установените в чл. 193, ал. 3 ГПК правила за разпределение на
доказателствената тежест произтича от обективната невъзможност за установяване
авторството на подпис, респ. отпечатък от палец, чрез графологично изследване, в т. ч. и на
копие от документа, върху който същият е положен. При отсъствието на оригиналния
документ оспорващият е в обективна невъзможност да докаже, че не е негов автор.
Наличието на обективни пречки за провеждане на пълно и главно доказване на оспорената
автентичност на процесно пълномощно обуславя извода, че доказателствената тежест по чл.
165, ал. 1 ГПК е за ползващата се от него страна, щом оригиналът липсва по извинителни за
16
оспорващия причини. Съгласно нормата на чл. 165, ал. 1 ГПК, в случаите, в които законът
изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че
документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Със свидетелските показания
се възпроизвежда съдържанието на документа, което при диспозитивен документ (какъвто е
пълномощното) включва и установяване на направеното волеизявление. В този смисъл са и
решение № 79/10.09.2010 г. по т. д. № 628/2009 г. на II ТО, решение № 748/17.02.2011 г. по
гр. д. № 801/2009 г. на IV ГО, решение № 91/01.04.2015 г. по гр. д. № 5960/2014 г. на IV ГО.
Тази съдебна практика изцяло се споделя от настоящия състав.
С оглед на изложеното съдът е допуснал и свидетелски показания на ответника по
насрещния иск С. П., каквито са дадени от свидетеля **** П.. Последният е именно
пълномощникът, който се твърди, че е упълномощен от името на ищцата Е. А. и е участвал в
сделката по покупко-продажба, чиято относителна недействителност се претендира. В
показанията си свидетелят изрично сочи, че именно ищцата Е. А. е подписала пълномощно
пред Нотариус И. ***, с което го е упълномощила да продаде притежаваните от нея имоти в
с. Зелен дол, като дори поддържа, че й е предал и продажната цена. Съдът обсъди
внимателно показанията на свидетеля П. по реда на чл. 172 ГПК, като взе предвид близкото
му родство с купувача и ищец по настоящото дело по главните искове, като намира същите
за достоверни, основани на лични впечатления и подкрепени от останалия събран по делото
доказателствен материал. Показанията на този свидетел за упълномощаването му именно от
Е. А. за продажба на процесните имоти, се подкрепят от представената и приета по делото
справка от електронен регистър „Единство“. От същата се установи, че датата на въвеждане
в регистъра е 05.11.2009г. с данни за пълномощно „пълномощно недв. Имоти
5223/17.03.2008г., издадено от Нотариус И. ***, номер 241, район на действие гр.
Благоевград, упълномощител- Е. Д. ****, с ЕГН ****, с постоянен адрес гр. *****;
упълномощен **** В. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ******, описание:“да
продаде на трети лице или сам на себе си Парцел II-111, в кв. 11 по плана на с. Зелен дол, с
площ от 720кв.м. Единственото разминаване в представената справка е в последната цифра
от ЕГН на Е. А., като вместо 6 цифрата е 5. Всички останали данни относно
индивидуализацията на упълномощителката, на упълномощения, както и за предмета на
упълномощаването, а именно разпореждане в полза на трети лица или сам на себе с
процесните имоти съвпадат с тези по делото. Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на Е. А., че е видно, че касаело друг имот. Напротив описания в
тази справка имот, за който се отнася упълномощаването е именно процесния, доколкото е
видно от нотариалния акт за дарение, по силата на който същата е била собственик, както и
от Удостоверение изх. № 397/12.09.2022г., издадено от Община Благоевград, че имотът
парцел II, имот пл. № 111, кв. 11 по действащия ЗРП на с. Зелен дол, община Благоевград
представлява УПИ II /втори/, отреден за имот с пл.сн.№111 /сто и единадесети/ в квартал 14
/четиринадесети/ по плана на село Зелен дол, община Благоевград, а по кадастралната карта
на с. Зелен дол е имот с идентификатор 30702.501.150. Изяснено е по делото, че
пълномощното е въведено ръчно в посочената система една година по-късно, поради което
съдът намира, че в случая очевидно се касае до техническа грешка, доколкото всички
останали индивидуализиращи белези съвпадат. Показанията на свидетеля П. за
упълномощаването за извършване на разпоредителната сделка се подкрепят и от
съдържанието на нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот ****г. на
Нотариус *****, в който пълномощното е описано като приложено и е с рег. №
5223/17.03.2008г., издадено от Нотариус И. ***. Нотариалният акт за сделка /в случая
покупко- продажба/, като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена
сила удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяването на страните
по сделката или техните представители пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и
изявлението им, че са съгласни със съдържанието на прочетения акт. Страната, която
оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти, носи тежестта да докаже пълно /по
17
несъмнен начин/ твърдените от нея различни факти. От съдържанието на процесния
нотариален акт следва, че при извършване на нотариалното удостоверяване са били спазени
изискванията на чл. 578, ал. 4 ГПК, според които лицата или техните пълномощници, чиито
изявления се съдържат в проекта, са се явили лично пред нотариуса, който, преди да издаде
акта, е проверил самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се
пред него лица. При проВ.та на представителната власт на **** П. нотариусът следователно
е проверил наличието и валидността на посоченото в нотариалния акт пълномощно, както и
неговото съдържание. На следващо място свидетелят описва детайлно къщата и дворното
място, като показанията му се подкрепят от извършения от съда оглед по реда на чл. 204
ГПК. Нещо повече при огледа съдът констатира, че до входната врата на къщата на земята
има катинар, с който се е заключвала същата, като ключът за него се намираше в адвокат А.-
пълномощник на С. П., което потвърждава показанията на свидетеля П., че А. е предала
ключ при продажбата на имота.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото от страна на ответника по насрещния
иск се доказа, че е съществувало пълномощното за сключване на процесната сделка.
Предвид установената по делото фактическа обстановка, изложена по- горе, липсва
основание за приемането на извод, че изобщо липсва пълномощно за сключване на
процесната сделка от името на ищцата по насрещния иск Е. А., че същата не е подписвала
пълномощно на името на **** П. за сключването на договор за продажба на процесните
недвижими имоти или че дори да съществува такова пълномощно, то същото е
неавтентично, тъй като не е подписано от нея като упълномощител.
Според даденото в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014
г. на ВКС, ОСГТК- т. 2, тълкувателно разрешение договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и
не поражда целените с него правни последици; същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД; при липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Когато договорът е сключен при липса на учредена представителна власт, каквато се
твърди от ищцата в настоящия случай, ако липсва потвърждаване от страна на мнимо
представлявания, договорът не поражда насрещни права и задължения за страните по него,
както и вещно- транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД, поради което и насрещната страна-
третото лице, договаряло с мнимия представител, не придобива облигационни и вещни
права по силата на договора.
Доколкото, обаче, в настоящия случай не се установява липса на упълномощаване от
Е. Д. А. към третото лице **** П. за сключването на договор за покупко- продажба на
процесните недвижими имоти, налага се извод, че оспорената сделка не е недействителна и
на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Пълномощникът по разпоредителната сделка е разполагал с
валидно учредена представителна власт за разпореждане с недвижимите имоти, поради
което договорът за продажба не е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и е породил
целените с него правни последици.
Предвид изложеното предявения насрещен иск следва да бъде отхвърлен.
По предявените от ищеца С. П. обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124 ГПК. Ищецът поддържа, че е собственик на процесните имоти на
основание договор за покупко-продажба.
Исковете са предявени като положителни установителни, поради което в тежест на
ищеца е пълно и главно да установи осъществяването на придобивното основание, което
сочи-че е придобил собствеността върху процесните имоти на основание покупко-продажба.
Исковете са процесуално допустими – налице е активна и респ.пасивна процесуална
18
легитимация, достатъчно от твърденията на ищеца, че с ответниците е налице спор относно
притежанието на субективното право на собственост по отношение на вещ.
По делото по безспорен начин се установи от представения и приет нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ****г. на Нотариус *****, че на ****8г. с договор за
покупко-продажба ответницата Е. Д. **** чрез пълномощник-**** В. П. с ЕГН **********
продала на ищеца С. В. П. процесните имоти. По изложените по-горе съображения, които е
ненужно да се приповтарят, съдът намира, че договорът е валиден и действителен, поради
което поражда права и по силата на същия ищецът е станал собственик на имотите,
закупени от ответницата.
В тази връзка следва да бъде разгледано стореното от ответницата Е. А. възражение
да придобиване на имотите на основание придобивна давност.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че
претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години
фактическата власт по отношение на конкретната вещ /согрus/, без противопоставяне от
страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/, т. е.
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен
обем единствено за себе си. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал.
1 от ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице и то установени при
едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, твърдението за изтекла придобивна давност
на конкретен недвижим имот, може да бъде уважено.
Владението се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи като своя лично или чрез други го“. Основните признаци на
владението са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е
характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна
вещ, като обективна възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта.
Субективният признак е характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на
владелеца- да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да
се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че
той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно,
субективно състояние и за неговото доказване, законодателят е установил законовата
презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се , че владелецът държи вещта като
своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на
владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица,
които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества
тежестта на доказване, като се докаже, че владелецът е придобил фактическата власт на
правно основание, което изключва възможността той да държа вещта като своя-договор за
заем, влог и др. Тази презумпция се оборва, когато се установи, че вещта се държи на правно
основание (договор), т. е. за другиго (пряко доказване); ако се установи, че лицето не може
да държи вещта като своя (обратно доказване), ако владелецът не може да разбира смисъла и
значението на постъпките си, няма правно релевантна воля, призната от правото като годна
да поражда правно действие (т. е. лицето да не е малолетно, да не е поставено под пълно
запрещение, за разлика от непълнолетните или поставените под ограничено запрещение),
които могат да изразяват воля за своене.
Допълителни признаци на владението, които не са нормативно установени, но са
приложими в практиката и пълно и главно следва да се установят от ищеца, който се
позавава на придобиване по давност са: Владението да е постоянно –т. е. фактическата власт
върху вещта да няма случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица. Да е непрекъснато – в смисъл да
19
не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 (шест) месеца – чл. 81 ЗС. Да е несъмнено – да
няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си. Най-често
се налага да се установи несъмнеността на владението, когато то е придобито от държател,
който променя намерението, с което държи вещта, започвайки да я държи за себе си и
претендира изключително владение. Владението да е спокойно – такова е, когато не е
установено с насилие. Докато има насилие, владението е опорочено по отношение на лицето
спрямо което се упражнява насилието и да е явно – владението е явно, когато фактическата
власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е
установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Освен владение, в чл. 68, ал. 2 от ЗС е дадена дефиниция и на понятието - държане -
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, т. е. сочената
от законодателя разлика засяга субективния момент, субективното отношение по повод на
упражняваната фактическа власт на една вещ. Държателят държи вещта за владелеца или за
собственика. Държането се получава от владелеца или от носителя на вещното право по
силата на договор – за наем, за заем, за влог, превоз, консигнация, лизинг и др.
Установи се от показанията на водените от ответницата А. свидетели-К. Г., *****,
****, че същата заедно със семейството си е ползвала къщата и обработвала двора
преимуществено до 2014г., като след това в същата е живял съпругът й *****. Посоченото
се установява и от показанията на свидетеля ****, воден от ищеца по делото, който сочи, че
е виждал Е. в къщата, както и че ***** е живял там около една година. Съдът кредитира
показанията на водените от ответницата свидетели като ги обсъди внимателно предвид
близкото родство на част от тях с А., като ги намира подкрепени и от писмените
доказателства по делото. Така от приобщения по делото протокол за претърсване и
изземване се установи, че към 11.07.2017г. в имота са се намирали *** И. и К. И.-синове на
ответницата. Следва да се отбележи, че отразеното в протокола, че къщата е собственост на
А. не се ползва с доказателствена сила. От показанията на същите свидетели се установи и
че ответницата е била в чужбина от 2019г. до 2021г., когато се е върнала, тъй като съпругът й
се разболял. Едновременно с това обаче се установи от показанията на Г., **** и К.ов, че
имотите са се ползвали, докато съпругът на ответницата не се е разболял през 2021г., като
същият е бил една година в лечебни заведения и е починал през 2022г. Независимо, че се
установи, че процесните имоти са ползвани от ответницата чрез нейния съпруг и синове,
съдът намира, че същата не е придобила процесните имоти по давност, тъй като след 2021г.
имотът не е владян и ползван от никой. Същото се доказва и от извършения оглед на имота,
при който се установи, че имотът е запустял без данни да е обитаван от дълго време. Дори и
свидетелят Г.-брат на А. сочи, че след смъртта на съпруга й не се ползвал имота и затова
катинарът бил ръждясал, като в същата посока са и показанията на свидетеля ****, който
сочи, че по време на делото ответницата е сменила катинара, тъй като бил ръждясал.
Следователно владението на ответницата е прекъснато, като няма данни след 2021г. да е
владяла нито лично, нито чрез някой от семейството й и това е станало преди да се позове на
него с отговора на исковата молба.
Съгласно т. 2 и т. 3 от ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС
позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на законовия срок и е възможно да бъде придобито право на
собственост на недвижим имот на основание чл. 79 ЗС от лице, което не се е позовало на
давността преди смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в
съдебен процес по спор за собственост. В мотивите към т. 2 на ТР ОСГК на ВКС приема, че
"Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт съвпада с този
при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху
имот като владение. Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои
вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
20
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно
право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС
урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални
средства предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез
снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проВ. с цел легитимиране на
придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, изпълнение на
административни процедури по попълване на кадастрална карта и т. н. До момента, в който
предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление,
не може да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване, правните
последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание
по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. " В мотивите към т. 3 на ТР ОСГК на ВКС приема, че
"Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на
собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС. След постановяване на
цитираното по-горе ТР е налице противоречива практика на ВКС, основана на същото
относно последиците от прекъсване на давността при условията на чл. 81 от ЗС в
зависимост от това дали прекъсването на давността за повече от 6 - месеца е извършено
преди или след позоваване на придобивната давност от владелеца при положение, че
владението е продължило повече от срока предвиден в чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС, като са
налице съдебни актове на ВКС, в които се приема, че с изтичане на давностния срок правото
на собственост се придобива автоматично дори лицето да не се е позовало на този
придобивен способ, който може да релевира и по-късно /определение № 70 от 9.02.2016 г. по
гр. д. № 6259/2015 г., I г. о. на ВКС, определение № 1691 от 16.06.2023 г. по к. гр. д. №
134/2023 г., І г. о. на ВКС, решение № 74 от 13.037.2022 г. по гр. д. № 4588/2021 г, І г. о. на
ВКС и др. /, както и съдебни актове /решение № 118 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 665/2020 г.,
II г. о. на ВКС и др. /, в които се приема, че владелецът не придобива собствеността върху
имота, ако позоваването на изтеклия давностен срок е направено след като владението е
било изгубено за повече от шест месеца и по този начин давността е прекъсната.
Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС, в която се приема, че
владелецът не придобива собствеността върху имота, ако позоваването на изтеклия
давностен срок е направено след като владението е било изгубено за повече от шест месеца
и по този начин давността е прекъсната. В случая давността е прекъсната през 2021г. за
повече от шест месеца, без да са събрани доказателства след това имотът да е владян от
ответницата, до момента, в който самоволно по време на делото е сменила катинара.
Предвид всички гореизложени мотиви, съдът намира, че ответницата не доказа
стореното възражение, че е придобила собствеността върху процесните имоти на основание
давностно владение продължило повече от десет години.
За пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че през 2022г. ответницата се е
снабдила с констативен нотариален акт, но не на основание давностно владение, а въз
основа на документи, ползвайки нотариалния акт за дарение на имотите от родителите й,
като след това се е разпоредила със същите в полза на сина си, втория ответник. Няма
каквато и да било правна и житейска логика да се снабдяваш с констативен нотариален акт
за собственост въз основа на нотариален акт за дарение и то на основанието сочено от
ответницата, тъй като имотите били с друго описание. Посоченото е нелогично, след като
същата е разполагала с Удостоверение от Общината за идентичност. Съдът намира, че това
действие на същата е продиктувано не от необходимост да се индивидуализират имотите, а
именно защото е съзнавала, че е продала имотите, за да избегне посочения нот. акт и да
продаде същите на сина си.
Предвид изложеното възражението на ответницата, че е придобила имотите по
21
давност е неоснователно.
С оглед това, след като ответницата А. не е придобила имотите по давност и се е била
разпоредила със същите още 2008г., то следва извода, че и последващият приобретател-
ответникът К. И. не е могъл да стане собственик на същите. Продажбата не е породила
вещноправен ефект, т.е. не е прехвърлено право на собственост, тъй като продавача.Е. А. не
е била собственик.
Предвид изложеното предявените от ищеца С. П. исковете са основателни.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълкувателно дело № №3/2012 г. на
ОСГК на ВКС, с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху
недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с
участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието
на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост
в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на
собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи
несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е
по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо
признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален
акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК.
Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.
В случая съдът е уважил предявените искове, поради което следва да бъде отменен на
основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за удостоверяване право на собственост за
недвижими имоти - констативен, издаден на основание чл.587, ал.1 от ГПК с *****, дело
№565 от 2022г. по описа на Нотариус ***, с рег. №415 в НК, с район на действие РС-
Благоевград, вписан в СВ при РС Благоевград с вх.рег.№5515/19.09.2022г., акт с №46, том 20,
дело №2746/2022г.
По разноските:
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът С. П.. Видно от данните по делото същият е сторил разноски в размер
на 200, 00 лв.-внесена държавна такса, 10, 00 лв. за издадени съдебни удостоверения и 10, 00
лв. –вписване на исковата молба или в общ размер от 220, 00 лв. Ищецът претендира и
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 600, 00 лв. видно от представения
списък по чл. 80 от ГПК, но по делото не са представени доказателства за сторени разноски
за адвокатско възнаграждение. Видно от представеното по делото пълномощно в същото
липсва уговорено такова, като липсват и доказателства за заплатено. На присъждане
подлежат само сторените по делото разноски, поради което не следва да бъде присъждано
адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 220, 00 лв., представляваща сторени разноски в производството.
Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.78, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. Д. А., с ЕГН **********, с адрес
гр. ****, *** чрез адвокат И. Р. против С. В. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
***** със съдебен адрес гр. **** чрез адвокат К. А. иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД,
с който се иска да бъде обявена за недействителна сделка покупко- продажба на недвижим
22
имот, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, том I,
рег. № 1964, дело № 87/2008г. на Нотариус *****, с вх.рег.№1185/****8г., акт с №61, том 3,
дело №771/2008г. по описа на СВ при РС-Благоевград.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Д. А., с ЕГН **********, с адрес
гр. ****, *** и К. В. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес в град ****, ***, че ищецът С.
В. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***** със съдебен адрес гр. **** чрез
адвокат К. А. е собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот имот ****г. на Нотариус *****, с
вх.рег.№1185/****8г., акт с №61, том 3, дело №771/2008г. по описа на СВ при РС-
Благоевград на следните недвижими имоти:
-УПИ II /втори/, отреден за имот с пл.сн.№111 /сто и единадесети/ в квартал 14
/четиринадесети/ по плана на село Зелен дол, община Благоевград при съседи на парцела:
улица, ****, целият с площ от 785 кв.м. /седемстотин осемдесет и пет квадратни метра/ по
скица, а по нотариален акт от 800 кв.м. /осемстотин квадратни метра/ ВЕДНО с построените
върху същия имот ЖИЛИЩНА СГРАДА, ПЕРДЕ И ПЛЕВНЯ, които по действащата
Кадастрална карта съставляват: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 30702.501.150
/тридесет хиляди седемстотин и две, точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет/, по
КККР на село Зелен дол, община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021
г. на ИД на АГКК, с адрес на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област
Благоевград, с площ от 799 кв.м. /седемстотин деветдесет и девет квадратни метра/, с трайно
предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване
до 10 м., при съседи имоти 30702.501.153; 30702.501.152; 30702.501.151; 30702.501.149;
30702.501.322; 30702.501.148 ВЕДНО с изградените върху този поземлен имот три броя
сгради, както следва:
-СГРАДА с идентификатор 30702.501.150.1 /тридесет хиляди седемстотин и две,
точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет, точка, едно/, по КККР на село Зелен дол,
община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от
65,00 кв.м. /шестдесет и пет квадратни метра/, с предназначение : жилищна сграда,
еднофамилна,
-СГРАДА с идентификатор 30702.501.150.2 /тридесет хиляди седемстотин и две,
точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет, точка, две/, по КККР на село Зелен дол,
община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от
22,00 кв.м. /двадесет и два квадратни метра/, с предназначение : Селскостопанска сграда,
-СГРАДА с идентификатор 30702.501.150.3 /тридесет хиляди седемстотин и две,
точка, петстотин и едно, точка сто и петдесет, точка, три/, по КККР на село Зелен дол,
община Благоевград, одобрени със заповед №РД 18- 81/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с адрес
на имота - село Зелен дол, Община Благоевград, област Благоевград, със застроена площ от 7
кв.м. /седем квадратни метра/, с предназначение: Селскостопанска сграда.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК ОТМЕНЯ издадения в полза на Е. Д. А., с ЕГН
********** Нотариален акт за удостоверяване право на собственост за недвижими имоти -
констативен, издаден на основание чл.587, ал.1 от ГПК с *****, дело №565 от 2022г. по
описа на Нотариус ***, с рег. №415 в НК, с район на действие РС-Благоевград, вписан в СВ
при РС Благоевград с вх.рег.№5515/19.09.2022г., акт с №46, том 20, дело №2746/2022г.
ОСЪЖДА Е. Д. А., с ЕГН **********, с адрес гр. ****, *** и К. В. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в град ****, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. В. П., с ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. ***** със съдебен адрес гр. **** чрез адвокат К. А.
сумата от 220, 00 лв. /двеста и двадесет лева/, представляваща сторени разноски в
производството.
23
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд
Благоевград пред Благоевградския окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
24