№ 426
гр. Благоевград, 27.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Търговско дело №
20231200900109 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана пред съда от Н. Н. И., ЕГН
**********, на адрес: село А., ул. „***” № 6, чрез пълномощника му адв. Д., срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, п.к. 1700, бул. „***“ № 67А.
Предявени са пред съда искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, на
осн. чл. 432 ал.1 от КЗ, чл.429 ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 380 ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл.
86 от ЗЗД.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********,
да заплати на Н. Н. И.:
-сумата в размер на 600 000 /шестстотин хиляди лева/- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, във връзка с ПТП, настъпило на 02.02.2023г., ведно със законна лихва
върху посочената сума съгласно чл.429 ал.3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция - 21.03.2023г. до окончателното й изплащане;
-сумата в размер на 59 936,35 /петдесет и девет хиляди деветстотин тридесет и шест дева и
тридесет и пет стотинки/- обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с
настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3
от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция- 21.03.2023г. до
окончателното и изплащане.
С допълнителна писмена молба по делото от 09.06.2023г., във връзка с претендираното
обезщетение за имуществени вреди, представя се проформа фактура и платежно нареждане
за реконструктивна пластична интервенция и продевета 7 дневна рехабилитация на ищеца
Н. Н. И. в Р.Турция, за което е заплатена сума от 38 338лв., които също се явяват разходи във
връзка с лечението на пострадалия, пострадал от ПТП, като се иска от съда същата да бъде
приета като увеличение на предявения иск за имуществени вреди, в размер на 59 936,35лв.
1
Сочи се с ИМ за ПТП, настъпило на 02.02.2023г., около 14.50часа, на път № III- 197км.
10+500, /пътя между с. Д. и с. Долно Дряново/, с участници л.а. м. „Ауди“, модел „А4“, с рег.
№ ***, управлявано от неправоспособен водач- Д. И. М., ЕГН **********, и л.а. м.
„Ситроен“, модел „Ц8“, с рег. № ***, собственост и управляван от водача Н. Н. И., ЕГН
**********, за което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-
1046-66 от 02.02.2023г. по описа на РУ Гоце Делчев.
Твърди се, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а. м. „Ауди“, модел „А4“, с рег. №
***, управляван от неправоспособния водач- Д. И. М., ЕГН **********, който при
движението по пътя в посока с. Д. към с. Долно Дряново, поради движение със скорост
несъобразена с пътните условия и натовареност на движението за този участък, на десен
завой загубва контрол върху управляваното от него ППС, като навлязъл в платното за
насрещно движение и се блъска челно в движещия се срещу него л.а. м. „Ситроен“, модел
„Ц8“, с рег. № ***, управляван от ищеца по делото. В резултат на удара между двете ППС,
Н. Н. И. е получил множество телесни увреждания, съчетани с травми по тялото- глава,
долни и горни крайници, луксация на втори и трети шиен прешлен, разкъсно- контузна рана
на лявото ухо и рана в областта на главата, както и тежка черепно- мозъчна травма с
опасност за живота, които се поддържа че се намират в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Сочи се с ИМ, че за случая е образувано ДП № 58/2023г. по описа на РУ на МВР Гоце
Делчев и пр.преписка № 1248/2023г. по описа на РП Благоевград.
Поддържа се, че към момента на настъпване на ПТП, собственика на автомобила, чийто
водач е виновен за настъпването на ПТП, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при дружеството ответник- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********. Твърди се с
ИМ, че настъпилото ПТП, попада в покритието на риска по чл. 493 ал.1, във вр. с чл. 477
ал.1 от КЗ.
Поддържа се от ищцовата страна, че съобразно разпоредбата на чл. 380 от КЗ и в качеството
си на пострадало лице- ищецът Н. Н. И. е депозирал писмена претенция за заплащане на
обезщетение с вх. № 2936 от 21.03.2023г., във връзка с която е образувана щета № 0000-1000-
63-23-7222 от 21.03.2023г. при дружеството ответник- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********.
С писмо отговор с изх. № 3021 от 27.03.2023г., от пострадалия Н. Н. И. е било поискано да
представи документи, с които той обективно не разполагал, които не са абсолютна
предпоставка съгласно чл. 496 ал. 3 от КЗ за изплащане на обезщетение, които от
пълномощника на ищеца се приравнява на отказ на осн. чл. 496 ал.2, т. 2 от КЗ. Поддържа се
че от деня на поканата, ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, следва да
се счита в забава за плащане на поисканото обезщетение, поради което са налице основания
за претендиране на законната лихва на осн. чл. 429 ал. 3 от КЗ, считано от 21.03.2023г. до
окончателното изплащане на дължимото.
Поддържа се с ИМ, че претърпените увреждания на ищеца Н. Н. И., се намират в причинно
следствена връзка с ПТП, настъпило на 02.02.2023г., около 14.50часа, на път № III- 197км.
10+500, /пътя между с. Д. и с. Долно Дряново/, което е породило основания за ищеца да
предяви иск срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, въз основа на искова претенция за
2
присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди:
Твърди се че в следствие на настъпилото ПТП, ищецът Н. Н. И. е претярпял- множество
телесни увреждания, съчетани с травми по тялото- глава, долни и горни крайници, луксация
на втори и трети шиен прешлен, разкъсно- контузна рана на лявото ухо и рана в областта на
главата, както и тежка черепно- мозъчна травма с опасност за живота, тъй като същият е
изпаднал в кома.
Твърди се, че след увреждането пострадалият е откаран по спешност в ЦСМП- Благоевград,
а от там в МБАЛ Благоевград, където е интубиран и седиран. По- късно е транспортиран в
МБАЛ „Света Анна“- гр. София, където е бил лекуван от 02.02.2023г. до 27.02.2023г. След
като са му направени всички изследвания, установени са дифузна мозъчна аксонална травма
с тежка контузия на белия дроб и е взето решение за консервативно лечение с аналгетици и
изкуствена белодробна вентилация. След направена компютърна томография, установено е
наличието на срединно разположена интрахемисферна фисура с наличие на
интрацеребрален хематом. Консултиран е и за останалите му наранявания.
На 27.02.2023г. ищецът е изписан от болница и е изпратен за домашно лечение с предписана
медикаментозна терапия и спазване на определен диетичен режим на хранене.
След изписването му, пострадалият е транспортиран до частна болница в Р Турция-
„Оптимед“, където са констатирани- отворена рана на врата, отворена рана на пръстите на
краката, където отново е предприето лечение, като през цялото време Н. Н. И. е бил с
придружител. След последната интервенция в частната болница, ищеца е изписан за
домашно лечение през м. 03.2023г.
След изписването му за лечение при домашни условия, Н. Н. И. не е можел да се обслужва
сам и се е нуждаел постоянно от грижите на друг човек, като за него са се грижили неговите
близки. Поддържа се от ищцовата страна, че освен претърпените болки и страдания, ищецът
е изживял и сериозен шок и ужас, като има проблеми с паметта и силно главоболие, като в
него се е зародил панически страх за неговия живот и за живота на неговите близки. Не
може да общува нормално с близките си/съпругата и децата/, като изпитва срам и
неудобство че непрекъснато някой трябва да се грижи за него. Поддържа се с ИМ, че има
затруднения с говореното, както и с паметта си, като вместо да отшумяват здравословните
му проблеми се задълбочават и развиват в отрицателна посока.
Настъпила е цялостна промяна и в социалния живот на ищеца, както и с неговия бизнес,
като от жизнен, добронамерен, деен и отзивчив човек с преуспяващ бизнес, същият се е
превърнал в човек с проблеми с паметта и социалното общуване, като бизнеса му е в пълен
застой и всичките му работници са останали без работа. Неблагоприятни са прогнозите за
неговото възстановяване и оздравяване.
Това е дало основание за предявяване на иск за неимуществени вреди, със заявения с
исковата молба размер, като се поддържа че същият е напълно съобразен с търпените от
пострадалия болки и страдания, както и със силно негативния отпечатък върху неговата
3
психика. Излагат се доводи, че съдът следва да зачете и настъпилата инфлация, която е 10 %
и продължава да се увеличава. Излагат се доводи, че исковата претенция изцяло отговаря на
изискванията за справедливост съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По отношение на исковата претенция за имуществени вреди:
Поддържа се че исковата претенция за имуществени вреди съставлява направените от ищеца
разходи за лечението си и медицински услуги дейности, за което по делото са представени
разходно-оправдателни документи- фактури и касови бележки.
При изложените съображения иска се от съда да уважи предявените искове за имуществени
и неимуществени вреди като основателни. Претендират се разноски пред настоящата
съдебна инстанция, на осн. чл. 78 от ГПК и чл. 38 ал. 2 от ЗА, за възнаграждение на един
адвокат, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Иска се от съда да извършва връчването на книжата и документите, както и
изпращането на писмата и съобщения до другата страна по електронен път чрез Единния
портал за електронно правосъдие.
Представени са писмени доказателства, поискано е допускане и назначаване на съдебно
медицинска експертиза, съдебно- автотехническа експертиза и съдебно психиатрична и
психологическа експертиза, при посочените в ИМ задачи. Иска се от съда допускането на
двама свидетели при режим на довеждане, за претърпените от ищците болки и страдания.
Иска се да бъде задължен ответника- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, да представи по
делото заверено копие от застрахователна полица, за застраховка „Гражданска отговорност“
за л.а. м. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***, с дата на покритие от 27.12.2022г. до 27.12.2023г.,
както и преписка за образуваната щета № 0000-1000-63-23-7222 от 21.03.2023г. при
дружеството ответник- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, като в случай не непредставяне
от ответника да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, а в случай че ответника не оспори
наличието на такива, съдът да приеме тези факти за установени и ненуждаещи се от
доказване по делото.
Иска се от съда да изиска заверено копие от ДП № 58/2023г. по описа на РУ на МВР Гоце
Делчев и пр.преписка № 1248/2023г. по описа на РП Благоевград, за приобщаването на
материалите към доказателствата по делото.
С Определение № 367/28.07.2023г. по настоящото т.д. № 103/2022г. по описа на ОС
Благоевград, съдът на осн. чл. 83 ал.2 от ГПК е освободил ищеца Н. Н. И., от заплащането
на държавна такса и разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
С Определение № 368 от 28.07.2023г. по настоящото т.д. № 109/2023г. по описа на ОС
Благоевград, съдът е постановил производството по настоящото дело да се развие по реда на
Глава 32 от ГПК - “Производство по търговски спорове”. Указал е на ответника, че в
двуседмичния срок по чл. 367 ал. 1 от ГПК, може да депозира писмен отговор, който следва
задължително да съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 367 ал.2 от ГПК.
На ответника са указани неблагоприятните последици от неподаването на отговор в
установения от закона срок съобразно разпоредбата на чл. 370 от ГПК.
4
В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, чрез пълномощника
юрисконсулт И. Г., с която предявените искове за обезщетение за неимущесвтени вреди и за
лихви за забава се оспорват по основание и размер.
С писмения отговор на осн. чл. 229 ал.1 т. 4 и т. 5 от ГПК, направено е искане за спиране на
настоящото производство по преюдициалност, до приключване на наказателното
производство по ДП № 58/2023г. по описа на РУ Гоце Делчев, прок.пр. № 1248/2023г. на РП
Благоевград, с оглед установяването в наказателното производство на обстоятелствата,
обуславящи приложението от гр. съд на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.
Оспорват се с отговора на исковата молба фактическите твърдения, изведени с исковата
молба- че процесното ПТП е настъпило поради виновните действия на водача Д. И. М., ЕГН
**********, при управлението на л.а. м. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***. Оспорва се и
вината и противоправността на действията на М., като се възразява че същият нито е бил
длъжен да предвиди поведението на ищеца, нито е можел да избегне настъпването на удара
между управляваното от него МПС и другия участник- водача на л.а. м. „Ситроен“, модел
„Ц8“, с рег. № ***. Поддържа се с писмения отговор на ИМ, че вината за настъпването на
ПТП е на водача на л.а. м. „Ситроен“, модел „Ц8“, с рег. № ***, като същият с поведението
си е бил причината за настъпването на ПТП, като увреждането на пострадалия се намира в
причинно- следствена връзка именно с водача на л.а. м. „Ситроен“, модел „Ц8“, с рег. № ***.
С писмения отговор при условията на евентуалност е наведено от дружеството ответник,
чрез неговия процесуален представител, възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия ищец, поради неспазване на правилата на ЗДвП, като се поддържа че същият е
допринесъл наравно с другия водач за настъпването на ПТП. Поддържа се нарушение на
разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, тъй като пострадалият като водач на л.а. м. „Ситроен“,
модел „Ц8“, с рег. № ***, е бил без поставен обезопасителен колан, като е създал
предпоставки за настъпване на правми при осъществяването на ПТП и е улеснил неговото
настъпване и е допринесъл значително за настъпването на травматичното увреждане. В този
смисъл поддържат се доводи за приложението на разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД.
Оспорва се с отговора на ИМ, че уврежданията на ищеца са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, като се оспорва и настъпването на посочените в ИМ телесни травми и
здравословни състояния, както и твърденията за техния морфологичен характер, за
провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност.
Оспорват се с постъпилия писмен отговор от ответника, твърденията, че към момента на
депозирането на иска пред съда, пострадалият е със затруден нормален начин на живот
поради травма, настъпила при процесното ПТП, че е напълно зависим от грижите на
близките си и не може да се обслужва самостоятелно, както и че не може да общува
пълноценно с другите и има затруднения в говора и паметта. Възразява се с писмения
отговор, че твърденията за необходимост от допълнителни оперативни интервенции,
рехабилитационни процедури и работи с други специалисти/психиатър и логопед/,
невъзможност за пълно възстановяване и невъзможност да упражнява професията си,
5
невъзможност за трудова дейност поради 100% неработоспособност, са необосновани и
неподкрепени от представените по делото писмени доказателства. Поддържа се, че с оглед
на представената по делото медицинска документация, следва да е настъпило пълно
възстановяване. Няма данни за настъпили услжнения както при лечението, така и при
рехабилитационните процедури.
Оспорва се от ответника твърдението за настъпили психологически и емоционални
последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за
търпени такива от ищеца, както и за проведено лечение. Оспорва се и твърдението, че
ищецът не е можел да се обслужва самостоятелно и е бил в тежест на свои близки.
Оспорва се изцяло че възстановителният период от травмите, настъпили за ищеца от
процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение,
рехабилитация или друго обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия момент.
Оспорват се от ответната страна, твърденията на ищеца за настъпили в причинно-следствена
връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет
и проявление, твърденията за периода, през който са търпени.
Оспорва се с ИМ наличието на причинно следствена връзка между настъпилите увреждания
и процесното ПТП с оглед на претецията за неимуществени вреди, както и техния
интензитет и проявление, поради което предявения иск се оспорва като завишен. Възразява
се че исковата претенция не съответства нито на естеството на травмата, нито с
характеристиката на проведеното лечение и срока за възстановяване, нито с установената
съдебна практика за подобен род увреждания. Липсват и доказателства за екцес или други
последващи усложнения. Предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва с отговора на
ИМ и досежно неговия размер, като се излагат съображения, че същия е изключително
завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.
52 от ЗЗД.
Оспорва се исковата претенция за имуществени вреди по основание. Възразява се че въз
основа на представените медицински документи и писмени доказателства, не се доказва че
необходимостта от извършените разходи е във връзка с настъпилото за ищеца увреждане,
отделно оспорва се извършено на действително плащане по така представените документи
от страна на ищеца или на неговите близки. Оспорва се претенцията за имуществени вреди и
по размер, като недължими и изключително завишени. Поддържат се доводи за
съпричиняване и за претендираните имуществени вреди.
Оспорва се изцяло от ответника предявения акцесорен иск за присъждане на лихва по
претенцията за неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Оспорва се дължимостта на законната лихва, претендирана от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото произшествие по аргумент на чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ.
Съобразно действащия към момента на настъпване на събитието и на предявяване на
исковата претенция КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
6
застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане
срока по чл. 496, ал.1 от КЗ, определен от практиката на ВКС като рекламационен.
Поддържа се от ответната страна, че този срок не е започнал да тече предвид недоказаното
основание на извънсъдебно предявената претенция. Претенцията на ищеца е била предявена
пред застрахователя на 21.03.2023г., като с молбата за изплащане на обезщетение не са били
предоставени документи, необходими за установяване механизма на произшествието.
Същите не са представени и след допълнителното им изискване с писмо до пълномощника с
изх. № 3021/27.03.2023г. Поради изложеното поддържа се от ответника, че установеният от
чл. 496 от КЗ срок не е започнал да тече, поради липса на обективни данни, въз основа на
които да е възможно произнасяне по основанието на извънсъдебно предявената претенция, с
оглед на което претенцията за присъждане на лихва е неоснователна.При условията на
евентуалност, застрахователят дължи обезщетение за забава с изтичането на 15 работни дни,
считано от датата на предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение – по арг. от чл. 497 от КЗ.
Във връзка с така направените с писмения отговор възражения, от ответната страна, иска се
от съда да отхвърли предявените от Н. Н. И. искове като неоснователни и недоказани.
С писмения отговор се иска от съда на осн. чл. 219 ал.1 от ГПК, да бъде конституиран в
процеса на страната на ответника, като трето лице помагач- водача на л.а. м. „Ауди“, модел
„А4“, с рег. № ***- Д. И. М., ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. „***“ № 9, за да бъде
същият обвързан от мотивите на постановение съдебен акт. Сочи се, че съобразно
отразеното в съставения Констативен протокол за ПТП № 2023-1046-66 от 02.02.2023г., Д. И.
М., не е притежавал правоспособност за управление на МПС към момента на реализирането
на ПТП, поради което съобразно разпоредбата на чл. 500 ал.2 от КЗ, застрахователят- ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, има правото на регресен иск спрямо него, до размера на
платеното обезщетение, с платени лихви и разноски, в случай че се докаже неговота вина.
С писмения отговор не се възразява да се приобщат към доказателствата- представените от
ищеца с ИМ. Възразява се срещу искането на ищеца за представяне по реда на чл. 190 от
ГПК на полицата за застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като от ответната страна не
се възразява за наличието на валидно застрахователно правоотношение между ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК ********* и собственика на л.а. м. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***, както и
срещу искането за представяне на документите по преписката за щета № 0000-1000-63-23-
7222 от 21.03.2023г. при дружеството ответник- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, тъй
като всички съдържащи се там документи са представени вече по делото от ищцовата
страна.
Не се възразява срещу искането- да бъде изискано по делото ДП № 58/2023г. по описа на РУ
Гоце Делчев, прок.пр. № 1248/2023г. на РП Благоевград, но се възразява срещу искането на
ищеца за разпит на свидетели при режим на довеждане.
С писмения отговор са направени доказателствени искания- да бъдат допуснати до разпит,
при режим на призоваване- двама свидетели- за начина на настъпване на ПТП. Не се
възразява срещу изискването на ищеца за назначаване на съдебно-автотехническа и съдебно
7
медицинска експертиза, като са поставени с писмения отговор, допълнителни задачи към
двете експертизи. Възразява се срещу искането за назначаване на съдебно- психологическа
експертиза.
В установения от закона срок по чл. 372 ал. 1 от ГПК, представена е по делото допълнителна
искова молба/ДИМ/, с която на база изложеното в отговора на ответника, допълва се и се
пояснявапървоначалната такава. Във връзка със заявеното от ответника, поддържат се от
ищцовата страна всички доказателствени искания, като пълномощникът на ищеца заявява,
че ще се ползва от всички приложени писмени документи към исковата молба.
Възразява се с ДИМ на направеното от ответната страна искане за спиране на настоящото
производство по чл. 229 ал.1 т. 4 и т. 5 от ГПК, като се поддържа становище за
неоснователност
Съгласно правната доктрина и практика на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, съдът спира
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело решението по което ще
има значение за правилното решаване на спора. Поддържа се от ищцовата страна че чл. 229,
ал. 1, т. 4 от ГПК не е някаква обща норма, която позволява спиране на гражданско дело,
когато е образувано досъдебно производство- какъвто е настоящият случай, което може да
обвързва съда по спряното дело само ако същото е на съдебна фаза, била тя сила на
пресъдено нещо, конститутивно действие, задължителност на установяване на определени
факти и др. Застъпва се становище от ищеца чрез неговия пълномощник, че наличието на
висящо наказателно производство в досъдебната фаза е правно ирелеватно за гражданския
процес. Гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство
актове, поради което решаващият съд може винаги да приеме за установени различни факти,
като именно това несъответствие, при евентуална влязла в сила впоследствие присъда в
обратен смисъл е преодолимо по реда на осъществявания от ВКС извънинстанционен
контрол - арг от чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В този смисъл е и становището в съдебната практика
- Определение по ч.т. д. № 2075/2013г. на II т.о„ Определение № 43/08.02.2017г. по гр.д. №
168/2017г. на ВКС, III г. о.; Определение № 274 от 13.06.2017г. по гр.д.№ 1270/2011г., I г.о,
Определение № 378 от 28.05.2010г. по ч.т.д,№ 383/2010 г„ II т.о., Определение № 44 от
26.01.2010г., по ч.гр.д.№ 15/2010г.„ II г.о. и др.
Отделно излагат се правни съображения с ДИМ, че предявеният иск нито черпи своето
основание в разпоредбата на чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство
/от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение/,
нито изисква преюдициално установяване на престъпни обстоятелства - претенциите са за
получаване на парично обезщетение, вследствие на извършен деликт. В тази връзка следва
да се има предвид, че всяко престъпление е деликт, но не всеки деликт е престъпление
/Решение № 1441 от 2,12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6245/2007 г., V г.о. на ГК/, По тази
причина съществува и хипотезата, при която дори и да се постанови оправдателна присъда
искът по чл. 45 ЗЗД, респ. по чл. 49 ЗЗД може да бъде основателен /по арг. от Определение
№ 192 от 23.04.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 2130/2013 г, I г.о./.
8
Поради всички горепосочени аргументи поддържа се от ищцовата страна, че в настоящата
хипотеза не е налице основание за спиране на производството по делото на основание чл.
229 ал.1, т. 4 от ГПК въпреки че е образувано досъдебно производство. В този смисъл е и
практиката на ВКС - Определение № 274/13.06.2011г. по ч.гр.д. № 270/2011г. на I г.о.,
Определение № 378/28.05.2010г., по ч.т.д. № 383/2010г. на II т.о., Определение №
44/26.01.2010г. по ч.гр.д. № 15/2010г. на II г.о., Определение № 60274 от 21.07.2021г., по
ч.т.д. № 836/2021г. по описа на ВКС, I т.о.
Излагат се доводи с ДИМ, че не е налице и хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Практиката на ВКС и съдилищата в страната е единодушна, че за да бъде спряно
гражданското дело на основание тази хипотеза на чл. 229 от ГПК, то следва решаващият
състав да констатира, че: 1. са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на правния спор и 2. че е невъзможно тези обстоятелства да се
установят в самото гражданско производство по реда на ГПК.
Ответната страна навежда твърдение, че са осъществени предпоставките по чл. 229, ал, 1, т.
5 ГПК за спиране на гражданското дело, като се позовава на твърденията в исковата молба,
че отговорността на ответника-застраховател е обусловена от виновното и противоправно
поведение на водача на ППС - л.а. марка „Ауди“, модел „А4“ с регистрационен номер ***-Д.
И. М., причинил виновно и противоправно на ищеца вреди, с което навежда твърдения, че
изходът на спора по предявения пред съда иск зависи от изхода на образуваното ДП №
58/2023г., по описа на РУ - гр. Гоце Делчев и пр.пр. № 1248/2023г. по описа на РП
Благоевград, като към настоящия момент разследването по делото все още не е приключило,
както и все още няма повдигнато обвинение. Изложени са съображения, че влязлата в сила
осъдителна присъда срещу водача ще има задължителна сила за гражданския съд по
отношение на дееца, деянието и неговата противоправност, като престъплението, т.е.
наличието на престъпно обстоятелство, не може да бъде установено самостоятелно в
рамките на гражданското дело, тъй като липсват процесуални пречки за реализиране на
отговорността на дееца по наказателно- процесуален път.
Поддържа се от ищцовата страна, че доколкото при деликтната отговорност вината на
делинквента се презумира, то не са установени данни, който да я опровергават /оборима
презумпция с чл.45 ал.2 от ЗЗД: “Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното”/. Излагат се доводи, че освен наказателният съд и
гражданският съд също разглежда и се произнася относно противоправността на
конкретното деяние, като в тази връзка може да обоснове вината на делинквента и в този
смисъл също се явява орган, който притежава правомощия и компетентност да се произнесе
по въпроса за вината и отговорността на деликвента, респ. по основанията за ангажиране на
отговорността на застрахователя на виновния водач.
В подкрепа на изложеното, сочи се в ДИМ, че по делото са представени доказателства-
официални свидетелстващи документи, приложени към исковата молба, които са надлежно
съставени от компетентни държавни органи, съдържат всички изискуеми реквизити и са
подписани от длъжностните лица (Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-
9
1048066 от 02.02.2023 г. по описа на РУ- гр. Гоце Делчев, ведно с план-схема на ПТП). По
своята правна природа констативният протокол за ПТП с пострадали лица съставлява
официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 от ГПК има обвързваща съда, вкл. за
ответника, материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в
присъствието на длъжностното лице, а именно - механизмът на процесното ПТП.
Пълномощникът на ищеца се позовава на приетото с Решение № 116/15.05.2013г. по гр.д.
745/2012г. по описа на ВКС, IV г.о. на ГК, които постановки са възприети и в трайната
практика на съдилищата в страната /Определение № 650/08.06.2017г. по в.ч.гр.д. №
227/2017г. по описа на ОС Добрич; Определение № 2235/25.08.2017г. по в.ч.гр.д. №
1713/2017г. по описа на ОС Варна/са категорични относно предпоставките за приложението
на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, а именно, че производството по дело се спира и без наличие на
образувано наказателно дело винаги когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства,
когато изходът на гражданския спор зависи от установяването им по надлежния ред.
Спирането на производството по делото на основание чл.229 ал. 1 т. 5 от ГПК има за цел,
когато в производството по гражданския спор се разкрият данни за престъпление, да се
изчака наказателна присъда относно тези обстоятелства, която присъда да бъде съобразена
по гражданския спор съобразно императивната повеля на чл.300 от ГПК. Спирането е
допустимо само ако Фактът на престъплението не може да бъде установен по реда на
гражданския noouec, а спорното право е обусловено от тези факти,.В конкретния случай
съдът не констатира, че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в настоящото
гражданско производство /Определение № 20854/11.08.2017г. по в.ч.гр.д. № 10143/2017г. по
описа на СГС/.
При изложените съображения иска се с ДИМ, съдът да остави без уважение искането за
спиране на настоящото гражданско производство, до приключване с влязъл в законна сила
съдебен акт по образуваното наказателно производство, започнало по ДП № 58/2023г. по
описа на РУ на МВР Гоце Делчев и пр.преписка № 1248/2023г. по описа на РП Благоевград.
Заявява се с ДИМ становище, че се поддържа посочения в ИМ механизъм за настъпване на
ПТП, като се поддържа и становището че причината за настъпилото ПТП е противоправното
и виновно поведение на водача на л.а. м. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***, за което с ИМ са
ангажирани нужните доказателствени и този правно релеватен факт подлежи на доказване в
настоящия процес, а доколкото при деликтната отговорност вината се презумира, то
поддържа се от ищцовата страна, че същата е налице.
Обстоятелствата, на които се основават исковете и механизмът на настъпилото процесно
ПТП са видни от доказателствата, приложени към исковата молба, които са надлежно
съставени от компетентни държавни органи, съдържат всички изискуеми реквизити и са
подписани от длъжностните лица /"Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
2023-1048066 от 02.02.2023г. по описа на РУ гр. Гоце Делчев, ведно с план-схема на ПТП),
който като официален свидетелстващ документ е надлежно съставен от компетентни
държавни органи, съдържа всички изискуеми реквизити и е подписан от длъжностните лица.
По своята правна природа този документ съставлява официален свидетелстващ документ и
10
съгласно чл.179 от ГПК има обвързваща съда материална доказателствена сила относно
фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
На следващо място, още с исковата ни молба са направени своевременно искания за
назначаване на няколко експертизи, а също така са направени и други доказателствени
искания, посредством които всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане ще бъдат доказани в условията на пълно и главно доказване в рамките на
гражданското производство.
Оспорва се с ДИМ твърдяното от ответника съпричиняване от страна на пострадалото
лице, поради това, че Д. И. М. не е спазил правилата за движение по пътищата като сам е
създал предпоставки за настъпване на ПТП и е станал причина за това, както и че не е бил с
поставен предпазен колан/чл. 137а от ЗДвП/, с което е допринесъл за настъпилите телесни
увреждания.
В хипотезата на съпричиняване от пострадалото лице по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД при
определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, съгласно константната и
задължителна практика на ВКС, последователно е поддържано становището, че за да е
налице съпричиняване като основание за намаляване на дължимото от застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност" на автомобилистите обезщетение, е необходимо
пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, а не с
условното и предполагаемото си поведение.
Поддържа се становище с ДИМ, че според постановеното по реда на чл. 290 ГПК- Решение
№ 169/28.02.12г. по т.д,№762/10г. на ВКС, II т.о., релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е само конкретно установеният принос на пострадалия,
без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до
увреждането. Само по себе си липсата на поставен предпазен колан не може да бъде
приемана изначално за предпоставка за определяне на съпричиняване на вредоносния
резултат. Според практиката на ВКС, обстоятелството, че пострадал пътник не е ползвал
предпазен колан, не е достатъчно, за да бъде определен размер на съпричиняване от негова
страна, същото е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан.
Приносът на пострадалия следва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване
от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то е способствало за настъпването на вредите.
Излагат се допълнителни доводи във връзка с основанието и размера на предявените искове
за имуществени и неимуществени вреди:
По отношение иска за неимуществени вреди.
Сочи се в ДИМ, че съгласно разпоредбите на закона обезщетение за неимуществени вреди се
11
определя от съда по справедливост, както и последователната съдебната практика по
приложението на чл. 52 от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на
увреденото лице, закрепен в чл. 51 ал. 1 от ЗЗД, от една страна, и отчитайки, че
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от
него спор, както и, че преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава
по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна. Поддържа се от ищеца, чрез
неговия пълномощник, че обезщетението, което се дължи от ответника за компенсиране на
неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от ищеца, по повод
причинените му телесни увреждания и последвали усложнения, са в размера претендиран с
исковата молба.
Поддържа се с ДИМ, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е
завишено, като не е в разрез с моралните норми, компенсира вредите и е напълно съобразено
с характера и степента на същите. Възражението на ответното дружество, че така
претендиралите размери са прекомерно завишени, не кореспондира в никакъв случай с
принципа на справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.
За наличието на причинно-следствена връзка и така описаните в ИМ по вид и характер
неимуществени вреди, заявява се от ищцовата страна, че са ангажирани съответните
доказателства и доказателствени искания и депозирани молби за допускане и изготвяне на
СМЕ, КСППЕ и свидетелски показания, които ще се изследват в настоящото производство и
ще се установят твърдените от нас факти и обстоятелства.
По отношение на иска за имуществени вреди:
Сочи се с ДИМ, че се претендират от ищеца разноски в размер на 59 936,35лв., за
претърпени имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в реално заплатени разходи за
лечение, болничен престой, рехабилитация и закупуване на медикаменти, в резултат на
процесното ПТП от 02.02.2023г., като се поддържа че същите са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото събитие, доказани са с надлежни разходно оправдателни
документи и подлежат на обезщетяване по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, като изцяло в този дух е и константната съдебна
практика.
В допълнение на изложеното към ДИМ се представя изготвени от Частна болница
„Оптимед“ в Р. Турция, оферти за реконструктивна хирургия, рехабилитационно лечение и
реконструктивно лечение, в които подробно са описани извършените манипулации и
процедури от лекарския екип, както и тяхната цена по пера, както и са приложени фактури
за платеното лечение.
По отношение възражението на ответната страна за недължимост на акцесорните искове по
чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ за законна лихва за забава:
Поддържа се с ДИМ, че съгласно чл. 496 от КЗ в рамките на тримесечния срок
12
застрахователят е длъжен било да определи и изплати размера на обезщетението, било да
даде мотивиран отговор по предявената претенция. В случая представеният към
претенцията ни констативен протокол за ПТП изцяло удостоверява настъпването на
застрахователното събитие и при наличието му застрахователят не е имал основание да
откаже да се произнесе по нейната основателност - чл.496, ал.З от КЗ. Изричното изявление,
че до представяне на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача, управлявал
застрахованото при него МПС, застрахователят няма основание да изплати претендираното
обезщетение налага извода, че по правната си същност писмото с изх. № 3021 от
27,03.2023г./представено с ИМ/, с което от се изискват допълнителни документи, има
характера на отказ по смисъла на чл.498, ал.З от КЗ и би било незаконосъобразно от
страна на съда да не бъде отчетено неговото значение за допустимостта на предявените
искове.
По начало увреденото лице няма задължението да представя допълнителни доказателства за
основателността на претенцията си, дори и такива да са му поискани. Липсата на достатъчно
доказателства не се отразява на срока за произнасяне на застрахователя, а е основание за
отказ /арг. чл. 496, ал. 2, б. "б-в" от КЗ/, като претенцията след това може да бъде
съобразявана като обстоятелство от евентуално значение за отговорността на застрахователя
за забавено плащане на обезщетението.
Поддържа се с ДИМ, че в настоящия случай пред застрахователя е заведена извънсъдебната
претенция с вх. № 2936 от 21.03.2023г. във връзка с което е образувана щета № 0000-1000-
63-23-7222 от 21.03.2023г. при ответното дружество, а понастоящем – 23.11.2023г.
тримесечният срок за произнасяне от страна на застрахователя отдавна е изтекъл, но
застрахователят нито е определил и изплатил обезщетение, нито пък е дал мотивиран
отговор защо не го прави съобразно изискванията на чл. 496, ал. 2, т. 1 и 2 от КЗ, което
обстоятелство съдът би следвало да съобрази с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
В този смисъл е и задължителната съдебна практика, израз на която са Определение № 664
от 17.11.2011г. на ВКС по ч,гр.д.№ 466/2011г., ГК, IV г.о., Определение № 477 от 27.07.2010
г. на ВКС по ч.гр.д.№ 646/2009 г., IV г.о., ГК, Определение № 352/26.06.2018г. по ч.т.д. №
1027/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, Определение № 332 от 19.07.2018г. по ч.т.д. №
1614/2018г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и др., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК,
според която съдът следва да вземе предвид възникналите към момента на проверката на
допустимостта на иска процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото
на иск, съответно отпадането на съществуващите към момента на предявяването му
процесуални пречки за развитието на процеса.
Наистина, с изтичането на тримесечния срок по чл. 498, ал. 3 във връзка с чл. 496, ал. 1 от
КЗ, настъпва и предпоставката за допустимост на иска от страна на увреденото лице, като
това следва да бъде взето предвид и да се цени при преценката на допустимост, дори искът
да е бил предявен преди изтичането на срока, но този срок е изтекъл в хода на висящото
производство. “Да се приеме, че след изтичането на срока и отсъствието на плащане искът
остава недопустим, води до очевидно безсмисления резултат ищецът да бъде принуден да
13
предяви нов иск със същия предмет, и то едва след влизане в сила на прекратяване на
производството (с оглед чл. 126 от ГПК), без това отлагане да допринася за извънсъдебното
решаване на спора, след като същият не е бил решен в рамките на тримесечния срок" -
Определение № 930/19.03.2018г. по в.ч.гр.д, 366/2018г. по описа на САС, 9-ти с-в. Този извод
е напълно споделен и в Определение № 3419 от 11.06.2018г. по ч.гр.д, 4913/2018г. по описа
на САС, ГО, 12-ти състав, Определение № 420 от 02,05.2019г. по ч.гр.д. № 554/2019г. по
описа на САС, ГО 14-ти състав.
Развити са правни съображения с ДИМ, че по идентичен казус е налице и практика на ВКС,
обективирана в Определение № 352/26.06.2018г. по ч.т.д. № 1027/2018 г. по описа на ВКС,
ТК, II ТО. В цитираното Определение е възприето идентично тълкуване на законовите
разпоредби, че “при проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и
от въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от
които зависи съществуването на правото на иск, така и от допълнителните (специални)
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед самостоятелния
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанционния съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд в образуваното частно производство, последният е длъжен да съобрази и
данните по делото, относими към изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ в хода на
образуваното пред него производство. Този извод е напълно споделен и в Определение №
332 от 19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/2018г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, Определение №
224/15.05.2019г. по ч.т.д № 805/2019г. по описа на ВКС, 1 -во ТО, Определение №
477/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 646/2009 г. на ВКС, IV ГО, Определение № 179/15.04.2019г. по
ч.т.д. 859/2019г. по описа на ВКС, 1 -во ТО.
При изложената съдебна практика, която се споделя от ищцовата страна, съгласно чл. 493,
ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, лихвите за забава, за които застрахованият отговаря по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се покриват от
застраховката и са част от дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2 от КЗ, за които
той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от: 1. датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
от КЗ или от 2. датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Извънсъдебната претенция по чл. 498 от КЗ на ищеца, в качеството му на пострадало лице
по смисъла на чл. 478 от КЗ, е предявена пред ответника на 21.03.2023г., която дата е и
началната дата на претенцията му за лихви по чл. 429, ал. 3 от КЗ. Изцяло в този дух е
14
Решение № 128 от 04.02.2020 г. по к. т. д. № 2466 по описа на ВКС, ТК, 1-во отделение за
2018 г. и Решение № 167/30.01.2020 по дело № 2273/2018, по описа на ВКС, 2-ро ТО относно
дължимите лихви и началния период, от който същите се дължат.
Противно на изложеното от ответната страна, поддържа се от ищцовата страна с ДИМ, че
към извънсъдебната претенция и последващи молби до застрахователя са представени
всички налични документи и материали от воденото досъдебно производство, които към
този момент са изготвени и които своевременно са представени в цялост на ответника- ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, но неоснователно е било отказано изплащане на обезщетение.
По доказателствените искания на страните, поддържа се становище от ищцовата страна, за
всички направени доказателствени искания в исковата молба, с изключение на
доказателствено искане по т.1. за представяне на основание чл.190, ал.1 от ГПК на заверен
препис от полица на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, тъй като ответната страна не го оспорва и поради това иска се от съда да
определи същото като безспорно и ненуждаещо се от доказване по смисъла на чл.146, ал. 1,
т. 4 от ГПК обстоятелството, че към датата на лроцесното ПТП задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното МПС - л.а. марка „Ауди“,
модел „А4“ с регистрационен номер ***. е била сключена в ответното дружество - ЗК „Лев
Ине“ АД.
Поддържат се с ДИВ всички останалите доказателствени искания, в това число за разпит на
свидетели и допускане на експертизи.
От ищцовата страна не се противопоставят по направеното доказателствено искане за
разпит на свидетели за механизма на ПТП и за допускане и изготвяне на СМЕ и САТЕ с
въпроси поставени в отговора на искова молба от ответника.
Със становището с ДИМ, ищецът не се противопоставя на искането за конституиране на
трето лице помагач на страната на ЗК „Лев Ине“ АД.
От ищцовата страна се противопоставят на доказателственото искане на ответника- да се
изисква в цялост преписката по ДП № 58/2023г. по описа на РУ- гр. Гоце Делчев и пр.пр. №
1248/2023г. по описа на РП Благоевград, тъй като изискването на висяща и неприключила
преписка по водено досъдебно производство би препятствало развитието на водения
наказателен процес, от който заключителен акт ответникът продължава да ни изисква
препис, за да може да определи застрахователно обезщетение. По този начин считаме, че
както ще се удължи ненужно наказателния процес, така и ще продължава да се забавя
получаването на търсеното от ищеца обезщетение.
Отделно от горното, съпоставяйки това доказателствено искане и искането на осн. чл.229,
ал.1, т.4 и т.5 от ГПК в отговора на исковата молба, считаме, че по този начин се цели да се
забави плащането от ответника на ищеца, предмет на настоящото дело. Това е така, тъй като
както се цели да се препятства развитието на наказателния процес, изисквайки преписката в
цялост, така и същевременно се иска гражданското производство да бъде спряно до
неговото приключване, което, доколкото преписката ще се намира по кориците на
15
гражданското дело, се явява невъзможно.
С ДИМ представени са нови писмени доказателства от „Оптимед България“.
Не е представен по делото допълнителен отговор на ответника на ДИМ от ищцовата страна,
в срока и по реда на чл. 373 от ГПК.
С Определение № 91 от 20.02.2024г. от закрито съдебно заседание по делото, съдът е
допуснал привличането на трето лице помагач на страната на ответника- ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
по негово искане и на осн. чл. 219 от ГПК, като е конституирал като страна по делото, в
качеството му на трето лице помагач на ответника- Д. И. М., ЕГН **********, на адрес: с.
Д., ул. „***“, № 9, като участник в ПТП, настъпило на 02.02.2023г., около 14.50часа, на път
№ III- 197км. 10+500, /пътя между с. Д. и с. Долно Дряново/ и неправоспособен водач на л.а.
м. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***.
Постъпил е по делото отговор на ИМ от третото лице помагач на страната на ответника- Д.
И. М., ЕГН **********, от с. Д., чрез пълномощника му- адв. Д. С. Б.- Б., с който се изразява
становище че предявените искове по чл. 432 ал.1 от ЗК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, срещу „Лев инс“ АД са допустим, доколкото се претендира обезщетение за вреди от
ПТП с участие на ППС със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, но
се възразява че недопустимо е привличането като трето лице помагач на Д. И. М., по реда на
чл.219 ал.2 от ГПК, той като това лице живее в Кралство Великобритания.
Наведени са възражение срещу редовността на ИМ, по смисъла на чл.127 ал.1, т. 4, т. 5 и ал.
2 от ГПК, тъй като същата не съдържа ясно изложение на обстоятелствата, на които се
основава иска и петитума й е неясен. В исковата молба не са посочени конкретните
обстоятелства, които ще се доказват с направените доказателствени искания. Предвид
горното, съдът следва на основание чл.129 от ГПК да остави исковата молба без движение,
като укаже на ищците, че при неотстраняване на нередовностите в нея, ще я върне и
прекрати производството по разглеждането й.
Оспорва се от третото лице помагач, чрез пълномощника му по делото- предавиния иск по
основание и размер. Изказва се становище че липсват доказателства, установяващи
механизма, причините и обстоятелствата, при коите е настъпило събитието, както и за
поведението на участниците в него. Исковите претенции за неимуществени и имуществени
вреди за прекомерно завишени.
С отговора на ИМ, изразено е становище на третото лице помагач, чрез пълномощника адв.
Б.- Б., че по отношение на обстоятелствата, изложени в исковата молба се присъединява към
отговора на ответната страна ЗК „Лев инс“ АД.
Наведени са с отговора на ИМ възражения от Д. И. М., чрез пълномощника му по делото в
следния смисъл:
Прави се възражение за съпричиняване на вродоносния резултат от страна на ищеца Н. Н.
И..
С отговора на ИМ от третото лице помагач, взето е становище и по направените от страните
16
доказателствени искания:
По отношение представените до момента доказателства третото лице помагач се
присъединява към становището на ответната страна ЗК „Лев инс“ АД.
Иска се от съда да даде възможност на третото лице помагач, да представи по делото
доказателства за твърденията му, че към датата на искането за привличане и към настоящия
момент трето лице - помагач Д. И. М. живее в Кралство Великобритания.
Иска се от съда по реда на чл. 163 и сл. от ГПК да допусне, при режим на довеждане двама
сведетели за установявана на твърденията относно възраженията и обстоятелствата, на
които те се основават.
Моли се на страната да бъде дадена възможност да представи допълнителни доказателства
до първото по дело съдебно заседание.
Проектодоклад на съда по реда на чл. 374 от ГПК:
Към настоящия момент депозираната пред съда изправена искова молба формално отговоря
на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по
закон, като не са налице основания за съда да остави исковата молба без движение по реда
на чл. 129 от ГПК. В исковата молба ясно и точно са формулирани фактическите твърдения
и обстоятелствата на които те се основават, изведени са правните съображения и са
посочени коректно предявените искове и тяхното правно основание. Ищецът е направил
доказателствените си искания и е представил доказателствата с които разполага към
момента на предявяването на исковата молба.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове и на направените възражения на
ответника:
Въз основа на фактическите твърдения изведени в обстоятелствената част на исковата молба
и заявения от ищците петитум на същата, следва да се приеме че са предявени за
разглеждане пред съда обективно съединени искове от ищеца Н. Н. И., срещу
„Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, с правно основание чл. 432 ал. 1 и 2 от КЗ/ДВ бр.102/2015г./, при
действието на който е бил сключен застрахователния договор по задължителната
застраховка "ГО" и е настъпило твърдяното застрахователно събитие, във връзка с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
В случая са приложими правилата на Кодекса за застраховането/обн. ДВ, бр.
102/29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ Поддържа се от ищцовата страна, че
застрахователния договор по задължителната застраховка "гражданска отговорност", за л.а.
м. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***, е със срок на валидност която покрива датата на
настъпване на ПТП, което бстоятелство не се оспорва и от ответната страна.
Предявени са осъдителни искове за имуществени и неимуществени вреди.
Предявен е и акцесорен иск за лихви за забава, с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
17
допустимостта на предявените искове, счита същите за процесуално допустими. Съдът
намира, че на този етап от развитието на производството, предвид твърденията в исковата
молба и приложените към нея доказателства, процесуалната предпоставка за надлежно
упражняване правото на иск по чл. 498 ал. 3 КЗ е изпълнена, предвид което съдът приема
предявените искове за неимуществени вреди и лихва за забава от ищеца срещу
застрахователното дружество за допустими.
Съдът намира че страните по делото са надлежно конституирани, като не е налице
нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по иска.
Конституиран е като трето лице помагач на страната на ответника Д. И. М., ЕГН
**********, на адрес: с. Д., за да бъде същият обвързан от мотивите на съдебното решение и
в настоящия процес да може да неведе възраженията си срещу така предявените искове.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
Общата разпоредба на чл. 154 ал.1 от ГПК, задължаваща всяка страна да докаже в процеса
фактите от които се ползва. В тежест на ищеца по предявения главен пряк иск срещу
застрахователя е чрез допустимите в ГПК доказателства, да проведе пълно и главно
доказване на твърдените обстоятелства от фактическа страна във връзка със състава на чл.
432 от КЗ- настъпване на застрахователно събитие по вина на водач на застрахован по
задължителната застраховка "ГО" лек автомобил, увреждане в резултат на настъпилото
ПТП, причинната връзка между твърдените увреждания и застрахователното събитие,
вината на водача на застрахования лек автомобил; вида, обема и интензитета на
претърпените неимуществени вреди, причинната им връзка с настъпилото застрахователно
събитие; доказване на обстоятелства, че е сезиран за настъпилото застрахователно събитие
ответника застраховател, с искане за извънсъдебно определяне размера на обезщетението,
по което ответникът по иска не се е произнесъл в законоустановения срок.
С отговора на исковата молба от ответната страна са неведени правоизключващи и
правопогасяващи отговорнаста на ответника застраховател възражения във връзка с
преядвения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди- липсата на вина за
водача на застрахования автомобил- л.а. м. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***, както и
възражения обосноваващи намаляване размера на претендираното обезщетение-
съпричиняване от страна на пострадалия водач Н. Н. И.- ищец по настоящото дело, поради
неспазване на посочените в отговора на ИМ правила на ЗДвП- чл. 137 от ЗДвП.
Следва да бъде указано на ответника по делото, че същият дължи доказването в хода на
делото на всички относими правно релевантни факти във връзка с така наведените
възражения с отговора на исковата молба.
По направените от страните доказателствени искания:
Застрахователят ответник, чрез пълномощника си по делото, иска спиране на настоящото
производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 или т. 5 от ГПК. Това искане съдът намира за
редовно и допустимо, но същото е неоснователно. Наказателното производство все още се
намира на досъдебен стадий, като се развива по образуваното ДП № 58/2023г. по описа на
18
РУ на МВР Гоце Делчев и пр.преписка № 1248/2023г. по описа на РП Благоевград, но не е
внесено за разглеждане в съда с обвинителен акт, поради което не може бъде допуснато от
съда спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Това е така тъй като осъществяването на
деликтната отговорност е отделно от наказателната отговорност със същото деяние, като не
съществува задължително обослувеност на гражданското дело от наказателното.
Същевременно безспорно е че ако наказателното производство за същото деяние е
приключило с влязъл в законна сила съдебен акт, приложима е разпоредбата на чл. 300 от
ГПК, като гражданския съд разглеждащ делото за деликт е обвързан от разрешения въпрос
за деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Гражданското производство се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК само тогава,
когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които
имат решаващо значение за правилното решаване на спора, и не е възможно тези
обстоятелства да се установят в самото гражданско производство /Определение № 50396 от
27.09.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 1671/2022г., I т.о., ТК/. Гражданският съд може да спре
исковото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, ако в хода на разглеждане на
делото сам е констатирал престъпни обстоятелства и е преценил, че те са от значение за
правилното разрешаване на гражданския спор и че тези обстоятелства не могат да бъдат
установени в исковото производство /Определение № 158 от 06.02.2023г. на ВКС по ч.гр.д.
№ 115/2023г., I г.о., ГК; Определение № 450 от 06.11.2020г. на ВКС по ч.т.д. №1446/2020г., II
т.о., ТК и др./. Настоящият исков процес се намира във фазата по размяна на книжа между
страните и все още не са събрани убедителни доказателства за престъпни обстоятелства,
които могат да имат решаващо значение за правилното решаване на спора и да не могат да
бъдат установени в исковото производство. Искането за спиране на т.д. № 109/2023г. по
описа на ОС Благоевград е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Съдът след като анализира представените от ищцовата страна писмени доказателства с
исковата молба по делото и с допълнителни молби в хода на размяната на книжа счита, че
тези доказателства са относими към предмета на доказване, допустими с оглед на тяхната
форма и заверката им, както и необходими досежно правно релевантните факти които
следва да бъде установени в настоящия процес. Следва на основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и
на основание чл. 140 ал.1 от ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите да бъдат допуснати и приети
като доказателства с настоящото определение.
Следва да бъде допусната по делото и назначена поисканата от страните съдебно-
автотехническа експертиза, която да бъде възложена на инж. Ж.М.С., който след като се
запознае с представените по делото документи, след справка в ОД на МВР Благоевград,
както и при необходимост след като се запознае с материалите по ДП № 58/2023г. по описа
на РУ на МВР Гоце Делчев и пр.преписка № 1248/2023г. по описа на РП Благоевград, да
отговори на въпросите посочени в исковата молба от ищеца и отговора на ИМ по делото от
ответника.
Следва да бъде задължен ответника по делото, да внесе по сметката на ОС Благоевград,
предварителен депозит за допуснатата съдебно автотехническа експертиза, в 3 дневен срок
19
от получаването на препис от настоящото определение, в размер на 300лв.
Приспадащата се част от възнаграждението на експерта на ищеца по делото, на осн. чл. 83
ал. 3 от ГПК, да бъде изплатена от средствата, предвидени от бюджена на ОС Благоевград.
Следва на осн. чл. 195 и сл. от ГПК да бъде допусната и назначена поисканата от ищеца с
исковата молба по делото съдебно- медицинска експертиза, която да бъде възложена на
експерта- д-р А.П.С.- ортопед- травматолог, както и на експерта д-р К.А.- съдебен лекар,
които след като се запознаят с приложената медицинска документация по делото, ако е
необходимо и с доказателствата по ДП № 58/2023г. по описа на РУ на МВР Гоце Делчев и
пр.преписка № 1248/2023г. по описа на РП Благоевград, да отговарят на въпросите
поставени от ищовата страна с исковата молба, както и на въпросите поставени от
дружеството ответник с отговора на ИМ.
Следва да бъде задължен ответника по делото, да внесе по сметката на ОС Благоевград,
предварителен депозит за допуснатата съдебно автотехническа експертиза, в едноседмичен
срок от получаването на препис от настоящото определение, в размер на по 300лв. за всеки
един от тях.
Приспадащата се част от възнаграждението на експерта на ищеца по делото, на осн. чл. 83
ал. 3 от ГПК, да бъде изплатена от средствата, предвидени от бюджена на ОС Благоевград.
Следва на осн. чл. 195 и сл. от ГПК да бъде допусната и назначена поисканата от ищеца с
исковата молба по делото комплексна съдебно- психиатрична и съдебно-психологическа
експертиза, която да бъде възложена на експертите- д-р А.Н.И.- психиатър и проф. д-р
И.В.А.- психолог, които след като се запознаят с приложената медицинска документация по
делото, със събраните по делото гласни доказателства и след личен преглед и събеседване с
пострадалия, да отговарят на въпросите поставени от ищовата страна с исковата молба.
Възнаграждението на експертите по допуснатата съдебна експертиза, на осн. чл. 83 ал. 3 от
ГПК, да бъде изплатена от средствата, предвидени от бюджена на ОС Благоевград.
От ответната страна не се оспорва че към момента на настъпването на ПТП, настъпило на
02.02.2023г., около 14.50часа, на път № III- 197км. 10+500, /пътя между с. Д. и с. Долно
Дряново/, участвалия л.а. м. „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***, е бил застрахован със
задължителна „Гражданска отговорност” при дружеството ответник- ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.
Следва да бъде уважено искането на ищцовата страна за допускане да разпит на двама
свидетели, при режим на довеждане, за търпените от ищеца болки и страдания и за начина
на провеждане на лечението му след настъпилото ПТП, неговото емоционално и психическо
състояние. Следва да бъде допуснат и свидетел при довеждане от професионалния кръг на
ищеца, който да даде показания за социалното и професионално положение на Н. Н. И.
преди и след настъпване на ПТП.
Следва да бъдат допуснати до разпит по делото, при режим на довеждане- двамата
свидетели, за установяване на обстоятелствата относими към настъпването на ПТП.
Следва да бъдат допуснати до разпит по искане на ответната страна, при режим на
20
призоваване- лицата- Ф.Ф.Д., ЕГН **********, от с. Д., ул. „***“ № 19 и В.И.Ш., ЕГН
**********, на адрес: с. Г., ул. „***“, № 74, , за установяване на обстоятелства във връзка с
механизма на настъпване на ПТП, както и за наведените от ответната страна възражения за
съпричиняване от страна на пострадалия, които да бъдат редовно призовани от съда за
насроченото съдебно заседание на посочените адреси.
Следва да се изиска за да бъде приложено по настоящото дело- заверен препис от ДП №
58/2023г. по описа на РУ на МВР Гоце Делчев и пр.преписка № 1248/2023г. по описа на РП
Благоевград, с оглед приобщаването на материалите от съдебното производство по
настоящото дело.
Следва на страните на основание чл. 146 ал.3 от ГПК, да бъде връчен препис от настоящото
определение, като следва страните по делото да бъде дадена възможност в едноседмичен
срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени доклад на
съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат процесуалните
действия за които са били задължени от съда, за които все още не е настъпила
процесуална преклузия.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 14.10.2024г. от 14.00 часа,
за която дата страните и техните пълномощници, третото лице помагач, както и назначените
от съда експерти, да бъдат редовно призовани.
Водим от горното и на основание чл. 374 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВАВА на страните проекто- доклада си по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на делото на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 или т. 5 от ГПК.
ДОПУСКА И ПРИЕМА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото–
представените от ищцовата страна с първоначалната искова молба по делото и с
допълнителните молби в хода на размяната на книжата между страните.
ДОПУСКА на основание чл. 197 ал. 1 от ГПК извършването на комплексна съдебно
медицинска експертиза, като ВЪЗЛАГА нейното извършване на експерта- д-р А.П.С.-
ортопед травматолог и на д-р К.А.- съдебен лекар, които след като се запознаят с
приложената медицинска документация по делото, ако е необходимо и с доказателствата по
ДП № 58/2023г. по описа на РУ на МВР Гоце Делчев и пр.преписка № 1248/2023г. по описа
на РП Благоевград, да отговарят на въпросите поставени от ищовата страна с исковата
молба, както и на въпросите поставени от дружеството ответник с отговора на ИМ.
ЗАДЪЛЖАВА ответника по делото- „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, да внесе по сметката
на ОС Благоевград, предварителен депозит за допуснатата съдебно автотехническа
експертиза, в 3 дневен срок от получаването на препис от настоящото определение, в размер
на по 300лв. за всеки един от експертите.
21
Приспадащата се част от възнаграждението на експерта на ищеца по делото, на осн. чл. 83
ал. 3 от ГПК, да бъде изплатена от средствата, предвидени от бюджена на ОС Благоевград.
ДОПУСКА на основание чл. 197 ал. 1 от ГПК съдебна автотехническа експертиза, като
ВЪЗЛАГА нейното извършване на експерта- инж. Ж.М.С., който след като се запознае с
представените по делото документи, извърши справка в ОД на МВР Благоевград, да
отговори на въпросите посочени от ищеца с ИМ и от ответника с отговора към нея.
ЗАДЪЛЖАВА ответника по делото- „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, в едноседмичен срок
от получаването на препис от настоящото определение, да внесе по сметката на Окръжен
съд Благоевград, сумата– 300.00лв., като предварителен депозит за изпълнението на
възложената съдебна автотехническа експертиза, като представи по делото писмено
доказателство за внесения депозит.
Приспадащата се част от възнаграждението на експерта на ищеца по делото, на осн. чл. 83
ал. 3 от ГПК, да бъде изплатена от средствата, предвидени от бюджена на ОС Благоевград.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 и сл. от ГПК поисканата от ищеца с исковата молба по делото
комплексна съдебно- психиатрична и съдебно-психологическа експертиза, която да бъде
възложена на експертите- д-р А.Н.И.- психиатър и проф. д-р И.В.А.- психолог, които след
като се запознаят с приложената медицинска документация по делото, със събраните по
делото гласни доказателства и след личен преглед и събеседване с пострадалия, да отговарят
на въпросите поставени от ищовата страна с исковата молба.
Възнаграждението на експертите по допуснатата съдебна експертиза, на осн. чл. 83 ал. 3 от
ГПК, да бъде изплатено от средствата, предвидени от бюджена на ОС Благоевград.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства- чрез разпит на свидетели по искане на
ищцовата страна- двама свидетели, при режим на довеждане, за търпените от ищеца болки и
страдания и за начина на провеждане на лечението му след настъпилото ПТП, за неговото
емоционално и психическо състояние, както и един свидетел при довеждане от
професионалния кръг на ищеца, който да даде показания за социалното и професионално
положение на Н. Н. И. преди и след настъпване на ПТП.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства- чрез разпит на свидетели по искане на
третото лице помагач- двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на
обстоятелствата относими към настъпването на ПТП.
ДОПУСКА до разпит по искане на ответната страна, при режим на призоваване- лицата-
Ф.Ф.Д., ЕГН **********, от с. Д., ул. „***“ № 19 и В.И.Ш., ЕГН **********, на адрес: с. Г.,
ул. „***“, № 74, , за установяване на обстоятелства във връзка с механизма на настъпване на
ПТП, както и за наведените от ответната страна възражения за съпричиняване от страна на
пострадалия, които да бъдат редовно призовани от съда за насроченото съдебно заседание на
посочените адреси.
ЗАДЪЛЖАВА ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, да внесе по делото в едноседмичен срок от
получаването на настоящото определение, сумата 60.00лв. като депозит за възнаграждение
на свидетелите, допуснати при режим на призоваване.
22
ДА СЕ ИЗИСКА за да бъде приложено по настоящото дело- заверен препис от ДП №
58/2023г. по описа на РУ на МВР Гоце Делчев и пр.преписка № 1248/2023г. по описа на РП
Благоевград, с оглед приобщаването на материалите от съдебното производство по т.д. №
109/2023г. по описа на ОС Благоевград.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните по делото препис от настоящото определение на съда, ведно
с писмения проектодоклад на съда, като бъде дадена възможност на страните в
едноседмичен срок от получаването на препис от определението и проекта за писмени
доклад на съдията докладчик по делото, да вземат становище и да предприемат
процесуалните действия за които са били задължени от съда, за които все още не е
настъпила процесуална преклузия.
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 14.10.2024г. от 14.00 часа,
за която дата страните, техните пълномощници, третото лице помагач и назначените от съда
експерти, да бъдат редовно призовани.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
23