Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2643 25.06.2019 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 15237 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д.– и.д., чрез пълномощника си ю. Р. е предявил
против А.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, искове за признаване на
установено, че ответникът дължи следните суми: 975,98 лева /деветстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и осем
стотинки/, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № *** от
25.09.2012 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са
прехвърлени на 01.12.2013 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът; договорна лихва в размер на 411,30 лева /четиристотин и единадесет
лева и тридесет стотинки/ за периода 05.02.2013 г. – 21.05.2013 г.; такса
разходи в размер на 9,00 лева /девет
лева/; обезщетение за забава в размер на 643,95
шестстотин четиридесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/ за периода
06.02.2013 г. – 06.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 06.03.2018 г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3543/2018 г. на ПдРС.
В исковата молба ищецът твърди, че по
силата на договор за паричен заем № ***
от 25.09.2012 г. сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството си на заемодател и ответника в
качеството си на заемател, заемодателят е
предоставил парична сума в размер на 1500 лева, с договорна лихва в
размер на 1449,84 лева, платими на 34 равни седмични погасителни вноски, всяка
в размер на 86,76 лв., с краен падеж 21.05.2013 г.
На основание сключения Договор за паричен заем, в
случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска, с
повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за
всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби на ответника била начислена
такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Освен това ответникът дължал и лихва за забава за
периода от 06,02,2013 г. до 06.03.2018 г. в размер на 643,95 лв.
На 01.12.2013 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/
от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът, с което са изкупени дължимите
вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като длъжникът бил надлежно
писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно
изпълнение не последвало. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез особения си представил адвокат Е.Т., е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва сключването на договор за заем. Твърди, че не е й
бил връчен погасителен план. Оспорва факта, че ответникът е усвоил заемната
сума. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва факта, че
ответникът е приел общите условия и същите са му били връчвани. Навеждат се доводи, че ответникът не бил
уведомен за цесията. Твърди, че процесният договор е недействителен, тъй като
ответникът не е подписвал общите условия и погасителен план. Липсвала
преддоговорната информация, не отговарял на изискванията на чл. 11 ЗПК.
Нарушени били чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10, т. 11, т. 12 ЗПК. Твърди, че
уговорена договорна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Твърди, че процесното вземане не може да бъде прехвърлено съгласно разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 ЗПК. Освен това цесията не била съобщена на длъжника.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетото за послужване ч.гр.д. №
3543 по описа за 2018 г. на ПдРС, се
установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 975,98
лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем № *** от
25.09.2012 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД, вземанията по който са
прехвърлени на 01.12.2013 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът; договорна лихва в размер на 411,30 лева за периода 05.02.2013 г. –
21.05.2013 г.; такса разходи в размер на 9,00
лева; обезщетение за забава в размер на 643,95 за периода 06.02.2013
г. – 06.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 06.03.2018 г. до окончателното погасяване. Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви
иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния
едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По делото се установява от събраните
доказателства, че на 25.09.2012 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт”
АД е сключен договор за предоставяне на
паричен заем № ***.
Съгласно чл. 3
от договора, същият има силата на разписка. Договорът е надлежно подписан от
ответника и в този смисъл удостоверява предаването на заемната сума в размер на
1500 лева от заемодателя на заемателя.
От чл. 3, ал.
т.2 от договора се установява, че падежът на последната вноска за връщане на
главницата по заема е изтекъл на 21.05.2013 г., преди подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК. Общият
размер на всички плащания е 2949,84 лева- чл. 3, ал. 1, т. 7 от договора.
Договорът за паричен заем № *** е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на
формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.
Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, /чл. 10 от
договора/.
„Изи Асет Мениджмънт” АД представлява финансова институции по смисъла
на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя
като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Вземанията по процесния договор са
цедирани от „Изи Асет Мениджмънт” АД
на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, съгласно рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010
г. и приложение № 1 от 01.12.2013 г. към него. Съдът намира представените
документи за достатъчни доказателства за установяването на това обстоятелство.
Досежно възражението на ответника, че цесията не му е
била съобщена, съдът го намира за неоснователно. Изходящото от цедента (или
упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин
уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК
при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т.
о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение
№ 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./. Действително,
назначеният от съда особен представител на ответника притежава особено
процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното
производство, но до конституирането му се е стигнало след като съдът е приел,
че съобщението до ответника е редовно връчено. Установената в нормата на чл.
47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се
прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички
положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за
редовно връчени. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез
залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за
образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал.
2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност
изявлението, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира
да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител.
Уведомлението, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до
ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа,
съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно от датата на връчване исковата молба
и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е изпълнена
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е
съобщено на длъжника. Следва да се
посочи само за пълнота, че актуалната съдебна практика стига по-далеч, като
намира, че уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост /уведомяването за
прехвърляне на вземането/ може да се съобщи редовно и на назначения по делото
особен представител /виж решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС/.
В уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/*** от 07.02.2018
г. е посочен цедентът, цесионерът, датата на договора за цесия,
индивидуализирано е и правоотношението вземанията, по което са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Ето защо съдът намира, че най-късно в
хода на настоящия процес по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно
уведомен за извършената цесия. Оттук
ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз
основа на договор за паричен заем № *** от 25,09,2012 г. срещу ответника, тъй
като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
Ето защо, съдът приема, че ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
паричен заем.
Въз основа на изложеното, по делото са
доказани в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен заем, по
който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между
стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил
изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва, обезщетение
за забава, неустойка, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.
От ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно
доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер,
ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали
изискуеми на краен падеж, а именно 21.05.2013 г., до когато е следвало да бъдат
погасени.
Досежно възражението на ответника за изтекла давност погасяване
на вземането на ищеца, съдът го намира за частично основателно по следните
съображения. Вземането за главница се погасеня по давност, като по отношение на процесното вземане следва да намери
приложение общата петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Съгласно решение
№28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о. задълженията по договор за
кридит/заем не са такива за периодичен платеж. Задължението е неделимо и дори
договореното връщане на кредита/заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора , поради което е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Предвид
изложеното и проследявайки съдържанието на погасителния план, последно
договорен между цедента и кредитополучателя, следва да се приеме, поначало, че
задълженията за заплащане на вноските по главницата за периода от 05.02.2013г.
до 05.03.2013г., вкл., общо 5 вноски, се считат за погасени с изтичане на
петгодишна давност, с начало падежите на всяка отделна вноска от периода, при
подадено заявлението по реда на чл.410 от ГПК на 06,03,2018 г.
Предвид което и дължими главници са сумите за
периода от 05.02.2013г. до 05.03.2013г., в т.ч. от 19-та до 23-та, в общ размер
възлизащи на сумата от 235,29 лева са
погасени по давност. Поради което искът е основателен за сумата от 740,69 лв. ,
а до пълния претендиран размер от 975,98
лв. главния иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Досежно вземанията за
договорна и мораторна лихва в размер на
411,30 лв. за периода от 05,02,2013 г. до 21,05,2013 г. и 643,95 лева за периода
от 06,02,2013 г. до 06,03,2018 г., съдът ги намира за частично основателни.
Вземанията за лихви се погасят в три годишния период - арг.
чл.111, б.”в” ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е депозирано в съда– 06.03.2018 г., т.е. след като за част от
лихвите е изтекъл визирания в посочения по-горе член тригодишен давностен срок.
Всички вземания за лихви от 05,02,2013 г. до 06,03,2015 г. са погасени по
давност.
Поради това вземането за
договорна лихва в размер от 411,30 лв. за периода от 05,02,2013 г. до
21,05,2013 г. са изцяло погасени по давност, поради, което акцесорния иск за
договорна лихва е изцяло неоснователен, като погасен по давност.
Относно размера на мораторната лихва
за периода от 06,03,2015 г. до 06,03,2018 г. е 225,84 лв., изчислена служебно
от съда на основание чл. 162 ГПК. Поради което акцесорният иск е основателен за
сумата от 225,84 лв. , а до пълния
претендиран размер от 643,95 лв. следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Десежно претенцията за заплащане на такса разходи в размер на 9 лв. Страните в клаузата на чл. 8 от договора
са уговорили в случай на забава отговорност на заемателя за разходи за събиране
на вземанията на кредитора, която започва от 9 лв. за всеки 30 дневен период,
но не повече от 45 лв.
Съдът намира тази клауза за
нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза на чл. 8, ал. 1 от
договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата, като тази лихва за забава не може да
надвишава законната лихва. Това правило е уредено от норми от императивен
порядък, които са установени в публичен /обществен/ интерес с оглед целта на
закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставянето на
потребителски кредит /чл. 2 ЗПК/. С клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора се
въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези на
забава на длъжника т.е. представлява прикрита неустойка за забава. Очевидно
тези плащания нямат за цел да покрият разходи по събирането на закъснели погасителни
вноски, тъй като те са уговорени предварително, като абсолютни суми и в
отнапред определени граници. Разноските, необходими за събиране на всяко
конкретно вземане, при настъпила забава, не могат да бъдат определени
предварително. В договора е посочено, че разноските са за телефонни разговори,
ел. съобщения, изпращане на писма и ангажиране на служител, от която следва, че
те ще варират според конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина по който те
са определени, се налага извода, че са установени с цел да се избегне
ограничението на закона свързано с размера на дължимото обезщетение при забава.
Отделно от това според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите
за телефонни разговори, напомнителни писма и другите действия по чл. 8, ал. 1
от договора, представляват разходи за управление на кредита. Те са свързани с
неговото събиране, а всяко действие по събирането му е действие по управление
на кредита. С оглед на изложеното начислената от кредитора сума за такса
разходи от 9 лв. се явява недължима, като произтичаща от недействителна
договорна клауза. Но дори и да беше валидна тази клауза, по делото не се
ангажираха доказателства за извършването на такива разходи. Изцяло във волята
на кредитора е да стори същите, но уговорения отнапред техен размер не го
освобождава от задължението да докаже действителното им извършване.
По изложените съображения исковата претенция следва да се отхвърли в
тази й част.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално
на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в
размер на 159.20
лв., депозит за особен представител – 372.82 и внесен депозит за вещо лице в
размер на 120 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съдът намира, че
при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 150 лева.
Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 802.02 лева, като по съразмерност следва да му
бъдат присъдени 379.94
лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на
90.80 лева, като следва да му се присъдят по съразмерност 43.01
лева. На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива
не са направени.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и. д. Н. Т. С. следните суми: 740,69 лева, представляваща дължима главница по
договор за паричен заем № *** от 25.09.2012 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт”
АД, вземанията по който са прехвърлени на 01.12.2013 г. с Приложение № 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г.
на „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е кредиторът,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 975,98 лв., обезщетение
за забава в размер на 225,84 лева за
периода 06.03.2015 г. – 06.03.2018 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забава за разликата до пълния предявен размер от 643,95 лв. и за периода от
06,02,2013 г. до 05,03,2015 г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 06.03.2018 г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 3543/2018 г. на ПдРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено по отношение на А.Б.К., ЕГН **********,
че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, договорна
лихва в размер на 411,30 лева за
периода 05.02.2013 г. – 21.05.2013 г.; такса разходи в размер на 9,00 лева.
ОСЪЖДА А.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р
Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и.
д. Н. Т. С. сумата от 379.94 лева, представляващи съдебно деловодни
разноски за исковото производство и
сумата от 43.01
лева, представляващи съдебно деловодни
разноски за заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ