Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
………………, гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
При
участието на секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Таня
Димитрова адм. дело № 2876/2018 г. по описа на АдмС-Варна, като за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп
до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ
АНТИКОРУПЦИЯ В ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ И ДЪРЖАВАТА, представлявано от председателя
на управителния съвет М.Ш., срещу Решение с рег. № ДОИ18000114ВН_002ВН от 13.09.2018 г. на Секретаря на Община
Варна, с което е отказан достъп до търсената обществена информация по Заявление
с рег.№ ДОИ18000114ВН/29.08.2018 г.
С жалбата се настоява,
че поисканата със заявлението информация не попада в кръга на информацията,
защитена от Закона за авторското право, както е приел Секретарят на Община
Варна. В подкрепа на твърдението си оспорващият се позовава на § 1, т. 5 от ДР
на ЗДОИ, според която разпоредба не представляват производствена или търговска
тайна факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност,
чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ
обществен интерес от разкриването й, а до доказване на противното общественият
интерес от разкриването е налице, когато тя дава възможност на гражданите да си
съставят мнение и да участват в текущи дискусии и когато тя улеснява
прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от
тях решения, какъвто според оспорващият е и настоящият случай. Искането е да се
задължи Кметът на Община Варна да предостави исканата информация от движението,
която според оспорващия е и с надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1,
т. 6 от ДР на ЗДОИ. Претендира се и присъждане на разноски. С писмено
становище, постъпило в съда на 16.11.2018 г. оспорващият поддържа, че исканата
информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана
с обществения живот в гр. Варна и касае действия на общински орган, като същата
ще даде възможност да се установи налице ли е злоупотреба с публични средства,
има ли корупционни практики при усвояването на тези средства, както и ще даде
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
органа. Изтъква се, че исканата информация не попада в обсега на случаите по
чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, където са изброени изчерпателно основанията за
отказ от предоставяне на достъп до обществена информация, като и посоченият от
органа мотив не е аргумент по чл. 37 от ЗДОИ. Сочи се, че в случай, че
административният орган счита, че се засягат интересите на трето лице, то
същият е следвало преди да се произнесе да установи всички юридически факти,
свързани със засегнатия интерес. В хода по същество, адв. Н. П – процесуален
представител на оспорващия прави искане да се отмени оспореното решение на
Секретаря на Община Варна и да се върне преписката на органа за ново
произнасяне, като се поддържа искането за присъждане на разноски по делото.
Ответникът – Секретарят
на Община Варна, представляван от юриск. Л. Г. с писмена молба, постъпила в
съда на 27.11.2018 г. прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Според ответника съобразно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ защитената информация в
случаите предвидени в закона не следва да се предоставя, а в случая исканата
информация попада в обхвата на Закона за авторското право и сродните му права.
Настоява се, че решението е мотивирано, след като фактическите основания се
съдържат и в административната преписка и могат да бъдат извлечени от
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за авторското право и сродните му
права, което позволява да бъде разкрита волята на административния орган
относно упражняване на субективни права, както и да бъде извършена проверка за
законосъобразността на акта. Сочи се, че въпреки липсата на богата съдебна
практика по отношение зачитането на авторските права към одобрени проекти по
устройствено планиране, то защитата им е регламентирана в закон. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна с искане за намаляването му до предвидения
минимум.
Съобразявайки
посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите,
които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на
разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка,
административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заявление за
достъп до обществена информация с рег. № ДОИ18000114ВН/29.08.2018 г., Движението-оспорващ
е поискало от Кмета на Община Варна да бъде предоставена на хартиен носител, в
писмена форма на посочения адрес на движението, както и в електронен вид на
посочената електронна поща следната обществена информация относно разходването
на публични средства за строителството на бул. „Васил Левски“, а именно:
1. Проектосметната документация;
2. План за безопасност и здраве;
3. Проект за временна организация на движението;
4. План за управление на строителните отпадъци.
В заявлението е
посочено, че информацията е необходима, за да се даде възможност на гражданите
да бъдат осведомени, че всичко е прозрачно, както и да бъдат убедени в липсата
на неправомерно разходване на обществени средства и създаване на корупционни
практики.
Искането е
направено по реда, предвиден в чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ – с писмено заявление, а и
е със изискуемото съдържание по чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ.
Във връзка със
заявлението Секретарят на Община Варна на 30.08.2018 г. е изискал представянето
на процесната информация в срок до 07.09.2018 г. от Главния архитект на Община
Варна, от Директора на Дирекция „ИИБ“ при Община Варна и от Ръководителя на
проект ИТГ – втора фаза. Няма данни лицата, от които е изискана информацията да
са я представили в определения срок.
С Решение с рег. №
ДОИ18000114ВН_002ВН от 13.09.2018 г. Секретарят на Община Варна е отказал
достъп до исканата със заявлението информация, тъй като същата не попада в
обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. В решението е цитирана нормата на чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ, като е посочено, че понятието „обществена информация“ следва да бъде
възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения
живот в страната. Посочено е и че поисканата информация попада в обхвата на чл.
3, ал. 1, т. 8 от Закона за авторското право и сродните му права,
регламентиращи закрилата на одобрените архитектурни проекти, одобрени проекти
по устройственото планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до
архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното
дело и която и да е област на науката и техниката, като в тази връзка
поисканата информация е обект на авторското право и няма характера на
обществена информация, поради което процедурата за предоставянето й по реда на
ЗДОИ е неприложима. Като правно основание за постановяване на отказа е посочена
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ.
Оспореното решение
е постановено на 13.09.2018 г., т.е. един ден, след изтичане на 14-дневния срок,
определен с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ за разглеждане и произнасяне по процесното по делото заявление
за предоставяне на достъп до обществена информация, регистрирано на 29.08.2018
г.
В 14-дневния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 40, ал. 1 от
ЗДОИ, считано от 04.10.2018 г. -
датата на съобщаване на решението на Движението, на 11.10.2018 г. Движението е подало
жалба до АдмС-Варна, чрез органа, издал оспорения акт.
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирано лице, а разгледана
по същество е и основателна.
Оспореният акт е
издаден от компетентен орган и не е нищожен в този аспект. В качеството си на
орган на изпълнителната власт в община, кметът на Община Варна е сред
задължените субекти по ЗДОИ, визирани в чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. В случая кметът
на Община Варна е делегирал правомощието за разглеждане и произнасяне по
заявления за достъп до обществена информация на секретаря на Община Варна –
Заповед № 4628/15.12.2016 г. (л. 19 от делото), като оспореният акт е издаден именно
от секретаря на Община Варна.
При
издаване на оспорения акт е спазена установената писмена форма. Съдържащите се
в решението фактически и правни основания за постановяването му сочат, че
отказът за предоставяне на достъпа до исканата информация е поради това, че поисканата
информация е обект на авторско право (чл. 3, ал. 1, т. 8 от Закона за
авторското право и сродните му права) и няма характера на обществена информация
по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, респ. неприложимата е процедурата за
предоставянето й по реда на ЗДОИ. От посочените фактически и правни основания в
акта стават ясни юридическите факти, на които се основава органа, за да упражни
процесното публично субективно право.
Спорът
се свежда преди всичко до това представлява ли исканата информация обществена такава
или не, както и дали е обект на авторското право.
Правото да се търси и
получава информация, прогласено с чл. 41, ал. 1 от Конституцията обхваща
задължението на държавните органи, както и органите на местното самоуправление
да осигуряват достъп до обществено значима информация.
Обществените отношения,
свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в ЗДОИ. Според легалната дефиниция на
понятието обществена информация, дадена от законодателят с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена е информацията, която
е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закон субекти. Информацията следва да отговаря на тези две условия
едновременно, за да се определи като обществена. Под „обществен живот” се
разбира живота на обществото като група хора. За второто условие е от значение
да се отбележи, че за да дава възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение за дейността на задължения субект, информацията трябва да е обвързана с
правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би отговаряла на
изискването да способства за постигане на посочената от закона специална цел. Под обществен интерес
следва да се разбира интересът на обществото да защитава и отстоява своите права
и свободи от неблагоприятни за него управленски решения. Правото на достъп до
обществена информация е началната фаза и следва да предпоставя тази защита.
Целта на ЗДОИ е да създаде условия за прозрачни и видими за обществото
действията и решенията на задължените субекти, като по тази начин обществото
следи отблизо и оценява тяхната работа.
По аргумент от чл.
10, ал. 1 от ЗДОИ обществената информация, отговаряща на двете условия по чл. 2,
ал. 1 от ЗДОИ и съдържаща се в актовете на държавните органи и на органите на
местното самоуправление, постановявани при осъществяване на техните правомощия
е официална. Съгласно чл. 11 от ЗДОИ, служебна е информацията, която се събира,
създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод
дейността на органите и на техните администрации.
Достъпът до
официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й или по реда
на ЗДОИ (чл. 12), а достъпът до служебна обществена информация е свободен, като
може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на
актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки,
изготвени от или за органа, становища и консултации), както и когато съдържа
мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа
или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от
администрациите на съответните органи (чл.13 ал.2 от ЗДОИ). Същевременно ограничението
по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на
такава информация, а и достъпът до служебна обществена информация не може да се
ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
С разпоредбата на чл.
37, ал. 1 от ЗДОИ законодателят изрично е регламентирал възможните допустими
основания за отказ за предоставяне на обществена информация, а именно когато: 1/
исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в
случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; 2/ достъпът засяга интересите на трето
лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация,
освен в случаите на надделяващ обществен интерес; 3/ исканата обществена
информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Дори при
наличие на тези основания за отказ, разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ
предвижда, че се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията,
достъпът до която не е ограничен. Анализът на разпоредбата показва, че не е
допустим отказ в хипотезата на надделяващ обществен интерес, когато чрез
исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт,
повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 (§ 1, т. 6 от
ДР на ЗДОИ), като във всеки конкретен случай, за да се позове на разпоредбата
на чл. 37 от ЗДОИ, задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция,
регламентирана в § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. Съобразно § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ не
представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация,
решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в
интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от
разкриването й.
Кметът
на общината в рамките на предоставената му компетентност (по Глава седма от
ЗУТ, чл. 223, ал.1 и др.) определя политиката и осъществява дейности по
устройство на територията на съответната община. Съгласно чл. 5, ал. 5 от ЗУТ
на кмета на общината е вменено и задължение да организира поддържането на архив
на издадените строителни книжа и на регистър на издадените разрешения за
строеж. А съгласно чл. 155 от ЗУТ оригиналите на разрешенията за строеж, заедно
със заверено копие от одобрения инвестиционен (екзекутивен) проект, включително
за обекти на техническата инфраструктура по чл. 148, ал. 3 от ЗУТ се съхраняват
безсрочно в общинската (районната) администрация. Ето защо в случая, по аргумент
от чл. 33 от Закона за администрацията и чл. 38, ал.1 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация, именно кметът е сред органите по чл.
3, ал.1 от ЗДОИ, за които е регламентирано задължение да предоставят
информация, която е създадена в кръга на неговата компетентност или я
съхранява. Съдържащата се в актове и регистри информация се явява обществена
такава по смисъла на ЗДОИ – създадена е от органите на местното самоуправление при
осъществяване на техните правомощия, чието задължение за съхранение законодателят
е вменил на кмета на общината.
Съгласно чл. 3, ал. 1,
т. 8 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) обект на
авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката,
което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в
каквато и да е обективна форма, като одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по
устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата,
териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и
да е област на науката и техниката. В случая направеното искане от оспорващия
за предоставяне достъп до информация не се отнася до посочените произведения в
нормата от ЗАПСП, на която се позовава ответникът, които законодателят определя
като закриляни обекти. Искането не се отнася до архитектурния проект във връзка
със строителството на бул. „Васил Левски“, нито до ПУП-ПРЗ или ПУП-ПУР, които
представляват устройствени планове. Искането не се отнася до произведения като
карти, схеми, планове и други, които да се отнасят до архитектурата и
териториалното устройство. (Следва да се има предвид, че дори съгласно чл. 68,
ал. 2 от ЗАПСП с прехвърляне на правото за използване на архитектурен проект се
отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на
проекта.)
В този смисъл
напълно незаконосъобразно ответникът, позовавайки се неправилно на
обстоятелството, че исканата информация попада в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 8
от ЗАПСП, т.е. че е обект на авторското право, е приел, че същата няма характер
на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, респ. не е
приложим редът, разписан в ЗДОИ за предоставянето й.
Оспореният
акт е незаконосъобразен и на друго основание.
В случая в
искането на Движението от 29.08.2018 г. (л. 15 от делото) е посочено, че търсената
обществена информация е относно разходването на публични средства за
строителството на бул. „Васил Левски“, т.е. във връзка с извършени разходи по
изпълнение на строителството. Същевременно конкретно посочената в искането
информация (Проектосметната документация, План за безопасност и здраве, Проект
за временна организация на движението и План за управление на строителните
отпадъци) по принцип е част от инвестиционния проект, въз основа на който се
издава разрешение за строеж и който е неразделна част от разрешението за строеж.
Т.е. така формулираното в искането търсене на информация сочи, че същата се отнася
не към изпълнението, а към разрешаване на строителството. Понятието
проектосметна документация е общоприето да се възприема като всички части на
инвестиционния проект (част „Архитектура“, част „Конструкции“, част „Геодезия“
и т.н.), заедно с количествено-стойностните сметки към тези части на проекта,
т.е. тази документация включва заложените с проекта разходи за изпълнението на
даден строеж, а не използваните средства във връзка с извършване на
строителството. Предвид изложеното безспорно е налице необходимост от уточнение
от заявителя на предмета на исканата информация, което е следвало да бъде
указано от задълженото по ЗДОИ лице на заявителя по аргумент на чл. 29, ал. 1
от ЗДОИ, доколкото не е ясно точно каква информация се иска.
Следва да се посочи, че дори да се приеме, че търсената от заявителя информация по т. 1-4 от искането се съдържа именно в инвестиционния проект във връзка с реализацията на бул. „Васил Левски“, то доколкото инвестиционният проект за даден строеж е неразделна част от разрешението за строеж (чл. 148, ал. 8 от ЗУТ), същият съдържа официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, достъпът до която на основание чл. 12, ал. 3 от ЗДОИ е свободен и се осъществява именно по реда на ЗДОИ. Исканата от оспорващия информация несъмнено е свързана с обществения живот, отнася се до въпрос от обществен интерес и ако бъде предоставена, Движението би могло да си състави мнение относно дейността на Община Варна във връзка с реализирането на строителството на бул. „Васил Левски“. Дори да се приеме, че исканата информация е по отношение на изпълнението на строителството (т.е. одобрени екзекутиви), същата отново се явява обществена такава, доколкото става въпрос за разходване на публични средства.
Произнасяйки се,
без да е налице яснота по отношение на предмета на исканата информация,
органът, задължен по ЗДОИ, е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила (чл. 35 от АПК) и нарушение на материалния закон, доколкото, ако би
изяснил исканията на оспорващия, можеше и да стигне до друг краен извод за
основателността на заявлението. Законосъобразността на оспорения акт следва да
се преценя в случая спрямо само посочените в решението фактически и правни
основания за отказа, не и на други основания.
С оглед изложеното
следва да се отмени оспореният акт и да се върне преписката на органа за ново
произнасяне, след уточняване от страна на заявителя на предмета на исканата
информация.
Доколкото в случая
е налице първо необходимост от уточнение на предмета на исканата информация със
заявлението, разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗДОИ, касаеща компетентността на
съда във връзка с произнасянето по оспорените решения на органите, е
неприложима, т.е. съдът след отмяната на обжалваното решение не следва да
задължава органа да предостави достъп до исканата обществена информация, а само
да се върне за ново произнасяне преписката по заявлението на оспорващия.
Предвид изхода на
правния спор и изрично направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
направените съдебни разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК,
Община Варна следва да бъде осъдена да му заплати претендираните от него
разноски, по списъка на л. 28 от делото в размер на 400 лв., представляващи
платено адвокатско възнаграждение, предвид отбелязаното в представения Договор
за правна защита и съдействие от 27.11.2018 г. – л. 29 от делото, че
уговореното възнаграждение е платено в брой. Възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението за адвокат е неоснователно, доколкото съгласно
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.
С оглед изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 41, ал. 1 и
ал. 2 от ЗДОИ, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение с рег. № ДОИ18000114ВН_002ВН от 13.09.2018 г. на Секретаря на
Община Варна, с което е отказан достъп до търсената обществена информация по
Заявление с рег.№ ДОИ18000114ВН/29.08.2018 г. на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ
АНТИКОРУПЦИЯ В ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ И ДЪРЖАВАТА, представлявано от председателя
на управителния съвет М.Ш..
ВРЪЩА преписката на Секретаря на Община Варна за произнасяне
по заявлението при съобразяване дадените от съда задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ АНТИКОРУПЦИЯ В ЗАЩИТА НА ГРАЖДАНИТЕ И ДЪРЖАВАТА,
представлявано от председателя на управителния съвет М.Ш., сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Р България.
СЪДИЯ: