№ 19
гр. гр. Димитровград, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20215610101221 по описа за 2021 година
В исковата молба ищецът твърди следното:Съгласно разпоредбите на
чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД предявявам настоящите
установителни искове, при условията на обективно кумулативно-съединяване
срещу ответника и длъжник по заповедното производство Т. М. В., срещу
която по надлежния ред е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело №859 по описа за 2021 г. на Районен съд-гр.
Димитровград. По реда на заповедното производство дружеството - ищец
предявява следните установителни искове, а именно: 1. Установителен иск за
главнида в размер на 188.80 лева, дължими издадени фактури за периода от
28.10.2019г., с отчетен период по фактури от 25.09.2014г. до 20.09.2019г. и 2.
Установителен иск за обезщетение за забавено изпълнение в размер на 27.29
лв., дължимо за периода от 27.11.2019г. до 15.04.2021 г. какго и лихвата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Основание на предявените искове представляваследната
фактическа обстановка: Т. М. В. е клиент на „Водоснабдяване и канализация"
ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван
обект с административен адрес: гр. *** - ресторант и със заведена партида в
базата данни с абоиптеи N-° **. 2. В полза на ответника Т. М. В. е възникнало
1
качеството „потребител на ВиК услуги" от момента на лридобиване на
правото на собственост върху описания в т. 1 от обстоятелствената част на
настоящата искова молба водоснабдяван обект, съгласно изискванията на чл.
3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /Наредба 4/. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, които
правила са част от съдържанието на възникналото между страните по делото
облигационното отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по
силата на лублично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от
ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет -
страницата на водния олератор, поради което не е необходимо тяхното
представяне като писмено доказателство сред кориците на настоящото дело.
4. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и
разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния
пернод отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по
електрохен път, посредством използването на мобилно устройство. Водомера
е разположен в мокрия бар на обекта, поради което клиентьт или
обитаващите имота лица са имали задължението да осигурят достьп до
водомера. Излолзването на електронно устройство е причината, поради която
не съществува техническа възможносг лредставител на абоната да положи
подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен карнет.
При осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта,
сканира баркод, който е лоставен в близост до самия водомер. Този баркод
представлява директна връзка с базата данни на дружеството, който
индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и
същият е ,,видян . Когато инкасаторът не успява да влезе в имота, същият
набира на самото устройство режим „служебно отчитане". Съществува и
възможност за т.нар. „самоотчет", когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните но водомерните си устройства и това се записва в
програмнил продукт на ВиК оператора, като „от клиента". Когато има
записваке „без водомер" количеството консумирана вода е изчислена по реда
на чл.39 ,ал.5,т.1 на наредба №4.Начинът на електронно отчитане на
лотребителя се удостоверява от представената към настоящата искова молба
заверено колие от справка-извлечение, в която са отразени състоянията на
2
измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния
режим на работа на електронното устройство. Съгласно чл. 25 от Общите
условия, на лотребителите се фактурира и вода от разпределение, когато към
едно водолроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.
В този случай, количеството питейна вода се разпределя въз основа на отчета
на централния водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите
по индивидуалните водомери. В това разпределение се включва цялото
количество доставено вода до централния водомер на имота. За установяване
на правилното и законосъобразно разпределение на доставеното количество
вода, сме поставили въпроси към поисканата съдебно-техническа експертиза.
След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок са
издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити
фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка
фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от
ВиК оператора услуги — вода, канал и пречистване, които са одобрени от
КЕВР с решепие №БП-Ц-20/30.11.2017г..,решение№Ц-34/ 1 5. І 2.20 1
7г..,решение №Ц-20/28.12.2018г.,заверено копие от извадката която
приложено Ви представяме към приложенията на настоящата искова молба.
Данъчните фактури отразяват компонентите на процесното задължение и
заедно формират задължението по настоящото дело, както следва : Номер
Дата Сума Салдо ********** 28.10.2019 188.80 188.80 7. Ответникът Т. М. В.
е следвало да заплаща, но не е заплатил своевременно, задълженията по
издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях,
съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Бездействието на
потребителя по отношение на плащането лоражда nравото на
водоснабдителното дружество да предяви вземанията си съгласно описаните
в точка 5 от настоящата искова молба фактури, без да е необходимо да
изпраща покана на изпадналия в забава длъжним. Неизпълненото задължение
по всяка фактура поставя автоматично ответник в забава след изтичането на
30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното издаване. В това
отношение, съобразно клаузата на чл. 44 от Общите условия потребителят
дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден
на настьлване на падежа до деня на постьпване на дължимата сума по сметка
на ВиК оператора. Върху тези сумите по всяка фактура ответникът дължи и
3
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху
стойностга на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването
на иска до окончателното й изплащане. Общият размер на обезщетението за
забавено плащане на претендираните с настоящия иск главници в размер на
законната лихва е равно на сумата от 27.29 лева от 27.11.2019г. до 15.04.2021
г както и лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Ето защо за дружеството се поражда правен
интерес, като кредитор по неудовлетворена претенция да потьрси съдействие
от съдебните институции чрез иск за сумата от 216,09 лв., която все още не е
заплатена. Предпоставка за воденето на настоящото дело бе образуваното
заповедно производство по ч.гр.д.№859/2021 год. по описа на
РСДимитровград и съответно издадената заповед за изпълнение. По делото се
установи, че длъжниците не могат да бъдат намерени на адреса, за да им бъде
връчена заловедта за изпълнение. Поради това съдът е приел, че са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 47, ал. 5 от ГПК, във
връзка с което е дал указания на ищцовото дружество да предяви иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. От това
произтича правният интерес за дружеството-ищец да предяви и настоящият
иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, който
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 във връзка с чл.
422 и чл. 124 от ГПК.
ПЕТИТУМ: С оглед гореизложените факти и обстоятелства, Ви Моля да ни
призовете на сьд и след като се убедите н основателността на всички
изложени твърдения и достоверността на представените към исковата молба
писмени докаsателства и основателността на направените доказателствени
искания МОЛЯ да постановите решение, с което: 1. ДА ПРИЗНАЕТЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т. М. В. с ЕГН **********, адрео гр. *** дължи на
„Водоснабдяване и канализация" ЕАД сумата от 188.80 лева, дължими ло
издадени фактури от периода от 28.10.2019г., с отчетен период по фактури от
25.09.2014г. до 20.09.2019г, както и лихвата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане назадължението; ДА ПРИЗНАЕТЕ
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. М. В. дължи сумата от 27.29 лева, представляваща с
обезщетение за забавено ллащане върху главниците, дължимо за периода от
27.11.2019г. до 15.04.2021 г ; ДА ОСЪДИТЕ Т. М. В. да заплати на
4
дружеството направените разноски по настоящото производство — внесена
държавна такса, за събиране на доказателствата в производството и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК; ДА
ОСЪДИТЕ Т. М. В. да заплати на дружеството съдебно- ]деловодните
разноски, присъдени ни с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
859/2021год. по описа на РС Димитровград. С уточняваща искова молба
установява следното:В полза на отвстника Т. М. В. с възникнапо качеството
„потребител на ВиК услуги" от момснта на придобиване на правото на
собственост Притежаването на правото на собственост върху водоснабдсния
имот и възникването и съществуването на правоотношението с оператора за
исковото време, считано от деня на придобиване на собствсностга —
18.12.2006 год..Прсдставям титула за собственост-нотариалсн акт№173,том
XV,per.№10245,дсло№2688 от 18.12.206г. въз основа на който отвстникът с
придобил правото на собственост върху водоснабдения имот, от който
момснт с възникнало и правоотношението с оператора. Имотьт е обект, имащ
сезонен характер на ползване съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ и е отчитан за
исковото време по самоотчет на потребителя, при спазване на нормативната
уредба. В тази връзка, законодателят с прсдвидил изрично възможността за
потрсбителя, в случантс, в които с възпрспятстван да осигури достьп, да
извършва и предава на оператора самоотчет, което очевидно в случая е
сторено от страна на ответника, което пък от своя страна с и извънсъдсбно
признанис на обема ползвани услуги. Ви уточнявам периода на доставена и
подребрена вода: Процесното задължение в размер от 188.80лв. е
фактурирана на дата 28.10.2019г..и с отразен псриода на фактуриране на
отчетените количсства вода. Периодът на самото потреблснис е отразен в
самата фактура като отчстен период и с за времето от 25.09.2014г. до
20.09.2019г. По тази причина периодът на потреблснис с предходсн на
псриода на фактуриране. Издадената за процесния период данъчна фактура, в
чиито реквизити 6/871 440 56/871 555 056/842 979 056/871 445 фигурират
отчетените водни количества, отчетеният период, както и единичинте дени на
всяка от предоставените от ВиК оператора услуги — вода, канап и
пречистване, които са одобрени от КЕВР с решение №БП-Ц-
20/30.11.2017г..,решение№Ц-34/ 15. І 2.2017г..,рсшение №Ц-
20/28.12.2018г.,заверено копие от извадката която приложено Ви
представихме в искова молба. Данъчната фактура отразява компонентите на
5
процесното здцължение и заедно формират задължението по настоящото
дело. 3 .Уточнявам периода на лихвата за забава посочен в исковата молба в
съответствие с подаденото 3аявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК ,а именно: Установителен иск за обезщетенне за забавево
изпълнение в размер на 27.29 лв., дължимо за периода от 27.11.2019г. до
15.04.2021 г., с изключение за периода на действие на обявеното в Република
България извънредно положение за времето от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., за
който не претендираме лихва, както и лихвата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. В подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение периодът на дължимост на
мораторната лихва е индивидуапизиран именно по този начин. Както в
исковата молба, и в заявлението обезщетението за забавено плащане е
формулиран за периода от 27.11.2019г. до 15.04.2021 г., а не от 27.11.2019 г.
до 13.05.2020 г. По този начин, ищцовото дружество е посочило периода на
дължимост на мораторната лихва, от който се изключва времето на
извънредното положение /посочен в заявлението от 13.03.2020г. до
13.05.2020г./, през който по силата на специалния 3акон за мерките и
действията по време на извънредното положение лихва не тече. Поради тази
причина, ищцовото дружество не претендира мораторна лихва за забава само
за времето на извънредното положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
2.Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ответника
възражения : В качеството ми на особен представител на ответника получих
искова молба с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.79 и чл.86 от 33Д , в
която се твърди,че при условията на обективно комулативно съединяване
ответника дължи сума в размер на 188.80лв., представляваща
главница,дължима по факryра за периода от 28.10.2019год. с отчетен период
по фактури от 25.09.2014год. до 20.09.2019год. и 27.29лв. -лихва върху
сумата за периода от 27.11.2019год. до 15.04.2021год.,ведно с лихвата от
датата на подаване на заявлението до окончвтелното изплащане на
задължението.
Депозиран е отговор от ответника, чрез назначен от съда особен
представител адв.Д.К.-ХАК, в който се твърди следното:Представената
фактура не означава,че между страните е налице валидно възникнало
облигационно отношение. Ищците излагат твърдения в исковата молба,че в
полза ответника е възникнало качеството „ потребител" от момента на
6
придобиване на правото на собственост върху,описания в исковата молба
недвижим имот.В конкретния случай,те не излагат твърдения и не представят
доказателства от кога и на какво Основание ответника е собственик на
имота,съответно от кога е възникнало качеството му „ потребйтел" досежно
описания имот, за да може да се прецени и дали ответника е пасивно
легитимиран да отговаря по иска • ,а и дали иска е основателен за целия
претендиран период. 11. Липсва и конкретика в посока на това за кой отчетен
период помесечно или .поне годишно каква сума се дължи. В исковата молба
се твърди,че претендираната сума от общо 188.80лв. е дължима за период от
25.09.2014год. до 20.09.2019год. включително без да се сочи каква е
дължимата сума за всеки месец конкретно . Налице е разлика в претенцията
за лихва посочена в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение като
период като там изрично се сочи,че ищеца не претендира лихва за периода на
извънредното положение от 13.03.2020год. до 13.05.2020год. В исковата
молба обаче такова уточнение липсва и се сочи,че се претендира лихва за
периода 27.11.2019год. до 15.04.2021год. като НЕ Е ИЗКЛЮЧЕН
ДВУМЕСЕЧНИЯ ПЕРИОД НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ- от
13.03.2020год. до 13.05.2020год. С оглед нормата на този специален закон
претендираната лихва следва да се конкретизира в два периода-27.11.2019год.
до 12.03.2020год. и от 14.05.2020год. до 15.04.2021год. като за всеки отделен
период се посочи каква точно сума се претендира. Считам,че това е
задължително тьй като претенцията е за периодично плащане,а именно:-
неплатени задължения за вода и В и К услуги. В тази връзка моля да оставите
йсковатв молба без движение до посочване на дата и основание на възникване
на обилгационното правоотношение и съответно представяне на
доказателства затова, както и до конкретизиране на дължимите суми
помесечно. Със свое определение РС-Димитровград е определил
възваграждене за особен представител в размер на ЗООлв, в унисон с Наредба
1 от 2004год. за минималнитё размери на адвокатските възнаграждения.След
невнасяне на определениsэ депозит,съдът в прекрвтил производството.С
определение 26 от 12.01.2022год. по в.ч.гр.д.7 / 2022год. по описа на ОС-
Хасково е отменено определението на РС-Димитровград за прекратяване на
производството като в мотивите си ОС-Хасково на стр.3 е приел,че с оглед
характера на главния иск и общия размер на претендираната сума,
определеният депозит за особен представител не съответства на фактическата
7
и правна сложност и защитимия материален интерес,поради което отменил
определението и е разпоредил внасянето на депозит в размер на 150лв. В
изпълнение на това определение,влязло в законна сила на 12.01.2022год.,
което е задължително за настоящия състав на съда , съдът е разменил книжата
и ми е връчил исковата молба. В определението на ОС-Хасково от
12.01.2022год. не се поставя въпроса,че това определения депозит и за двата
обективно съединени иска, а напротив-посочва се единствено главния такъв.
По делото не е спорно,че са предявени два обективно съединени иска- чл.79 и
по чл.86 от 33Д. 3атова и няма произнасяне със задължителна сила,че това
депозита следва да е в общ размер на 150лв.и за двата обективно съединени
иска. От друга страна с определение 77 по аналогичен случай от
24.02.2022год., по к.ч.гр.д. 1692 / 2021год.на I-во т.о, постановено след
определението от 12.01.2022год. на ОС[1]Хасково е прието,че депозит за
особения представител по делото СЕ ОПРЕДЕЛЯ ПО ОТДЕЛНО ЗА ВСЕКИ
ЕДИН От ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИТЕ ИСКОВЕ. Това определение
според нас има задължителен характер и представлява практика по чл.290 от
ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 6. на Тълкувателно решение №
6 .от 6. 11. 2013 г. на ОСГТК на ВКС размерът на възнаграждението на особен
представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се определя от съда при
условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждgния. В мотивите към посочената точка на тълкувателното решени
са дадени разясненията, че особеният представител се назначава с акт на съда,
от който произтича и неговата представителна, спрямо отсъстващата страна,
власт. Това представителство, съобразно чл. 361 ал. 1 ЗА е възмездно, тъй
като за положения труд. на адвоката /особеният представител винаги е
адвокат/ се дължи възнаграждение, независимо от изхода •на делото. След
като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде
само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца
възнаграждение, следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му,
като този .размер се съобразява с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗА, препращащ към
Наредба № 1/2004 г., с оглед установяване минималното възнаграждение за
вида процесуална дейност. Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК е изменена с ДВ,
бр. 86/2017 г. и с изр. 2 е предписано, че възнаграждението на особения
представител се бпределя от съда съобразно фактическата и правната
сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под
8
минималния за съответния вид рабата съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА, но не
по[1]малко от една втора от него. Съгласно раsпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. С определение по ч. т. д.
№ 1469/2020 г. на ВКС, 1 т. о., също е разрешен въпросът как се определя
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗА на пълномощника на
повече от един ищец и по повече от един иск. Отговорът е даден в контекста
на предявените от ищеца срещу ответника искове за заплащане на дължими
суми.Прието е, че в посочената хипотеза адвокатското възнаграждение следва
да се определи по всеки отделен иск, а не по съвкупност. В определение №
404 от 26. 10. 2020 г. по ч. гр. д. Ns 2883/2020 г. на ВКС, 1V г. o., е дадено
разрешението, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., има
предвид броя на обективно съединените искове, независимо от броя на
ищците или ответниците, тоест независимо от броя на субективно
съединените искове. Арryменти са изведени от нормата на чл. 72, ал. 1
ГПК.По арryмент от възпроизведените разрешения в практиката на ВКС при
определяне на размера на минималното адвокатско възнаграждение по
Наредба № 1/2004 г. следва да бъде съобразено правилото на чл. 2, ал. 5 от
същата, като в хипотеэата на обективно съединени искове, предявени с една
обща искова молба, минималното адвокатско възнаграждение се определя за
всеки от исковете поотделно. В този случай се касае за два обективно
съединени иска като окръжният съд не е посочил, че определения депозит се
отнася общо за двата обективно съединени иска. Единствено е обсъждал
въпроса ,че минималното адвокатско възнаграждение се изчислява на база на
материалния интерес по конкретното дело, а не на база на цената на всеки от
обективно съединените искове. В случая се касае до кумулативно съединени '
два иска за заплащане на главнид.а в размер на 188.80лв и на лихва за забава в
размер на 27.29лв. Поради това при преценката за минималното адвокатско
възнаграждение следва да се съобразят правилата на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2,
т. 1 и т: 4 от Наредба № 1/2004 г., като тбва възнаграждение сдедва -да бъде
определено в размер на 150 лв. по иска за главницата и на 150лв. по иска за
лихвата за забава , което не е направено. Ето защо ,моля да оставите исковата
молба без движение до внасяне на депозит за особения представител съгл.
9
Наредба 1/2004год. и за втория 06ективно съединен иск за дължима лихва.
Отделно от това оспорвам изцяло и двата обективно съединени иска и по
основание и по размер. Представената фактура не означава,че между страните
е налице валидно възникнало облигационно отношение. Ищците излагат
твърдения в исковата молба,че в полза ответника в възникнало качеството „
потребител" от момента на придобиване на правото на собственост
върху,описания в исковата молба недвижим имот.В конкретния случай,те не
излагат твърдения и не представят доказателства от кога и на какво
основамие ответника е собственик на имота,съответно от кога е възникнало
качеството на „ потребител" досежно описания имот, за да може да се
прецени и дали ответника е пасивно легитимиран да отговаря по иска ,а и
дали иска е основателен за целия претендиран период. Правя изрично
възражение,че иска е погасен по давност за периода. от три години преди
депозиране на звявлението пред РС-Несебър,а именно: 25.09.2014тод. до
21.04.2018год. включителн0 . Съгласно представената фактура / пункт 1 от
същата / за периода •25.09.2014г0д. до 31.12.2017год. сумата е в размер на
98.77лв.като за тбзи период иска е изцяло неоснователен като.погасен по
давност и следва да се отхвърли като такъв. Неоснователен е и иска. за
периода от 1.01.2018год. до датата на подаване на заявлението пред
РС[1]Несебър 21.04.201 8год. Това е така,защото се касае за периодично
плащане, което съгл. Чл.111 б „в" от 33Д се погасявв с тригодишна
qавност.Без уточняване помесечно на претендираната сума няма как да
посоча пред съда каква е сумата за този три месечен период;за която Иска
също следва да се отхвърли. Неоснователен е иска и по размер,тьй като за
периода от 25.09.2014год.до 1.12.2017год.няма представени решения на
КЕВР, а след този период от представените такива,които не е ясно дали и кога
св влезли в законна сила, няма данни как е изчислена дължимата сума и на
база на каква методика. От представените решения е видно,каква е цената на
дължимите суми за гр.Бургас, но не и за обл.. Бургас и в частност за гр.
Несебър,където се намира обекта и липсват данни на каква база се претендира
тази сума и как е изчислена тя. Съществуват разлики в цената на водата на
областните центрове и тези в по-малките населени места като пример затова е
гр. Хасково и гр.Димитровград. Затова без конкретни данни как е изчислена
дължимата сума,моля да отхвърлите исковете като неоснователни и
недоказани. Тъй като иска не е доказан и по размер,а и не се сочат и искат
10
доказателства в тази насока,моля да го отхвърлите като неоснователен и
недоказан. Липсват данни ,установяващи облигационното отношение, моля да
отхвърлите главния иск изцяло като неоснователен и недоказан. В тази връзка
моля да отхвърлите и акцесорната претенция за лихва като неоснователна и
недоказана. Нещо повече! Претенцията за лихва е неоснователна и
недоказана и по размер,тъй като няма данни как е изчислена. Налице е
разлика в претенцията за лихва посочена в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение като период като там изрично се сочи,че ищеца не
претендира лихва за периода на извънредното положение от 13.03.2020год. до
13.05.2020год. В исковата молба обаче такова уточнение липсва и остава
неясно каква лихва се претендира,за кой период и за каква сума. Съгл.
Разпоредбата на чл.б от Закона за Мерките и Действията по Време на
Извънреднот0 Положение, действаща в редакцията и от 13.03.2020год. лихви
върху парични задължения по договори,сключени при общи условия за
доставка на кОмунални услуги ел.енергия,топлинна енергия, вода и др. не се
дължат.При това положение няма как тази лихва да се претендира и
съответно да се присъжда,поради което иска за лихва за периода от
13.03.2020год. до 13.05.2020год. е неоснователен и следва да се отхвърли като
такъв изцяло. С оглед гореизложеното моля да отхвърлите исковете изцяло
като неоснователни и недоказани и да не присъждате разноски. Ако приемете
претенцията за частично основателна,моля да не възлагате на ответника
разноски за отхвърлената част от иска. По доказателствата: Не възразявам да
се изиска ч.гр.д.859/2021год. на РС]Димитровград Моля да приемете
приложените към исковата молба писмени доказателства с изключение на
фактура № ********** от 28.10.2019год.,която оспорвам като съдържание и
справка-извлечение, която също оспорвам като съдържание.В случай,че и
щеца ще се ползва от тези доказателства,моля да откриете производство по
оспорването им като укажете на ищеца,че доказателствената тежест е негова.
Поддържам изричното възражение,че иска е погасен по давност за периода от
три години преди депозиране на заявлението пред РС[1]Несебър,а именно:
25.09.2014год. до 21.04.2018год. включително . Съгласно представената
факryра / пункт 1 от същата / за периода 25.09.2014год. до 31.12.2017год.
сумата е в размер на 98.77лв.като за този период иска е изцяло неоснователен
като погасен по давност и следва да се отхвърли като такьв. Неоснователен е
и иска за периода от 1.01.2018год. до датата на подаване на заявлението пред
11
РС-Несебър 21.04.2018год. Това е така,защото се касае за периодично
плащане, което съгл. Чл.111 6„в" от 33Д се погасява с тригодишна
давност.Без уточняване помесечно на претендираната сума няма как да
посоча пред съда каква е сумата за този три месечен период,за която иска
също следва да се отхвърли. Неоснователен е иска и по размер,тъй като за
периода от 25.09.2014год.до 1.12.2017год.няма представени решения на
КЕВР, а след този период от представените такива,които не е ясно дали и кога
са влезли в законна сила, няма данни как е изчислена дължимата сума и на
база на каква методика. От представените решения е видно,каква е цената на
дължимите суми за гр.Бургас, но не и за обл. Бургас и в частност за гр.
Несебър,където се намира обекта и липсват данни на каква база се претендира
тази сума и как е изчислена тя. Съществуват разлики в цената на водата на
областните центрове и тези в по-малките населени места като пример затова е
гр. Хасково и гр.Димитровград. 3атова без конкретни данни как е изчислена
дължимата сума,моля да отхвърлите исковете като неоснователни и
недоказани. Тъй като иска не е доказан и по размер,а и не се сочат и искат
доказателства в тази насока,моля да го отхвърлите като неоснователен и
недоказан. В тази връзка моля да отхвърлите и акцесорната претенция за
лихва като неоснователна и недоказана. Претенцията за лихва е
неоснователна и недоказана и по размер,тьй като няма данни как е изчислена.
С оглед гореизложеното моля да отхвърлите исковете изцяло като
неоснователни и недоказани и да не присъждате разноски.. Ако приемете
претенцията за частично основателна,моля да не възлагате на ответника
разноски за отхвърлената част от иска. По доказателствата: Не възразявам да
се приеме приложеното към уточняващата молба писмено
доказателство[1]нотариален акт. Поддържам искането си да не се приемат
факryра № ********** от 28.10.2019год.,която оспорвам като съдържание и
справка[1]извлечение, която също оспорвам като съдържание. Поддържам и
искането си ,в случай,че ищеца ще се ползва от тези доказателства,моля да
откриете производство по оспорването им като укажете на ищеца,че
доказателствената тежест е негова. В тази връзка посочвам,че ищецът не е
заявил с уточняваща молба становище ще се ползва ли от тези доказателства.
, Поддържам и особено искане на основание чл.190 От ГПК да задължите
ищеца да представи писмени документи,установяващи размера на
задължението за исковия период помесечно и съответно писмени
12
документи,установяващи размера на претендираната лихва за забава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 196/7.6.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 859/2021 г. по описа на Районен съд
Димитровград, е разпоредено длъжникът – настоящ ответник, да заплати на
ищцовото дружество сумата от 188.80 лева, с отчетен период по фактури от
25.09.2014г. до 20.09.2019г, както и лихвата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението , сумата от 27.29
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата,
дължимо за периода от 27.11.2019г. до 15.04.2021 г., както и сумата 75.00
лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
От съдържащите се в ч.гр.д. № 859/2021 г. по описа на Районен съд
Димитровград документи е видно, че заповедта е била връчена на
длъжника/настоящ ответник/ по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради това са
били изпратени указания на заявителя по реда на чл. 415 от ГПК, като в срока
по закон е депозирана и настоящата искова молба.
Приложена е справка – извлечение за показания за водомер, отчетени с
мобилно устройство, без дата, в която са вписани „дата старо 25.9.2014г.“ и
„дата ново 20.9.2019“, „ново 60“, „количество 66“, без описани в нея фактури,
нито размер на задължение.
Приложена е фактура от 28.10.2019г.
Приложени са и Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.
Бургас, одобрени с решение на ДКЕВР и други такива, одобрени с решение,
без да са ангажирани доказателства за тяхното публикуване в централен и
местен ежедневник.
Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на
съда, поради което не се обсъждат подробно.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявните искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
13
чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно
заповедно производство заповед за изпълнение.
По допустимостта:
С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422
ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по
чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на
установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от
идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно
което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
В случая исковете са допустими, т.к. са депозирани в срок от лице -
заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено
нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно
възражение от страна на длъжника.
По основателността:
По общо правило в това производството тежестта на доказване е
възложена на ищеца, който следва да установи вземането си по основание и
размер, възникването на облигационно правоотношение между него и
ответника, по силата на което е престирал, а за ответника е възникнало
задължението за плащане съгласно уговореното, ведно с лихва. В тежест на
ответника е да установи положителния факт на погасяване на задължението
си, както и да докаже възраженията си.
При така разпределната доказателствена тежест в случая, от
представените доказателства бе установено, че ищецът е доставчик на ВиК
услуги на територията на обл. Бургас. Предявените от него претенции са за
заплащане стойността на ползвана от ответника, но незаплатена вода.
Съгласно чл. 3 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, Потребители на услугите В и К са собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни вода. Съгласно разпоредбата на чл. 32
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
14
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи - услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Също така, според
чл. 32, ал. 1 от публично известните общи условия на ВиК - Бургас,
доставянето на питейна вода, пречистване, или отвеждане на отпадъчни води,
се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните
водопроводни отклонения. Отчетените данни се установяват чрез отбелязване
в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите
на отчитане по електронен път. В такъв случай, по аргумент от чл. 32, ал. 4 от
наредбата следва, че при отчитането по електронен път не се нанасят ръчно
показанията на индивидуалния водомер в карнета и не се поставя подпис на
потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното
устройство. Същият е послужил при изготвяне на представените по делото
фактури.
Цитираните по - горе разпоредби разкриват кои лица могат да имат
качеството на„потребител“ на водоснабдителни услуги. В Решение № 152 от
6.11.2019 г. на ВКС по гр. д.№ 4379/2018 г., III г. о., ГК също е посочено, че
потребители на услугите на ВиК са лицата, посочени в пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“
от Закон за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги и чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи / наредбата/, а именно: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; 2. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците
и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени
към едно
15
водопроводно отклонение. Видно е, че нормативната уредба, както и
съдебната практика, еднозначно приемат, че
за да може едно лице да има качеството на „потребител“, последното следва
да бъде собственик на водоснабдения имот, или да има учредено вещно право
– на ползване или на
строеж. Именно предвид изложеното, се налага изводът, че за да възникне
специфичното облигационно отношение по повод на предоставяне на
водоснабдителни услуги между„Водоснабдяване и канализация” ЕАД и
ответника, последният следва да е собственик
или да има съответно вещно право на ползване върху водоснабдената в имота
сграда.
При това положение следва да се посочи, че въпросът за собствеността
досежно водоснабдения имот има преюдициално значение за вземането на
ВиК оператора за доставена, отведена и пречистена вода. Инстанцията
разглеждаща спора по облигационното отношение между ВиК оператора и
потребителя на ВиК услуги, следва да се произнесе в
мотивите си по отношение на правото на собственост относно водоснабдения
имот.Собственикът на водоснабдения имот отговаря пред ВиК оператора,
дори и да не упражнява фактическа власт върху водоснабдения имот. С оглед
на гореизложеното, съдът приема за безспорно установено изпълнението на
задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през
процесния период по процесната партида, което от своя страна е основание за
ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на собственик, да
заплати извършената ВиК услуга. Предвид представеното писмено
доказателство-акт за собственост, безспорно е, че ответникът е собственик на
обект с административен адрес град *** и със заведена партида в базата
данни с абонатен номер ** и именно ответникът е носител на задължението
за плащане.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали
облигационни отношения с ответника по силата на Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите, но макар и да се позовава на
разпоредбите на приложените Общи условия, ищцовото дружество не можа
да установи, че те са задължителни между страните, а и изобщо, че същите са
влезли в сила, т.к. няма данни по делото да са били публикувани, респ., че в
едномесечен срок от публикуването им същите са обвързали валидно
16
ответника като потребител за В и К услуги, предлагани от оператора.
В същото време с оглед предприетото оспорване, ищцовото дружество
не ангажира никакви доказателства относно обема на доставената услуга,
периодът, за който е доставяна, начинът, по който е отчитано потреблението,
а това безспорно води до извод, че доказването не е осъществено в нужната
степен. Не могат да се правят дори предположения относно редовността на
отчитането, обема на потреблението и начинът, по който са формирани
исковите задължения, защото не са представени карнети. Доколкото редът за
начислението на суми от претендирания от ищеца вид е регламентиран в
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи,
съгласно нормата на чл. 32, ал.2 и ал.4, изразходваните от абонатите
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран от ВиК оператора,
в присъствието на потребителя или на негов представител, а при
неосигуряването на представител в присъствието на свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и
адреса на свидетеля. Следователно задължението на абонатите за
заплащането на изразходваната питейна вода възниква след отчетено от
дружеството по надлежния ред потребление по измервателните уреди. В
случая, както вече се посочи, това не е установено по делото със средствата
на ГПК. Доколкото това са обстоятелства, които касаят основателността на
иска, непредставянето на доказателства, доказващи доставката, респ.
потреблението на това количество вода, посочено във фактурата, която дори
не е описана в приложената справка-извлечение, обоснова извод за
недоказаност на предявения иск.
В приложената справка-извлечение, не са вписани задълженията по
конкретна фактура, тя също не може да се възприеме като правопораждащ
факт за наличие на процесните вземания, защото е само несъдебното
изпълнително основание, въз основа на което може ищецът да се снабди с
изпълнителен лист в безспорното заповедно производство от ГПК. Но докато
в последното законът допуска той да удостовери едностранно евентуално
претендираните вземания, то в настоящото спорно исково производство не е
в състояние да удостовери възникването на правопораждащият процесните
главни вземания факт, нито пък би могло да представлява последния. Тя
представлява само частен свидетелстващ документ, с който издалият го ищец
17
удостоверява изгодни за себе си факти, които следва да бъдат доказани (чл.
180 от ГПК), т.к. сама по себе се справката-извлечение не обосновава извод,
че отразените в нея обстоятелства са верни (Така Решение № 30/12.07.11 г. на
ВКС по гр.д. № 284/10 г., ІІ т.о., ТК - постановено по реда на чл. 290 от
ГПК). Вярно е, че според чл. 182 от ГПК ищецът може да се позовава на това
свое вписване в счетоводните си книги, от които представлява извлечение
тази справка, но доказателствената сила на последната не е равнозначна на
материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ.
При това положение и липсата на доказателства, че отчетите по партидата са
извършвани от инкасатора коректно и точно, в това число и воденият от него
карнет, съответно, че редовността на счетоводството е била съответна на
законовите изисквания, съдът не може да приеме за установено да са водени
редовно и счетоводните книги на ищцовото дружество, което лишава от
доказателствена сила и посоченото извлечение от справката (чл. 182 от ГПК).
Поради това иска за претенирната гланица се явява неоснователен и
недоказан.
В тази насока следва да се посочи и факта, че в хода на производството съдът
остави исковата молба без движение за уточняване на обстоятелствата,
периода и размера на задълженията за главница и лихва, но ищеца не уточни
периода на задължението помесечно, нито неговия размер за всеки конкретен
период. Не уточни и размера на претенцията за лихва за забава, нито как е
изчислена тя. Обоснова се в уточняваща молба, че периода е предходен на
отчетения,но не и размер на всеки отделен период. Ответника оспори изцяло
и двата обективно съединени иска както по основание, така и по размер.
Депозира и възражение,че иска е погасен по давност за периода от три години
преди депозиране на заявлението пред РС-Несебър, по което съдът следва да
се произнесе и да уважи възраженията в тази насока, а именно: от
25.09.2014год. до 21.04.2018год. включително. Съгласно представената
фактура / пункт 1 от същата / за периода 25.09.2014год. до 31.12.2017год.
сумата е в размер на 98.77лв., като за този период иска е изцяло
неоснователен като погасен по давност и следва да се отхвърли като такъв.
Неоснователен и погасен по давност е и иска за периода от 1.01.2018год. до
датата на подаване на заявлението пред РС-Несебър 21.04.2018год., тъй като
се касае за периодично плащане, което съгл. чл.111 б „в" от 33Д се погасява с
тригодишна давност.Ищецът не уточни помесечно претендираната сума и
18
няма как да се посочи пред съда каква е сумата за този три месечен период,за
която иска също следва да се отхвърли. .Ищецът не ангажира доказателства
за размера на претенцията, ,нито доказателства за размера на претенцията за
лихва.Фактурата от 28.10.2019год. и справката извлечение бяха оспорени от
ответника и съда откри производство по оспорване на съдържанието им.
Въпреки разпределената доказателствена тежест от съда и предоставената
възможност за ищеца, последният в предоставения му срок да ангажира
доказателства във връзка с оспорването , не ангажира такива и съответно не
успя да докаже верността на съдържанието на тези документи.Отделно от
това, съдът задължи ищеца да представи,на основание чл.190 от ГПК и
писмени документи, установяващи размера на задължението за исковия
период помесечно и съответно писмени документи, установяващи
претендираната лихва за забава. Той не стори това, а представените
протоколи за мобилно отчитане и решения на КЕВР , не установяват размера,
поради което и на основание чл.161 ал.2 от ГПК, съдът следва да приеме,че
ищецът е създал пречки за събиране на допуснати доказателства и съответно
иска като недоказан по размер. В допълнение към този извод е и факта, че с
молба от 7.10.2022год. ищецът заяви,че такива документи няма и данните се
съдържат единствено в оспорената фактура,която установявала процесното
вземане както по основание, така и по размер и че ищецът няма как да
изпълни указанията по чл.190 ,тъй като дружеството - ищец не е издавало
исканите документи. При това положение искът остава недоказан,както по
основание, така и по размер, като в тази връзка бяха и мотивите на съда
относно недопускане на поисканите съдебни експертизи.Ето защо съдът
следва да приеме, че иска е недоказан и неоснователен и да го отхвърли като
такъв, вкл. и по размер,тьй като за периода от 25.09.2014год.до
1.12.2017год.няма представени решения на КЕВР, а след този период от
представените такива, които не е ясно дали и кога са влезли в законна сила,
няма данни как е изчислена дължимата сума и на база на каква методика. От
представените решения е видно цената на дължимите суми за гр.Бургас, но не
и за обл. Бургас и в частност за гр. Несебър, където се намира обекта и
липсват данни на каква база се претендира тази сума и как е изчислена тя.
Съществуват разлики в цената на водата на областните центрове и тези в по-
малките населени места. В този смисъл съдът следва да отхвърли исковете
като неоснователни и недоказани.
19
С оглед възприетата неоснователност на главния иск, неоснователен и
недоказан остава и акцесорния такъв, поради което претенцията ще бъде
отхвърлена изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът не прави
искане в тази насока, същият се представлява в това производство от особен
представител и съдът не следва да се произнася.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. При този изход на спора обаче, ищцовата претенция за
присъждане на направените разноски в хода на настоящото, а в и заповедното
производство е лишена от основание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция за признаване за
установено в отношенията между страните, че Т. М. В., ЕГН ********** с
адрес град *** има парични задължения към „Водоснабдяване и канализация"
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.*** при АВ с ЕИК **,
представлявано от управителя - инж. Г.Т., в общ размер на сумата от 188.80
лева, дължими по издадени фактури от периода от 28.10.2019г., с отчетен
период по фактури от 25.09.2014г. до 20.09.2019г, както и лихвата от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 27.29 лева, представляваща с обезщетение за забавено
плащане върху главниците, дължимо за периода от 27.11.2019г. до 15.04.2021
г., както и претенцията за присъждане на направените разноски в заповедното
и настоящото производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Хасковския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
20