Решение по дело №1453/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. С. П., чрез адв.П., срещу Решение № 775/03.06.2024 г., постановено по АНД № 6854/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII н.с., с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 5717159, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на П. С. П., [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и от събраните по АНД писмени доказателства не се доказва твърдяното в ЕФ административно нарушение за превишена скорост. Иска се отмяна на оспорваното решение и на електронния фиш. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. С нарочно становище от 28.06.2024 г., чрез юрк. З. М.-П. се оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана и се излагат подробни доводи за правилността на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на наведените касационни основания, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба, срещу ЕФ серия К № 5717159, издаден от ОД на МВР Пловдив. Съгласно ЕФ, с автоматизирано техническо средство № 00209D32ACE1, е установено и заснето, че на 04.03.2022 г. в 01:02 ч. в обл. Пловдив, път II-86, км. 19+240, в посока от [населено място] към [населено място], с МПС „Ауди А6“, рег. № [рег. номер], е извършено нарушение за скорост, при въведено ограничение на скоростта от 90 km/h, е установена стойност на скоростта от 126 км/ч, с 36 км/ч над разрешената скорост. За извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на собственика на посоченото МПС – П. С. П. е определено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

За да потвърди ЕФ, районният съд е приел, че същият съдържа нормативно установените реквизити, поради което е годен да установи факта на нарушението, мястото на извършването му, субекта на отговорността и конкретното изпълнително деяние. Приел е, че нарушението е правилно квалифицирано и законосъобразно на нарушителя е наложена предвидената в закона глоба във фиксиран размер.

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, в обжалваното решение са изложени подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните писмени доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи, формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за неправилност на оспорваното решение, поради неправилен извод за извършване на нарушението при анализ на наличните по делото писмени доказателства. Това е така, тъй като изходните данни от АТСС, с което се заснема нарушението като доказателствен материал, са годни за установяване на извършеното нарушение от обективна и субективна страна. В случая, по делото са представени надлежни удостоверение и протокол за изправността на АТСС. Правилен е и изводът на ПРС, че от приложеното статично изображение се разпознава регистрационният номер на автомобила на нарушителя. Видно от съдържанието административнонаказателната преписка не отговаря на действителното положение твърдението на касатора, че регистрационния номер не се разпознава на снимката и не е отразен в текстовата част към статичното изображение.

Ето защо настоящият съдебен състав намира възраженията на жалбоподателя за неоснователни. Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направените искания за присъждане на разноски, такива се дължат на ответника. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ, както и действителната фактическа и правна сложност на делото, реалното участие на страните по него и определи същите в размер на 80. 00/осемдесет/ лева.

Водим от горното, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 775/03.06.2024 г., постановено по АНД № 6854/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, осми н.с.

ОСЪЖДА П. С. П., [ЕГН] от [населено място], [улица]да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.