№ 44
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Величка Цанова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20231000601387 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.32 от Закона за признаване,изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС/.
С решение № 105 от 08.11.2023 год. на Окръжен съд-Кюстендил по ЧНД № 508/23 год. е
признато Решение за прилагане на финансови санкции от 07.03.2023 год. по дело EGS-
*********,постановено от Централно инкасаторско бюро към Министерство на
правосъдието на Кралство Нидерландия,влязло в законна сила на 18.03.2023 год.,издадено
по отношение на Д. С. /С./ с ЕГН **********,с постоянен и настоящ адрес гр.***, ул.“***“
№**, ет.*,с което му е наложена финансова санкция в размер на 100 евро с левова
равностойност 195.58 лв.,за извършено на 23.02.2023 год. нарушение по чл.2 от Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение
по пътищата,изразяващо се в паркиране на превозно средство по-високо от 6 метра/по-дълго
от 2.4 метра на забранено място за паркиране /МПС с рег.№ ********/.
В срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на финансово
задълженото лице с доводи,че решението е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и е неправилно.
Счита,че са налице основания по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване,тъй като
удостоверението е непълно,засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес и не е
1
било уведомено за правото си и срока за обжалване на решението.Прави искане за отмяна на
решението и вместо него се постанови отказ от признаване.
В съдебно заседание финансово задълженото лице не се явява,а защитникът му поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Представителят на САП пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и се
потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и взе предвид
доказателствата по делото приема следното:
С атакуваното решение Окръжен съд-Кюстендил е приел,че финансово задълженото лице
има постоянен адрес в България и срещу него е издадено решение на несъдебен орган на
Кралство Нидерландия ,с което му е наложена парична санкция в размер на 100 евро за
извършено нарушение на разпоредби за движение по пътищата.Последното се изразява в
това,че на 23.02.2023 год.,в нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата,е паркирал превозно
средство по-високо от 6 метра/по-дълго от 2.4 метра на забранено място за паркиране -МПС
с рег.№ ********.Решението е постановено на 07.03.2023 год. и е влязло в сила на
18.04.2023 год.
Съдът е установил от приложеното удостоверение,че производството е било писмено,а
лицето е било уведомено за правото си да обжалва решението и сроковете за това.
Въз основа на това е извел от правна страна,че е компетентен да признае и допусне
изпълнение на решението по арг. на чл.31,ал.1 от Закона,а от съдържанието на
удостоверението по чл.4 е установено,че българският гражданин Д. С. е санкциониран с
влязъл в сила акт на несъдебен орган за плащане на глоба за нарушение на правилата за
движение по пътищата.Посочил е,че е налице потвърждаване,че лицето е уведомено
съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва
решението пред съд,компетентен по наказателни дела и в този смисъл не са налице
основанията за отказ по чл.3,ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
На следващо място съдът е изтъкнал,че се касае за административно нарушение по
чл.30,ал.2,т.1 от ЗПИИРКОРНФС ,в който случай не се изисква двойна наказуемост и не са
налице факултативните основания за отказ от признаване и изпълнение на процесното
решение,визирани в чл.35,ал.1,т.1-8 от Закона.
Изложил е аргументи в тази насока,че удостоверението по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР е придружено от копие на решението,издадено на официална бланка от
страна на постановилия го орган.Няма данни за постановено и приведено в изпълнение
решение за същото деяние в България или друга,различна от издаващата държава решение
за налагане на финансова санкция срещу същото лице.Не е изтекла давността по
българското законодателство и административното нарушение ,извършено в
Нидерландия,не е подсъдно на български съд.Липсва имунитет или привилегия ,които да са
пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния.Наложената санкция
2
не е по-малка от 70 евро,деянието съставлява административно нарушение и по
ЗДвП.Решението е постановено срещу пълнолетен български гражданин,който носи
административнонаказателна отговорност.
Съдът е посочил още,че производството е било писмено и е потвърдено,че лицето е
било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да
обжалва решението и следователно факултативното основание за отказ по чл.35,т.9 от
Закона не е налице,като не е налице и основанието по т.10-засегнатото лице не се е явило
лично,но в удостоверението изрично е посочено,че е било уведомено за правото на
обжалване,т.е. изпълнено е условието на чл.35,т.10,б.“в“ от Закона,а наличието на едно от
трите условия води до отпадане на основанието за отказ по т.10.
На последно място е приел,че не са налице основания за намаляване на размера на
финансовата санкция и е определил размера на паричното задължение в левовата му
равностойност към момента на издаване на решението -195.58 лв.
САС напълно споделя направените от първоинстанционния съд изводи,тъй като
компетентен да се произнесе по искането за признаване на решението е именно Окръжен
съд-Кюстендил с оглед на това,че финансово задълженото лице е български гражданин,с
постоянен и настоящ адрес гр.***, ул.“***“ №**, ет.*,поради което и по искането за
признаване на решението местно компетентен е Окръжен съд-Кюстендил по арг. на чл.31 от
Закона,според ал.1 на който решението се признава от окръжния съд по местоживеенето или
обичайното пребиваване на лицето на територията на Република България.
Видно е от съдържанието на официалния превод на представеното от издаващата
държава удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,че същото е пълно и
изчерпателно,като в него се съдържа информация от кого е постановено решението-
несъдебен орган на издаващата държава,дата на издаване и на влизане в
сила,обстоятелствата и правната квалификация на извършеното нарушение,наложената
санкция,самоличността и местоживеенето на нарушителя.
Засегнатото лице Д. С. е било уведомено съгласно законодателството на издаващата
държава относно правото да обжалва решението и сроковете за това.Органът,издал
удостоверението е отразил обстоятелството,че в изпълняващата държава не е постановено
решение срещу същото лице за същото нарушение,следователно не е налице основание за
отказ от признаване на решението по чл.35,т.9 от Закона.
По изложените дотук съображения и настоящият съдебен състав счита,че липсват
факултативните основания за отказ за признаване и изпълнение по чл.35 от
ЗПИИРКОРНФС,тъй като представеното удостоверение е пълно и съдържа всички
необходими реквизити по Приложение №2 към чл.4,ал.1 от ЗПИИРКОРНФС,придружено е с
превод на български език в съответствие с чл.5,ал.2 от с.з.,като не са налице
данни,пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на органа,който е
издал удостоверението.
3
В отговор на доводите на въззивния жалбоподател,че удостоверението е непълно
поради това,че засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес и не е било
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си и срока за обжалване на
решението,отново следва да бъде подчертано,че изрично е потвърдено в удостоверението
,че съответното лице е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава
лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си
да обжалва решението,както и сроковете за обжалване и няма данни,които да поставят под
съмнение посоченото.
Предвид изложеното атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
РЕШИ:
Водим от горното и на основание чл.34,ал.1 във вр. с чл.20,ал.1-3 от ЗПИИРКОРНФС във
вр. с чл.338 от НПК Софийски апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №105 от 08.11.2023 год. по НЧД № 508/23 год. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4