№ 9731
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110151391 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Б В И Г” АД срещу Агенция „П
И
Ищецът твърди, че на 14.03.2021г. при движение по Самоковско шосе, в посока
Боровец-София, в участъка при Панчарево-Черешова градина, водачът на МПС марка
„Рено” с рег. № ... попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което
било реализирано ПТП, от което било увредено имуществото на собственика на процесното
МПС, за което имало сключена валидна застраховка „Каско“ при ищеца. За настъпилите
вреди при ищеца имало образувана щета, по която заплатил сумата от 106,55 лв. за
отстраняване на повредите по увредения автомобил. Поддържа, че въпреки изпратена от
него регресна покана до ответника (в качеството му на лице, което управлява
републиканските пътища) дължимата сума не била заплатена от ответната страна. Моли за
осъждане на ответника да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска – 21.09.2022г. до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наличието на валидно застрахователно
отношение по застраховка „Каско“ по отношение на процесния автомобил поради това
(позовава се на липсата на подпис и дата върху общите условия към договора). Възразява
настъпилото застрахователно събитие да съставлява покрит застрахователен риск, като
изтъква, че не бил покрит риск „гуми“. Счита, че следвало да бъдат сигнализирани органите
на МВР и да бъде съставен констативен протокол, като липсата на същите счита за индиция
за ненастъпването на процесното събитие по начина, описан в исковата молба. Навежда
подробни твърдения, че настъпилото ПТП не е конкретизирано по време, място на
настъпване и механизъм на ПТП. Позовава се на изключени рискове по договора. Отрича да
1
е имало дупка на пътното платно. Въвежда възражение за съпричиняване поради
несъобразено с пътната обстановка поведение на водача на процесното МПС. Моли за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45
ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на сключен договор
за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило описаното в исковата молба
застрахователно събитие, причинено от противоправно бездействие на служители на
ответника, както и наличието на необезопасена и необозначена дупка на мястото, на което е
настъпило ПТП, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили имуществени
вреди в претендирания размер.
При доказване на горепосочените обстоятелства ответникът следва да докаже
въведените с отговора на исковата молба възражения, вкл. че водачът на процесното МПС е
управлявало процесното МПС с несъобразена скорост, респ. че с това му поведение е
допринесъл за настъпване на вредите, респ. че е заплатил претендираната от ищеца сума,
както и че са осъществени основанията, които твърди да са уговорени като изключен
застрахователен риск.
От приложената застрахователна полица се установява, че между ищеца и посоченото
в полицата лице е възникнало застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ на МПС марка „Рено”, с рег. № .... Неоснователно е възражението
свързано с липсата на подписи под полицата и общите условия, с оглед указанията на ВКС,
дадени с т. 2.а/. от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019г. по тълк.д. № 1/2018г. на
ОСТК на ВКС, в което се приема, че липсата на подпис на някоя от страните не води до
недействителност.
От приетата САТЕ се установява, че на 14.03.2021г., л.а. марка „Рено”, модел „Клио“, с
рег. № ... се движи по ул. „Самоковско шосе“ с посока от с. Панчарево към „Оковръстен
път“ и в района на резиденция „Черешова градина“, превозното средство попада в дупка на
платното за движение. Приетият в експертизата механизъм съвпада напълно и с показанията
на разпитаните свидетели – М. З. и И. З., според които същите са се движили в посока от к.к.
Боровец към гр. София, когато преди Околовръстен път, в района на „Черешова градина“,
попаднали в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, при което се чул
трясък. След като спряла автомобила, свид. М. З. констатирала, че има спукана гума, което
наложило подмяната й в сервиз. Недоказано е възражението за съпричиняване, като не са
наведени никакви доказателства в изложената посока.
От приетата без възражения САТЕ се установява, че в резултат на ПТП са настъпили
увреждания в предна дясна гума на увреденото МПС. В същия смисъл са и приложените
заявление и декларации за настъпване на застрахователно събитие (л. 14-16), потвърдени от
2
разпитаните свидетели в открито съдебно заседание. Без значение е в такъв случай
отбелязването в описа на ищеца, че вредата била в задна дясна гума, при положение, че
преките участници в ПТП са потвърдили направените непосредствено след събитието
изявления, че увреждането е настъпило в предната гума.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че ищецът е заплатил сумата от
106,55 лв. за отстраняване на вредите по процесното МПС. Със заплащането на извършения
ремонт, ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора за имуществена
застраховка за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
В резултат на извършеното плащане, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответната агенция, в чиято тежест е вменено
задължението да поддържа републиканската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея
моторни превозни средства (чл. 30 ЗП). В случая няма никакво съмнение, че процесният път
от Боровец до ок.п. София е бил част от републиканската пътна мрежа, тъй като същият е
посочен под № 82 в Списъка на републиканските пътища, утвърден с Решение № 959 на МС
от 31.12.2018 г., прието на основание чл. 3, ал. 4 ЗП.
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да бъде закупено
същото имущество към момента на настъпване на вредата, или пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Съгласно приетото заключение по САТЕ, стойността необходима за възстановяване на
увредения лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
157,01 лв., поради което следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платената сума от 106,55 лв.
Осъществяването на основанията, които са предвидени в застрахователния договор,
като изключен застрахователен риск е изрично възложено в доказателствена тежест на
ответника, който не е ангажирал никакви доказателства в изложената посока, поради което
поддържаното възражение следва да се отхвърли като неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че не било осигурено допълнително покритие за
„гуми“, тъй като от приложената застрахователна полица е видно, че е уговорена клауза
„пълно каско“, която покрива всички щети от ПТП. Ако волята на страните е била да
ограничат вредите от тази категория застрахователни рискове, те са могли да предвидят това
изрично, което очевидно не са сторили. С други думи, спукването на гума от попадане в
дупка е сред изрично посочените рискове, които се покриват, когато повредата е причинена
от ПТП, какъвто е разглежданият случай. В този смисъл Решение № 263543 от 20.12.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 11782/2019 г. на възз. IV-А с-в, Решение № 3538 от 1.12.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 10438/2021 г. на възз. IV-Б с-в, Решение № 262806 от 25.08.2022 г. на СГС по в.
3
гр. д. № 3836/2021 г. на възз. IV-Д с-в, Решение № 262780 от 23.08.2022 г. на СГС по в. гр. д.
№ 2259/2021 г. на възз. II-В с-в, Решение № 261990 от 15.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
8/2020 г. на възз. II-Г с-в, Решение № 261834 от 1.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
13530/2020 г. на възз. III-В с-в, Решение № 4734 от 29.06.2017 г. по гр. д. № 1735/2017 г. на
възз. II-е с-в на СГС, Решение № 8396 от 09.12.2019 г. по в. гр. д. № 2502/2019 г. на възз. III-в
с-в на СГС, Решение № 1192 от 13.02.2020 г. по в. гр. д. № 5643/2019 г. на възз. II-д с-в на
СГС, Решение № 4912 от 02.07.2019 г. по в. гр. д. № 14025/2018 г. на възз. II-е с-в на СГС,
Решение № 6182 от 21.08.2019 г. по в. гр. д. № 4931/2019 г. на възз. IV-г с-в на СГС, Решение
№ 1894 от 23.03.2017 г. по гр. д. № 13819/2016 г. на възз. II-a с-в на СГС, Решение № 206 от
09.01.2018 г. по в. гр. д. № 4987/2017 г. на възз. II-е с-в на СГС и мн. др.
Изцяло неоснователни са и доводите, че не са ангажирани доказателства за настъпило
ПТП при липсата на съставен протокол за ПТП, тъй като не са установени предпоставките
по чл. 125, ал. 1, т. 8 ЗДвП (МПС да не е в състояние да се придвижи на собствен ход), като
на основание чл. 6, т. 4 от Наредба № 13-41 от 12.01.2009 г. не се е налагало и посещение на
органите на МВР.
Ето защо, предявеният иск за главница за сумата от 106,55 лв. следва да се уважи
изцяло. Предвид акцесорния характер на претенцията, следва да се уважи и претенцията за
законна лихва върху уважената главница за периода от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът за следните суми: 50 лв. –
държавна такса, 140 лв. – разноски за свидетели, 500 лв. – разноски за експертизи и 360 лв. –
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението срещу размера на
възнаграждението чл. 168 ГПК, каквото се дължи независимо от цената на иска и
фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „П И с БУЛСТАТ ....... и адрес на управление гр. София, бул.
„.......“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б В И Г“ АД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Триадица, пл. „..........“ № 5 следните суми: 106,55 ЛЕВА -
регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за платено застрахователно обезщетение за
вреди от ПТП, настъпило на 14.03.2021г. на пътя Боровец-София, в участъка при Панчарево-
Черешова градина, поради попадане на марка „Рено” с рег. № ... в необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със законната лихва за периода от
датата на подаване на исковата молба – 21.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сторените разноски по делото, а именно: 50 ЛЕВА – държавна такса, 140
ЛЕВА – разноски за свидетели, 500 ЛЕВА – разноски за експертизи и 360 ЛЕВА –
адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5