Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.02.2020г.
гр.Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви граждански състав
На 27 януари 2020
година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар
М. К.
Като
разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг.дело
№76 по описа на 2019 година
за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба и Доп. ИМ на А.Д.А. и Р.К.А., както и на Ю.А.Д. и И. А. М., в качеството им на родители и законни представители
на детето А.Ю.Д., родено на ***г***, чрез адв. Б.Б.К. ***,
с ЕИК-*********, с която се
претендира да бъде осъден ответника да заплати на всеки един от тримата ищци сума от по
50000лв., представляващи обезщетение за претърпените от ищците неимуществени
вреди- болки и страдания във връзка със смъртта на Р. Ю.Д.
- внучка на първите двама ищци и сестра на третата ищца, ведно със законната
лихва от датата на смъртта на Р. Д.- 13.08.2014г. до
окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски по делото.
Твърди се, че на 13.08.2014г. около 16:00 часа, в село К., община Т., ул. „*****.", водачът на лек автомобил марка „Фиат", модел
„Улисе", с peг. № *** М.М.Х.допуснал пътнотранспортно произшествие, поради
това, че при неспазване на правилата за движение /чл. 20, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП/, загубва контрол над управляваното от него МПС, вследствие на което
при отклоняване надясно, автомобилът излязъл извън платното за движение и
навлизайки косо в десния банкет /тротоар/ последвал удар в железобетонен стълб
с предна челна дясна част на купето на автомобила. В резултат на станалото ПТП,
Р. Ю.Д. - пътувала в същия лек автомобил получила множество травматични
увреждания, а именно: гръбначно-мозъчна травма - разкъсване на връзките на
гръбнака в шийния отдел с пълно отделяне на първи шиен прешлен от основата на черепа
и пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък, кръвоизлив под меките
обвивки на мозъка, довели и до настъпването на нейната смърт.
Сочи се, че с влязла в законна сила присъда №33/15.05.2015г., постановена
по НОХД №131/2015г. на ЯОС, М.М.Х.е бил признат за виновен в това, че: на
13.08.2014г. около 16:00 часа, в село К., община Т., ул. „*****." при управлението на лек автомобил: марка
„Фиат", модел „Улисе", с per. № ***,
нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Ю.Д..
Твърди се, че по силата на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, сключен във формата на застрахователна
полица №02114002073874г., към датата на настъпилото ПТП, гражданската
отговорност на виновното лице М.М.Х.е била при ответника „ЗД „БУЛ ИНС"АД. Сочи се, че във връзка с гореописаното противоправно и виновно поведение на М.М.Х.,
и смъртта на Р. Ю. Д., ищците предявили пред ответното дружество
застрахователни претенции, по които застрахователят образувал щета №**********,
щета №********** и щета №**********. Сочи се, че ответникът е уведомил ищците,
че „ЗД „БУЛ ИНС" АД не е в риск по процесния застрахователен договор и
няма основание да изплати застрахователни обезщетения.
Твърди се, че ищците са преживяли изключително тежко внезапната загуба на
тяхната внучка и сестра. Сочи се, че и до
настоящия момент мъката им не е намаляла и отново, и отново преживявали
случилото се при обстоятелства, които им напомняли за него. Те не преставали да
мислят за трагичния инцидент. Към датата на станалото ПТП, Р. Ю.Д. била само на
7г., като А.Д.А. и Р.К.А. имали особено силна родова и емоционална връзка с
внучката си. Живеели в едно домакинство и преимуществено само те полагали
грижи, както за нея, така и за малолетната А.Ю.Д. по причина, че родителите на
децата работели извън Р. България. След смъртта на Р. Ю.Д. за А.Д.А. и Р.К.А.
се породил огромен психически стрес, мъка и жал по нелепо отнетата им внучка,
като интезитета на тези неимуществени вреди не намалял и до днес и в резултат
на тези негативни емоции, животът им бил объркан в негативна посока. По
отношение на А.Д.А. и Р.К.А. все по-често се наблюдавали негативни емоции,
свързани с чувство за заплаха и тревожност, съпроводени с все по-чести
оплаквания от лоши и мъчителни сънища, в резултат от загубата на тяхната внучка.
Малолетната - А.Ю.Д. - сестра на починалата, също търпяла болки и страдания от
смъртта на Р. Ю.Д.. Макар и само на 3г. - към момента на настъпване на
процесното ПТП, малолетната А.Д., имала ясен спомен за случилото се, особено
като се имало предвид, че и тя пътувала в катастрофиралия автомобил, а под
въздействието на спомените за сестра си постоянно питала за нея и показвала
нейни снимки.
Предвид изложеното се претендира от ответника, като застраховател
заплащане на претърпените от ищците неимуществени вреди, предмет на предявените
по делото искове. В ДИМ исковете се подържат изцяло.
В писмен отговор и в отговор на ДИМ, исковете са
оспоР. по
основание и по размер с твърдения, че същите са неоснователни и недоказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени. ОспоР.
са твърденията в ИМ за
механизма на ПТП, че не е изяснена изцяло фактическата обстановка, механизма на
ПТП и причините за настъпването му и наличието на деликтна отговорност у Х..
Оспорен е и механизма на получаване на уврежданията и причинно-следствената връзка
между събитието и получените увреждания, като и между поведението на
застрахования и смъртта на починалия. Оспорено е наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на процесния автомобил с рег.№ *** - М.Х.. ОспоР. са и твърденията за
търпени от ищците неимуществени вреди, които да са настъпили в причинна връзка с осъществяване на
процесното произшествие, и да обосноват
размера на предявената искова претенция. Ответникът счита, че ищците не попадат в кръга от
лицата, легитимирани да получават обезщетение за неимуществени вреди от
причинена при непозволено увреждане смърт на близък.
Твърди се, че основна причина за настъпилата
смърт на Д. е факта, че пострадалата не е била с поставен обезопасителен колан
и седяща в детско столче по време на инцидента, а правостояща отзад в
автомобила в средата между предните
седалки. Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, за настъпването на травми при
осъществяване на произшествието, което съпричиняване се изразявало в непоставянето на
обезопасителен колан и това, че не е седнал в детско столче като пътник в лекия
автомобил, както и факта, че е пътувал правостоящ.
Искът за неимуществени вреди е
оспорен и по размер като завишен, с
твърдения, че претенцията не съответства на чл.52 ЗЗД.
Твърди се също, че ответника не е дал повод за завеждане на настоящото
дело и не дължи лихва за забава от деня на увреждането. Сочи се
,че съгласно чл.429 ал.3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Направено е и възражение за
погасяване на претенцията за лихви по давност за периода от
13.08.2014г. - датата на ПТП-то до 26.07.2016г.
В с.з. исковата претенция се поддържа.
Претендира се уважаване на исковете и присъждане на разноски по делото.
Ответникът, чрез своя представител оспорва
исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
По делото не е спорно, а видно и от
представените като доказателства: Препис-извлечение
от акт за смърт от *******г.; удостовеР.е за
родствени връзки, издадено на името на Р. Ю.Д.; удостовеР.е за съпруг/а и
родствени връзки, издадено на името на Ю.А.Д.; удостовеР.е за раждане на Р. Ю.Д.;
удостовеР.е за раждане на А.Ю.Д.; и удостовеР.е за наследници на Р. Ю.Д., ищците А.Д.А. и Р.К.А.
са баба и дядо на починалата на 13.08.2014г. Р. Ю.Д., а Ю.А.Д. и
И. А. М., са били родители
на починалата, и са родители и зак. представители на малолетното дете А.Ю.Д.-
сестра на починалата.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че с Присъда №33/15.05.2015г.,
постановена по НОХД №131/2015г. на ЯОС, М.М.Х.е бил признат за виновен в това,
че: на 13.08.2014 г. около 16.00 часа в с. К., общ.Т.
по ул.”Г.Д.” при управлението на МПС лек
автомобил марка „Фиат Улисе” с рег.№ У
90 33 АМ , собственост на А. Й.И.от с.Т. , обл.Я. , при отклоняване на дясно излязъл извън
платното за движение, навлязъл косо в десния банкет /тротоар/ и се ударил в
стълб, нарушил правилата за движение визирани в разпоредбите на чл. 20 ал.1 и 2 от ЗДП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Р. Ю.Д. и средна телесна повреда на А.Ю.Д. ***, изразяваща се в счупване
на лъчевата кост на лявата ръка,
довело до трайно затрудняване на движението
на лявата ръка.
В о.с.з. ответникът, чрез своя пълномощник е заявил,
че не оспорва твърденията в ИМ, че гражданската отговорност на виновното лице М.М.Х.,
към датата на процесното ПТП е била при ЗД„БУЛ ИНС"АД, по силата на
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключен във формата на застрахователна полица
№02114002073874г.
От писма изх. №№
НЩ-7523/24.10.2018г. и НЩ-7522/24.10.2018г. е видно, че със същите „ЗД „БУЛ
ИНС" АД е уведомил ищците, че по заведените от тях застрахователни
претенции, по които застрахователят образувал щета №**********, щета
№********** и щета №**********, няма основание да удовлетвори претенциите им.
Видно от заключението на изслушаната по
делото САТЕ назначена по искане на ответника,
според ВЛ-це починалата Р. Д. се е возила в инцидентния автомобил
на вторият ред седалки, разположена по оста на автомобила. Във фотоалбума от
досъдебното производство липсвало фотокопие, от което да е видно положението на
обезопасителните колани на всички седем на брой места, от което да се направи
заключение били ли са използвани или не. Имайки в предвид механизма на
увреждане на тялото на пострадалата и по-специално къде е намерена при
установяването на автомобила в покой /в зоната между предните две седалки/,
ВЛ-це е посочило,че може да се направи
заключение, че починалата Р. Д. се е возила в инцидентния автомобил на вторият
ред седалки, най-вероятно в изправено положение, без поставен обезопасителен
колан.
На поставения му
въпрос: да се определи механизмът на получаване на твърдените в исковата молба
травматични увреждания от починалата Д. и възможно ли е да бъдат избегнати или
ограничени тези травматични увреждания, при поставен обезопасителен колан към
момента на ПТП, ВЛ-це е отговорило, че въпросът е от медицинско
естество и не в компетентността на автотехническата експертиза. От техническа
гледна точка, е даден отговор на причините поради които тялото на Д. се е
придвижило напред в салона на автомобила. ВЛ-це е посочило, че в момента на
удара в железобетонния стълб, телата на пътуващите в автомобила, под действието
на кинетичната енергия, продължават движението по инерция, със скоростта на
автомобила в момента на сблъсъка. При това положение, към момента на удара,
необезопасената пътничка Д. се е придвижила напред в салона на автомобила,
преминала е между предните две седалки инай-вероятно
части от тялото й са се блъснали около средата на арматурното табло, в долната
му част, в позицията на скоростния лост. Предпазните колани с които е бил
оборудван инцидентния автомобил са тип инерционни и при инцидент помагат на
пътуващите да се задържат в правилното седнало положение, без да се отделя
тялото от седалката иоблегалката.
Посочено е, че поставеният правилно обезопасителен колан значително намалява
кинетичната енергия. В тази връзка според ВЛ-це, ако пострадалата Д. е била с
правилно поставен предпазен колан, то същият не би и позволил да политне напред
и да премине между предните две седалки, като най-вероятно част от
травматичните увреждания по тялото й биха били ограничени. Според заключението,
лек автомобил Фиат Улис се произвежда в периода от 1996 г. до 1999 г. Този
модел автомобили е произведен със 6+1 места, като всички фабрично са оборудвани
с триточкови предпазни колани, с механизми за автоматично прибиране и блокиращи
устройства. Същите позволяват свободно движение на тялото, въпреки че благодаР.е
на пружината, опънатите колани винаги прилягат удобно върху тялото. Коланът има
„чувствителен" механизъм, който е проектиран да блокира по време на силно
ускоР.е или намаление на скоростта във всяка посока.
Видно от САТЕ, произшествието е настъпило през
светлата част от денонощието, в условията на добра видимост. Улица „Г. Д."
била праволинейна, без хоризонтални или вертикални криви, със суха асфалтова
настилка с широчина 6,2 метра, разделена на две еднакви ленти за движение. При
това положение скоростта на лек автомобил Фиат Улис с peг. № *** от около 38 км/ч е
била съобразена с пътно-климатичните условия в този участък на пътя. ВЛ-це е
посочило, че скоростта на автомобила към момента на удара в железобетонния
стълб е била около 38 км/ч, като имайки предвид показанията на водача на
автомобила относно траекторията му на движение преди ПТП, то най-вероятно към
този момент автомобилът се е движил ускорително.
Заключението по САТЕ не беше оспорено от страните по делото и се
приема от съда, като обективно и компетентно изготвено.
По делото е назначена и изслушана съдебно-психологична експертиза. Видно от
заключението на ВЛ-це по същата, в резултат на станалия пътен инцидент, по
отношение на А.Д.А. и Р.К.А. са настъпили ли следните промени в техния
емоционален и психологичен статус: при А. са се обострили симптомите на
заболяванията му, в т.ч. откритият след смъртта на сина му диабет. Има данни за
посещение от А. на психиатричен кабинет, поради силно главоболие няколко месеца
след катастрофата. И при двамата се наблюдавали признаци на повишена
тревожност, безпокойство и депресивни симптоми в умерена степен. Наблюдавало се
също вегетативни прояви на стрес - безсъние и трудно заспиване, по-бърза
уморяемост, намален интерес към либидото, по-голяма нерешителност, неувереност
в себе си, раздразнителност и чувство за напрежение, опасения от неприятни
събития и случки, по-дълбоко преживяване на разочарованията, тревожни и
подтискащи мисли. В поведенчески план те ограничили социалния си живот,
избягвали весели събития и събирания, започнали са да водят по -затворен живот.
По отношение на А.Д.А. и Р.К.А. се наблюдавали прояви на посттравматичен стрес в средна степен, изразяващи се в
отделни случаи на повтарящо се епизодично изживяване на преживяванията им във
връзка с ПТП. Това се разгръщало на фона на непреодоляна травма от загубата на
сина им две години преди катастрофата. Наблюдавали се лоши спомени, които
протичали живо "като на филм", силно главоболие, понякога кошмарни
сънища, емоционална притъпеност, придружена с чувство за вцепененост - но преди
всичко във връзка със самото погребение, прояви на отчуждение или самоизолация,
загуба на настроение, липса на активност; избягване на действия, хора и
ситуации, напомнящи за травмата. Напрежението покрай съдебните процеси във
връзка с катастрофата и считаната за несправедлива присъда също допринасяли за
задълбоченото разочарование у ищците. А. и посетил психиатър, което било част
от адекватното лечение. За Р. работата в Гърция се оказала позитивна промяна и
стил на справяне със стреса. Радостта от раждането на третото внуче месеци след
катастрофата и грижата за семейството, опитимистичните надежди във връзка с това
също
са повлияли позитивно симптомите на тревожност и стрес.
По отношение на малолетната А.Ю.А., ВЛ-це е
посочило, че предвид ниската възраст, в която детето е загубила сестра
си, не може да става дума за силна болка и необходимост от справяне със същата
на детето от загубата на кака й. Безспорно било обаче, че травмата в
семейството е оказала и продължава да оказва силно въздействие в живота на А..
Детето говорило за сестра с обич и привързаност, които е била способна да изпита
в някаква степен за крехката си възраст до 3 години. Към настоящия момент
детето било с нормално физическо и психическо развитие, макар самото да е
претърпяло физическа травма и уплаха при катастрофата и от обстановката след
нея. Детето сънувало и кошмари в определен период.
Според ВЛ-це, може де се каже, че към настоящия момент
психиката на ищците А.Д.А. и Р.К.А. се е адаптирала и е преработила
преживяното, въпреки гореспоменатите отделни прояви на посттравматичен стрес. Но
симптомите са все още активни донякъде и във връзка с дългия период на съдебни
дела, в т.ч. настоящото съдебно производство. и к ъм настоящия момент ищците А.А.
и Р.А. не са се върнали напълно към нормалния си начин на живот. Това заключение също не е оспорено от страните и се приема
като обективно изготвено.
По искане на
ищците по делото са събрани гласни доказателства:
Свид. А.Д.А.- брат на ищеца А.А. е заявил,
че след катастрофата през месец август 2014г. разбрали, че внучката на брат му Р.
е починала и отишли, за да утешат близките си. Брат му припаднал, наложи се да
идва линейка, поставили му инжекции с различни лекарства, за да могат да го
успокоят. Свидетелят сочи, че до катастрофата семейството на брат му били много
задружни, лъчезарни хора, а починалата му внучка Р. живеела с тях, и брат му и
жена му се грижили много за Р.. Родителите на Р. работили в Гърция по това
време, а дядото и бабата се грижили както за Р., така и за другата им внучка А.
- по-малката сестра на Р.. Според свидетеля, след катастрофата това семейство
се почернило. След смъртта на Р., брат му и семейството му се затворили в себе
си и за тях вече нямало живот. Водил брат си на психолог, и на психиатър.
Изписали му различни лекарства, но той така и не се оправял, даже получил
диабет. Свидетелят сочи, че преди катастрофата брат му работел в рудник, но
след катастрофата, с оглед здравословното му състояние, минал на ТЕЛК и вече не
работел. Понастоящем брат му бил в тежко психическо състояние. Всеки ден
споменавал името на детето и всеки ден страдал за Р..
Свид. А.А.А.- първи братовчед на ищеца А.А.
е дал показания, че знае катастрофата, през лятото на 2014г., когато починала
внучката на А. - Р.. Той ходил да взема починалата Р. от Хасково, за да я
погребат в К.. Когато разбрал за смъртта на Р., състоянието на А. било много
тежко. Наложило се да извикат линейка, тъй като той не можел да диша. След това
А. получил и диабет. Свидетелят сочи, че докато Р. била жива, била при дядо си
и баба си. Родителите на Р. също живеели в тази къща, но често ходили в чужбина да работят, и за Р. се
грижили дядо й и баба й. Почти цяла година родителите на Р. отсъствали от
България. Прибирали се зимните месеци за около два-три месеца и след това пак
заминавали. След смъртта на Р., Р. и А. се затворили в себе си, вече почти не
излизали от къщи, не ходели по заведения, дори рядко можело да ги видят да
говорят с някой.
Свид. Р.Н. е заявила, че смъртта на Р.
била приета много тежко от нейните баба и дядо, тъй като бабата основно се
грижела за това дете - перяла, готвела, дядото изпращал и вземал децата от
училище. Родителите още от раждането на децата ходили да работят в чужбина,
основно в Гърция и се връщали по празниците. През другото време за Р. и сестра
й А. се грижили техните
баба и дядо. Двете сестри били много привързани една към друга, винаги ходели
прегърнати, ходили с баба си и дядо си навсякъде. Когато си идвали младите,
тогава Р. заминавала да работи в чужбина. А. и Р. преживели много тежко
загубата на внучка си. От стреса, който преживели, свидетелката чула, че А.
станал диабетик и имал проблеми със сърцето. Те се затворили в себе си и ограничили
контактите си с други хора. Малката сестра на Р. ходела заедно с баба си на
гробищата, на гроба на сестра си. Спомняла си за сестра си, дори търсела
дрехите й и искала да ги облича. Двете сестри били много привързани една към
друга. Свидетелката е заявила, че при разговор с А., той й казал, че живее, ама
ей така, колкото да може да помага на живите деца, а съпругата му почти не
излизала от къщи и не контактувала с другите.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са
с правно основание чл.226, ал.1 от
Кодекса за застраховането /отм./.
Претенциите на ищците са за репариране на вреди при условията,
визирани в чл.226 ал.1 от КЗ/отм./, съгласно която увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В
посочената разпоредба е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което
застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на
чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя, е
необходимо към момента на увреждането да е съществувало валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, обаче,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно:
да е причинена щета, тази щета да
е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие
на причинна връзка между противоправното поведение и причинената щета.
Установи се от доказателствата по делото, че на 13.08.2014г. около
16:00 часа, в село К., община Т., ул. „*****.", водачът на лек автомобил марка
„Фиат", модел „Улисе", с peг. № *** М.М.Х.допуснал пътнотранспортно
произшествие, поради това, че при неспазване на правилата за движение /чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП/, загубва контрол над управляваното от него
МПС, вследствие на което при отклоняване надясно, автомобилът излязъл извън
платното за движение и навлизайки косо в десния банкет /тротоар/ последвал удар
в железобетонен стълб с предна челна дясна част на купето на автомобила и по непредпазливост е причинил смъртта
на Р. Ю.Д., внучка на първите двама ищци и сестра на малолетната ищца А.Д..
С Присъда №33/15.05.2015г., постановена по НОХД №131/2015г. на ЯОС,
прекият причинител на увреждането - М.М.Х.,
е признат за виновен за извършеното посочено по-горе престъпление. Влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна, по смисъла на чл.300 ГПК, за
гражданския съд, занимаващ се с гражданските последици от деянието, в аспект на
това извършено ли е деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. В случая, тези
реквизити от фактическия състав на деликта следва да
се приемат за доказани.
Съгласно приетото с Тълкувателно решение
№1/
Не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, между дружеството –ответник, като
застраховател, и прекия причинител на увреждането – М.М.Х.,
като застрахован. Следователно са налице предпоставките за ангажиране на
функционално обусловената отговорност на застрахователя, тъй като с договора за
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, както и
правото на увреденото лице - ищеца, спрямо което застрахованият по разглеждания
вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. В
този смисъл предявеният от тримата ищци пряк иск за репариране на неимуществени
вреди се явява доказан по основание. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има
вторичен характер, т.е. застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо претендиращото лице за репарирането им.
За определяне размера на обезщетението на ищците Р.К.А. и А.Д.А., съответно баба и дядо
на починалата Р. Д.: Доколкото неимуществените вреди по своя характер са
негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху
физическата и психо-емоционалната сфера на индивида, следва да се съобразят
депозираните по делото гласни доказателства и изслушаната СПЕ.
От
показанията на свидетелите А.Д.А.,
А.А.А. и Р.И.Н., се установява, че ищците А.Д.А. и Р.К.А., са
имали особено силна родова и емоционална връзка с починалата им внучка. Живеели
са в едно домакинство, като преимуществено само те са полагали грижи за нея,
тъй като родителите на детето са работели в чужбина. От гласните доказателства
се установява, че след смъртта на Р. Д., у нейните баба и дядо се е породил
психически стрес, мъка и жал по нелепо отнетата им внучка. В резултат на тези
негативни емоции, животът им бил обърнат в негативна посока. Показанията
на свидетелите са непосредствени, убедителни и непротиворечиви, и съдът ги
кредитира изцяло.
В заключението на изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза са налице данни за
влошеното емоционално състояние на ищците, в резултат от смъртта на Р. Д..
Установено е, че по отношение на дядото и бабата на починалото дете се
наблюдават признаци на повишена тревожност, безпокойство и депресивни симптоми,
както и прояви на посттравматичен стрес в средна степен. ВЛ-це е посочило също,
че са налице тревожно-депресивни реакции, породени от смъртта на тяхната
внучка, които са се отразили на цялостното им здравословно състояние. Според
ВЛ-це може де се каже, че към настоящия
момент психиката на ищците се е адаптирала и е преработила преживяното, въпреки
отделни прояви на посттравматичен стрес. Но симптомите са все още активни
донякъде и във връзка с дългия период на съдебни дела, в т.ч. настоящото
съдебно производство.
От установената по делото близост между дядото и бабата и
починалото дете в следствие на ПТП тяхна внучка и силната емоционална връзка,
изградена в резултата на полаганите грижи, заместващи дължимите такива от
родителите на детето, се налага изводът, че претърпените от загубата му болки и
страдания са значителни. От данните по делото може да се направи извод, че от
ранно детство до смъртта на пострадалата между нея и ищците -дядо и баба, са
съществували изключителна взаимна привързаност и грижовност, поради което и
чувството на загуба у последните е непреодолимо. Размерът
на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се
определи съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост – при
преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на
отговорността при хипотезата на непозволено увреждане такива обстоятелства са
характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, а в случай на
смърт – връзката между пострадалия и претендиращите обезщетение. При определяне
размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личния
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този,
който понася вредите.
Имайки предвид горното, ЯОС приема, че
обезщетение, както следва: в размер на 25000 лв. за ищцата Р.К.А. и 25000лв. за ищеца А.Д.А.,
е съобразено с установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта, и би
допринесло за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие
настъпили в патримониума
на тези ищците. Съобразно
критерия справедливост и предвид конкретните факти по делото съдът приема
посочените по-горе суми като подходящи за обезщетяване на причинените на ищците
неимуществени вреди. Исковете предявени от тези ищци в разликата над 25000лв.
до размера 50000лв., следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
За определяне на
паричния еквивалент на болките и страданията на малолетната ищца от загубата на
нейната по-голяма сестра, съдът взе предвид установената по делото от събраните
гласни доказателства, естествена привързаност на децата едно към друго, шокът
от смъртта на Р. Д., на която ищцата е станала свидетел, и изживяната
безвъзвратната загуба. До датата на деликта, двете
деца са живели в едно домакинство, привързаността на ищцата към сестра й в
семейството е била ясно изразена и видима за околните. ЯОС приема, че
създадените отношения покриват критерия, заложен в тълкувателната воля по
цитираното Тълкувателно решение, за създадена тР.и дълбока емоционална връзка с
починалата. Тук съдът отчита произнасянето на психологичната експертиза, в насока,
че предвид ниската възраст, в която малолетната А. е загубила сестра си,
не може да става дума за силна болка и необходимост от справяне със същата на
детето от загубата на кака й. Безспорно е обаче, че травмата в семейството е
оказала и продължава да оказва силно въздействие в живата на А.. Детето
говорело за сестра с обич и привързаност, които е била способна да изпита в
някаква степен за крехката си възраст до 3 години. Според заключението на СПЕ,
към настоящия момент детето е с нормално физическо и психическо развитие, макар
самото да е претърпяло физическа травма и уплаха при катастрофата и от
обстановката след нея. Видно от същата, детето сънувало и кошмари в определен
период. От друга страна съдът съобрази обстоятелството, че
при произшествието малолетната ищца сама е претърпяла сериозни телесни
увреждания и в нейното съзнание травматичните последици от катастрофата върху
психиката й са комплексни. Доколкото в очертания в исковата молба предмет на
обезщетяване са включени само болките и страданията, причинени от смъртта на Р.
Д., е необходимо при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди от загубата на по-голямата сестра на ищцата е необходимо те да бъдат
разграничени от комплексния характер на преживяната травма. Не на последно
място следва да бъде отчетена и ранната възраст на ищците, 3 години към датата
на процесното ПТП, и да се допусне, че трагичното събитие би избледняло
по-лесно в нейната детска психика с течение на годините. Ръководен от тези съображения, съдът приема, че е
справедливо малолетната ищца да бъде обезщетена за претърпените от нея болки и
страдания от смъртта на по-голямата й сестра Р. Д. със сумата 10000лв., като в останалата част предявения
иск, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Следва да се посочи, че в случая, предвид датата на
застрахователния договор, на който ищците основава правата си, разпоредбата на
§96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не намира приложение.
След определяне на базисния размер на обезщетенията, следва да се
пристъпи към разглеждане възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице, направени в писмения отговор.
С нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е
налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния
резултат.
В заключението на САТЕ, ВЛ-це е посочило,
имайки в
предвид механизма на увреждане на тялото на пострадалата и по-специално къде е
намерена при установяването на автомобила в покой /в зоната между предните две
седалки/, че може да се направи
заключение, че починалата Р. Д. се е возила в инцидентния автомобил на вторият
ред седалки, най-вероятно в изправено положение, без поставен обезопасителен
колан, но на поставения му
въпрос: да се определи механизмът на получаване на твърдените в исковата молба
травматични увреждания от починалата Д. и възможно ли е да бъдат избегнати или
ограничени тези травматични увреждания, при поставен обезопасителен колан към
момента на ПТП, ВЛ-це е отговорило, че въпросът е от медицинско естество и не в
компетентността на автотехническата експертиза. Според ВЛ-це, ако пострадалата Д.
е била с правилно поставен предпазен колан, с какъвто е бил оборудван процесния
автомобил, то същият не би и позволил да политне напред и да премине между
предните две седалки, като най-вероятно част от травматичните увреждания по
тялото й биха били ограничени. Т.е. заключението на САТЕ не може да бъде
категорично доказателство за наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалата по време на реализиране на произшествието и настъпилия
вредоносен резултат, обосноваващ наличие на съпричиняване.
В практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. №
35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №
92 ог 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение №117/29.07.2016 по дело №3806/2014 на ВКС, ТК, II
т.о., Решение №64/16.05.2019 по
т.д. №1781/2018 на ВКС, ТК, II т.о., се приема, че за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя, чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава
на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че
пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен
колан, и без да е седнал в
детско столче като пътник в лекия автомобил, не е достатъчно, за
да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези
случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако
по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан и детско столче.
Такива в настоящия случай не са налице по делото. Ответникът не е провел пълно
доказване на обстоятелството, че леталният изход е настъпил именно поради
непоставянето на предпазен колан и неползването на детско столче, респективно, че
вредите не биха били настъпили, ако по време на процесното ПТП пострадалата е
ползвала предпазен колан. При липса на доказан принос на увреденото лице
при условие на пълно и главно доказване, приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
недопустимо. Ето защо, съдът счита, че определения базисния
размер на обезщетенията за всеки един от тримата ищци не следва да бъде
намаляван.
Лихвата за забава върху горепосочените
размери на обезщетенията, макар да се дължи, съгласно правилата на чл.223, ал.2 КЗ /отм./, вр.чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД, от датата на деликта, следва да
се присъди от 26.07.2016г., с оглед направеното от ответника възражение за погасяване на претенцията за лихви по давност, съобразно
чл.111 б."в" ЗЗД, за периода от 13.08.2014г.
/датата на ПТП-то/ до 25.07.2016г. /тъй като ИМ е подадена в съда
на 26.07.2019г./
При този изход на
делото, с оглед заявеното искане /и представени 3 бр. споразумения от 20.11.2019г./,
на процесуалния представител
на ищците, на основание чл.38, ал.2, вр.чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, вр.чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди
възнаграждение в размер на 2330 лв., платимо от ответника.
Ищците
следва да заплатят на ответната страна разноски, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, а именно 3682,38лв.
На
осн. чл.78 ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ЯОС, както следва: сумата 80,52лв.- разноски за възнаграждение на ВЛ-це по СПЕ,
съразмерно с уважената част от предявените искове; ДТ в размер на 2400лв.-
дължима върху уважената част от предявените искове, както и ДТ в размер на 5
лв. при издаване на изпълнителен лист.
Водим
от изложеното, Я О С
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО”БУЛ ИНС”АД гр.София, с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ на А.Д.А., с ЕГН:-**********,***, сумата 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие настъпила смърт на 13.08.2014г.
на неговата внучка Р. Ю.Д., причинена от ПТП на 13.08.2014г., по сключена застраховка „Гражданска
отговорност” за лек автомобил марка „Фиат", модел „Улисе", с peг. №***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2016г.,
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 25000 лв. до
пълния предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО”БУЛ
ИНС”АД гр.София, с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ на Р.К.А., с ЕГН-**********,***, сумата 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие настъпила смърт на 13.08.2014г.
на нейната внучка Р. Ю.Д., причинена от ПТП на 13.08.2014г., по сключена застраховка „Гражданска
отговорност” за лек автомобил марка „Фиат", модел „Улисе", с peг. №***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2016г.,
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 25000 лв. до
пълния предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО”БУЛ ИНС”АД гр.София, с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ на малолетната А.Ю.Д.,
с
ЕГН-**********,***, чрез нейните родители и законни представители: Ю.А.Д., с
ЕГН-********** и И. А. М., с ЕГН-**********, сумата 10000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие настъпила смърт на 13.08.2014г.
на нейната сестра Р. Ю.Д., причинена от ПТП на 13.08.2014г., по сключена застраховка „Гражданска
отговорност” за лек автомобил марка „Фиат", модел „Улисе", с peг. №***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.07.2016г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 10000лв. до пълния предявен
размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО”БУЛ ИНС”АД гр.София, с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ на да заплати на адв.
Б.Б.К. *** възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция в размер на 2330 лв.
ОСЪЖДА Ю.А.Д. и И. А. М., в качеството им на родители и зак.
представители на детето А.Ю.Д., А.Д.А. и Р. К.А. да ЗАПЛАТЯТ
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО”БУЛ ИНС”АД гр.София, с
ЕИК-********* сумата 3682,38лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА на
осн. чл.78,
ал.6 ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО”БУЛ ИНС”АД гр.София, с ЕИК-********* да ЗАПЛАТИ по
сметка на Ямболски окръжен съд,
както следва: сумата 80,52лв.- разноски за възнаграждение на ВЛ-це по СПЕ;
ДТ в размер на 2400лв.- дължима върху уважената част от предявените искове,
както и ДТ в размер на 5 лв. при издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: