Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 06.04.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 11188 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 28.07.2020г., гр.д.1247/20г., СРС, 125 с-в
признава за установено, че С.П.П., поставен под пълно запрещение, представляван
от настойник М.П.П., не дължи чрез принудително изпълнение на „Т.С.”
ЕАД сумата 1 535,41 лева - незаплатена главница за топлинна енергия през
период 01.11.2008г. – 30.04.2012г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „**********,
с абонатен номер 071701 и сумата 1 483,39 лева - обезщетение за забава върху главницата
за периода 01.01.2009г. - 09.12.2019г., определя на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.,
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца от 322 лева, осъжда
ответника да заплати на адвокат Н.К.,
САК на основание чл.38,ал.2 ЗАдв., възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищеца от 322 лева и в полза на бюджета на СРС сумата 120,76
лева - държавна такса.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по исковете „Т.С.” ЕАД. Счита за доказано, че ищецът е потребител
на топлинна енергия, като собственик на топлоснабдения имот. Неправилни и
необосновани са изводите на съда за погасяване на исковете по давност. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът С.П.П., представляван от съдебно
назначения настойник М.П.П., оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният
съд приема следното:
По делото е безспорно и от писмените доказателства се
установява, че ищецът С.П.П. е потребител на топлинна енергия, като
съсобственик на 1/2 идеална част от топлоснабдения имот. В тази насока е договор
за продажба на недвижим имот от 15.10.1979г., с който В.П.и П. П. придобиват имота.
По силата на наследствено правоприемство, собствеността преминава при равни
права в полза на двамата им синове – ищеца С.П.П. и неговия настоящ настойник М.П.П..
Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение. По
силата на законовата разпоредба, насрещните главни страни по делото са
обвързани от облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна
енергия за битови нужди, както и от Общите условия на ответника, до размер на
притежаваните от ищеца права на собственост.
С изтичане на 3-годишна погасителна давност
се погасяват процесните периодични вземания за стойност на предоставена
топлинна енергия и дялово разпределение, с настъпила изискуемост на основание
чл.111, б. „в”, пр.3 вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и предвид разясненията
на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.33 от Общите условия на ищеца,
в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в
30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва
да се има предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на
последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в забава
за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия на ищеца, купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По смисъла на
тази клауза, задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо, т.е.
изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се отнася. В случая, при
подаване на исковата молба през 2020г., вече са били погасени по давност вземанията
за главницата през периода 01.11.2008г. – 30.04.2012г. На основание чл.119 ЗЗД
и чл.111, б. „в“, предл.2 ЗЗД погасени по давност са съответните акцесорни
вземания за мораторна лихва върху погасената главница. Исковете за признаване
недължимост на стойност за предоставена топлинна енергия и мораторна лихва следва
да се отхвърлят като погасени по давност.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл. І ГПК
следва да се потвърди.
В договора за правна защита и съдействие на въззивника
е вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на конкретно
основание - чл.38, ал.1, т.2 ЗА (материално
затруднено лице). Затова и съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, пълномощникът има право на
сумата 441 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред настоящата
инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.07.2020г., гр.д.1247/20г., СРС, 125 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на адв. Н.К., САК, с
адрес: ***, офис 2 на основание чл.38,
ал.2 ЗА сумата 441 лв. – възнаграждение за безплатно представителство пред
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.