Присъда по дело №3978/2021 на Софийски градски съд

С присъда от 18.11.2020 г. по НОХД № 8997/2017 г. Софийският районен съд, НО,
101-ви състав, е признал подсъдимия И.Т.Л. за НЕВИНОВЕН в това, че на 12.10.2016 г.
около 16.40 ч. в град София, от лек автомобил марка „Ауди“ модел „Q7“ с рег. № *******,
паркиран на паркинг на комплекс „Манастира“, находящ се в кв. „******“, ул. „арх. *******
отнел чужди движими вещи – два броя дистроника /сензори в предната броня за регулиране
както спирането, така и ускорението, за да поддържа постоянна дистанция спрямо другите
автомобили/ на стойност 900 лева за 1 брой или общо двата на стойност от 1800 лева от
владението на Б.М.П., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
отнетите вещи не са били под постоянен надзор, поради което на основание чл. 304 от НПК
съдът го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал.1, т. 2, във вр. с чл.
194, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е депозиран протест от Софийска районна
прокуратура. С него се иска въззивният съд да отмени съдебния акт на първостепенния съд
и да постанови нов, с който да признае подсъдимия И.Л. за виновен и да го осъди. Намира
първоинстанционната присъда за неправилна, като счита че обвинението е доказано по
безспорен начин. Излага критика по отношение на преценката на предходната инстанция да
не кредитира изцяло показанията на свидетеля Б.П., както и да изключи от
доказателствената съвкупност протокола за извършеното процесуално следствено действие
по разпознаване. С депозирания протест не е отправено искане за събиране на
доказателства.
В проведеното закрито заседание на 14.10.2021 година въззивният съд по реда на чл.
327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на
нови доказателства.
В публичното съдебно заседание, проведено на 08.11.2021 г., прокурорът поддържа
протеста. Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин, като излага същата
аргументация като в протеста, че следва да се кредитират изцяло свидетелските показания
на П. и да се вземе предвид направеното разпознаване. По отношение на индивидуализация
на наказанието намира, че същото следва да бъде в минималния възможен размер и да бъде
отложено с изпитателен срок. Защитникът на подсъдимото лице оспорва
депозирания протест и намира постановената присъда за законосъобразна и правилна.
Излага твърдения, че разпознаването е изцяло опорочено, а съдът правилно се е доверил на
обясненията на подсъдимия и е кредитирал частично свидетелските показания на
пострадалото лице. Счита, че липсват безспорни доказателства, които да докажат
съпричастността на подзащитния й към инкриминираното деяние. Моли съда да потвърди
изцяло присъдата на районния съд.
Подсъдимият Л. твърди, че няма общо с престъплението и моли съдебния състав да
потвърди присъдата.
Въззивният съд, като съобрази събраните в наказателното производство
доказателства и доказателствени средства, данните от способ за доказване, както и
становищата на страните, намери за установено следното:
Постановеното от СРС решение е неправилно, тъй като въз основа на събрания и
приобщен доказателствен материал съдът изгради безспорен и обоснован извод по
отношение на съпричастността на подсъдимия към инкриминираното деяние. Предвид което
депозирания протест е частично основателен.
При самостоятелната преценка на тази доказателствена съвкупност настоящият
въззивен състав, в рамките на правомощията му да прави нови фактически установявания,
прие фактическа обстановка, която се припокрива в някои части с изложената от
1

контролираната инстанция, в следния смисъл:
Подсъдимият И.Т.Л. е роден на ******* в гр. Поморие, българин, с българско
гражданство, неженен, със средно образование, трудово неангажиран, осъждан, с постоянен
адрес – в гр. Поморие, ул. „******* и настоящ адрес гр. София, кв. *******, ЕГН
**********.
На 12.10.2016 г. около 16. 00 часа Б.П. паркирал личния си автомобил марка „Ауди“
модел „Q7“ с рег. № ******* на паркинга на комплекс „Манастира“, намиращ се в гр.
София, кв. „******“, ул. „арх. *********Б в непосредствена близост до офиса му.
Автомобилът бил паркиран така, че Б.П. могъл да наблюдава превозното средство от
прозореца на офиса му, който се намирал на около 4 метра от паркирания му автомобил.
Около 16.40 часа на същата дата отстрани до колата на П. спрял таксиметров автомобил
марка „Хюндай“, модел „Атос“, с рег. № ******* XВ със стикер на таксиметрова компания
„За едно евро“ ООД. От таксито слязъл И.Т., който се насочил към предната част на
автомобила на Б.П., като клекнал отпред пред автомобила. Б.П., забелязвайки, че непознато
за него лице се върти около автомобила му, започнал да гледа внимателно какво се случва.
През това време И.Л. се изправил и отишъл към таксито. От таксиметровия автомобил
излязло неустановено по делото лице, което отворило багажника на колата. И.Л. се върнал
към колата на Б.П., като междувременно започнал да се оглежда и се насочил към предната
част на автомобила. Междувременно Б.П. преценил, че ще излезе от офиса си и ще отиде
към автомобила, за да се увери какво се случва. П. се приближил към И.Л. на разстояние от
метър и половина и забелязал, че подсъдимият е сложил на лицето си кърпа на устата, която
е покривала на половина част от лицето му. Възприемайки Б.П. подсъдимият Л. хвърлил
настрани на земята решетката на лекия автомобил, собственост на П., прибрал два
дистроника, демонтирани от автомобила, в чанта, която носел на кръста си под връхната му
дреха, след което побягнал към изхода на комплекса. Б.П. погледнал автомобила си в
предната част и констатирал, че му липсват два броя дистроника /инфрачервени сензора/.
Таксиметровият шофьор попитал свидетеля П. какво става, след което потеглило с
таксиметровия автомобил. Б.П. се върнал в офис помещението си и се обадил на
полицейските органи, както и на застрахователя си, за да ги информира какво се е случило с
автомобила му. По-късно на същата дата отишъл лично но 06 РУ – СДВР и депозирал
сигнал да извършено престъпление.
За да достигне до крайния извод за установено авторство на инкриминираното
деяние, контролиращата съдебна инстанция се позова на показанията на свидетелите Б.М.П.
/показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, са прочетени
частично на основание чл.281, ал.5, вр. ал. 1 т. 2, предл. 2 от НПК/, П.Е.Н., Г.Г.М., Ю.Г.Н.,
П.Ц.С., обяснения на И.Л., протокол за доброволно предаване /л. 6 от ДП/, протокол за
разпознаване, ведно с фотоалбум към него /л. 13 – 15 от ДП/, съдебно-оценителна
експертиза /л. 23 – 24 от ДП/, протокол № 354/2016 г. за извършена видео-техническа
експертиза /л. 39 – 42 от ДП/, справка за съдимост /л. 16 от съдебно производство/, справка
актуално състояние на сключени трудови договори на лицето Ю.Н. /л. 101 - 103 от съдебно
производство/, писмо от търговско дружество „За едно евро“ ООД, ведно с копия от
документи – свидетелско за регистрация част I, копия на лични документи на
регистрираните водачи, допълнение № 820 от 16.08.2016 г. на списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз № 6158 /л. 146 – 150 от съдебно
производство/.
Доказателствен източник с голямо значение в настоящето производство са
свидетелските показания на пострадалото лице Б.П.. Свидетелят е изложил своите
възприятия пред предходната инстанция, като съдът е приобщил частично и свидетелските
му показания, депозирани в хода на досъдебното производство, свързани с точния
инкриминиран времеви период. От твърденията на П. съдът почерпи сведения за часовия
2

диапазон на извършване на престъплението, точния адрес и мястото на осъществяване на
престъпното посегателство, подробна информация за местоположението на офиса си и това
че същият е имал пряка видимост към своя автомобил и към местопроизшествието, посочва
че разстоянието между офиса му и автомобила е около 4 метра, както и че помещението, в
което се е намирал, разполага с голям прозорец с гледка към паркинга и конкретно към
паркирания му собствен автомобил. Свидетелят подробно описва, че извършителят на
престъплението е пристигнал с таксиметров автомобил, излага твърдения, че таксито е
спряло близо до автомобила му и съответно е било в обсега на видимост на Б.П..
Пострадалото лице излага подробни твърдения за предприетите от извършителят на
престъплението действия, посочва последователно механизма на инкриминираното деяние.
Изтъква, че подсъдимото лице се е отправило към предната част на автомобила и свидетелят
не е могъл да възприеме какви точни действия осъществява, но е забелязал че извършителят
се е оглеждал и е приклекнал близо до превозното средство. Твърди с категоричност, че е
възприел пряко как изглежда извършителят на престъплението, че е успял да запамети и да
добие представа за неговия ръст, възраст, телосложение, както и за особености на неговото
лице. Посочва конкретно кои лицеви белези е запомнил и въз основа на тях е разпознал
подсъдимия като извършител на престъплението. Б.П. дава сведения, че след като е
констатирал, наблюдавайки действията на извършителя, че непознатото към
инкриминирания момент лице взаимодейства с личния му автомобил, свидетелят се е
намесил, като е излязъл да види какво точно прави подсъдимия. Посочва, че е възприел
извършителят на престъплението от близко разстояние около 2 метра, като твърди, че в този
момент деецът е имал кърпа, която покрива половината от неговото лице. Дава информация,
че след като подсъдимият го е видял е захвърлил решетката на автомобила му, след което
посочва действията на извършителя по отнемане на двата броя дистроници, прибирането на
откраднатите вещи в чанта и отдалечаването на дееца от местопроизшествието.
Пострадалото лице посочва, че таксиметровият шофьор се е намесил и е попитал какво се
случва, като излага твърдения, че същият има отношение към престъпното посегателство.
Свидетелят дава описание на откраднатите вещи, като посочва тяхното предназначение,
както и това, че веднага е констатирал тяхната липса, след като е възприел действията на
извършителя и неговото побягване.
Б.П. дава информация и за начина на протичане на процесуално следственото
действие по разпознаване по снимков материал. Свидетелят описва и облеклото на
извършителя на инкриминираното деяние, като посочва, че лицето е носело шапка, с оглед
на която не е могъл да добие представа относно косата му. Отрича да е срещал и да познава
подсъдимия преди инкриминираното деяние, като посочва на съда, че е разбрал, че
подсъдимото лице е живяло за известен кратък период в комплекса.
Въззивният съд достигна до различна преценка относно достоверността на
свидетелските показания на Б.П. и прецени, че същите следва да бъдат ползвани с доверие
относно всички обстоятелства коментирани и изложени от страна на пострадалото лице.
Показанията на Б.П. не съдържат противоречия или логически несъответствия, същите са
последователни, подробни, структурирани и категорични. Свидетелят посочва конкретно за
кои обстоятелства няма ясен спомен, което негово действие също говори за желанието му
добросъвестно да изложи всички известни за него обстоятелства от значение за
наказателното производство.
Свидетелските показания на пострадалото лице се подкрепят от резултатите от проведеното
разпознаване, извършено в близък времеви период до инкриминираното деяние. Б.П.
посочва подсъдимият Л. за извършител на престъпното посегателство спрямо него, като в
съставения протокол за разпознаване описва същите лицеви белези и особености, посочени
в показанията му, въз основа на които е разпознал лицето, извършило престъплението. В
тази връзка изложените доводи при анализа на доказателствата от страна на районния съд,
свързани с това, че Б.П. не е могъл да възприеме характерни лицеви белези на извършителя
3

на престъплението, тъй като последният е носил кърпа, не могат да бъда споделени. Видно
от свидетелските показания на пострадалото лице подсъдимият първоначално е бил без
поставена кърпа, свидетелят посочва и в кой момент е забелязал, че подсъдимият е покрил
част от лицето си.
Потвърждение на свидетелските показания на пострадалото лице се съдържат и в
изготвената видео-техническа експертиза. Данните от експертното заключение представят
еднотипна фактическа обстановка, съответстваща изцяло с изложените твърдения на
пострадалото лице относно механизма на престъплението, както и облеклото на
извършителя.
При извършване на анализа на доказателствената съвкупност съдът следва да обсъди
задълбочено доказателствата, засягащи процесуално-следствените действия по разпознаване
на извършителя на престъплението. Показанията на свидетелите П.Н. и Г.М. следва да бъдат
обсъдени съвкупно. Същите са част от т. нар. група „случайни свидетели“, които
интересуват процеса, доколкото са участвали като поемни лица в проведеното разпознаване
по реда и правилата на чл. 169 и сл. от НПК. Свидетелката Н. излага своите възприятия за
процесуално-следственото действие по разпознаване по снимков материал, като твърди че е
съдействала на компетентните органи във връзка с конкретно престъпление, но няма спомен
относно участието си. Отрича да е участвала в разпознаване на хора или да е присъствала на
местопроизшествие. Предвид това изявление предходната инстанция е предявила на
свидетелката протокол за разпознаване по снимков материал от досъдебното производство,
при вида на който Н. е потвърдила, че положеният подпис е неин. Свидетелката успява да
възпроизведе спомен, че само процесуално-следствено действие се е състояло в помещение
в 06 РУ – СДВР, но споделя, че в конкретния момент на следственото действие е била
разконцентрирана, като в началото на показанията си изтъква, че е била в районното
управление, за да подаде жалба по личен повод.
Преди да извърши доказателствен анализ на визираните свидетелски показания на
поемните лица, съдът следва да отбележи кои са релевантните факти, касаещи изискванията
за валидност при избора и участието на поемните лица. Въззивният съд намира, че за да се
установи, че проведеното разпознаване е извършено по надлежния законов ред, за което се
изисква участието на най-малко две поемни лица, е достатъчно да се установи фактическото
им участие като свидетели на действията, които се извършват. Обективирането на такова
участие се осъществява с поставянето на подпис под съдържанието на протокола, изготвен
за съответното действие. В настоящия случай по отношение на изискването, поставено от
разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от НПК за присъствие на поемни лица, съдът намира, че
процесуално-следственото действие е извършено при спазване на посоченото правило. Тъй
като съобразно приобщения протокол за разпознаване на л. 15 от досъдебното производство
се установява по изискуема от закона несъмнен и категоричен начин участието на
свидетелката Н. като поемно лице. Наистина свидетелката пред районния съд не успява да
възпроизведе конкретен спомен относно следственото действие и посочва, че същото и се е
сторило формално, но излага доводи също така, че в този момент не е била концентрирана и
е мислела за други неща. В тази насока при извършване на процесуално следствени действия
по разпознаване законодателят е предвидил участието на поемни лица, но не е поставил
конкретни изисквания, които следва да припокриват лица при избора им. С оглед на което
при осъществяване на действията по разследване, протичащи с участие на поемни лица,
няма как да се предвиди до каква степен участващото лице ще се отнесе отговорно и
добросъвестно към поетия граждански ангажимент, както и дали ще успее да възпроизведе с
висока степен на достоверност начина на протичане на следственото действие при един
последващ разпит в съдебна фаза. Като от значение е при преценката дали са спазени
процесуалните изисквания на чл. 171, ал. 1 от НПК компетентните органи да осигурят
обективна възможност поемните лица да възприемат осъществените следствени действия,
което изискване в настоящия случай се доказа посредством свидетелските показания на Г.М.
4

и пострадалото лице Б.П..
По отношение на депозираните пред съда показания на другото поемно лице Г.М.,
настоящата инстанция намира, че неговите показания имат доказателствена стойност, тъй
като разкриват по-висока степен на съхранение на спомен сравнение с тези на П.Н..
Свидетелят потвърждава твърдението на другото поемно лице, че е бил заедно с нея, за да
пуснат сигнал относно открадната нейна вещ. По отношение на самото разпознаване
изтъква, че полицейските служители са му предявили снимков материал, като са му
разказали обстоятелства, свързани с престъплението. Свидетелят М. излага твърдения, че
компетентните органи са му показали на монитор задържаното лице, който е бил
подсъдимия, но не може да си спомни в каква последователност са е случило това. Г.М.
потвърждава, че се е подписал в съставения протокол, както и че е участва в разпознаване
по снимки. Свидетелят не си спомня дали разпознаващият е бил по време на процесуално-
следственото действие, тъй като е имало много хора в районното управление.
По отношение на обстоятелството дали самото действие по разпознаване е
осъществено при едновременно присъствие на разпознаващия и поемните лица съдът
прецени, че следва да се довери на свидетелските показания на пострадалия, от които се
извежда информация, че е разпознал подсъдимия при присъствието на две поемни лица. В
тази насока е и съставения протокол за разпознаване, който съдържа подписи на поемните
лица.
След като съдът прие за установено, че процесуално-следственото действие по
разпознаване е извършено при спазване на правилата на чл.171, ал. 1 от НПК, счете че
следва да обсъди и спазени ли са останалите изисквания на чл. 171 от НПК. Съгласно
правилото на чл. 171, ал. 2 от НПК лицето се представя за разпознаване заедно с три или
повече лица, сходни с него по външност, като се вземат мерки то да не осъществи
предварително пряк контакт с разпознаващия. От свидетелските показания на поемното
лице Г.М. съдът извлече данни, че същият е видял подсъдимият на монитора в стаята, в
която е проведено разпознаването. М. не излага категорични твърдения дали е видял на
монитора подсъдимия Л. преди или след процедурата по разпознаване. Констатираното
обстоятелство не съставлява нарушение на правилото на чл. 171, ал. 2 от НПК, според което
следва да се вземат мерки разпознаващия да не възприеме пряко разпознаваното лице преди
процесуално – следственото действие. Цитираната разпоредба съдържа правило за избягване
на пряк контакт между разпознаващия, който е Б.П. и подсъдимия Л., същата не създава
забрана, която се отнася до поемните лица. Съдът констатира, че е спазено и изискването на
чл. 171, ал. 3 от НПК. В настоящия случай е било налице основание разпознаването да бъде
извършено по снимки, тъй като подсъдимият Л. е отказал да участва в процесуално-
следственото действие. Въззивната инстанция намира, че е спазено и
изискването за сходство по външност по отношение на предявените лица за разпознаване по
снимки. Между представените за разпознаване лица не са налице отличаващи съществено
лицата белези и характеристики едно от друго. Този съдебен състав
прецени, че извършеното процесуално-следствено действия по разпознаване е осъществено
при спазване на поставените от закона изисквания, а съставеният протокол съставлява годно
доказателствено средство и не следва да бъде изключен от доказателствената съвкупност.
Протоколът съдържа реквизитите, предвидени в чл. 129 от НПК, в него са документирани
изрично белезите, по които разпознаващото лице е посочило разпознатото лице като
извършител на престъпното посегателство. За точността на направената идентификация
съдът оцени и посоченото време, за което разпознавашият е стигнал до решението, че
подсъдимият е лицето, което е отнело противозаконно посочени вещи. Извлечената
информация посредством съставения протокол по разпознаване, свързана с процеса на
вземане на решение, времето, за което то е взето, и степента на увереност на разпознаващия
допълнително затвърди изводите на съда, че е проведено успешно процесуално - следствено
5

действие.
Настоящата инстанция се присъединява към направените изводи от преходната
инстанция по отношение на изложените твърдения от страна на свидетелите Ю.Н. и П.С..
От свидетелските показания на Ю.Н. се установи, че той е собственик на таксиметровия
автомобил, с който подсъдимото лице е пристигнало на местопроизшествието. Това
обстоятелство се установи и от наличните по делото справки от ОПП – СДВР, от които
стана ясно, че към инкриминирания времеви период собственик на процесния автомобил е
бил Ю.Н.. Свидетелят С. потвърждава, че е управлявал таксиметровия автомобил, но отрича
това да се е случило към инкриминираното време. Правилно съдът е преценил да не
кредитира свидетелските твърдения, че не е предоставял таксиметрови услуги към 2016
година, тъй като това обстоятелство се опровергава от приобщените писмени доказателства.
От последните съдът констатира, че П.С. е преминал успешно преглед за психическа
годност, като му е издадено удостоверение на 15.10.2013г., валидно до 15.10.2016 г.
Съобразно приобщеното копие от фискален бон с дата 07.01.2014 г. съдът констатира, че
свидетелят реално е извършвал таксиметров превоз.
По отношение на обясненията на
подсъдимия И.Л., съдът прецени, че същите следва да се кредитират само по отношение на
твърденията на подсъдимия, че същият е живял неопределен период от време в комплекса.
Отчитайки двойствената им природа на средство на защита и доказателствено средство,
съдът прецени да не ползва с доверие твърденията на подсъдимото лице, че му е оказан
натиск от страна на полицейските служители с цел да посочи негов познат за извършител на
престъплението, както и че няма отношение към извършеното инкриминирано деяние.
По отношение на писмената
доказателствена съвкупност, съдът кредитира съставения по реда и правилата на НПК
протокол за разпознаване. Съдебният състав ползва с доверие и протокола за доброволно
предаване, чрез които надлежните органи са приобщили към доказателствената съвкупност
оптичния носител – флаш памет, съдържащ записи от охранителните камери.
От приложената справка за съдимост на И.Л., съдът установи данни за предходно
осъждане на подсъдимия, предвид което към инкриминирания период на извършване на
престъплението подсъдимият е с обременено съдебно
минало. Въззивният
съд се доверява и взема предвид и експертното заключение на назначената и извършени
съдебно-оценителна експертиза, която установи паричната равностойност на отнетите вещи.

В хода на досъдебното производство по данни е назначена и изготвена
видеотехническа експертиза на предоставените с протокол за доброволно предаване
видеозаписи от охранителни камери, съдържащи се на флаш памет. От заключението на
експертизата стана ясно, че съдържанието на предоставените видеозаписи не могат да
послужат за лицево-идентификационно изследване на заснетото лице от мъжки пол.
Въпреки това съобразно заключението се установиха предприетите от заснетото лице
действия, както и неговото облекло. Установеното от експертизата се намира в синхрон с
изложените твърдения от страна на свидетеля очевидец – Б.П.. Съдът кредитира
изготвеното заключение, като компетентно и допринасящо за изясняване на значими
обстоятелства по делото.
С оглед на изложените по-горе фактически съображения съдът счита депозирания
протест за частично основателен.
Предвид представените факти и анализа на събраните доказателства, доказателствени
средства и данните от способите за доказване съдебният състав на СГС достигна до
различен краен извод от този на проверяваната инстанция.За да отговори на основния
въпрос по чл. 303, ал. 2 от НПК дали подсъдимият Л. е автор на престъплението, за което е
6

бил привлечен, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които
се гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Извършеният
анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната логическа връзка
обуслови извод за доказаност на участието на подсъдимия в извършване на
инкриминираното деяние.
От обективна страна безспорно се установява, че на 12.10.2016 г.
около 16.40 ч. в град София, от лек автомобил марка „Ауди“ модел „Q7“ с рег. № *******,
паркиран на паркинг на комплекс „Манастира“, находящ се в кв. „Симеоново“, ул. „арх.
******* И.Т.Л. е отнел чужди движими вещи – два броя дистроника /сензори в предната
броня за регулиране както спирането, така и ускорението, за да поддържа постоянна
дистанция спрямо другите автомобили/ на стойност 900 лева за 1 брой или общо двата на
стойност от 1800 лева от владението на Б.М.П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, т.е . същият е осъществил състава на пристъплението по
чл.194 ал.1 от НК.
От обективна страна без всякакво съмнение се установява датата, времето и мястото
на извършеното деяние, всички тези обективни признаци на деянието се установяват
безусловно от събрания доказателствен материал в това число – показанията на
пострадалия.
Като за съставомерността на престъплението се установи, че годен предмет на
инкриминираното деяние са чужди движими вещи представляващи - два броя дистроника -
сензори в предната броня за регулиране както спирането, така и ускорението, за да
поддържа постоянна дистанция спрямо другите автомобили, на стойност 900 лева за 1 брой
или общо двата на стойност от 1800 лева, съгласно експерта оценка по изготвената
оценителна експертиза, като вещите са лична собственост на Б.П..
От обективна страна подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние, като е прекъснал фактическата власт, която Б.П. е имал спрямо
личните си вещи. И.Л. е отнел вещите и е установил своя собствена фактическа власт върху
тях прибирайки ги в чантата си и отдалечавайки се от местопроизшествието към неизвестно
за правоимащото лице място. Като посочените действия подсъдимият е осъществил без
съгласието на Б.П..
Съдът намира, че не е налице посоченият квалифициран признак на осъществено
престъпление вещите да са оставени без постоянен надзор. От изложената по-горе
фактическа обстановка се вижда, че превозното средство, от което са били част
откраднатите вещи, е било паркирано на паркинг в непосредствена близост до офиса на
пострадалия. От показанията на Б.П. съдът установи, че същият е наблюдавал колата си от
прозореца на офиса си. Следователно вещите са били под надзор. За липса на постоянен
надзор следва откраднатите вещи да се намират на място, до което да имат достъп мнозина и
вещите да са оставени на обществено доверие. В настоящия случай откраднатите вещи
освен, че са се намирали на паркомясто, което е било пряко наблюдавано от собственика им,
самият жилищен комплекс, на който се е местонахождавал паркинга, е бил под постоянно
видео наблюдение, което също свидетелства , че се е упражнявал определен надзор.
В обвинителния акт няма посочени факти и/или фактически обстоятелства относно това
подс. Л. да е извършил престъплението при други квалифициращи обстоятелства, напр. по
чл.195 ал.1 т.4 - чрез техническо средство или специален начин
Деянието се доказа и от субективна страна, като е извършено под форма на вината пряк
умисъл от страна на подсъдимия. Същият е съзнавал, че става въпрос за чужди движими
вещи с определена стойност и че чрез действията си прекратява фактическата власт на
собственика върху предметите и установява своя такава.
Относно индивидуализацията на наказанието на подсъдимия:
За престъплението по чл. 194, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
7

свобода“ до 8 години, поради което съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 36 от НК
следва да определи наказанието в тези рамки.
При направената индивидуализация съдът отчете като отегчаващи отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимия обремененото му съдебно минало. Тази
инстанция констатира като смекчаващо отговорността обстоятелство продължителния
период на воденото наказателно производство – около 5 години. Въпреки това следва да се
отбележи, че последното, макар да е мотивирало съдът да определи наказание в близък до
минимума размер, в конкретния случай не е достатъчно за приложението на чл. 55, ал.1, т. 1
от НК. В тази връзка съдът отчете степента на обществена опасност на дееца, за която съдът
обоснова извод въз основа на данните от справката за съдимост на подсъдимия. С оглед на
което прецени, че подходящото наказание спрямо подсъдимия е наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година.
Тази инстанция прие, че определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година спрямо подсъдимия следва да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. Съдът
достигна до извода, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на
условното осъждане и това наказание би осъществило, визираните в чл. 36 от НК цели, с
оглед на което отложи изпълнението на така определеното наказание „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от три години.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, направените по делото
разноски следва да останат за сметка на подсъдимия.
Така мотивиран съдът постанови своята присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

8

Номер на акта:	23
Дата:	8 ноември 2021 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия:	Тони Гетов

Дело:	20211100603978
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 октомври 2021 г.

Присъда по дело №3978/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите