Решение по дело №6868/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3176

гр. В.,16.07.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав: 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА                           

при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6868 по описа за 2015 година на Варненския районен съд, ХХ с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба от Т.А.И., ЕГН ********** и Т.И.И., ЕГН ********** *** за постановяване на мерки за защита срещу Д.Т.И. с адрес ***.

Твърди се в молбата, че молителите са родители на ответника, като от 10 февруари тази година живеят заедно на посочения адрес. Преди това синът им изтърпявал в продължение на четири години и половина в Обединено Кралство В. наказание „лишаване от свобода”, в което време отключил психическо разстройство и е бил на лечение. През първите два месеца след завръщането му отношенията им и поведението на сина им били нормални. След това Д.И. се затворил и започнал да проявява агресия, с което се застрашават животът и здравето на молителите. На 22 м. Т.И. стоял на двора, когато синът му се приближил и започнал без причина да го рита по левия крак, нанесъл му удари по главата, включително по лицето. На следващия ден молителят не можел да се движи от болки. Синът му отново отишъл при него, носел и брадва. Отново нанесъл удари на баща си – по краката, в корема, по лицето. Т.И. не можел да се защити по никакъв начин. Д.И. размахвал и брадвата. На 22 и 23 май молителят подал сигнал до полицията, откъдето предупредили ответника по ЗМВР. На 05.06 рано сутринта, ответникът издирвал водосточна тръба. Никой от молителите не знаел къде е. Ответникът се ядосал и нападнал Т.И. – хванал я за гърлото и започнал да я души. Ритал я и бил с юмруци. От нанесения побой молителката има контузия на дясната тазобедрена става и болки в дясната седалищна част. След това ответникът отново нанесъл побой и на баща си, който след като дошъл на себе си се обадил на 112, дошла линейка и полиция. Ответникът бил отведен в психиатрична клиника, но го пуснали веднага. Поради това, молителите живеят в непрекъснат страх и напрежение. Молят да бъдат наложени мерки за защита, като бъде задължен ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие, бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, като му бъде и забранено да приближава на по-малко от 100 метра жилището и лозето на молителите в с. К., както и да бъде задължен ответникът да посещава специализирани програми, като мерките бъдат наложени за максимален срок. В открито съдебно заседание молителите, чрез процесуален представител, поддържат молбата си и твърдят, че актовете на домашно насилие продължават. Сочат, че със сина си общо са обитавали жилищния и приземния етаж, като достъпът до къщата е само един. Образувано било и производство по Закона здравето, но същото приключило с невлязъл в сила акт поради липса на установяване на предпоставките.

Ответникът не се явява и не изразява становище по молбата.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото са приети на л.4 и 5 декларации от всеки от молителите по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН, в които са обективирани изложените в сезиралата съда молба актове.

С нотариален акт №*. на нотариус при ВРС /л.6/, Т.А.И. и Т.И.И. прехвърлят на сина си Д.Т.И. недвижим имот, представляващ първи етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. В., кв. Г., ул. П. *, ½ ид.ч от изба в северната част на сградата, ½ ид.ч. от таван, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място.

 Издадени са и приобщени по делото медицински удостоверения от Амбулатория за индивидуална практика по съдебна медицина – В., съставени от д-р Д.Г., както следва: мед. удостоверение №*г. за преглед на Т.И. /л.6/, в което е посочено, че в областта на дясната тазобедрена става се установява палпаторна болезненост, движенията са ограничени и болезнени, походката е затруднена. Касае се за контузия на дясната тазобедрена става, описаното травматично увреждане е резултат от удар с или върху твърд тъп предмет и би могло да бъде получено по указаните от молителката време и начин. Съставено е и мед. удостоверение №*г. за преглед на Т.И.И., в което е посочено, че по предната повърхност на лявата гръдна половина се установява палпаторна болезненост, засилваща се при дишане. По предностранична повърхност на лява подбедрица се установява оток и болезненост. В същата област личат повърхностни ожулвания с диаметър 1-2 мм. Касае се за контузия на гръдния кош, лявата подбедрица, ожулвания в областта на лявата подбедрица. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Приети са и листи за преглед на всеки от двамата молители от *г., съставени в МБАЛ „Св. А. – В.” АД, в които са посочени травмите, описани впоследствие и в медицинските удостоверения.

Видно от справка за съдимост на Д.Т.И., приета на л.25 и 26, ответникът е осъждан през 1997г. и реабилитиран през 2001г.

Изискана и приета на л.28-47 от делото е преписка от Четвърто РУП – В. по постъпили жалби и сигнали от Т.И. и Т.И. срещу Д.И.. Видно е от преписката, че на 18.05.2015г. Т.И. е подал жалба, в която е посочил, че от известно време синът им се държи агресивно, отправя закани, нанася побой. Снети са сведения от двамата молители, в които са изложили факти относно агресивни прояви на сина им спрямо тях. Видно от докладна от 27.05.2015г., на 22.05.2015г. полицейски служители са посетили дома на страните, като не са успели да установят синът на молителите, тъй като се бил заключил в стаята си на втори етаж. На 25.05.2015г. Т. и Т. Ил. са подали жалба и до Районна прокуратура – гр. В., в която също са описали агресивни действия на сина им спрямо тях. В докладна записка от 05.06.2015г. е посочено, че адресът ул. П. 23 е посетен на същата дата по сигнал за буйстващо лице с психични отклонения. Посочено е, че при вида на полицаите, Д.И. се барикадирал в жилището и крещял през прозореца на полицейските служители да се махат, псувал и използвал нецензурни думи. След като се успокоил, бил конвоиран до психиатрична клиника.

Ангажирани са от молителите гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Н.А. В. и Д. П. П. Първият свидетел излага, че е съсед на молителите. Чувал е за проблеми със сина им, че Д. им е посягал. Виждал е пред дома им да идва полиция около 10-12 юни, чул силни викове. Разбрал, че Д. не е искал да отваря на полицаите.

Свидетелят Д. П. сочи, че е съсед на Т. и Т.. 10-15 пъти е идвала полиция, пожарна, линейка. За последно се случило миналия месец. Един път като дошли полицаи, Д. буйствал срещу тях. Заключил се горе в стаята, викали пожарна, за да влязат. Случвало се е 2-3 полицейски коли на ден да идват. Чувал е крясъци от къщата им, Д. да крещи на полицаите, на майка си, на баща си. Целият квартал знае, че Д. е посягал на родителите си.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл.3, т.5 ЗЗДН, доколкото се установява от представените доказателства, че ответникът е низходящ на молителите.

Същевременно, сезиралата съда молба от 12.06.2015г. е основана на твърдения за осъществени по отношение на молителите актове на домашно насилие на 22.05.2015г. и 05.06.2015г., поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН преклузивен срок.

Съобразно легалната дефиниция на чл.2, ал.1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лицата по чл.3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие.

За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителите да установят действителното осъществяване на твърдяните дати от посочения извършител на действия, квалифицирани като домашно насилие.

 Видно от гореустановената фактическа обстановка, молителите са подали декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в които са декларирали извършените от ответника действия, подробно описани и съставляващи физическо, емоционално и психическо насилие по смисъла на закона.

Така депозираната пред съда декларация по изричната разпоредба на чл.13 ЗЗДН, регламентираща допустимите доказателства в производството, е доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация.

Изложеното в декларациите се подкрепи напълно в процеса от събраните писмени доказателства – медицински удостоверения и полицейска преписка, както и гласни доказателства. Датите и съдържанието на медицинската документация, както и описаните по-горе документи по преписката на четвърто РУП – В. изцяло съответстват на твърденията на молителите. Макар разпитаните по делото свидетели да нямат непосредствени впечатления от проявите на ответника, от показанията им, които съдът кредитира изцяло като обективни и логични, се установи,  че съседите на страните знаят и чуват, че в дома се случват конфликти, крясъци, че полиция многократно е посещавала адреса по сигнали на родителите, както и че ответникът не е оказвал съдействие на органите на реда.

От друга страна, ответникът не е оспорил и не е ангажирал доказателства, които да опровергават декларираните от молителите обстоятелства.

Доказаното поведение на ответника съдът намира, че следва да се квалифицира като домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответникът е осъществил съответните актове, съставляващи домашно насилие на твърдяните дати и подадената молба е основателна, поради което следва да бъде уважена и да се издаде заповед за защита в полза на Т. и Т. Илиеви.

Мерките, посочени от молителите, съдът намира за адекватни по отношение осъществените актове на домашно насилие. Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите. Доколкото се установиха по делото нееднократни укорими прояви от страна на Д.И. спрямо родителите му, за постигане на пълна защита съобразно целта на закона, следва да бъдат наложени мерки, които в действителност ще накарат ответника да преосмисли отношението. В този смисъл съдът намира, че ответникът следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителите жилище, както и да му бъде забранено да доближава на по-малко от 100 метра жилището и лозето с посочено местонахождение за срок от десет месеца, който период е подходящ с оглед постигане на възпитателния ефект на мярката и нормализиране отношенията между страните.

С оглед установеното по делото, че ответникът е имал системни прояви на агресивно поведение, съдът намира, че е подходяща и следва да бъде наложена и мярка по чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН, като бъде задължен Д.Т. да посещава специализирана програма за извършители на домашно насилие, осъществявана в град В. – бул. С.№ * - ДКЦ І, корпус *, като заяви участието си на телефон *, за период от три месеца, считано от влизане в сила на решението.

Съобразно чл.5, ал.4 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в размер от 300лв. При определяне на размера на паричната санкция, съдът съобрази интензитета на осъществените действия, представляващи домашно насилие, както и обстоятелството, че актовете са насочени спрямо повече от едно лице.

На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН Д.И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 25лв. От молителите не са претендирани разноски, поради което и съдът не присъжда такива.

На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителите следва да бъде издадена заповед за защита.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ЗАДЪЛЖАВА Д.Т.И. с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите Т.А.И., ЕГН ********** и Т.И.И., ЕГН ********** ***, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.

ОТСТРАНЯВА Д.Т.И. с адрес *** от съвместно обитаваното с молителите Т.А.И., ЕГН ********** и Т.И.И., ЕГН ********** жилище, находящо се в гр. В., кв. „Г.”, ул. „П.” №* за срок от 10 /десет/ месеца, на основание чл.5, ал.1, т.2 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Д.Т.И. с адрес *** да приближава на по-малко от 100 метра обитаваното от молителите жилище, находящо се в гр. В., кв. „Г.”, ул. „П.” №*, както и лозето им, находящо се във вилна зона на с. К., непосредствено до спирка „Л.”, за срок от 10 /десет/ месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.

ЗАДЪЛЖАВА Д.Т.И. с адрес *** да посещава специализирана програма за извършители на домашно насилие, осъществявана в град В. – бул. С.№ * - ДКЦ І, корпус 2, като заяви участието си на телефон *, за период от 3 /три/ месеца, считано от влизане в сила на решението, на осн. чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д.Т.И. с адрес *** да заплати по сметка на Варненски районен съд глоба в размер на 300лв. /триста лева/, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д.Т.И. с адрес *** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителите заповед за защита.

Препис от решението и заповедта да се изпрати на съответното РПУ гр.В., съгласно чл.16, ал.3 ЗЗДН.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: