Решение по дело №154/2020 на Административен съд - Ловеч

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  №……

 

                                                    гр. Ловеч, 20.06.2022 г.

 

                                                   В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело № 154/2020 г., за да се  произнесе, съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 118  от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

          Образувано е по жалба от С.С.В. *** против Решение № 1040-10-9/27.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата й с вх. № 1012-10-5/31-01.2020 г. срещу Разпореждане № 3107-10-145/30.12.2019 г. на Началник на отдел „Пенсионно осигуряване” (ПО), с което на основание чл. 82, ал.1 от КСО във връзка с чл. 34, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е прекратена, считано от 07.12.2019 г. получаваната от жалбоподателката наследствена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване в размер на 174.97 лв.

          По изложени доводи на незаконосъобразност, необоснованост и в противоречие с целта на закона на оспореното решение се иска неговата отмяна и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по делото.

          Жалбоподателката е посочила, че основния спорен въпрос е относно правото й на наследствена пенсия след дипломирането й по времето на стажа за придобиване на юридическа правоспособност съгласно изискването на глава XIV от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според нея Административният орган(АО) неоснователно не е приел доводите й, съгласно които в обучението й следва да се включи и задължителния стаж по чл. 294, ал.1 от ЗСВ, без който тя не може да придобие юридическа правоспособност и да упражнява професията. Излага доводи, че нормата на чл. 34, ал.4 от НПОС не следва да бъде прилагана по отношение на стажант-юристите, като основанието за това се съдържа чл. 15, ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), защото в случая тази разпоредба на НПОС противоречи на по-висок по степен нормативен акт – на ЗСВ, глава четиринадесета, отнасяща се до придобиване на юридическа правоспособност. Жалбоподателката навежда доводи и за наличие на противоречие с целта на закона и по-конкретно с чл.3, т.2 от КСО, където е посочен един от основните принципи на държавното обществено осигуряване – децата, които са учащи и са деца на починали преди приключване на обучението осигурени лица, в условията на солидарност следва да могат да получават наследствена пенсия до навършване на своята 26 годишна възраст.

          Твърди, че със стажа продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността „право” и следователно те продължават да учат по смисъла на чл. 294, ал.1 от ЗСВ. Завършилите висше образование по специалността „право” придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит, като това е определено в чл. 298, ал.1 от ЗСВ. Според жалбоподателката тази правна регламентация потвърждава извода, че със задължителния стаж продължава професионалното обучение на студентите по специалността „право”, т.е. те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал.1 от КСИ и стажа се включва в срока на обучение по смисъла на същата разпоредба. В подкрепа на тезата си е цитирала съдебна практика на Върховния административен съд (ВАС).

          В съдебно заседание жалбоподателката лично и чрез пълномощник поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски. Посочва, че основния въпрос по делото е дали задължителния стаж на юристите, завършили висшето си образование, може да се счита като част от обучението им или не. Твърди, че съдебната практика в тази насока е противоречива. Счита, че в случая е нарушена целта на закона – принципа на солидарността.

          Ответникът по делото – Директорът на ТП на НОИ Ловеч в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че действително практиката на ВАС е много разнородна. В представените писмени бележки по делото моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и недоказана, и да бъде потвърдено изцяло обжалваното с нея решение на АО като правилно и законосъобразно.

          От доказателствата по делото се установява, че производството пред АО е започнало с подадено до Директора на ТП на НОИ Ловеч заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2115-10-38/13.04.2017 г.  от С.С.В. ***, в което е изразено желание да й бъде отпусната наследствена пенсия, като наследник на С.В.В., починал на 08.03.2017 г. и същата да й бъде превеждана по посочена от нея лична банкова сметка. ***ла, че избира за целите на изчисляване на размера на пенсията осигурителния доход за следните три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 01.01.1997 г. – от 01.01.1989 г. до 31.12.1991 г.

          Към заявлението жалбоподателката е приложила Удостоверение УП-2, изх. № I-2-1656/13.04.2017 г. и Удостоверение УП-2, изх. № I-2-1735/20.04.2017 г., издадени от ТП Държавно Горско стопанство Ловеч,  с които е удостоверено, че С.В.В., роден на *** г. е работил в предприятието и за посоченото време е получил вписаното от вътрешната страна брутно трудово възнаграждение или доход, което да послужи за определяне размера на пенсията му.

          Представено е и Удостоверение за наследници, издадено от Община Ловеч с изх. № 648/22.03.2017 г., в което е отразено, че С.В.В. е починал на 08.03.2017 г. и е оставил наследници съпруга и две дъщери, едната от които е жалбоподателката С.С.В..

          Жалбоподателката е приложила към подаденото заявление Уверение № 1340/20.03.2017 г., издадено от Русенски университет „Ангел Кънчев”, в което е отразено, че  С.В. с факултетен № 147049 е записана в редовно обучение през 2016/2017 г. в летен семестър на трети  курс по специалността право за придобиване на ОКС „магистър”.  В Уверението е посочено още, че следва да се дипломира на 30.12.2019 г. или с първа поправителна сесия 31.03.2020 г., както и че летния семестър за уч. 2016/2017 г. е в периода 27.02. – 10.06.2017 г., а лятната изпитна сесия – 12.06 до 07.07.2017 г. Поправка – 10-14.07.2017 г.

          С Разпореждане № **********/27.04.2017 г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ е отпусната на С.С.В. наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО от С.В.В., починал на 08.03.2017 г. за трайно намалена работоспособност  над 90 на сто по заявление, подадено на 13.04.2017 г. Наследстевана пенсия е в размер на 159.41 лв., считано от 08.03.2017 г.

          С.В. е представила  Уверение №730/06.12.2019 г., издадено от Русенски университет „Ангел Кънчев”, в което е отразено, че  С.В. с факултетен № 147049 е записана в редовно обучение през 2018/2019 г. в летен семестър на пети  курс по специалността право за придобиване на ОКС „магистър” и следва да се дипломира на 06.12.2019 г., като най-отдолу е посочено, че се е дипломирала на 06.12.2019 г.

          От приложената от жалбоподателката Заповед № СД-03-623/30.12.2019 г. на Министъра на правосъдието е видно, че с нея жалбоподателката е разпределена за стажант-юрист в Окръжен съд Ловеч за срок от шест месеца, считано от датата на постъпването.

Представен е и изготвен от Председателя на Окръжен съд Ловеч План за провеждане на подготовката на стажант-юриста С.С.В. за времето от 15.01.2020 г. до 15.07.2020 г. в Районен съд Ловеч, Районна прокуратура Ловеч, Окръжен следствен отдел Ловеч, Ловешка адвокатска колегия, Нотариус и Окръжен съд Ловеч, като са определени конкретните времеви периоди.

В съдебно заседание жалбоподателката чрез пълномощник е представила изготвен от И.Ф.Адм.Ръководител Председател на Окръжен съд Ловеч План за провеждане на подготовката на стажант-юриста С.С.В. с корекция, като срока на стажа е удължен до 15.08.2020 г. и според твърдението на жалбоподателката в съдебно заседание чрез пълномощник това се наложило поради пандемията от коронавирус.

          В административната преписка е приложен сигнал с вх. № 2154-10-189/17.12.2019 г., подписан от експерт по осигуряването В. К. и Гл.експерт Т.В., в който е посочено да се постанови разпореждане за прекратяване на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 96, ал.1, т.4 от КСО на С.В., считано от 07.12.2019 г., тъй като видно от Удостоверение изх. № 730/06.12.2019 г., издадено от Русенски университет „Ангел Кънчев” гр. Русе, В. се е дипломирала за ОКС Магистър на 06.12.2019 г. Пенсията е изплатена по 06.12.2019 г. включително.

          С Разпореждане № 3107-10-145/30.12.2019 г. на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ Ловеч е разпоредено прекратяване от 07.12.2019 г. на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С.В. в размер на 174.97 лв. на основание чл. 96, ал.1, т.4 от КСО във връзка с чл. 34, ал.3 от НПОС. Като мотиви за това в Разпореждането е посочена , че В. се е дипломирала за ОКС Магистър на 06.12.2019 г., видно от издаденото Уверение № 730/06.12. 2019 г. от  Русенски университет „Ангел Кънчев” гр. Русе.

          С  жалба с вх. № 1012-10-5/31.01.2020 г. В. е обжалвала Разпореждането пред Директора на  ТП на НОИ Ловеч, който с Решение № 1040-10-9/27.02.2020 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил оспореното пред него Разпореждане.

          За постанови този резултат, Директорът на ТП на НОИ е анализирал разпоредбата на чл. 82, ал.1 от КСО, след изменението на текста в редакцията му в сила от 01.01.2017 г. и е стигнал до извод, че с него е изразена изричната законодателна воля за учащи се по смисъла на чл. 82 от КСО след завършване на средно образование да се считат само децата, които се обучават във висши учебни заведения по реда на Закона за висшето образование (ЗВО). На основание чл. 42, ал.8 от ЗВО, диплома за завършено висше образование съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебния план, независимо от календарния срок на обучение. Дипломиралите се лица със завършено висше образование губят статута на учащи по смисъла на чл. 82, ал.1 от КСО и стажовете, които по силата на специална нормативна разпоредба полагат след дипломиране не се включват в сроковете на обучение.

          АО е приел, че по силата на чл. 1, ал.1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право” и професионална квалификация „юрист”, висше образование по специалността „Право” се придобива на образователната и квалификационна степен „магистър” във факултет във висше училище, което отговаря на изискванията на ЗВО и на тази наредба. В чл. 12, ал.1 е регламентирано, че обучението по специалността „Право” завършва с полагане на държавни изпити по публично-правни, гражданско-правни и наказателно-правни науки. С полагането на държавните изпити завършва обучението на студентите по  специалност „Право”. В случая жалбоподателката се е дипломирала на 06.12.2019 г., което е удостоверено с представеното от нея Уверение, издадено от Юридическия факултет на Русенския университет. В хипотезата на чл. 82, ал.1, изр.трето от КСО, дипломираните юристи със завършено висше образование и със статут на „стажант-юристи” не могат да се считат за „учащи”, поради което АО е приел, че през времето, през което полага стаж като дипломиран юрист, В. губи качеството на „учащ” по смисъла на КСО и НПОС, и поради това няма право на наследствена пенсия.

          Директорът на ТП на НОИ е анализирал позоваването на жалбоподателката на нормата на чл. 297 от ЗСВ и е приел същото за неоснователно с мотиви, че положения стаж по реда на чл. 294 от ЗСВ от стажант-юристите  е извън системата на висшето образование. АО не е споделил и твърдението на жалбоподателката, че разпоредбата на чл. 294 от ЗСВ се явява специална по отношение на чл. 82, ал.1 от КСО, защото според него двата закона уреждат различна материя, поради което не могат да се намират в съотношение на общ към специален закон. Ако се приеме същото, то тогава ще е нарушен принципа на чл.3, т.2 от КСО. Няма да е налице равнопоставеност между студенти, завършили специалността „право”, полагащи стаж по чл. 294 от ЗСВ и другите студенти, завършили други специалности и полагащи стаж.

          Рещаващият извод на Директора на ТП на НОИ е, че през времето, през което В. полага стаж като дипломиран юрист, губи качеството на „учащ” по смисъла на КСО и НПОС, поради което няма право на наследствена пенсия. С оглед на това е приел, че обжалваното пред него Разпореждане на Началника на отдел „Пенсии” при ТП на НОИ Ловеч е постановено при правилно прилагане на относимите материално правни разпоредби и следва да бъде потвърдено, а подадената жалба от В. да бъде отхвърлена като неоснователна.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

          Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна.

   В чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "а" от КСО е регламентирано, че разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

   Според чл. 117, ал. 3 КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В случая обжалваното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ Ловеч, който е компетентният административен орган.

Оспорения административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал.2 от АПК. Решението е мотивирано, изложени са правни и фактически основания.

Съдът не констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на административно производствените правила в хода на административното производство. Такива не се и сочат от жалбоподателката.

По делото не се спори за фактите. Спорът е за съоветствието на оспорените актове с материалния закон и неговата цел и по-конкретно дали положения 6-месечен стаж от дипломираните юристи по специалността „право” се включва в срока на обучение по смисъла на чл. 82, ал.1 от КСО.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Ловеч намира, че стажа по чл. 294 от ЗСВ, който полагат дипломираните юристи по специалността „право” е част от срока на обучение по смисъла на чл. 82, ал.1 от КСО.

Следва да се отбележи, че независимо от законодателната промяна на чл. 82, ал. 1 КСО - ДВ, бр. 98 от 2016 г., с която е преодоляно противоречието между чл. 34, ал. 4 НПОС и чл. 294 и сл. от ЗСВ,  продължава да има колизия между двете разпоредби, но вече на еднакво йерархично ниво Съдът намира, че нормата на чл. 294 от ЗСВ е специална по отношение на чл. 82, ал. 1 от КСО,

В  чл. 294, ал. 1 от ЗСВ е регламентирано, че завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант - юристи и полагане на изпит. Според чл. 297, ал. 2 от ЗСВ, по време на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за осигурителен стаж. След заверка на стажантската книжка и успешно издържан изпит му се издава удостоверение за юридическа правоспособност. Лицата, които са се дипломирали по специалността "Право" в акредитирано висше учебно заведение, но не са положили изпит в министерството на правосъдието след шестмесечен стаж не са правоспособни да упражняват юридическа професия. Успешно преминатият задължителен стаж след дипломиране на студентите - юристи е условие за придобиване на юридическа правоспособност, с оглед на което времето на стажа следва да бъде включено в "срока на обучение" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Именно в тази насока следва да се тълкува, че нормата на чл. 294 ЗСВ е специална. Тя е такава по отношение понятието "срок на обучение". Целта на придобиването на юридическа правоспособност е упражняването на правнорегулирани дейности, изискващи такава правоспособност.Неполучаването на правоспособност обезсмисля дипломирането, което от своя страна наред с успешното полагане на държавни изпити се явява необходима предпоставка за започване на стажа по чл. 294 от ЗСВ и явяването на изпит за правоспособност. При това положение съдът намира, че разпоредбата на чл. 294 от ЗСВ е специална по отношение на чл. 82, ал. 1 КСО в частта, която се отнася до срока на обучение. То завършва успешно с полагането на изпит за правоспособност, а не с успешното полагане на държавните изпити и дипломирането. Те са само част от фактическия състав на придобиването на юридическа правоспособност, с придобиването на която завършва на практика обучението. Обратното би поставило дипломираните студенти по специалността "право" в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите дипломирани студенти, които могат да упражняват специалността си веднага след дипломиране, без необходимостта да полагат след това допълнителен стаж, завършващ с последващ изпит за правоспособност.

Това тълкуване на чл. 294 от ЗСВ и на  чл. 82, ал. 1 от КСО е в унисон  с принципа за солидарност, уреден от чл. 3, т. 2 КСО, изискващ децата – сираци, които са учащи, до приключване на срока за обучение или навършването на 26-годишна възраст да получават наследствена пенсия.

 Законовата цел е липсващата издръжка от починалия родител да бъде заместена от социално плащане, което да подпомогне финансово нуждаещите се учащи деца, които не са започнали трудова дейност и са лишени от  имуществен статус да приключат успешно своето обучение. В този смисъл са Решение № 5177/23.04.2021 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 2805/ 2021 г., Решение № 327/ 09.01.2019 г. на ВАС по адм. дело № 2853/2018 г., Решение № 3676/ 0.03.2020 г. на ВАС по адм. дело № 7764/2019 г.

 Като е достигнал до противоположни правни изводи и е потвърдил разпореждането на пенсионния орган, с което е прекратена наследствената пенсия за общо заболяване, Директорът на ТП на НОИ Ловеч е постановил неправилно решение, което е в противоречие с приложимите норми на материалния закон и неговите цели. Това означава, че жалбата е основателна, което налага обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и делото да бъде изпратено като преписка на Директора на ТП на НОИ Ловеч за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение в 30 дневен срок от получаване на преписката.

При този изход на производството следва да бъде уважено искането на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От представения Договор за правна защита и съдействие от 28.06.2020 г. се установява, че адв. Ц.Т. от АК Ловеч е оказала безплатна правна помощ на С.С.В. на основание чл. 38, ал.1 , т.3 от Закона за адвокатурата. Съгласно посочената разпоредба адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на друг юрист. В ал.2 е регламентирано, че в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Това е Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В чл. 8, ал.2, т.2 от Наредбата е регламентирано, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, възнаграждението за дела по КСО е 350 лв., която сума в случая следва да се присъди на пълномощника на жалбоподателката.

По изложените съображения и на основание чл. 173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                        Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.С.В. *** Решение № 1040-10-9/27.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч и потвърденото с него Разпореждане № 3107-10-145/30.12.2019 г. на Началника на отдел „Пенсионно осигуряване”, с което на основание чл. 82, ал.1 от КСО във връзка с чл. 34, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е прекратена, считано от 07.12.2019 г. получаваната от С.С.В. *** наследствена пенсия за инвалидност, поради общо заболяване.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТП на НОИ Ловеч за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ Ловеч да заплати на адвокат Ц.Т. от Адвокатска колегия Ловеч сумата от 350 (триста и петдесет) лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от него да се изпрати на страните.

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: