Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260209/25.11.2020г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и трети ноември 2020 година

в публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3639/2019г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 233, ал. 5 от ЗОВС, във вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба, от пълномощник на П.В.П., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Министерство на отбраната на РБ, представлявано от министъра на отбраната, с адрес – гр. София, ул. “***” № 3, без посочено правно основание и цена от 6756,22 лева главница и 2058,78 лева лихви.

Ищецът сочи, че на 10.08.1999г. претърпял трудова злополука, по време на изпълнение на служебните си задължения, като военнослужещ. На основание чл. 249, ал. 6 от ЗОВС(отм.), по няколко ГД на ШОС и ШРС, му било присъдено обезщетение, за имуществени вреди, за разликата между получаваното възнаграждение и получаваните пенсии, за инвалидност, последно до месец ноември 2016г.. Тъй като навършил възраст от 52г., при която, като военнослужещ би могъл да придобие право на пенсия, но поради злополуката бил уволнен на друго основание, претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 6756,22 лева имуществени вреди, разлика между средната работна заплата за регион Шумен за периода 08.12.2016г. – 07.12.2017г.  и получаваната пенсия, в едно със законната лихва, върху сумата от 09.12.2019г./дата на предявяване на иска/, до окончателното плащане, сумата от 2058,78 лева – законна лихва, за посоченият период, от датата на изискуемост на всяко месечно плащане, до предявяване на иска, и разноските в производството.

В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез пълномощник, като оспорва иска по размер. Счита, че критерий за определяне обезщетението следва да е получаваното възнаграждение като военнослужещ, а не средна работна заплата за регион. Позовава се и на изтекла погасителна давност, по отношение претендираните вземания.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищецът лично и с представителя си, поддържа иска така както е предявен, а ответника заявеното в отговора си. С определение от открито заседание на 23.11.2020г., е допуснато изменение на исковете, чрез увеличаване на размерите им, съответно от 6756,22 лева на 6826,55 лева, този за главницата и от 2058,78 лева на 2099,15 лева, този за лихвите за забава.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са основателни, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

 

Липсва спор между страните за съществуването на служебно правоотношение, за посочения в исковата молба период, настъпването на трудова злополука, освобождаването на ищеца от военна служба и навършване на възраст, при която би придобил право на пенсия, като военно служещ. Те се установяват и от приложените неоспорени, писмени доказателства, между които и влезли в сила съдебни решения, сочещи наличието на всички елементи от фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД. Приложеното ЕР № 146/11.06.2015г. на ТЕЛК за общи заболявания, при МБАЛ – Шумен, сочи, че ищецът е с 54% неработоспособност, за срок до 01.06.2018г., по причина травматични увреждания, вследствие на твърдяната трудова злополука. Разпореждането на ТПНОИ – Шумен (л. 30), сочи получаваната от ищеца пенсия, в размер на 273,61 лева. Заключението на ССЕ определя разликата между получените пенсии и размерът на средната работна заплата за региона на гр. Шумен, през исковия период, в размер на 6826,55  лева, съответно размера на лихвата за забава 2099,15 лева.

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи :

За ангажиране отговорност, за вреди на възложителя на работа, е необходимо да са на лице следните предпоставки – възлагане на работа на физическо лице, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от претърпяната трудова злополука. Приетото за установено от фактическа страна и разпоредбата на чл. 297 ГПК, сочи наличието на всички предпоставки, правейки исковете установени, по основание, както за претендираните имуществени вреди, така и за лихвите за забава.

Размерът на обезщетението, не следва да се определи, по искания начин. Както правилно е отбелязано в отговора на ответника, обезщетение се дължи в размер на разликата между получавания доход преди увредата и отпуснатата след това пенсия. Периода, за който се дължи, така определяемото обезщетение е определен в Постановление на пленума на ВС № 4 от 30.10.1975г.. Той може да бъде продължаван с толкова време, колкото е необходимо за достигане на пълния трудов стаж, за добиване право на пенсия за изслужено време и възраст – т. 6. Затова исковия период на такава претенция, не е ограничен от навършване, от ищеца на посочената в исковата молба възраст и разпоредбата на чл. 160, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ, пределната възраст за военна служба, за сержантите(старшините). Данни за така посочената разлика, като размер на обезщетението по делото няма, но съобразно чл. 162 от ГПК, съдът може да я определи на исковата сума, която е по малка от определената в посочената практика и твърдяна за основателна от ответника/8782,10 лева – посочена в отговора/.

 Заявената претенция /като способ за определяне на претендираното обезщетение/, не е съобразена и с разрешението от т. 4 на Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленум на ВС. Чл. 53 от ППЗП(отм., бр. 21 от 17.03.2000г., в сила от 01.01.2000г.) определя на кои лица се определя III група инвалидност, спомената в цитираната точка от постановлението, на което би отговаряло и здравословното състояние на ищеца, съобразно представеното и коментирано решение на ТЕЛК и заповед № 266/30.05.2001г. на Началник на ВВУАПВО – Шумен, но разрешението касае случаи, при които се определя обезщетение/пропуснат доход/ в размер на разликата между получавания доход преди увреждането и този на работата, на която увредения е могъл да постъпи след него. В този случай средната работна заплата, за регион, в който живее увредения би бил добър автоматичен стабилизатор на възможната грешка.

В обобщение, практиката, не само от посочените постановления, не предвижда възможност за присъждане обезщетение в искания от ищеца размер, като разлика между получавана пенсия за инвалидност в следствие на трудова злополука и размер на средната работна заплата за регион в който живее, без това разбира се да се отразява на допустимостта на иск с такъв петитум. Настоящия е предявен за обезщетение на имуществени вреди, с посоченото правно основание, а искания от ищеца начин за изчисляване размера му, не влияе нито на допустимостта, нито на евентуалната му основателност.

Неоснователно е възражението на ответника, за погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност. Вземанията от непозволено увреждане, каквото е и претендираното /пропуснати доходи/ се погасяват с общата пет годишна давност – чл. 110 ЗЗД. Тя принципно започва да тече от датата на увреждането, в случая трудовата злополука – 10.08.1999г.. Това разрешение, обаче е неприложимо за вземанията, за пропуснат доход. Затова и е прието давността да тече от последното експертно решение, с което се определя процент на нетрудоспособност. В случая представеното е от 11.06.2015г. и е за период включващ исковия/08.12.2016г. – 07.12.2017г./ – до 01.06.2018г., а исковата молба е предявена на 09.12.2019г., няколко месеца преди изтичане на давността. Не са погасени и вземанията за лихви, които само се погасяват, с изтичане на твърдения от ответника срок, от три години – чл. чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.   

Изложеното налага уважаване на исковете, в предявените размери, определени по реда на чл. 162 ГПК.  

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1000 лева разноски в производството.

На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 357,03 лева държавна такса по уважените искове.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Министерство на отбраната на РБ, представлявано от министъра на отбраната, с адрес – гр. София, ул. “***” № 3, да заплати на П.В.П., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 233, ал. 5 от ЗОВС, във вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8925,70 лева, представляваща 6826,55 лева имуществени вреди, за периода 08.12.2016г. – 07.12.2017г. и 2099,15 лева законна лихва, за същия период, в едно със законната лихва върху главницата от 09.12.2019г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Министерство на отбраната на РБ, представлявано от министъра на отбраната, с адрес – гр. София, ул. “***” № 3, да заплати на П.В.П., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1000 лева разноски в производството.

 

ОСЪЖДА Министерство на отбраната на РБ, представлявано от министъра на отбраната, с адрес – гр. София, ул. “***” № 3, да заплати по сметка на Районен съд – Шумен, сумата от 357,03 лева държавна такса.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: