О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. Русе, 29.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в закрито
заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
като
разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА частно кан дело № 301 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 229 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1, изр. ІІ и ал. 5 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН, действ. сега ред. преди изм., ДВ бр. 109 от 2020 г.), вр. чл. 144 и чл. 228 от АПК, вр. чл. 248 от Гражданскопроцесуалния
кодекс
(ГПК).
Образувано е по частна
жалба подадена от гл.юрисконсулт Г.Д. в сектор КАПОЧР към отдел
„Административен“ при ОДМВР Русе в качеството на пълномощник и процесуален
представител на Първо РУ при ОДМВР Русе против Определение № 352 от 02.08.2021
г., постановено по НАХД № 527/2021 г. по описа на Районен съд - Русе. С
атакувания съдебен акт, районният съд е оставил без уважение искането на процесуалния
представител за изменение на решението в частта за присъждане на направените
при разглеждане на делото съдебно-деловодни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
Частният жалбоподател
основава искането си на действащата редакция на чл.63, ал.3 от ЗАНН, според която в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК.
В срока по чл.232 от АПК, насрещната страна Й.М.Г.
*** не е подал писмен отговор и не е изразил становище по жалбата .
Административен съд - Русе,
в настоящия си състав, като разгледа направеното искане, намира от фактическа и
страна следното:
Производството пред
районния съд по НАХД № 527/2021 г. е било образувано по жалба на Й.М.Г. ***.2021г.,
издадено от директор на ВПД Началник сектор „ОП“ към Първо РУ на ОДМВР-Русе, с
което на основание чл.218б от НК е наложено адм.наказание глоба в размер на 200лв.
за извършено престъпление по чл. 195, ал.4, вр. ал.3, вр. чл.218б от НК. Ответникът
по жалбата е бил представляван от юрисконсулт. В хода на производството
процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е разгледал делото
и се е произнесъл по същество, като с решение № 276/22.06.2021 г. е изменил
наказателното постановление, като е намалил размера на административното
наказание Глоба от 200лв на 100лв.
С подадена в срока за
обжалване на решението, молба с вх.№ 11839 от 02.07.2021г. ю.к. Димитрова е
поискала изменение на постановеното решение в частта му за разноските и присъждането им съразмерно на
отвхърлената част.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК Й.М.Г. *** не е оспорил
искането и не е изразил становище по молбата .
Впоследствие е постановено
оспореното определение №352 от закрито
заседание на 02.08.2021г. с което Районен съд - Русе по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 78, ал. 8 от ГПК, е оставил без уважение
искането на ОД МВР Русе чрез ю.к.Димитрова за изменение на решението в частта
за присъждане на направените при разглеждане на делото съдебно-деловодни
разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, с мотива, че само е
изменил НП относно размера на глобата и не е налице нито една от хипотезите на
чл.143 АПК, като е посочил,че производството се развива по реда на НПК , а не
по АПК и ГПК
Определението е съобщено
на 05.08.2021г., а жалбата срещу него е подадена на 18.08.2021 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, доколкото подателят й е адресат на оспорения съдебен акт, с който е
засегнат неблагоприятно, поради което има правен интерес от оспорването му.
Спазен е законовоустановения 14-дневен срок за обжалване, съгласно разпоредбата
на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Няма спор, че
жалбоподателят е бил представляван от юрисконсулт във въззивното производство. Своевременно
е поискал присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и
няма пречка да поиска изменение на решението в частта за разноските, включително
и чрез намаляването им.
По отношение
материалноправната законосъобразност, при горе-изложените безспорно установени
по делото факти, жалбоподателят има право на разноски
Чл. 63, ал.3 от ЗАНН в приложимата редакция,
изрично предвижда, че страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. От своя страна в
АПК въпросът за възлагането на разноските
е уреден в чл.143, в който е посочено, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на
жалбата има право на разноски по ал. 1 и
при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ. В процесния случай
възнаграждението за юрисконсулт се определя от разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, в която е предвидено възнаграждение
за защита в производства по ЗАНН от 80 до 120лв, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Действително, липсва изрична
уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен
акт е частично уважено или частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл.144 от АПК приложение намират
общите правила на чл.78 от ГПК, в който е заложен принципът,
че страните имат право на разноски съразмерно с
уважената или с отхвърлената част от
иска. Тази идея на закона е заложена и в нормата на чл. 136 от АПК, съгласно която разноските за общия представител се
понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този
принцип и двете страни в административно-наказателното производство имат право
на разноски по съразмерност, пропорционално
на уважената или отхвърлената част от жалбата.
При частична основателност на жалбата и
намаление на наложеното административно наказание, разноските
на ответника във въззивното производство следва да бъдат определени съразмерно
с отхвърлената част. В случая ответникът в настоящото производство Й.М.Г. ***
не е изразил становище по жалбата. Претендираните от частния жалбоподател
разноски следва да бъдат определени съразмерно на отхвърлената част от
наложената глоба, а именно в размер на 40лв., които следва да бъдат заплатени
от Й.М.Г. ***.
По изложените съображения
настоящият касационен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде
отменено, като се присъдят разноски съразмерно съобразно отхвърлената част от
жалбата.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 235 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №352 от закрито заседание на 02.08.2021г. по АНД №
527 по описа за 2021г. на Районен съд -
Русе
Осъжда Й.М.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР
Русе сумата от 40лв, представляващи разноски
за юрисконсулстко възнаграждение.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.