Решение по дело №222/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. А. Р., чрез пълномощника адв. Г. Г., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000023 от 03.02.2024г. на Б. П. Б. – младши автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград.

В жалбата се излага следното: Заповедта е незаконосъобразна, поради липса на компетентност у издателя ѝ, противоречие с материалния закон, допуснато съществено процесуално нарушение и несъответствие с целта на закона. Освен това, твърдяното в нея нарушение на било извършени от адресата на ПАМ.

Претендира се отмяна на заповедта и присъждане на разноски по делото.

В писмени молби се излагат подробни възражения относно компетентността на издателя на оспорения акт, като се счита, че същият не бил оправомощен да го издаде. Цитира се съдебна практика в тази насока.

Ответникът – младши автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград, Б. П. Б., не взема отношение по подадената жалба.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Установява се, че обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0351-000023 от 03.02.2024г. е издадена от младши автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград, Б. П. Б., с оглед на това, че е бил съставен АУАН с № [рег. номер] от 03.02.2024г. против С. А. Р. за това, че на 03.02.2024г., около 01.40 ч., в [населено място], по бул.“Б.“, в посока хотел „Ц.“, управлявал личния си автомобил „Ауди А3“ с рег. № [рег. номер], след употреба на алкохол. В 01.45 часа водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, с фабр. № ARPL 0559, който отчел 0,90 промила. Лицето силно миришело на алкохол и заявило, че изпило две чаши уиски.

С оглед на това е посочено, че лицето виновно нарушило разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП. Предвид изложеното на водача била наложена санкция по реда на чл. 171, т. 1, буква “б“ от ЗДвП, а именно – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Видно от представения по делото АУАН с номер № [рег. номер] от 03.02.2024г., издаден от Б. П. Б., мл. автоконтрольор към ОД МВР – Хасково, РУ - Свиленград, в присъствието на свидетеля Г. М. Д., същият е бил съставен против лицето С. А. Р. за това, че на 03.02.2024г., около 01.40 ч., в гр .С. по бул.“Б.“, в посока хотел „Ц.“, управлявал личния си автомобил „Ауди А3“ с рег.№ [рег. номер], след употреба на алкохол. В 01.45 часа водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабр. № ARPL 0559, който отчел 0,90 промила.

По делото са представени:

• Заповед № 272з-698/22.04.2015г. (л.65) за преназначаване на длъжност на държавен служител в група „Охранителна полиция“ в РУ – Свиленград при ОДВМР – Хасково,
• писмо рег. №272000-4886 от 06.03.2024г. (л.39),
• писмо рег.№351000-1535/07.03.2024г. (л.32),
• писмо рег.№272000-7941 от 15.04.2024г. (л.59),
• писмо рег.№351000-2585/17.04.2024г. (л.61),
• писмо рег.№272000-9191 от 09.05.2024г. – от РУ Свиленград и ОДМВР – Хасково (л.64) и
• Заповед с номер 272з – 199 от 19.01.2023г. (л. 14) относно оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171 ЗДвП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата до съда е подадена на 14.02.2024г., чрез администрацията на органа, издал заповедта, а обжалваният административен акт е бил връчен на страната на 12.02.2024г. Следователно е спазен законовоустановеният 14-дневен срок за обжалване на акта. Видно от самата ЗППАМ неин адресат е жалбоподателят С. А. Р., поради което същият е засегната от акта страна и има правен интерес да иска неговата отмяна. С оглед на изложеното жалбата е редовна.

По същество същата е неоснователна поради следното:

В чл. 146 АПК са посочени изчерпателно всички основания за оспорване на административните актове, като дори и жалбоподателят да не се е позовал на някои от тях, съдът дължи служебно произнасяне по всички.

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Установи се от събраните по делото доказателства, че ЗППАМ е издадена от Б. П. Б.. Видно Заповед № 272з-698/22.04.2015г. (л.65) същият е бил преназначен на длъжност „Младши автоконтрольор“ в група „Охранителна полиция“ към РУ Свиленград при ОДМВР – Хасково. Ето защо, заемайки тази длъжност в посоченото РУ, ответникът попада сред изброените лица в Заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОД МВР – Хасково – т.12, в която е посочено, че държавните служители от звена „Охранителна полиция“ при РУ към ОДМВР – Хасково, сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Хасково, полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, могат да прилагат мотивирани заповеди за налагане на ПАМ (ЗППАМ) по чл.171, т.1, т.2, т.2а, 3, 4, 5, 6, 7 и т.8 ЗДвП. От писмо рег. №272000-4886 от 06.03.2024г. (л.39) е видно, че в РУ – Свиленград има група „Охранителна полиция“ и че в тази група има длъжност „Младши автоконтрольор“. Последното става ясно и от писмо рег. №351000-1535/07.03.2024г. (л.32), писмо рег.№272000-7941 от 15.04.2024г. (л.59), писмо рег.№351000-2585/17.04.2024г. (л.61), писмо рег.№272000-9191 от 09.05.2024г. – от РУ Свиленград и ОДМВР – Хасково (л.64). Във връзка с тези писма, следва да се отчете, че същите представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, която не е опровергана в настоящото съдебно производство.

Предвид горното, некоректното посочване в писмо рег. №351000-1535/07.03.2024г., че длъжността на ответника попада в т.8 от Заповед № 272з-199 от 19.01.2023г. на Директора на ОД МВР – Хасково, не може да доведе до извод за основателност на всички подробно наведени доводи за нищожност на оспорения акт поради некомпетентност на издателя му.

Цитираната съдебна практика на Административен съд – Хасково е неотносима по настоящото дело с оглед наличния в случая доказателствен материал, представен и от двете страни, от който безспорно се установява, че издателят на оспорения акт е имал компетентността да го издаде към дата 03.02.2024г. В тази връзка е нужно да се уточни, че непопълването на което и да е дело с относимите доказателства, обосноваващи компетентността на издателя на конкретния атакуван акт, не може да е основателен аргумент съдът принципно, във всички случаи, да приема, че е налице нищожност на издаваните от конкретен административен орган актове от вида на обжалвания.

С други думи, след като по настоящото дело компетентността на Б. П. Б. да издаде ЗППАМ № 24-0351-000023 от 03.02.2024г. се доказва в пълна степен, съдът няма основание да обяви този акт за нищожен поради некомпетентност на издателя му, позовавайки се на визираната от пълномощника на жалбоподателя съдебна практика.

Заповедта е издадена в писмена форма. Задължителните реквизити на индивидуалния административен акт са изчерпателно уредени в чл.59 АПК. Това са: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му.

В настоящия случай в ЗППАМ е посочено от кого се издава и актът носи своето правилно наименование, посочен е адресат на акта. Същият съдържа фактически и правни основания, налице е и разпоредителна част, посочено е пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, носи дата и подпис на актосъставителя.

Не се установява в хода на административното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Оспорената заповед е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.

Съгласно чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Визираната законова разпоредба е императивна и при наличие на изброените в нея предпоставки, административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

В случая административният орган правилно е приел, че е налице една от посочените в нормата предпоставки за налагане на ПАМ, тъй като от доказателствата по делото се установява, че оспорващият управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0,90 промила. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който акт, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта. Констатациите в АУАН, че оспорващият е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 0,90 промила не са оборени от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Поради това положение, съдът кредитира материалната доказателствена сила на АУАН и приема за доказана установената с него фактическа обстановка.

Оспорената заповед съответства на целта на закона. С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административнонаказателната или наказателна отговорност на водача, или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок (ако до този момент въпросът за отговорността не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което пряко е обвързано действието ѝ.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона.

Ето защо жалбата срещу ЗППАМ № 24-0351-000023 от 03.02.2024г. следва да бъде отхвърлена.

Няма направено искане за присъждане на разноски от ответната страна.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на С. А. Р., [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0351-000023 от 03.02.2024г., издадена от Б. П. Б. – младши автоконтрольор към ОДМВР – Хасково, РУ – Свиленград.

 

На основание чл. 172, ал.5, изр. второ ЗДвП, РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.