№ 1513
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110215245 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № F787611-F782055 от 09.09.2024г.,
издадено от Росица Ангелова Т.-Стойкова – Директор на офис „Център” при ТД на НАП –
София, с което на жалбоподателя „****“ ЕООД с ЕИК **** за извършено нарушение по
чл.125, ал.5, вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание
чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 500 (петстотин) лева.
Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба, в която се твърди, че НП е
неправилно и незаконосъобразно. Не се отрича, че Дружеството-жалбоподател е
регистрирано по ЗДДС. Обяснява се, че справката-декларация е подадена със закъснение, а
именно на 06.08.2024г., поради неволна човешка грешка на счетоводния екип на
Дружеството. Независимо от забавянето, дължимият ДДС бил внесен в законоустановения
срок. Изтъква се, че това е първо по ред нарушение и с оглед на платения данък, се прави
извод, че не са настъпили вреди за фиска. Навеждат се възражения за допуснато
процесуално нарушение при разглеждане на преписката от административно – наказващия
орган, тъй като в НП фигурирало само „считам постъпилото възражение за неоснователно“,
без да са ясни мотивите за това. Цитира се чл.52, ал.4 от ЗАНН и се твърди, че НП било
бланкетно. Претендира се и за маловажност на случая, тъй като Дружеството –
жалбоподател реализирало дейността си, считано от 1989г., никога не било санкционирано
за данъчни нарушения, нямало непогасени данъчни задължения, нарушението било първо и
инцидентно, резултат на неволна човешка грешка. Веднага след констатиране на
нарушението били предприети действия за преустановяването му, а именно макар и със
1
закъснение били депозирани справка-декларация и дневници за покупки и продажби по
ЗДДС за април 2024г. Посочва се, че от нарушението не са настъпили никакви вредни
последици и че жалбоподателят е оказал пълно съдействие на приходния орган. Приема се,
че има множество смекчаващи обстоятелства и нито едно отегчаващо. Поради това
наказващият орган следвало да квалифицира случая като маловажен и да не налага
административно наказание, а само устно или писмено да предупреди нарушителя, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С тези аргументи се
иска от съда да отмени процесното Наказателно постановление и да присъди в полза на
жалбоподателя сторените по делото разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят „****“ ЕООД се представлява от адв. Я. А..
В съдебно заседание на 22.01.2025г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС адв. А. посочва, че е налице малозначително деяние. Не се
оспорва фактът, че Дружеството е пропуснало срока за подаване на декларацията по чл.125
от ЗДДС, но се твърди, че се касае за неволна човешка грешка на счетоводителката, която
пропуснала да подаде самата декларация. Независимо от това, тя наредила сумата по
декларацията по съответната сметка на НАП в срок. Отбелязва се, че Дружеството е повече
от 35 години на пазара в България и това е първо негово нарушение от този характер.
Твърди се, че нарушението е инцидентно, неволно, с много ниска степен на обществена
опасност и на практика никакви вреди. В тази връзка се претендира за малозначителност и
доколкото административно-наказващият орган не е съобразил тези обстоятелства, в това
число и плащането на задължението по ДДС в срок, се иска от съда да отмени
постановеното Наказателно постановление. Претендират се и разноски, за които се
представя списък, договор за правна помощ, фактура и преводно нареждане.
Въззиваемата страна – Директор на офис „Център“ в ТД на НАП - София – се
представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. К., която в съдебно заседание на 22.01.2025г.
заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС процесуалният
представител на въззиваемата страна пледира за отхвърляне на жалбата. Заявява, че при
издаване на АУАН и Наказателното постановление са спазени материалният и
процесуалният закон. Безспорно било установено извършването на нарушението, както и
нарушителят. Според юрк. К. не са налице условията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй
като закъснението не е пренебрежимо малко. При определяне размера на санкцията
административно-наказващият орган се е съобразил с всички факти и обстоятелства по
случая и е наложил санкция в минимален размер. Поради това се иска СРС да потвърди
Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, както и да присъда
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от
страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
На 14.05.2024г. от името на „****“ ЕООД бил платен данък добавена стойност /ДДС/
по справка – декларация за ДДС за месец април 2024г., но самата справка – декларация на
Дружеството не била подадена.
2
На неустановена по делото дата през месец юни 2024г. свидетелката А. Б. (старши
инспектор в ТД на НАП – София, офис „Център“) направила справка в информационната
система на НАП дали има подадена от „****“ ЕООД справка – декларация за ДДС за месец
април 2024г. и установила, че в законоустановения срок - до 14.05.2024г. такава не е била
подадена. Поради това св. Б. изпратила писмена покана до „****“ ЕООД и така уведомила
Дружеството – жалбоподател за установеното от нея обстоятелство.
На 06.08.2024г. от името на „****“ ЕООД била подадена справка – декларация за
ДДС за месец април 2024г. с дневник на покупки и продажби. Устно тогавашният управител
на Дружеството уведомил на служебния телефон св. Б. за подадената със закъснение справка
– декларация, а тя му отговорила, че на „****“ ЕООД следва да бъде съставен Акт и във
връзка с това поканила управителя на Дружеството да се яви в ТД на НАП – София, офис
„Център“.
На 09.08.2024г. пред св. Б. се явил Борислав Бечев – управител /към 2024г./ на „****“
ЕООД. Тогава А. Б. отново направила справка в информационната система на НАП и
установила, че на 06.08.2024г. е подадена справка – декларация за ДДС за месец април 2024г.
от „****“ ЕООД. Поради това в присъствието на тогавашния управител на „****“ ЕООД -
Борислав Пеев Бечев, както и пред Е.К.-С. и М.М.-Й. (свидетели на съставянето и
връчването на АУАН), свидетелката А. Х. Б. съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F782055 от 09.08.2024г. срещу „****“ ЕООД за
нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС. Препис от този Акт е връчен срещу подпис на
управителя на Дружество – нарушител на 09.08.2024г.
Въз основа на АУАН № F782055/09.08.2024г. срещу „****“ ЕООД е издадено
обжалваното Наказателно постановление № F787611-F782055 от 09.09.2024г., с което
Директорът на офис „Център” при ТД на НАП – София е наложил на Дружеството –
жалбоподател на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1
от ЗДДС.
Наказателното постановление е връчено на тогавашния управител на „****“ ЕООД
срещу подпис на 15.10.2024г. и е обжалвано с жалба, подадена в ТД на НАП – София, офис
„Център” на 23.10.2024г.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства, а именно показанията на свидетелката А. Б.; АУАН №
F782055 от 09.08.2024г.; заявление до Директора на ТД на НАП – София, офис „Център” с №
10-53-03-910 от 09.08.2024г.; платежно нареждане от 14.05.2024г.; справка за задълженията
към 16.10.2024г. на „****“ ЕООД; справка – декларация за ДДС с вх. № 22105633696 от
06.08.2024г. с дневник на покупки и продажби; Заповеди на Изпълнителния Директор на
НАП с № ЗЦУ-384 от 27.02.2024г. и с № 969 от 18.05.2009г., както и Заповед на и.д.
Директор на ТД на НАП – София с № 561 от 19.08.2021г.
Показанията на свидетелката Б. са вътрешно логични, обосновани и достоверни.
Подкрепят се от приложените по делото писмени доказателства. Поради това съдът
3
кредитира събраните по делото гласни доказателства.
Приложените по делото и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства (цитирани по-горе) са обективни, непредубедени, еднопосочни и
информативни. Поради това и доколкото намират опора, както помежду си, така и в
показанията на св. Б., а част от тях имат и достоверна дата, съдът им се доверява напълно.
Справката-декларация за ДДС с вх. № 22105633696 от 06.08.2024г. с дневник на
покупки и продажби има достоверна дата. Също така, това писмено доказателство намира
опора и в кредитираните по-горе свидетелски показания, както и в заявлението с № 10-53-
03-910 от 09.08.2024г. Поради това СРС го кредитира и приема, че едва на 06.08.2024г. от
името на „****“ ЕООД е била подадена в НАП справка – декларация по ЗДДС за данъчен
период месец април 2024г.
Приложените по делото заявление до Директора на ТД на НАП – София, офис
„Център” с № 10-53-03-910 от 09.08.2024г., платежно нареждане от 14.05.2024г. и справка за
задълженията към 16.10.2024г. на „****“ ЕООД са еднопосочни, обективни, достоверни и
взаимно допълващи се. Поради това СРС ги кредитира и приема, че на 14.05.2024г. от името
на „****“ ЕООД е бил платен ДДС по справка – декларация за ДДС за месец април 2024г.,
но самата справка – декларация на Дружеството не била подадена „със закъснение“, за което
управителят на Дружеството – жалбоподател е направил писмено самопризнание в
цитираното по-горе заявление, което като съдържащо неизгоден факт за подписалото го
лице, следва да се кредитира от съда.
Констатациите от АУАН намират опора в кредитираните по-горе гласни и писмени
доказателства. Поради това съдът се доверява и на Акта.
Наличните по делото Заповеди на Изпълнителния Директор на НАП и на и.д.
Директор на ТД на НАП – София изхождат от държавен орган и разполагат с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира.
От Заповед № 561/19.08.2021г. на и.д. Директор на ТД на НАП – София, т.2.1 от Заповед №
ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния Директор на НАП, нормите на чл.7, ал.1, т.4 от
Закона за Националната агенция за приходите и чл.193, ал.2 от ЗДДС следва, че А. Х. Б.
(като старши инспектор по приходите в ТД на НАП - София, офис „Център“) е имала право
да съставя АУАН, включително и процесния Акт. Въз основа на приложената по делото
Заповед № 969/18.05.2009г. на Изпълнителния Директор на НАП, т.1.2., б. „в“ от Заповед №
ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния Директор на НАП и чл.193, ал.2 от ЗДДС се
доказва, че Росица Ангелова Т.-Стойкова в качеството си на Директор на офис „Център“ при
ТД на НАП – София е имала правото да издава Наказателни постановления, вкл. и
процесното НП от 09.09.2024г. Гореизложеното означава, че АУАН № F782055 от
09.08.2024г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление изхождат от
компетентни лица.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса приложеното на
лист 9 и лист 16 от делото възражение срещу АУАН, тъй като то съдържа правно становище
4
на една от страните по спора и не представлява доказателство по смисъла на закона. Поради
това съдът не подложи на анализ възражението.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно
постановление. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от оправомощено за това
лице и срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което съдът приема, че
жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Актът за установяване на административно нарушение № F782055 от 09.08.2024г. и
Наказателно постановление № F787611 от 09.09.2024г. са издадени от оправомощени за това
лица (съгласно изложените по-горе мотиви). Доколкото в случая става въпрос за неподадена
справка – декларация за месец април 2024г., чието подаване е следвало да стане до
14.05.2024г. включително, а Актът е съставен на 09.08.2024г., СРС приема, че сроковете по
чл.34, ал.1 от ЗАНН са спазени. Между датите на съставяне на Акта и на Наказателното
постановление е минал точно един месец, поради което съдът приема, че са спазени и
сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и по чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав счита, че щом е издадено процесното НП, то явно
възраженията срещу Акта са приети за неоснователни. Липсата на изложени мотиви за това
в НП не съставлява процесуално нарушение. Като инстанция по същество, в производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. Именно поради това неизлагането на подробни мотиви от
страна на наказващия орган защо приема или не приема за основателни възраженията срещу
АУАН не препятства правото на защита на жалбоподателя и не е основание за отмяна на НП
на формално основание.
В хода на дължимата от съда служебна проверка СРС установи, че е налице
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението в Акта, в
Наказателното постановление и помежду им. Административно – наказателното обвинение
е ясно и разбираемо формулирано, поради което съдът приема, че не са нарушени правата на
наказаното лице да разбере за какво административно нарушение го наказва
административно – наказващият орган. Датата на извършване на нарушението, макар да не е
изрично посочена, може да бъде установена, тъй като и в Акта, в НП изрично е посочено, че
декларациите по чл.125, ал.1 от ЗДДС и отчетните регистри се подават до 14-то число
включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Освен това с думи в
АУАН и НП е посочено, че не е изпълнено задължението за подаване на справка –
декларация по ЗДДС за данъчен период месец април 2024г. в законоустановения срок. От
тук следва, че за месец април 2024г. декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС и отчетните
регистри е следвало да се подадат до 14.05.2024г., което е изрично формулирано като
твърдение и в Акта, и в НП. Това означава, че нарушението по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС
5
е извършено на първия следващ ден след 14.05.2024г., а именно на 15.05.2024г. Датата на
извършване на нарушението следва да се приеме за ясна и с оглед на визираното в АУАН и
НП закъснение от 2 месеца и 23 дни, при условие, че справката – декларация по ЗДДС за
месец април 2024г. се твърди да е била подадена на 06.08.2024г. Поради всичко това датата
на нарушението се приема от съда за определяема и ясна. Налице са и останалите реквизити
по чл.42, ал.1 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН. След цялостна проверка настоящият
съдебен състав не установи в хода на административно – наказателното производство да е
била допусната неяснота на административното обвинение, както и съществени
процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на наказаното лице.
Изпълнени са и изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Спазени
са и разпоредбите на ЗАНН за връчване на АУАН и НП.
Гореизложеното означава, че не са налице законовите основания за отмяна на
Наказателното постановление на формално основание и спорът следва да бъде решен по
същество.
Съгласно чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по
ЗДДС лице следва да подава справка – декларация (съставена въз основа на отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС) в срок до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнася. За данъчен период 01.04.2024г. – 30.04.2023г. справката
– декларация по ЗДДС следва да се подаде до 14.05.2024г. По делото е безспорно доказано, а
и Дружеството – жалбоподател не спори, че справката - декларация по ЗДДС за месец април
2024г. на „****“ ЕООД е била подадена на 06.08.2024г., т.е. след 14.05.2024г. В подкрепа на
този извод са не само показанията на свидетелката Б., но и АУАН № F782055 от 09.08.2024г.,
заявлението до Директора на ТД на НАП – София, офис „Център” с № 10-53-03-910 от
09.08.2024г., както и справката – декларация за ДДС с вх. № 22105633696 от 06.08.2024г. с
дневник на покупки и продажби. Това означава, че от обективна страна е доказано
извършването на нарушението по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС от страна на Дружеството -
жалбоподател.
Съгласно нормата на чл.125 от ЗДДС задължено лице е съответното регистрирано по
ДДС лице – в случая „****“ ЕООД. На основание чл.83, ал.1 от ЗАНН следва, че по силата
на ЗДДС това Дружество може да носи административна отговорност. Същата е обективна и
безвиновна, поради което съдът приема, че е доказана и субективната страна на
нарушението.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението от жалбата, че
неподаването на справката-декларация в срок се дължи на човешка грешка в
счетоводството. В случая е без значение поради какви причини справката – декларация за
месец април 2024г. не е била подадена в законоустановения срок. Вътрешната организация
на дейността на Дружеството-жалбоподател или липсата на такава организация е без
значение за съставомерността на деянието.
Възражението на жалбоподателя, че дължимият ДДС бил внесен в законоустановения
6
срок също е неотносимо към настоящия казус, тъй като за съставомерността на деянието по
чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС е ирелевантно дали е платено дължимото ДДС, кога и от кой.
Следва да се посочи, че ЗДДС предвижда самостоятелни правни последици за невнасянето
на данъка, които са различни от тези по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС. В случая следва да се
посочи, че нарушението е формално и се счита за довършено с изтичане на предвидения в
закона срок и неподаване на справка – декларация за съответния данъчен период. Стоящите
вън от фактическия състав по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС обстоятелства, представляващи
изправно и законосъобразно поведение (каквото е плащането на ДДС в срок) нямат
отношение към процесното нарушение, а евентуално може да се приемат за смекчаващо
обстоятелство.
Настоящият съдебен състав не счита, че случаят е маловажен, тъй като не са налице
нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Това, че
Дружеството – жалбоподател е внесло дължимия ДДС в законоустановения срок е негово
задължение и правомерно поведение. Поради това дори и да се изтълкува като добра
характеристика за нарушителя, не може да се приеме като нещо необичайно, респ.
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Нарушението е формално, поради
което липсата на настъпили вредни последици също не следва да се приема като смекчаващо
обстоятелство. Самото подаване на справка – декларация /макар и със закъснение/ не следва
да се тълкува в полза на жалбоподателя, тъй като подаването не е резултат от собствена
мотивация, а е в следствие на извършената проверка в НАП и уведомяване на управителя на
„****“ ЕООД. Поради това като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема
това, че нарушението е първо по ред за жалбоподателя, както и това, че е бил платен
данъкът. Както стана ясно по-горе, нарушението е формално и е довършено с неподаването
на справката - декларация в посочения в закона срок. Без значение са причините, поради
които се е стигнало до това нарушение. Освен това конкретната справка – декларация по
ЗДДС за месец април 2024г. е била подадена едва на 06.08.2024г., след като преди това от
НАП е била изпратена покана до „****“ ЕООД (съгласно изложеното от св. Б. и необорено в
хода на производството). Допуснатото закъснение от 2 месеца и 23 дни не е пренебрежимо
малко. Поради това СРС приема, че процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от други нарушения от същия вид. Съдът приема установеното в
случая нарушение за типична проявна форма на нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.
Поради това нормата на чл.28 от ЗАНН се явява неприложима.
Водим от всичко, изложено по-горе, съдът прие, че е безспорно доказано
извършването на нарушението по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС, поради което и правилно е
ангажирана административната отговорност на „****“ ЕООД на основание чл.179, ал.1 от
ЗДДС. Предвидената в закона имуществена санкция за юридическите лица при извършване
на горецитираното нарушение е от 500 лв. до 10 000 лева. В случая смекчаващи
отговорността обстоятелства са липсата на предходни нарушения от този вид, както и
внасянето на дължимия ДДС в срок. Отегчаващи отговорността обстоятелства няма. Срокът
на закъснението (2 месец и 23 дни) не е нито отегчаващо, нито смекчаващо отговорността
7
обстоятелство, тъй като не е нито прекалено кратък, нито много дълъг. В случая той
обосновава единствено типичната за този вид нарушения степен на обществена опасност. С
оглед съотношението на смекчаващите към отегчаващите отговорността обстоятелства СРС
прие, че правилно на „****“ ЕООД е определена „имуществена санкция“ в минималния
размер, предвидена в чл.179, ал.1 от ЗДДС, а именно 500 лева.
Гореизложено означава, че оспореното НП е правилно, законосъобразно и при
справедлив размер на наложеното административно наказание. Поради това Наказателното
постановление следва да се потвърди изцяло.
По време на съдебните прения пред СРС на 22.01.2025г. процесуалният представител
на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се присъждат
разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в
случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на НАП следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по настоящото дело е имало едно открито съдебно заседание пред СРС, НО, 10
състав с участието на юрк. К.. Същевременно не е налице фактическа и/или правна
сложност на казуса. Поради това Дружеството - жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в рамките на минималния размер,
предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № F787611-F782055 от 09.09.2024г.,
издадено от Директора на офис „Център” при ТД на НАП – София, с което на основание
чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и чл.179, ал.1 от ЗДДС на „****“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : гр. *****
: Л.П.СТ., да заплати в полза на Националната агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет)
лева за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8