Р Е Ш
Е Н И
Е №260016
гр.Кюстендил, 28.01.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Окръжен
съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Галина Кирилова,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.гр.д.№520/2020г.
по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. във вр. с Част “Трета”, глава “Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК
– “Бързо производство” от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на Районна потребителна кооперация (РПК) „Рила“,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Рила, ул.„Христо Смирненски“
№5, представлявна от председателя Й.В., подадена чрез пълномощника адв.С.Е., с
адрес за връчване на съобщения и призовки: гр.Благоевград, ул.„Тодор
Александров“ №47, ет.3, офис №5, против решение №406/17.07.2020г. на Районен
съд (РС) – Дупница, постановено по гр.д.№1800/2019г. по описа на този съд.
С
обжалваното решение РС-Дупница е отменил като незаконосъобразна заповед №17/04.07.2019г., издадена от председателя на РПК „Рила“; възстановил
е В.К.И. на длъжността „продавач-консултант“; осъдил е РПК „Рила“ да заплати на
В.К.И. обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 3 735 лева, както и 540.00
лева – деловодни разноски, както и е осъдил РПК „Рила“ да заплати в полза на
бюджета на съда разноски в размер на 150.00 лева.
Решението на Районен съд-Дупница се обжалва изцяло,
претендира се отмяната му и постановяване на акт по същество, с който
предявените от В.К.И. срещу въззивника искове да бъдат отхвърлени
изцяло, а в полза на жалбоподателя бъдат присъдени разноски за двете съдебни
инстанции.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Сочи се какви са предявените искове, на какви оплаквания са били
основани, изтъква се, че от изискана по делото справка от НАП е било установено
обстоятелството, че за времето от 19.07.2019г. до 14.01.2020г. ищцата В.И. е
работила по трудово правоотношение с работодател „Божи-дар 999“ ЕООД, а също и,
че от заключението по приетата по съдебно-счетоводна експертиза е било
установено, че месечното брутно трудово възнаграждение, което да служи за база
при изчисляване на обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е било в размер на 622.60
лева. В контекста на направените от ответника в отговора на исковата молба
оспорвания се изразява несъгласие с изводите на районния съд относно
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение – поради намаляване
обема на работа, относно липсата на извършен подбор преди това, както и относно
липсата на поискано предварително съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение от Областна инспекция по труда.
Допуснатите
от първостепенния съд нарушения на материалния закон, според въззивника, се
изразяват в следното: 1/ неспазване на чл.335 ал.2 т.1 от КТ, според който при
прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичане на
срока на предизвестието, в който случай прекратяването настъпва автоматично и
не е необходимо издаване на заповед от страна на работодателя – в конкретния
случай ДнРС не е съобразил, че срокът на предизвестието е изтекъл на
03.07.2019г., след която дата извършените действия нямат правно значение и дори
да бъде отменена като незаконосъобразна процесната заповед, това не би довело
до отмяна на уволнението; 2/ съдът не е съобразил, че дори ищцата да е останала
без работа то това не е било следствие от издадената заповед с
№17/04.07.2019г., която е била издадена при вече прекратено трудово
правоотношение; 3/ съдът е присъдил обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ без да
посочи периода, за който се отнася, като същевременно по делото е било
установено, че за времето от 19.07.2019г. до 14.01.2020г. ищцата не е била без
работа и ако е получавала трудово възнаграждение в по-нисък размер, на
основание чл.225 ал.2 от КТ, би й се следвала само разликата.
Допуснатите
от ДнРС процесуални нарушения, според въззивника, се изразяват в следното: 1/
обжалваното решение не е мотивирано; 2/ съдът е нарушил правилата за преценка
на доказателствата и е достигнал до неверни правни изводи; 3/ съдът не е
обсъдил своевременно направеното от ответника възражение, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено с изтичане на срока на
предизвестие, считано от 03.07.2019г., на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,
поради закриване на част от предприятието, с което не е даден отговор на
основния спорен въпрос; 4/ съдът не е обсъдил приетата по делото справка от
НАП, не е съобразил, че по делото не е било доказано оставането на ищцата без
работа и неправилно е уважил иска по чл.225 ал.1 от КТ изцяло за сума от
3 735 лева, като дори да се приеме, че уволнението е незаконно за времето
от 04.07.2019г. до 18.07.2019г. на ищцата би се дължало обезщетение само в
размер на 297.77 лева; 5/ съдът не е изследвал предпоставките за уважаване на
иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на посочената от нея
длъжност, а в диспозитива на решението не е посочил при кой работодател я
възстановява.
В
законоустановения срок ответникът по жалбата – В.К.И., не е депозирала отговор
на същата.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният
състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, на
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
Между
страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало със сключването на
трудов договор, по силата на който И. е заемала длъжността „продавач-консултант“,
с място на работа – магазин на РПК „Рила“.
На
03.06.2019г. на В.И. е било връчено предизвестие, подписано от председателя на
Кооперацията Й.В., с което същата е била уведомена, че й се отправя едномесечно
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, считано от 03.07.2019г.,
който следвало да бъде прекратен на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – „при
закриване на част от предприятието“ на 03.07.2019г.
На
04.07.2019г. работодателят е издал заповед №17/04.07.2019г., в която е посочил,
че прекратява трудовото правоотношение с В.И., на длъжност
„продавач-консултант“, считано от 04.07.2019г., на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ – „при намаляване на обема на работа“.
С Експертно
решение №2733 от 13.12.2018г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.Иван
Рилски“ ЕООД, при преосвидетелстване, на В.К.И. е дадена оценка на
работоспособността – 71 % трайно намалена работоспособност за срок от три
години, поради заболяване с водеща диагноза „Инсулинозависим захарен диабет“.
От
заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице
Р. Х. и прието като доказателство по делото, се установява, че последен пълен
отработен от ищцата месец е бил месец май 2019г., за който същата е получила
брутно трудово възнаграждение (БТВ) в размер на 622.20 лева, от които основна
заплата в размер на 566.00 лева и клас 10% - 56.60 лева. В счетоводството на
РПК „Рила“ не е имало данни на И. да е било начислено и заплатено обезщетение
за оставане без работа след прекратяване на трудовото правоотношение за срок от
1 месец. На вещото лице не са били представени документи, удостоверяващи
извършване на подбор.
Представена
и приета е справка, издадена от НАП за наличие на действащи трудови договори за
периода от 03.07.2019г. до 01.02.2020г. относно ищцата, видно от която е
обстоятелството, че за периода 19.07.2019г. – 14.01.2020г. същата е била страна
по трудово правоотношение с работодател „Божи-дар 999“ ЕООД-гр.Благоевград.
При тази
фактическа обстановка, районният съд е приел, че уволнението на ищцата е било
извършено незаконно, на основание намаляване обема на работа, без работодателят
да извърши подбор и в хипотезата на чл.333 ал.1 от КТ да изиска предварително
разрешение от Инспекцията по труда, отменил е заповедта, възстановил е И. на
заеманата преди уволнението длъжност и е осъдил РПК „Рила“ да й заплати
обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 3 735 лева.
Преценявайки
установените по делото факти, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира от
правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
- По иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване уволнението на И. за
незаконно и отмяна на заповедта, с която същото е сторено:
Според
въззивния съд, в тази му част решението на РС-Дупница е правилно и, като такова
следва да бъде потвърдено.
Лаконични и
недаващи отговор на повдигнатите от ответника възражения, мотивите на районния
съд все пак са довели до формиране на извод за незаконност на извършеното
уволнение, който следва да бъде споделен.
Основният
довод, който ответникът по иска е поддържал в подкрепа на тезата си за
законност на извършеното уволнение е свързан с правната същност на отправеното
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
Уволнението
на всички основания, визирани в чл.328 от КТ се извършва след отправяне на
писмено предизвестие в сроковете по чл.326 ал.2 от КТ. Предизвестието се
отправя с цел да бъде отработено, но при липса на интерес или възможност за
ефективно отработване, работодателят може да прекрати трудовия договор преди да
изтече срокът на предизвестието, като в този случай дължи обезщетение за
неспазения срок на предизвестието.
Съгласно
чл.335 ал.2 т.1 от КТ, при прекратяване с предизвестие трудовото правоотношение
се счита прекратено с изтичането на срока на предизвестието. Т.е.
конститутивното действие на упражненото от страна на работодателя субективно
преобразуващо право по чл.328 от КТ да прекрати съществуващо трудово
правоотношение, настъпва с изтичането на срока на предизвестието. В тези случаи, ако след изтичането на срока на предизвестието е издаден и
връчен, и друг писмен акт /заповед/ за прекратяване на трудовото
правоотношение, той има само констативен характер и е без правно значение -
няма конститутивно действие по отношение на вече прекратеното трудово
правоотношение. В тези случаи релевантните основания за уволнението са тези,
които са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е определящо за
прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната го е
получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на
прекратителното основание и съответно съдът, при осъществяваната проверка за
законност, следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в
предизвестието за уволнение. Също така, налице е и съдебна практика, според
която когато в предизвестието като основание за прекратяване са посочени едни
основания, а в заповедта – други, следва да се счете, че релевантните основания
са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като именно то е определящо за
прекратяването на трудовото правоотношение.
В конкретния
случай, на ищцата е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради закриване на част от предприятието – чл.328 ал.1 т.2 от КТ, а след изтичането на срока, който е изтекъл на 03.07.2019г., работодателят
е издал и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
04.07.2019г., поради намаляване обема на работа – чл.328 ал.1 т.3 от КТ.
С
предявяването на разглеждания иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ ищцата, макар да
претендира и отмяна на заповедта от 04.07.2019г., на практика търси защита
срещу прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника. Защитната
позиция на последния, че доводите за незаконност на уволнението касаели
единствено тази заповед, която няма конститутивен, а констативен характер и
била издадена след изтичане на срока на предизвестието, не може да бъдат
споделени, тъй като ищцата повдига спор за законността на прекратяване на
трудовото й правоотношение.
В
отправеното до В.И. предизвестие, както се посочи, е вписано основание за
прекратяване по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, в частност – закриване на част от
предприятието.
Съгласно
чл.333 ал.1 т.3 от КТ, в случаите по чл.328 ал.1 т.2, 3, 5 и 11 и чл.330 ал.2
т.6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ
от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.
Според
чл.344 ал.3 от КТ, в случаите, когато за извършване на уволнението се
изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален
орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди
уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това
основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
Ищцата
поддържа незаконност на уволнението и поради неспазване на предварителната
закрила, от която твърди да се е ползвала като лице, страдащо от една от
болестите, предвидени в Наредба №5 от 20.02.1987г. за болестите, при
които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1
от Кодекса на труда, а именно – инсулинозависим захарен диабет.
В чл.1 ал.1 т.6 от горепосочената Наредба №5/20.02.1987г. захарната
болест е посочена като една от болестите, при които се изисква предварително
разрешение от ИТ, в случаите на уволнение по чл.333 ал.1 от КТ.
Ищцата е доказала по делото, че към датата на връчване на писменото
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а и след това, е
страдала от заболяване - инсулинозависим захарен диабет, което представлява
захарна болест по смисъла на чл.1 ал.1 т.6 от Наредба №5/20.02.1987г. Т.е. И.
се е ползвала от предварителна закрила при уволнение на приложеното от
работодателя основание за това.
Ответникът нито е твърдял да е събрал
предварителна информация от работника, да е поискал предварително разрешение от компетентния орган или да е получил
такова, респ. не е представил доказателства за подобни действия.
При това положение, в приложение на чл.344 ал.3 от КТ, следва да се приеме,
че уволнението е незаконно само на това основание, без да се разглежда трудовия
спор по същество.
Решението на ДнРС, в частта, в която уволнението е признато за незаконно
и е отменена заповедта за уволнение, е правилно и
следва да се потвърди.
- По иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност:
Въззивният
съд намира, че и в тази част, като правилен, обжалваният първоинстанционен акт
подлежи на потвърждаване.
Искът е
обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно
и е израз на субективното преобразувано право на работника да продължи да
изпълнява длъжността, от която е незаконно уволнен. Не се спори, че трудовото
правоотношение е било безсрочно, поради което И. основателно е била
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-консултант“.
- По иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ за присъждане на
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, в следствие на
оставането й без работа поради незаконното уволнение:
Решението в
тази част е отчасти неправилно, подлежи на частична отмяна, а предявеният иск
следва да се отхвърли за горницата над 326.15 лева до претендираните 3 735
лева.
Една от
кумулативно изискуемите се предпоставки за уважаване на така предявената
претенция е оставането на ищцата без работа за съответния период от време – в
случая от 04.07.2019г. до 04.01.2020г.
Несъмнено е
в съдебната практика, включително задължителната такава (Тълкувателно решение №
6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК), че този факт, който стои
в основата на заявената на посоченото основание претенция, подлежи на доказване
от твърдящата го страна – ищцата. По този начин е разпределена и доказателствената
тежест между страните в изготвения от ДнРС доклад по делото.
Ищцата на
общо основание е следвало да установи по делото, чрез допустимите
доказателствени средства, обстоятелството, че през исковия период е останала
без работа. И. не е сторила това. Същата не е предприела никакви действия по
установяване на този факт. Същевременно, по инициатива на ответника по делото е
приобщен документ – справка за действащи трудово договори, от която е видно, че
в периода от 19.07.2019г. до 14.01.2010г. ищцата е работила по трудово
правоотношение с друг работодателя. Същата не е твърдяла и не е доказала да е
получавала по-нисък размер на трудово възнаграждение, съответно – конкретен
размер на такъв.
Налага се
извод, че в резултат на незаконното уволнение И. е останала без работа само в
периода от 04.07.2019г. до 18.07.2019г. включително, т.е. за време, в което има
11 работни дни. Това е и периодът, за който на ищцата се следва заплащане на
обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ.
Размерът на
дължимото обезщетение е установим от заключението на вещото лице, на база което
се установява, че за последния пълен отработен от ищцата месец – месец май
2019г., включващ 21 броя работни дни, И. е получила БТВ в размер на 622.60
лева, или по 29.65 лева за отработен ден. За 11-те работни дни, през които е
останала без работа, ищцата би получила възнаграждение в размер на 326.15 лева.
Това е и сумата, която й се следва.
В решението
на районния съд по иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ не са съобразени
фактите, установими от приетата по делото справка и не е отчетен реално
доказания по делото период на оставане без работа.
Посоченото
налага необходимост от отмяна на решението на ДнРС в частта по осъдителния иск
за сума над 326.15 лева и постановяване на решение, с което исковата претенция
за горницата над тази сума да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поради
горните доводи, въззивната жалба срещу решението в обсъжданата част се явява
частично основателна.
3. Относно разноските:
Разноските
за първоинстанционното производство следва да бъдат коригирани, с оглед
резултата от въззивното обжалване.
Решението
следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплати в полза на
бюджета на съда по сметка на РС-Дупница разноски за вещо лице в размер на
горницата над 104.37 лева.
Следва да
бъде намален и размера на разноските за адвокатско възнаграждение, които
ответника дължи на ищцата, а именно от сумата от 540 лева на сума в размер на
375.75 лева.
Предвид
частичната основателност на въззивната жалба, на общо основание И. ще дължи на
жалбоподателя съответни на уважената част от жалбата разноски, в размер на 6.52
лева за заплатена държавна такса.
Въззиваемата
не е сторила и не е претендирала разноски за въззивната инстанция.
Воден от
горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №406/17.07.2020г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№1800/2019г. по описа на този съд, в частите, в които съдът: 1/
е осъдил Районна потребителна кооперация „Рила“, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.Рила, ***5, да заплати на В.К.И. с ЕГН **********, с
адрес *** обезщетение за оставане без работа по чл.225 от КТ в следствие на
незаконното уволнение, в размер над
326.15 лева за периода от 04.07.2019г. до 18.07.2019г. включително до
сумата от 3 735 лева; 2/ е осъдил Районна
потребителна кооперация „Рила“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Рила, ул.***да заплати на В.К.И. с ЕГН
**********, с адрес *** деловодни разноски в размер над 375.75 лева до 540.00 лева и 3/ е осъдил Районна потребителна кооперация
„Рила“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Рила, *** да заплати в полза на бюджета на
съда разноски в размер над 104.47 лева
до 150.00 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.И. с ЕГН **********, с адрес *** срещу Районна
потребителна кооперация „Рила“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Рила, ул.„***иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ за осъждане на РПК
„Рила“ да заплати на И. обезщетение за оставане без работа в следствие на
незаконното й уволнение за разликата над 326.15 лева до претендираните
3 735 лева и за периода от 19.07.2019г. до 04.01.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №406/17.07.2020г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№1800/2019г. по описа на този съд в останалите му части.
ОСЪЖДА В.К.И. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Районна потребителна кооперация „Рила“, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.Рила, ***, сумата от 6.52 лева (шест лева и петдесет и две стотинки), представляваща
сторени разноски в производството пред ОС-Кюстендил, съразмерно на уважената
част от жалбата.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от
деня на постановяването му – 28.01.2021г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.