МОТИВИ : Производството по делото е по реда на Глава ХХIV-та от НПК.

            Чрез обвинителен акт (Вх. № 5571 от 15.07.2019 година) Районна прокуратура Габрово е внесла за разглеждане в едноименния районен съд материалите по бързо полицейско производство № 1752-ЗМ-381 по описа за 2019 г. на Районно управление Габрово, като е предявила против подс. М.М. обвинение за това, че около 22,30 часа на 04.07.2019 година, по ул. „Брянска” в град Габрово, управлявал МПС – мотопед “Пежо Джет Форс 50” с Рег. № Н 00-15 С, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,23 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез химическа експертиза - престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира същността на предявеното му обвинение. Същият е декларирал изрично, че се признава за виновен по отношение на това обвинение, макар (заради липса на депозирани обяснения в рамките на съдебното следствие) да не е коментирал обстоятелствата във връзка с извършването на онова престъпление, което е инкриминирано чрез него. С оглед на съответните самопризнания, направени от страна на подсъдимия М.М. при условията на чл. 371, т. 2 от НПК в проведеното на 23.07.2019 г. съдебно заседание и насрочването на същото за разглеждане въз основа на диференцираната процедура, регламентирана в Глава XXVII от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не е събирал доказателства във връзка с фактите, отразени в обстоятелствената и в диспозитивната част на внесения обвинителен акт. По тази причина при постановяване на присъдата и решаване на въпросите, посочени в чл. 301, ал. 1 от НПК, са били използвани само доказателствени материали, събрани при състоялото се разследване по досъдебното производство, както и направените от подсъдимият самопризнания с породените от тях правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК. С оглед на приложимото изискване в съответната законова разпоредба – чл. 372, ал. 2 от НПК, в рамките на производството по НОХД № 729 за 2019 г. на Районен съд Габрово интересите на М. са отстоявани от защитник, упълномощен от него по договорен ред.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с направените от подсъдимият М.М. самопризнания по отношение на обстоятелствата, изложени във внесения за разглеждане от Районна прокуратура Габрово обвинителен акт, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Към датата, инкриминирана с внесения от Районна прокуратура Габрово обвинителен акт, подсъдимия М.М.М. не е бил осъждан за извършени престъпления от общ и частен характер. До нея той не е бил и освобождаван от наказателна отговорност за такива престъпления, в т.ч. по реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК, и поради тези обстоятелства към началото на месец юли 2019 година е притежавал чисто съдебно минало.

Към инкриминираната дата подс. М.М. се е явявал правоспособен водач, воден на отчет в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово. Той притежава свидетелство за правоуправление на МПС от категориите „В”, АМ” и „В1”, което е със срок на валидност до 27.03.2023 г.. От приложената по досъдебното производство справка е видно, че същият е бил наказван по административен ред чрез няколко влезли в сила наказателни постановления за нарушения на норми от ЗДвП, последното от които е било издадено на 14.04.2009 година от РУ Габрово.

 В следобедните часове на 04.07.2019 година подс. М.М. употребил алкохол. Около 22,30 часа вечерта на същата дата той предприел управление на МПС – мотопед “Пежо Джет Форс 50” с Рег. № Н 00-15 С. Докато се движел с него по улица ”Брянска” в град Габрово, М. бил спрян за проверка от екип на РУ Габрово, в чиито състав (освен останалите полицейски служители) влизал и св. А.А.. В рамките на последвалите действия, които били извършени за установяване на самоличността на водача и проверка на носените от него документи при управлението на мотопеда, св. А. усетил, че подсъдимият лъха на алкохол. Поради това той и останалите служители от полицейския екип сигнализирали дежурния в ОДЧ при ОД на МВР Габрово, като поискали съдействие и изпращане на друг екип със служител на Сектор „ПП”, който да установи това обстоятелство по необходимия ред. След пристигането на такъв екип св. М.М. извършил проверка на водача за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с Инв. № 0045, която приключила с положителен резултат предвид отчетената от уреда концентрация на алкохол в издишания от него въздух, възлизаща на 1,34 на хиляда. Подс. М.М. не се съгласил с тях. Поради това последният бил придружен до ЦСМП при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в гр. Габрово, където дал кръвна проба за изследване при спазване на указанията в подписания и получен от него медицински талон. На същият е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение – Серия GA, под № 7003, който бил подписан и получен от водача без той да направи възражения по отношение на неговото съдържание. Заедно със съставянето на този акт е иззето и притежаваното от М. свидетелство за правоуправление на МПС.

С оглед на отчетеният чрез техническото средство положителен резултат при извършената проверка за употреба на алкохол, в РУ Габрово при условията на чл. 356 от НПК е било образувано бързо полицейско производство – под № 1752 ЗМ-381/2019 г. В хода на проведеното по същото разследване М.М. е бил привлечен като обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 343б, ал. 1 от НК. След края на разследването събраните по досъдебното производство доказателствени материали са внесени за разглеждане в Районен съд - Габрово, като въз основа на тях и съответния обвинителен акт е образувано и производството по настоящото НОХД № 729 по описа за 2019 година.

От заключението на изготвената по досъдебното производство химическа експертиза, се установява, че концентрацията на алкохол в иззетата за изследване от подсъдимият кръвна проба, е възлизало на 1,23 на хиляда.

Изложената фактическа обстановка не е предмет на оспорване от подс. М.М. и неговия защитник, като се приема от съда за установена по безспорен начин от изразеното по отношение на нея самопризнание от страна на подсъдимия; от съпоставката на това самопризнание със събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателствени материали (уведомително писмо – л.1; докладна записка, протокол за извършена проверка, АУАН Серия GA, № 7003, талон за изследване № 0009000 – л.2-5; справка картон на водач – л. 8-9; постановление за привличане на обвиняем и взимане на мярка за неотклонение – л. 10; протоколи за разпит на обвиняем и свидетели – л. 12-14; химическа експертиза – л. 15-22; справка за съдимост – л. 24; декларация за семейно, за материално положение и имотно състояние – л. 25; протокол за предявяване на разследване – л.27), всички съдържащи данни от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото и тези от предмета на доказване по него.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери, че подс. М.М.М. е осъществил състава на престъплението по предявеното против него обвинение. Предприетото на 04.07.2019 г. управление на мотопеда от него не е предмет на спор, а свързаните с последното обстоятелства се установяват както от самопризнанията на самият М., така и от показанията на двамата разпитани свидетели - М.М. и А.А., дадени пред разследващия орган по досъдебното производство. Поради това следва да се заключи, че подс. М. е осъществил и състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК от обективна страна, тъй като писмените материали и показанията на полицейските служители сочат, че на тази дата той е управлявал мотопеда след употреба на алкохол, чиято концентрация (надхвърляща 1,2 на хиляда) е била установена с помощта на химическо изследване и изготвена химическа експертиза, т.е. в съгласие с нормативно предвидения в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. (Обн. ДВ бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.) от закона ред. Същият е съзнавал не само, че е употребил алкохол, но и факта, че (при неговия вид и явно немалко количество) тази употреба ще доведе до превишаване на минималните стойности, установени във връзка с квалифициране на предприетото след това управление на мотопеда като престъпление по смисъла на закона. Поради това той явно е действал с пряк умисъл, тъй като ясно е осъзнавал последиците от своите действия и чрез последните е целял тяхното настъпване.

Въпреки чистото съдебно минало на дееца и установеното за престъплението наказание –  от “Една до три години лишаване от свобода” и „Глоба” в размер от 200 до 1000 лева, както и липсата на настъпили съставомерни имуществени вреди, с оглед на съдържащата се в чл. 78а, ал. 7 от НК забрана заради установеното пияно състояние и указанията, дадени в тази насока със задължителното за прилагане Тълкувателно решение № 2/29.11.2007 г. по т. н. д. № 2/2007г. на ОСНК на ВКС, съдът прие, че липсват предпоставки за освобождаването на подсъдимия М.М. от наказателна отговорност въз основа на предвиденото с чл. 78а, ал. 1 от НК.

При описаната фактическа обстановка съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около 22,30 часа на 04.07.2019 година, по ул. „Брянска” в град Габрово, е управлявал МПС – мотопед “Пежо Джет Форс 50” с Рег. № Н 00-15 С, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,23 на хиляда, установено по надлежния ред, чрез химическа експертиза, подс. М.М.М. при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

При определяне вида и размерите на наказанията, които следва да се наложат за извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подс. М. към инкриминираната дата, водещо до извод за невисоката степен на обществена опасност, с която той се определя като деец; дадените от него подробни обяснения по време на досъдебното производство, с които е съдействал активно за разкриване на обективната истина; направените в тях самопризнания, сочещи за проявено критично отношение към престъплението, липсата на пречки, които да са били оказани от него при извършване на проверката относно употребата на алкохол от страна на полицейските служители; невисокия размер на получаваните от подсъдимият средства за издръжка под формата на трудово възнаграждение. При преценката на установените по делото обстоятелства съдът не констатира наличието на отегчаващи вината такива.

Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено от закона наказание, би било несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в неговия най-нисък размер – от „Една година лишаване от свобода”. С оглед на това, след като съпостави техния характер и естество заедно със съществуването на направеното от подс. М. самопризнание с породените от същото правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на проведеното въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловният характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на самото наказание следва да се приложи нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК в редакцията по ДВ брой 26 от 06.04.2010 година, действала към датата за извършване на самото престъпление, доколкото тя се явява по-благоприятна за дееца. Въз основа на тези съображения и чрез приложението на указаното в чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наложи на подсъдимият наказание под установения от закона минумум, предвиден в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК за посочения в нея вид, а  именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Три месеца”, като прие, че по този начин ще бъдат създадени най-ефективни условия за оптималното постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 от НК съдържа и друго (по-леко по вид) наказание – “Глоба”, което е предвидено за налагане заедно с наказанието “Лишаване от свобода”. Въз основа на установената с чл. 55, ал. 3 от НК възможност това наказание не е било наложено чрез постановената присъда, тъй като съдът е приел, че предвиденото по-тежко по вид наказание е достатъчно да постигне указаните в чл. 36 от НК цели.

Отчитайки съществуването на формално установените от закона предпоставки за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание подсъдимия М.М. не следва да търпи наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият наказание за минимално предвидения от закона срок – в размер на “Три години”, с начало от датата за влизане на присъдата в сила.

Подсъдимия М.М.М. се явява правоспособен водач на МПС по смисъла на закона. В съответствие с това, след като отчете данните за извършените нарушения на установените в ЗДвП правила за движение, за които той е бил санкциониран до момента по административен ред, заедно с тези за голямата продължителност на периода, изминал между последно издаденото НП и инкриминираната дата и установената концентрация на употребеният от него алкохол, на осн. чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът лиши същият от право да управлява МПС за срок от “Три месеца”, считано от влизане на присъдата в сила, като прие, че в този вид посоченото наказание също ще допринесе за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия по смисъла на чл. 36 от НК. При индивидуализацията на свързания с него срок се съобрази не само с изложените по-горе обстоятелства, но и с тълкуването, поддържано в константната (като Постановление № 1 от 17.01.1983 г. на Пленума на ВС на РБ; Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК; Решение № 94 от 26.02.2009 г. по н.д. № 580/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 534 от 03.12.2008 г. по н.д. № 547/2008 г. на ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 4 от 30.01.2008 г. по н.д. № 696/2007 г. ВКС, НК, II-ро н.о.; Решение № 274 от 21.06.2012 г. по н.д. № 74382012 г. на I-во н.о, НК; и други) съдебна практика, според което срока на това наказание не може да бъде по-малък от този на наложеното наказание „Лишаване от свобода”.

При изпълнение на наложеното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът приспадна времето, през което подс. М.М.М. е бил лишен от възможността да упражнява посоченото право по административен ред, считано от 04.07.2019 година – датата за изземване на свидетелството му за правоуправление, на основание чл. 59, ал. 4 от НК.

Предвид характера на постановената присъда съдът осъди подс. М.М. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 53,83 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при разследването по досъдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…