№ 38
гр. Бургас, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:П. Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Г.а
в присъствието на прокурора Ив. Анг. К.
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222000600057 по описа за 2022 година
С присъда №124/12.07.2021г. по НОХД №1046/2021г., Бургаският
окръжен съд признал подсъдимия Н. Т. М. за виновен в това, че на
06.04.2017 г., в гр. Бургас, на ПП 1-6, км 489+900 м., посока от гр. Бургас към
гр. София, при условията на независимо съпричиняване с Р. Ст. Б., при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Фолксваген
Голф“, с peг. № А ... МТ, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл.47
ал.3 от ППЗДвП, в резултат на което допуснал ПТП с движещото се пред него
друго превозно средство товарен автомобил марка „Мицубиши”, модел
„Паджеро”, с peг. № А .. МК и по непредпазливост причинил смъртта на Й.С.
С.а, настъпила в 18:00 часа на същата дата, поради което и на основание
чл.343, ал.1, буква „в”, вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на лишаване
от свобода за срок от две години, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от пет години.
Лишил на осн.чл. 343г от НК Н.М. от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от 2 години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Със същата присъда признал подсъдимата Р. Ст. Б. за виновна в това,
че на същата дата и място, при условията на независимо съпричиняване с
Н.М., при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил
марка „Мицубиши”, модел „Паджеро”, с peг. № А .. МК, нарушила правилото
1
за движение по чл.42, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата, в резултат
на което допуснала ПТП с лек автомобил “Фолксваген Голф”, с peг. № А ...
МТ, и по непредпазливост причинила смъртта на Й.С. С.а - нейна майка,
настъпила в 18:00 часа на същата дата, поради което и на основание чл.343,
ал.1, буква „в”, вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК я осъдил на лишаване от
свобода за срок от две години, като на основание чл.66, ал.1 от НК отложил
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от пет години от влизане на
присъдата в сила.
Лишил на осн. чл. 343г от НК Б. от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от 2/две/ години, считано от влизане на присъдата
в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 вр. ал. 1 от НПК осъдил двамата подсъдими
да заплатят по равно направените деловодни разноски за експертизи и
изслушване на вещи лица.
Недоволни от присъдата останали двамата подсъдими и техните
защитници.
Във въззивната жалба на подс. Б., подадена чрез защитника адв. Х., се
изразява становище за недоказаност на обвинението и постановяване на
съдебния акт въз основа на предположения. Намират, че фактическата
обстановка не е изяснена по несъмнен начин, а в автотехническата експертиза
са използвани неправилни за конкретната ситуация научни методи и почива
на субективизма на вещите лица. Неизяснена е скоростта на движение на
автомобилите – основна и решаваща величина за времето за реакция на
водачите, разстоянията между тях, опасна зона за маневра и т.н. Молят
присъдата да бъде отменена и да бъде оправдана подсъдимата.
Във въззивната жалба на подсъдимия М., подадена чрез защитника адв.
Н., е изразено недоволство от приложения материален закон, като е
мотивирано становище, че извършеното деяние осъществява
привилегирования състав на чл.343а, ал.1, б“б“ НК, тъй като е оказал помощ
на пострадалата. Моли се и за определяне на наказание по реда на чл.55 от
НК, като са посочени несъобразени смекчаващи отговорността обстоятелства
– процесуално поведение, пълни самопризнания, добри характеристични
данни, огромна степен на съпричиняване.
В подадено писмено изложение към въззивната жалба на адв. Х. и
подсъдимата Б. са посочени отделни противоречия между фактическата
обстановка, описана в мотивите към присъдата, и гласните доказателства.
Оспорено е заключението на повторната тройна автотехническа експертиза,
която не е изследвала предложени от защитата хипотези, техническите
характеристики на автомобилите, използвани са неотносими формули и
методи, като са направени искания за събиране на техническа документация
за катастрофиралите автомобили, допълнителни въпроси към АТЕ и нов
свидетел.
2
Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбите за
неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Наведените в жалбата
на Б. възражения за допуснати процесуални нарушения са неоснователни.
Отказът на съда да уважи направени доказателствени искания не винаги
съставлява процесуално нарушение. Такова би било налице, ако отхвърлянето
на доказателствени искания е немотивирано, ако е довело до непопълване на
доказателствената основа или до невъзможност за проверка на събраните
доказателства, които основания в случая не са налице. Несъгласието на
защитата със становището на експертите не е основание за назначаване на
нова експертиза. Извършването на повторна експертиза за вече изяснени
и/или хипотетични факти, обективно неподкрепени с доказателства, е
безпредметно. Изводите на вещите лица кореспондират с показанията на
свидетелите, които пряко са наблюдавали възникването на произшествието.
Методиките на провеждане на експертните изследвания са избор на вещите
лица, които притежават специални знания и нито съдът, нито защитата, нито
органите на ДП могат да влизат в ролята на експерти и да опровергават
научната стойност на експертното заключение. Използваната по делото
методика на изследване не противоречи на научните знания и постижения в
тази област. Експертното заключение може да бъде отхвърлено само ако е
налице обективно несъответствие с доказателствата по делото, каквото не е
налице, тъй като отговаря на изискванията за обективност, всестранност,
пълнота, яснота, задълбоченост и професионална компетентност на
експертите. Не е допуснато и нарушение на материалния закон, като са
установени обективните и субективните признаци на състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК по отношение на двамата
независими съизвършители. Безспорно са установени и нарушенията на
правилата от ЗДвП. Намира, че няма основание за приложение на
привилегирования състав на чл.343а от НК за подс.М.. Действията му следва
да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства, но не покриват
съдържанието на посочения състав.
Повереникът на частните обвинители адв. К. се присъединява към
становището на прокурора досежно подсъдимия М..
Защитникът на същия подсъдим – адв. Н. споделя анализа на прокурора
на установените факти, но аргументира становище за приложение на
привилегирования състав на чл.343а НК по отношение на своя подзащитен.
Изтъква съдебна практика в подкрепа на мнението си и моли за
преквалифициране на деянието в сочения смисъл, с определяне на
наказанието по реда на чл.55 от НК.
Към казаното се присъединява и самият подсъдим М., който осъзнава
вината си и съжалява за случилото се.
Защитникът на подсъдимата Б. – адв. Х. моли за отмяна на присъдата,
която счита за постановена въз основа на предположения и неизяснена до
край фактическа обстановка. Намира констатацията, че подзащитната му
3
рязко е предприела маневра и навлязла в активната лява лента за
изпреварване, за неподкрепена от доказателствата и невярна. Посочва
свидетелски показания, опровергаващи възприетите от съда факти.
Произшествието се дължи единствено на превишената скорост на подсъдимия
М.. Алтернативно, при потвърдена вина на Б., моли да бъде определено
наказанието по реда на чл.55 от НК, като не бъде налагано лишаване от право
да управлява МПС.
Към пледоарията на защитника се присъединява и самата подсъдима Б.,
като заявява категоричното си становище, че е възприела автомобила на своя
съпроцесник, който бил много далеч и затова предприела маневрата
изпреварване, но в никакъв случай рязко. Споменът й е, че той не е помогнал
на майка й. Моли да не бъде отнемана възможността да ползва автомобила
си.
Апелативният съд, след като се запозна със събраните доказателства, с
оплакванията в подадените жалби, изслуша становищата на страните и като
провери атакуваната присъда, както по направените оплаквания, така и
служебно, изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи следните
констатации:
При извършване на дължимата цялостна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция на първо място трябва да
провери дали в хода на досъдебното или първоинстанционното съдебно
производство са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако това
е така – дали те са съществени по своя характер и дали е възможно да бъдат
отстранени във въззивното производство или в предходен процесуален
стадий. При липса на такива, или ако е възможно тяхното отстраняване във
въззивното производство, настоящата инстанция разглежда спора по
същество. В противен случай втората съдебна инстанция следва да отмени
присъдата и върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд без да
се произнася по оплакванията за необоснованост, незаконосъобразност и
явна несправедливост.
Проверявайки атакуваната присъда, съгласно чл.314, ал.1 НПК,
Апелативният съд констатира допуснато съществено процесуално нарушение
в хода на първоинстанционното съдебно производство, което не може да бъде
отстранено от въззивната инстанция.
Постъпвайки в Бургаския окръжен съд, НОХД №1046/2020г. е било
разпределено на случаен принцип на съдия-докладчик С.И., който е насрочил
разпоредително заседание на 19.11.2020г. По същия начин са избрани
съдебни заседатели – П.К. и В.В.. Било е проведено разпоредително заседание
от формирания съдебен състав на определената дата. В хода на
разпоредителното заседание са били обсъдени всички въпроси, изброени в
чл.248 от НПК, конституирани са частни обвинители, отказано е
конституирането на граждански ищци и приемането за съвместно
разглеждане в наказателния процес на предявени граждански искове,
4
направени са възражения за допуснати процесуални нарушения в досъдебната
фаза на процеса от защитника на подс. Б. и повереника на частните
обвинители, ведно с искания за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора, които, след обсъждане, са били оставени без
уважение от съдебния състав и делото е било насрочено за разглеждане по
общия ред. Определението от РЗ, в частта с която е оставено без уважение
възражението на повереника за допуснато съществено процесуално
нарушение, състоящо се в неуведомяване на частните обвинители по време на
досъдебното производство за техните процесуални права, е било обжалвано
пред Апелативен съд, като е било потвърдено.
Съдебният състав е провел две заседания по същество на делото, в
които са били разпитани свидетелите Н.И., К., А., Г., Б., С., К., Р., А.,
събирани са писмени доказателства. В съдебното заседание на 19.03.2021г.
ход на делото не е бил даден, като е констатирано, че съдебният заседател К.
е починал на 06.03.2021г. и разглеждането на делото следва да започне
отначало. Тъй като съдията-докладчик е посочил, че му предстои излизане в
отпуск по болест за неопределен период, делото е било докладвано на
председателя на съда за определяне на нов докладчик и съдебен заседател.
Със съответните протоколи от извършено преразпределение, за нов
докладчик е определена съдия П. Г.а, а за съдебен заседател М.Н.а.
С разпореждане от 22.03.2021г. съдията-докладчик е констатирал, че е
проведено разпоредително заседание и е насрочил делото за разглеждане по
същество на 19.04.2021г. Така, с нов председател на съдебния състав и нов
съдебен заседател, разглеждането да делото е продължило от стадия на
съдебното следствие, като в три проведени съдебни заседания са били
преразпитани всички свидетели, разпитани от първоначалния съдебен състав,
изслушани са вещите лица и е постановена атакуваната присъда.
Въззивната инстанция намира, че така проведеното първоинстанционно
съдебно производство е в нарушение на принципа за неизменност на
съдебния състав, регламентиран в чл.258 от НПК, който предвижда, че делото
се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на
съдебното заседание, а когато член на съдебния състав не може да продължи
да участва в разглеждането на делото и се налага да бъде заменен, съдебното
заседание започва отначало.
Смисълът на прокламирания принцип е в това, един и същи съдебен
състав непосредствено да участва в съдопроизводствените действия, за да се
гарантира правилното формиране на вътрешното му убеждение, което
включва не само обективната оценка на доказателствата и правната оценка на
изяснените факти, но и преценката за законосъобразно протичане на
досъдебното производство, гарантиращо правата на бъдещите страни в
съдебната фаза. В разпоредителното заседание се извършва и мотивира
преценка за допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения
и съдебният състав се ангажира със становище по въпросите по чл.248, ал.1
5
НПК, в частност по т.3, която се извършва по вътрешно убеждение и с тази
преценка не може да бъде обвързан друг съдебен състав. В РЗ се решават и
други въпроси от съществено значение за по-нататъшното развитие на
съдебното производство – наличие на основания за прекратяване или спиране
на процеса, конституиране на страни, възможност за разглеждане на делото
по някоя от предвидените в закона диференцирани процедури, по които съдът
също се произнася след преценка на представените материали по вътрешно
убеждение. Аргумент в полза на становището за единство на съдебното
заседание, включващо РЗ и същинско съдебно заседание, е и изискването в
закона решаването на въпросите за допуснати съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство да се осъществява в РЗ – от състава
на съда, а не еднолично от съдията-докладчик, в открито съдебно заседание в
присъствието на страните, в условия на състезателност.
Ето защо настоящата инстанция намира, че заложеният принцип в
чл.258, ал.2 НПК за започване на съдебното заседание отначало, когато някой
от членовете на съдебния състав бъде заменен с нов, означава, че новият
съдебен състав дължи повторно провеждане на разпоредително заседание. В
този смисъл е и становището на съдиите от наказателна колегия на
Върховния касационен съд, изложено по направено запитване от СГС във
връзка с противоречива практика относно състава на съда в разпоредително
заседание.
Като не е провел повторно разпоредително заседание след замяната на
съдията-докладчик и председател на съдебния състав, както и един от
съдебните заседатели, с нови, окръжният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение от категорията на абсолютните – по чл.348, ал.3, т.3
вр. ал.1, т.2 НПК – присъдата е постановена от незаконен състав. Това
нарушение не може да бъде отстранено във въззивното съдебно производство,
което налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на
разпоредителното заседание.
Наличието на съществено процесуално нарушение, налагащо връщане
на делото за ново разглеждане, е пречка за произнасяне на настоящия съдебен
състав по въпросите по същество на делото, което следва да бъде сторено едва
след провеждане на изрядно първоинстанционно съдебно производство.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 вр.
чл.334, т.1 НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №124/12.07.2021г., постановена по НОХД
№1046/2021г. на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7