№ 68
гр. Кюстендил, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20211500500468 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 251 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Г.К.К., с адрес: гр. Дупница, ул.
„Христо Грънчаров“ №1, чрез пълномощника и съдебен адресат адв. В.И.И. от САК,
София, ул. „Балчик“ №1, с вход от ул. „Балканджи Йово“, насочена срещу Решение от
08.06.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№2000/2014 г. по описа на
същия съд.
С оспорвания съдебен акт районният съд е оставил без уважение, като
неоснователна, молбата на Г.К.К.ркостов за тълкуване на решение №269/27.05.2015 г.,
постановено по гр.д.№2000/2014 г. по въпроса дали съдът допуска делба на мазе – под
първия етаж и пералня в сутеренните помещения като част от процесния имот, или те
са част от други етажи и жилища в сградата.
Въззивникът оспорва като неправилни изводите на районния съд, че не подлежат
на тълкуване мотивите, а само диспозитива на съдебния акт, че обсега на тълкуване
обхваща само изясняване на направените констатации, но не и признаване и
установяване на нови факти, че не се констатира спор по предмета на делбата и
диспозитива на решението, същият не е неясен или двусмислен. Сочи наличие на
основание за въззивна проверка поради сочената неправилност на обжалвания съдебен
акт. Необосновано съдът приел, че е поискано тълкуване на мотиви, както и
установяване на факти и констатации. Искането било за яснота относно обекта на
1
делба, както и какъв е смисълът на приетото от съда в тълкуваното решение. За
необоснован се приема изводът на съда, че щом не бил констатиран спор по предмета
на делбата и диспозитива на решението, то последният не бил неясен или
недвусмислен. Акцентира, че нито в мотивите, нито в диспозитива на процесното
решение, съдът не е дал отговор на въпроса дали тълкуваното решение допуска делба
на мазе– под първия етаж и пералня в сутеренните помещения като част от процесния
имот или те са част от други етажи и жилища в сградата. Счита, че съдът е следвало да
основе решението си по приети от него обстоятелства, а не по това дали желае или не
да ги констатира. Сочи и наличие на съществено процесуално нарушение по чл.236,
ал.2 ГПК, произтичащо от липсата на мотиви в обжалваното решение, водещо до
нищожност на съдебния акт. Нищожността произтичала и от фактическия отказ от
правосъдие.
Поддържа искане за прогласяване нищожността на обжалвания съдебен акт,
алтернативно връщане за надлежно произнасяне или постановяване на решение от
въззивния съд, с което да бъде дадено тълкуване по процесния въпрос.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещните страни – надлежно уведомени, не са
депозирали отговор по въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
С решение № 269/27.05.2015 г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д.
№2000/2014 г. по описа на същия съд, съдът е допуснал извършване на съдебна делба
между И.И.К.С., ЕГН **********, АЛ. К. К., ЕГН **********, Г. К. К., ЕГН
********** и К. В. К., ЕГН ********** на следния имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68789.607.85.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Дупница, одобрени със заповед 300-5-56/30.07.2004 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „Христо
Грънчаров“ № 1, ет. 1, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68789.607.85, предназначение на самостоятелният
2
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма
данни, прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, стар идентификатор: няма, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта : няма, над обекта: 68789.607.85.1.2, при
права: 1/4 ид.ч. за И.И.К.С., 1/4 идеална част за АЛ. К. К., 1/4 идеална част за Г. К. К.
и 1/4 идеална част за К. В. К. и при условията на чл. 345 ГПК е допуснато извършване
на съдебна делба между съделителите на недвижим имот, от който наследниците на
К.Н.К. – страни в производството притежават 195/505 идеални части, а именно:
поземлен имот с идентификатор 68789.607.85 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на
АГКК, адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Христо Грънчаров“ № 1, площ 577
кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 959, квартал 61, парцел VII, при съседи: 68789.607.145, 68789.607.122,
68789.607.86, 68789.607.94, 68789.607.126, при права 1/4 ид.ч. за И.И.К.С., 1/4 идеална
част за АЛ. К. К., 1/4 идеална част за Г. К. К., и 1/4 идеална част за К. В. К./, с площ
съгласно заключението на вещото лице от 12, 25 кв. м.
С решение от 29.06.2016 г., постановено от ОС – Кюстендил по в.гр.д.
№59282016 г. по описа на съда е потвърдено решение № 269/27.05.2015 г. на
Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д.№2000/2014 г. по описа на същия съд. В
мотивите на въззивната инстанция е изложено, че допуснатата от въззивната инстанция
съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице арх. Анна Алексиева, е
категорична за това, че процесният недвижим имот представлява самостоятелен обект
със следното съдържание: входно антре, проходен хол, от който има достъп до три
жилищни помещения и до коридор. От коридора се осъществявал достъп до още едно
жилищно помещение, кухня, баня с тоалетна и килер. С допълнително заключение,
изготвено от в.л. арх. Алексиева, е установено, че въпросното помещение, отразено
като килер в основното заключение, всъщност представлява помещение, в което има
пет стъпала надолу и врата към двора. Въззивният съд е отчел обстоятелството, че
складовото помещение не се намира в самия обект, не променя характера му на
самостоятелен обект, доколкото складовото помещение, което принадлежи към дадено
жилище, не е задължително да бъде в обема на жилището. Позовал се е на чл.110 от
Наредба №7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, където е установено, че всяко жилище, за да има
характера на самостоятелен обект, следва да има най-малко жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във
или извън жилището. КнОС е отчел, че самостоятелният характер на процесния имот и
наличието на съсобственост върху него, доказана с оглед събраните в
първоинстанционното производство доказателства, са предпоставка за допускане на
3
съдебна делба върху него, което именно е сторено с обжалваното решение при което
въззивният съд го е потвърдил.
С Решение от 08.06.2021г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.
№2000/2014 г. по описа на същия съд, районният съд е оставил без уважение, като
неоснователна, молбата на Г.К.К.ркостов за тълкуване на решение №269/27.05.2015 г.,
постановено по гр.д.№2000/2014 г. по въпроса дали съдът допуска делба на мазе – под
първия етаж и пералня в сутеренните помещения като част от процесния имот, или те
са част от други етажи и жилища в сградата.
Производството пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна
жалба, предявена против решението на съда, с което последният се е произнесъл по
искането за тълкуване на постановения съдебен акт. Следователно и съдът в настоящия
съдебен състав следва да се произнесе единствено досежно предпоставките за
уважаване на молбата по чл. 251 ГПК.
На тълкуване, съгласно разпоредбата на чл. 251 от Гражданския процесуален
кодекс, подлежат влезлите в сила решения, които са неясни. Решението е неясно,
когато от него не може да се изведе действителната воля на съда. От тълкуване се
нуждае съдебно решение, което съдържа неяснота относно вложения в него смисъл,
която води до затруднение или невъзможност действителната воля на съда да бъде
разбрана и респективно решението да бъде изпълнено. Същевременно обаче по пътя на
тълкуването не може да се признаят или установят нови факти, нито да се прави нова
преценка на доказателствата.
В конкретния случай, решението, чието тълкуване се иска, не страда от такъв
порок. В същото ясно е описан имотът, който се допуска до съдебна делба. Отделно от
това, дори да се приеме, че е съществувала неяснота относно дали стаята – мазе под
първия етаж и пералнята в сутеренните помещения са част от делбения имот или
самостоятелен обособен обект от каквито и да е други етажи и жилища в сградата, то
същата е отстранена с решение от 29.06.2016 г., постановено от ОС – Кюстендил по
в.гр.д.№59282016 г. В последното ясно е отразено обстоятелството, че складовото
помещение въпреки, че не се намира в самия обект, това не променя характера му на
самостоятелен обект, доколкото складовото помещение, което принадлежи към дадено
жилище, не е задължително да бъде в обема на жилището.
По изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното
първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, което като такова следва
да бъде потвърдено.
Въззивното решение подлежи на касационен контрол при обосноваване на
предпоставките за допустимост на касационното обжалване по чл. чл. 280, ал. 1, т. 1 –
т. 3 и ал. 2 ГПК – арг. от чл. 251, ал. 5 ГПК, доколкото съдебният акт по същество на
правния спор е принципно обжалваем на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
4
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 08.06.2021г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№2000/2014 г. по описа на същия съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при обосноваване
на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 и ал. 2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5