РЕШЕНИЕ
№ 943
гр. Бургас, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120201537 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на К. К. Т., ЕГН **********, чрез адв. Ж. Й. от САК, против
Заповед за задържане на лице с рег. № ...... г., издадена от К. Й. К. - м....... РУ - Бургас.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с
адв. Ж. Й. от САК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата - К. Й. К., редовно уведомен, се явява лично и моли същата да
бъде потвърдена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.04.2025 г., около 11:00 ч., в гр. Бургас, на ул. Ц....., лицето Х..... К....., в
качеството си на куриер D....., извършил доставка на пратка (лаптоп) с адресат -
жалбоподателя К. К. Т.. Последният взел пратката от куриера, без да заплати транспортните
разходи за доставката в размер на 99,51 лв., и се прибрал в апартамента си. Куриерът
многократно се опитал да се свърже по телефона с жалбоподателя, за да заплати дължимата
сума и да се разпише, че е получил стоката, но той така и не му отговорил. Тогава Х..... К.....
подал сигнал на телефон 112. На място пристигнали полицейските служители Д. Л. и К. К.,
които били със служебни униформи. Куриерът им обяснил, че е доставил пратка, но
получателят й я е взел без да заплати за доставката. Тогава тримата се качили до втория етаж
и почукали на врата на апартамента на жалбоподателя. След като последният отворил
вратата, полицейските служители се легитимирали, обяснили повода за посещението и му
поискали документ за самоличност. Жалбоподателят първоначално отказал да се
легитимира, като започнал да снима полицейските служители, казал им „Какви сте вие, че
ще ми искате документите“, заканил им се с думите „Знаете ли кой съм аз, утре няма да сте
на работа“, но след многократни полицейски разпореждания накрая жалбоподателят
представил личната си карта. След това полицейските служители и куриерът Х..... К..... си
1
тръгнали, като последният подал писмен сигнал в полицията за случилото се с неплатените
разходи по пратката, а от своя страна жалбоподателят започнал да звъни на спешен телефон
номер 112, както и да води разговори с различни служители на Министерството на
вътрешните работи, включително с началника на 01 РУ - Бургас.
В резултат на създалата се ситуация, по-късно още на същия ден, св. Д. Л. получил
обаждане по телефона от началника на 01 РУ - Бургас, който им разпоредил да посетят
отново адреса на жалбоподателя, като укажат съдействие на техните колеги от криминална
полиция, и да отведат жалбоподателя в районното управление за изясняване на случая. На
място пристигнали полицейските служители Д. Л. и К. К., и колегите им от криминална
полиция - М.... Й. и Ж... М..... Четиримата се качили до втория етаж и позвънили на
апартамента на жалбоподателя и след като се легитимирали му поискали документ за
самоличност. И този път жалбоподателят категорично отказал да съдейства и да представи
документ за самоличност, като изрично бил предупреден от полицаите, че ще бъде
задържан. Въпреки многократните увещания да се легитимира и отправените
предупреждения, че ще бъде задържан и отведен в полицията, той продължил да отказва да
изпълнява полицейските разпореждания за удостоверяване на самоличността му и това
наложило служителите на реда да пристъпят към неговото задържане. В този момент обаче
жалбоподателят оказал силна физическа съпротива, като започнал да бута полицаите, да
блъска, да рита и да се съпротивлява спрямо четиримата полицейски служители. Въпреки
това с общи усилия те успели да го задържат, като за целта били използвани сила и
белезници, след което същият бил отведен в сградата на 01 РУ - Бургас, където служителите
на реда извикали медицински екип за да прегледа задържания, но същият отказал
медицински преглед.
В полицейското управление е била издадена писмена заповед за задържане на
жалбоподателя (24.04.2025 г. от 15:30 ч. до 18:00 ч.), извършен му е личен обиск, за който е
съставен и надлежен протокол. Протоколът е предявен за запознаване и подписване, но
жалбоподателят категорично отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с
подписа на един свидетел. На задържания е предоставена и писмена декларация за
запознаване с правата му, което също отказал да получи и да разпише. На задържания е
предоставена възможност да даде сведения за случилото се, но той заявил, че няма да дава
такива.
След отпадане на необходимостта, още на същия ден, в 18:00 ч., жалбоподателят е
бил освободен, като отново отказал да подпише и да получи заповедта за задържане, което
обстоятелство отново е надлежно удостоверено с подписа на свидетел, на основание чл. 64,
ал. 6 от ЗМВР. При освобождаване на жалбоподателя е съставена разписка за върнати вещи,
открити у него по време на обиска - телефон и два ключа с ключодържател, който същият си
прибрал.
По делото е приложено и съдебномедицинско удостоверение от 25.04.2025 г.
По случая е била образувана и проверка с рег. № 431000-3705/2025 г. по описа на 01
РУ - Бургас, пр. вх. № 9213/2025 г. по описа на РП - Бургас, която приключила с отказ да се
образува досъдебно производство, поради наличие на гражданскоправни отношения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена на база
приобщените по делото писмени и гласни доказателства - фактура (л. 8), резултат от
ренгенологично изследване (л. 9), амбулаторен лист (л. 10), съдебномедицинско
удостоверение (л. 11), заповед за задържане (л. 25), протокол от обиск (л. 26), декларация за
правата на задържано лице (л. 27 - 28), разписка (л. 29), съобщение за извършено
престъпление (л. 30), удостоверение, формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика
и типова длъжностна характеристика (л. 44 - 48, л. 92 - 96), постановление за отказ да се
образува ДП (л. 74), докладни записки (л. 76, л. 81 - 82), писмо от РЦ 112 (л. 85), писма от 01
РУ - Бургас (л. 88, л. 91), книга на задържани лица (л. 97 - 98), сторнирана сума по издаден
2
фискален бон (л. 111); от показания на свидетелите Д. Т., Д. Л. и Д. А.. Фактическата
обстановка се потвърждава и от показанията на родителите на жалбоподателя - свидетелите
К. Т. и Л.... Д...., които на въпросната дата са получили обаждане от домоуправителката, че
полицаи са отвели сина им от сградата, където живее; че веднага са тръгнали към гр. Бургас
и са се консултирали с адвокат; че първо са посетили апартамента и са установили, че
същият е заключен; че са прибрали жалбоподателя от РУ, като същият е бил бос, с
червенини по китките и охлузвания по врата. Всеки един от тези свидетели възпроизвежда
собствените си възприятия по случая. Показанията им са взаимно свързани, липсват
противоречия и се приемат за достоверни от съда.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в писмена форма, в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му
компетентност, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, и видно от
представените по делото писмени документи (л. 44 - 48 от делото).
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда разпоредбата на чл.
74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й при
отказ да получи заповедта (л. 25). Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в
специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането
и неговото освобождаване. Налице са фактически и правни основания за издаването на
заповедта за задържане, като мотиви са изложени както в самата заповед, така и в
съпътстващите я докладни записки, поради което не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, водещо до отмяната на заповедта (Решение № 11556 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 4928/2017 г., Решение № 9423 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2015 г.). Видно
от показанията на св. Д. Л. (л. 115 - 116) и от съдържанието на заповедта за задържане (л.
25), вкл. и от декларацията на л. 27 - 28 от делото, на жалбоподателя са разяснени всички
права по чл. 72, ал. 1, т. 1 - 4, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, и му е осигурена възможност
да ги упражни своевременно. Разяснена му е и възможността да му бъде указана медицинска
помощ, която той изрично отказал (л. 116 от делото). Осигурена му е била и възможност да
получи екземпляр от заповедта за задържане, вкл. и за възможността да я оспори, от което
право той се е възползвал и по този повод е образувано настоящото производство. На
жалбоподателя е предоставена и декларация за правата на задържано лице при отказ да я
подпише (л. 27 - 28). В рамките на тези два часа и половина, в нито един момент
задържаното лице не е поискало да се възползва от своите права, вкл. да свърже с близък, да
му бъде назначен служебен адвокат или да даде сведения по случая. Поради което и изцяло
неоснователни се явяват направените възражения за нарушени негови права.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, овластява полицейските органи да
задържат лица в случаи, определени от закон, а именно, когато след надлежно
предупреждение гражданинът съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни
задължението си по служба, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми
от закона.
По правна си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, вр. чл. 73
от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка (ПАМ) по смисъла на чл. 22
3
от ЗАНН, прилагането на която се свързва с ограничаване на правото на свободно
придвижване чрез поставянето на лицето в определено за задържане място и
предприемането на съпътстващи мерки - извършване на обиск, проверка на лични вещи,
снемане на сведения и др.
Предпоставка за прилагането на ПАМ е наличието на съзнателно препятстване
работата на полицейските органи да изпълнят служебните си задължения и то след като
лицето е било надлежно предупредено. В конкретния случай се установи, че действително
полицейските служители многократно са разпоредили на жалбоподателя да представи
документ за самоличност, но същият категорично отказал да им съдейства. Нещо повече.
Полицейските служители изрично са уведомили жалбоподателя, че ако не изпълни
разпореждането да представи документ за самоличност, същият ще бъде задържан и отведен
в полицията. Въпреки издадените многобройни разпореждания и предупреждения
жалбоподателят не само че не е представил документ за самоличност, но и е оказал сериозна
физическа съпротива в момента на неговото задържане. Жалбоподателят не се е подчинил
на полицейско разпореждане да представи документ за самоличност и се е опитал да избегне
полицейската проверка, като в същото време се е държал агресивно спрямо органите на
МВР, като викал (л. 116 - гръб), бутал полицаите, блъскал и ритал с краката (л. 115), което
наложило намесата на четирима служители на реда за да може жалбоподателят да бъде
задържан, да му се сложат белезници, да бъде изведен от сградата и отведен в полицейското
управление. По делото се доказа по един безспорен начин, че жалбоподателят не само е
пречел на органите на полицията да изпълнят правомощията си по закон и се е
противопоставил на нарежданията им, но и оказал яростна съпротива спрямо тях, налагаща
ангажирането на персонален състав от структурите на МВР за да го задържат, което
поведение на жалбоподателя вече не само е противоправно, но и се характеризира със
значителна степен на обществена опасност, като се отчете и нарушаването на обществения
ред и спокойствието на гражданите в жилищната кооперация. Относно посочените от
свидетелите К. Т. и Л.... Д.... (л. 117) наранявания по жалбоподателя, установени и от
медицинския преглед (л. 11) - червенини по китките и охлузвания по врата, те действително
отговарят да са получени при оказаната физическа съпротива от страна на жалбоподателя
спрямо полицаите и използването на белезници, което обстоятелство доказва активното
поведение на същия да осуети работата на полицейските органи. В този смисъл съдът
намира, че са били налице както правните, така и фактически основания за неговото
задържане по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
По възражението на защитата, че полицейските проверки били незаконни съдът
намира същото за неоснователно. За настоящия случай е ирелевантно обстоятелството, че
при първоначалната проверка е била установена самоличността на жалбоподателя. И това е
така, защото, от една страна, втората проверка е била извършена от други служители на
МВР (Ж... М.... и М.... Й. – органи на криминална полиция) , които преди да предприемат
какви и да е действия по служба, имат правомощието лично да се убедят в самоличността на
гражданина, независимо, че с тях са били и служителите от първоначалната проверка – Д. Л.
и К. К. от 01 РУ - Бургас (чл. 30, ал. 1, т. 2 от ЗМВР). Независимо от предварителната
служебна информация, която са имали полицейските служители, същите са били длъжни да
се уверят непосредствено в самоличността на лицето по някои от начините уредени в ЗМВР.
Именно по този повод те са изискали представянето на документ за самоличност и това не е
проява на полицейски произвол. На второ място, на тях им е възложена полицейска
проверка за изясняване на случая, за който вече има две оплаквания, и от двете страни на
спора, куриерът излага твърдения за противоправни действия от страна на жалбоподателят,
а именно, че е взел пратката без да заплати транспортните разноски за нея, както и от самия
жалбоподател с твърдения за нарушения от страна на двамата полицейски служители при
първото посещение на адреса му. С оглед на твърденията на гражданите, по този повод е
образувана проверка, възложена на цивилни служители от криминална полиция, които
4
заедно с униформените си колеги от 01 РУ – Бургас извършват повторно посещение на
адреса на жалбоподателя. Именно по повод на изнесените данни за евентуално
престъпление или друго нарушение на обществения ред е извършено това посещение, което
се провежда вече в хода на образуваната полицейска преписка, и служителите на реда са в
правото си да дават устни разпореждания на жалбоподателя да се легитимира (чл. 64, ал. 1 и
2 от ЗМВР). На трето място, при изпълнение на служебните си задължения на терен
служителите на реда действат в условията на оперативна самостоятелност, което означава,
че в рамките на закона, на същите им е предоставена личната преценка, с оглед на
фактическата обстановка, какви действия да извършат за да изпълнят задълженията си. Без
значение е дали те имат уверено знание за самоличността на определено лице, съмнение за
него или при липсата на такова. Те могат да изискат документ за самоличност на лицето,
сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, да се доверят на
колегите си, които преди това са били на адреса, да снемат справка от АИС БДС или по друг
начин, годен за събиране на достоверни данни, вкл. чрез идентификация на лицето.
Преценката обаче е тяхна и гражданинът в случая е бил длъжен да изпълни устните им
разпореждания за представяне на документ за самоличност (чл. 64, ал. 4 от ЗМВР). Като тук
следва да се отбележи, че е без правно значение дали жалбоподателят е дължал пари на
куриера или не (л.111). Важното в случая е, че е възникнал имуществен спор между
граждани, постъпил е сигнал на спешен телефон 112, за взета стока и незаплатена цена по
доставка, и органите на реда са реагирали своевременно и са предприели необходимите
законови действия по изясняване на случая, като са посетили адреса, а поведението на
жалбоподателя е било такова, осъществено с цел препятстване на извършваната полицейска
проверка. В подкрепа на това се явява и последващото поведение на жалбоподателя, който
продължил да препятства и задържането му. Към жалбоподателя са направени множество
опити от страна на полицейските служители да се установи самоличността му и да не пречи
на проверката, като е бил недвусмислено предупреден, че ако не го направи ще бъде
задържан и отведен в управлението, както и е станало. С оглед на което и съдът намира за
неоснователни възраженията в тази връзка.
Според настоящия съдебен състав е било изпълнено изискването за излагане на
фактическите основания на заповедта за задържане при нейното съставяне, като не е
необходимо подробно и изчерпателно описание на всички факти. Достатъчно е засегнатото
лице да е разбрало на какво основание полицейският орган е приел, че поведението му
препятства полицейските служители да изпълнят задълженията си по служба (в този смисъл
са и Решение № 1027 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5928/2017 г. и Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС).
В случая е спазен и принципът на съразмерност при упражняване на правомощията
на администрацията по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като органът по задържане не е засегнал
правата на задържания в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за
която се издава акта. Задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. За да
се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна,
законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание, репресия, налагана по
усмотрение на административния орган. В случая издаването на заповедта не превишава
целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране е обусловено
от необходимостта лицето да бъде задържано за няколко часа за изясняване на случая.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че жалбоподателят не е изпълнил
нареждане на полицейски служител да представи документ за самоличност.
Видно от материалите по настоящото дело жалбоподателят е бил задържан два часа
и половина (от 15:30 до 18:00 ч.), като за това кратко време са оформяни и писмените
документи по повод задържането, пристигането на лекарския екип, извършването на личния
5
обиск, осигуряване на свидетели, които да удостоверят връчването на документите при
отказ, връщане на вещите и изготвяне на документите. Тези действия на полицейските
служители не излизат извън рамките на разумното и законосъобразно време за извършване
на проверката и оформяне на документите, поради което съвсем правилно е била ограничена
личната свобода на жалбоподателя. В случая задържането е извършено на законово
основание, предвидено в нормативен акт и не е нарушен чл. 5, § 1 от Европейската
конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Това означава, че в конкретния случай оправдано е приложена процесната ПАМ, в
изпълнение на закона и в съответствие с целта му, с доказана необходимост от задържането
на лицето и заповедта следва да бъде потвърдена като законосъобразна.
Съдът дължи произнасяне по разноските, като при този изход на делото разноски не
следва да бъдат присъждани, тъй като не е направено съответно искане за това от страна на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № ...... г., издадена от К. Й. К. -
м......., за задържане на лицето К. К. Т., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6